Р Е Ш Е Н И Е
№ 582/12.8.2020г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, XII състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и втори юли две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана Шотева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Красимир Лесенски
2. Светомир Бабаков
при секретаря Янка Вукева и с участието на прокурора Паун Савов, като
разгледа докладваното от съдия Лесенски касационно административнонаказателно
дело № 532 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
във вр. с гл. дванадесета от АПК
и е образувано по касационна жалба на Д.Д.Д. против решение № 741/17.12.2019 г. постановено по
АНД № 1635/2019 г. по описа на Районен съд Пазарджик.
С атакуваното решение Районен съд Пазарджик е потвърдил
като законосъобразен Електронен фиш Серия К № 2667052/11.03.2019 г. издаден
от ОД на МВР- Пазарджик, с който на касатора в качеството му на управител на
„ДиВиндекс“ ЕООД, на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП, за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 (петдесет)
лева.
В
жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност и неправилност на
решението, постановяването му в нарушение на материалния и процесуалния закон. Излагат
се доводи в тази насока. Моли се за отмяна на обжалваното решение, както и на издадения
ел. фиш като незаконосъобразен.
В
съдебно заседание не се явява представител на касатора. В писмено становище се поддържа
подадената жалба. Претендират се разноски.
Процесуалният
представител на ответника по касационната жалба застъпва становище, че атакуваното
решение е правилно и законосъобразно. Моли да бъде оставено в сила. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът
от Окръжна прокуратура Пазарджик дава заключение за неоснователност на жалбата.
Сочи, че решението на Районен съд Пазарджик е правилно, обосновано и
законосъобразно, постановено в съответствие с материалния закон и процесуалните
правила, поради което счита, че следва да бъде оставено в сила.
Административен
съд Пазарджик, след като прецени допустимостта и основателността на подадената
касационна жалба с оглед наведените в същите касационни основания, прие
следното:
Касационната
жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения 14-дневен срок по чл.
211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество съгласно чл. 218 от АПК, е неоснователна.
За
да потвърди ел. фиш, Районен съд Пазарджик е приел в мотивите си следната
фактическа обстановка:
Касаторът
е санкциониран за това, че на 11.03.2019 г. в 13,01 часа на АМ „Тракия”, км 104
в посока към гр. София е управлявал лек автомобил „Мерцедес Е350“ с рег. № СВ
6006 ВА, собственост на „ДиВиндекс“ ЕООД гр. София с управител касатора, като
се е движел с превишена скорост от 160 км/ч, при максимално допустима за
движение по автомагистрала от 140 км/час. Скоростта била заснета и установена с
автоматизирано техническо средство (АТТС)- мобилна радарна система ARH САМ S1 с
№ 11743bb. Системата отчела движение със скорост именно от 160 км/час, т.е.
превишение на скоростта от 20 км/час, но от това превишение били извадени 3%,
т.е. 4,8 км/час закръглено на 5 км/час, каквато е възможната технически
допустима грешка на техническото средство при засичане на движение със скорост
над 100 км/час, което е в полза на жалбоподателя. Така се формирало
превишението от 15 км/час. Въз основа на това бил издаден атакуваният ЕФ.
Горепосочената фактическа обстановка не се оспорва от страните по делото.
При така установеното, първоинстанционният съд
правилно е приел, че е осъществен състава на нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП,
като нарушението е доказано от АНО, върху когото лежи доказателствената тежест.
В тази връзка настоящият касационен състав изцяло споделя изложените
съображения, с които е потвърден ел. фиш и счита, че няма смисъл да ги повтаря.
Първоинстанционният съд правилно е приел, че от събраните доказателства по
делото, които е обсъдил задълбочено, се установява, че 11.03.2019 г. в 13,01
часа на АМ „Тракия”, км 104 в посока към гр. София, при максимално разрешена
скорост за движение по АМ 140 км/час, заснет с мобилна радарна система ARH САМ
S1 и отчетен толеранс от минус 3 % (т.е. 5 км/час) от измерената скорост, с лек
автомобил „*****“ с рег. № ****, е извършено нарушение на скорост, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство с № 11743bb - установена стойност
на скоростта- 155 км/ч.
Неоснователни
се явяват възраженията в касационната жалба. В конкретния случай
административното наказание на касатора е наложено с електронен фиш, а не с
наказателно постановление, каквато възможност е предвидена в ЗДвП. Електронният
фиш съгласно чл.189, ал.8
от ЗДвП подлежи на обжалване по ЗАНН, а разпоредбата на чл.189,
ал.11 от ЗДвП предвижда, че влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в
сила наказателно постановление. Следователно ел. фиш се приравнява едновременно
към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, не и по форма,
съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията
за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително
подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш.
Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само
посочените в чл.189, ал.4,
изр.2 от ЗДвП реквизити, поради което в електронния фиш не следва да
се изписва името на издателя му и негов подпис, а само териториалната структура
на МВР, на чиято територия е извършено нарушението. В тази посока е и ТР № 1 от
26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013 г. Същите съображения важат и по
отношение на датата на издаване на ел. фиш, тъй като тя не е част от
задължителните реквизити определени в чл.189, ал.4,
изр.2 от ЗДвП. В този смисъл съдът намира, че от формална страна ЕФ
отговаря на законовите изисквания, тъй като процедурата е значително
по-олекотена от тази по ЗАНН и законът определя точно и изчерпателно условията,
при които може законосъобразно да се издаде електронен фиш. Тези условия са
лимитативно изброени в чл.189, ал.4
от ЗДвП и се заключават в установяване и заснемане на административното
нарушение с техническо средство, в отсъствие на контролен орган и на нарушител.
Съгласно § 6, т.65 ДР на ЗДвП: „Автоматизирани технически средства и системи“
са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и
проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично
заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да
бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от
контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно
разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на
контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. В конкретния
казус нарушението е констатирано и заснето с мобилна радарна система, за чието
използване на посоченото място и време е представен надлежен протокол. Системата
представлява одобрен тип техническо средство, отговаря на метрологичните
изисквания и към момента на установяване на нарушението е била технически
изправна.
При
издаването на ЕФ не са допуснати съществени процесуални нарушения и
материалният закон е приложен правилно. Видно е, че ЕФ е издаден в
законоустановените срокове, в рамките на материалната и териториална
компетентност на своя издател. Негово съдържание съответства на изискванията на
чл.189, ал.4,
изр.2-ро от ЗДвП, т.е. отразява териториалната структура на МВР, на
чиято територия е установено нарушението, което съвпада с данните от
техническото средство, изведени на фотос от заснетия клип. Описано е
нарушението по време, място и констатирано превишение на скоростта,
В
заключение - обжалваният ЕФ съдържа всички изискуеми от закона реквизити. А от
събраните по делото доказателства безспорно се установява осъществен състав на
нарушение по чл.21, ал.1
от ЗДвП. По делото не се спори, че лекият автомобил, заснет с
мобилната радарна система, е собственост на „ДиВиндекс“ ЕООД. В този случай
разпоредбата на чл.188, ал.2
от ЗДвП изрично предвижда, че когато нарушението е извършено при
управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице,
предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител
или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на
моторното превозно средство. Това законово разрешение почива на разбирането, че
автомобилите не могат да бъдат управлявани от ЮЛ, като целта е да бъда
установено и наказано именно виновното физическо лице, тъй като
административнонаказателната отговорност е лична и не следва да бъде наказано
лице, което не е извършител на нарушението. В конкретния случай е видно, че
действително собственик се явява ЮЛ. В електронния фиш е посочено, че
отговорността на жалбоподателя се ангажира като законен представител на
дружеството „ДиВиндекс“ ЕООД. Жалбоподателят е индивидуализиран с
три имена и ЕГН и е посочено, че ел. фиш се издава на законния представител на
дружеството „ДиВиндекс“ ЕООД. Следва да се отбележи по отношение на
авторството на деянието нещо много важно - в обжалвания електронен фиш изрично
е цитирана дадената от законодателя възможност на санкционираното лице на
основание чл.189, ал.5
от ЗДвП в 14-дневен срок да предостави писмена декларация с данни за
лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на
МПС, въз основа на които да се анулира издадения фиш. В законоустановения срок
такива действия не са предприети от страна на жалбоподателя. При това положение
и с оглед нормата на чл.188, ал.2
от ЗДвП, същият правилно е бил санкциониран за констатираното
нарушение. В този смисъл авторството на нарушението в лицето на санкционирания
е безспорно доказано. По делото не се представиха доказателства в срока по чл.189, ал.5
от ЗДвП жалбоподателят да е представил в съответната териториална
структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за
лицето, извършило нарушението. В тази връзка с оглед субекта на нарушението -
физическото лице – ползвател на автомобила, с който е извършено нарушението,
правилно е определен и видът на санкцията – глоба. Размерът на санкцията е съобразен с
предвидения такъв в чл.182, ал.2,
т.2 от ЗДвП за превишаване на скоростта на движение извън населено
място.
С
оглед на всичко това съдът намира, че правилно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на касатора, чрез налагане на
предвидената глоба в абсолютно определен в закона размер, съответен на
стойността на превишението.
При
разглеждане на делото
първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните
правила, които да налагат отмяната на решението му. Настоящият съдебен състав
счита, че решението на Районен съд Пазарджик не страда от сочените в жалбата
пороци.
По
изложените съображения и с оглед извършената служебна проверка по чл. 63, ал.1
от ЗАНН във вр. с чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът не констатира пороци на
обжалваното решение, отнасящи се до неговата валидност, допустимост и
съответствие с материалния закон, поради което намира, че същото следва да бъде
оставено в сила.
С
оглед изхода на делото и констатираната неоснователност на жалбата, както и с
оглед направеното своевременно искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение от страна на процесуалния представител на ответника, то такова
следва да се присъди. Съгласно чл.63, ал.3 ЗАНН в съдебните производства
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс, като АПК не урежда заплащането на
юрисконсултско възнаграждение, но такова правило се съдържа в разпоредбата на
чл.78, ал.8 ГПК (приложима съгласно чл.144 АПК), поради което и във вр. с чл. 27e от Наредбата за заплащането на правната помощ,
в полза на ОД на МВР Пазарджик следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер от 80 (осемдесет) лева.
Воден
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК,
Административен съд Пазарджик
РЕШИ:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 741/17.12.2019 г. постановено по АНД № 1635/2019 г. по описа
на Районен съд Пазарджик.
ОСЪЖДА
Д.Д.Д. с ЕГН: ********** *** да заплати на ОД на МВР Пазарджик сумата от 80 (осемдесет)
лева разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:
1./п/
2./п/