Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Мария Гаджонова | |
за да се произнесе взе предвид следното: Жалба по чл. 435, ал.2 от ГПК. Жалбоподателят Г. А. Ч., чрез адвокат З. З., излага в жалбата до съда, че не е доволен от от постановление от 20.02. 2012г. по изп.д. № 65/ 2004г. на ДСИ при Районен съд гр.Р.. С определението е отказано присъждане на направени разноски в изпълнителното дело и счита, че неправилно ДСИ е отказал разноските с мотив, че са направени на 12.02. 2012г.,т.е. значително след изтичане на дугодишния срок след който делото е следвало да бъде прекратено. Моли съда да отмени обжалваното постановление ида му се присъдят направените разноски. Насрещната страна М. Н. Г.- наследник на взискателката по изпълнителното дело Ц.Ст. Н., не взема становище по жалбата. Държавен съдебен изпълнител при РС Р. е изложил писмено становище. Великотърновският окръжен съд, като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото, приема за установено следното: Изпълнително дело № 65/ 2004г. е било образувано по молба на Ц. С. Н. против Г. А. Ч. за сума в размер на 445, 37 лв. на 18.02. 2004г. На 09.03. 1994г. длъжникът е представил разписка, подписана от взискателката, че последната е получила дължимата сума. Производството по делото е прекратено с постановление на ДСИ при РС Р. от 20.02. 2012г. , но на основание чл. 433, ал.1,т.8 от ГПК -"взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка". Преди извършването на това процесуално действия, длъжникът е подал молба за прекратяване на производството по делото като е посочил правно основание чл. 330, ал.1, б."д" от ГПК /отм./- /правната норма е идентична с чл. 433, ал.1,т.8 от ГПК/нов//. Към молбата е приложил и договор за правна помощ с адвокат Златан Златанов и заплатено възнаграждение в размер на 600 лв. Правилно ДСИ е отказал да уважи искането за направени разноски в изпълнителното производство. Приложимата правна норма в случая е разпоредбата на чл. 79 от ГПК/нов/. Безспорно, че изпълнителното производство е започнало по реда на ГПК/отм/, но съгласно разпоредбата на §2,ал.10 от Преходни и заключителни разпоредби на ГПК, производствата образувани по жалби срещу действията на държавния или частния съдебен изпълнител и срещу отказа на същия да извърши искано изпълнително действие, постъпили до 1 март 2008г., се разглеждат по реда на отменения Гражданки процесуален кодекс". В конкретния случай- поисканото заплащане за дължими разноски е направено няколко години след 2008г., поради което и приложимите правни норми са по ГПК/нов/. На длъжника не се дължат разноски, тъй като разпоредбата на чл. 79, ал.1,т.1 от ГПК повелява, че разноски по изпълнението не се дължат на длъжника, ако плащането е направено след започване на изпълнителното производство. От документите по изпълнителното дело се установява, че плащането е извършено след образуване на изпълнителното дело, след поканата за доброволно плащане. Освен това разноските са направени през 2012г., когато вече по силата на закона производството по делото е било прекратено още на 18.02. 2006г. Липсата на процесуални действия при вече прекратено производство не налага необходимост от заплащане на разноски в това производство, включително и адвокатско възнаграждение. Правилно ДСИ е отказал заплащане на разноски в полза на длъжника, поради което съдът : Р Е Ш И : ОТХВЪРЛЯ предявената жалба от Г. А. Ч., чрез адвокат З. З., против постановление от 20.02. 2012г. по изп.д. № 65/ 2004г. на ДСИ при Районен съд гр.Р. с което е отказано заплащане на разноски в размер на 600,00 лв.,като неоснователна и недоказана. Решението не подлежи на обжалване. Препис от решението да се изпрати на ДСИ при РС Р. за сведение. Председател: Членове: |