№ 17020
гр. София, 20.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20231110127994 по описа за 2023 година
Производството по настоящото дело е образувано по подадена от „З.Д.Е. АД
искова молба и уточняваща такава /л.33/, насочена против „ЗЕАД Б.В.И.Г.“ ЕАД, с
която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 411, изр. 1, пр. 2 КЗ с искане
да се постанови решение, с което ответното дружество да бъде осъдено да заплати на
ищеца сумата от 325,89 лв. – непогасен остатък от изплатено застрахователно
обезщетение по щета № **********/08.07.2022 г., ведно със законната лихва, считано
от дата на предявяване на исковата молба 23.05.2023 г. до окончателно изплащане на
сумата.
С протоколно определение от 20.10.2023г., на основание чл. 232 ГПК,
производството е прекратено, в частта, за сумата от 115.79лв., поради оттегляне
на иска, като след частичното прекратяване предмет на настоящото производство
е искова претенция с правно основание чл. 411, изр. 1, пр. 2 КЗ за сумата от
210.10лв.
Ищцовото дружество извежда съдебно предявените си права при твърдения, че
на 05.07.2022 г. в района на гр. П., /адрес/ е настъпило ПТП, причинено от водача на
МПС марка „Фиат“, модел „Брава“, с рег. № РА****ВВ, вследствие на което били
нанесени вреди на МПС марка „Опел“, модел „Астра“, с рег. № СВ****ВС,
собственост на „О.И.“ ЕАД. Излага, че за настъпилото ПТП е съставен двустранен
протокол за ПТП от 05.07.2022 г., от който било видно, че водачът на МПС марка
„Фиат“, модел „Брава“, с рег. № РА****ВВ, при смяна на лентите не се убедил, че
няма да създаде опасност за автомобила, който минавал в дясната лента до него и не се
съобразил с неговото разположение, вследствие на което ударил МПС марка „Опел“,
модел „Астра“, с рег. № СВ****ВС в неговата предна лява част. Излага се, че между
ищцовото дружество и собственика на увредения автомобил, има сключен
застрахователен договор за застраховка „Каско на МПС“ № 00500100442525/01.12.2021
г., валиден към дата на процесното ПТП. Сочи, че във връзка с настъпилото ПТП, е
предявена претенция за изплащане на застрахователно обезщетение, като вредите били
описани в протокол за оглед и оценка на щети от 06.07.2022 г., а на 14.11.2022 г. в
полза на сервиз, извършил ремонта на процесното МПС, била заплатена сумата от
1
920,89 лева. Сочи, че е сторил ликвидационни разноски в размер на 15,00 лева. Ищецът
твърди също, че е поканил ответника да заплати регресното вземане с покана, получена
от ответника на 09.12.2022 г., като към момента била заплатена сумата в размер на
610,00 лева, поради което претендира остатъка от 325,89 лева. При тези твърдения
моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
предявеният иск се оспорва като неоснователен. Ответникът твърди, че е изплатил на
ищцовото дружество сумата от 725,79 лева, за което представя опис на щетите, по
които е извършено прихващане на насрещни задължения между двете дружества.
Оспорва стойността на причинените вреди за сумата над 725,79 лева. Оспорва и
наличието на причинно-следствена връзка между ПТП и всички вреди, които
претендира ищецът. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ за сумата от 325,89 лв.
С протоколно определение от 20.10.2023г., на основание чл. 232 ГПК,
производството е прекратено, в частта, за сумата от 115.79лв., поради оттегляне на
иска, като след частичното прекратяване предмет на настоящото производство е
искова претенция с правно основание чл. 411, изр. 1, пр. 2 КЗ за сумата от 210.10лв.
По иска с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ.
В тежест на ищеца е да докаже пълно и главно, че е сключен договор за
имуществено застраховане между него и водача на увредения автомобил, в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно
поведение на водач на МПС, чиято застраховка гражданска отговорност е сключена
при ответника, е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в
изпълнение на договорното си задължение ищецът е изплатил на застрахования
застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди и е направил
съответните ликвидационни разноски, както и че е поканил ответника да заплати
изплатеното застрахователно обезщетение.
При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже
изплащане на претендираното от ищеца застрахователно обезщетение.
С доклада по делото, не оспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че на 05.07.2022г., в гр. П., на
/адрес/ е настъпило ПТП между лек автомобил „Опел“, модел „Астра“, с рег. №
СВ****ВС, застрахован при ищеца по застраховка „Каско“ и лек автомобил „Фиат“,
модел „Брава“, с рег. № РА****ВВ, застрахован при ответника по застраховка
„Гражданска отговорност“, при което водачът на застрахования при ответника лек
автомобил причинил виновно материални щети по МПС-то, застраховано при ищеца,
че ищцовото дружество е изплатило на сервиза, извършил ремонта сумата от 920,89
лева, че до ответното дружество е изпратена регресна покана за възстановяване на
изплатеното обезщетение, която е получена на 09.12.2022 г.
В проведеното по делото на 20.10.2023г. открито съдебно заседание
процесуалния представител на ищеца посочи изрично, че признава извършено
плащане от ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ в полза на ищеца по процесната щета в размер на
725.79лв.
Извършеното частично погасяване на регресната претенция на ищеца от страна
на ответното дружество представлява изявление, съдържащо неизгодни за ответника
факти. Изявлението на страната по делото, което съдържа неизгодни за нея факти,
релевантни за спорното право, има характер на признание и се явява важно
доказателствено средство. Когато признанието води до съвпадане на фактическите
2
твърдения на двете спорещи страни това е указание за тяхната истинност. Признанието
има доказателствено значение, затова съдът преценява признанието, с оглед на всички
обстоятелства по делото - чл. 175 ГПК / в този смисъл Решение № 98 от 21.03.2011 г.
на ВКС, ІV г.о., по гр.д. № 952/2010 г./. По изложената аргументация следва извода, че с
извършеното частично плащане ответното дружество прави извънсъдебно признание
на елементите от фактическия състав на чл. 411, изр. 1 КЗ.
Вината на водача се предполага по силата на оборима законова презумпция /
чл.45, ал.2 ЗЗД /, която поради липсата на проведено обратно доказване от страна на
ответника, е необорена и следва да бъде приложена.
Спорен по делото е размерът на дължимото се застрахователно обезщетение във
връзка с процесното ПТП.
От заключението на вещото лице по допуснатата и изготвена съдебно –
автотехническа експертиза се установява, че стойността необходима за възстановяване
на застрахования при ищеца лек автомобил „Опел Астра“ с ДК № СВ **** ВС,
изчислена на база средни пазарни цени е 953.86лв.
С доклада по делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че ищецът е изплатил застрахователно обезщетение в размер на
920.89лв., както и че е сторил ликвидационни разноски в размер на 15.00лв.,
респективно ответникът дължи възстановяване на ищеца на сумата от 935.89лв.
Както се посочи по-горе в изложението установи се по делото, че ответникът,
след изпратена регресна покана, е възстановил на ищеца част от сумата или 725.79лв.,
респективно неизплатената част е в размер на 210.10лв.
След частичното прекратяване на производството, поради оттегляне на иска,
предмет на настоящото производство е иск за сумата от 210.10лв., което обуславя
извода, че претенцията се явява изцяло основателна.
По разноските:
Първоначално искът е предявен за сумата от 325.89лв. С протоколно
определение от 20.10.2023г., на основание чл. 232 ГПК, производството е прекратено,
в частта, за сумата от 115.79лв., поради оттегляне на иска, като след частичното
прекратяване предмет на настоящото производство е искова претенция с правно
основание чл. 411, изр. 1, пр. 2 КЗ за сумата от 210.10лв.
На ищеца следва да се признаят разноски в общ размер на 550.00лв., от които
400.00лв. – депозит вещо лице, 100.00лв. – юрисконсултско възнаграждение и 50.00лв.
– внесена държавна такса.
На основани чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, ответникът следва да заплати на ищеца
разноски с оглед уважената част на иска в размер на 354.58лв.
На основание чл. 78, ал. 4 вр. ал. 8 ГПК, ответното дружество има право на
разноски за прекратената част, поради оттегляне от иска.
На ответника следва да се признаят разноски за юрисконсултско възнаграждение
в размер на 100.00лв., като с оглед размера на оттеглената част на исковата претенция,
на основание чл. 78, ал. 4 вр. ал. 8 ГПК, ищцовото дружество следва да му заплати
разноски в размер на 35.53лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
3
управление: /адрес/, да заплати на ЗАД „Е.“ АД, ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление: /адрес/, на основание чл. 411, изр. 1, пр. 2 КЗ сумата от
210.10лв. – непогасен остатък от изплатено застрахователно обезщетение по щета №
**********/08.07.2022г., във връзка с настъпило на 05.07.2022г. ПТП, между лек
автомобил „Опел“, модел „Астра“, с рег. № СВ****ВС, застрахован при ищеца по
застраховка „Каско“ и лек автомобил „Фиат“, модел „Брава“, с рег. № РА****ВВ,
застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, при което
водачът на застрахования при ответника лек автомобил причинил виновно материални
щети по МПС-то, застраховано при ищеца, ведно със законната лихва, считано от дата
на предявяване на исковата молба 23.05.2023 г. до окончателно изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ ЕАД, ЕИК ********, на основание чл. 78, ал. 1 вр.
ал. 8 ГПК, да заплати на ЗАД „Е.“ АД, ЕИК **********, сумата от 354, 58лв. –
разноски.
ОСЪЖДА ЗАД „Е.“ АД, ЕИК **********, на основание чл. 78, ал. 4 вр. ал. 8
ГПК, да заплати на ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ ЕАД, ЕИК ********, сумата от 35.53лв. –
разноски.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4