№ 428
гр. Благоевград, 22.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Ангелина Бисеркова
Александър Трионджиев
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Въззивно гражданско
дело № 20211200500134 по описа за 2021 година
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от Държавата, представлявана от Министъра на
земеделието, храните и горите чрез юрисконсулт срещу решение № 8564/30.10.2020 година,
постановено по гр.д. № 416/2020 година по описа на Районен съд-гр.Петрич в частта, с
която е признато за установено по отношение на Държавата, представлявана от Министъра
на земеделието, храните и горите, че „П.“, с ЕИК ..., седалище и адрес на управление с.П.,
ул.“М.“ № 5, е собственик на поземлен имот с № 000340 по картата на землището на с.С.,
община Петрич, с Е., с площ от 2.608 дка, с начин на трайно ползване – друг промишлен
терен, при съседи - имот № 000341 и имот № 000342, на основание Договор за покупко-
продажба от 18.08.1994 г., сключен с Ликвидационния съвет на КЗС „К.“ – с.П., община
Петрич, след като този имот е бил определен за прилежаща земя към сграда
/склад/текстилен цех/, закупена от посочения ликвидационен съвет с Договор от 03.06.1993
г., чието сключване е било предхождано от спечелването на търг за продажба на сградата.
Жалбоподателят навежда бланкетни доводи за недопустимост, неправилност и
незаконосъобразност на решението в атакуваната част и прави искане за неговата отмяна
като такова. Твърди, че съдът погрешно е възприел фактическата обстановка по делото, не е
изследвал в цялост реституционната процедура, не е издирил обективната истина. Твърди,
че ищецът не е доказал релевирания в процеса придобивен вещноправен способ, поради
което в нарушение на закона районната инстанция е направила извод, че легитимиращото
действие на процесния акт за частна държавна собственост е опровергано. Твърди, че
решението е немотивирано, тъй като не съдържа обоснована преценка на всички
доказателства по делото. Не прави доказателствени искания. Не претендира съдебни
1
разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна, действаща чрез
пълномощник, който оспорва жалбата като неоснователна. Навежда подробни доводи, с
които обосновава становище, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно,
постановено след задълбочен анализ на събрания доказателствен материал. Пледира за
потвърждаване на решението и присъждане на съдебни разноски. Не прави доказателствени
искания.
В съдебно заседание за въззивника се явява процесуален представител, който поддържа
жалбата и пледира за уважаването й. Представя писмени бележки.
За въззиваемия в съдебно заседание процесуален представител не се явява. Депозира
писмено становище с доводи и искания, идентични на тези, изложени в писмения отговор на
въззивната жалба.
Съдът, като взе предвид наведените във въззивната жалба оплаквания, доводите и
възраженията в отговора на въззиваемата страна, и след преценка на събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството по гр.д. № 416/2020 г. по описа на Районен съд-Петрич е образувано въз
основа на искова молба, с която П.“, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление с.П.,
ул.“М.“ № 4, община Петрич, е предявила срещу Държавата, представлявана от Министъра
на земеделието, храните и горите, положителен установителен иск за собственост върху
поземлен имот № 000340 и поземлен имот № 000341, находящи се в землището на с.С.,
община Петрич. Ищецът е релевирал като придобивно основание договор за покупко-
продажба, сключен на 18.08.1994 г. между Кооперацията и Ликвидационен съвет на КЗС
„К.“ – с.П., община Петрич, като имотите са представляващи прилежаща земя към сграда –
склад/текстилен цех, след спечелване на търга за продажба на сградата. Ищецът е въвел
възражение за незаконосъобразно възстановяване в патримониума на Държавата на
недвижимия имот, образуван от процесните два имота, по реда на земеделската реституция
в патримониума. С изложеното е обосновал правния си интерес от предявяване на иска.
В законоустановения срок ответникът е депозирал писмен отговор, с който е оспорил иска
като неоснователен с доводи, обосноваващи теза за недоказаност на релевирания от ищеца
придобивен способ.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, въз основа на които настоящият
съдебен състав установи следното:
По силата на писмен договор, сключен на 03.06.1993 г. между кооперацията-ищец и
ликвидационния съвет на КЗС „К.“ – с.П., община Петрич, първият е закупил сграда,
представляваща склад /текстилен цех/, намираща се в землището на с.С., община Петрич.
Съгласно съдържанието на договора, същият се сключва след като купувачът /кооперацията/
е спечелил търга за продажба на имота. Данните, обективирани в писмения договор, в частта
относно проведен търг за продажба на имота, се потвърждават от събраните в хода на
процеса гласни доказателства - показанията на свидетелите Р.Б., К.Г., З.С. и Л.Т., които са
логични, последователни, непротиворечиви, основани на лични, непосредствени
впечатления на свидетелите, поради което съдът изцяло ги кредитира с доверие.
Свидетелите сочат, че кооперацията е закупила през 1993 г. на търг сградата на шивашки
цех, а следващата година е закупила и прилежащия терен на сградата. Свидетелката Б. сочи,
че е била член на Ликвидационния съвет на КЗС „К.“ и потвърждава, че кооперацията е
спечелила търга, както и че без търг сгради не са продавани. Останалите свидетели също
сочат категорично на факта за проведен търг, след който кооперацията –ищец, спечелила
търга, е закупила от ликвидационния съвет и прилежащия на сградата терен.
2
По делото са събрани данни за предприети действия по издирване на писмени доказателства
относно проведения търг, които обаче не са дали резултат – в архива на Община Петрич и
Община Невестино документи не са открити; такива липсват и в Териториален Държавен
архив -Благоевград.
По делото е събран протокол от 20.01.1993 г., удостоверяващ провеждането на заседание на
ликвидационния съвет, на което е взето решение продажбата на склада в полза на ищеца да
бъде извършена без търг, който според въззивния състав не опровергава горния извод /че
договорът от 03.06.1993 г. е сключен след проведен търг за продажба на процесната сграда –
текстилен цех, спечелен от кооперацията-ищец/, тъй показанията на всички разпитани по
делото свидетели и съдържанието на договора за продажба от 03.06.1993 г., в който както
бе посочено по-горе, се съдържа записване, че договорът е сключен след проведен търг,
спечелен от кооперацията-ищец, сочат на противното – за проведен по предвидения в закона
ред търг, спечелен от ищеца – купувач по договора от 03.06.1993 г.
Установи се, че през 1994 г. по възлагане на ликвидационния съвет, „А.“ ООД-гр.София е
изготвило парцеларен план, одобрен по съответния ред, и оценка на земята, притежавана от
КЗС „К.“ – с.П., община Петрич, в стопанския двор на с.С., община Петрич, съобразно които
/план и оценка/, са образувани три парцела: парцел I с площ от 2 605.30 кв.м.,
представляващ прилежащ терен към склад за тютюн, чиято оценка е 19 539.75 лева; парцел
II с площ от 2 715 кв.м., представляващ прилежащ терен към склад за зърно и клозет, с
помещение за въглища, чиято оценка е 20 362.50 лева и парцел III с площ от 2 305.10 кв.м.,
свободен за застрояване, чиято оценка е 11 525.50 лева.
На 18.08.1994 г. между ликвидационния съвет на КЗС „К.“ – с.П., община Петрич и
кооперацията-ищец е сключен договор за продажба, по силата на който последната е
закупила парцел I и парцел II. Съгласно записването в договора, закупените имоти имат
характера на прилежаща площ към сградата, предмет на договора между същите страни от
03.06.1993 г.
С Решение № 39239/28.01.2003 г. на Общинска служба по земеделие и гори-гр.Петрич е
възстановено правото на собственост на Държавата върху пет недвижими имота, находящи
се в землището на с.С., община Петрич, измежду които имот с № 000286, за който е съставен
акт за частна държавна собственост № 1834/26.03.2008 г. на Областна администрация-
гр.Благоевград, в който е отразено като придобивно основание разпоредбата на чл.104, ал.1,
т.8 от ППЗСПЗЗ.
Съгласно справка от 23.08.2017 г., издадена от Общинска служба земеделие-гр.Петрич, имот
№ 000286 е бил разделен на три други имота – имот № 000340 с площ от 2.608 дка, имот №
000341 с площ от 2.598 дка и имот № 000342 с площ от 3.213 дка, като за имот № 000340 е
съставен Акт за частна държавна собственост № 2135/08.06.2010 г., а за имот № 000341 –
Акт за частна държавна собственост № 2136/08.06.2010 г.
Съгласно удостоверение, издадено на 06.10.2010 г. от Общинска служба по земеделие-
гр.Петрич, парцел I и парцел II /предмет на договора от 18.08.1994 г./ са идентични с
поземлен имот № 000340 и поземлен имот № 000341.
Съгласно скици, издадени от Общинска служба по земеделие –гр.Петрич, процесните два
имота са с актуална индивидуализация както следва:
поземлен имот № 000340 по картата на землището на с.С., община Петрич, с Е., с площ от
2.608 дка, с начин на трайно ползване – друг промишлен терен, при съседи: имот № 000341
и имот № 000342;
поземлен имот № 000341 по картата на землището на с.С., община Петрич, Е., с площ от
3
2.598 дка, с начин на трайно ползване –друг промишлен терен, при съседи – имот № 000340,
имот № 000342, имот № 000332, имот № 000308 и имот № 000338.
Събраните по делото първоначална и допълнителна съдебно-технически експертизи,
неоспорени от страните и кредитирани от съда като компетентни, обективни и обосновани,
изцяло потвърждават горепосочените факти относно начина на обособяване на процесните
имоти / с № 000340 и № 000341/ чрез разделянето на имот с № 000286; идентичността на
същите имоти с парцел I и парцел II по парцеларния план от 1994 г. / с разлика от 123.97
кв.м. в източната част/; отреждането на двата парцела като прилежаща площ към
съответните сгради /склад за тютюн и склад за зърно и клозет, с помещение за въглища/;
верността на изчисленията, направени по този повод при съставянето на плана за
парцелиране. Експертното становище сочи по недвусмислен начин на факта, че сградата,
закупена от кооперацията- ищец по силата на договора от 03.06.1993 г., и описана като
склад /текстилен цех/ е складът за тютюн и прилежащият терен към нея е само парцел I, а
парцел II е прилежаща площ към склада за зърно, който не е бил предмет на този договор.
При горните доказателства, обсъдени задълбочено, районната инстанция е приела от правна
страна, съобразявайки нормите на чл.48, ал.8 във връзка с чл.43, ал.2 и чл.48а, ал.1 във вр. с
чл.45, ал.3 от ППЗСПЗЗ / в редакция към бр.2/94 г. на ДВ/, че ищецът е придобил на
основание договор за продажба от 18.08.1994 г., сключен с ликвидационния съвет на КЗС
„К.“ –с.П., община Петрич правото на собственост върху поземлен имот с № 000340 по
картата на землището на с.С., община Петрич, с Е., с площ от 2.608 дка, с начин на трайно
ползване – друг промишлен терен, при съседи - имот № 000341 и имот № 000342,
представляващ прилежаща земя към сграда /склад/текстилен цех/, закупена от същия
ликвидационен съвет по силата на договор от 03.06.1993 г., след провеждането и
спечелването на търг за продажба на сградата. С оглед императива на чл.17, ал.2 от ГПК
съдът е осъществил косвен съдебен контрол по отношение на реституционното решение №
39239 от 28.01.2003 г., издадено от Общинска служба по земеделие и гори-гр.Петрич, с
което в патримониума на Държавата е възстановена собствеността върху терена,
представляващ прилежащ терен към сграда /текстилен цех/, към момента - поземлен имот №
000340 по картата на землището на с.С., община Петрич, като е достигнал до извод, че в
случая административният акт се явява незаконосъобразен /в обсъжданата част/ поради
липса на материално правно основание за реституиране на имота, тъй като същият е бил
придобит през 1994 г. от друг правен субект – кооперацията -ищец. Със същия довод съдът
е преценил като опровергано и легитимационното действие на издадения за имота акт за
частна държавна собственост. В обобщение, съдът е приел за доказан фактическия състав на
релевирания от ищеца придобивен способ, имащ за последица възникване правото на
собственост върху поземлен имот № 000340 в патримониума на молителя, поради което е
уважил иска като доказан и основателен.
Решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно, постановено съобразно
доказателствата по делото и като такова следва да бъде потвърдено.
В ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ са регламентирани предпоставките за придобиване на имущество на
прекратените организации по § 12 от ПРЗ на ЗСПЗЗ, реда за ликвидирането им и
представителството в производството по ликвидация и спрямо трети лица се уреждат с
материално правни норми.
Продажбата на дълготрайните активи на организациите по § 12 от ППЗСПЗЗ е сложен
фактически състав, който започва с развитието на административната процедура по
провеждане на търга и завършва със сключване на договор за покупко-продажба между
страните
Съгласно установената съдебна практика правното действие на договори за прехвърляне,
респективно продажба на тези организации, се преценява съобразно действалата към
4
момента на осъществяване на юридическите факти редакция на приложимата правна норма
от специалния закон.
Съгласно чл.48, ал.8 от ППЗСПЗЗ / в редакция към датата на сключване на договора/,
дълготрайните активи на ТКЗС и други организации, образувани въз основа на тях, може да
продават само на търг по решение на ликвидационния съвет с изключение на онези, за които
е предвиден специален търг. Търгът се провежда от ликвидационния съвет по реда,
предвиден в чл.43, ал.2 от ППЗСПЗЗ, който препраща към Наредба за търговете /обн. ДВ
бр.50/19.06.1992 г./, съгласно която след приключване на търга, със спечелилия го се
сключва писмен договор. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.3 от ППЗСПЗЗ /в редакция до
изменението с бр. 122/97 г. ДВ/ ликвидационните съвети са имали правото да продават земя,
само ако тя е прилежаща към сграда или съоръжение, при положение, че се продава и самата
сграда или и самото съоръжение /в същия смисъл решение № 255/12.01.2012 г. по гр.д. №
1325/2010 г. на II г.о., ВКС; решение № 301/24.06.2011 г. по гр.д. № 1154/2010 г. на I г.о.,
ВКС/. От посоченото следва, че към датата на сключване на процесните две сделки
специалният закон е предвиждал облекчен режим за продажба на имуществото на бивше
ТКЗС, което е било включено в баланса му, оценено и разпределено по предвидения за това
ред, чрез провеждане на търг и сключване на договор в обикновена писмена форма.
Събраните по делото писмени и гласни доказателства установиха по несъмнен начин
осъществяването на уредения с горецитираните правни норми фактически състав на
придобивен вещно правен способ, релевиран от ищеца с исковата молба, а именно:
закупуване на процесната сграда /склад/текстилен цех от организация по § 12 от ПЗР на
ЗСПЗЗ, след провеждане на търг и спечелването му от кооперацията-ищец; закупеният
терен/земя да има характера на прилежаща земя към закупената сграда; сключване на
договор за покупко-продажба на терена с ликвидационния съвет.
В казуса се установи по непротиворечив начин, че П.“ с.П., община Петрич е придобила
правото на собственост върху процесната сграда /склад/текстилен цех/, на основание
договор за покупко-продажба от 03.06.1993 г., сключен с ликвидационния съвет на КЗС „К.“
–с.П., община Петрич, след провеждане и спечелване на търг, а на 18.08.1994 г., в
качеството на собственик на сградата, е закупила от ликвидационния съвет и прилежащия й
терен. И двата договора са сключени в изискуемата от закона, действащ към момента на
сключването им, обикновена писмена форма, поради което са породили вещно правно
действие. Ето защо към момента на отпочване на реституционната процедура, респективно
приключването й с издаване на решение № 39239/28.01.2003 г. на ОСЗ, Държавата не е
могла да придобие в патримониума си процесния терен /поземлен имот № 000340/, тъй като
същият вече е бил в имуществото на друг, различен от КЗС „К.“ с.П., община Петрич,
правен субект, а именно кооперацията-въззиваема страна.
По изложените съображения предявеният иск е доказан и основателен и като такъв
правилно е уважен от районната инстанция. Обжалваното решение е допустимо,
постановено при съобразяване на процесуалния /чл.236, ал.2 и чл.17, ал.2 от ГПК/ и
материалния /ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ/ закони, поради което наведените в жалбата възражения за
недопустимост на акта, съществени процесуални нарушения и противоречие с материалния
закон са неоснователни.
При този изход на делото въззиваемата страна има право на съдебни разноски. С писмения
отговор на въззивната жалба страната прави искане за присъждане на разноски, но не да
представя доказателства за сторени такива. Ето защо искането на въззиваемия за съдебни
разноски следва да се остави без уважение.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.1 ГПК, съдът
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 8564/30.10.2020 година, постановено по гр.д. № 416/2020
година по описа на Районен съд-гр.Петрич в частта, с която на основание чл.124, ал.1 от
ГПК по отношение на Държавата, представлявана от Министъра на земеделието, храните и
горите, е признато, че „П.“, с ЕИК ..., седалище и адрес на управление с.П., ул.“М.“ № 5, е
собственик на поземлен имот с № 000340 по картата на землището на с.С., община Петрич,
с Е., с площ от 2.608 дка, с начин на трайно ползване – друг промишлен терен, при съседи -
имот № 000341 и имот № 000342, на основание Договор за покупко-продажба от 18.08.1994
г., сключен с Ликвидационния съвет на КЗС „К.“ – с.П., община Петрич, след като този
имот е бил определен за прилежаща земя към сграда /склад/текстилен цех/, закупена от
посочения ликвидационен съвет с Договор от 03.06.1993 г., чието сключване е било
предхождано от спечелването на търг за продажба на сградата.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6