№ 13103
гр. София, 18.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20221110105764 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.124 и сл ГПК.
Образувано е по искова молба вх.№ 21386/2022 г. на Е. А. Б. с ЕГН: **********, с адрес в
гр. София, ул. „.” № 64, ет. 4, ап.10, действаща чрез адвокат Г. Н. със съдебен адрес: гр. София,
ул. Света София № 8, ет. 3, офис 8, електронен адрес: **************@*****.***, срещу „. София”
ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. София, район Красно село, ул. „.” № 23,
представлявано от ., с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение 3 от ЗЗД, за сумата 5396,02 лв.,
представляваща сума, с която ответното дружество се е обогатило, ведно със законна лихва от дата
на предявяване на иска до окончателното плащане, представляващи получено от ответното
дружество, без правно основание като цена на топлинна енергия за имот находящ се в гр.София,
ул. „.” № 64, в това число сумата от 1 840,16 лв., представляваща стойността на доставена в
периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2015 г., топлинна енергия за имот, находящ се в гр. София, ул. „.”
№ 64, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.08.2016 г. до окончателното
изплащане, сумата от 161.05 лв., представляваща мораторна лихва върху главното задължение за
периода от 15.09.2015 г. до 20.07.2016 г., както и сумата от 90.02 лв., представляваща сторени в
производството съдебно-деловодни разноски, от които 40,02 лв. за държавна такса и 50,00лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
В исковата молба се твърди, че на 03.09.2021 г. на основание 416 от ГПК, въз основа на
влязла в сила заповед за изпълнение по гр.дело. № 43395/2016 г. по описа на СРС срещу Е. Б.
(ищец) е издаден изпълнителен лист, по силата на който е осъдена да заплати на „. София“ ЕАД
(ответник) сумата от 1 840,16 лв., представляваща стойността на доставена в периода от 01.05.2014
г. до 30.04.2015 г., топлинна енергия за имот, находящ се в гр. София, ул. „.” № 64, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 02.08.2016 г. до окончателното изплащане, сумата
от 161.05 лв., представляваща мораторна лихва върху главното задължение за периода от
1
15.09.2015 г. до 20.07.2016 г., както и сумата от 90.02 лв., представляваща сторени в
производството съдебно-деловодни разноски, от които 40,02 лв. за държавна такса и 50,00лв. за
юрисконсултско възнаграждение. Ищецът твърди, че въз основа на изпълнителния лист на
06.01.2021 г. е образувано срещу него изпълнително дело след погасяване по давност на вземането
по изпълнителния лист и смята, че задължението му към ответната страна е погасено по давност.
Счита, че вземането на „. София” ЕАД е погасено по давност, тъй като до момента на подаване на
исковата молба са изтекли повече от три години, считано от 20.07.2016 г. - крайната дата на
периода, за който се претендира вземането. Твърди, че са изтекли повече от три години, в които
кредиторът е могъл да образува дело и да претендира присъдените от съда суми. Твърди още, че по
изпълнителното дело са постъпили суми, разпределени в размер на 3731,33 лв. Позовавайки се на
института на погасителната давност, ищецът моли да се установи, че не дължи на ответната страна
и са погасени по давност всички главни и акцесорни вземания на ответника, посочени в
изпълнителния лист, по силата на който е осъден да заплати сумата от 1840,16 лв., представляваща
стойностт на доставена в периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2015 г. топлинна енергия, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 02.08.2016 г. до окончателното изплащане, сумата
от 161,05 лв., представляваща мораторна лихва върху главното задължение за периода от
15.09.2015 г. до 20.07.2016 г., както и сумата от 90.02 лв., представляваща сторени в
производството съдебно-деловодни разноски. Ищецът още моли да бъде осъден ответника да му
бъде заплатена сумата в размер на 3304,79 лв., събрана по изп.д. № ., в следствие на принудително
събиране на погасено по давност вземане по изпълнителен лист от 03.09.2021 г., ведно със
законната лихва и съдебни разноски заплатени в полза на ответника.
Ответната страна е подала отговор на исковата молба в срока по чл.131, ал.1 ГПК, като
оспорва исковата претенция. Счита същата за неоснователна и моли съда да я отхвърли и да му
присъди разноски. Счита, че вземането не е било погасено чрез изтекла погасителна давност, тъй
като е установено с влязъл в сила съдебен акт и в такъв случай давността е винаги петгодишна.
Счита, че давността е била прекъсвана многократно, поради което същата не е била изтекла към
датата на подаване на исковата молба. Прави възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение от ищеца.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
От приложените писмени документи, в това число препис от изпълнително дело № . по
описа на ЧСИ Уляна Димоларова се установява, че ответникът е осъден с Изпълнителен лист от
03.09.2021 г. , издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК от 28.06.2017 г., издадена по ч.гр.д. № 43395/2016 г. на СРС, 39 състав, да
заплати на ответното дружество сумата от 1840.16 лв. за доставена топлинна енергия за имот,
находящ се в гр. София, ул. . № 64, ет. 4, ап. 10, абонатен № 096663, за периода 01.05.2014 г. до
30.04.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата от 02.08.2016 г. до окончателното
плащане, сумата от 161.05 лв. – мораторна лихва върху главното задължение за периода от
15.09.2015 г. до 20.07.2016 г., както и сумата от 90.02 лв. за разноски.
С Молба вх. № 34255/06.10.2021 г. по описа на ЧСИ Уляна Димоларова, ответното
дружество е поискало образуване на изпълнително производство за събиране на процесното
вземане, като е възложило на съдебния изпълнител проучване на имуществото на длъжника и
2
определяне на начина на изпълнението. От отбелязването върху изпълнителния лист е отразено от
ЧСИ Димоларова, че на взискателя е изплатена сумата от 3081.82 лв. на 07.12.2021 г. и на
08.12.2021 г. – 08.12.2021 г. Покана за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на
27.10.2021 г.
ЧСИ Димоларова е наложила запор върху вземанията на длъжника в различни банки на
13.10.2021 г. „Ти Би Ай Банк“ ЕАД е наложила запор върху сметките на длъжника на 19.10.2021 г.
„Първа инвестиционна банка“ АД е наложила запора на 19.10.2021 г. „Райфайзенбанк България“
ЕАД е наложила запор върху сметките на длъжника на 19.10.2021 г. На 01.12.2021 г. е наложен
запор върху всички подлежащи на възстановяване суми в полза на Е. Бачинашвили по изп. д. №
20208630400356. С Разпореждане за приключване от 10.12.2021 г. делото е приключило пред ЧСИ
Димоларова и са вдигнати всички наложени възбрани и запори.
От Удостоверение, издадено от ЧСИ Димоларова от 24.01.2022 г., е видно, че за преиода
20.10.2021 – 07.12.2021 г. са постъпили суми в общ размер на 3731.33 лв., както следва: на
20.10.2021 г. сума от 91.37 лв. от наложен запор в „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, на 06.12.2021
г. – 3603.53 лв. от наложен запор в същата банка и на 07.12.2021 г. – сумата от 36.43 лв. – сума от
наложен запор по изп.д. № 356/2020 г. по описа на ЧСИ Сия Халаджова. В полза на взискателя е
преведена сума в общ размер на 3304.79 лв.
По делото е изискано и приложено ч.гр.д. № 43395/2016 г. по описа на СРС, 39 състав, от
което се установява, че на установените адреси за длъжника е приложена разпоредбата на чл. 47 от
ГПК като е залепено уведомление за издадената заповед на 08.09.2017 г., поради това, че липсват
достоверни данни дали лицето живее на адреса или не. Не е установена и месторабота за лицето,
поради което настоящият съдебен състав счита, че заповедта е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от
ГПК и е влязла в сила на 21.10.2017 г. , без значение, че едва на 03.09.2021 г. е издаден
изпълнителен лист. Няма данни разпореждането за издаване на изпълнителен лист да е било
обжалвано от страните по делото.
Съдът счита, че не е налице хипотезата на предложение трето на алинея 1-ва на чл. 55 от
ЗЗД по следните съображения: От една страна, процесното вземане за сумата от 1840.16 лв. –
главница за доставена топлинна енергия за абонатен № 096663, за периода 01.05.2014 г. до
30.04.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата от 02.08.2016 г. до окончателното
плащане, сумата от 161.05 лв. – мораторна лихва върху главното задължение за периода от
15.09.2015 г. до 20.07.2016 г., както и сумата от 90.02 лв. за разноски към момента на подаване
на заявление по чл. 410 от ГПК на 02.08.2016 г. не са били погасени по давност , тъй като не е
изтекъл период по-дълъг от три години за главното и акцесорните вземания.
На второ място, съгласно възприетата от настоящия състав трайна съдебна практика,
вземанията по влязла в сила заповед, издадена по реда на чл. 410 от ГПК и следващите, се
погасяват с петгодишна давност, тъй като съдебният акт е влязъл в сила, като същият може да бъде
атакуван само по изрично предвиден ред, а не да бъде пререшаван по общия ред. Ето защо,
присъдените с процесния изпълнителен лист суми не се явяват погасени и към момента на
образуване на изпълнителното производство и към момента на принудително събиране на
вземането – заповедта е влязла в сила на 21.10.2017 г., а изпълнителното производство е
образувано на 06.10.2021 г. и не е изтекъл период по-дълъг от пет години. С образуването на
изпълнителното производство давността се прекъсва, тъй като с молбата за това взискателят е
възложил на съдебния изпълнител да определи начина на изпълнението. Взискателят е бил
3
удовлетворен напълно, като дължимите суми са събрани чрез запор върху вземания на длъжника
от „Райфайзенбанк (България) ЕАД, събрани в периода 20.01.2021 – 06.12.2021 г. и запор върху
вземания по изп.д. № 356/2020 г. на ЧСИ Сия Халаджова на 07.12.2021 г. От датата на образуване
на изпълнителното производство до датите на налагане на запорите, респективно до събиране на
вземането по принудителен ред, не е изтекъл период по-дълъг от пет години и вземането не е било
погасено по давност. От установеното по-горе, съдът счита, че към момента на събиране на
вземането, то е било дължимо, не е било погасено нито чрез изтекла погасителна давност, нито по
друг начин (а и такъв не се твърди), поради което не е налице и неоснователно обогатяване на
ответника за сметка на ищеца.
Предвид изложеното, настоящата съдебна инстанция счита, че исковата претенция, така,
както е предявена, е недоказана и неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По разноските: При този изход на спора само ответникът има право на разноски, като
такива изрично са поискани от ответника. Тъй като ответникът е дружество и е бил представляван
от юрисконсулт, на същия му се следва сумата от 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение,
определена от съда по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Предвид горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от Е. А. Б. с ЕГН: **********, с адрес в гр. София, ул. „.” №
64, ет. 4, ап. 10, действаща чрез адвокат Г. Н. със съдебен адрес: гр. София, ул. Света София № 8,
ет. 3, офис 8, електронен адрес: **************@*****.***, срещу „. София” ЕАД, ЕИК ., със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Красно село, ул. „.” № 23, представлявано от ., с
правно основание по чл.55, ал. 1, предложение 3-то от ЗЗД за сумата 5396,02 лв., представляваща
сума, с която ответното дружество се е обогатило, ведно със законна лихва от дата на предявяване
на иска до окончателното плащане, представляващи получено от ответното дружество, без
правно основание като цена на топлинна енергия за имот находящ се в гр.София, ул. „.” № 64, в
това число сумата от 1 840,16 лв., представляваща стойността на доставена в периода от
01.05.2014 г. до 30.04.2015 г., топлинна енергия за имот, находящ се в гр. София, ул. „.” № 64,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.08.2016 г. до окончателното
изплащане, сумата от 161.05 лв., представляваща мораторна лихва върху главното задължение за
периода от 15.09.2015 г. до 20.07.2016 г., както и сумата от 90.02 лв., представляваща сторени в
производството съдебно-деловодни разноски, от които 40,02 лв. за държавна такса и 50,00лв. за
юрисконсултско възнаграждение, като неоснователни.
ОСЪЖДА Е. А. Б. С ЕГН: **********, С АДРЕС В ГР. СОФИЯ, УЛ. „.” № 64, ЕТ. 4, АП.
10, да заплати на „. СОФИЯ” ЕАД, ЕИК ., СЪС СЕДАЛИЩЕ И АДРЕС НА УПРАВЛЕНИЕ:
ГР. СОФИЯ, РАЙОН КРАСНО СЕЛО, УЛ. „.” № 23, представлявано от ., сумата от 100 лв. (сто
лева), за разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 5 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5