Р Е Ш Е Н И Е
№ 52
18.06.2020 г. град Търговище
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд -
Търговище
пети състав
На девети юни година
2020
В публично заседание в
следния състав:
Председател: Иванка Иванова
Секретар: Янка Ганчева
Като разгледа докладваното от
председателя Иванка Иванова
АД № 76 по описа за 2020
година
За да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на Глава Х от АПК във вр. с чл. 46, ал. 1 от Закона за чужденците в
Р.България.
Делото е образувано по жалбата на Ж.В.Н.
гражданин на Руската федерация, ЛНЧ **********,*** против Заповед № УРИ
363з-351/ 27.02.2020 на директора на ОД на МВР – Търговище, с която спрямо него
е приложена ПАМ – „Връщане до страната на произход, страната на транзитно
преминаване или трета страна“ - Руската федерация.
Жалбоподателят сочи, че процесната
заповед е незаконосъобразна, неоснователна и необоснована. Оспорващият навежда,
че СССР вече не съществува като държава и след разпадането и не е бил в Русия,
няма там имоти, гражданска регистрация, нито пенсия. Наложената ПАМ по чл. 39а,
ал. 1, т. 2 и чл. 41, т. 2 от ЗЧРБ е издадена в нарушение на закона, тъй като
Р.България няма сухопътна граница с Руската федерация. В заповедта не е
посочено, по какъв начин ще стане влизането и преминаването на територията на
другата държава, граничеща с Р. България. Не е спазен чл. 52, ал. 2 от ППЗЧРБ.
Жалбоподателят сочи, че няма финансови средства по банковата си сметка и
прилага разписка от банкова сметка. ***. 6 Право на справедлив съдебен процес и
чл. 13 Право на ефективни правни средства за защита от Европейската конвенция
за правата на човека. Нарушен е Протокол № 1 от Конвенцията, защита на
собствеността „Всяко физическо лице има право мирно да се ползва от своите
притежания“. След изваждането му от Р. България, където живее от 04.10.1975 г.
жалбоподателят няма да има възможност да ползва апартамента си в гр. Попово,
обл. Търговище и пенсия.
В съдебното заседание по делото, оспорващият
редовно призован се явява лично и поддържа жалбата. В срока даден за писмена
защита представя писмено становище за неоснователност на твърдението на адм. орган,
че незаконно се намира в страната. Според жалбоподателя служба „Миграция“ при
ОД на МВР – Търговище е имала възможност да издаде виза по чл. 15, ал. 1 от
ЗЧРБ, но той не бил заявил това свое искане пред адм.орган. Според определение
№ 13472 от 10.10.2019 г. на ВАС по адм.д. № 10648/2019 г. жалбоподателят е бил
изпратил всички необходими документи за постоянно пребиваване още на 08.04.2019
г.Искането не е било разгледано от група „Миграция“ и документите не са му били
върнати. Нарушен е чл. 29,ал. 2 от ППЗЧРБ „Документи за постоянно пребиваване
са подават и чрез дипломатическите или консулските представителства на
Р.България в държавата в която чужденецът има постоянно местожителство.“ Такива
жалбоподателят има само в Р. България. Нарушен е чл. 12, ал. 5 „Когато
чужденецът не притежава виза тип „Д“ за дългосрочно пребиваване, органите на
дирекция „Миграция“ на МВР след съгласуване с дирекция „Консулски отношения“ на
МВнР могат да продължат срока на пребиваване…..“ ПАМ „принудително отвеждане до
границата на Р.България“ изправя жалбоподателя пред необходимостта да живее на палатка,
тъй като без транзитни визи няма да бъде допуснат до други държави. По какъв
начин ще стане влизането в други държави остава неуредено и неизвестно по така
издадената заповед за прилагане на ПАМ. Жалбоподателят не създавал заплаха за
националната сигурност на Р.България. В Руската федерация осигуряването на
държавно жилище, социална помощ, гражданска регистрация са възможни за него
след предоставянето на убежище от Президента, за което жалбоподателя няма
основания и мотиви (консултации с руските дипломати без протокол в Генералното
консулство на Руската федерация в гр. Русе Р.България.)
Ответникът по оспорването – директорът на
ОД на МВР – Търговище, редовно призован, се представлява от гл.юрк. Ж., редовно
упълномощена, която счита подадената жалба за неоснователна и изразява
становище за законосъобразност на процесната заповед.
Съдът като прецени допустимостта на жалбата,
приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок предвид нормата
на чл. 149, ал. 5 във вр. с чл. 168, ал. 3 от АПК, а разгледана по същество,
последната е основателна при следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за
установено, че в група „Миграция“ при ОД на МВР- Търговище, жалбоподателят Ж.
на 13.03.2019 г. е бил подал заявление за предоставяне на право за
продължително пребиваване по чл. 24, ал. 1, т. 10 от ЗЧРБ, според който такова
разрешение могат да получат чужденци, притежаващи виза по чл. 15, ал. 1 от ЗЧРБ
и са получили право на пенсия в Р.България, държавата си на произход или друга
държава и разполагат с достатъчно средства за издръжка в страната.
На 25.03.2019 г. е издадено съобщение,
връчено на жалбоподателя лично на 26.03.2019 г., че във връзка с подаденото от
него заявление на основание чл. 14, ал. 2 от ППЗЧРБ в срок от 14 дни от съобщението следва да представи в службата
за адм. контрол на чужденците: 1) виза по чл. 15, ал. 1 от ЗЧРБ – виза за
дългосрочно пребиваване до 180 дни И 2) задължителна медицинска застраховка,
валидна на територията на Р.България. До изтичането на 14-дневния срок
жалбоподателят, както и до деня на издаване на решението не е представил тези
документи, които да бъдат приложени към заявлението му.
На 18.04.2019 г. е издадено решение за
прекратяване на адм.производство за предоставяне на право на продължително пребиваване
в Р. България на жалбоподателя.
Жалбоподателят е оспорил по съдебен ред
прекратяване на адм.производство и е било образувано адм.дело №117/2019 г. по
описа на АС-Търговище, по което съдът е отхвърлил жалбата на жалбоподателя
против Решение № 363р-8542/ 18.04.2019 г. на директора на ОД на МВР –
Търговище. Постановеното определение на АС – Търговище е оставено в сила с
определение № 134/ 10.10.2019 г. на ВАС по АД № 10648/ 2019 г.
За започване на настоящото производство по
издаване на ПАМ жалбоподателят Ж. е уведомен на основание чл. 26, ал. 1 от АПК
на 13.12.2019 г. Уведомлението е получено лично от жалбоподателя. Във връзка с
това уведомление г-н Ж. е представил
отговор от 18.12.2019 г. рег. № УРИ 363 000-21731, че възразява на
връщането си в Руската федерация, тъй като му е изтекъл националния паспорт,
като е представил талон от Генералното консулство на Руската федерация в гр.
Русе, че е подал документи за нов национален паспорт и ще го получи на
23.01.2020 г. на жалбоподателя е издаден нов национален паспорт 51 № 6798599 от
02.12.2019 г.
В адм. преписка е представено
възражението на жалбоподателя до ОД на МВР – Търговище група „Миграция“ (стр. 6
от адм. преписка) рег. № 363000-2412/ 11.02.2020 г. от което става ясно, че
жалбоподателят е роден на *** г. в гр. Казан СССР в семейството на офицер от
военно-авиационното техническо училище, където живял до 14-годишна възраст.
След това живял на космодрума „Байконур“, Казахстан до 1970 г. След това от
1970 г. до 1975 г. учил, работил и живял в гр. Киев - Украйна, заедно с
родителите си. На 17.11.1975 г. сключил граждански брак с българската гражданка
В. Н. С. (стр. 39 от адм.преписка – удостоверение за граждански брак на
жалбоподателя), и от тогава и до настоящия момент живее на територията на
Р.България. След разпадането на СССР в Русия и в Казахстан никога не е бил и не
притежава там имоти. В Р. Украйна има апартамент, но украинските адм. власти не
са му издали адресна регистрация по апартамента в гр. Киев. По решение на украинския
съд е лишен от правото да ползва този апартамент на родителите му и
жалбоподателят е снет от регистъра на населението. Украинската администрация в
гр. Киев не му е издала адресна регистрация, за да няма право да получи „вид
жителство“ право на пребиваване. Без адресна регистрация и право на пребиваване
жалбоподателят няма право да получава пенсия, която му се полага и от Украйна. Без
адресна регистрация в гр. Киев и без право на пребиваване банките отказвали да
открият на жалбоподателя банкова сметка, ***ията си от Р. България.
Жалбоподателят няма право да ползва медицински услуги, предвидени за местните
лица, да сключва трудови и граждански договори за работа. Предвид на войната в
източната част на Украйна в страна смятат Русия за държава агресор и провеждат
политика на враждебност и недобронамереност към лица с руско гражданство и
руски граждани, живеещи в гр. Киев или идващи на гости и по работа и нерядко
нарушават правата им. Жалбоподателят е бил глобен при завръщането си в Р.
България от погребението на майка си в гр. Киев на 29.09.2018 г. от украинските
граничари за пребиваване в Украйна в размер на 10 200 гривен. Докато обжалвал
по адм. ред наложената глоба в края на м. ноември 2018 г. в Украйна е било
въведено военно положение и на руските граждани, нито се е разрешавало да
влизат, нито да излизат от страната. Поради това жалбоподателят е нямал
възможност да се яви пред украински съд и наложените адм. наказания са влезли в
законна сила. Заради неплатени глоби от 5 100 гривен и 10 200 гривен
украинските граничари на границата в село Виноградовка са предупредили
жалбоподателя, че вече няма да бъде допуснат в Украйна.
На 27.02.2020 г. адм. орган е издал
процесната заповед за прилагане на ПАМ № УРИ 363з-351, с която разпоредил
връщане до страната на произход, страна на транзитно преминаване или трета
страна – Руската федерация на жалбоподателя Ж.В. с дата на раждане *** г.,
гражданство Руска федерация, ЛНЧ **********, притежаващ НП 51 № 6798599,
валиден до 02.12.2014 г., издаден от Генералното консулство на Руската
федерация в гр. Русе.
На 28.02.2020 г. на жалбоподателя Ж. е била връчена
процесната заповед за прилагане на ПАМ, като жалбоподателят е отбелязал изрично
на същата, че владее разбираемо български език.
На 09.03.2020 г. жалбоподателят оспорил по съдебен ред
издадената заповед за прилагане на ПАМ пред АС - Търговище.
По делото са представени множество доказателства,
представени както от жалбоподателя, така и от адм. орган, съставени по повод на
проведеното адм. производство по прилагане на ПАМ. Сред тях е свидетелството за
смърт на А. Ж. (майка на жалбоподателя) от което става ясно, че лицето е
починало на 08.09.2019 г. в гр. Киев Р. Украйна. Представен е препис-извлечение
от акт за смърт № 214/ 23.11.1991 г. (стр. 40 от адм. преписка) от който е
видно, че съпругата на жалбоподателя В.
Ж. е починала на 22.11.1991 г. в 13 ч. от Остра дихателна недостатъчност.
Карцином на млечната жлеза. От представените удостоверения за раждане на А. Вл.
Ж. (стр. 42 от адм. преписка) и О. Вл. Ж. (стр. 70 от адм. преписка) става
ясно, че същите са деца на жалбоподателя Ж. и двамата са родени на *** г. в гр.
София. От представения НА за покупко-продажба на недвижим имот № 671 том. ІІ, рег.№ 1086, дело № 133 от
12.05.2017 г. на нотариус П. Д. рег. № 680 на НК – София с район на действие РС
– Попово е видно, че жалбоподателят Ж. и синът му А. Ж. са закупили жилище –
апартамент в гр. Попово, ул. „Генерал Баранов“ № 2, етаж 4, ап. 11 (стр. 44 от
адм. преписка). От представеното Разпореждане № ********** от 09.02.2017 г.
(стр. 46 и 47 от адм. преписка) е видно, че жалбоподателят Ж. получава пенсия за
осигурителен стаж и възраст в размер на 245 лв. От представеното Свидетелство
за съдимост (стр. 50 от адм. преписка) става ясно, че жалбоподателят Ж. не е
осъждан.
При тези факти съдът направи следните правни изводи:
Съгласно чл. 39а.
от ЗЧРБ „Принудителните административни мерки (ПАМ), които се налагат на
чужденците по този закон, са: т.2. (изм.
– ДВ, бр. 97 от 2016 г.) връщане до страна на произход, страна на транзитно
преминаване или трета страна;……“
Според нормата на чл. 41. „Връщане се налага, когато: 1. чужденецът
не може да удостовери влизането си в страната по законоустановения ред; 2.
(изм. - ДВ, бр. 36 от 2009 г.) чужденецът не напусне страната до изтичане на
разрешения му срок или в сроковете по чл.
39б; 3. (изм. – ДВ, бр. 97 от 2016 г.) се установи, че чужденецът е влязъл
и пребивава в страната с неистински или с преправен паспорт или със заместващ
го документ за пътуване; 4. (нова – ДВ, бр. 97 от 2016 г.) по отношение на
чужденеца има влязло в сила решение за отказ, прекратяване или отнемане на
международна закрила или убежище или по отношение на когото производството по Закона за убежището и
бежанците е прекратено с влязло в сила решение, освен ако прекратяването е
постановено спрямо чужденец, за когото има решение за обратно приемане в
Република България и производството не е било възобновявано; 5. (нова – ДВ, бр.
97 от 2016 г.) се установи, че чужденецът е влязъл през границата на страната по
законоустановения ред, но се опитва да я напусне не през определените за това
места или с неистински, с преправен паспорт или заместващ го документ за
пътуване.
Съгласно разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗЧРБ „Принудителните административни мерки (ПАМ)
се налагат със заповеди на председателя на Държавна агенция "Национална
сигурност", директорите на главните дирекции "Национална
полиция", "Гранична полиция" и "Борба с организираната
престъпност", директорите на Столичната и областните дирекции, директора на
дирекция "Миграция", директорите на регионалните дирекции
"Гранична полиция" на Министерството на вътрешните работи или на
оправомощени от тях длъжностни лица. Фактическите основания за налагането на
конкретната принудителна административна мярка, в случай че съдържат
класифицирана информация, се посочват в отделен документ, изготвен от
съответните длъжностни лица по реда на Закона
за защита на класифицираната информация.
При изложеното обжалваната заповед за
прилагане на ПАМ е издадена от компетентен орган – директора на ОД на МВР –
Търговище в рамките на неговата функционална и материална компетентност и не
страда от пороци в този аспект, който да обосновават нищожност на оспорвания
административен акт.
По отношение на спазване на установената
форма съдът счита, че предвид наличието на посочени фактически и правни
основания за издаването на заповедта, от които става ясно от кои юридически
факти органът черпи упражненото от него публично субективно право и писмената
форма на акта, съдържащ необходимите реквизити по чл.
59, ал. 2 от АПК,
е спазена установената форма за издаване на административния акт.
Относно наличието на съществено нарушение
на административно-производствените правила при издаване на оспорения адм. акт,
съдът приема следното: Жалбоподателят е уведомен за започналото адм.
проиводство. Същият е правил възражения и е представял доказателства в хода на
производството пред адм. орган (представени по адм. преписка). Съдът намира
обаче, че при вземане на решение за прилагане на ПАМ, адм. орган е следвало да
отчете всички релевантни за производството факти. Според ал.2 на чл. 44 от ЗЧРБ
(Изм. - ДВ, бр. 36 от 2009 г., доп., бр. 9 от 2011 г.) При налагане на
принудителните административни мерки (ПАМ) компетентните органи отчитат
продължителността на пребиваване на чужденеца на територията на Република
България, категориите уязвими лица, наличието на производства по Закона за убежището и бежанците или
производства за подновяване на разрешение за пребиваване или друго разрешение,
предоставящо право на пребиваване, семейното му положение, както и
съществуването на семейни, културни и социални връзки с държавата по произход
на лицето. Съдът счита, че адм. орган (АО) не е отчел продължителността на
пребиваване на жалбоподателя в Р.България (от м. октомври 1975 г.), което се
потвърждава от представената справка (стр. 62 и 63 от делото) от която е видно,
че жалбоподателят е бил със статут на чужденец постоянно пребиваващ на
територията на Р. България (има съставен единен номер на чужденец, както и
ЕГН). Съдът приема също, че АО не е отчел факта, че в страната му по произход
не съществуват семейни, културни и социални връзки. Това се потвърждава от
факта, че жалбоподателят е влязъл в Р. България от Р.Украйна където е живял от
1970 до 1975 г. с неговите родители. На практика се оказва, че единствената
връзка на жалбоподателя с неговата родина Руската федерация е неговото
гражданство, тъй като неговите родители са живели последно в гр. Киев - Р.
Украйна. Но пък в Украйна жалбоподателят не желае да се връща поради неплатени
адм. глоби. В тази връзка съдът приема, че АО не е събирал доказателства и не е
обсъдил в процесната ПАМ съществуването на семейни, културни и социални връзки
на жалбоподателя със страната му по произход.
Нормата на чл. 44, ал. 2 се явява обща
спрямо тази на чл. 41, т. 2 от същия закон, както и към всяка една ПАМ по ч.
39а, ал. 1 от ЗЧРБ. Тъй като общите норми пораждат правно действие за всички
случаи, които имат определени родови белези, АО е следвало да съобрази
предпоставките, предвидени в чл. 44, ал. 2 от ЗЧРБ, при издаване на процесната
заповед. Независимо, че адм. акт се издава при условията на обвързана
компетентност АО е следвало да прецени тези обстоятелства, с оглед на зачитане
на правата на човека и основните свободи
съгласно ЕКЗПЧОС. След като не е събрал и анализирал всички относими
доказателства, като по този начин не е дал обоснована правна оценка на
релевантните факти. Несъобразяването с чл. 44, ал. 2 от ЗЧРБ от страна на АО не
дава възможност да прецени дали с наложената ограничителна мярка не се засягат
в недопустима степен правата на чужденеца. При издаване на заповедта, АО е
следвало да подложи на анализ относимите към чл. 44, ал. 2 от ЗЧРБ факти.
Недопустимо е те да бъдат обсъждани за първи път в съдебното производство.
Необсъждането на всички относими за
законосъобразното прилагане на ПАМ факти води до извод за незаконосъобразност на
оспорение адм. акт, като постановен в нарушение на
административно-производствените правила и материалния закон – чл. 44, ал. 2 от
ЗЧРБ, тъй като АО не е съобразил относимата разпоредба при издаването на акта.
Неоснователно оспорващият поддържа, че виза
за дългосрочно пребиваване (виза вид „Д“) може да бъде издадена в ОД на МВР –
Търговище. Напротив, извод в обратния смисъл (че не може да бъде издадена)
следва от нормата на чл. 10, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за издаване
на визи и определяне на визовия режим, издадена на основание чл. 9е от ЗЧРБ от
Министерския съвет на Р.България, съгласно която „Визите се издават от дипломатическите и консулските
представителства на Република България или от такива представителства на друга
държава членка, прилагаща изцяло достиженията на правото на Европейския съюз от
Шенген, с която Република България има сключено споразумение за
представителство за приемане на заявления за визи и за издаване на визи“.
Според
ал. 2 от същия член на същата наредба „По изключение, когато това се
налага от държавния интерес или от извънредни обстоятелства, органите за
граничен контрол на граничните контролно-пропускателни пунктове могат да
издават еднократни визи за краткосрочно пребиваване с цел транзитно преминаване
със срок до два дни, ако друго не е предвидено в международен договор, или -
визи за краткосрочно пребиваване с цел планирано пребиваване със срок на
пребиваване до 15 дни. За издадените визи незабавно се уведомява Държавна
агенция "Национална сигурност". Поради това съдът приема, че
жалбоподателят ако желае да се установи да живее продължително в Р. България
следва да се снабди с виза „Д“ и инициира ново производство за получаване на
статут на чужденец, постоянно пребиваващ на територията на Р.България. За целта да се снабди с виза „Д“ в
най-близкото дипломатическо или консулско представителство на Р. България като
се съблюдава режима на тази държава за влизане в нея във връзка с COVID
-19. Не е за пренебрегване
обстоятелството, че според чл. 12, ал. 5 от горепосочената наредба за подаване
на заявлението за виза за дългосрочно пребиваване не се допускат изключения от
изискването за лично явяване.
При изхода от оспорването и липсата на
претенции за присъждането на разноски съдът приема, че такива не следва да
бъдат присъждани.
Воден
от горното и на основание чл. 172 от АПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед № УРИ 363з-351/ 27.02.2020
на директора на ОД на МВР – Търговище, с която е приложена ПАМ – „Връщане до
страната на произход, страната на транзитно преминаване или трета страна“ -
Руската федерация на Ж.В.Н. гражданин на Руската федерация, ЛНЧ **********,***,
притежаващ НП 51 № 6798599, валиден до 02.12.2024 г., издаден от Генералното
консулство на Руската федерация в гр. Русе.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от получаване на съобщението пред Върховен административен съд на
Република България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: