Решение по дело №2100/2021 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1886
Дата: 18 октомври 2021 г.
Съдия: Николай Колев Стоянов
Дело: 20217180702100
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 август 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

    № 1886

 

гр. Пловдив, 18 октомври 2021 год.

 

 

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХIII-ти касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НЕДЯЛКО БЕКИРОВ

                                                              ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ

  НИКОЛАЙ  СТОЯНОВ                                                                                           

 

при секретаря ДИАНА КАРАИВАНОВА и участието на прокурор АНЕЛИЯ ТРИФОНОВА, като разгледа КАНД № 2100 по описа на съда за 2021г., докладвано от съдия Н. Стоянов, за да се произнесе, взе предвид следното:  

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.    

Образувано е по касационна жалба на ТД на НАП - гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт З. против Решение  от 25.05.2021 г. постановено по АНД № 6717/2020 г. по опис на Районен съд Пловдив, с което е отменено Наказателно постановление №  498552-F529145/09.03.2020г. на Директора на Дирекция „Обслужване” в ТД на НАП гр. Пловдив, с което на „ОТОТОН“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от С.Н.Б., е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 30 454,80 лв. за нарушение на чл.180 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.102 ал.4 вр. чл.86 ал.1 и ал.2 от ЗДДС и чл.112 ал.1 от ППЗДДС.

Претендира се отмяна на решението на РС - Пловдив, като неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон и се иска постановяването на друго решение, с което да се потвърди НП. В касационната жалба е изразено несъгласие с изводите на районния съд, като са изложени доводи, че неправилно съдът е приел, че не са посочени изрично видът на доставките. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание касационният жалбоподател не е изпратил представител.

Ответникът по касационната жалба, в писмено становище, изразява съображения относно неоснователност на касационните оплаквания. Претендира разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив в съдебно заседание дава заключение, че жалбата е основателна, поради което следва да бъде уважена.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна ,за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Районният съд е бил сезиран с жалба предявена от „ОТОТОН“ ЕООД  против Наказателно постановление № 498552-F529145/09.03.2020г. на Директора на Дирекция „Обслужване” в ТД на НАП гр. Пловдив, с което на „ОТОТОН“ ЕООД, издадено на основание АУАН № F529145/27.11.2019г., съставен от С.А.К. на длъжност „инспектор по приходите" при ТД на НАП- Пловдив. Административнонаказателното обвинение се основава на това, че при извършена проверка, документирана с Протокол № **********/18.09.2019г., е установено, че за периода от 05.07.2019г. до 02.08.2019г. задълженото лице е реализирало облагаем оборот по смисъла на чл.96 ал.2 от ЗДДС в размер над 50 000 лв. /67 078,36 лв./, формиран от продажба на слухови апарати, поради което и за същото били налице основания за задължителна регистрация по чл.96 ал.1 изр. второ от ЗДДС /изм. ДВ бр.97 от 2017г., в сила от 01.01.2018г./, съгласно който, когато оборотът е достигнат за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, лицето е длъжно да подаде заявлението в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът, т.е. лицето следвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС в срок до 09.08.2019 г. вкл. Същото било подадено на 05.09.2019г. по електронен път с вх. № 303911902196020/05.09.2019г. Данъчнозадълженото лице било регистрирано по ЗДДС, считано от 19.09.2019г. /датата на връчване/ с Акт за регистрация № 160421902323432/18.09.2019г. За извършеното нарушение по чл. 180, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.102 ал.4 вр. чл.86 ал.1 и ал.2 от ЗДДС и чл.112 ал.1 от ППЗДДС е съставен АУАН.

Касационният ответник е бил санкциониран с имуществена санкция в размер на 30 454,80 лв. по чл.180 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.102 ал.4 вр. чл.86 ал.1 и ал.2 от ЗДДС и чл.112 ал.1 от ППЗДДС за облагаеми доставки на обща стойност 182728,83 лв., извършени през данъчен период 02.08.2019 г. – 31.08.2019 г., затова, че не е начислил ДДС за период 02.08.2019 г. – 31.08.2019 г., когато лицето не е било регистрирано по ЗДДС, тъй като не е подало заявление за регистрация в срок, въпреки че е било длъжно. Посочва се, че при извършена проверка от ТД на НАП – Пловдив, документирана с Протоколи с №№ **********/18.09.2019 г. и **********/14.11.2019г. било установено, че задълженото лице е реализирало облагаем оборот по смисъла на чл. 96, ал. 2 от ЗДДС в размер над 50 000. 00 лв. към 02.08.2019 г.

Така описаната в АУАН фактическа обстановка е възприета изцяло от административнонаказващия орган, който на основание  чл.180 ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС е наложил на нарушителя имуществена санкция в размер на 30454,80 лева.

За да отмени атакуваното пред него НП въззивната инстанция е приела, че са налице допуснати съществени процесуални нарушения, което налага отмяна на издаденото наказателно постановление. Съдът е установил, че по начина, по който е описано нарушението, липсва конкретизация относно съставомерните му признаци, което касае нарушение на разпоредбите на чл. 42 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Посочено е , че както в АУАН, така и в НП е налице пълна липса на изложение на факти, от които да се направи проверка на този извод, тъй като не са посочени броят на конкретните доставки, извършени от наказания субект, техният вид, с конкретизиране на предмета на доставката, и датата на извършване, което е особено съществено нарушение. В този смисъл е посочено, че при липса на изложени факти в АУАН и НП колко на брой, кога са извършени и най-вече, какви са били по естеството си доставките, за които наказващият орган твърди, че са облагаеми – наказаното лице е в неведение и следва да гадае какви факти да оборва, което положение е несъвместимо с правото му защита и безусловно налага отмяна на НП.

Посочено е, че като не е дадено в пълнота описание на съставомерните му елементи, които определят и предмета на доказване по делото, то е възпрепятстване и възможността да се осъществи преценката на съда досежно законосъобразността на оспорения акт. Съдът е посочил, че констатираните пороци на АУАН и НП не могат да бъдат санирани на етап съдебно следствие доколкото не се касае за наличие на доказателствен дефицит, а за ненадлежно обвинение. Подробно в мотивите си се е спрял на пороците на НП, обсъдил ги е в светлината на конкретния казус задълбочено и всестранно. Съобразени са в пълнота както писмените доказателства, така и събраните гласни доказателства по делото. Фактическите констатации се подкрепят от събраните доказателства. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, районният съд е направил обоснован изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон. Правните изводи формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция, която на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК ги възприема като свои.

Наведените в касационната жалба оплаквания, касационната инстанция преценява като неоснователни. Във връзка с възраженията на касатора, поддържани пред настоящата инстанция, следва в случая да се посочи, че във въззивнното производство решаващият съд е дал законосъобразен отговор, при правилна преценка на събраните гласни и писмени доказателства по делото и при правилно приложение на материалния закон, като е достигнал до обосновани изводи относно незаконосъобразността на наказателното постановление, като е формирал правилно вътрешно убеждение. При липса на изложение на съставомерни факти в НП, а именно: броят на конкретните доставки, техният вид и брой, датата на извършва, както и какви са били по естеството, за които наказващият орган твърди, че са облагаеми, наказаното лице може само да гадае какви факти следва да оборва, което съществено накърнява правото му на защита.

От изложеното до тук следва, че като е отменил обжалваното пред него наказателно постановление, районният съд е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

С оглед изхода от спора, на основание чл.63 ал.3 и ал.5 ЗАНН, във връзка с чл.228 и чл.143 ал.1 АПК, на ответника се дължат разноски в размер на общо 1500 лв. по представения списък на разноските. Предвид изрично заявеното възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, съдът съобрази следното:

Според чл.78, ал.5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл.144 от АПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата (ЗАдв). Според чл.36, ал.2 от ЗАдв, размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента; размерът на възнаграждението трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа, каквато в случая се явява Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба №1/09.07.2004г.). Съгласно установеното от нормата на чл.18 ал.2 във вр. с чл.7 ал.2, т. 4 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждение минималният размер на възнаграждението възлиза на 1443,64  лева. Според точка 3. от Тълкувателно решение №6 от 6.11.2013г. на ВКС по тълк. д. №6/2012г., ОСГТК, докладчик съдиите Елеонора Чаначева и Албена Бонева, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.78, ал.5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в §2 от Наредба №1/09.07.2004г. (отменена разпоредба) ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.

 

При това положение и с оглед на действителната правна и фактическа сложност на делото и извършените процесуални действия, настоящият състав на съда намира, че заплатеното адвокатско възнаграждение е прекомерно, поради което същото следва да бъде намалено до минимално предвидения размер, определен по реда на Наредба №1/09.07.2004г., или до размер от 1443,64 лв.

Воден от горните мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд - Пловдив

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение от 25.05.2021 г., постановено по АНД № 6717/2020 г. по описа на Районен съд Пловдив, IV- ти н.с.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите ДА ЗАПЛАТИ на „ОТОТОН“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от С.Н.Б. , сумата от 1 443,64 лв., представляваща разноски в настоящото производство.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

                                                       ЧЛЕНОВЕ :