МОТИВИ НА ПРИСЪДА ПО НОХД № 1891/2018г.
ПО ОПИСА НА СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, 13 - ти СЪСТАВ
Специализирана
прокуратура е внесла обвинителен акт срещу Л.Г.Я. за това, че:
1. В периода от
26 до 29 юли 2016г., в гр.София, ул.““ № 141, в съучастие, като съизвършител с две неустановени лица, при условията на
продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, извършил
следните деяния:
- в периода от
26 до 29 юли 2016г. направил опит да принуди И.Х., ЛНЧ: **********, чрез сила и
заплашване, да извърши нещо противно на волята си – да му плати неустановена по
делото сума пари и с това да му причини имотна вреда, но
деянието останало недовършено по независещи от дееца причини, като деянието е
придружено с причиняване на лека телесна повреда и е извършено от три лица;
- в периода от
26 до 29 юли 2016г. направил опит да принуди Д.Х.Н., ЛНЧ: **********, чрез сила,
да извърши нещо противно на волята си – да му плати сумата от 2500 евро и с
това да му причини имотна вреда в размер на 2500 евро, но деянието останало
недовършено по независещи от дееца причини, като деянието е придружено с
причиняване на лека телесна повреда и е извършено от три лица - престъпление по
чл.214 ал.2 т.1 вр.чл.213а, ал.2, т.2 и т.4, вр.чл.20 ал.2, вр.чл.18 ал.1, вр.чл.26 ал.1 от НК.
2. В периода от
26 до 29 юли 2016г., в гр.София, ул.““ № 141, с цел да набави за себе си имотна
облага, противозаконно подпомагал дведесет и трима
чужденци, граждани на Афганистан: К.Х., И.Х., Р.Х., Д.Х., З.Х., Д.Х.Н., А.Б., Х.М.Н.,
О.А., М.М.А., Озаир М., Н.Х.,
Б.Н., Х.Н., Х. ***, М.Х., С.А., М.М., С.И., Н.И., М.И.,
Ш.А., Н. ***, от които десет лица ненавършили 16-годишна възраст: Н. ***, роден
на ***г., М.И., роден на ***г., Н.И., роден на ***г., М.М.,
роден на ***г., М.Х., роден на ***г., Х.Н., роден на ***г., Д.Х., роден на ***г.,
М.М.А., родена на ***г., З.Х., родена на ***г. и Б.Н.,
роден на ***г. да пребивават в страната в нарушение на закона - чл.281 ал.2 т.4
и т.5 вр.ал.1 от НК.
3. ***,
противозаконно е лишил от свобода пет души, афганистански граждани: К.Х., И.Х.,
Д.Х.Н., А.Б. и Н.Х., като ги държал затворени и заключени в гараж и не ги
пускал да излязат, като лишаването от свобода е продължило повече от две
денонощия, а именно до 29 юли 2016г., когато полицейски патрул е освободил
противозаконно лишените от свобода - престъпление по чл.142а, ал.4, във вр. с ал.1 от НК.
В хода на съдебните прения
прокурорът заема становище, че обвинението срещу подсъдимия е доказано по
несъмнен начин от събраните по делото доказателства относно всяко едно от трите
престъпления, за които е предаден на съд. Предлага на съда да признае подсъдимия за виновен по повдигнатите
му обвинения и да му наложи наказания лишаване от свобода и глоба около
средния, предвиден в закона, размер за всяко едно от трите престъпления, като
на основание чл.23 от НК на същия да бъде наложено за изтърпяване най-тежкото
от определените наказания.
Подсъдимият и защитникът
му пледират, че по делото не са събрани никакви доказателства, от които да се
установи въобще съществуването на лицата - чужденци, посочени в обвинителния
акт като пострадали от деянията. Заемат становище, че подс.Я.
не е извършил никакво престъпление, невинен е по повдигнатите му обвинения и
следва да бъде оправдан изцяло.
Съдът, като взе
предвид събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
и съобразно вътрешното си убеждение, намира за установено следното от
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият Л.Г.Я. е роден на ***г***, българин,
български гражданин, работи, женен, със средно образование, неосъждан, живущ ***,
ЕГН: **********.***, в който живее понастоящем, подсъдимият притежава и имот на
ул.““ № 141 в гр.София, в който са разположени две къщи и гараж. През 2016г. в едната
къща живеел той със семейството си, а в другата
баща му. Притежавал лек автомобил „БМВ“ с рег.№ ***.
Братовчед
му З.Т.Я., разпитан като свидетел по делото, живее в съседен имот, който
граничи с двора на имота на ул.““ № 141.
През лятото на
2016г. подс.Я. бил пуснал св.Г.П. да живее със
семейството си в едната от къщите си на ул.““ № 147 в гр.София.
През месец юли
2016г. група от 23-ма афганистански граждани, идентифицирани по-късно като К.Х., И.Х., Р.Х., Д.Х., З.Х., Д.Х.Н., А.Б., Х.М.Н.,
О.А., М.М.А., Озаир М., Н.Х.,
Б.Н., Х.Н., Х. ***, М.Х., С.А., М.М., С.И., Н.И., М.И.,
Ш.А. и Н. *** навлезли незаконно на територията на страната с намерение да
продължат към Западна Европа, като по пътя следвало да отседнат за кратко в
гр.София. Неустановени по делото лица, които организирали пътуването на
чужденците, се свързали с подсъдимия Л.Я. и поискали от него да подпомогне
пребиваването им в гр.София за няколко дни, докато бъде организирано последващото им придвижване към Западна Европа. Подс.Я. разполагал със свободни помещения в имота си на ул.““ № 141 в гр.София и се съгласил
чужденците да бъдат настанени в гаража на имота за няколко дни, тъй като целял
да получи от афганистанските граждани заплащане за услугата.
На 26.07.2016г.
чужденците били транспортирани до имота на
ул.““ № 141 в гр.София от неустановени по делото лица. Подс.Я. им предоставил достъп до имота и лицата К.Х., И.Х.,
Р.Х., Д.Х., З.Х., Д.Х.Н., А.Б., Х.М.Н., О.А., М.М.А.,
Озаир М., Н.Х., Б.Н., Х.Н., Х. ***, М.Х., С.А., М.М., С.И., Н.И., М.И., Ш.А. и Н. *** се настанили в гаража
на къщата на ул.““ № 141 в гр.София, където подс.Я.
предварително бил пригодил места за сън, чрез използване на дървени палети, мокети,
черги и други подръчни материали.
Лицата, превозващи
чужденците, планирали бързо да организират последващото
им транспортиране към Западна Европа, като престоят им в имота на Я. да бъде
кратък.
За да прикрие съпричастността
си към настаняването на чужденците, подс.Л.Я. помолил
братовчед си - св.З.Я. да ги наглежда,
като му заявил, че отива със семейството си на море. След това решил повече да
не посещава имота, до напускането на чужденците. От настанените в имота на подс.Я. чужденци, десет били деца, ненавършили 16 - годишна
възраст. Това били Н. ***, роден на ***г., М.И., роден на ***г., Н.И., роден на
***г., М.М., роден на ***г., М.Х., роден на ***г., Х.Н.,
роден на ***г., Д.Х., роден на ***г., М.М.А., родена
на ***г., З.Х., родена на ***г. и Б.Н., роден на ***г..
След настаняването
на афганистанските граждани в гаража, вратата на същия била затворена и от
външна страна плътно бил паркиран лек автомобил „Опел Синтра“
с рег. № КН6684ВА, така че вратата да не може да се отвори и същевременно да се
прикрие гледката към вътрешността на помещението. За допълнително прикритие
пред гаража бил паркиран и един таксиметров автомобил. Ключовете за
автомобилите останали при свидетеля З.Я..
Афганистанските граждани
стояли в гаража до 29.07.2016г. в очакване на по-нататъшното си придвижване.
Тъй като условията в помещението били много лоши, а сред тях имало деца,
включително две съвсем малки, един от мъжете, решил да потърси помощ от
властите. От мобилния си телефон позвънил на номер 112 и на английски език
съобщил, че заедно с други лица е държан против волята си в гараж. Посочил
номер на лекия автомобил БМВ с рег.№ ***, който видял в двора. Чрез него
полицаите първоначално установили и посетили имота на подс.Я.
***, където се намирала св.Г.Й.. В този имот не били намерени чужденци.
След това
полицейските служители успели да установят другия имот, собственост на
подсъдимия - на ул.““ № 141 в гр.София. Служители на Трето РУ – СДВР, сред
които свидетелят Р.Г., пристигнали в имота и влезли в двора на къщата. Отишли
до гаража и през прозорче на същия, забелязали намиращите се вътре хора.
По това време в
имота пристигнал св.З.Я., който по нареждане на полицаите преместил двата, паркирани
пред гаража, автомобила и отворил вратата на същия. Полицаите извели хората,
установили, че същите пребивават на територията на страната незаконно, нямат
документи за самоличност и организирали транспортирането им към Трето РУ- СДВР,
където да бъде установена самоличността им. Св.З.Я. също бил отведен в
полицията.
След като
чужденците напуснали имота, на място пристигнали свидетелите Д.П. и Р.Т., също служители на
МВР, които заедно със св.Р.Г., запазили местопроизшествието до пристигане на
разследващ полицай, който да извърши претърсване. Не след дълго пристигнал подс.Л.Я., който се представил на полицаите като
собственика на имота и заявил готовност да им окаже съдействие. Впоследствие
пристигнал разследващ полицай с дежурна оперативна група, който в присъствието
на подс.Я. и на поемни лица
извършил оглед и претърсване на имота,
след което подсъдимият бил задържан.
Афганистанските
граждани, след снемане на самоличността им, били настанени в РПЦ гр.Харманли.
Част от тях били разпитани като свидетели в хода на досъдебното производство и
със същите били извършени разпознавания, но не са провеждани разпити пред
съдия. Преди приключване на досъдебното производство, всички афганистански
граждани, установени в имота на подс.Я., напуснали
РПЦ – Харманли, като към момента местонахождението на нито един от тях не може
да бъде установено в страната или чужбина.
От наличните по
делото доказателства може да се направи извод, че някои от афганистанските граждани
са виждали подс.Я. ***, където са били настанени,
което се установява от приложените по делото протоколи за разпознаване. Предвид
липсата на възможност за извършване на разпит или за прочитане на показания от
досъдебното производство на афганистански граждани, не могат да бъдат
установени каквито и да е действия на подс.Я. по
заплашване на лицата И.Х. и Д.Х.Н. или нанасяне на телесни повреди на същите, с
цел да ги принуди да му платят пари. Не са установени доказателства и подс.Я. да е лишил от свобода част от афганистанските
граждани К.Х., И.Х., Д.Х.Н., А.Б. и Н.Х., като ги държал затворени и заключени в
гаража и не ги пускал да излязат. В този смисъл липсват надлежни свидетелски
показания, които да се ползват като доказателства. Не се събраха и други
доказателства в тази насока, като не е установена никаква информация за
комуникация на подс.Л.Я. лично с афганистанските
граждани.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните
свидетели, експертизите, протоколите за оглед, за претърсване, за разпознаване,
и останалите писмени доказателства.
В хода
на съдебното производство не беше установено местонахождението на нито един от
афганистанските граждани, намерени на 29.07.2016г. в гаража на подсъдимия.
Същевременно, доколкото същите не са разпитани пред съдия в хода на досъдебното
производство и липсата на законова възможност за приобщаване на показанията им,
съдът ги заличи като свидетели. Като писмени доказателства по делото съдът цени
приложените протоколи за разпознаване от лицата А.Б., Д.Х.Н., Илияс Х., Н.Х.. Същите посочват подсъдимия, като едно от
лицата, които са виждали по време на престоя си в имота на ул.““ № 141 в
гр.София.
В хода
на съдебното следствие като свидетели са разпитани лицата Г.Й., З.Я., Р.Г., Д.П.,
Р.Т., М.Ж., А.К., П.К. и Я.В..
Последните
четирима свидетели – Ж., К., К. и В. са били поемни лица при извършени по делото разпознавания. В показанията
си същите не дават допълнителна информация от значение за изясняване на
фактическата обстановка, извън отразеното в приложените по делото протоколи за
разпознаване.
Свидетелката Г.Й.,
към месец юли 2016г., е живяла със семейството си в една от къщите на подс.Я. ***, съгласно устна уговорка с подсъдимия. Твърди,
че не е виждала чужденци в този имот. Заявява, че подс.Я.
е посещавал имота от време на време, но самият той е живеел постоянно със
семейството си в друга къща на същата улица. Заявява, че в имота в който тя е
живеела са идвали полицаи, но не са открили нито чужденци, нито подсъдимия.
Показанията ѝ кореспондират с останалия доказателствен
материал и следва да се кредитират.
Свидетелят З.Я.
е братовчед и съсед на подсъдимия.
Заявява, че в двора на братовчед му има две
къщи и гараж. Твърди, че преди 3-4 години през лятото, докато подс.Я. е бил на море, общ техен чичо на име Стоян, който
по това време живеел в имота на подсъдимия го запознал с човек на име Али. Чичо
му му казал, че Али ще настани някакви свои хора в гаража на подс.Я.. Твърди, че им отговорил, че това не го интересува.
Заявява, че е видял настанените в гаража чужденци, когато пристигнали полицаите
и чичо му Стоян, с когото по това време пиел кафе, го пратил да види какво
става. Твърди, че не е видял кога и от кого са настанени чужденците в гаража на
подсъдимия. Заявява, че подсъдимият е пристигнал, докато полицаите са били в
имота и впоследствие му се е скарал, понеже си е помислил, че той е пуснал
чужденците.
На
основание чл.281, ал.4, вр. с ал.1, т.1 и т.2 от НПК са прочетени дадените от св.З.Я.
показания на досъдебното производство пред разследващ орган при два разпита,
проведени на 30.07.2016г.. В същите е заявил, че около два месеца преди разпита
се е запознал с арабин на име Али. На 26.07.2016г. Али му се обадил и го
помолил да приюти за една вечер негови приятели и роднини. На следващата вечер
отново му звъннал и му казал, че е пристигнал с хората пред дома му. Св.Я.
заявява, че ги е пуснал в гаража на братовчед си – подс.Я.,
който по това време бил на море. Твърди, че когато е пуснал чужденците в
гаража, вътре е имало пригодени палети, покрити с мокет, но не знае кой и кога
ги е приготвил. Уговорката му с Али била чужденците да напуснат имота на
следващата сутрин. След това го търсил няколко пъти по телефона, но не успял да
се свърже с него до пристигането на полицаите на 29.07.2019г..
В
съдебно заседание св.Я. обяснява противоречието с показанията си от досъдебното
производство с обстоятелството, че е искал да прикрие участието в деянието на
чичо си Стоян. Заявява, че в действителност той лично не е разговарял никога по
телефона с Али, както и че не е участвал в приемането и настаняването на
чужденците в гаража на подсъдимия
Съдът
счита, че показанията на този свидетел, както от съдебното, така и от
досъдебното производство следва да се кредитират в частта, в която между тях не
са налице противоречия, а именно относно разположението на имотите, наличното
оборудване за спане в гаража на подсъдимия и установяването на чужденци в същия
на 29.07.2019г.. В тази си част същите кореспондират и с останалите
доказателства по делото и най-вече на показанията на полицейските служители,
посетили местопроизшествието.
Относно обстоятелството кои лица са участвали в
приемането и настаняването на чужденците, показанията на свидетеля не могат да
бъдат кредитирани, тъй като са противоречиви помежду си и противоречието не е
отстранено при прочитането. Същевременно следва да се отчетат и притесненията,
които изпитва свидетелят, да не се уличи в престъпление, тъй като в хода на ДП
първоначално е дал себеуличаващи показания.
Същевременно относно сочените от него лица с имена Али и Стоян по делото не са
налице никакви други доказателства. Свидетелят не посочва никаква конкретика за самоличността им, за да може да се провери
съществуват ли в действителност такива хора. Същевременно такива лица не са
установени на място от полицаите, въпреки че е извършено претърсване и в имота
на св.З.Я., където същият твърди, че по това време е пиел кафе с чичо си Стоян.
Свидетелите Р.Г.,
Д.П. и Р.Т. са служители на МВР, които са посетили местопроизшествието в имота
на подсъдимия Я. *** на 29.07.2016г., след полученото обаждане на тел.112.
Св.Р.Г. в
съдебно заседание дава подробни показания за обстоятелствата, които е установил
при пристигането си в имота и разговорите, които е провел със св.З.Я. и подс.Л.Я.. Заявява, че първоначално на място е пристигнал
св.З.Я., който по разпореждане на полицаите е преместил автомобила, с който е
била запречена вратата на гаража и същата е била
отворена, за да се изведат чужденците. Подсъдимият е пристигнал на по-късен
етап, като е заявил, че е отсъствал от имота. Тъй като св.Г. не си спомни
датата на събитията, както и модела и номера на автомобила, с който е бил запречен гаражът, по
реда на чл.281 ал.4 от НПК са прочетени показанията му, дадени в хода на ДП
пред разследващ орган, в които уточнява тези обстоятелства.
Показанията
на този свидетел са последователни, кореспондират с останалите доказателства по
делото и следва да се кредитират изцяло.
Св. Д.П. в
съдебно заседание заявява, че познава подсъдимия по физиономия, но не може да
си спомни нищо за конкретния случай. По реда на чл.281 ал.4 от НПК са прочетени
показанията му, дадени в хода на ДП пред разследващ орган. В тях описва какво е
установил при посещението на ул.““ № 141 в гр.София на 29.07.2016г.. Не дава
конкретни показания относно установените чужденци и поведението на подсъдимия.
Св.Р.Т. също
твърди, че е виждал подсъдимия по работа, но няма конкретни спомени за случая.
По реда на чл.281 ал.4 от НПК са прочетени показанията му, дадени в хода на ДП
пред разследващ орган. В тях описва какво е установил при посещението на ул.““
№ 141 в гр.София на 29.07.2016г.. Заявява, че със св.П. са пристигнали, след
като чужденците вече са били извозени от имота, като подс.Я.
ги е посрещнал на място, като е оказал пълно съдействие на тях и на
пристигналата впоследствие дежурна оперативна група.
Протоколът за оглед
в имота на ул.““ № 141 в гр.София отразява
обстановката, която са установили органите на МВР на местопроизшествието на
29.07.2016г., оборудването и вещите, които са се намирали в гаража.
При претърсванията
в имотите на подс. Я. и на св.З.Я. не са открити вещи
от значение за делото. Двамата са предали доброволно мобилните си телефони, на
които е извършено експертно изследване.
Експертизата на
вещото лице С.А. дава заключение за информацията установена в паметта на
предадените от подс.Я. и св.З.Я. мобилни телефони.
Експертизата на
вещите лица П.В. и С.Д. е изследвала съдържанието на приложения по делото
оптичен диск, съдържащ записите на обажданията до телефон 112 от чуждия
гражданин, намиращ се в гаража на подсъдимия.
От останалите
писмени доказателства от значение за фактическата обстановка са приложените
документи, изготвени по повод идентифицирането и регистрацията на
афганистанските граждани след отвеждането им в структурите на МВР и при приемането
им в РПЦ-Харманли, от които се установява, че действително е имало такива
чужденци в имота на подсъдимия.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка, съдът намира следното от
ПРАВНА
СТРАНА:
С деяниeто си подс. Л.Я. е осъществил
от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл.281 ал.2 т. 4 и т.5 вр.ал.1 от НК.
Престъпното
деяние по чл.281 ал.2 т. 4 и т.5 вр.ал.1 от НК е
уредено в глава осма от особената част на НК и е част от системата престъпления
против реда на управлението.
По
настоящото дело доказателствата сочат, че подсъдимият Л.Я. от обективна страна в
периода от 26 до 29 юли 2016г. в гр.София, ул.““ № 141, с цел да набави за себе
си имотна облага, противозаконно подпомагал дведесет
и трима чужденци, граждани на Афганистан: К.Х., И.Х., Р.Х., Д.Х., З.Х., Д.Х.Н.,
А.Б., Х.М.Н., О.А., М.М.А., Озаир
М., Н.Х., Б.Н., Х.Н., Х. ***, М.Х., С.А., М.М., С.И.,
Н.И., М.И., Ш.А., Н. ***, от които десет лица ненавършили 16-годишна възраст: Н.
***, роден на ***г., М.И., роден на ***г., Н.И., роден на ***г., М.М., роден на ***г., М.Х., роден на ***г., Х.Н., роден на ***г.,
Д.Х., роден на ***г., М.М.А., родена на ***г., З.Х.,
родена на ***г. и Б.Н., роден на ***г. да пребивават в страната в нарушение на
закона.
От субективна страна подс.Я. е осъществил деянието виновно, при форма на вината
пряк умисъл, като е съзнавал общественоопасния му
характер, предвиждал е неговите общественоопасните
последици и е искал тяхното настъпване. Ръководел се е от желание за
неправомерно облагодетелстване, като е целял получаване на заплащане за
осигурения временен подслон на афганистанските граждани.
Поради
това подс.Я. следва да бъде признат за виновен и
осъден за извършено престъпление чл.281 ал.2 т. 4 и т.5 вр.ал.1
от НК.
По
отношение на повдигнатото на подс.Я. обвинение за
престъпление по чл. 214 ал.2 т.1 вр.чл.213а, ал.2,
т.2 и т.4, вр.чл.20 ал.2, вр.чл.18
ал.1, вр.чл.26 ал.1 от НК, в хода на съдебното
следствие по делото не се събраха никакви доказателства. За да предаде
подсъдимия на съд по това обвинение прокурорът се е позовал на свидетелски
показания, дадени на досъдебното производство от лицата И.Х., ЛНЧ: ********** и
Д.Х.Н., ЛНЧ: **********, посочени като пострадали от това деяние. Тези лица,
обаче, не бяха установени в хода на съдебното производство, за да бъдат
разпитани. Същевременно не е налице възможност протоколите за разпитите им от
досъдебното производство да се ползват като доказателства. Не бяха установени
никакви данни както за деянията, предмет на това обвинение, така и за наличието
на лица - съучастници на подсъдимия. Поради това
съдът счита, че по делото не са налице никакви доказателства подс.Л.Я., в периода от 26 до 29 юли 2016г., в гр.София,
ул.““ № 141, в съучастие, като съизвършител с две
неустановени лица, при условията на продължавано престъпление, с цел да набави
за себе си имотна облага, да е извършил следните деяния:
-
в периода от 26 до 29 юли 2016г. да е направил опит да принуди И.Х., ЛНЧ: **********
чрез сила и заплашване да извърши нещо противно на волята си – да му плати
неустановена по делото сума пари и с това да му причини имотна вреда, но
деянието останало недовършено по независещи от дееца причини, като деянието е
придружено с причиняване на лека телесна повреда и е извършено от три
лица;
-
в периода от 26 до 29 юли 2016г. да е направил опит да принуди Д.Х.Н., ЛНЧ: **********
чрез сила да извърши нещо противно на волята си – да му плати сумата от 2500
евро и
с това да му причини имотна вреда в размер на 2500 евро, но деянието
останало недовършено по независещи от дееца причини, като деянието е придружено
с причиняване на лека телесна повреда и е извършено от три лица.
Поради
това подс. Л.Я. следва да бъде оправдан изцяло по
повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 214 ал.2 т.1 вр.чл.213а, ал.2, т.2 и т.4, вр.чл.20
ал.2, вр.чл.18 ал.1, вр.чл.26
ал.1 от НК.
Недоказано
остана и повдигнатото от прокуратурата обвинение спрямо подс.Л.Я.
за престъпление по чл.142а, ал.4, във вр. с ал.1 от
НК.
Лицата,
посочени в обвинението като пострадали от това престъпление, а именно К.Х., И.Х.,
Д.Х.Н., А.Б. и Н.Х. не са установени, за да бъдат разпитани като свидетели в
хода на съдебното производство. Същевременно други доказателства в подкрепа на
това обвинение не се събраха, като съдържанието на приложените записи на
разговори на тел.112 не включва достатъчно информация за съставомерните
признаци на такова деяние. Освен това са налице доказателства – показанията на
св.З.Я. и св.Р.Г., че към 29.07.2016г. контролът върху достъпа до гаража, в
който са се намирали чужденците, всъщност се е осъществявал именно от З.Я., а
не от подс.Л.Я..
Поради
това съдът приема, че подс.Я. на 26 юли 2016г. в
гр.София, ул.““ № 141, не е лишил противозаконно от свобода пет души,
афганистански граждани: К.Х., И.Х., Д.Х.Н., А.Б. и Н.Х., като ги държал
затворени и заключени в гараж и не ги пускал да излязат и лишаването от свобода
да е продължило повече от две денонощия, а именно до 29 юли 2016г., когато
полицейски патрул е освободил противозаконно лишените от свобода. Подсъдимият
следва да бъде оправдан изцяло по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.142а,
ал.4, във вр. с ал.1 от НК.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА НАКАЗАНИЕТО:
Съдът намира, че наказанието на подсъдимия за престъплението по чл.281 ал.2 т. 4 и т.5 вр.ал.1 от НК следва да бъде
определено при превес на смекчаващите вината обстоятелства. Като такова обстоятелство
следва да се отчете чистото му съдебно минало и липсата на данни за други
противообществени прояви. Следва да бъде съобразено и обстоятелството, че подс.Я. упражнява законно трудова дейност в Германия и
полага грижи за семейството си. В хода на процеса стриктно е спазвал
задълженията си и не ставал причина за отлагане на делото.
Същевременно не се установяват отегчаващи отговорността обстоятелства.
При съвкупния анализ на смекчаващите вината обстоятелства, и като съобрази
целите по чл.36 от НК, съдът прие, че с оглед настоящото семейно положение и
трудова дейност на подсъдимия, превъзпитателният ефект спрямо него може да бъде
постигнат с наказание лишаване от свобода за срок, близък до минималния,
предвиден в чл.281
ал.2 т. 4 и т.5 вр.ал.1 от НК. Поради това съдът
определи наказание лишаване от свобода за срок от една година и три месеца.
Предвид чистото съдебно минало на лицето и семейните му и трудови
ангажименти, за постигане целите на наказанието не се налага ефективното
изтърпяване на това наказание, като същото би допринесло за превъзпитаването на
дееца и при условното му отлагане. Поради това съдът счита, че са налице
основанията на чл.66 ал.1 от НК изпълнението на наказанието лишаване от свобода
за срок от една година и три месеца да бъде отложено условно с изпитателен срок
от три години.
Кумулативно с наказанието лишаване от свобода на подс.Я.
следва да се наложи и наказание глоба в размер на 8000лв., което намира за
съобразено с обществената опасност на престъплението и актуалните доходи на
лицето.
Съдът счита, че така определените наказания в съвкупност ще постигнат в
максимална степен основната цел на наказанието, а именно да се поправи и
превъзпита деецът към спазване на законите и добрите нрави. Същевременно ще се
въздейства предупредително върху него и ще му се отнеме възможността да върши
други престъпления. Такъв размер на наказанията би допринесъл и за
възпитателното и предупредително въздействие върху другите членове на
обществото.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ:
В хода на
досъдебното производство са направени разноски в размер на 320,27лв., които подс.Я. следва да бъде осъден за плати по сметка на СДВР.
При съдебното
разглеждане на делото са направени разноски в размер на 210лв., които подс.Я. следва да бъде осъден да плати по сметка на СпНС.
По изложените съображения, съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ: