РЕШЕНИЕ
№ 118
гр. Разград, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и седми
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА
при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Гражданско дело №
20213330100721 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Депозирана е искова молба от К. К. К., с която моли съда да осъди
ответника Гаранционен фонд да и заплати сумата от 14 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди (болки и
страдания) в следствие на претърпяно на 25.08.2017 г. пътнотранспортно
произшествие, ведно със законната лихва от 19.02.2019 г. Претендира
разноски.
Твърди, че около 08:10 ч. на 25.08.2017 г. на ул. „Дунав“ в гр. Разград е
претърпяла ПТП – л.а. „Опел Корса” с рег.№ РР **** АК, управляван от Й. Д.
Й., на около 15м. преди кръстовището с ул.’’В. Левски” я блъснал с предната
си дясна част, докато пресичала пътното платно. Ударът бил в бедрото на
левия и крак. От удара ищцата паднала на земята до предния десен капак на
лекия автомобил, като се подпряла на дясната си ръка. Изправила се и се
върнала обратно на тротоара. Водачът на автомобила не спрял, а продължил
движението си. Установен бил чрез системата за видеонаблюдение. При
посещението и в МБАЛ - гр. Разград лекарите установили, че има счупване на
дясната лакътна и лъчева кост. По своята медико-биологична характеристика
полученото счупване на двете кости на дясната подмишница обуславя трайно
затруднение на движението на десен горен крайник, т.е. представлява средна
телесна повреда. Горното МПС имало валидна застраховка „Гражданска
отговорност” в ЗК „Лев инс”, но същата била прекратена на 22.08.2017 г., т.е.
към момента на застрахователното събитие водачът на л.а.„Опел Корса” с рег.
№ РР****АК бил без сключена ЗЗГО. Деянието, вината на водача на МПС и
причинно-следствената връзка между деянието и причинената и средна
телесна повреда са установени с Решение № *** от 04.09.2018 г. по АНД №
***/2018 г. на РРС. В резултат на описаната фактическа обстановка и на
основание разпоредбите на Кодекса за застраховането счита, че е налице
1
обективна отговорност на ГФ за пълно покриване на всички неимуществени
вреди - болки и страдания, остра реакция на стрес и промяна в нормалния
ритъм на живот, в следствие на причинените и пряко телесни увреждания. На
18.02.2019 г. ищцата заявила застрахователната си претенция пред
Гаранционен фонд за сумата от 20000 лв. По случая била заведена
ликвидационна преписка по щета № 19- 2100**/18.02.2019 г. С писмо с изх.
№ 24-01-125 от 13.03.2019 г. била уведомена, че УС на ГФ е одобрил
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 12 000 лв. за „счупване на
двете кости на дясната подмишница в дистална област”, като е приел, че са
налице условията на 50% съпричиняване на вредоносния резултат и намалил
обезщетението наполовина. Определил сума за изплащане в размер на 6 000
лв., която сума на 15.03. 2019 г. била преведена по банковата и сметка.
Ищцата сочи, че е недоволна от размера на определеното обезщетение,
предвид характера и тежестта на получените от нея наранявания,
претърпените и все още търпими болки, страдания, както и остра реакция на
стрес.
Ответникът оспорва предявения иск. Твърди, че е бил сезиран във
връзка с процесното ПТП и по образуваната щета № 19-2100**/18.02.2019 г.
УС на ГФ определил и изплатил обезщетение за неимуществени вреди на
ищцата. С писмо с изх. № 24-01-***/13.03.2019 г., (което не е приложено към
исковата молба) ищцата била уведомена, че съгласно Решение от 13.03.2019
г. на УС на Гаранционен фонд размерът на определеното обезщетение за
неимуществени вреди е определено на 12 000 лв. за „счупване на двете кости
на дясна предмишница в дистална област“, лекувано консервативно.
Обезщетението било намалено при условията на 50 % съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалата, която пресичала пътното
платно на необозначено за целта място - нарушение на чл. 113 и чл. 114 от
ЗДП. Съгласно изложеното сумата за изплащане на К. К. К. в размер на 6000
лв. обезщетение за неимуществени вреди и била изплатена на 15.03.2019 г.
Ответникът счита, че в претендирания размер от още 14 000 лв. претенция за
неимуществени вреди е прекомерно завишена от гледна точка на принципа на
справедливостта, установените в страната икономически условия и стандарт
на живот, като и с оглед съдебната практика за процесната година. С
изплащането на сумата страните решили спора извънсъдебно по реда на чл.
558, ал. З, във връзка с ал. 1 от КЗ. В тази връзка счита за неоснователно
искането за изплащане на обезщетението, предмет на исковата молба, тъй
като претенцията е била удовлетворена извънсъдебно, видно от приетата от
страна на ищцата сума и така страните са постигнали с оглед на действията си
спогодба съгласно приложимата в случая обща гражданскоправна разпоредба
на чл. 365 от ЗЗД, за която не се предвижда определена форма за
действителност. Съгласно чл. 558, ал. 5 от КЗ увредените лица или се
съгласяват с определените им от фонда обезщетения, с което се решава
извънсъдебно спора или не се съгласяват с така определените суми като не ги
приемат и предявяват претенциите си в съда. Счита, че с факта на плащането
от страна на ГФ се внася яснота и определеност в отношенията на спорещите,
слага се край на спора и се избягва бъдещ такъв, като страните чрез взаимни
отстъпки прекратяват висящия спор, какъвто е и смисъла на една спогодба, в
частност направеното плащане от страна на фонда. Сочи, че с исковата молба
не се претендират обезщетения за вреди, различни от взетите предвид при
определяне на размера на обезщетението от УС на ГФ и полученото от
ищцата травматични увреждания. В писмото си до ищцата, (което не е
2
приложено към исковата молба), ГФ изрично посочва, че одобрената сума за
обезщетение на неимуществени вреди не е частично плащане по предявената
претенция. Още повече, че така определеното обезщетение е преведено по
нейна сметка на 15.03.2019 г. Изтъква, че понятието "справедливост" по
смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са
специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне на размера на обезщетението. Във всички случаи правилното
прилагане на чл. 52 от ЗЗД при определяне на обезщетенията за
неимуществени вреди от деликт е обусловено от съобразяване на указаните в
постановлението общи критерии. Тези критерии са възприети и във
формираната по реда на чл. 290 от ГПК задължителна практика по
приложението на чл. 52 от ЗЗД, която приема, че справедливото възмездяване
на настъпилите от деликта вреди изисква задълбочено изследване на общите
и на специфичните за отделния спор правнорелевантни факти. Счита, че
предявените претенции не кореспондират нито с трайната съдебна практика
на съдилищата, нито с принципа на справедливостта, икономическите
условия в страната и стандарта на живот. Оспорва изцяло претенцията за
лихва от 19.02.2019 г. Сочи, че липсват твърдения как точно е определена
тази начална дата. Това не е дата, в който изтича срокът по чл. 496, ал. 1 от КЗ
при положение, че щетата е образувана в ГФ на 18.02.2019 г., т.е един ден
преди датата, от която претендират законна лихва. Ответникът изразява
становище, че не е изпаднал в забава. Изтъква, че ГФ не е делинквент, не е
застраховател и не изплаща обезщетения по силата на договор, а изпълнява
едно чуждо задължение, като изплаща обезщетения по силата на закона, при
определени в него случаи и след изпълнението наспециална процедура.
Предполага се, че причината за претендирането и на лихва от тази
произволно избрана дата е фактът, че ищцата цели да промени стандарта си
на живот и да се облагодетелства във финансов и икономически план. Сочи,
че във връзка с процесното ПТП е образувана гореописаната щета по която
ГФ се е произнесъл преди изтичане на законоустановения срок, като е
определил и изплатил обезщетение. В тази връзка оспорва началния момент
на законната лихва и моли ГФ да се счита в забава от датата на завеждане на
исковата молба в съда. Прави възражение за съпречиняване от страна на К. К.
К. в размер на 50 %, която пресичала пътното платно на необозначено за
целта място, което представлява нарушение на чл. 113 и чл. 114 от ЗДП.
Ответникът е направил искане за привличане на трето лице-помагач на
Й. Д. Й.. Третото лице-помагач на страната на ответника е отговорило, че
оспорва иска. Споделя съображенията на ответника „Гаранционен фонд” по
съществото на спора. Счита, че след като на ищцата е определено
обезщетение от ответника по исковете и същата е приела изплащането на
същото, не е оспорила размера на сумата, нито е отказала да я получи, то е
налице договор за извънсъдебна спогодба, сключен с конклудентни действия.
При условията на алтернативност в случай, че съда не възприеме за
основателно предходното възражение заявява възражение за съпричиняване
на вредите от страна на ищцата от 50 %. Сочи се, че ищцата е допуснала
нарушение на правилата за движение по пътищата на пешеходци, визирани в
чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП, регламентиращи пресичането на пътното платно,
тъй като предприела пресичане на нерегламентирано място. Счита, че
претенцията на ищцата за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди е прекомерно завишена и несъобразена с правилата на справедливостта
3
по смисъла на чл. 52 от ЗЗД. Претендираната от ищцата сума не е съобразена
с нейната възраст, вида на получените телесни увреждания,
продължителността на оздравителния период, провежданото лечение и изхода
от лечението. В тази връзка моли съда да приеме за съвместно разглеждане в
процеса възражение за прекомерност на претендиралото обезщетение. Счита,
че обезщетение в размер на 12000 лева, определено от ответника и заплатено
от същия в полза на ищцата в размер на 6 000 лева, при условията на
съпричиняване от К. К. К., е съответно на търпените от нея болки и страдания
и съобразено с правилата на справедливостта и конкретните икономически
условия в страната. Обезщетението за вреда има обезщетителна функция и
няма за цел да предизвика неоснователно разместване на имуществени блага,
съответно да бъде източник на неоснователно обогатяване.
Съдът въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед
събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, формира
следните фактически изводи:
От приложеното АНД № *** по описа за 2018 г. на Районен съд –
Разград се установява, че с влязло в сила на 20.09.2018 г. решение съдът е
признал обвиняемия Й. Д. Й. с ЕГН ********** от гр. Разград, български
гражданин, женен, със средно образование, шофьор на таксиметров
автомобил, неосъждан, с постоянен адрес и адрес за призоваване: гр. Разград,
ул. “Д* С*“ № *, вх. *, ет. *, ап. * за виновен за това, че на 25.08.2017 г. в гр.
Разград по ул. „Дунав“ при управление на моторно превозно средство - лек
автомобил „Опел Корса“ с peг. № РР****АК, е нарушил правилата за
движение по пътищата, визирани в: чл. 5, ал. 1, т. 1 от Закона за движението
по пътищата (ЗДвП): „Всеки участник в движението по пътищата с
поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не
трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява
имуществени вреди” и чл. 3 от Правилника за прилагане на Закона за
движение по пътищата (ППЗДвПУ): „Участниците в движението са длъжни:
т. 1. да спазват правилата за движение и т. 2. да пазят живота и здравето на
хората;...”, чл. 20, ал. 1 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.“, чл. 20, ал. 2 от
ЗДвП: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа
на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред
всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.“
и чл. 116 от ЗДвП: „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде
внимателен и предпазлив към пешеходците, ...” и по непредпазливост
причинил средна телесна повреда на К. К. К. от гр. Разград, обл. Разград,
изразяваща се в счупване на двете кости на дясна предмишница, което по
своята медико-биологична характеристика обуславя трайно затруднение в
движението на десния горен крайник - престъпление по чл. 343, ал. 1, б. “б“,
пр. 2 във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 78а,
ал. 1 от Наказателния кодекс го е освободил от наказателна отговорност и му
е наложил административно наказание глоба в размер на 1000,00 (хиляда)
лева. На основание чл. 78а, ал. 4 във връзка с чл. 343г от НК му наложил и
наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца.
Видно от представената по делото претенция за изплащане на
4
застрахователно обезщетение, ведно с известие за доставяне, ищцата е
предявила пред Гаранционен фонд претенция за обезщетяване в размер на 20
000 лева.
От представения по делото отговор се установява, че размера на
обезщетението е определен от ответника на сумата от 12 000 лева, като при
отчитане на 50% съпричиняване е предложено изплащане на обезщетение в
размер на 6 000 лева, която сума е изплатена на 15.03.2019 г. чрез превод по
банковата сметка на ищцата.
От посоченото в мотивите на решението, наказателният съд е приел, че
ищцата видяла, че светофара свети зелено за пресичащите ул. "Дунав"
пешеходци и че им остават още около 15 секунди за пресичане. Тогава
решила да пресече пътното платно не по пешеходната пътека, а зад спрелите
един до друг в двете платна да изчакат светването на зелена светлина два
автомобила.
Във връзка с релевираните с отговора на исковата молба възражения за
съпричиняване по делото е от значение и посоченото в заключението по
назначената автотехническа експертиза. Това заключение не е оспорено от
страните. Според заключението по назначената автотехническа експертиза от
изследването и анализа на данните се установява, че мястото на удара между
пешеходката и л.а. „Опел“ е било както следва: по дължина на пътя: на около
15 метра преди светофарната колона, разположена върху десния тротоар,
непосредствено преди кръстовището с ул. ”В. Левски”, спрямо посока на
движение към магазин Билла; по ширина на платното за движение: в дясната
лента на около 2 метра от десния край на платното за движение по посока към
магазин Билла. От данните в делото се определя, че непосредствено преди
произшествието пешеходката е вървяла по десния тротоар на ул. “Дунав“ към
кръстовището с ул. “Васил Левски“. Преди кръстовището завила наляво и
навлязла на платното за движение на ул. “Дунав“. Според данните
пешеходката е вървяла с нормален за възрастта и спокоен темп на движение -
около 1 м/сек. По данни от протокола за оглед участъкът от ул. ”Дунав” в
района на произшествието (преди кръстовището с ул.”В. Левски”) е
двупосочен, прав, хоризонтален и има обща ширина 10,5 м. Пътната настилка
е била асфалт, без повреди и неравности, които биха могли да имат причинна
връзка с настъпилото произшествието. Пътната настилка към момента на
произшествието е била суха, времето ясно, имало е добра видимост за
конкретните пътни условия. По данни от протокола за оглед платното за
движение на ул. “Дунав“ в района на произшествието е разделено на три
ленти с “двойна непрекъсната линия” M2, като най-дясната, предназначена за
движещи се към магазин Билла превозни средства е широка 3,7 м, средната,
предназначена за движение наляво след кръстовището е широка 3,1 м, а най-
лявата - предназначена за движение в обратна посока (от магазин Била към
кръстовището с ул.„6-ти септември”) - 3,7 м. В района на кръстовището на
улиците „Дунав“ и „Васил Левски“ има пешеходни пътеки. Преминаването
през кръстовището е регулирано със светофар. Участъкът от ул.“Дунав“ в
района на произшествието е прав и равен. Геометричната видимост напред за
водача на л.а. Опел е около и над 100 м (зависи от разположението му по
ширина на платното за движение). От мястото, откъдето е навлязла на
платното за движение, пешеходката е имала същата видимост като водача на
автомобила. Няма данни за други участници в движението или препятствия,
които да са ограничавали видимостта между Й.Й. и К.К.. Пострадалата е
имала възможност преди да навлезе на платното да види приближаващия към
5
мястото, където е вървяла л.а. „Опел“. Водачът на л.а. „Опел“ е имал
техническа възможност да предотврати произшествието чрез спиране.
Причина за настъпване на произшествието от технически характер е
закъснението на водача на л.а. „Опел“ да започне спиране, вследствие на
което се е получило съприкосновението между тялото на пострадалата и
автомобила.
Според заключението по назначената съдебномедицинска експертиза,
от приложената по делото медицинска документация на името на К.К. се
установява, че при ПТП от 25.08.2017 г. пострадалата е получила травма на
дясна ръка: счупване на най-долния край на лакътната и счупване на най-
долния край на лъчева кост на предмишницата. По своята медико-биологична
характеристика счупването на двете кости на дясна предмишница, поотделно
и в съвкупност, обуславя трайно затруднение в движението на десния горен
крайник за срок повече от един месец. Травмата в далечния край на дясна
предмишница може да бъде получена по начин, както се сочи в исковата
молба: „ ... Ударът бе в бедрото на левия ми крак. От удара паднах на земята,
до предния десен капак на лекия автомобил, като се подпрях на дясната с
ръка ...”. Приземяване на терена е било падане с упор на разгъната
(екстензирана) или сгъната (флектирана) дясна ръка. В личния амбулаторен
картон на пострадалата, представен при прегледа на 24.09.2021 г. не се
намират данни за предхождащо заболяване хипертония. Такова не е вписано
и в Епикриза на История на заболяване № 10373-423/2017 г. на Отделение по
ортопедия и травматология при хоспитализацията след ПТП. Не се изключва
постстресова генеза в появата на това заболяване. При получаване на
травмата и в един неопределен период след това са били налице интензивни
болки и страдания.
За установяване на понесените от ищцата болки и страдания е разпитан
свидетелят И* К*, съпруг на ищцата. Същият свидетелства, че не е бил
същият ден в града и бил известен за ПТП по телефона от ищцата. Той казал
на съпругата си по най-бързия начин да отиде в поликлиниката. Когато
следобед се върнал в гр. Разград, свидетелят отишъл в поликлиниката и от
лекуващия лекар разбрал, че дясната ръка в китката е счупена. Поставен бил
гипс. Ищцата имала оплаквания и за болки в кръста и в лакът, като след
снимки, отново бил поставен гипс и на съответните места. По-късно във
времето се установило, че увреденото не зараства правилно и се наложило
ищцата отново да изтърпи болка за намесване. След наместването бил
поставен втори гипс, после – трети и започнала рехабилитация. Процедурите
по раздвижване на ръката започнали месец и половина след ПТП. По време на
оздравителния процес ищцата не успявала да се справи сама в ежедневието си
с нищо и разчитала изцяло на свидетеля. Последният и помагал да се облече,
съблече, за личната хигиена и други ежедневни нужди. Имала разправии и на
работното си място, тъй като трябвало да започне като учителка обучение на
първокласници. Наложило се да отсъства няколко месеца от работа. Болките
и в кръста продължавали и до момента. Преживяното се отразило и на
кръвното и налягане. След рехабилитацията имало ограничения при
боравенето с увредената ръка. До момента не можела спокойно да я завърта,
да вдига тежки предмети. Когато времето било студено, изпитвала болки. В
продължение на три години след ПТП с ищцата ходили на бургаските
минерални бани с цел раздвижване на ръката, с минимални резултати. Ищцата
обичала професията си и психологически и се отразило, че не може да ходи
на работа.
6
Според заключението по назначената комисионна съдебномедицинска
експертиза се установява, че ищцата страда от Хипертонична болест, II
стадии, умерена степен на ХСБ. Заболяването е диагностицирано на
19.10.2016 г., като няма причинно-следствена връзка между заболяването и
настъпилото ПТП. Не се изключва влошаване на съществуващата артериална
хипертония след ПТП, което може да е причина и за началните промени на
сърцето.
Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на
съдът формира следните правни изводи:
Предявеният иск черпи правното си основание в чл. 557, ал. 1, т. 2, б.
“а“ от КЗ. Ответникът е длъжен да изплати обезщетение при условията на
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за
причинените неимуществени вреди на ищеца, настъпили в следствие на ПТП,
което е причинено поради противоправното поведение на водач, при
управление на МПС, което обичайно се намира на територията на страната и
за което няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите. Цитираните предпоставки, включително липсата на
сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите за процесния автомобил, не се оспорват от ответника, както
и не се твърдят наличието на основания за отказ по смисъла на чл. 557, ал. 3
от КЗ. Представените писмени доказателства сочат, че ищцата е предявила
претенция за плащане на обезщетение към Гаранционния фонд, съгласно
изискванията на чл. 380 от КЗ, но искът е предявен в хипотезата на чл. 558,
ал. 5, предл. последно от КЗ, а именно поради несъгласие с размера на
определеното обезщетение, обективирано изрично в исковата молба.
Поради горното, за основателността на претенцията е необходимо
установяването на факта на възникването на ПТП-то, както и на всички
елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане.
Съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на
наказателния съд се ползва със задължителна за настоящия съд сила относно
авторството, противоправността и вината, в които предели съдът е длъжен да
приеме за доказани предпоставките на чл. 45 от ЗЗД. Обстоятелствата от
фактическия състав на престъплението са установени с влязло в сила решение
по АНД № ***/2018 год. на Районен съд – Разград, съгласно което третото
лице-ответник е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 343,
ал. 1, б. “б“, пр. 2 във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК, за което са му наложени
административни наказания.
Предвид изложеното настоящият състав приема за установени
противоправността (нарушение на правила за движение от водача),
причиняването на вредата и вината на водача, като елементи от престъпния
състав.
С оглед на гореизложените факти, посредством събраните по делото
писмени и гласни доказателства, се установява причинната връзка между
настъпилото телесно увреждане и настъпилото пътнотранспортно
произшествие, поради което съдът приема за доказан фактическия състав на
деликтната отговорност, в резултат на който е възникнало и задължението за
обезщетяване вредите, настъпили в резултат на поведението на водача при
управление на МПС без задължителна застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите.
7
Въпреки постановения и влязъл в сила акт на наказателния съд е
допустимо изследване степента на причиняване на резултата от поведението и
на други участници в ПТП. Последното е с оглед самостоятелно формиране
на извода за размера на вредите, в която насока ответникът е направил
възражения за прекомерност на претендираното обезщетение и за
редуцирането му от съда, поради наличие на обстоятелства на съпричиняване.
За да се приложи или не намаляване на размера с оглед направеното от
ответника възражение по чл. 51, ал. 2 ЗЗД съдът следва да определи
първоначален размер съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.
Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в
Постановление № 4/23.12.1968 год. на Пленума на ВС и множество решения
на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, понятието "справедливост",
вложено в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД досежно определяне на размера на
дължимото обезщетение, не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на
конкретни обективно съществуващи в действителността обстоятелства. За да
се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и
страдания е необходимо да се отчете действителния размер на моралните
вреди, като се съобразят характера и тежестта на уврежданията, интензитетът,
степента, продължителността на болките и страданията, допълнителното
влошаване на здравето на пострадалия; загрозявания и др., дали същите
продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в
страната и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на
съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с
нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите (аргумент от 558, ал.1 от КЗ досежно отговорността на
Гаранционния фонд).
Съдът следва да определи размера на обезщетението за неимуществени
вреди към момента на постановяване на съдебното решение като вземе
предвид всички обстоятелства – действително претърпените от ищцата болки
и страдания, нейното състояние след ПТП. За да определи размера съдът е
лимитиран единствено от принципа на справедливостта. Това не лишава
преценката му от критерии, а напротив, задължава съдът да отчете множество
обективни и субективни фактори, съставляващи в цялост нарушаване,
негативно развитие на състоянието на ищцата (социално, физическо,
психическо и емоционално). В тази връзка следва да се вземе предвид, че
ищцата е претърпяла и втори път болки и страдания, доколко се наложило
наместване на ръката и прегипсиране. Събраните доказателства сочат, че до
момента ищцата изпитва затруднения да движи свободно ръката си и да вдига
тежки предмети. Случилото се нарушило ритъма и на живот – ищцата не
успяла да стартира обучение като учителка на първокласниците. Разчитала в
ежедневието си на помощта на съпруга си за най-елементарни нужди,
включително лична хигиена. Съдът взе предвид и посоченото в заключението
по назначената комисионна експертиза.
Съдът намира, че претърпените от ищцата неимуществени вреди следва
да се компенсират със сумата от 16 000 (шестнадесет хиляди) лева. С
посочената сума съдът намира, че се постига справедлив баланс между
претърпените вреди в резултат на деликта и паричното измерение на нуждата
от обезвреда, с оглед спазване на принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД.
Съпричиняването на вредите изисква обща връзка на каузалност като за
настъпването им са налице две причини – едната създадена от поведението на
8
деликвента и другата – от това на увредения. Съгласно даденото
в Тълкувателно решение № ** от 12.09.1962 г., ОСГК на ВС и постановените
по реда на чл. 290 от ГПК и съставляващи задължителна за съдилищата
съдебна практика, нормата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД визира случаите, когато
вредоносния резултат е в причинна връзка, както с виновните действия на
този, който се държи отговорен за причинените вреди, така и с действията на
самия увреден. Паралелът и сравнението на поведението на участниците в
движението, с оглед правилата, които всеки е длъжен да съблюдава, ще
обоснове конкретната за всеки случай преценка за реалния принос и за
разпределянето на отговорността за причиняването на деликта.
Съразмерността на действията и бездействията на пострадалия с останалите
обективни и субективни фактори, причинили пътното произшествие, ще
определят и приноса му за настъпването на вредите. Изводът за наличие на
съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД не може да почива на
предположения. Намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт
предполага доказване по безспорен начин на конкретни действия или
бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за
вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото
настъпване.
Релевантен за съпричиняване на вредата от страна на увредения е само
онзи конкретно установен принос на последния, без който не би се стигнало,
наред с проявеното от виновния за непозволеното увреждане, неправомерно
поведение вредоносен резултат. Поради това не всяко поведение на
пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не съответства на
предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо
вредата по см. на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, а само това, чието конкретно
проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди.
В конкретния случай релевираното от ответника възражение се свежда до
твърдението, че пострадалата е нарушила правилата за движение като е
пресякла на необозначено място, като не е използвала намиращата се на 15 м.
от мястото на удара пешеходна пътека. Последното съдът намира за
установено по безспорен начин, както с оглед посоченото в решението на
наказателния съд, така и събраните по делото доказателства по настоящото
производство чрез заключението по назначената автотехническа експертиза.
Съгласно заключението пострадалата е имала възможност преди навлизане на
платното да види от мястото приближаващия се автомобил, управляван от
третото лице-помагач. Последният пък е имал техническа възможност да
предотврати произшествието чрез спиране. Приносът на пострадалата следва
да се определи в размер на 30 %.
Поради горното, при определения общ справедлив размер на
неимуществени вреди от 16 000 лева, искът следва да бъде уважен за сумата
от 5200,00 (пет хиляди и двеста) лева, доколкото на ищцата вече са преведени
6000 лева.
По искането за присъждане на обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата:
Съгласно нормата на чл. 497, ал. 1, т. 1 от КЗ, приложима в настоящия
случай по силата на препращата норма на чл. 558, ал. 1 изр. второ КЗ, в полза
на застрахователя е предвиден срок от 15 работни дни за разглеждане на
претенцията, като забавата му настъпва именно ако не определили и изплати
в този срок дължимото обезщетение. Съответно, ако определени
9
нередовности на претенцията на пострадалия осуетяват изпълнението на
задължението на застрахователя, то ползващото се от застраховката увредено
лице като кредитор също изпада в забава и това негово поведение
освобождава длъжника-застраховател от неблагоприятните последици на
неговата забава (чл. 497, ал. 1, т. 2 от КЗ). В случая от събраните по делото
доказателства се установява, че по заведената претенция за изплащане на
застрахователно обезщетение, получена от ответника на 18.02.2019 год. е
налице определено обезщетение, което е сторено от Гаранционен фонд и е
обективирано в писмо изх. № 19-2100**/18.02.2019 год.
По тези съображения следва да се приеме, че забавата на ответника е
настъпила с изтичане на 15-те работни дни, което с оглед получаване на
искането на 18.02.2019 год. е 06.03.2019 год. Основание за присъждане на
лихва преди тази дата не е налице, поради което искът за присъждане на
обезщетение за забава за периода от 19.02.2019 г. до 05.03.2019 год. следва да
се отхвърли.
По разноските:
Ищцата претендира присъждане на разноски в размер на внесените
депозити за експертизи общо 780,00 лева.
Ответникът претендира присъждане на разноски в размер на внесените
депозити за експертизи общо 680,00 лева.
В полза на ответника, с оглед отхвърлената част от исковете подлежат
на присъждане съдебно-деловодни разноски в размер на 137,72 лева.
В тежест на ответника следва да бъдат възложени разноските за
дължима държавна такса по уважената част от исковете в размер на 208,00
лева на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, гр.София, ул. „Г** И**“ №*, ет.*, ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б.“а“ КЗ и чл. 558, ал.1, изр.
второ вр. чл. 497, ал.1, т. 1 от КЗ на К. К. К. с ЕГН-*******от гр. Разград, ул.
„6-ти с*“ № *, вх.*, ап. *, сумата 5200,00 (пет хиляди и двеста) лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди (болки,
страдания и неудобства) вследствие на настъпило на 25.08.2017 г.
пътнотранспортно произшествие на ул. „Д*“ в гр. Разград , при управление на
лек автомобил „Опел Корса“ с peгистрационен № РР****АК, без сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната
лихва, считано от 06.03.2019 год. до окончателното изплащане на
обезщетението, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователни иска за обезщетение за
неимуществени вреди за горницата над 5200,00 лева до предявения размер от
14 000,00 лева, както и иска за обезщетение за забава от 19.02.2019 год. до
05.03.2019 год.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, гр. София, ул. „Г* И*“ № * ет. * ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд
- Разград, сумата от 208,00 (двеста и осем) лева, представляващи държавна
такса по уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
ОСЪЖДА К. К. К. с ЕГН-*********от гр. Разград, ул. „6-ти с*****“ №
10
*, вх. *, ап. *, да заплати на Гаранционен фонд, гр. София, ул. „Г* И*“ № *,
ет.* сумата от 137,72 лв. (сто тридесет и седем лева и 72
стотинки), представляващи сторени в настоящото производство разноски
съобразно отхвърлената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ответника Гаранционен фонд – Й. Д. Й. с ЕГН-**********, с
адрес: с. О**ц, общ. Разград, ул. „Д*“ № *.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОКРЪЖЕН СЪД -
РАЗГРАД в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
11