Мотиви по НОХД №2519/2018г.
по описа на СНС, 17 състав
Специализираната
прокуратура е повдигнала обвинения и внесла в Специализирания наказателен съд
обвинителен акт срещу:
И.И.И. за това, че:
От
неустановена дата от началото на м. януари 2001 г. до 28.03.2015 г. на територията
на област В. и област Д., Р Б., ръководил организирана престъпна група по
смисъла на чл. 93, т. 20 НК – структурирано трайно сдружение на повече от три
лица, а именно на десет лица, с цел да вършат съгласувано в страната
престъпления - по чл. 115 НК, по чл. 142 НК, по чл. 213а - 214 НК и по чл.
354а, ал. 1 и ал. 2 НК, за които е предвидено наказание лишаване от свобода
повече от три години, в която участвали В.Н.Х., ЕГН **********, Я.И. Ж., ЕГН **********,
Д.М.Д., ЕГН **********, Н.Р.И., ЕГН **********, К.И.Б., ЕГН **********, Ю.М.К.,
ЕГН **********, Г.Д.Д., ЕГН **********, М.И.Т., ЕГН **********
и К.Д.Л., ЕГН **********, като групата е създадена с користна цел - да извлича облаги
от извършените убийства, отвличания, рекет и изнудване и разпространение на
високорискови наркотични вещества - престъпление по чл.
321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3, алт. 1 и алт. 10, т. 1 вр.
с ал. 1 НК.
В.Н.Х.
за това, че:
От
неустановена дата от началото на м. януари 2001 г. до 28.03.2015 г. на
територията на област В. и област Д., Р Б., участвал в организирана престъпна
група по смисъла на чл. 93, т. 20 НК – структурирано трайно сдружение на повече
от три лица, а именно на десет лица, с цел да вършат съгласувано в страната
престъпления - по чл. 115 НК, по чл. 142 НК, по чл. 213а - 214 НК и по чл.
354а, ал. 1 и ал. 2 НК, за които е предвидено наказание лишаване от свобода
повече от три години, ръководена от И.И.И., ЕГН **********,
в която участвали още Я.И. Ж., ЕГН **********, Д.М.Д., ЕГН **********, Н.Р.И.,
ЕГН **********, К.И.Б., ЕГН **********, Ю.М.К., ЕГН **********, Г.Д.Д., ЕГН **********, М.И.Т., ЕГН ********** и К.Д.Л., ЕГН **********,
като групата е създадена с користна цел - да извлича облаги от извършените
убийства, отвличания, рекет и изнудване и разпространение на високорискови
наркотични вещества - престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3,
алт. 1 и алт. 10, т. 2 вр. с ал. 2 НК.
Д.М.Д.
за това, че:
От
неустановена дата от началото на м. януари 2001 г. до 28.03.2015 г. на територията
на област В. и област Д., Р Б., участвал в организирана престъпна група по
смисъла на чл. 93, т. 20 НК – структурирано трайно сдружение на повече от три
лица, а именно на десет лица, с цел да вършат съгласувано в страната
престъпления - по чл. 115 НК, по чл. 142 НК, по чл. 213а - 214 НК и по чл.
354а, ал. 1 и ал. 2 НК, за които е предвидено наказание лишаване от свобода
повече от три години, ръководена от И.И.И., ЕГН **********,
в която участвали още В.Н.Х., ЕГН **********, Я.И. Ж., ЕГН **********, Н.Р.И.,
ЕГН **********, К.И.Б., ЕГН **********, Ю.М.К., ЕГН **********, Г.Д.Д., ЕГН **********, М.И.Т., ЕГН ********** и К.Д.Л., ЕГН **********,
като групата е създадена с користна цел - да извлича облаги от извършените
убийства, отвличания, рекет и изнудване и разпространение на високорискови
наркотични вещества - престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3,
алт. 1 и алт. 10, т. 2 вр. с ал. 2 НК.
Н.Р.И.
за това, че:
От
неустановена дата от началото на м. януари 2001 г. до 28.03.2015 г. на територията
на област В. и област Д., Р Б., участвал в организирана престъпна група , по
смисъла на чл. 93, т. 20 НК – структурирано трайно сдружение на повече от три
лица, а именно на десет лица, с цел да вършат съгласувано в страната
престъпления - по чл. 115 НК, по чл. 142 НК, по чл. 213а - 214 НК и по чл.
354а, ал. 1 и ал. 2 НК, за които е предвидено наказание лишаване от свобода
повече от три години, ръководена от И.И.И., ЕГН **********,
в която участвали още В.Н.Х., ЕГН **********, Я.И. Ж., ЕГН **********, Д.М.Д.,
ЕГН **********, К.И.Б., ЕГН **********, Ю.М.К., ЕГН **********, Г.Д.Д., ЕГН **********, М.И.Т., ЕГН ********** и К.Д.Л., ЕГН **********,
като групата е създадена с користна цел - да извлича облаги от извършените
убийства, отвличания, рекет и изнудване и разпространение на високорискови
наркотични вещества - престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3, алт. 1
и алт. 10, т. 2 вр. с ал. 2 НК.
К.И.Б.
за това, че:
От
неустановена дата от началото на м. януари 2001 г. до 28.03.2015 г. на територията
на област В. и област Д., Р Б., участвал в организирана престъпна група по
смисъла на чл. 93, т. 20 НК – структурирано трайно сдружение на повече от три
лица, а именно на десет лица, с цел да вършат съгласувано в страната
престъпления - по чл. 115 НК, по чл. 142 НК, по чл. 213а - 214 НК и по чл.
354а, ал. 1 и ал. 2 НК, за които е предвидено наказание лишаване от свобода
повече от три години, ръководена от И.И.И., ЕГН **********,
в която участвали още В.Н.Х., ЕГН **********, Я.И. Ж., ЕГН **********, Д.М.Д.,
ЕГН **********, Н.Р.И., ЕГН **********, Ю.М.К., ЕГН **********, Г.Д.Д., ЕГН **********, М.И.Т., ЕГН ********** и К.Д.Л., ЕГН **********,
като групата е създадена с користна цел - да извлича облаги от извършените
убийства, отвличания, рекет и изнудване и разпространение на високорискови
наркотични вещества - престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3,
алт. 1 и алт. 10, т. 2 вр. с ал. 2 НК.
Ю.М.К. за това, че:
От
неустановена дата от началото на м. януари 2001 г. до 28.03.2015 г. на територията
на област В. и област Д., Р Б., участвал в организирана престъпна група по
смисъла на чл. 93, т. 20 НК – структурирано трайно сдружение на повече от три
лица, а именно на десет лица, с цел да вършат съгласувано в страната
престъпления - по чл. 115 НК, по чл. 142 НК, по чл. 213а - 214 НК и по чл.
354а, ал. 1 и ал. 2 НК, за които е предвидено наказание лишаване от свобода
повече от три години, ръководена от И.И.И., ЕГН **********,
в която участвали още В.Н.Х., ЕГН **********, Я.И. Ж., ЕГН **********, Д.М.Д.,
ЕГН **********, Н.Р.И., ЕГН **********, К.И.Б., ЕГН **********, Г.Д.Д., ЕГН **********, М.И.Т., ЕГН ********** и К.Д.Л., ЕГН **********,
като групата е създадена с користна цел - да извлича облаги от извършените
убийства, отвличания, рекет и изнудване и разпространение на високорискови
наркотични вещества - престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3,
алт. 1 и алт. 10, т. 2 вр. с ал. 2 НК.
Г.Д.Д. за това, че:
От
неустановена дата от началото на м. януари 2001 г. до 28.03.2015 г. на територията
на област В. и област Д., Р Б., участвал в организирана престъпна група , по
смисъла на чл. 93, т. 20 НК – структурирано трайно сдружение на повече от три
лица, а именно на десет лица, с цел да вършат съгласувано в страната
престъпления - по чл. 115 НК, по чл. 142 НК, по чл. 213а - 214 НК и по чл. 354а,
ал. 1 и ал. 2 НК, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от
три години, ръководена от И.И.И., ЕГН **********, в
която участвали още В.Н.Х., ЕГН **********, Я.И. Ж., ЕГН **********, Д.М.Д.,
ЕГН **********, Н.Р.И., ЕГН **********, К.И.Б., ЕГН **********, Ю.М.К., ЕГН **********,
М.И.Т., ЕГН ********** и К.Д.Л., ЕГН **********, като групата е създадена с
користна цел - да извлича облаги от извършените убийства, отвличания, рекет и
изнудване и разпространение на високорискови наркотични вещества - престъпление
по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3, алт. 1 и алт. 10, т. 2 вр.
с ал. 2 НК.
М.И.Т. за това, че:
От
неустановена дата от началото на м. януари 2001 г. до 28.03.2015 г. на територията
на област В. и област Д., Р Б., участвал в организирана престъпна група , по
смисъла на чл. 93, т. 20 НК – структурирано трайно сдружение на повече от три
лица, а именно на десет лица, с цел да вършат съгласувано в страната
престъпления - по чл. 115 НК, по чл. 142 НК, по чл. 213а - 214 НК и по чл.
354а, ал. 1 и ал. 2 НК, за които е предвидено наказание лишаване от свобода
повече от три години, ръководена от И.И.И., ЕГН **********,
в която участвали още В.Н.Х., ЕГН **********, Я.И. Ж., ЕГН **********, Д.М.Д.,
ЕГН **********, Н.Р.И., ЕГН **********, К.И.Б., ЕГН **********, Ю.М.К., ЕГН **********,
Г.Д.Д., ЕГН ********** и К.Д.Л., ЕГН **********, като
групата е създадена с користна цел - да извлича облаги от извършените убийства,
отвличания, рекет и изнудване и разпространение на високорискови наркотични
вещества - престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3, алт. 1 и алт. 10,
т. 2 вр. с ал. 2 НК.
К.Д.Л. за това, че:
От
неустановена дата от началото на м. януари 2001 г. до 28.03.2015 г. на територията
на област В. и област Д., Р Б., участвал в организирана престъпна група , по
смисъла на чл. 93, т. 20 НК – структурирано трайно сдружение на повече от три
лица, а именно на десет лица, с цел да вършат съгласувано в страната престъпления
- по чл. 115 НК, по чл. 142 НК, по чл. 213а - 214 НК и по чл. 354а, ал. 1 и ал.
2 НК, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години,
ръководена от И.И.И., ЕГН **********, в която
участвали още В.Н.Х., ЕГН **********, Я.И. Ж., ЕГН **********, Д.М.Д., ЕГН **********,
Н.Р.И., ЕГН **********, К.И.Б., ЕГН **********, Ю.М.К., ЕГН **********, Г.Д.Д., ЕГН ********** и М.И.Т., ЕГН **********, като групата е
създадена с користна цел – да извлича облаги от извършените убийства,
отвличания, рекет и изнудване и разпространение на високорискови наркотични
вещества - престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3, алт. 1 и алт. 10, т. 2 вр. с ал. 2 НК.
В
съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа така повдигнатите
обвинения спрямо всеки един от подсъдимите. Сочи, че от събраните в хода на
съдебното следствие доказателства се установява фактическата обстановка, която
СП е възприела и в обстоятелствената част на внесения за разглеждане в СпНС обвинителен акт. Счита, че същите по безспорен и
категоричен начин установяват, че в периода в началото на м. януари 2001 г. до
28.03.2015г. на територията на Р. Б., област В. и област Д., била сформирана и
действала организирана престъпна група от десет лица, чиято цялостна дейност се
ръководела от подсъдимия И.И. и включваща останалите
подсъдими, като целта на групата е била да извършват престъпления против
личността, рекет и изнудване и разпространение на високорискови наркотични
вещества. Посочва се детайлно ролята и действията на всеки от членовете на
ОПГ-то. Излага се анализ на доказателствените
източници и по-специално на гласните доказателства, събрани в хода на
досъдебното и съдебното производство, като се дава превес на показанията на
свидетелите, снети в хода на досъдебното производство с аргумент, че същите са
дадени кратко време след възприемане на касаещите
производството факти и обстоятелства, при съхранен спомен относно същите, без
възможност върху психиката на тези свидетели да се оказва каквото и да било
въздействие. Пледира се за налагане на наказание при баланс между отегчаващите
и смекчаващите наказателната отговорност обстоятелства, като предлага наказание
около минималния размер за всеки един от подсъдимите.
Защитникът на подс. Н.И.
– адв. Т. акцентира върху обстоятелството, че според държавното обвинение групата е възникнала при осъществяване на
първото престъпление от вторичната престъпна дейност, но по отношение на нито
едно от подсъдимите лица няма повдигано обвинение за вторична престъпна дейност. Прави обстоен анализ на показанията на свидетелите, дадени
в хода на ДП, които според прокурора подкрепят обвинителната теза, в това число
на свидетелите А. Р., Д. Т., Т. К., Х.Х., А.Ц., Р.Р. и съпоставя
същите с показанията им от съдебната фаза на процеса, като изтъква съществените
протИ.речия в тях, както и
елементи на зависимост и заинтересованост. Твърди и за допуснати нарушения при
извършване на процесуално-следствените действия в хода на ДП. Моли за
оправдателна присъда спрямо подс. Н.И..
Адв. Е.И. – защитник на подсъдимия В.Х.
счита, че на фазата на разследването са допуснати множество процесуални
нарушения, довели до съществено ограничаване на правото на защита и оспорва
свидетелските показания от този етап с аргумент, че същите са дадени под
натиск. Пледира за оправдателна присъда по отношение на подсъдимия И.И..
Защитникът
на подс.И.И. – адв. Д.И. заявява, че от събраните по делото доказателства
не се установява по безспорен начин твърдяната в обвинителния акт престъпна
дейност. Застъпва и становището, че голяма част от свидетелските показания,
дадени в хода на досъдебното производство, са манипулирани, най-вече под
влияние на свидетеля А. Р. – „Л.“ в резултат на личните му отношения с подзащитния й. Моли за съдебен акт, с който И.И. да бъде признат за невиновен.
Адв.М.Я. – защитник на подсъдимия К.Б.
изразява становище, че повдигнатите обвинения не
намират опора в нито едно от събраните доказателства по делото. Акцентира върху
това, че свидетелите, на които се базира обвинението, дават абсолютно сходни
показания, като същевременно сочат, че знаят от други места за тези
обстоятелства, т.е. това не са техни лични възприятия. Излага твърдения за
опорочаване на извършените разпознавания в хода на досъдебното производство.
Изтъква, че от доказателствата по делото не се установяват обективните признаци
на престъпление по чл.321 от НК и моли за изцяло оправдателна присъда по
отношение на К.Б..
Защитникът
на подсъдимия Ю.К. – адв.Е.Й. счита, че по делото не
е налице съставомерност на престъпление по чл.321 от НК, респ. няма извършено престъпно Д.ие, както и че
такова не е доказано с годни доказателства, събрани по реда на НПК. Заявява, че
единственият обоснован съдебен акт би бил оправдателният такъв по отношение на
всички подсъдими.
Адв.М.Х. – защитник на подсъдимия К.Л.
също намира, че в хода на съдебното следствие не са събрани доказателства,
водещи до извод за вина на неговия подзащитен, както и на останалите подсъдими.
Пледира за оправдателна присъда.
Защитникът
на подсъдимия М.Т. – адв. Ц. пледира за оправдателна
присъда спрямо неговия подзащитен. Твърди, че по делото не са събрани доказателства,
подкрепящи обвинението, като изтъква, че извършването на твърдяното
престъпление не е доказано както от обективна, така и от субективна страна и
оспорва изцяло съществуването на процесната ОПГ.
Акцентира върху водещата роля на съдебната фаза в наказателния процес и
изразява становище за опорочаване на действията по разследването в хода на
досъдебното производство.
Защитникът
на подсъдимия Д.Д. – адв. Б.
поддържа становище, че по делото не са събрани доказателства, от които да може
да бъде направен извод, че подзащитният му е извършил престъплението, за което
е ангажирана наказателната му отговорност. Счита, че
единственият правилен извод и решение от съдебното дело е признаване на
подсъдимите за невиновни и оправдаване по повдигнатите им обвинения.
Адв. Х.Х. –
защитник на подсъдимия Г.Д. счита, че в хода на съдебното следствие не се
доказва фактическа обстановка, такава, каквато е описана в обвинителния акт и още
по-малко в степен, каквато се изисква за осъдителна присъда. Изразява
становище, че цялото дело е „скалъпено“ от свидетеля А. Р. на база лична
неприязън към подсъдимите. Анализирайки събраните по делото доказателства стига
до извода, че същите не могат по никакъв начин да докажат твърденията на
държавното обвинение, поради което единствена справедлива присъда се явява
оправдателната такава. Моли за признаване за невиновни на всички подсъдими.
Подсъдимият
Н.Р.И. не
се признава за виновен, моли за оправдателна присъда.
Подсъдимият К.И.Б. не се признава
за виновен, моли за оправдателна присъда.
Подсъдимият Ю.М.К. не се признава
за виновен, моли за оправдателна присъда.
Подсъдимият М.И.Т. не се признава
за виновен, моли за оправдателна присъда.
Подсъдимият Д.М.Д. не
се признава за виновен, моли за оправдателна присъда.
Подсъдимият Г.Д.Д. не се признава за виновен, моли за
оправдателна присъда.
По отношение на подсъдимите В.Н.Х., И.И.И., К.Д.Л. първоинстанционното производство е
приключило по реда на чл.269, ал.3 от НПК.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност и като съобрази становищата на страните, намира за установено
следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА:
Подсъдимият
В.Н.Х., ЕГН **********, е роден
на *** ***, българин, български гражданин, осъждан, с постоянен адрес:***.
Подсъдимият Н.Р.И., ЕГН **********,
е роден на *** ***,
българин, български гражданин, неосъждан, с постоянен адрес:***.
Подсъдимият И.И.И., ЕГН **********, е роден на *** ***, българин,
български гражданин, женен, неосъждан, с постоянен адрес:***.
Подсъдимият К.И.Б., ЕГН **********,
е роден на *** г. в гр. Г.О., българин, български гражданин, осъждан, с
постоянен адрес:***.
Подсъдимият Ю.М.К., ЕГН **********,
е роден на *** г. в гр. С., българин, български гражданин, с постоянен адрес:***.
Подсъдимият К.Д.Л., ЕГН **********,
е роден на *** ***, българин, български гражданин, неосъждан (реабилитиран), с
постоянен адрес:***.
Подсъдимият
М.И.Т., ЕГН **********, е роден на *** ***, българин, български гражданин,
неосъждан (реабилитиран), с постоянен адрес:***.
Подсъдимият Д.М.Д., ЕГН **********,
е роден на *** ***,
българин, български гражданин, неосъждан (реабилитиран), с постоянен адрес:***.
Подсъдимият
Г.Д.Д., ЕГН **********, е роден на *** г. в гр. С.,
българин, български гражданин, с постоянен адрес:***.
Подсъдимите
В.Х., Н.И., И.И. с прякор „Г.“, К.Б., Ю.К., К.Л., М.Т., Д.Д. и Г.Д. към
периода 2001 година до 2015г., а някои и до момента, живеели в гр.В.. Те се
познавали помежду си от спортни зали, заведения, както и заради извършваната от
тях дейност в една и съща сфера.
Родителите
на подсъдимия Н.И. притежавали в този период различни дискотеки в района на КК
„З.п.“, както в автомивка в гр.В.. Подсъдимият Н.И. участвал съвместно с тях в
семейния бизнес. Подсъдимият И.И. също стопанисвал
заведения и контактувал с подсъдимия Н.И. покрай сходните дейности, които
извършвали.
В
периода 2001-2015г. на територията на областите В. и Д. са извършени множество
престъпления, включващи убийства, отвличания, изнудвания. За много от Д.ията било прието, че са извършени организирано, от няколко
лица. Водени са и разследвания за съществуващи организирани престъпни групи, за
участие в каквато свидетелят А.Ц. сключил споразумение с прокуратурата, но е
констатирано, че във въпросното престъпно сдружение не е членувал нито един от
подсъдимите по настоящето дело.
В
този период е взривен лекият автомобил на подсъдимия Н.И., а също така е
поставен взрив и пред жилището на родителите му.
През
януари 2001г. година в гр.В. бил убит Г.Г., известен
като Ж. К. – шампион по карате.
В
края на 2003г. била отвлечена Г.П. – жената, която живеела на семейни начала с
бизнесмена Б.М.. Целта на похищението бил откуп в големи размери.
Няколко
месеца по-късно бил отвлечен и бизнесменът Р.К., чиято дейност била свързана с
превози с кораби, като лицето било освободено след заплащане на огромна сума
като откуп.
Към
2003-2004г. свидетелят И.А. работел като охранител във фирма „Б.С.“ в гр.В..
Един ден от посочения период трябвало да заведе сина си на тренировка по
футбол. Завел момчето на стадион „Л.“ във В., но тренировка не била проведена,
тъй като на мястото било извършено убийство. Мъж с автомат застрелял лице на
име М., което свидетелят А. познавал отпреди, защото били в един квартал и
учили в едно училище. Знаел го като М., а впоследствие разбрал, че му викат М. Ч..
Свидетелят Н.К. познавал убития като М. и станал свидетел на покушението, тъй
като по това време и той присъствал на стадиона. На мястото на убийството
присъствал и свидетелят С.Г..
През
2006г. в района на гр.Д. било отвлечено лице на име И. – син на бизнесмен от
града, известен като Д. П.. Няколко дни жертвата била държана затворена в
селски къщи в обл. Д. с цел получаване на откуп, но в
крайна сметка момчето било убито. Едно от лицата, присъствали на покушението, е
свидетелят Т. К., който е участвал лично в действията по отвличането, а
впоследствие е осъден за това Д.ие. Свидетелят А.Ц.
от своя страна пък е пазил отвлеченото момче.
През
2010г. било отвлечено лицето С. Цветков, който по това време работел като
управител в дискотека „Щ.В.“ в КК „С.Б.“ и същевременно извършителите отнели и голямапарична сума – от оборота на заведението. Едно от
лицата, обвинени за това Д.ие, бил свидетелят А. Р..
Сигналът за отвличането бил подаден в полицията от Д.Д.,
който няколко години работил като охранител, а след това се захванал със
собствен бизнес, включително участвал в съвместна дейност със свидетеля А. Р. в
дискотеката „Щ.В.“ в КК „С.Б.“. След известно време Д. бил застрелян пред дома
си, като за убийството бил заподозрян свидетелят А. Р.. Самият А. Р. бил
екстрадиран от И. във връзка с висящото производство за отвличане и рекет.
Подсъдимите по делото свидетелствали в подкрепа на казаното от Д., поради което
свидетелят А. Р. започнал да изпитва омраза към тях и на по-късен етап решил да
ги „натопи“.
Свидетелят
А. Р., известен с прякора „Л.“, е роден и израснал в гр.Я., но по-късно се
преместил да живее в гр.В.. От 1994г. живеел на семейни начала с Д. И., която е
сестра на подсъдимия И.И., събирали се на семейни
празници. Свидетелят А. Р. е бивш спортист, а след като се установил да живее в
гр.В. се занимавал с различни видове бизнес. На няколко пъти свидетелят А. Р.
имал проблеми с правосъдието, включително бил и задържан.
В
един момент между подсъдимия И.И. и свидетеля А. Р.
започнали проблеми в отношенията, имали конфликти помежду си, които не можели
да разрешат, най-вече заради финансови спорове. Един
от поводите за конфликтите бил именно заради отношенията с Д.Д., който в определен период от време работел като охрана
при подсъдимия И.И.. По този повод свидетелят А. Р.
неведнъж искал съдействие от подсъдимия И.И., като
първоначално това се случвало чрез сестра му Д. И., с която съжителствал на
семейни начала, а по-късно започнал и директни разговори с подсъдимия И.И.. Целта на свидетеля А. Р. била Д.Д.
да си оттегли показанията срещу него, но подсъдимият И.И.
отказал да се намеси поради близките си отношения с Д.Д.. Свидетелят А. Р. измислил начин да си отмъсти, като идеята била извършени с
негово участие убийства или други престъпления да ги приписва на подсъдимия И.И. и близки до него лица, че те са извършители на тези Д.ия. Постепенно свидетелят А. Р. започнал да уговаря голям
кръг от лица да свидетелстват срещу подсъдимия И.И..
За да постигне целта си, той се опитвал от една страна да ги мотивира с
финансови стимули, а от друга – използвал директно заплахи по отношение на тях
и близките им.
Свидетелите
А. Р. и Х.Х. израснали заедно като деца в гр.Я.. След
като свидетелят А. Р. се преместил да живее в гр.В., двамата се виждали от
време на време. За свидетеля Х. възникнали проблеми с правосъдието, включително
и пребиваване в затвора, откъдето излязъл през 2010г. и на няколко пъти отново
се срещал със свидетеля А. Р.. Заради проблемите си с подсъдимия И.И. свидетелят А. Р. няколкократно се опитвал да убеди и свидетеля
Х.Х. да свидетелства срещу подсъдимите по настоящето
дело. Последната им среща се състояла през месец юни 2015г. в гр.М. /гр.Ц./.
Свидетелят
Д.Т. се познавал със свидетеля А. Р. от периода 2000-2001г. покрай спорта. Свидетелят
Т. е завършил спортно училище. Свидетелят А. Р. ходел понякога да тренира и
двамата се засичали в залата. През 2012г. жената на свидетеля Т. претърпяла
инцидент - ПТП във В., заради което били необходими средства за операции. Свидетелят
Д.Т. взел пари от името на свидетеля А. Р., който тогава бил задържан, като ги
получил чрез кръстника му. Впоследствие свидетелят Т. не успял да спази срока
за връщане на лихвите и сумата и свидетелят А. Р. започнал да му звъни по
телефона със заплахи. Този психически тормоз продължил дълъг период от време,
което създавало страх за свидетеля Д.Т. не само за самия него, но и по
отношение на жената и детето му.
Свидетелят
Р.Р. се занимавал с борба и от спорната зала познавал
подсъдимия И.И.. Отделно от това бил съученик с
подсъдимия Д.Д., а с подсъдимия Ю.К. служили заедно в
казарма. В инкриминирания период свидетелят Р.Р. два
пъти лежал в болница за пневмония. В последния ден от второто му
хоспитализиране бил посетен от три лица, които поискали от него да дава
показания срещу подсъдимите по делото лица, като разпитът протекъл под формата
на излагане на факти от страна на разпитващите, които свидетелят Р.Р. трябвало да потвърждава.
Свидетелят
А.Д. и лицата К. А.и В.М. имали общ бизнес в строителството. Свидетелят Д. и
свидетелят А. Р. се познавали от участие в строеж на кооперация в гр.В.. През
2002г. А. бил убит и съпругата му наследила неговите дялове. След като излязъл
от затвора, свидетелят А. Р. се опитал да въздейства на свидетеля А.Д. да
свидетелства срещу подсъдимия И.И. и други лица, а
именно да ги посочи като замесени в убийството. Свидетелят
Д. от своя страна се познавал от дълги години с Р. И. – баща на подсъдимия Н.И..
Всеки от двамата осъществявал търговска дейност в КК „З.п.“. Когато подсъдимият
Н.И. бил задържан, свидетелят А. Р. предложил да съдейства за освобождаването
му, като условието било да даде показания срещу останалите подсъдими по
настоящето дело.
Свидетелят
Б.К. дълги години работил в управата на „З.п.“ АД, в това число отговарял за
стопанисване на плажове, заведения, подбор на медицински екипи, а свидетелят Й.Ч.
работел като консултант към фирмата. В един от сезоните подсъдимият И.И. стопанисвал плаж в комплекса. Същият редовно плащал
наема си и изпълнявал своите задължения по договора. На няколко пъти свидетелят
А. Р. също имал желание да извършва търговска дейност на това място и провеждал
няколко разговора в тази насока както със свидетеля Б.К., така и със свидетеля Й.Ч..
Към 2004г. свидетелят А. Р. наел плаж в КК „З.п.“, който стопанисвал 4-5
години. Няколко години след изтичане на договора, през 2015г., когато излязъл
от затвора, свидетелят А. Р. отново поискал да наеме плаж или заведение. По
тази причина си уговорил среща със свидетеля Б.К., на която бил придружаван от свидетеля
Г.А., тъй като двамата се познавали покрай търговската си дейност на въпросния
плаж. Двамата отишли заедно на срещата с джип „А.“, управляван от свидетеля А..
По време на разговора свидетелят Б.К. заявил, че няма как да окаже съдействие,
защото за текущата година всичко било раздадено, т.е. няма свободни търговски
обекти, като допълнил, че това би могло да се случи през следващата година.
След края на разговора свидетелят Г.А. закарал с колата си А. Р. ***, а после
разбрал от него, че не се чувства добре. По-късно научил, че свидетелят А. Р.
постъпил в болница, където починал.
Към
2015г. свидетелят С.К. бил управител на фирма „Ч.С.“ ООД, която се занимавала с
физическа охрана, СОТ, видео-наблюдение и персонална охрана на територията на
гр.В., а свидетелят С.Г. работел в същото дружество като охранител. Един от
обектите, които охранявали, била офис-сграда на ул.Д. *** в града. Тези
помещения се ползвали като офис и жилище на подсъдимия И.И..
Свидетелят С.Д. също работил като охранител в „Ч.С.“ ООД. Една от функциите,
които трябвало да изпълнява в кръга на служебните си задължения, било
осъществяване на лична охрана на подсъдимия И.И.. По
време на излизане, понякога подсъдимият И.И. се
срещал „на кафе“ с някои от подсъдимите или просто бил придружаван от тях. Фирмата
на свидетеля К. охранявала обектите на подсъдимия И.И.
в продължение на години, като в този период не видял нищо нередно, което да го
накара да се дръпне и да не го охранява. На няколко пъти свидетелят С.К.
получавал от свидетеля А. Р. заплахи по телефона в насока на това да спре да
пази подсъдимия И.И., който се аргументирал
включително и с контактите си в полицията, а впоследствие и бил запален
служебен автомобил на свидетеля С.К.. Отделно от това свидетелят А. Р. провел изричен
разговор със свидетеля К., като го карал да свидетелства против подсъдимия И.И., срещу което щял да му се отблагодари.
Една
сутрин през пролетта същата година свидетелят С.К. звъннал на свидетеля С.Г. и
му казал, че трябва да получи ключове за обект, който охранява фирмата. Свидетелят
Г. се срещнал с един човек, който му дал ключовете, обясни за какво става
въпрос и кодовете за алармените системи. След това отишъл в офис-сградата на
ул.Д. ***, където в същия момент се извършвала полицейска проверка. На практика
цялата сграда била блокирана от служители на ГД БОП. Свидетелят С.К. също бил
там и казал, че трябва да съдействат на органите на реда, за да се осигури
достъп до четвърти и пети етаж на сградата, тъй като собственикът, а именно
подсъдимият И.И. не присъствал на ситуацията и не
можел да осигури достъп. В такива ситуации практиката във фирмата била, когато
някой от клиентите на фирмата заминава, отсъства, да оставят лице за контакт
при нужда да може да се реагира – в конкретната ситуация това било лицето,
което предало ключовете на свидетеля Г.. В същата сграда помещения под наем
ползвал и свидетелят Н.Н. – управител на фирма „Н.о.“,
който от своя страна също станал свидетел на събитията от въпросния ден.
На
28.03.2015г. била проведена специализирана операция, след която на подсъдимите
по настоящето дело били повдигнати обвинения: на И.И.
– за ръководител на организирана престъпна група, а на останалите подсъдими –
за участие в тази група.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на следните доказателствени материали: показанията на свидетелите Х., Р.Р., А.Д., М.М., В.М., Т. К., А.Ц.,
И.А., Н.К., С.Г., Т.Т., Г.А., Й.Ч., Д.Т., Б.К., С.Г.,
С.К., Н.Н., С.Д., Д.Г., Р. И.,
В.Д., Р.Ю., Х.Х., К. И., свидетели с тайна
самоличност с идентификационни номера *** и ***, назначените и изготвени по
делото експертизи, свидетелства за съдимост на подсъдимите, както и от всички
останали документи, находящи се в материалите от
досъдебното производство.
За да покрие
критериите за съвкупна оценка на доказателствения
материал, точно идентифициране на основа на приетите за безспорни факти,
надлежна аргументация при протИ.речивите
доказателства, обсъждане и проверка на всички обстоятелства по делото и доказателствените източници, съдът намира по отношение
свидетелските показания следното:
В хода на воденото досъдебно производство са разпитани множество свидетели, в това число са
проведени разпити и пред съдия по реда на чл.223 НПК. В хода на съдебното
следствие и след непосредственото възприемане на изложеното от тези свидетели
от съдебния състав, прави впечатление наличието на съществени протИ.речия между дадените
показания на досъдебното производство и тези в хода на съдебното следствие пред
настоящия съдебен състав, както и липсата на спомен у свидетелите относно
съществени обстоятелства, поради което на основание чл.281, ал.1, т.1 и т.2 от НПК на някои от тези свидетели бяха прочетени показанията от досъдебното
производство. Съдът с оглед принципа на непосредственост, регламентиран в чл.13
от НПК кредитира показанията на свидетелите Х.Х., Т. К.,
А.Ц., свидетел с идентификационен номер ***, дадени пред състава на съда, като
водещ в случая е не само посоченият принцип на наказателния процес, а наличието
на съответствие между дадените показания на тези свидетели с останалите
доказателства по делото. Следва да се отбележи, че при прочитане на показанията
на свидетелите същите заявяват, че
поддържат казаното пред настоящия съдебен състав, а не прочетеното от
досъдебното производство. Показанията на горепосочените свидетели, дадени в
хода на съдебното производство, съдът намира за логични, непротИ.речиви и кореспондиращи помежду си с останалия доказателствен материал по делото и се позовава на тях при
постановяването на присъдата. Между същите няма протИ.речия досежно значимата за
обвинението фактология.
Фактическите
си изводи за случилите се събития, описани по-горе, съдът извлича от
показанията на свидетелите Х.Х., А.Д., Т. К., И.А., Н.К..
Тези обстоятелства, които се излагат от посочените свидетели, се подкрепят и от
показанията на В.М., който в инкриминирания период е бил служител в ОДМВР – гр.В..
Свидетелят В.М. разказва за водените разследвания срещу свидетеля А. Р., като
информацията му за тези събития е на база лични впечатления и възприятия. В
същото време свидетелят М. заявява, че от подсъдимите по делото му е познато
само лицето И.И., без да го свързва с някаква конкретика, а останалите имена не му говорят нищо. Съдът
кредитира изцяло неговите показания, които се явяват логически последователни и
вътрешно балансирани.
Изнесените
данни за убийството на Д.Д., съдържащи се в
показанията на свидетелите Х.Х., В.М., се допълват от
показанията на свидетелите С.К. и С.Д., които са съответно управител и служител
на фирма „Ч.С.“, която е охранявала подсъдимия И.И.. Свидетелят
С.Д. разказва как Д. също работел като охрана в „Ч.С.“, но след като възникнал
конфликтът му със свидетеля А. Р. заради дискотеката, което се отразило и на
взаимоотношенията между свидетеля А. Р. и подсъдимия И.И.,
по отношение на свидетеля С.Д., както и на шефа му – свидетеля С.К. започнали
опити за въздействие да свидетелстват срещу подсъдимия И.И.
и близките около него лица.
Важен
доказателствен източник се явяват показанията на
свидетеля Т. К.. Същият допълва заявеното от много други свидетели, че свидетелят
А. Р. е използвал различни форми на заплаха и принуда, за да мотивира даването
на показания срещу подсъдимия И.И. – Г. и останалите
подсъдими по делото, като същевременно се ползвал с протекция от страна на
някои полицейски служители. В тази връзка свидетелят се отрича от първите си
показания, депозирани в хода на ДП, определяйки ги като дадени под натиск и на
принципа на непосредствеността заявява, че не знае нищо за съществуването на
ОПГ, ръководена от подсъдимия И.И.. Същият свидетел
посочва, че извършените от него разпознавания са опорочени, тъй като не
отразяват негови лични изявления, а му е било диктувано кое лице да посочи. Свидетелят
Т. К. подробно и последователно описва действията по отвличането на сина на Д.кия бизнесмен Д. П.. Тези факти се допълват от думите на
свидетеля А.Ц., който категорично отрича съпричастност на когото и да било от
подсъдимите към това Д.ие. От същия характер са и
показанията му, в които заявява, че изложените от него обстоятелства в хода на
ДП, са по принуда и в действителност познава само визуално част от подсъдимите.
Свидетелят А.Ц. от своя страна също сочи за извършени процесуални нарушения по
време на извършване на разпознаванията. Съдът дава вяра на показанията от
съдебната фаза на посочените двама свидетели, доколкото става ясно, че тези в
ДП са дадени под страх от угрозата да бъдат „санкционирани“ от свидетеля А. Р.
от една страна или от органите на реда, от друга.
От
разпитите на свидетелите И.А. и Н.К., депозирани непосредствено пред настоящия
състав, се установява фактическата обстановка по убийството на лицето, известно
като М. Ч., но макар и очевидци на покушението, двамата свидетели са категорични,
че не биха могли да разпознаят извършителя и по никакъв начин не навеждат
доводи, че това лице би могло да има някаква връзка с подсъдимите по делото. В
същата насока са и показанията на свидетеля С.Г., който, въпреки че е
присъствал на убийството, не може да идентифицира извършителя.
На
свидетеля Т.Т. му е известен факта за убийството на Ж.
К., но не може да посочи извършител. Отделно от това заявява, че дори визуално
не познава подсъдимите по делото.
За
трудностите в комуникацията и отношенията със свидетеля А. Р. и в частност за протИ.поставяването му с подсъдимия
И.И. съдът извлича доказателствени
изводи от показанията на свидетелите Х.Х., А.Д., Г.А.,
Й.Ч., Д. Т. в частта им, в която същите излагат личните си впечатления от
свидетеля А. Р..
Свидетелят
Х.Х. в по-голямата част от времето в периода
2001-2015г. е бил в затвора. При едно от пребиваванията му там свидетелят А. Р.
му предложил да свидетелства. Свидетелят Х. заявява пред съдебния състав, че не
познава никого от подсъдимите и показанията му са били „продиктувани“ от свидетеля
А. Р., като изрично споменава, че няма как да знае датите и подробностите,
които се съдържат в показанията му от досъдебното производство, нещо повече,
обяснява, че по време на един от проведените му разпити направо е ползвал
тефтерче, където били описани обстоятелствата, които „трябвало“ да разкаже.
Свидетелят
Х. разказва за случай през месец юни 2015г., в който свидетелят А. Р. го
извикал на среща в гр.М. /гр.Ц., на която специално му споделил негативното си
отношение към „тези хора“ /подсъдимите/ и желанието си да „ги накисне“.
Показанията
на свидетеля Х.Х. за заплахите и упражняваната
принуда от страна на свидетеля А. Р. към различни хора, сред които „Я.“, „Ж.К.“,
„Г.“, от своя страна намират опора и взаимно се допълват от показанията на
свидетелите Т. К., Д. Т., С.К., С.Д., А.Д.. От показанията на последния се
изяснява допълнително факта, че съществуването на процесната
ОПГ му е „продиктувано“ от свидетеля А. Р..
Свидетелят
Д.Т. от своя страна също заявява непосредствено пред съдебния състав, че той и
семейството му са били заплашвани от А. Р., за да даде показания срещу
определени лица. Включително по времето, когато Р. е бил в затвора, изпращал
хора пред жилището на Т. и по този начин предизвиквал стрес у него и близките
му.
Съдът намира, че следва да кредитира показанията на този свидетел,
дадени при спазване принципа на непосредственост и при заявление, че не
поддържа дадените от него показания на досъдебното производство, които така или
иначе не са приобщени чрез прочитането им, но въпреки това свидетелят обяснява,
че същите са дадени под стрес от заплахите на свидетеля А. Р., което дава
допълнителна информация относно личността и поведението на самия А. Р.. Отделно
от това тяхното съдържание е предварително формулирано от свидетеля А. Р.,
включително с имената на хората, които би трябвало да бъдат набедени, било под
формата на диктовка или предварително написан текст, който свидетелят Д.Т. би
трябвало да възпроизведе по време на разпитите.
Важен
доказателствен източник по отношение оказваното
въздействие от страна на свидетеля А. Р. се явяват и показанията на свидетеля Г.А.,
който дълги години се е познавал, както със свидетеля А. Р., така и с подсъдимия
И.И.. Този свидетел излага известните му факти
безпристрастно, като дава конкретни примери как, на първо място, той лично е
бил агитиран от страна на свидетеля А. Р. да свидетелства срещу подсъдимия И.И., което отказал заради близките си отношения с последния.
На следващо място, споделя и известната му информация за множество други лица,
които с добро или лошо са били мотивирани от свидетеля А. Р. да дават
показания, които не отговарят на истината и в крайна сметка „Л.? /А. р./ е постигнал целта си „да нагласи“ подсъдимия И.И. и хората около него. От показанията на този свидетел се
установява, че свидетелят А. Р. си е поставил за задача да се протИ.постави по всякакъв начин на подсъдимия И.И. и близките около него и в тази връзка посочва като
пример как свидетелят А. Р. искал от бащата на подсъдимия Н.И. определена
парична сума, за да не замесва сина му в престъпната схема. Това обстоятелство
се потвърждава от показанията на допуснатата като свидетел по искане на
защитата К. И. – майка на подсъдимия Н.И., която разказва как свидетелят А. Р.
поискал от съпруга й голяма сума пари, за да не замесва сина им в престъпни
схеми, но Р. И. /баща на подсъдимия Н.И./ отказал, което е житейски и логически
обосновано, тъй като семейството имало собствен бизнес /заведение/, който носел
достатъчно доходи. Съдът кредитира нейните показания, доколкото същите са
депозирани под страх от наказателна отговорност и същевременно се доближават по
смислово съдържание с казаното и от други свидетели по делото.
Това негативно отношение към подсъдимия И.И., което „Л.“ /свидетелят А. Р./ е искал да създаде у
много хора и целта му да навреди на този подсъдим намират израз и в показанията
на свидетеля Й.Ч., който е имал лични наблюдения върху поведението на свидетеля
А. Р.. Свидетелят Ч. описва и извършваната през годините търговска дейност от А.
Р. с нейните „Д.“ и „лоши“ моменти, посочвайки периодичните финансови проблеми
като една от причините за възникването на конфликтни отношения с подсъдимия И.И.. Показанията на свидетеля Й.Ч., дадени в хода на ДП, са
прочетени и приобщени от съда по реда на чл.281, ал.4 от НПК, като същите
допълват изложеното от свидетеля непосредствено пред съдебния състав. Що се
касае до изложените факти относно планираната, но нереализирана търговска дейност
в КК „З.п.“, от страна на свидетелите А. Р. и Г.А. съдът дава вяра на
показанията на свидетелите Г.А., Б.К. и Й.Ч., които се явяват напълно безпротИ.речиви и логически
последователни, внасяйки необходимата конкретика
относно обстоятелствата, които сочат и най-вече за проведената среща в КК „З.п.“
между свидетелите А. Р., Г.А. и Б.К., като показанията на последните двама
свидетели напълно кореспондират помежду си и взаимно се допълват.
Фактическите изводи за отношенията между свидетеля А. Р.
и подсъдимия И.И. се подкрепят и от показанията на
свидетеля С.К., който е управлявал охранителна фирма „Ч.С.“ и един от
охраняваните от него обекти били жилището и офиса на подсъдимия И.И.. Съдът кредитира заявеното от свидетеля във връзка с отношенията
между свидетеля А. Р. и подсъдимия И.И., за
отправяните заплахи от страна на свидетеля А. Р., както и опитите да го
мотивира да свидетелства срещу подсъдимия И.И. и
хората около него. Съдебният състав дава вяра на показанията на този свидетел и
в частта относно извършената полицейска проверка в сградата, където се
помещавали жилището и офиса на подсъдимия И.И., като
информацията относно това събитие се подкрепя и от думите на свидетеля С.Г..
Изложените от двамата данни се допълват от показанията на свидетеля С.Д., който
работил като охранител в същата фирма и от показанията на свидетеля Н.Н., който ползвал за офис на управляваната от него фирма
помещения в същата сграда.
В хода на
съдебното следствие са разпитани в качеството на свидетели две лица с тайна
самоличност и идентификационни номера съответно *** и ***. В съдебно заседание
е установено, че свидетел с тайна самоличност с номер *** е разпитван и като
такъв с явна самоличност и това е свидетелят Р.Р.,
който лично е направил изявление, че желае да се прекрати взетата мярка за
защита, искането му е уважено, респ. не е разпитван по реда на чл.141 от НПК.
Съдът вече коментира неговите показания, дадени в съдебно заседание като явен
свидетел.
От разпита на посочената група свидетели съдебният
състав не установи каквато и да е конкретика, която
да ангажира участието на подсъдимите лица в твърдяната престъпна дейност.
Съдебният
състав кредитира изложеното от свидетеля с тайна самоличност идентификационен
№ *** в частта им, в която заявява, че показанията му от фазата на досъдебното
производство, са дадени под напрежение и фактите, които се съдържат в тях, са
му продиктувани от други хора. Това изявление се припокрива с изложеното от
по-голямата част от разпитаните в съдебно заседание свидетели, че се отричат от
показанията си от досъдебната фаза, тъй като са дадени под натиск. Макар че въпросните
показания са прочетени и приобщени по реда на чл.281, ал.4 от НПК съдът не
кредитира тези показания, тъй като самият свидетел заявява, че информацията,
която се съдържа в тях, е получена от улицата и не поддържа заявеното.
Настоящият съдебен състав е категоричен, че не може да извлича доказателствени факти от показанията на свидетели, които
демонстрират знания и пресъздават слухове, достигнали до тях от неустановени
източници по делото, без да пресъздават лични свои впечатления и без да са
възприели факти и обстоятелства, касаещи предмета на доказване по настоящото
производство лично и непосредствено.
От
показанията на свидетел с тайна самоличност № *** се установява, че свидетелят
притежава знания за това, че подсъдимият И.И.
управлявал престъпно сдружение в гр.В., което се занимавало с отвличания, рекет, изнудване, наркотици. Според свидетеля в тази група
участвали лицата В. Б. /подсъдимият В.Х./, Ч.Р., Д. Б. /подсъдимият Д.Д./.
Свидетелят излага знания за конкретни случаи на отвличания, дори и убийства, но
упоменава, че нито веднъж не е бил пряк свидетел, а за събитията е научавал от
други лица. Твърди, че му е известно и извършване на престъпни Д.ия от подсъдимите Ю.К., Н.И., но без да посочва никаква конкретика.
Свидетелят
с идентификационен номер *** заявява, че „Групата на Г.“
/подсъдимия И.И./ отначало се е занимавала с
разпространение на наркотици, но заради многото шанаджии,
прехвърлили „бизнеса си“ в кражби и отвличания.
Свидетелят
излага информация, според която участниците в групата имали разпределение на
функциите и всеки от тях имал участие в извършването на определен вид престъпна
дейност.
Анализирайки
показанията на свидетел с тайна самоличност идентификационен номер *** и
преценявайки тяхната достоверност, съдът ги съпостави с останалите гласни и
писмени доказателства по делото, констатира, че тези показания изцяло се
разминават с изложеното от останалите свидетели по делото относно изложените
факти. Допълнително прави впечатление, че свидетелят твърди факти, които е
обективно невъзможно да са достоверни, в това число, че свидетелят А. Р. – „Л.“
все още е жив, въпреки че по делото категорично и безспорно е установено, че
това лице е починало.
Само
за пълнота следва да се отбележи, че по искане на защитата в съдебната фаза на
процеса е назначена съдебно-психиатрична експертиза по отношение на свидетеля с
номер ***, заключението на която не оспорва свидетелската му годност, но въпреки
това вещото лице е достигнало до извод, че свидетелят страда от личностово разстройство.
Отделно
от горното съдът е длъжен да посочи принципното си разбиране, че фигурата на
защитения свидетел е възприета в нашето законодателство въз основа на европейските
препоръки към държавите-членки на ЕС с цел да се гарантира сигурността на
дадено лице, явяващо се като свидетел в наказателния процес и в същото време
спрямо същото лице да не бъде насочена каквато и да било агресия от страна на подсъдимите лица. Срещу това задължение на
държавата да предпази своя гражданин – свидетел, задължавайки органите на
съдебната власт да вземат мерки за неговата защита, в случая – скриване на
самоличността му, се протИ.поставя правото на
обвиняемото лице на справедлив процес. А това право включва подсъдимите и
техните защитници да имат пряк и непосредствен достъп до всички, събрани по
делото доказателства, въз основа на които съдът ще постанови своята присъда.
Основният недостатък на тази процедура по разпит на „защитен“ свидетел е, че
обвиняемият и защитникът му не участват по време на разпита, а след това. Те са
в неравностойно положение с органа на досъдебното производство, за когото
самоличността не е тайна и който има непосредствен достъп до този свидетел.
Оттук произтичат и другите негативни последици - невъзможност да се оспорва
годността на лицето да свидетелства, неговата непредубеденост, лична
заинтересованост, както и обективната невъзможност за провеждане на очни ставки
между този свидетел и обвиняемия или друг свидетел. Уредбата на разпита на
„анонимния свидетел“ - чл.141 от НПК сочи на това, че българският законодател е
предвидил с оглед спецификата на института редица процедурни гаранции, които
могат да се считат за достатъчни с оглед практиката на ЕС. И доколкото разпитът
на свидетел със защитена самоличност представлява отклонение от принципите на
състезателност и равнопоставеност, законодателят е
предвидил и ограничението, залегнало в чл.124 от НПК, а именно, че обвинението
и присъдата не могат да се основават само на показанията на свидетели, дадени
по реда на чл.141 или чл.141а от НПК.
Специално
внимание съдебният състав обърна на анализа на показанията на свидетеля А. Р.,
които бяха прочетени по реда на чл.281, ал.1, т.4 от НПК, тъй като видно от
материалите по делото, беше установено, че свидетелят А. И.Р. е починал още към
момента на воденото ДП.
Интерпретациите
на свидетеля А. Р. на думите на подсъдимия И.И.,
които според свидетеля били „Добре дошъл в мафията, вече си доверен човек“,
които свидетелят тълкувал като да работи в група, в която той определя кой
какво ще върши и по какъв начин, съдът отчита, че не представляват доказателствен източник, доколкото съдържат аналитична
дейност на свидетеля и не намират опора в останалите доказателства по делото.
Още повече, че свидетелят веднъж прави изявление, че в групата на И.Г. /подсъдимия
И.И./ били личните му охранители и В. Б. /подсъдимият
В.Х./, а от друга страна говори за група на В. Б., която получавала заповеди от
И.Г., което се явява своеобразна форма на протИ.речие в собствените му показания.
Съдът отчита и обстоятелството, че свидетелят А.
Р. няколкократно е привличан към наказателна отговорност за различни умишлени
престъпления, като в тази връзка е обявяван за издирване и екстрадиран от И.,
като този факт безспорно е създал у свидетеля негативни отношения към съдебната
система.
Съдебният
състав не кредитира показанията на свидетеля в частта им, в която той твърди, че
И.Г. /И.И./ имал връзки с полицаи и прокурори. Тези
показания на свидетеля не се подкрепят от други доказателствени
източници от една страна, а от друга налице са доказателства – показанията на
значителна част от свидетелите, че именно А. Р. е парадирал с контактите си в
полиция, прокуратура и съд, като това е било едно от основанията му да кара
свидетелите да излагат факти против подсъдимия И.И..
Съдът дава
вяра на показанията на този свидетел единствено по отношение на самия факт на
извършване на престъпленията, които изброява, но що се касае до сочените от
свидетеля данни относно извършителите, същите не
следва да се възприемат като годен доказателствен
източник, тъй като не намират доказателствена опора в
другите доказателства и по своето естество представляват субективни твърдения
на този свидетел, които се опровергават от кредитираните от съда гласни доказателствени източници, посочени в настоящото изложение.
Съдът
отчита, че не може и е недопустимо от процесуална и доказателствена
гледна точка да гради фактически изводи за осъществените престъпления въз
основа на субективните представи на този свидетел, въз основа на личната му
неудовлетвореност от начина, по който е протекъл жИ.тът му и желанието по този начин да уреди личните си
отношения.
Съдът
прие и обсъди многобройните писмени доказателства по делото.
Въз основа на
така приетата фактическа обстановка, изградена единствено на база обсъдените
доказателства и доказателствени източници, които са
надлежно събрани и изготвени по реда на НПК, съдът прие за установено от правна
страна следното:
От съвкупния
доказателствен материал по делото не бе установено по
безспорен и категоричен начин, че посочените от Специализираната прокуратура
девет подсъдими лица от обективна и субективна страна са осъществили състава на
престъплението по чл.321, ал.3 от НК, така както е описано в обвинителния
титул.
Разпоредбата
на чл. 93, т. 20 от НК дава легална дефиниция на понятието „организирана
престъпна група“, съгласно която същата представлява: структурирано трайно
сдружение на три или повече лица с цел да вършат съгласувано в страната или
чужбина престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода
повече от три години. За съществуването на организирана престъпна група е
необходимо „Сдружението да е структурирано и без наличие на формално
разпределение на функциите между участниците, продължителност на участието или
развита структура“. По смисъла на т.20
на чл. 93 от НК, ако организираната престъпна група няма структура, тя не може
да се определи като такава. Структурата
на престъпното сдружение е неговата основна качествена определеност, тя
отразява вътрешната му организация и характера на връзките между участниците.
Тя се проявява в утвърдени механизми за управление на дейността, контрол и
обмен на информация и вътрешни правила за поведение на участниците. Трите
възможни характеристики на организираната престъпна група, които изрично са
определени като белези на структурираност са продължителността на участието, развитостта на структурата и наличието на формално
разпределение на функциите между участниците, като от редакцията на текста на
чл.93, т.20 от НК следва, че наличието на който и да е от тези признаци
обуславя извод за структурираност.
Предвид
липсата на достатъчно конкретика, решаващият съдебен
състав приема, че обсъдените гласни доказателства на досъдебната фаза не могат да бъдат използвани за сигурна основа
на фактически констатации в посоката, поискана от представителя на държавното
обвинение.
От
значение е да се отбележи и че в съдебно заседание са разпитани множество свидетели, с чиито
показания, депозирани под страх от наказателна отговорност по чл. 290, ал.1 от НК, се закрепват контролни факти от съществено значение за преценката за
приетата недостоверност на показанията на коментираните прочетени показания от
ДП.
Съдът
зае становището, че по делото не се доказа по небудещ съмнение начин
подсъдимите да са извършили престъпленията, за които са обвинени. Само когато
всички факти, включени в причинно-следствения процес на престъпното Д.ие и неговото авторство бъдат установени безспорно и
категорично, съдът може да постанови съответна осъдителна присъда, което в
случая не се е случило.
Относно
обвинението за организирана престъпна група /по
чл.321, ал.3, пр.2 и пр.3, алт.1 и алт.10, т.1 вр.
ал.1 от НК за подсъдимия И.И. и по чл.321, ал.3, пр.2
и пр.3, алт.1 и алт.10, т.2 вр. ал.2 от НК за
останалите подсъдими/, а именно по отношение на подсъдимия И.И. за това, че ръководил организирана престъпна група, а на
другите подсъдими – за това, че участвали в такава група, създадена с користна
цел и за да извършва престъпления по чл.115, чл.142, чл.213а, чл.214 и чл.354а,
ал.1 и ал.2 от НК, съдът намира следното:
Поначало участието и ръководенето на организирана
престъпна група се определя като форма на предварителна престъпна дейност,
доколкото представлява умишлено създаване на предпоставки или условия за последващи престъпни действия на приготовление и най- вече
за извършване на нови престъпления за в бъдеще. Между участниците в задружно
осъществяване на приготовление липсва устойчивата организационна връзка на
йерархическа субординация. За състава на чл. 321, ал.1 – ал.3 от НК във всички
случаи е необходимо участието на три или повече лица и се касае до своеобразна
форма на задружна престъпна дейност.
В
обобщен вид, както бе посочено по-горе, организираната престъпна група,
съгласно чл.93 т.20 от НК, може да се дефинира
като структурирано трайно сдружение на три или повече лица, действащи
обединено и с общата цел, съгласувано да извършват в страната или в чужбина
престъпления, наказуеми с повече от три години лишаване от свобода, като
дейността им не е инцидентна – за някакво точно определено и конкретно
престъпление, а обхваща и съгласието на отделните лица в групата относно
създаване на предпоставки за извършване на поне две престъпления от определен тип,
като те съзнават, че с дейността си подпомагат постигането на общи престъпни
резултати.
За
участието в такава група е достатъчно всяко едно от лицата да прояви воля да се
включи организационно в дейността, да приеме и да участва в конкретно
възложените задачи и изпълнението им, което е фактическия израз на неговото
съгласие да участва в група с характера на организирана, за извършване на
умишлени престъпления, за които се предвижда наказание „лишаване от свобода“
повече от три години.
Изяснено
е в теорията и практиката, че престъпната група съществува за определен период
от време, а не инцидентно за реализиране на определено престъпление. Виждането,
обаче, че трайността на организираната престъпна група по смисъла на чл.93,
т.20 от НК е свързана единствено с темпорален критерии не намира опора в
закона. Там законодателят не е дефинирал подобно изискване, като единствено е
предвидил установяването на трайна, в смисъл на устойчива, връзка между всички
или част от участниците в престъпното сдружение. При изследването на този
съществен съставомерен белег на престъплението трябва
да бъде отчетено и това, че съществуването на тази устойчива връзка между
членовете на групата трябва да бъде констатирана не по принцип, а с оглед
извършването на конкретни престъпления, за които е създадена организираната
престъпна група. Изяснено е, че групата не се създава за извършване на едно
конкретно престъпление, с осъществяването на което съответно да прекратява и
своето съществуване, а същата има за специфична цел извършването на повече
престъпни посегателства от определен вид. При изследването на този съществен съставомерен белег на престъплението трябва да бъде
отчетено и това, че съществуването на тази устойчива връзка между членовете на
групата трябва да бъде констатирана не по принцип, а с оглед извършването на
конкретни престъпления, за които е създадена организираната престъпна група.
Съдебната практика по този въпрос е почти константна, като неотклонно
съдилищата приемат, че целта на групата трябва да е извършването на поне две
престъпления. В този смисъл са съдебните актове постановени по НОХД №680/2010
г. по описа на Окръжен съд - гр. В. (решение по ВНОХД №356/2010 г. на
Апелативен съд - гр. В., решение по НД №2101/2011 г. ВКС, ІІІ НО), по НОХД
№78/2008 г. по описа на Окръжен съд - гр. Х. (решение постановено по НОХД
№548/2008 г. на Апелативен съд- гр. П., решение №376 от 02.02.2010 г. по НД
№132/2009 г., ВКС, ІІІ НО), по НОХД №1716/2007 г. по описа на Софийски градски
съд (решение по ВНОХД №301/2010 г. на Апелативен съд- гр. С., решение №364 от
06.07.2011 г. по НД №1756/2009 г. на ВКС, ІІІ НО) и т.н.
По
настоящото дело се доказва, че действително подсъдимите се познавали и
комуникирали помежду си в рамките на местоживеенето си в едно и също населено
място. По никакъв начин обаче не се установява подсъдимите да са се сдружили с
цел да вършат престъпления по чл.115, чл.142, чл.213а, чл.214 и чл.354а, ал.1 и
ал.2 от НК. От събрания
и проверен по делото доказателствен материал не се
установи извършването на активни действия от страна на всеки един от
подсъдимите, чрез които същите да са се обвързали в трайни фактически
взаимоотношения с останалите членове на групата. По делото не беше доказано
реализирането на задружна дейност от подсъдимите лица, както и че същите са
изпълнявали една обща воля и са преследвали обща цел.
Всъщност,
от това, че подсъдимите действително са се познавали и контактували, съвсем не
следва еднозначно, че те са изпълнявали обща воля и са преследвали обща
престъпна цел, което е същностен,
определящ, белег за всяка, в това число и престъпна организация. По делото липсва достатъчна по обем
и убедителност доказателствена маса, която да позволи
да се стигне до несъмнения и безспорен извод, че посочените по-горе подсъдими
лица са извършили вмененото им престъпление по чл.321, ал.3 вр.
ал.1, респ. ал.2 от НК.
Изследвайки
проявлението на признаците на организирана престъпна група в настоящото
производство, съдът констатира, че по делото, освен броя на подсъдимите и
обвързаността им на база лични отношения, не са събрани доказателства между
подсъдимите да е налице изискуемата от закона свързаност, необходима за
покриване критериите за организирана престъпна група. Не се установява
подсъдимият И.И. да е координирал дейността на
другите подсъдими, извън изпълнение на своего рода задълженията, породени на
базата на създадените им лични отношения, да им е давал незаконосъобразни
нареждания.
В
настоящото производство държавното обвинение не изложи някакви аргументирани
правни доводи, нито направи необходимото за събиране на доказателства в хода на
съдебното следствие относно това къде, кога, как и от кого е организирана претендираната престъпна група и дали изобщо същата е
организирана и дали е съществувала. Това е необходимо с оглед изискването
за задължително съгласие за сдружение и
то такова, което да създава необходимата организация за вършене на
престъпления.
В
настоящото производство от страна на СП се твърди, че подсъдимият И.И. е осъществил форма на изпълнително Д.ие
– ръководене на организирана престъпна група. Ръководство на организирана
престъпна група е налице тогава, когато деецът възлага общи или конкретни
задачи или дава указания за постигане на поставените цели. Ръководенето
представлява управление на престъпната дейност на участниците в него и контрола
над нейното изпълнение. Престъпният резултат е достигането на нареждането на
ръководителя до един или няколко членове на организирана престъпна група. При
тази форма на изпълнителното Д.ие същественото е
съответното волеизявление от ръководителя на групата, чрез възлагане на
определени задачи или указания. Това волеизявление обаче при всички положения
следва да е свързано с постигане на поставените цели, свързани с реализация на Д.ията, за които е създадена престъпната организация. Не е
нужно волеизявлението, нареждането, указанието и т.н. да е отправено към всички
или да е достигнало до всички участници в групата, достатъчно е само един от
тях да го е приел и чрез останалите членове на ОПГ и тяхно съгласие за изпълнение или реализация на това
волеизявление, за да се достигне до осъществяване на съответната цел.
Ръководството не е пряко свързано с изпълнението на тези задачи, въпреки че в
пълна степен двете форми на изпълнителното Д.ие могат
да се съчетаят.
По
делото не са събрани никакви доказателства, които да сочат как точно, с какви
думи и действия подсъдимият И.И. е ръководил
престъпната група, как е съгласувал волите на участниците в нея, какъв е
механизмът й на действие. Освен, че в обвинителния акт по делото липсва конкретика по отношение на тези, значими за правната
квалификация, факти, доказателства, които да внесат яснота за начина на
създаването, ръководенето и механизма на действие на организираната престъпна
група и в досъдебната, и в съдебната фаза на процеса не са събрани. Освен това,
от субективна страна не бе доказано подсъдимият И.И.
да е имал знанието, че е ръководител на
очертаната в обвинителния акт организирана престъпна група. За наличието на ОПГ
и участието на последния в ролята, приписана му от обвинението, следва да е
доказано и извършването на конкретни фактически действия от него по ръководене
на групата, респективно изпълнение на неговите нареждания от останалите
участници.
Друга
проявна форма на изпълнителното Д.ие
е участието в такава група, участието е формално продължено престъпление,
довършено е с изразяване на съгласие на дееца за участие в дейността на
сдружението. При нея деецът се обвързва
в определени взаимоотношения с другите лица в групата, като в случая се касае
до фигурата на продължено престъпление. В тази хипотеза престъплението е формално, няма предвиден престъпен резултат. Самото членство е
достатъчно само по себе си да реализира тази форма на изпълнителното Д.ие. Изпълнителното Д.ие на
престъплението по чл.321, ал.3 вр. ал.2 от НК,
изразяващо се в участие в организирана престъпна група, се осъществява чрез
извършване на определени активни действия, чрез които лицето следва да се
обвърже в трайни фактически взаимоотношения с останалите участници в групата. Д.ието от субективна страна е осъществено само тогава когато
деецът е съзнавал, че поне три лица с изяснени трайни структурни и
организационни връзки помежду им съгласуват своята дейност за да вършат конкретни престъпления, които отговарят на
критериите на чл.93, т.20 от НК и наличието на квалифициращото обстоятелство
„користна цел”.
При
изпълнителното Д.ие участие в организирана престъпна
група деецът се обвързва в определени взаимоотношения с другите лица в групата.
Участието в организираната престъпна група, като една от формите на
изпълнителното Д.ие, посочено в чл.321, ал.2 от НК,
представлява изразено съгласие от дееца, устно или писмено, или пък с някакви
действия за участие в дейността на организацията. Необходимо е в настоящия
случай подсъдимите В.Х., Д.Д., Н.И., К.Б., Ю.К., Г.Д.,
М.Т. и К.Л. да са извършили действия, чрез които да са се обвързали в трайни
фактически взаимоотношения, различни от тези, попадащи в изпълнението на
ежедневните им задължения и лични отношения. Участието в такава организирана
престъпна група означава изброените
подсъдими лица да са изразили съгласие - с някакви действия, воля за участие в
групата, която да е била ръководена от И.И.И., както
и да са имали знанието за целта, за която е създадена въпросната група - да
вършат престъпления по чл.115, чл.142, чл.213а, чл.214 и чл.354а, ал.1 и ал.2
от НК. Липсват каквито и да било доказателства, от които да се изведе изводът,
че подсъдимите са дали съгласие за участие в такава организирана престъпна
група. Напротив от събраните доказателства в хода на досъдебно производство, а
и в хода на централната фаза на процеса - съдебното следствие, се установява,
че не съществуват такива действия и изразена такава воля от страна на
посочените подсъдими лица.
По
отношение на квалифициращия признак, че групата е създадена „с користна цел“
съдът намира, че по делото също липсват доказателства за твърдяната материална облага. В
наказателния процес следва обективно да е доказано чрез изследване на
отношенията между участниците в групата и договорките между тях, че те
съзнателно са обединени да извлекат материална облага по престъпен начин, а
такива обстоятелства не са установени.
Така по отношение на обвинението, възведено на подсъдимите лица за
престъпление по чл.321, ал.3 от НК, а именно, че през периода от началото на
месец януари 2001г. до 28.03.2015г. на територията на област В. и област Д.
подсъдимият И. И. ръководил организирана престъпна група в която участвали
лицата В.Х.,
Д.Д., Н.И., К.Б., Ю.К., Г.Д., М.Т. и К.Л., съдебният състав прие, че обвинението не е доказано
/предвид описания анализ на доказателствата/. Не бе доказано, че за
извличане на облага от обща замислена престъпна дейност, подсъдимите
съгласували трайно усилията си за извършване на престъпления с цел извличане на
печалба, както и подсъдимият И. И. да е ръководел организирана престъпна група.
От установената по-горе фактическа обстановка не се разкриха взаимоотношения
между претендираните членове на ОПГ - подсъдимите В.Х.,
Д.Д., Н.И., К.Б., Ю.К., Г.Д., М.Т. и К.Л., трайност на отношенията помежду им във връзка с
целенасочена устременост към постигане на целения резултат, изразяващ се в
лично облагодетелстване чрез извършването на престъпления.
Доказателственият
материал по делото е крайно недостатъчен, за да се направи категоричен извод,
че именно подсъдимите И. И., В.Х., Д.Д., Н.И., К.Б., Ю.К.,
Г.Д., М.Т. и К.Л. са авторите на
престъплението и че са извършили действията, описани в обвинителния акт.
И тъй като разпоредбата на чл.303, ал.1 от НПК не позволява присъдата да почива
на предположения, а от събрания доказателствен
материал съдът не може да направи обоснован извод относно това, че подсъдимите
са осъществили престъплението, за което им е повдигнато обвинение с настоящия
обвинителен акт, то на основание чл.304 от НПК, съдът приема, че обвинението
срещу подсъдимите не е доказано, поради което оправдаването им за извършено
престъпление по чл.321 от НК е
единственият правно издържан извод.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: