Присъда по дело №1076/2022 на Софийски районен съд

Срещу подсъдимия Ц. Л. А., ЕГН **********, е повдигнато и предявено
обвинение за това, че:
На 09.06.2021 г., около 16:10 часа, в гр.София , по бул.“Панчо
Владигеров“, с посока на движение от бул.“Сливница“ към бул.“Царица
Йоана“, е управлявал МПС – лек автомобил марка „Ф“, с рег.№, с
концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно: 1,79 на хиляда,
установено по надлежния ред, съгласно Наредба №1/19.07.2017 г. за
установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози - с Проткол за химическо изследване за определяне концентрацията
на алкохол м кръвта №3685/11.06.2021 г. на ВМА.
Престъпление по чл.343б, ал.1 от НК.
По искане на подсъдимия А. и неговия защитник – адв.Р М. от САК,
производството по делото е проведено по реда на Глава 27, чл.370 и
следващите от НПК, съкратено съдебно следствие в производството пред
първата инстанция, като е открита процедура по предварително изслушване
на страните.
Подсъдимият Ц. Л. А. по време на предварителното изслушване, след
разясняване на правата по чл.371, т.1 и т.2 от НПК, признава изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не
се събират доказателства за тези факти. В последната си дума, моли за
минимално по размер условно наказание.
Представителят на Софийска районна прокуратура, в съдебно
заседание, след приключване на съдебното следствие, поддържа
повдигнатото обвинение, срещу подсъдимия А., което счита за доказано от
събраните доказателства в хода на досъдебното производство.
Моли за осъдителна присъда. Предлага на подсъдимия А. да бъде
определено наказание лишаване от свобода за срок, близък до предвидения
минимум в санкцинната разпоредба на чл.343б, ал.1 от НК, чието изпълнение
да бъде отложено на основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от три
години, както и наказанията глоба в минимален размер и лишаване от право
да управлява МПС за срок от една година и шест месеца. Моли съда да отчете
като отегчаващи вината и отговоността обстоятелства преходното осъждане
на А. за същото по вид престъпление, за което макар и реабилитиран по
право, настоящото деяние не се явява изолиран случай в неговия живот, както
и настъпилото ПТП с материални вреди, което разкрива по-високата степен
на обществена опасност на инкриминираното деяние и дееца.
Защитата, осъществена чрез адв.Р М. от САК, след приключване на
съдебното следствие, моли съда да наложи на подсъдимия А. наказание, при
условията на чл.55 от НК, а именно: лишаване от свобода за срок, под
предвидения в санкционната разпоредба минимум, чието изпълнение да бъде
отложено за минималния изпитателен срок. Моли съда да не налага
1

наказанието глоба по отношение на подсъдимия А., а в случай, че бъде
наложена такава, то тя да е в минимален размер. Относно наказанието
лишаване от право да управлява МПС, моли съда да го определи в размер,
съответстващ на изтърпяното до момента наказание, считано от датата на
фактическото отнемане на СУМПС на 09.06.2021 г., а именно: една година и
четири месеца, който период да бъде зачетен с настоящата присъда и да не
бъде удължаван. Защитата се позовава в горния смисъл на наличието на
следните смекчаващи вината и отговорността на подсъдимия А.
обстоятелства: чистото му съдебно минало, признанието на вината и
изразеното съжаление за извършеното, предвид диференцираната процедура
на разглеждане на делото.
Съдът, като съобрази, че действията по разследването са извършени при
условията и по реда на НПК, както и обстоятелството, че с протоколно
определение съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва
направеното самопризнание от подсъдимия А., без да се събират
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
Подсъдимият Ц. Л. А. е роден на 25.08.1968 г., в гр.София, с постоянен
и настоящ адрес в гр.София, ж.к.“Люлин“, бл.13, вх.В, ет.4, ап.43. По
произход е българин, с българско гражданство. Завършил е средно
образование. Понастоящем не работи. Женен, с две деца.
Подсъдимият А. не е осъждан. Съгласно данните в справката за
съдимост, по отношение на преходно осъждане по НОХД №6119/2009 г. по
описа на СРС, е направено отбелязване върху бюлетина за настъпила на
14.02.2012 г. реабилитация по право, на основание чл.88а, ал.1 от НК. Срещу
подсъдимия А. няма образувани и висящи други досъдебни производства,
съгласно данните от справката от УИС на Прокуратурата на РБългария.
Съгласно данните от справката картон на водач, подсъдимият А. е
правоспособен водач на МПС. Същият има СУМПС на 24.02.2012 г. за
категории „С; АМ; В; ТКТ;“, валидно до 24.02.2022 г. Същият е санкциониран
неколкократно по административен ред за извършени нарушения на ЗДвП, с
влезли в законна сила санкционни актове: един фиш и четири наказателни
постановления.
Видно от приложената ЗППАМ №1411/09.06.2021 г. е, че на
подсъдимия А. е наложена принудителна административна мярка: временно
отнемане на СУМПС №*********, до решаване на въпроса за отговорността,
но за не повече от 18 месеца, на основание чл.22 от ЗАНН, във вр. с чл.171,
т.1, б.“б“ от ЗДвП. Издадената ЗППАМ е връчена лично на подсъдимия А. на
09.06.2021 г. и е влязла в законна сила, доколкото по делото няма данни да е
била обжалвана. СУМПС е иззето от компетентните органи на датата на
издаване на ЗППАМ – 09.06.2021 г.
2

На 09.06.2021 г., около 16:10 часа, в гр.София, свидетелят А. К.
управлявала по бул.“Панчо Владигеров“, с посока на движение от
бул.“Сливница“ към бул.“Царица Йоанна“, лек автомобил марка “С“, с рег.№
. В близост до метростанция „Сливница“, тя спряла управляваното от нея
МПС, като в следващия момент автомобилът й бил ударен в задната част от
движещия се по бул.“Панчо Владигеров“, в същата посока, лек автомобил
марка “Ф, с рег.№, управляван от подсъдимия А..
На място пристигнал екип от полицейски служители при ОПП-СДВР -
свидетелите Л. Й. и С. К., които извършили проверка на подсъдимия А. за
употреба на алкохол с техническо средство “Алкотест Дрегер 7510“. От
извършената проба установили, че последният е управлявал лекия автомобил
с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда, а именно: 1,71 на
хиляда. Изготвен е талон за медицинско изследване, а подсъдимият А.
отведен от полицейските служители за даване на кръв за изследване в
медицинско заведение. На дадената от подсъдимия А. кръвна проба е
извършен анализ, резултатът от който е обективиран в Протокол от
химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол в кръвта
№3685/11.06.2021 г., съгласно който в изследваната кръвна проба, взета от
лицето Ц. Л. А., се установява наличие на алкохол /етанол/ в концентрация
1,79 на хиляда.
Подсъдимият А. е задържан на 09.06.2021 г. по реда на ЗМВР, на
основание издадена Заповед с рег.№3384зз-438/09.06.2021 г. за срок до 24
часа, в помещение за временно задържане на 09 РУ-СДВР. На същата дата е
извършен обиск на лице по реда на ЗМВР.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните на
досъдебното производство, при условията и реда, предвидени в НПК,
писмени и гласни доказателства, приобщени чрез прочитане по реда на чл.283
от НПК, а именно: от показанията на свидетелите А. К., Л. С. Й. и С. Т. К.;
АУАН, Серия GA, бл.№455952/09.06.2021 г.; Заповед за ППАМ
№1411/09.06.2021 г.; скица на ПТП към протокол за ПТП
№1779538/09.06.2021 г.; писмена декларация от А. Т. К.; разпечатка от
техническо средства „Алкотест Дрегер 7510“; протокол за последваща
проверка на анализатори на алкохол в кръвта с рег.№328вр-22769/17.05.2021
г.; талон за изследване с бл.№080394/09.06.2021 г.; Протокол за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози от 09.06.2021 г.; Протокол за
химическо изследване за определяне концентрацията на алкохол в кръвта
№3685/11.06.2021 г. на МВА-гр.София; Заповед за задържане за срок до 24
часа по реда на ЗМВР с рег.№3384зз-438/09.06.2021 г., ведно с протокол за
обиск на лице от същата дата; справка картон на водач Ц. Л. А.; справка от
АИС-КАТ, относно собственост на МПС; справка от УИС на Прокуратурата
на РБългария; докладни записки; справка за съдимост.
Съдът приема за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния
3

акт, въз основа на събрания в хода на досъдебното производство
доказателствен материал при условия и ред, предвидени в НПК, и предвид
факта, че така установените обстоятелства се подкрепят от направеното
самопризнание от подсъдимия А..
При така установената фактическа обстановка, съдът намира за
установено следното от правна страна:
Подсъдимият А. е осъществил от обективна и субективна страна
деяние, което осъществява признаците на престъпление по чл.343б, ал.1 от
НК. От обективна страна, подсъдимият А. е реализирал обективните
признаци на посоченото престъпление, тъй като на инкриминираните дата,
час и място, е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2
на хиляда, а именно: 1,79 на хиляда, установено по надлежния ред, съгласно
Наредба №1/19.07.2017 г. за установяване употребата на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози, обн. ДВ, бр.61/28.07.2017 г., в сила
от 29.09.2017 г. – с протокол за химическо изследване №3685/11.06.2021 г. на
ВМА-гр.София.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия А. виновно,
при форма на вината – пряк умисъл. В съзнанието на същия са намерили
отражение представи относно всички елементи, включени в престъпния
състав, а именно, че е привел в движение и е управлявал МПС, след като е
употребил алкохол. Подсъдимият А. е съзнавал общественоопасния характер
на извършеното от него деяние, че същото е запретено от закона и наказуемо,
предвиждал е настъпването на общественоопасните последици от същото и
пряко е целял тяхното настъпване. Този извод на съда се подкрепя и от
направените самопризнания от подсъдимия А. в хода на съдебното
производство.
Съдът намира, че подсъдимият А. следва да носи наказателна
отговорност по горепосочения текст от НК, за което престъпление се
предвижда наказание лишаване от свобода от една до три години и глоба от
двеста до хиляда лева.
При определяне размера на наказанието лишаване от свобода на
подсъдимия А., съдът съобрази по-високата степен на обществена опасност
на извършеното деяние и дееца, обусловена от факта на реализираното ПТП с
материални щети на инкриминираните дата, час и място, последното станало
повод за извършване на полицейска проверка на подсъдимия А. за употреба
на алкохол с техническо средство, а впоследствие и с медицинско изследване
на кръвта. Доколкото се касае за настъпили вредни последици от деянието,
които не са предвидени в състава на извършеното престъпление, горното
обстоятелство следва да се отчете като отегчаващо вината и отговорността на
подсъдимия А.. Като такива следва да се отчетат и високата концентрация на
алкохол в кръвта му от 1,79 на хиляда, която значително надвишава
инкриминираната стойност от 1,2 на хиляда, както и лошите характеристични
данни за подсъдимия А., изводими от справката картон на водача, а именно,
4

че същият системно нарушава установените в закона правилата за движение
по пътищата, което от своя страна навежда на извод, че инкриминираното
деяние, нито е случайна, нито инцидентна проява в неговия живот.
Като смекчаващи вината и отговорността на подсъдимия А., съдът взе
предвид чистото му съдебно минало и тежкото му семейно и имотно
състояние. Те, обаче, са обичайните такива и не могат да се отъждествят,
нито като многобройни, нито като едно изключително по своя характер
обстоятелство, за да обусловят налагане на наказание лишаване от свобода
под най-ниския предел от една година, при условията на чл.55, ал.1, т.1 от
НК. В случая, действително се касае за подсъдим с чисто съдебно минало, в
какъвто смисъл релевираните възражения от защитата, се явяват напълно
основателни. Доколкото по преходното му осъждане е настъпила
реабилитация по право на основание чл.88а, ал.1 от НК на 14.02.2012 г.,
считано от когато е заличено и са отменени за в бъдеще последиците, които
законите свързват с него, изложените доводи от представителя на
прокуратурата за отчитане и на този факт като отегчаващо обстоятелство, не
се споделят от съда.
Не е налице оказано съдействие на органите на властта, когато е
следвало да бъдат разкрити обстоятелства, относими към признаците на
престъплението, доколкото поведението на А. се е изразило единствено във
формалното признание на вината, и то едва в съдебната фаза на процеса. В
хода на досъдебното производство, подсъдимият А. е установен като
извършител на престъплението единствено в резултат на извършените
процесуално-следствени действия по разследването. При положение, че
авторството на деянието е установено чрез други доказателствени средства,
доброто процесуално поведение на А. се проявява единствено в направеното
признание на фактите, изложени в обстоятелствената на обвинителния акт,
поради което делото е разгледано по реда на диференцираната процедура, и
поради тази причина не следва да се отчита повторно като смекчаващо
обстоятелство, доколкото е взето предвид като такова при определяне на
наказанието от законодателя. В случая, направеното самопризнание от
подсъдимия А. е формално, с оглед липсата на каквото и да е искрено
изразено съжаление или разкаяние за извършеното. Голословно изразеното
такова е единствено с цел смекчаване на наказателната отговорност и
налагане на минимално по размер наказание. Ето защо, приложението на
разпоредбата на чл.55 от НК, би било едно неоправдано благоприятно
наказателноправно третиране на подсъдимия А. и проява на прекомерно
снизхождение, а релевираните възражения от защитата в горния смисъл, се
явяват неоснователни.
В случаите, когато едновременно са налице условията на чл.58а, ал.1 и
чл.55 от НК, съдът прилага само чл.55 от НК, ако е по-благоприятен за дееца.
Тази хипотеза е неприложима, при така направените по-горе изводи. Ето
защо, при определяне на наказанието на подсъдимия Ц. Л. А. за извършеното
5

престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, и при съобразяване с разпоредбата на
чл.373, ал.2 от НПК, съдът му определи наказание лишаване от свобода над
минималния и към средния размер, предвиден от законодателя за изършеното
престъпление, при баланс между отегчаващите и смекчаващите вината и
отговорността му обстоятелства, а именно: наказание лишаване от свобода за
срок от една година и шест месеца, с приложение на разпоредбата на чл.58а,
ал.1, във вр. с чл.54 от НК, като така индивидуализираната санкция съдът
намали с 1/3 и го осъди на лишаване от свобода за срок от една година.
Налице са формалните предпоставки за приложение на разпоредбата на
чл.66, ал.1 от НК. С присъдата, съдът е определил на подсъдимия А.
наказание лишаване от свобода до три години, същият не е осъждан на
наказание лишаване от свобода за престъпление от общ характер, и предвид
обстоятелството, че за постигане целите на наказанието по чл.36 от НК, и
преди всичко за поправянето на подсъдимия А. не е наложително същият да
изтърпи ефективно определеното му наказание лишаване от свобода за срок
от шест месеца, съдът е отложил на основание чл.66, ал.1 от НК неговото
изтърпяване с тригодишен изпитателен срок, като счита, че така определеният
изпитателен срок ще окаже необходимото поправително и възпиращо
въздействие спрямо него – да се въздържа за в бъдеще от извършване на
престъпления от общ характер.
При вземане предвид тежкото имотно състояние на подсъдимия А.,
обусловено от липсата на доходи от трудова дейност, съдът му е наложил
кумулативно предвиденото в състава на извършеното престъпление по-леко
наказание глоба, към минималния предвиден в закона размер, а именно: в
размер на 200 лева.
Към датата на извършване на деянието и съгласно данните от справка
картон на водач, подсъдимият А. е правоспособен водач на МПС, поради
което съдът му е наложил и кумулативно предвиденото за извършенто
престъпление наказание в разпоредбата на чл.343г от НК - лишаване от право
да управлява МПС, по смисъла на чл.37, ал.1, т.7 от НК, за срок от две
години. При определяне срока на наказанието лишаване от право да
управлява МПС, съдът взе предвид сравнително високата концентрация на
алкохол в кръвта на подсъдимия А., реализираното ПТП с имуществени
вреди, както и данните от справката картон на водача, които характеризират
подсъдимият А., като системен нарушител на установените в закона правила
за движение по пътищата. С оглед на горното, съдът намира, че срокът на
така наложеното наказание от две години, ще способства в пълна степен за
постигане на поправително и възпиращо въздействие, спрямо подсъдимия А. -
да спазва установения в страната превов ред и правилата за движение по
пътищата. Същевременно, релевираното възражение от защитата за налагане
на този вид наказание в размер на фактически изтърпяното до момента от
една година и четири месеца, не почива на обективните данни по делото за
личността на подсъдимия А., именно като водач на МПС, поради което не се
6

споделят от съда. Данните по делото сочат, че налагането му в размер на
фактически изтърпяното до момента, също би било едно неоправдано
благоприятно наказателноправно третиране на дееца и проява на прекомерно
снизхождение към него.
При изтърпяване на наказанието лишаване от право да управлява МПС,
съдът е приспаднал на основание чл.59, ал.4 от НК времето, през което
подсъдимият А. е бил лишен по административен ред от това право, считано
от датата на фактическото отнемане на СУМПС със ЗППАМ
№1411/09.06.2021 г., а именно: считано от 09.06.2021 г.
Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата си.

7

Номер на акта:	243
Дата:	12 октомври 2022 г.
Съдия:	Маргарита Димитрова Димитрова

Дело:	20221110201076
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	26 януари 2022 г.

Присъда по дело №1076/2022 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите