Р Е
Ш Е Н
И Е
255/
18.11.2019 г.
№…………./гр. Варна, 15.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито публично съдебно заседание на
пети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: Г.
ЙОВЧЕВ
Н. ДАМЯНОВА
При
участието на секретаря Д.Чипева като
разгледа докладваното от съдия Г. Йовчев в.т.д.№623/2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба на
„ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище гр.София срещу решение №662/12.07.2019 г. по т.д.1778//2018
г. по описа на ВОС, в частта с която
въззивникът е осъден да заплати на А.Х.М. ***, обезщетение
за неимуществени вреди /болки и страдания/, претърпени от ищеца в резултат на
травматични увреждания, настъпили при ПТП на 24.05.2018г. в гр. Варна, причинено от С.
Б. П., водач на лек автомобил „Форд", модел „Фиеста" с per. № В хххх РА, застрахован
при ответника по имуществена застраховка „Гражданска отговорност“ със срок на валидност от 01.02.2018г. до
31.01.2019 г., за горницата над
12 000 лева до размера от 27 000 лева, на основание чл.432 от КЗ, както и в частта относно
претенцията за законна лихва за периода от 09.09.2018 г. до 09.11.2018 г.
Във въззивната жалба се сочат допуснати нарушения при
постановяване на решението, изразяващи се в противоречие с материалния
закон – чл.52 от ЗЗД. Поддържа, че присъденото обезщетение е прекомерно и не
отговаря на действителния обем претърпени болки и страдания. Счита, че
постановеният съдебен акт в обжалваната част не отговаря на установената
съдебна практика, по отношение определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди.
Насрещната страна А.Х.М.
*** е подал писмен отговор, в който
оспорва жалбата. В останалата част, решението не е обжалвано и е влязло в
сила. Съдът, след преценка на
представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, в съответствие
с правомощията си по чл. 269 ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна: Страните не оспорват
предпоставките за възникване отговорността на застрахователя – наличието на
деликт при съответното авторство, противоправност и вина; наличието на валидно
застрахователно правоотношение между причинителя и застрахователното дружество
по застраховка „гражданска отговорност”;
настъпването на застрахователно събитие като юридически факт, пораждащ
отговорността на застрахователя. Следователно
– процесните претенции са доказани по основание. Въззивните
възражения са сведени единствено до неправилността на съдебния акт, поради
нарушение на материалния закон – чл.52 ЗЗД, като застрахователят поддържа, че е
налице неправилно определяне на дължимото обезщетение, посредством прекомерното
му увеличаване в нарушение на принципа за справедливост. В този предметен
обхват следва да се произнесе и въззивния съд съобразно правилото на чл. 269,
изр.2 ГПК. От
съвкупната преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, вкл.
и експертни заключения се установява, че
въззиваемият М., в резултат на произшествието е получил счупване на
ладиевидната кост на лява ръка, за възстановяване
на което
е извършена оперативна интервенция,
изразяваща се в открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация с Herbert
винт и К - игла, лаваж,
послоен шев и стерилна превръзка. За обездвижването на крайника била поставена гипсова имобилизация за период
от 40 дни, като според заключението на вещото лице курсът на
лечението общо е около 4-6 месеца, вкл. операция, обездвижване с гипс,
рехабилитация.
От
заключението на вещото лице и обясненията му, дадени в съдебно заседание се
установява, че лечението не е завършено, тъй като предстои отстраняване на част
от метала използван за съединяване на костните фрагменти и едва месец след
това, може да се прогнозира изхода от лечението.
Според
експерта, счупването е на кост с особено кръвоснабдяване с много чести
несраствания и образуване на лъжливи стави, поради което е трудно да се
определи крайния изход на лечението, но при всички случаи ръката губи част от
функционалната си годност, нарушават се ставните повърхнини в гривнената става,
което води до ранно развитие на артрозни промени.
От
показанията на свидетеля Тихомир
Трифонов, които съдът цени като непосредствени и кореспондиращи с
останалите доказателства се установява, че след инцидента и претърпяната
оперативна интервенция, въззиваемият е продължил лечението си в домашни условия, като с оглед характера на
увреждането е срещал множество неудобства в ежедневието, свързани с хранене,
обличане, събличане, налагащи чужда помощ. Пострадалият се оплаквал от болки в областта на лявата китка и нямал
възможност за активни движения на тази
ръка дълго след инцидента, което го въпрепятствало да изпълнява и задълженията си като
лекар. Според свидетеля, преди инцидента
въззиваемия е бил активен спортист, но след
настъпилото ПТП, вече не можел да се занимава активно със спорт,
тъй като изпитвал болки.
За
определяне на размера на обезщетението за репариране на преживените болки и
страдания в конкретния случай следва да се вземе предвид продължителното
лечение на въззиваемия, време през което е търпял ограничения от физически
характер, трудно се е обслужвал сам,
разчитал на помощта на трети лица. От характера на травмите, извършената
операция и на практика неприключилото напълно лечение, съпроводено с чести
болки и неудобства в ежедневието, може да се достигне до обоснован извод
относно интензитета на удара, болките и страданията, които е изпитал А.Х.М..
Наред с това, следва да се съобрази, че болките
и страданията, във физически,
психологичен и емоционален план, не се ограничават само до изживените в
момента на самото деяние болки и страдания, а продължават и след това.
Продължилото около шест месеца лечение и неприключило възстановяване,
поставените вътрешна фиксация с Herbert винт
и К – игла, както и предстоящото им отстраняване,
свързано с допълнителен дисконфорт и неизвестността относно крайния изход от
лечението сочат, че претърпения инцидент се е отразил в негативна степен върху
неимуществената сфера на въззиваемия, поради което критерият на справедливостта
изисква да бъде определено обезщетение, което в най-пълна степен да репарира
неблагоприятните последици върху личността на пострадалия.
Гореизложеното,
дава основание на съда изцяло да сподели извода на ОС – Варна, за определянето
на обезщетението за претърпени неимуществени вреди в размер на 27 000
лева.
Тази
сума е напълно съобразена с интензитета, продължителността и характера на
претърпените болки и страдания. Същевременно обаче, справедливостта по смисъла
на чл.52 ЗЗД е морално-етична категория, която не е абстрактно понятие и следва
при всяко положение да бъде съобразена с икономическия растеж, настоящ стандарт
и средностатистическите показатели за доход и покупателни способности към
датата на деликта. В тази връзка следва да се изтъкне, че именно посочената
динамика в икономическа конюнктура стои в основата на непрекъснатото нарастване
нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди и законодателното
задължение за тяхното периодично осъвременяване - § 4,
ал. 3 и 4
от ДР на КЗ. Задължението на застрахователя е функция от задължението на
застрахования да обезщети увреденото от него лице, а същевременно двете
задължения са едни и същи по съдържание и размер в рамките на застрахователния
договор.
В
този смисъл е и даденото разрешение в постановените по реда на чл.290 от ГПК
решения на ВКС и съставляващи поради това задължителната по смисъла на ТР
1/2010 г. на ОСГТК на ВКС практика - Решение № 83 от
6.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, II т. о., и Решение № 1 от
26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г., II т. о., Решение 25 от 17.03.2010 г. по т. д. №
211/2009 г., II т. о, Р. № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. II т. о.
и редица други. С
оглед на изложеното, съдът приема разглежданата претенция за основателна до
размера, уважен от ВОС, поради което съдебният акт в частта относно присъденото
обезщетение за неимуществени вреди, следва да бъде потвърдено, като препраща и
към мотивите на първоинстанционния съд.
Основателни са оплакванията в жалбата, относно момента,
в който застрахователят е изпаднал в забава и дължи лихва върху обезщетението
за неимуществени вреди.
Съобразно разпоредбата на чл.497 от КЗ, застрахователят дължи
законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако
не го е определил и изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати: 1.
изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства
по чл.106, ал.3
от КЗ; 2. изтичането на срока по чл.496, ал.1
от
КЗ, т.е. не повече от три месеца от предявяване на претенцията. Макар да няма данни на коя дата е входирана
претенцията на въззиваемия, най-ранната установима дата е 09.08.2018 г., когато
е изпратено писмо от застрахователя, с което от пострадалия са изискани
допълнителни документи по чл. 106, ал.3 КЗ.
Доколкото пострадалият е заявил, че е налице обективна невъзможност да представи исканите документи поради
неприключилото наказателно производство и е оправил искане за определяне на
обезщетението на база представените документи, съдът намира, че е приложима
хипотезата на чл. 497,
ал.1, т.2 КЗ, като тримесечният срок е започнал да тече на
09.08.2018 г. и е изтекъл на 09.11.2018 г.
Ето
защо съдът намира, че застрахователят дължи лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди, считано от 10.11.2018 г., поради което решението в
обжалваната част относно присъдената законна лихва за периода от 09.09.2018 г.
до 09.11.2018 г., следва ад се отмени и вместо него да се постанови друго, с
което претенцията за законна лихва за горепосочения период се отхвърли.
С оглед изхода на спора и предвид
своевременно направеното искане, придружено с договор за правна помощ, сключен
при условията на чл.38, ал.1, т.2, в полза на пълномощника на въззиваемия, на
осн. чл.38, ал.2 от ЗА, следва да се присъди адвотско възнаграждение в
минимален размер, съобразно обжалваемия интерес, в размер на 980 лева.
На осн. чл.78, ал.8 от ГПК, на
въззивника следва да се присъди възнаграждение за защита от юрисконсулт,
съответно на уважената част от жалбата,
в размер на 100 лева.
С оглед направеното искане и на
Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл.272
от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №662/12.07.2019 г. по т.д.1778//2018 г. по описа на ВОС, в частта с която е
присъдена законната лихва върху главницата за периода от 09.09.2018 г. до
09.11.2018 г., като вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ
иска на А.Х.М., ЕГН **********,***, чрез адв. Ц.В., САК срещу
„ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. "Княз Александър Дондуков" № 68, за
заплащане на законната лихва върху главницата за периода от 09.09.2018 г. до 09.11.2018 г., като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решение №662/12.07.2019 г. по т.д.1778//2018 г. по описа на ВОС в останалата
обжалвана част, с която „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК: ********* със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Княз Александър
Дондуков" № 68 е осъдено да заплати на А.Х.М., ЕГН: **********,***, обезщетение за неимуществени вреди
/болки и страдания/, претърпени в резултат на травматични увреждания, настъпили
при ПТП на 24.05.2018г. в гр. Варна, причинено от С. Б. П., водач на лек
автомобил „Форд", модел „Фиеста" с per. № В хххх РА, застрахован при
ответника по имуществена застраховка „Гражданска отговорност“ със срок на валидност от 01.02.2018 г. до 31.01.2019
г., в размер на 27 000 лв.,
ведно със законната лихва върху главницата от 10.11.2018 г. до
окончателното изплащане на задължението,
ОСЪЖДА „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „Кн. Ал. Дондуков“, № 68, представлявано от Д. Д. и Ж. Д. ДА ЗАПЛАТИ на Адвокатско дружество
„В. и Б.“, ЕИК *********, с адрес гр.София, ул.“Б.“ №11-13, офис 5,
като пълномощник на А.Х.М. ***, сумата 980
(деветстотин и осемдесет) лева – адвокатско възнаграждение за безплатно
процесуално представителство по в.т.д.№623/2019 год. по описа на ВнАС, на основание чл.38 ал.2
вр. ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА А.Х.М., ЕГН: **********,***
ДА ЗАПЛАТИ на „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. "Княз Александър Дондуков" № 68, сумата 100 (сто) лева, представляваща
възнаграждение за защита от юрисконсулт, съразмерно уважената част от жалбата,
на осн. чл.78, ал.8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщението до страните пред ВКС на
РБългария при условията на чл.280, ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: