Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 38/15.01.2019 година, град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд, Девети граждански състав
на двадесети декември две
хиляди и осемнадесета година
в публично заседание в следния състав:
Председател: Петър
Вунов
секретар: Михаела Стойчева
прокурор:
като разгледа докладваното от
съдията Петър Вунов гражданско дело номер 2248 по описа на съда за
2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното
Производството е по
реда на част ІІ, дял І от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по искова молба от „ЕВН
България Електроснабдяване„ ЕАД с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с
чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите /ЗЗД/ срещу
Д.Т.Д..
Ищецът твърди, че в качеството си на
краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а от Закона за
енергетиката /ЗЕ/, продавал електрическа
енергия на клиентите си при публично известни общи условия /ОУ/, които през
процесния период били одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008 г. и
влезли в сила на 27.06.2008 г. Съгласно чл. 35, ал. 1 ОУ същите влизали в сила
30 дни след първото им публикуване, без да било необходимо изричното им писмено
приемане от потребителите. По силата на чл. 7, т. 1 ОУ ищцовото дружество поело
задължение да снабдява ответника с електрическа енергия за обект с ИТН 1543861,
находящ се в гр. Хасково, ул. „Панагюрище" № 9, с
открит клиентски номер ********** и ИТН 1559462. Последният от своя страна трябвало да заплаща всички свои задължения,
свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по начините,
определени в чл. 18, ал. 1 и ал. 2 ОУ. Съгласно чл. 27, ал. 1 от същите при
неплащане в срок на дължими суми клиентът дължал обезщетение за забава в размер
на законната лихва за всеки ден на просрочие. Сочи се още, че за периода 13.12.2016 г. - 12.03.2017 г. ищецът доставил на ответника на горепосочения обект електроенергия на обща
стойност 466,49 лв., като поради забава в заплащане на издадените фактури му се дължала
лихва за забава в размер на законната лихва в общ размер от 64,08 лв. за периода 28.01.2017 г. - 05.07.2018 г. Самите фактури, техният падеж, размерът и
периодът на дължимата лихва били подробно описани в приложен препис -
извлечение от клиентската сметка на ответника. За процесните вземания ищецът
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК пред
РС-Хасково, по което било образувано ч. гр. д. № 1671/2018 г. по описа на съда,
като срещу издадената заповед за изпълнение постъпило възражение от ответника. Предвид изложеното се иска да
бъде постановено решение, с което да се приеме за установено по отношение на
ответника съществуването на вземания на ищеца
спрямо него, както следва: 466,49 лв.,
представляваща стойността на консумираната от обект на потребителя електрическа
енергия, находящ се в гр. Хасково, ул. „Панагюрище" № 9, с открит
клиентски номер ********** и ИТН 1559462, електрическа енергия за периода 13.12.2016
г. - 12.03.2017 г. и 64,08 лв., представляващи лихва за забава върху нея за
периода 28.01.2017 г. - 05.07.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението по ч. гр. д. № 1671/2018 г. по описа на
РС-Хасково в съда до окончателното им изплащане. Претендират се и направените деловодни разноски по заповедното,
както и в настоящото производство.
В о.с.з. на 20.12.2018 г. ищецът, чрез
процесуалния си представител, поддържа предявените искове и прави искане да бъде
постановено неприсъствено решение.
Ответникът, редовно уведомен, не е
депозирал в срок писмен отговор, не се е явил и не е изпратил представител в
първото по делото редовно с.з., като не е направил искане за разглеждането му в
негово отсъствие.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност и
съобразявайки изложеното по-горе, намира следното:
В настоящия случай са налице
предпоставките на чл. 238 и чл. 239 ГПК за постановяване на неприсъствено
решение, тъй като ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и
не се е явил в първото редовно заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие и ищецът е поискал постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника, като с Определение № 1689/21.11.2018 г.
на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на
книжа и от неявяването им в съдебно заседание. На следващо място, исковете са
вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
събраните писмени доказателства.
Предвид изложеното съдът намира, че
са налице всички предпоставки за постановяване на исканото неприсъствено
решение против ответника, с което да бъдат уважени предявените искове, като на
основание чл. 239, ал. 2 ГПК не е необходимо да излага мотиви съобразно чл.
236, ал. 2 ГПК, а само указва, че решението се основава на наличието на такива
предпоставки.
Съгласно т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда
специалния установителен иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, следва да
се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, и то с осъдителен диспозитив, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство.
В случая към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение ответникът е дал повод за образуване
на заповедното производство, тъй като към този момент, а и към настоящия, не е
погасил процесните вземания. Ето защо следва да бъде ангажирана отговорността
му за сторените от ищеца разноски по ч. гр. д. № 1671/2018 г. по описа на РС – Хасково. От представените по него писмени
доказателства се установява, че те са действително направени и възлизат на 75,00 лв. за платена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
С оглед изхода на делото и че ищецът е направил изрично и своевременно
искане за разноски и по настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК единствено на
същия следва да се присъдят такива в
размер общо 175,00 лв., от които 75,00 лв.
- държавна такса и 100,00 лв. - юрисконсултско
възнаграждение, определено съобразно чл. 78, ал. 8,
изр. 2 ГПК, във връзка с чл. 37 ЗПП, във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, предвид конкретиката на спора /липса на отговор на исковата молба и уважено искане за
неприсъствено решение/ и осъществената защита, изразяваща се в
изготвяне на искова молба и писмено
становище.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по отношение на Д.Т.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, съществуването на вземания на „ЕВН България
Електроснабдяване„ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. ”Христо Г.
Данов” № 37 спрямо него, както следва: сумата от 466,49 лв.,
представляваща стойността на консумираната от обект на потребителя електрическа
енергия, находящ се в гр. Хасково, ул. „Панагюрище" № 9, с открит
клиентски номер ********** и ИТН 1559462, електрическа енергия за периода
13.12.2016 г. - 12.03.2017 г. и сумата
от 64,08 лв., представляващи лихва за забава върху нея
за периода 28.01.2017 г. - 05.07.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението по ч. гр. д. № 1671/2018 г. по описа на Районен съд - Хасково - 04.07.2018 г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Д.Т.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, да
заплати на „ЕВН България Електроснабдяване„ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. ”Христо Г. Данов” № 37, сумата от 250,00 лв., от която 175,00 лв., представляваща направени разноски по
настоящото дело и 75,00 лв., представляваща направени разноски по ч. гр. д. № 1671/2018 г. по описа на
РС – Хасково, за които е издадена Заповед № 737/09.07.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Решението
не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
СЪДИЯ:
/Петър Вунов/