Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Асеновград, 11.03.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ІІІ гр. с-в на двадесет и пети октомври две хиляди и осемнадесета година в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЕНА КАБАДАИЕВА
секретар СТЕЛА
КАРАМАНОВА като разгледа докладваното от съдия НЕВЕНА
КАБАДАИЕВА гражданско дело № 1831 по описа за 2016г. и като обсъди:
Предявени първоначален иск с
правно основание чл.124 ГПК и насрещен с правно основание чл.240,79 ЗЗД.
П.Д.Д. *** моли да бъде постановено решение,
с което да бъде признато за установено, че
не дължи на „ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.
София, ЖК Иван Вазов, ул. „Балша № 17 , ап.1, представлявано от Борислав Иванов
Николчев сумата от 1500лв по договор за
кредит № 83891/04.02.2015г. Твърди, че е живял на съпружески начала с Д.А.М.до
15.09.2015г, от която дата са разделени. Причина за фактическата раздяла е, че
ищецът случайно е узнал че Д.М.и сестра й К..М.са използвали мобилния телефон
на ищеца и притежаваната от него дебитна карта. Ищецът работи като миньор в
Горубсо АД гр. Лъки и докато е на работа не ползва мобилния си телефон и
дебитната карта, а същите са били оставяни в дома му, където Д.М.е имала достъп
до тях. През есента на 2014г К..М.помолила сестра си Д. да се представят чрез мобилния телефон на
ищеца през Изи Финанс София и да получат кредит вместо него, като зе целта
приятелят на К..М.– С.П.се свързал с ответното дружество и се представил вместо
ищеца. Отпуснат бил кредит в размер на 1500лв, която сума ищецът е следвало да
върне съгласно условията в договора. Сумата била преведена по сметка на ищеца и изтеглена с
дебитната му карта от Д. М., нейната сестра и С.П.. Твърди, че договорът за
кредит № 83891/04.02.2015г не е подписан от ищеца, а за неправомерното теглене
на кредит е образувано сл. д. 16/2016г на ОСлС Пловдив. Твърди , че не дължи
каквито и да било суми на ответника по договора за кредит. Ответникът изпратил
съдебна покана на ищеца на 25.10.2016г, което поражда интереса от водене на
делото. Ангажира събиране на
доказателства, претендира разноски .
Ответникът в
постъпилия отговор предявява насрещен
иск на основание чл. 240, 79, 86 ЗЗД,
като моли да бъде осъден ответникът по насрещния иск да му заплати сумата от 1821,78лв, дължима на основание
договор за кредит от разстояние, от които 1500лв главница и 321,78лв
възнаградителна лихва за целия период на
кредита, ведно със законната лихва. Твърди
, че на 04.02.2015г ищецът в качеството си на кредитополучател е сключил с
ответника в качеството на кредитодател договор за предоставяне на кредит от
разстояние № 83891. Сключването на самия договор е извършено въз основа на подробна
информация достъпвана уеб адрес на ответника, на който са публикувани и общите
условия за предоставяне на кредит пто разстояние. Съгласно същите, сключването
на договора става след регистрация на клиента в сайта и попълване на въпросник,
както и маркиране на полето „Съгласен с
общите условия“. След това кандидатът получава имейл, който се съдържа преддоговорна информация за
условията на договора, както и име и парола за достъп до личния му акаунт в
сайта. Ако кандидатът бъде одобрен, той получава на личния си имейл договор и
общи условия за писмено потвърждаване чрез електронно подписване чрез
електронна платформа, след електронното подписване на договора се осъществява
устно потвърждение на волята на страните. Тази процудера е извършена от
ответника по насрещния иск, в резултат на което на същия е отпуснат кредит с
главница в размер на 1500лв по банковата му сметка в ДСК ЕАД. Ищецът е следвало
да изплати предоставения кредит в срок до 30.01.2016г, като е следвало да
изплати освен дължимата главница, и договорна лихва съгласно условията в
договора. За периода на ползване на кредита ответникът дължи договорна лихва в
размер на 321,78лв. Ищецът не е изплатил дължимите суми в уговорения срок, поради което ответникът е
правил опити за уреждане на отношенията между страните по извънсъдебен
ред. Ищецът по първоначалния иск не е
погасил договореното , поради което кредиторът е депозирал пред АРС заявление
по реда на чл. 410 ГПК и в образуваното
ч гр д 1931/2016г е издадена ЗИ
за дължимите суми. Оспорва изцяло твърденията на ищеца. Не оспорва, че
след отпускане на кредита от разстояние и сключване на договор
83891/04.02.2015г, от страна на ищеца е постъпило телефонно обаждане, като е
заявил че е осъществена измама с личните му данни и той не се е ползвал от
услугите на ответника като небанкова финансова институция. Заявява , че поради
липсата на визуален контакт между страните и специфична процедура по отпускане
на кредити от разстояние ответникът няма възможността да прецени със сигурност
дали лицето потвърдило договора за кредит от разстояние в телефонен разговор и
впоследствие лицето, обадило да ги уведоми че е извършена измама с личните му
данни е един и същи човек. Твърди , че към датата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, или входиране на
исковата молба от ищеца, няма постановен окончателен съдебен акт, който да
установи безспорно че лицето П.Д.Д. е обект на осъществена иззама с личните му
данни, както и че ответникът е ощетено юридическо лице. Ответникът е отправил
покана за доброволно извънсъдебно изпълнение на задълженито, като на ищеца е
даден подходящ срок за изпълнение. Поради липса на постъпления по кредита е
образувано ч. гр. д. 1931/2016г на АРС. Ангажират събиране на доказателства,
претендират разноски.
Ответникът по насрещния иск го оспорва, като твърди че част от
приложенията към насрещната искова молба се отнасят за друг правен субект – „Изи
Финанс“ ООД и са заверени с печат на това дружество. Заявява , че не е отправял
искане за слючване на договор за кредит от разстояние с Изи финанс ЕООД и не е
получавал суми по този договор. Кредитът е заявен от лицето С.С.П., който се е
представил по телефона и по скайп за ищеца , и след това е усвоил кредита.
Заявява, че в договора за кредит от 04.02.2015г е посочен мобилен телефон,
който не е на ищеца а на С.П.. Ответникът
по насрещния иск не е полагал подпис и не е сключвал какъвто и да било договор за кредит иди друг документ с „Изи
кредит“ ЕООД. Ответникът по насрещнея еск не притежава електронен подпис и
имейл. Ангажира събиране на доказателства.
След като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, доводите и становищата на страните, съдът намира за установено
следното : От ответника е изпратено известие до ищеца от
25.10.2016г, с което последният е уведомен, че кредитът от разстояние 83891 е
обявен за предсрочно изискуем, като в случай че не заплати задължението в 7-мо дневен
срок от получавено на известието, срещу него ще бъде предприета процедура по
съдебно събиране на вземането. С определение
№ 186/21.07.2016г на АРС е
отменено постановление на РП Асеновград за спиране на ДП 16/2016г по описа на
ОСлС Пловдив и е върнато производството за
извършване на процесуално следствени действия. Представят се от
ответника по първоначалния иск, възпроизведени в съответствие на
хартиен носител като преписи два електронни документа, наименувани договор
за предоставяне на кредит от разстояние № 83891/04.02.2015г между Изи Финанс
ЕООД като кредитор, и П.Д.Д. потребител,
ведно с Общи условия към него, както и лични данни на потребителя. Представят
се и имейли възпроизведени на хартиен носител, изпратени до **********@***.** с дата 04.02.2015г, с които получателят е
уведомен че искането за заем от 1500лв е прието успешно, след което на същият
електронен адрес е изпратено потвърждение за одобрен заем с параметрите на
заема, както и съобщение за преведената сума по посочена от потребителя банкова
сметка, ***.03.2015г с което потребителят е уведомен
че е просрочено изплащането по кредита, и от 25.10.2016г, с което потребителят
е уведомен, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем. Представя се от
ответника по първоначалния иск и банково извлечеине от ДСК ЕАД относно преведени по сметка BG46STSA93000020871722 сумата от 1500лв. Между Мтел и С.С.П.
– потребител - е сключен договор №
*********/16.01.2015г, по силата на който на потребителя са предоставени мобилни услуги, достъпни на телефонен номер **********. С
определение № 208/05.07.2017г на АРС е отменено постановление от 16.06.2017г на
РП Асенвоград, с което е спряно наказателното производство по сл д 16/2016г по
описа на ОСлО при ОП Пловдив. Представената в заверен препис искова молба от „Кредихелп“ ООД гр София
срещу П.Д.Д. с правно основание чл. 422 ГПК не се коментира при липса на връзка
с настоящото производство, още повече че за същата няма данни да е депозирана в
АРС. Не се коментират и представените и приложени към делото извлечения от
БАНКА ДСК ЕАД, тъй като съдът не разполага със специални знания. Приложени са по делото заверени копия от протоколите за разпит на Д.
М., К..М.и С.П.по д пр 16/2016г по описа
на ОСО при ОП Пловвдив. От представената справка от „Лъки инвест – Джурково“ ЕООД гр. Лъки
справка за отработените дни и смени на П.Д.Д. от януари 2015г до декември 2015г
се установява, че на 04.02.2015г ищецът
е бил нощна смяна на работа от 24.00ч до 07.00ч. Съгласно представеното писмо
от „НЕТ ИНФО“ АД гр София, бул. „Христофор Колумб“ № 41 електронна пощенска кутия с потребителско
име **********@***.** не съществува към
момента на справката, и не е възможно предоставяне на информация дали е
съществувала в предишен период.
В хода на производството бяха събрани гласни доказателства. С.Г.(сестра на ищеца по първоначалния иск) чийто показания бяха прецесени във връзка с
всички останали събрани по делото доказателства твръди, че през 2015г ищецът е живеел с Д. М., живеели при родителите на
свидетелката и ищеца в гр Лъки, докато
семейството научило за кредитите. Свидетелката звъннала един ден на майка си и
тя й казала че са извикали ищеца в
полицията. Св. Г. твърди, че на брат й се обадили от банките че има кредити,
които не погасява. Заедно с ищеца ходили
в ДСК и там им казали, че ищецът има кредит. Твръди, че брат й работи в рудника
и когато ходи на работа си оставя личната карта в къщи, всички документи стоят
в портфейла му. Свидетелят разговаряла с Д. М., а тя й казала че е помогнала на сестра си , като сестра й
казала че ще си плащат кредитите. Д.М.заявила на свидетелката, че тя е дала
личната карта на ищеца на сестра си К. М.
и С.П., за да изтеглят пари тъй като те обещали че ще ги връщат, те отишли с
документите и изтеглили пари без знанието на ищеца с уговорката да ги връща и
ищецът да не разбере. Д. Муестанова
казала на свидетелката, че сестра й и С.
са теглили кредитите от името на ищеца с неговата лична карта и са
използвали сумата.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави
следните изводи: Предявен е първоначален
иск с
правно основание чл.124 ГПК - за признаване за установено, че ищецът не дължи
на ответника сумата от 1500лв по договор за кредит от разстояние от
04.02.2015г, както и насрещен иск с правно основание чл. 79,86,240 ЗЗД – за
осъждане ответника по насрещния иск да заплати на ищеца по насрещния иск сумата
от 1500лв главница по договор за кредит от разстояние от 04.02.2015г , ведно с
договорно възнаграждение в размер на 321,78лв за целия срок на договора, ведно
със законната лихва от подаване на заявлението в съда. Исковете са допустими при наличие на интерес
от воденето им.
Разгледани по същество.
По предявения първоначален иск с
правно основание чл. 124 ГПК. Не е
спорно по делото обстоятелството че налице
слючен договор за кредит № 83891/04.02.2015г, сключен по реда на от Закона за предоставяне на финансови услуги
от разстояние, както и че в изпълнение
на задължението си по този кредит „Изи Финанс“
ЕООД гр София е предоставило по сметка на ищеца по първоначалния
иск в БАНКА ДСК ЕАД сумата от 1500лв, а и това се установява от
ангажираните и неоспорени писмени доказателства. Спорен е въпросът дали ищецът е кандидаствал
за кредит и дали е налице сключен валиден договор за кредит по реда на ЗПФУР между
страните в настоящото производство. В тежест на ответника по първоначалния иск
беше да докаже наличието на валидно облигационно правоотношение между страните
на основание сключен договор за предоставяне на кредит от разстояние по реда на
ЗПФУР. Твърди се от ответника по първоначалния иск, че съгласието за сключване
на договора от страна на потребителя е дадено на телефон **********, за който е
установено по делото, че е предоставен и се ползва от С.П., а не от ищеца. Не
се установи по делото и електронният адрес
**********@***.** , регистриран в
платформата на ответника, чрез който е заявено искането за кредит и е извършвана
комуникацията между страните, принадлежи на ищеца. Представените по делото на хартиен носител
електронни извлечения от договор за предоставяне на кредит от разстояние и общи
условия към него, са недостатъчни, за да се направи обоснован извод, че действително
е налице съгласие за сключване на договора от страна на ищеца. При доказателествена тежест на ответника по
първоначалния иск, не се доказа, че ищецът е кандидатствал за кредит от разстояние, с него е проведен
разговор по телефона за потвърджаване на искането за кредит, а от ангажираните
гласни доказателства се установи, че отпуснатата по кредита сума не е ползвана
от ищеца по първоначалния иск. Ето защо съдът намира за недоказано по делото
наличието на съгласие от страна на ищеца за сключване на договора, поради което
и счита за недоказано наличието на
валидно облигационно правоотношение по сключен договор за кредит от разстояние по реда на ЗПФУР. Поради горното, искът се
явява основателен и следва да бъде признато за установено, че ищецът не дължи
на ответника сумата от 1500лв на основание договор за кредит от разстояние №
83891/04.02.2015г.
Предвид
изложените по –горе мотиви, с оглед недоказване наличието на валидно
облигационно правоотношение между страните, възникнало между страните на основание
договор за кредит от разстояние, сключен по реда на ЗПФУР, неоснователен се
явява и предявеният насрещен иск за осъждане ответника по насрещния иск да
заплати сумата от 1500лв главница дължима по на основание договор за кредит от
разстояние № 83891/04.02.2015г., ведно с възнаградителна лихва в размер на
321,78лв за целия период на кредита, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението. Ето защо искът ще се отхвърли.
Съобразно изхода на делото, направеното
искане и на основание чл. 78 ал.1,3 ГПК ответникът
по първоначалния иск, ищец по насрещния, следва
да бъде осъден да заплати на ищеца по
първоначалния иск, ответник по насрещния, разноски по производството (съобразно
представените доказателства за направени такива) в размер на 1790лв.
Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе,
съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че П.Д.Д.
ЕГН **********,*** не дължи на ИЗИ
ФИНАНС ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ЖК
Иван Вазов, ул. „Балша“ № 17 ап.1, представлявано от Борислав Иванов Николчев, сумата от 1500(хиляда и петстотин)лв по
договор за кредит от разстояние №
83891/04.02.2015г.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от ИЗИ ФИНАНС ЕООД
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ЖК Иван Вазов, ул.
„Балша“ № 17 ап.1, представлявано от Борислав Иванов Николчев за осъждане П.Д.Д. ЕГН **********,*** да му заплати
сумата от 1821,78(хиляда осемстотин двадесет и един лв и седемдесет и
осем ст)лв, дължима на основание договор
за кредит от разстояние №
83891/04.02.2015г., от които 1500(хиляда и петстотин)лв главница, и 321,78(триста двадесет и един лв и
седемдесет и осем ст)лв възнаградителна лихва
за целия период на кредита, ведно
със законната лихва.
ОСЪЖДА
„ИЗИ ФИНАНС“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
ЖК Иван Вазов, ул. „Балша“ № 17 ап.1, представлявано от Борислав Иванов
Николчев да заплати на П.Д.Д. ЕГН **********,*** разноски по производството в размер на 1790(хиляда седемстотин и деветдесет)лв
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: