№ 14124
гр. София, 07.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 149 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА Н. ДИНЕВА ИЛИЕВА
при участието на секретаря ТАТЯНА Г. ВЕЛИНОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА Н. ДИНЕВА ИЛИЕВА Гражданско
дело № 20221110127611 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.310 и сл. ГПК.
Образувано е по предявен от М. Т. И., действаща чрез своя законен представител Ц. Д. Г.
иск по чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК срещу Т. П. И. за увеличаване на месечна издръжка,
дължима от родител на ненавършило пълнолетие дете от 210 лв. на 350 лв., считано от
подаване на исковата молба – 27.05.2022 г.
В исковата молба се твърди, че ответникът е осъден със съдебно решение да изплаща на
ищцата издръжка в размер на 210 лв. Твърди, че след постановяване на съдебното решение
са настъпили промени в обстоятелствата с оглед инфлационните процеси. Посочва, че
нуждите ѝ са се увеличили. Твърди, че ответникът има възможност да заплаща издръжка в
по-висок размер.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с която оспорва иска.
Твърди, че след постановяване на съдебното решение за определяне размера на издръжката
не е настъпило изменение в обстоятелствата, налагащо нейното увеличаване. Оспорва
необходимостта детето да ходи всеки ден на училище с автомобил, както и нуждата да му
бъдат закупувани учебници, доколкото такива се предоставят безплатно от училището.
Твърди, че майката не спазва определения от съда режим на лични контакти между бащата
и детето. Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните
съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
От представеното удостоверение за раждане се установява, че ответникът Т. П. И. е баща на
ищцата М. Т. И..
1
С решение № 20008662/12.01.2021 г. по гр. д. № 67211/2019 г. по описа на СРС, 89 състав, за
прекратяване на брака между ответника и Ц. Д. Т. е утвърдено постигнатото между бившите
съпрузи споразумение, според което ответникът се задължава да изплаща на ищцата
месечна издръжка в размер на 210 лв., считано от 12.01.2021 г.
От изготвения доклад от ДСП Младост се установява, че детето живее в едно жилище
заедно със своята майка, със съпруга на майката, нейните родители – баба и дядо на ищцата,
и по-малкия брат на ищцата Виктор. Ищцата е ученичка във втори клас, не страда от
хронични заболявания. По сведения на майката ищцата е в паралелка с народни танци и се
изисква специално облекло. Детето има силна емоционална връзка с майката. При изготвяне
на доклада споделя, че има огромно желание да посещава занимания по плуване.
По делото са изискани служебни справки от НОИ и НАП. Видно от справка от НОИ бащата
на ищцата декларира различен осигурителен доход всеки месец – от 1854,85 лв. до 2568,66
лв. на месец – средно от 2153,29 лв. на месец за период от м.09.2021 г. до м.07.2022 г. В
депозираното писмо с изх. № 1424-13-143-1/17.08.2022 г. от ТД на НАП, офис „Изток“ е
посочено, че ответникът няма декларирани доходи по чл. 50 ЗДДФЛ за 2021 г.
Видно от представените от НОИ и НАП справки, майката на детето работи в „Технополис
България“ ЕАД при деклариран месечен осигурителен доход около 1526,27 лв. или средно
737,90 лв. за периода от м.09.2021 г. до м.07.2021 г.
Останалите доказателства, представени по делото, съдът не обсъжда, тъй като ги намира за
неотносими - касаещи обстоятелства извън предмета на доказване.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие
деца, независимо дали последните са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. Следователно получаването на издръжката е безусловно, т.е. не е
обусловено от каквито и да е допълнителни предпоставки извън наличието на качеството
„ненавършило пълнолетие дете” и на нужда от издръжка, която не е задоволена изцяло по
друг начин – например чрез получаване от детето на доходи от трудово възнаграждение,
пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други такива (в този смисъл е и т. 2 от ППВС
№ 5 от 16.11.1970 г.). Размерът на издръжката се обуславя от съотношението между
нуждите на лицето, имащо право на издръжка, и възможностите на задълженото лице. И тъй
като посочените две величини не са константни, законодателят е предвидил възможност при
промяната им издръжката да бъде изменена – увеличена, респективно намалена – чл. 150
СК. За да се уважи искът по чл. 150 СК, е необходимо да е налице трайно и съществено
изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите
на задълженото лице.
В конкретния случай се установи, че ищцата не е навършила пълнолетие. Същата е ученичка
във втори клас като по делото не се твърди тя да посещава извънкласни занимания, освен
народни танци, предвид паралелката, в която се обучава. Детето е в добро здравословно
състояние и на страда от хронични заболявания. Други доказателства за нуждите на детето
2
не са представени.
Бащата на детето има задължение да заплаща издръжка, която да задоволява нуждите на
последното за дрехи, храна, образование. Ответникът е декларирал осигурителен доход за
период от м.09.2021 г. до м.07.2022 г. средно от 2153,29 лв. на месец.От определяне размера
на присъдената издръжка по съдебен ред на детето са изминали една година и десет месеца.
Съдът намира, че израстването на детето в периода от определяне предишния размер на
неговата издръжка само по себе си води до увеличаване на необходимите средства за
издръжката му. Издръжка се дължи от двамата родители, независимо при кого детето живее,
но отглеждащият родител следва да поеме по принцип по-малък дял от издръжката в пари с
оглед даваната от него издръжка в натура при съвместното живеене с детето и посрещането
на разходите на домакинството, част от които са в полза и на детето. Оттук следва, че
ответникът трябва да поеме по-голям дял на паричната издръжка на ищеца. При определяне
на издръжката съдът държи сметка и за обстоятелството, че не се установи ответникът да
има задължения за издръжка на други непълнолетни деца. Законът е предвидил минимум,
под който не може да се определи месечна издръжка. Това обаче не означава, че съдът
следва да присъжда винаги минимален размер на издръжката. Към настоящия момент и
предвид липсата на нужда от извършване на необичайни разходи за отглеждането на детето
издръжка от 450 лв., която да се осигурява от двамата родители не е прекомерна и бащата
може да заплаща 350 лв. месечно. Издръжката е алиментно задължение и следва от самия
закон.
Предвид изложеното, съдът намира, че искът с правно основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2
СК е частично основателен, като издръжката бъде увеличена от размера от 210 лв. на 310 лв.
Издръжката се дължи от датата на предявяване на исковата молба – 27.05.2022 г., до
настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване ведно със
законната лихва, считано от момента на забавата до окончателното ѝ заплащане. За
горницата над 310 лв. до пълния предявен размер от 350 лв. претенцията следва да бъде
отхвърлена.
По изпълнението на решението: Съгласно чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК съдът
постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, поради
което съдът е задължен да допусне служебно предварително изпълнение, дори и без искане
на страните.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът дължи държавна такса върху увеличението на
размера на издръжката в размер на 201,60 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК размера на дължимата месечна
3
издръжка от Т. П. И., ЕГН: **********, определена решение № 20008662/12.01.2021 г. по
гр. д. № 67211/2019 г. по описа на СРС, 89 състав в полза на М. Т. И., ЕГН: **********,
действаща чрез своя законен представител Ц. Д. Г., ЕГН: ********** като:
ОСЪЖДА на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК Т. П. И., ЕГН: **********, да заплаща
на М. Т. И., ЕГН: **********, действаща чрез своя законен представител Ц. Д. Г., ЕГН:
**********, месечна издръжка в размер на 350 лв., считано от 27.05.2022 г., до настъпване
на законно основание за изменение или прекратяване на издръжката ведно със законната
лихва от забавата върху всяка просрочена вноска до окончателното ѝ заплащане.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК предварително изпълнение на
решението в частта му относно присъдената издръжка.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Т. П. И., ЕГН: ********** да заплати по сметка
на Софийския районен съд сума в размер на 201,60лв., представляваща държавна такса
върху присъдената издръжка.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок,
считано от 13.12.2022 г.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4