Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 27.08.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГК, І г.о., 8 с-в в открито
заседание на дведесет и първи февруари, през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. КЮРКЧИЕВ
при участието
на секретаря Ваня Ружина,
като
изслуша докладваното от съдията гр. д. № 15257 по описа на състава за 2017 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявени са кумулативно
обективно и субективно пасивно съединени искове
с правно основание чл.79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл.430
от ТЗ и чл.
86 от ЗЗД.
Ищцовото
дружество твърди, че на 05.09.2008г. сключило с ответниците договор за банков
кредит за покупка на недвижим имот № HL42022/05.09.2008г., съгласно който предоставило
кредит в размер равностойността в швейцарски франкове на сумата от 42 000
евро. Кредитът бил предоставен за срок от 420 месеца считано от датата на
откриване на заемната сметка – 11.09.2008г. В Приложение №1 към договора
страните уговорили приложимия курс купува за швейцарски франк на „Ю.И Е.Д.Б.“
АД към евро, съобразно който размерът на усвоения кредитен лимит бил
68 163 швейцарски франка. Съгласно чл.3, ал.1 от договора размерът на
годишната лихва се формирал като сбор от базов лихвен процент, обявен от
банката, и договорна надбавка от един пункт. Към датата на сключване на
договора за кредит БЛП на банката възлизал на 5%. Дължимите договорни лихви се
начислявали от датата на усвояване на кредита. При допуснато просрочие на
дължими погасителни вноски или настъпване на предсрочна изискуемост по кредита
дължимата договорна лихва се увеличавала с наказателна надбавка в размер на 10
пункта. Кредитополучателите следвало да заплащат такса за управление в размер
на 1,5% върху размера на предоставения кредит, платима еднократно при
усвояването. Според уговореното кредитополучателите следвало да заплащат
ежемесечно на датата на падежиране на съответната вноска комисионна за
управление в размер на 0.03% върху размера на непогасената главница. В полза на
банката била учредена и договорна ипотека върху недвижим имот, който бил
придобит с кредитните средства и който е подробно описан в исковата молба. С
Договор за прехвърляне на вземания от 16.10.2008г. „Ю.Б.“ АД прехвърлило на „Б.Р.С.“
АД всички свои вземания срещу ответниците, произтичащи от Договор за банков
кредит от 05.09.2008г. кредитополучателите били уведомени за извършеното
прехвърляне /цесия/ чрез връчването на нотариални покани, съответно: на М.Б. с
нотариална покана от 13.06.2017г., получена лично срещу разписка, а на А. А. с
нотариална покана от 26.06.2017г., връчена при условията на чл.47 ал.1, ал.2 и
ал.5 от ГПК. По силата на Допълнителни споразумения от 10.05.2010г.,
11.05.2011г., 30.11.2011г., 25.06.2012г., 11.03.2013г., 05.11.2013г., 11.09.2014г.,
сключени между цесионера „Б.Р.С.“ АД и ответниците, били предоговорени част от условията по
договора за кредит. С Договор за прехвърляне на вземания от 24.07.2015г. „Б.Р.С.“
АД прехвърлило обратно на „Ю.Б.“ АД всички свои вземания срещу ответниците,
произтичащи от Договор за кредит от 05.09.2008г. Ответниците-кредитополучатели
били уведомени за извършената втора цесия чрез нотариални покани, съответно: за
М.Б. от 01.07.2017г., връчена на съпруга й срещу задължение да я предаде, а на А.А. от 15.08.2017г., връчена чрез залепване при условията на
чл.47, ал.1, ал.2 и ал.5 от ГПК. Вследствие на допуснатото договорно
неизпълнение от страна на ответниците, изразяващо се в незаплащане на дължими
погасителни вноски по кредита, общо в размер на 18 148,28 швейцарски
франка – банката ищец обявила кредита за предсрочно изискуем на изрично
предвиденото основание в чл.18 от Договора. Ответниците били уведомени за
обявената предсрочна изискуемост посредством нотариални покани връчени
съответно: на М.Б. лично срещу разписка на 13.09.2017г., а на А.А. чрез залепване по реда на чл.47 от ГПК. Целият непогасен
остатък по договора възлизал на сумата от 94 147,31 швейцарски франка, от
които 76 121,15 CHF за главница, 17 623,68 CHF за вземания за лихва,
275,93 CHF за вземания за такси на основание чл.10 от договора, 126,55 CHF
вземания за имуществени застраховки на основание чл.10 от договора, 420 лева,
представляващи сторени разноски във връзка с нотариални производства. При така
изложените фактически твърдения ищцовото дружество претендира ответниците да
бъдат осъдени да му заплатят сумата в размер на 50 000 CHF или тяхната
левова равностойност в размер на 84 200 лв. към датата на предявяване на
исковата претенция 23.11.2017г., представляваща частична претенция за дължима
сума в пълен размер от 76 121,15 CHF, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното плащане, и сумата от 420 лева,
представляваща направени от ищеца разноски за изпращане на нотариални покани. С
оглед очаквания положителен изход от делото ищецът претендира и за направените
съдебни и деловодни разноски.
Ответникът А.А. чрез назначения особен представител адв.
К.С. – САК, оспорва иска като неоснователен. Оспорва твърденията на ищеца, че
отпуснатият кредит е бил използван целево за закупуване на недвижим имот поради
липса на доказателства, касаещи учредяване на обезпечение – договорна ипотека,
удостоверение за тежести, нотариален акт за покупко-продажба, писмено искане за
усвояване на сумите по кредита, декларации, че кредитополучателите са изплатили
задълженията си във връзка с договора за покупко-продажба. Твърди, че банката-
кредитор (ищец в процеса) неправомерно разрешил усвояване на заетата сума без
да е учредено обезпечение в негова полза. Независимо от това, била налице
неяснота относно причините наложили прехвърлянето на вземанията от
банката-цедент на цесионера „Б.Р.С.“ АД. От представените
доказателства не се установявало дали към момента на извършване на цесията
кредитът е бил изцяло усвоен. Ответникът оспорва правното действие на
сключените допълнителни споразумения, поддържайки тезата, че техните правни
последици не го обвързват, понеже не бил уведомен за извършената цесия. Поддържа
също и тезата, че е налице неяснота за причините наложили прехвърлянето на
вземанията от цедента „Б.Р.С.“ АД обратно на банката-цесионер. Посочва, че през целия период ищецът
неправомерно извършвал капитализиране на лихви, което променило структурата на
дълга и размера му /увеличавайки го/. Оспорва размера на иска за заплащане на
остатъчната главница по договора за кредит. Оспорва иска за заплащане на нотариални такси във връзка с връчването на
нотариални покани на ответниците.
Ответницата М.Б.
не е депозирала отговор в законоустановения срок и не
изразява становище по основателността на предявените искове.
Съдът, като прецени доводите и възраженията
на страните, взети предвид съобразно събраните доказателства, при
условията на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От съдържанието
на приет като доказателство Договор за кредит № HL 42022 от 05.09.2008 г. (стр.
13-18 от делото) се
установява фактът на сключването
и съдържанието на договорното
правоотношение, което е възникнало въз основа на постигнатото съгласие между кредитора (ищец) "Ю. Б." АД и кредитополучателите М.А.и А.А. (ответници). С договора
страните са се съгласили за
това, "Ю.Б." АД да
предостави на ответниците
кредит с лимит до размер
на сумата от
общо 42 000 евро, но в
равностойността в швейцарски франкове - с цел кредитополучателите
да придобият описан в договора недвижим
имот (чл. 1 от договора), Задължението
включващо предоставената на кредит сума
и уговорената възнаградителна лихва
(чл. 3 от договора), следвало да бъдат
върнати на кредитора - на равни месечни анюитетни вноски за срок от 420 месеца, съобразно приложен към договора погасителен план (чл. 5 от договора). Кредитополучателите са поели
солидарно задължението да върнат предоставената парична сума по кредита
съгласно клаузата на чл.1, ал.3 от договора. В клаузата
на чл. 10 т. 2 от споменатия договор за кредит е обективирано постигнатото съгласие за възникване на задължение на кредитополучателя да заплаща за
предоставяне и управление на кредита
такси, за чиито размер да бъде прилагана Тарифа, с определено от кредитора (ищеца) съдържание. В чл. 10 т. 5 във
връзка с чл. 14, ал. 4 и 5 от договора за кредит е обективирано постигнатото съгласие за възникване на задължение на кредитополучателите да застраховат предоставения
като обезпечение на кредита
недвижим имот - за своя сметка. Съгласно чл. 28 от процесния договор за
кредит - банката кредитор може по свое усмотрение да цедира правата си на кредитор на трето посочено в договора лице "Б.Р.С." АД. В чл. 18 от договорното
съдържание е изрично предвидена възможността на банката да упражни право на предсрочна изискуемост на кредита и страните
са постигнали съгласие за правните последици от упражняване на това право, вкл. и по отношение размера на договорената лихва (чл. 3, ал. 3 от договора). В договора страните са постигнали съгласие (чл. 30 от договора) за адреса на връчване на съобщения, във връзка с изпълнението на договора.
Съдържанието
на приетите като доказателства допълнителни споразумения съответно от
10.05.2010г., 11.05.2011г., 30.11.2011г., 25.06.2012г., 11.03.2013г., 05.11.2013г. и 11.09.2014г. мотивира извода,
че страните са постигнали съгласие да бъде въведен облекчен режим за погасяване
на съществуващите вземания по договора за кредит за определен времеви период, като
част от дълга е бил преструктуриран чрез капитализиране на просрочените
плащания към остатъчната главница по кредита. Осъщественото в изпълнение на
указания по реда на чл.183 от ГПК представяне на оригиналите не установи видими
външни различия в документите.
Приетите като доказателства по
делото Договор за цесия от 16.10.2008г. и Договор за цесия от 24.07.2015 г., сключени между
"Б.Р.С.“ АД и
"Ю.Б." АД (стр.42-47 и стр.52-59 от
делото) установяват, че ищецът е упражнил
правото си по чл.28 от договора
за кредит, да цедира на
трето лице вземането си по
процесния договор за кредит, както
и че е придобил това вземане обратно,
чрез цесия, за която ответниците са били надлежно
уведомени - посредством приети като
доказателства Нотариална покана, получена от М.Б. лично на 11.06.2017г. (стр.
48-49 от делото), Нотариална
покана, адресирана до А.А., връчена чрез залепване по
реда на чл.47 от ГПК на 26.06.2017г. (стр. 50-51 от делото), Нотариална покана,
адресирана до М.Б., получена на 01.07.2017г. (стр. 60-61 от делото) и
Нотариална покана адресирана до А.А., връчена чрез
залепване по реда на чл.47 от ГПК на 15.08.2017г. (стр. 62-63 от делото).
От съдържанието
на приетите
като доказателства Покани за изпълнение
(на стр.64-69 от делото),
адресирана от "Ю.Б."
АД до ответниците се установява факта,
че ищецът е отправил изрично нотариално заверено волеизявление до кредитополучателите, с което уведомява адресатите, че обявява
задължениеята по кредита за
предсрочно изискуеми и посочва основанието и размера на задълженията, които следва
да бъдат погасени към момента на поканата. Връчването на поканата на адресатите се установява от направеното нотариално удостоверяване на нотариус Валери Манчев с рег.
№ 053 към Нотариалната камара.
По делото са
представени и приети като писмени доказателства фактура №1409 от 05.10.2017г. и Фактура №1366 от
13.07.2017г., издадени от Адвокатско дружество „Т.и Г.“, касаещи направените
разходи за изпращане на нотариални покани до ответниците.
Заключението на приетата без оспорване от
страните съдебно- счетоводна и допълнителна съдебно-счетоводна експертизи дава
заключение в следния смисъл:
-
„Ю.И Е.Д.Б.“ АД е предоставила на М. А.и А.А. кредит във валута швейцарски франк с размер на
равностойността в швейцарски франкове на сумата от 42 000 евро. Съгласно
приложимия от банката курс „купува“ за
швейцарски франк към датата на сключване на Приложение № - 11.09.2008г.,
размерът на кредита е бил определен на 68 163 CHF.
-
Кредитът в размер на 68 163 CHF е бил усвоен на 11.09.2008г.
-
Въз основа на експертен анализ на извършваните
погасявания по кредита, вещото лице представя заключение, че кредитът е бил
обслужван със закъснения, като няколко пъти са извършвани преструктурирания.
Последната заплатена погасителна вноска е била с падеж за месец 10.2014г., като
при дължима лихва от 185 CHF са били внесени 53,48 CHF на 10.10.2014г.,
120,73 CHF на 05.12.2014г., 10.79 CHF на 22.01.2015г., а при дължима такса за
управление на жилищен кредит в размер на 22,02 CHF са били внесени 1,01 CHF на 10.10.2014г. и 21.73 CHF на 05.12.2014г. Погасената част от
кредита възлизала на сума в общ размер от 1 134,76 CHF.
-
Остатъкът от главницата по Договор за банков кредит № HL
42022 от 05.09.2008 г. към датата на подаване на исковата молба – 23.11.2017г.
бил в размер на сумата от 76 261,14 CHF.
-
Левовата равностойност на дължимата сума по договора за
кредит към 23.11.2017г. възлизала на сумата от 128 436,72 лв.
Съдът кредитира
експертното заключение, което бе прието
без да е налице оспорване от
страните. Това заключение е компетентно
и обосновано, посредством извършените от вещото лице проверки
на банкови счетоводни книжа.
При така установената
фактическа обстановка, настоящият състав
на съда достигна до следните правни
изводи:
Предявените
искове са процесуално допустими и предявени пред компетентен да разгледа спора
съд.
Анализът на
събраните доказателства в съвкупност мотивират извода за основателност на
исковете.
Договорът за
банков кредит е двустранен договор с консенсуален
характер, т.е. правното действие между съдоговорителите
по него възниква от момента на постигане на окончателно съгласие по съдържанието
на сделката. Включването на допълнителните уговорки, касаещи сроковете на
изпълнение, условията и реда за извършване на усвояването и последващите
погасителни плащания, учредяването на договорно обезпечение, сключването на
имуществена застраховка за обекта на обезпечението и др. се определя от действителната
воля на страните по договора, които са равнопоставени
и имат автономни воля. Съответно всяка една от страните разполага с договорна
свобода да предлага и да се съгласява на такива клаузи, които гарантират по
най-ефективен начин удовлетворяването на нейните интереси в хода на изпълнение
на сделката, доколкото те не противоречат на императивни правни норми и добрите
нрави. Безспорно е, че в процесния случай страните за
сключили договор да банков кредит за закупуване на недвижим имот, обезпечен с
договорна ипотека върху същия имот в полза на кредитната институция. Целта на кредитната
сделка е придобиване на правото на собственост върху недвижимия имот срещу
заплащане на предоставената по кредита парична сума на трето лице-продавач.
Именно уговорената цел при сключването на сделката обуславя и предвидените
изисквания за представяне на документите по чл.2, ал.1 от договора при
усвояването на паричната сума по кредита. Представянето на документи,
удостоверяващи учредяването на договорно обезпечение и изпълнението на целта с
оглед която е сключена сделката, не съставлява част от фактическия състав на
сключената правна сделка. Осъществяването на изброените действия е възложено в
тежест на кредитополучателите, доколкото в техен правен интерес е да
способстват за постигане на достатъчна обезпеченост на банката, както и получаването
на сигурност, че отпуснатите финансови средства са използвани по
предназначение. От момента на сключване на договора, всяка една от страните е
валидно обвързана от съдържанието на договора и предвидените в него права и
задължения.
Мотивиран от
експертното заключение, съдът приема, че ответниците са усвоили изцяло
сумите по отпуснатия им кредит
на 11.09.2008г. с подписването на Приложение
№1 към договора - за което бяха представени
писмени доказателства и бе прието
заключението по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза. Така ответниците се явяват обвързани и от възникналите за тях задължения по Договор за кредит № HL42022. Те предполагат
длъжниците-
ответници
по иска, да заплащат при условията на солидарност уговорените анюитенти
вноски по погасителния план, който е неразделна част от договора.
Съдът намира
за неоснователен довода на ответника А. за съществуваща неяснота в съдържанието
на договора относно падежната дата на дължимите погасителни вноски. В
съдържанието на договора е посочено изрично, че погасяването се извършва чрез
заплащане на месечни вноски, включващи главница и лихва, с размер на всяка вноска съгласно приложения
погасителен план ( чл. 6 от договора). Съдържанието на съдебно-счетоводната
експертиза вече установи, че кредитополучателите са заплащали погасителни вноски
на 10-то и 11-то число от месеца до 10.10.2014г.,
следователно към тази дата те са разполагали с известност за момента на
падежиране на всяка месечна погасителна вноска.
Предвиденото в
чл.19 от договора право на банката да се снабди с изпълнителен лист въз основа
на представено извлечение от сметка и да пристъпи към принудително изпълнение
чрез изнасяне на публична продан на предоставения за обезпечение на кредита недвижими имот, изразява само съществуваща
правна възможност в интерес на кредитора. Като всяко субективно право – тази
правна възможност може да бъде упражнена по негова лична преценка и неупражняването
й не предизвиква неблагоприятни последици за кредитора, чиято правна сфера е била
засегната от неизпълнението.
На следващо
място видно от съдържанието на чл.28 на банката е предоставено правото във
всеки един момент от действието на договора едностранно да прехвърли произтичащите
от кредитното правоотношения свои вземания на третото лице „Б.Р.С.“ АД.
Кредитополучателите съответно са заявили съгласие в случай на извършена цесия- но след като бъдат уведомени - да продължат да
осигуряват средства на уговорените падежни дати за погасяване на дължимите
месечни погасителни вноски по сметка, която е открита при първоначалния кредитор.
Действително в
процесния случай ответникът А.А.
е уведомен за извършеното прехвърляне на вземанията на банката към него на
26.06.2017г., т.е след сключването на допълнителните споразумения към договора
за кредит, по които страна е цесионера „Б.Р.С.“ АД. Съгласно
разпоредбите на чл. 99, ал.3 и ал. 4 от ЗЗД – за да има цесията действие спрямо
длъжника, цедентът трябва първо да му съобщи за прехвърлянето на вземането.
След
внимателен анализ на представените писмени доказателства, съдът намира, че и
двата договора за цесия са породили правно действие по отношение на всеки от
двамата длъжници. Представените като доказателства
уведомления, инкорпорирани в нотариални покани които са били връчени по реда на
чл. 47 от ГПК съответно на 26.06.2017г. и 15.08.2017г. характеризира самото
връчване като редовно и надлежно.
При липса
на доказателства за надлежно (своевременно и пълно) изпълнение на задължението
на кредоитополучателите да изплащат дължимите
погасителни вноски и съобразно представеното заключение към назначената съдебно-счетоводна
експертиза, съдът приема, че за кредитора е
възникнало потестативното право
да обяви предсрочна изискуемост на произтичащите от
договора за кредит задължения.
Правото да
бъде обявена предсрочна изискуемост на кредита също е било
упражнено надлежно, последством приетите и неоспорени от
ответницата
и особения представител на ответника нотариални
покани (на стр.60-63 от делото),
адресирани до М.Б. и А.А.. Връчването е осъществено надлежно, лично на
ответницата и при условията на чл.47, ал.5, вр. с ал.2 от ГПК на ответника.
Предявената
искова претенцията се основава на твърдение за отпуснат на ответниците договор за кредит и
допълнителни споразумения към него. По силата на този договор,
кредиторът се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата, съобразно уговореното и да я върне
след изтичане на срока.
Като съобрази
заключението на изготвената
съдебно-счетоводна експертиза, което не бе оспорено съдът достигна до извода, че ответниците
не са
изпълнили надлежно задълженията си на кредитополучатели и са неизправна
страна в договорното правоотношение. При това, в хода на делото не бяха ангажирани доказателства за изпълнение
на задължението на кредитополучателите - да погасят задължението си
към кредитора. Предсрочната изискуемост на главницата поражда задължение за връщане на пълния размер на предоставената, но непогасена сума
- още преди уговорените в погасителния план падежи.
По отношение
на размера на вземането, което ищецът се домогва да установи, съдът кредитира
заключението на изготвената съдебно- счетоводна експертиза. В компетентността
на вещото лице С.И. съдът няма основание да се съмнява, доколкото е служебно
известно, че последният е специалист именно в сферата на банковото (кредитно)
дело.
По всички
изложени съображения, съдът достигна до крайния категоричен и обоснован извод за основателност на предявения иск - до предявения частичен размер на претенцията за сумата от 50 000 швейцарски франка.
Настоящият
съдебен състав намира да необходимо да отбележи, че съгласно задължените
указания на актуалната съдебна практика, изложени в Тълкувателно решение № 4/2014
от 29 април 2015г. на ОСГТК на ВКС, кредиторът - ищец не може едностранно да
определя и да търси левовата равностойност на вземанията си, възникнали в
чуждестранна валута. След като плащането е предвидено да се извърши в
уговорената между страните по договора чуждестранна валута, съдът не може да
присъди левовата равностойност на сума, освен в изрично предвидените от закона случаи.
По иска са присъждане на направени разноските за
нотариални такси:
В съдържанието на договора за кредит – чл.10, ищецът и ответниците са постигнали
съгласие, за изпълнение на съпътстващи задължения, които ответниците като кредитополучатели са приели да изпълнят при
условията на солидарност – чл.1, ал.3. Такива са задължението за заплащане на такса
за обслужване на кредита, разноски за
организиране и провеждане на принудително изпълнение, разноски за оценка,
вписване и застраховане на учреденото обезпечение по кредита.
В доказателствена тежест
на ищеца
бе да установи факта на извършване на разходи за
предоставени нотариални услуги, свързани с предприемане и осъществяване на
принудително изпълнение върху учреденото обезпечение по кредита. От
представените фактури на стр.80 и стр.81 от делото е видно, че пълномощникът на
ищеца Адвокатско дружество „Т.и Г.“ в качеството на доставчик е издал на банката
в качеството на получател фактури за дължими плащания за връчване на
уведомления по чл.99 от ЗЗД, връчване на нотариални покани за обявяване на
предсрочна изискуемост по договор за кредит и адвокатски възнаграждения за
изготвяне на нотариални покани, общо на стойност от 420 лв. с ДДС.
Част от претендираните
суми не могат да бъдат характеризирани в изброените хипотези на чл.10 от
договора за кредит, касаещи дължими от кредитополучателите суми за сторени
разноски. Изпращането на уведомление за извършено прехвърляне на вземанията по
договора по чл.99 от ЗЗД не съставлявала действие по предприемане на принудително
изпълнение срещу длъжниците, съответно заплащането на сторените нотариални разноски
не следва да бъде възложено в тяхна тежест.
Действително изпращането
на уведомление за обявена предсрочна изискуемост по кредита може да бъде
действие по организиране на принудително изпълнение. Същевременно обаче към
така издадените фактури не са представени платежни документи, които да
позволяват с категоричност да бъде установено, че описаните суми са били реално
заплатени на упълномощения нотариус на посоченото основание. Изложените доводи
обуславят извода, че предявеният иск за заплащане на направените нотариални
разноски следва да бъде оставен без уважение като неоснователен и недоказан по
размер.
По отношение на разноските:
При този
изход на спора, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца
направените разноски, съгласно представения списък на разноските, съразмерно с
уважената част от исковете. Общият размер на дължимите разноски възлиза на сумата от 10 338,71 лева, включително
държавна такса, разноски за съдебни експертизи, разноски за процесуално
представителство и разноски за особен представител по чл. 47, ал. 6 от ГПК.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА М.С.Б. с ЕГН: ********** и адрес: ***, и А.И.А. с ЕГН: **********, чрез
назначения му особен представител адв. К.Д.С. – САК,
с адрес ***,
да заплатят солидарно на
"Ю.Б."
АД, с ЕИК
******, съдебен адрес:***, на
основание чл.79 от ЗЗД, вр. с чл. 430 от ТЗ - сумата от 50 000
швейцарски франка (петдесет хиляди швейцарски франка), част от претенция в пълен размер
от 76 121,15 швейцарски франка, представляваща предсрочно изискуема
главница, дължима по
Договор за кредит за покупка на
недвижим имот
№ HL 42022
от 05.09.2008 г. и
допълнителните споразумения към него съответно от 10.05.2010г., 11.05.2011г.,
30.11.2011г., 25.06.2012г., 11.03.2013г., 05.11.2013г., 11.09.2014г., ведно със
законната лихва върху посочената сума считано от датата на подаване на исковата
молба – 23.11.2017г. до окончателното плащане, като отхвърля исковата претенция
в частта за присъждане на заплатените нотариални разноски във връзка с договора
за кредит в размер на сумата от 420 лева (четиристотин и двадесет лева).
ОСЪЖДА М.С.Б. и А.И.А. да заплатят при
условията на солидарност на "Ю.Б." АД на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК сумата от 10 338,71 лева
(десет хиляди триста тридесет и осем лева и 71 ст.), представляваща
съдебни разноски, направени в настоящото производство.
Задължението
може да бъде изпълнено доброволно по посочена от ищеца банкова сметка ***: *** Ю.Б." АД.
Решението подлежи
на обжалване пред Апелативен съд
- София, чрез въззивна жалба,
която може да бъде подадена до изтичане на двуседмичен срок от връчване на препис от него.
СЪДИЯ: