Р Е Ш Е Н И Е
№ 260123/ 29.06.2021
год. гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД - Търговско отделение в публичното заседание на 23.03.2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ХРИСТОВА
ДАНИЕЛА ПИСАРОВА при
секретаря Ели Тодорова, като разгледа
докладваното от съдия Р. СЛАВОВ в.т.дело
№ 81 по описа за 2021
год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл ГПК.
С Решение № 260378/15.02.2020год. по т.д. №
121/2020год съдът е осъдил ЗД „БУЛ
ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София 1407,
бул. „Джеймс Баучер“ № 87, да заплати на С.С.М. ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 19 000,00 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, в резултат на настъпило на 23.09.2017 г. в
гр.Варна пътнотранспортно произшествие, виновно причинено от А. Д. В. като водач на лек автомобил „Фолксваген Поло" с peг. № В 4348 РВ,
застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното
дружество, съгласно полица № BG/02/117001407687, ведно със
законната лихва върху
присъдената сума от 22.01.2020 г. до окончателното й изплащане на основание чл.
432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД, чл. 497, ал. 1, т. 1 от КЗ и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД, като е отхвърлил за разликата
над 19 000,00 лева до предявения размер от 37 200 лева, ведно
със законната лихва върху тази сума за периода от 23.09.2017 г. до окончателно погасяване на задължението, както и за заплащане на
законна лихва върху присъденото обезщетение за периода от 23.09.2017 г. до 21.01.2020 г., като неоснователни:
Осъдил е С.С.М. ***" АД, ЕИК *********, сумата от 395,24 лева,
представляващи сторени съдебно-деловодни разноски в производството пред ВОС,
изчислени по компенсация, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Осъдил е ЗД „БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, да заплати по сметка на Варненски окръжен съд в полза на
бюджета на съдебната власт сумата от 760,00 лева, представляваща дължима по делото
държавна такса, както и 178,76 лева разноски за възнаграждения на вещи лица,
съразмерно на уважената част от исковете на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Срещу
решението е постъпила въззивна жалба от процесуалния
представител на ищеца С.М..
Счита
решението за неправилно - поради необоснованост и незаконосъобразност, по
изложени съображения, и иска същото да бъде отменено в отхвърллителните части.
Излага, че с решението съдът е допуснал
нарушение по прилагането на чл.52 ЗЗД, като сочи, че определеното обезщетение
от 19 000лв. е необосновано занижено и некореспондиращо на критериите за
справедливост, заложени в посочената разпоредба както и на икономическата
конюктура в страната към момента на причиняване на вредата.
Счита,
че като се има в предвид вида на настъпилите увреждания и естеството и
характера на страданието, са налице основанията за уважаване на искавете в
пълен размер.
Счита
решението за неправилно и по отношение на началната дата на присъденото
обезщетение-22.01.2020год.. Излага, че съдът е следвало да уважи акцесорната
претенция за мораторни лихви, считано от датата на
деликта.-23.09.2017год., по изложени
съображения.
С
жалбата се иска решението да бъде отменено в частта с която е отхвърлен иска за
разликата над 19 000лв. до 37 200лв. и да бъде постановено друго,
като ответинкът бъде осъден да заплати допълнително сумата от 18 200лв.-неимуществени вреди,
ведно с лихвата върху сумата, считано от 23.09.2017год. до окончателното
изплащане на сумата.
Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и чл.262 ГПК и е допустима.
С
писмен отговор на процесуален представител на насрещната страна, жалбата се
оспорва като неоснователна, по изложени съображения.
В
съдебно заседание жалбата се поддържа чрез писмено становище, съответно оспорва
чрез процесуален представител на въззииваемата страна.
Въззивната жалба е редовна и надлежно администрирана.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството е образувано по искова молба от С.С.М. с
която са предявенио обективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45 и чл. 52
от ЗЗД, чл. 86 ЗЗД, срещу ЗД „БУЛ ИНС" АД, за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата 37 200 лева – обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, представляващи болки и страдания от причинена средна телесна повреда –
счупване на главичката на малкия пищял на дясната подбедрица, което е
обусловило трайно затруднение в движенията на десния долен крайник, и негативни
психически преживявания и състояние на емоционален стрес, вследствие на ПТП,
причинено виновно от А. Д. В., на 23.09.2017 г. при управление на лек автомобил
„Фолксваген Поло" с peг. № В 4348 РВ, застрахован по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, както и законната
лихва върху главницата считано от датата на увреждането 23.09.2017 г. до
окончателното изплащане на задължението.
Излага, че на 23.09.2017 г в гp. Варна е
настъпило ПТП между лек автомобил „Фолксваген Поло" с peг. № В 4348 РВ,
управляван от А. Д. В., и мотопед
„Малагути" с peг. .№ В 0049 Р, управляван от С.С.М.. От сблъсъка с
автомобила ищецът получил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на
главичката на малкия пищял на дясната подбедрица, което е обусловило трайно
затруднение в движенията на десния долен крайник. С Решение № 2171 от
27.11.2019 г. по АНД № 1446/2019 г. по описа на PC - Варна А. Д. В. бил признат
за виновен в това, че на 23.09.2017 т. в гр. Варна при управление на МПС - л.а.
„Фолксваген Поло" с peг. № В 4348 РВ, нарушил правилата за движение на
ЗДвП - чл. 37 ал. 1 и по непредпазливост причинил на С.М. средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на главичката на малкия пищял на дясната подбедрица,
което е обусловило трайно затруднение в движенията на десния долен крайник,
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б" пр. 2, вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3
от НК. Твърди, че счупването на главичката на малкия пищял на дясната
подбедрица наложило гипсирането му за повече от месец. В резултат, ищецът не
можел да упражнява трудова дейност като водолаз, тъй като е имал проблеми с
вестибуларния апарат и движенията на десния долен крайник. Без помощта на
близките си не можел да се справя с физиологичните си нужди, като това
състояние продължило около 3 месеца. Твърди, че изпада в стрес и паника всеки
път, когато покрай него преминава кола и когато чуе мотор на превозно средство.
Страхувал се да се качва в и да управлява автомобил. Изпитва болки при
натоварване и вдигане на по-тежки предмети, в резултат на което започнал да
изпитва чувство, че е в тежест на семейството си, чувствал се непълноценен.
Случилото се отключило различни стресови реакции в психиката на ищеца, повече
от две години от настъпването на събитието той не можел да се възстанови
напълно, тъй като страдал от безсъние. Твърди, че към момента на произшествието
водачът на лекия автомобил „Фолксваген Поло" с peг. № В 4348 РВ е бил
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност" със застрахователна
полица № BG/02/117001407687 от ЗД „Бул Инс" АД. Ищецът предявил писмена
застрахователна претенция пред ответното дружество на 31.12.2019 г. В
тримесечният срок застрахователят определил застрахователно обезщетение в
размер на 3000 лв., което не удовлетворявало ищеца, поради което предявава
исковите претенции.
В срока по чл. 376 ГПК, ответникът е подал
писмен отговор, в който оспорва иска като неоснователен, евентуално оспорва
размера на претендираното обезщетение поради прекомерност. Оспорва твърденията
касаещи силата и интензитета на претърпените физически болки и страдания,
невъзможността за ищеца да упражнява професията си на водолаз. Прави възражение
за прекомерност на претендираното обезщетение като несъответстващо на реално
претърпените от ищеца болки и страдания и на проведеното лечение – без
хоспитализация, без оперативна намеса, без поставяне на импланти, без
усложнения.
Съдът, след преценка на становищата на страните,
събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на
приложимия закон, приема за установено следното, относно обжалваната част от
решението:
Не се спори, че на 23.09.2017 год., при
управление на лек автомобил „Фолксфаген
поло“, с рег.№ В 4348 РВ в гр.Варна, на бул. „Цар Освободител“, А. Д. В.
нарушил правилата за движение по ЗДвП- /чл.37, ал.1/ и блъснал МПС мотопед
„Малагути“ с рег.№ В0049 Р“, управляван от ищеца С.С.М.. Това се установява и
от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от
23.09.2017 г., според който на посочената дата около 14,00 ч. в гp. Варна е
настъпило ПТП между лек автомобил „Фолксваген Поло" с peг. № В 4348 РВ,
управляван от А. Д. В., и мотопед
„Малагути" с peг. № В 0049 Р, управляван от С.С.М.. В резултат на удара,
ищецът е получил контузия на дясна подбедрица. От протокола се установява още,
че ПТП е настъпило при извършване от водача на л.а. „Фолксваген Поло" на
маневра завиване наляво, при което същият не е пропуснал насрещно движещият се
мотопед, управляван от ищеца М..
Не е спорно, че вследствие на ПТП, на ищеца е
причиненао средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на главичката на
малкия пищял на дясната подбедрица, което обусловило трайно затруднение в
движението на десния долен крайник.
Между страните не е спорно и наличието на валидно сключен между собственика и
ответното дружество за лек автомобил автомобил
„Фолксваген Поло" с peг. № В 4348 РВ, застрахован по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответното дружество- съгласно застрахователна
полица № BG/02/117001407687 издадена от ЗД „Бул Инс" АД.
Не е спорно, че на 31.12.2019год. ищецът е
отправил към застрахователя застрахователна претенция по чл.380 КЗ. Съобразно
писмо изх. № НЩ-0470 /22.01.2020год.,застрахователят е определил
застрахователно обезщетение за претърпените вреди в размер на
3 000лв./стр.19/.
Според
представеното по делото Решение № 2171 от 27.11.2019
г. по АНД № 1446/2019 г. по описа на PC - Варна А. Д. В. е признат за виновен в
това, че на 23.09.2017 т. в гр. Варна при управление на МПС – л.а. „Фолксваген
Поло" с peг. № В 4348 РВ, нарушил правилата за движение на ЗДвП – чл. 37
ал. 1 и по непредпазливост причинил на С.М. средна телесна повреда, изразяваща
се в счупване на главичката на малкия пищял на дясната подбедрица, което е
обусловило трайно затруднение в движенията на десния долен крайник,
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б" пр. 2, вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3
от НК.
Съобразно
разпоредбата на чл.300 ГПК, направените констатации в наказателното
производство са задължителни за гражданския съд. Предвид изложеното, следва да
се приеме, че на 23.09.2017год. А. Д. В. в гр. Варна при управление на МПС – л.а. „Фолксваген Поло" с
peг. № В 4348 РВ, нарушил правилата за движение на ЗДвП – чл. 37 ал. 1 и по
непредпазливост причинил на ищеца С.М. средна телесна повреда, изразяваща се в
счупване на главичката на малкия пищял на дясната подбедрица, което е
обусловило трайно затруднение в движенията на десния долен крайник.
В
приетото по делото заключение на назначената САТЕ, се потвърждава установения
от приложените писмени доказателства механизъм на настъпване на произшествието.
В съдебно заседание вещото лице сочи, че за водача на двуколесното превозно
средство маневрата на лекия автомобил е била изненада и той не е имал време да
реагира.
С
цел установяване вида и интензитета на претърпените от ищеца М. болки и
страдания в резултат от претърпяното ПТП са допуснати съдебно-медицинска и
съдебнопсихиатрична експертизи, писмени и гласни доказателства.
От заключението на изслушаната
съдебно-медицинска експертиза, неоспорена от страните, се установява, че
вследствие на процесното ПТП С.С.М. е получил следните травматични увреждания:
счупване на главичката на малкия пищял на дясната подбедрица, кръвонасядане и
травматичен оток в лявата лицева половина, ожулвания по лицето, двете колена,
охлузни рани по лявата подбедрица.
Счупването на главичката на малкия пищял
на дясната подбедрица е обусловило трайно затруднение в движенията на десния
долен крайник за период от около 1,5 – 2 месеца. В своята съвкупност останалите
описани травматични увреждания са обусловили временно разстройство на здравето
неопасно за живота. При невъзникнали усложнения възстановяването на счупения
малък пищял и функцията на крайника става в рамките на 1,5 – 2 месеца.
Извършена е имобилизация с ортеза. Този вид имобилизация щади крайника и се
предпочита при неусложнени счупвания. Няма данни за увреждане на вестибуларния
апарат на М.. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че към момента
функцията на крайника е възстановена без дефицит, няма данни за възникнали
усложнения, вследствие на процесното ПТП и няма да има последици за ищеца,
който е напълно възстановен.
От заключението на изслушаната
съдебнопсихиатрична експертиза, неоспорено отстраните, се установява, че след
претърпяното ПТП ищецът С.М. е изпаднал в реакция на тежък стрес с разстройства
в адаптацията – остра стресова реакция, която е преминала в разстройство на
адаптацията. Според вещото лице, разстройствата на адаптацията не надхвърлят
шест месеца. М. е успял да осмисли и да рационализира стресовото събитие и то
не се е превърнало в сериозна психотравма. Ищецът не страда от психично
разстройство в тесния смисъл на думата –
психоза. При него са били налице разстройства от голямата група невротични,
свързани със стрес и соматоформни разстройства. Към момента на изготвяне на
СПсЕ при ищеца не са налице психогенно предизвикани психични разстройства. В
съдебно заседание вещото лице допълва, че при извършения преглед на ищеца е
установила, че същият е изпитвал страхове и несигурност от това, че след претърпяната
травма няма да може да се справя с работата си пълноценно като водолаз.
Пояснява, че това е нормална психологична реакция след такава травма, която не
отговаря на критериите за някакво психично разстройство.
За установяване на твърдяните неимуществени
вреди, са допуснати гласни доказателства. От показанията на свидетелката
Дамянка Тодорова Маринова, майка на ищеца, които следва да се ценят при
условията на чл. 172 от ГПК, се установява, че след пътнотранспортното
произшествие ищецът имал нужда от денонощни грижи. Краката му били оттекли,
имал множество открити рани, шевове по краката. Краката му не се сгъвали от
коляното. На десетия, единадесетия ден били махнати конците. Ищецът имал травма
на коляното на десния крак, бил с ортеза повече от два месеца. Придвижвал се с
патерици. Лечението и възстановяването отнели около три месеца. Ищецът работел
като водолаз. Заради травмата в коляното повече от година не можел да упражнява
професията си. Имал и болка във врата, за която не била установена причината.
През юли, 2018 г. за първи път започнал постепенно да работи, но като
инструктор, а не основната си работа като индустриален водолаз, защото там
натоварването било по-голямо. След произшествието не се качвал на мотор,
изпитвал страх от шофиране. Продължително време след инцидента не можел да спи,
изпитвал страх. И сега ищецът изпитвал болка в коляното и врата, но вече си
работел нормално професията.
От показанията на свидетеля М. А. З., се
установява, че при настъпване на процесното ПТП същият се е возел на мотопеда,
управляван от ищеца М.. Свидетелят сочи, че след произшествието М. изпаднал в
шок, бил дезориентиран. След изписването
от болницата не бил с гипс, а с ортеза, възстановявал се в продължение на
два-три месеца. Около година след произшествието не работил като водолаз.
Започнал да ходи без патерици поне след два-три месеца.
С оглед на изложеното, следва да направят следните правни
изводи:
Предявените искове са с
правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, и чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД, чл. 497, ал. 1, т. 1 от КЗ от
ЗЗД.
Постановяването
на съдебен акт, чрез който деликвента Алексанздър Д. В. е признат за
винован в извършеното деяние, е
основание за ангажиране на отговорността му, а съобразно чл.45 от ЗЗД същият следва да отговаря за всички
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Предвид
изложеното и на основание чл.432 КЗ отговорността за обезвреда на настъпилите
увреждания следва да се вмени на застрахователното дружество. Следва да
се посочи, че този извод се подкрепя и от следното: Понеже ответникът не
обжалва постановения съдебен акт, което
означава, че същият не оспорва неговото основание, а както се посочи, жалбата е
от ищеца единствено срещу определения размер на неимуществените вреди.
При
определяне на размера на паричния еквивалент на настъпилите неимуществени
вреди, съдът съобрази следното:
Безспорно,
в резултат на извършеното ПТП и характерът на получените увреждания, ищецът е
претърпял твърдяните неимуществени вреди-болки, страдания и негативни
психически изживявания. Това се установвя от съдебно медицинската и съдебно
психиатричните експертизи, както и от събраните гласни доказателства. За това
следва да се приеме, че са доказани претърпените от него неимуществени
вреди, вследствие получените средна и лека телесни повреди, и негативни
психически изживявания.
Относно
размера на претенцията за неимуществени вреди: Първоинстанционният
съд
е приел, че исковата претенция
за претърпените неимуществени вреди е основателна за сумата от 19 000лв.
Както се посочи, становището на въззивника е,
че паричният еквивалент на претърпените неимуществени вреди е в размер на 37
200лв., за това и обжалва решението за разликата до този размер.
Съдът
намира, че справедлив еквивалент на неимуществените вреди по см. на чл.52 ЗЗД е обезщетение в размер на от 22 000
лв. При определяне на посочения размер, съдът взе в предвид характера на
получените средна и лека телесни повреди, както и интензитета и продължитеността
на възстановителния процес: а именно:
Средната телесна повреда-
фрактура- изразяваща се в счупване на главичката на малкия пищял на дясната подбедрица, което е обусловило трайно
затруднение в движението на десния долен крайник за период от около 1,5-2
месеца. Следователно, счупването е причинило трайно
затрудняване движението на десния долен
крайник за един сравнително непродължителен период, като
възстановяването е приключило без усложнения, и към момента на предявяване на
иска движението на крайника е възстановено в пълен обем.
При определяне на размера на
неимуществените вреди, съдът взе в предвид и установените в процеса
негативни психически промени, настъпили у ищеца, вследствие на претърпяното
ПТП, които не са надхвърлили шест месеца и не са се превъърнали в сериозна
психотравма.
За
това, съдът намира че паричният еквивалент на претърпените неимуществени вреди
следва да бъде определен в общ размер на 22 000лв., като счита същия за адекватен към момента на
настъпване на вредите, съобразно разпоредбата на чл.386 ал.2 КЗ. Предвид изплатената сума в
размер на 3 000лв. от застрахователя, същият дължи заплащане на сумата от
19 000лв. Предвид изложеното,
решението следва да бъде потвърдено в тази част.
Относно
жалбата срещу определения от съда начален момент на обезщетението за забава, като
претенцията на въззивника за начало
на забавата е датата на деликта -23.09.2017год.
Съдът
намира жалбата за неоснователна в тази й част,
поради следното:
Съгласно чл. 497, ал. 1 от КЗ,
застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното
обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни
дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3;
2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1
освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства,
поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3.
Съгласно чл. 496, ал.1
от КЗ срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите не може да е
по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380.
В писмото си от 22.01.2020 г. ответникът
не е посочил липса на някой от тези документи, а както се посочи,
застрахователната претенция е отправена на 31.12.2019год. Ето защо, срокът за
изплащане на застрахователното обезщетениепо чл. 497, ал. 1 т.1 от КЗ, е
изтекъл на 21.01.2018 г., след която дата ответникът дължи законна лихва за
забава върху обезщетението за неимуществени вреди.
С оглед на гореизложеното, акцесорната
претенция за присъждане на законната лихва за забава върху дължимото
застрахователно обезщетение, следва да е считано
от 22.01.2020 г. За периода от 23.09.2017 г. до 22.01.2020 г. претенцията с
правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД следва да бъде отхвърлена.
Поради съвпадане на крайните изводи на настоящето
решение с първоинстанционното решение в обжалваната част, същото следва да бъде
потвърдено.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260378/15.12.2020 год., постановено по т.д.№ 121/2020 год. по описа на ВОС.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от съобщението, при условията на чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК..
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.