Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 70
гр. Пловдив, 17.01.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
Наказателна
колегия, в открито съдебно заседание на двадесет и седми ноември, две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА НИЗАМОВА
при участието на секретаря Сийка Радева, като разгледа
докладваното от съдията АНД № 3415/2019г. по описа на ПРС, XXV нак. състав, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Съдът е сезиран с жалба от С.Г.К.,
ЕГН **********, против Наказателно постановление № 19-1030-002470 от 11.04.2019г.
на Началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР гр. Пловдив, упълномощен
със заповед № 8121з-515/14.05.2018г., с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание глоба от 50 лева, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7,
пр.1 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ за нарушение по чл. 137а, ал.1 от ЗДвП, като наред с това на основание Наредба № Із-2539 на МВР са отнети общо 6
контролни точки.
Жалбоподателят С.Г.К. моли за
отмяна на атакуваното наказателно постановлением, като неправилно и
незаконосъобразно, по съображения изложени в жалбата си.
Редовно призован, в съдебно заседание не се явява, но се представлява от адв. Т.
който поддържа жалбата и моли издаденото наказателно постановление да бъде
отменено на посочените в нея основания.
Въззиваемата страна, редовно
призована, не изпраща процесуален представител в съдебно заседание и не взема
становище по жалбата.
Жалбата е подадена в
законоустановения срок от процесуално легитимиран субект и като такава се явява
процесуално допустима. По същество
жалбата е неоснователна.
Обжалваното наказателно постановление е
издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/
с номер на бланката 228832 от 12.03.2019г., с който се констатира, че на датата
на издаването му около 13:50 часа в гр. Пловдив, на бул. „Санкт Петербург” до №
21, жалбоподателят управлявал собствения си лек автомобил „Сеат” с рег. № …,
когато бил спрян за проверка от св. П.Н.М. – м. а. към ОДМВР Пловдив, който
констатирал, че жалбоподателят не е поставил обезопасителен колан. Така
описаното нарушение актосъставителя квалифицирал като такова по чл. 137а, ал.1
от ЗДвП. С.Г.К. подписал акта без възражения, като такива не подал и в срока по
чл.44 от ЗАНН. Въз основа на така съставения
АУАН административнонаказващия орган издал атакуваното наказателно
постановление, в което извършеното нарушение било квалифицирано по същия начин
и описано по сходен начин, като било добавено „с който е оборудван автомобила“. Възползвайки се от възможността дадена в чл.
53, ал. 2 от ЗАНН, административно наказващия орган издал обжалваното НП,
въпреки допуснатия пропуск, тъй като било безспорно установено кой е водача,
извършеното нарушение и неговата вина.
В качеството на свидетел по
делото е разпитан съставителят на акта П.Н.М., който потвърждава авторството на
АУАН и поддържа описаните в него констации. Свидетеля заявява че не помни
конкретния случай, но няма никаква възможност ако е имало поставен
обезопасителен колан, той да не го види тъй като мястото е много на контрол е
много удобно и има отлична видимост към автомобилите. Съдът кредитира
показанията на свидетеля като обективни, логични, последователни и
съответстващи на писмените доказателства по делото.
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
При съставяне на АУАН и
издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на
чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.
Актът е съставен изцяло в съответствие
с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и
подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено то. Актът е
съставен от компетентно лице и в същия е дадена правна квалификация на
установеното нарушение.
Постановлението е издадено от
компетентен орган в кръга на неговата компетентност, в предвидената от закона
форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е
съобразено с целта на закона.
При издаването на акта и
следващото го наказателно постановление съдът не установи да са били допуснати
нарушения на процесуални правила, които да са съществени по своя характер. АУАН
е съставен в присъствито на нарушителя, подписан е от жалбоподателя,
актосъставителя и свидетеля, на жалбоподателя е връчен екземпляр от съставения
АУАН, като същият е запознат с правото му в 3-дневен срок да направи
допълнителни обяснения или възражения.
Според съда от събраните
гласни и писмени доказателства по делото се установява категорично на първо
място, че на отразената в АУАН и наказателното постановление дата,
жалбоподателят К. е управлявал автомобила, описан в акта, в достатъчно
конкретизираните време и място - около 13:50 часа в гр. Пловдив, на бул. „Санкт
Петербург” до № 21.
Категорично се установява от
доказателствата по делото, като не се отрича и от жалбоподателя, че същия като
водач на процесното МПС – лек автомобил „Сеат” с рег. № …, е бил без
обезопасителен колан. Поради това и правилно това поведение е било
квалифицирано като нарушение на нормата на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП, която
вменява задължение на водачите и пътниците в моторни превозни средства от
категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, да използват
обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. Горепосочените
обстоятелства се потвърждават и от показанията на актосъставителя, който
заявява, че поддържа описаното в съставения АУАН и няма начин ако жалбоподателя
е бил с колан това да остане незабелязано за него. В допълнение съгласно чл.189,
ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила
до доказване на противното, т.е. съставеният АУАН има материална
доказателствена сила и доколкото същата не е оборена от жалбоподателя, следва
да се приемат за доказани посочените в акта обстоятелства.
За
неоснователен се приема от съда доводът на жалбоподателя за допуснато
съществено процесуално нарушение изразяващо в дописване на фразата която липсва
във акта, „с който е оборудван автомобила“ в издаденото НП, както и възражението
че не е уточнено превозното средство – лек автомобил, от коя категория е. Нарушението се изразява в управление на лек
автомобил без поставен обезопасителен колан. Ноторно известно е че всички леки
автомобили са оборудвани с обезопасителни колани за водача. Дори да е имало
повреда в автомобила, и такъв колан фактически да липсва, това не оневинява
водача по никакъв начин. По отношение на другото възражение за липсата на
посочване на категорията на автомобила, настоящия състав намира същото за
ненужно, тъй като всички правоспособни водачи /какъвто е и жалбоподателя/, са
държали изпит и са наясно че лекия автомобил е от категория „М1“, тъй като
съгласно чл. 149, ал. 1, т. 2, буква А от ЗДвП от категория М1 са превозни средства от
категория М с не повече от 8 места за сядане, без мястото за сядане на водача;
в превозните средства от категория М1 няма място за стоящи пътници.
Жалбоподателя не спори за категорията към която спада управляваното от него
превозно средство, нито сочи че то не е било оборудвано с обезопасителен колан.
Поради изложеното настоящия състав намира допуснатите пропуски за несъществени
тъй като не са му попречили да разбере в какво го обвиняват и да организира
защитата си, което е видно от жалбата му.
Правилно, предвид основателното
ангажиране отговорността на жалбоподателя, наказващият орган е наложил за
констатираното нарушение административно наказание глоба в размер на 50 лева на
основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр.1 от ЗДвП, който размер е фиксиран в
законодателните разпоредби и не подлежи на ревизиране от съда.
Натоящият случай не може да се
определи като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като не разкрива
по-ниска степен на обществена опасност
от типичната за този вид нарушения.
По отношение на контролните
точки, съгласно НАРЕДБА № Iз-2539 на МВР за определяне първоначалния максимален
размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването
им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни
точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото
нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на
допълнително обучение, действаща към настоящият момент, в чл. 6, ал. 1, т.10 от
същата, за неизпълние на задължението за използване на предпазен колан /чл. 183,
ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП/ се предвижда отнемане на 6 контролни точки. Отнемането
на контролни точки се извършва въз основа на влязло в сила НП. Според чл. 3,
ал. 2 при налагане на наказания за нарушенията, посочени в Наредбата /чл. 6/ в
НП се отбелязва броят на отнетите контролни точки. Следователно отнемането на
контролните точки настъпва по силата на закона т.е. екс леге и същото има
контролно - отчетен характер. Съгласно практиката на ВАС отнемането на
контролните точки няма санкционен характер - същото не представлява нито
административно наказание, нито принудителна административна мярка, а само
последица от извършеното нарушение, която настъпва по силата на закона. В този
смисъл отбелязването в НП на контролните точки, които се отнемат има
удостоверителна функция. Доколкото обаче е възможно да е налице неточно
отбелязване на същите от страна на наказващия орган, а това отбелязване е част
от НП, то в тази част - относно броя на отнетите контролни точки, НП подлежи на
обжалване съобразно чл. 189, ал. 6 от ЗАНН, като съдът следва да извърши
проверка доколко направеното от наказващият орган отбелязване е в съответствие
с Наредбата. В случая наказващият орган правилно е отбелязал броя на
контролните точки, които следва да бъдат отнети след влизане в сила на
наказателното постановление за вмененото на жалбоподателя нарушение. И тъй като
отнемането на контролните точки е последица от влязлото в сила наказателно постановление,
то по отношение на отразяването им не важат изискванията на ЗАНН- чл. 57, ал. 1
от ЗАНН. С оглед на това съдът намира, че и в тази част НП се явява правилно.
Всичко гореизложено обосновава
неоснователността на жалбата на С.Г.К., поради което същата следва да бъде
оставена без уважение, а обжалваното наказателно постановление като правилно и
законосъобразно, да бъде потвърдено изцяло.
Мотивиран от горното ПРС, XXV
н. с.,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 19-1030-002470 от 11.04.2019г. на Началник група в
Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР гр. Пловдив, упълномощен със заповед №
8121з-515/14.05.2018г., с което на С.Г.К., ЕГН ********** е наложено
административно наказание глоба от 50 лева, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7,
пр.1 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/, за нарушение по чл. 137а, ал.1 от ЗДвП, като наред с това на основание Наредба № Із-2539 на МВР са отнети общо 6
контролни точки.
Решението подлежи на обжалване
пред ПАС по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от
получаване на съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.Р.