Определение по дело №2045/2022 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 4321
Дата: 21 ноември 2022 г. (в сила от 21 ноември 2022 г.)
Съдия: Деспина Георгиева Георгиева
Дело: 20223100502045
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 27 септември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4321
гр. Варна, 20.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Деспина Г. Г.
Членове:Златина Ив. Кавърджикова

Иванка Д. Дрингова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Г. Въззивно гражданско дело №
20223100502045 по описа за 2022 година
С решението на ВРС-19с-в № 2185/4.07.2022г по гр.д.№ 12569/2021г Е :
ПРЕКРАТЕН гражданският брак, сключен на 13.08.2014г, между Д. Л. К. ЕГН********** с
пост.адрес гр.Варна ул.„......, и В. И. В. ЕГН ********** с пост.адрес гр.Варна ул."...............,
с акт № 793 поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, на осн.чл.49
ал.1 СК;
ОБЯВЕНО, че вина за разстройството на брачните отношения имат ДВАМАТА съпрузи, на
осн.чл.49 ал.3 СК;
ПРЕДОСТАВЕНО упражняването на родителските права по отношение на децата А Д. К.
ЕГН ********** и В Д. К.а ЕГН **********, на тяхната майка В. И. В. ЕГН **********,
като е ОПРЕДЕЛЕНО местоживеенето на децата при майката;
ОПРЕДЕЛЕН режим на личен контакт на бащата Д. Л. К. с децата А, род.5.03.2015гг, и В,
род.5.03.2015г, като бащата ще има право да се вижда с тях при задължение на бащата да
взема децата от дома на майката и да ги връща обратно там, както следва:
- всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 9ч в събота до 18ч в неделя, с
преспиване;
- на рождения ден на децата всяка нечетна година от 10ч до 18ч;
- на рождения ден на бащата всяка година от 10ч до 18.00ч;
- за Великденските празници с преспиване - всяка четна година на Разпети петък за времето
от 10ч до 10ч на Възкресение Христово /Пасха/;
- за Коледните и Новогодишни празници с преспиване –
всяка четна година на 24.12. от 10ч до 10ч на 28.12., с преспиване, и всяка нечетна година от
10ч на 24.12. до 18ч на 25.12.;
1
два пъти по 10 дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск;
ОСЪДЕН Д. Л. К. ЕГН ********** да заплаща в полза на всяко от децата си А,
род.5.03.2015г, и Виктори, род.5.03.2015г, чрез тяхната майка и законен представител В. И.
В. ЕГН **********, по нейната банкова сметка с IBAN ..............., месечни издръжки в
размер на 400лв за всяко едно от децата, считано от подаването на насрещната ИМ -
23.09.2021г, с падеж първо число на месеца, за който се дължат издръжките, до настъпване
на законова причина за тяхното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за
всяка закъсняла вноска, като са отхвърлени претенциите за разликата над 400лв до 1000лв
по исковете за издръжка за всяко от децата;
ОТХВЪРЛЕНИ СА предявените от В. И. В. срещу Д. Л. К. искове за заплащане на
издръжки за минало време за двете деца А, род.5.03.2015г, и В, род.5.03.2015г, за периода от
28.06.2021г до 23.09.2021г, в размер на 2750лв за всяко едно от тях, ведно със законна лихва
върху сумата до окончателното й изплащане;
ОТХВЪРЛЕН предявеният от В. И. В. срещу Д. Л. К. иск за осъждането му да заплаща на
бившата си съпруга месечна издръжка в размер от 500лв, на осн.чл.145 СК;
ПРЕДОСТАВЕНО ползването на семейното жилище, представляващо апартамент с
адм.адрес: гр.Варна ул.„..............., на В. И. В.;
ПОСТАНОВЕНО след развода жената да носи предбрачното си фамилно име В;
ОСЪДЕН Д. Л. К. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС
окончателна държ.такса в размер на 25лв, на осн.чл.6 т.2 от ТДТСС по ГПК, както и
държ.такса в размер на 1152лв, на осн.чл.1 от ТДТСС по ГПК вр.чл.69 ал.1 т.7 ГПК;
ОСЪЖДЕНА В. И. В. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметката на
ВРС окончателна държ.такса в размер на 25лв, на осн.чл.6 т.2 от ТДТСС по ГПК;

Недоволен от решението е останал Д. Л. К. ЕГН **********, който с подадената
въззивна жалба вх.№ 47790/13.07.2022г го обжалва в частта му, с която е определен РЛО
на децата с бащата
Счита, че отправеното още пред ВРС искане за разширен режим на лични отношения
на децата с бащата е основателна и доказана в пълен обем и като такава следва да бъде
уважена.
От една страна, видно от мотивите РС правилно е прието, че, ръководейки се от
интереса на децата и преценявайки съвкупността от обстоятелствата, следва да се постанови
разширен режим на лични отношения, а от друга страна, от диспозитива на решението е
видно, че е постановен ограничен такъв. Така например:
-за рождения ден на децата е определен контакт само през ЧЕТНИТЕ години;
за Великденските празници бащата е лишен от РЛО през НЕЧЕТНИТЕ години, тъй като не е
определил такъв;
за Коледните и Новогодишните празници е съкратил РЛО през нечетните години -от 10ч на
2
24.12. до 18ч на 25.12.
за Новогодишните празници съдът не е постановил възможност за РЛО;
за лятната ваканция е ограничил РЛО, като е постановил да се изпълнява на два пъти по 10
дни.
Излага, че от доказателствата по делото се установявало, че бащата проявявал
ангажираност към децата, че им осигурявал всичко, от което имали нужда.
Твърди се, че бащата има силна и емоционално пълноценна връзка с децата си и тази
връзка не е била прекъсвана. Правилно съдът е приел, че тя следвало да бъде надграждана
във времето, като майката не следвало да препятства отношенията с бащата, тъй като това
нейно поведение би застрашило сигурността и трайността на тази връзка.
При определяне РЛО съдът е взел предвид възрастта на децата, наличието на
установена връзка с бащата, както и неговите качества да ги отглежда и възпитава и
влиянието, което може да оказва на развитието им.
От заключението на вещите лица по приетата КСППЕ се установява, че бащата
притежава уменията и компетентността по отношение развитийните нужди на децата,
притежава родителски умения, за да им осигури нормално физическо, емоционално,
умствено, нравствено и социално развитие. В.лице М. Т. е посочило, че децата са много
малки и възприемат гледната точка на отглеждащия родител, като в случая майката, поради
необработената травма от раздялата с бащата, транспортира отношението си към него и това
се интегрира у децата. Според становището на в.лица у децата е налице позитивно
отношение и приемане на бащата и в най-добрия интерес на децата е майката да подкрепя
режима на пълноценни контакти с бащата, за да се избегни риск от родителско отчуждение.
В приетия социален доклад също е посочено, че децата следва да общуват
пълноценно с баща си и затова следва да бъде определен по-разширен РЛО.
Счита, че при правилна преценка на доказателствата по делото и формиране на
фактически и правни изводи, съдът е изразил решаващата си воля за определяне на
разширен режим на лични контакти на децата с бащата. В тази част мотивите на съда са
ясни и убедителни, като тези изводи не са намерили отражение в диспозитива на решението.
Съгласно дадените разяснения в т.2 от ППВС № 1/1985г е посочено, че решението е
единство от мотиви и диспозитив, като мотивите са неразделна част от решението и
обосновават диспозитива на съдебния акт. Затова диспозитивът трябва да бъде логически
извод от мотивите, т.е. следва да има единство и съгласуваност между тях.
Поради допуснатото противоречие между мотиви и диспозитив, счита, че съдът е допуснал
съществено нарушение на процесуалните правила.
С оглед изложеното моли за отмяната на постановеното съдебно решение в
обжалваната му част и за постановяване на друго за определяне разширен РЛО на децата с
бащата, както следва :
всяка нечетна седмица /като първата седмица в годината без значение колко дни
3
има се счита за нечетна/ от 20ч в петък до 18ч в неделя, с преспиване, като бащата ще взема
двете деца от домът им и ще ги връща обратно там;
за рождения ден на двете деца А и В К.и :
всяка нечетна година - от 10ч на 5.03. до 18ч на 6.03., ако е почивен ден; ако е работен ден -
от 18ч на 5.03. до 18ч на 6.03., с преспиване; всяка четна година - от 10ч на 6.03. до 18ч на
7.03., ако е почивен ден, а ако е работен ден - от 18ч на 5.03. до 18ч на 7.03, с преспиване;
за рождения ден на бащата –
всяка година от 10ч на 15.11. до 18ч същия ден, ако денят е почивен, а ако е работен - от 10ч
на първия почивен ден след 15.11. до 18ч същия ден, като без значение е дали съвпада с РЛО
на бащата;
през Коледната ваканция:
всяка четна година от 10ч на 23.12. до 18ч на 27.12., с преспиване
всяка нечетна година от 10ч на 30.12. до 18ч на 2.01., с преспиване.
за Великденската ваканция:
всяка нечетна година от 10ч в петък /Разпети петък/ до 18ч в събота, с преспиване;
всяка четна година от 10ч в неделя до 18ч в понеделник, с преспиване.
през лятната ваканция
от 10ч на 1.07. до 18ч на 15.07. и от 10ч на 1.08. до 18ч на 15.08., когато майката не е в
платен годишен отпуск.
По време на РЛО бащата ще взема децата от дома на майката, където се отглеждат, и
ще ги връща обратно там.
Претендира за присъждане сторените по делото разноски за тази инстанция съгласно
списък.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК ответницата по иска В. И. В е подала въззивна жалба
вх.№ 47888/2022г срещу решението на ВРС в частите му, с които е обявил, че ВИНА за
настъпилото ДНР на брака има и жената; определен е РЛО на децата с бащата и са
отхвърлени претенциите й за издръжка в полза на двете деца за разликата над 400лв до
1000лв.
Счита постановеното от ВРС решение за незаконосъобразно, поради което следва да
бъде отменено като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и
делото върнато за ново разглеждане в обжалваните части от друг състав на РС по
сл.съображения:
I. Необоснованост на решението
1. Обсъждайки правните проблеми относно вината за разстройството на брака, съдът
е достигнал до извода, че вина за ДНР на брачните отношения в равна степен имали и двете
страни - стр.8, абз.последен.
Този генерален извод, съгласно мотивите към решението, се основал на гласните
4
доказателства /стр.8, началото на абз.посл./.
В мотивите си съдът не е посочил кои гласни доказателства по делото сочат на
противобрачно поведение у съпругата В. В и в какво се е изразявало то, ако изобщо е имало
такова. А събраните по делото доказателствата не установяват такова. По тази причина
определя мотивите към решението като скандални. На стр.9, 2-ро изр., обсъждайки
доказателствата по делото, съдът констатира обективно вярно, че не се доказвали
твърденията съпругата да е поддържала извънбрачна връзка. Три изречения след това е
направен също верният извод, че ищецът е признал пред съда, че е установил друга връзка
след това. Така при недоказано брачно провинение у ответницата, изразяващо се в
установена извънбрачна връзка и заявена такава от самия ищец (с необикновена радост,
апломб и гордост от така проявената „мъжественост"!), съдът е достигнал до абсурдния и
необоснован извод за наличието на равна вина на двамата съпрузи. Този паритет за съда
настъпва на фона на призната брачна изневяра на ищеца от самия него, на двукратно
напускане на семейството от него като първото е било в деня на раждане на децата му,
съпоставена с необсъдените в мотивите противобрачни прояви на съпругата - неготвене,
повишена ревнивост.
Като факт, обосноваващ вината на ответницата, РС сочи и нейното съгласие с
напускането на сем.жилище от ищеца /стр.9, изр.8-мо/, който противоречи, както на
житейската логика, така и на правоприлагането. Да се търси вина у единия съпруг за това, че
се е съгласил другият да напусне семейството, говори единствено за „обективността" на
решението. Основен въпрос е кое е доказателството /а такова не е посочено от съда/, от
което да следва наличието на това „съгласие". Вероятно в конкретния случай ответницата е
трябвало да завърже напускащия ищец К. с въже или с „розови белезници", за да
демонстрира несъгласието си с напускане на семейството от него ?!?!
В тази част обжалваното решение се явява изцяло необосновано и следва да бъде
отменено, като вместо него бъде постановено друго решение на ВОС, с което да се обяви,
че вината за настъпилото ДНР на брака има изключително ищецът.
2.От съществено значение е въпросът за момента, в който ищецът е установил
извънбрачна връзка. И той съвпада с раждането на децата, когато съпругата се е намирала в
родилния дом. Едва ли може да се прояви по-голям цинизъм и да се нанесе по-тежка
морална рана на една жена от тази - да бъде изоставена и измамена в момента, когато дава
нов живот на желаните от двамата съпрузи деца. По този твърде особен и рядко срещан факт
в мотивите на съда липсва обсъждане. Счита, че този факт е основополагащ за моралния
облик на ищеца като човек и като съпруг /живеещ в цивилизована държава а не в
аборигенско племе, имащ висок социален произход от юридическите среди и притежаващ
висока образованост -- доктор по професия, а не алкохолизиран дегенерат с малцинствен
произход/ и в крайна сметка за притежавания от него ресурс на възпитателски качества -
фактически обстоятелства, останали напълно неясни за съда и правещи постановеното
решение необосновано в тази му част.
3.Обсъждайки правнозначимите факти, свързани с родителския капацитет на
5
бащата Д. К., РС фактически се е поддал на инерцията да интерпретира частично
заключенията на вещите лица Т. - детски психиатър и Г. - клиничен психолог, в резултат на
което е достигнал до значимия правен извод за нуждата страните по делото да „преработят
турбулентностите и травмата от раздялата" /стр.7 ред 13 отдолу нагоре/. Тази несполучливо
облечена от съда в „униформата на научност" глупост не може да бъде водещ правен извод.
Терминът турбулентност се прилага единствено в механиката на флуидите - каквито в този
казус отсъстват напълно! Приложението на този термин изпразва генерално от съдържание
всички развити мотиви от съда в тази част на решението. Съществено е и отношението на
съда към установеното от вещите лица чрез събеседване с децата, а именно, че те са били
обект на „шамарене" и „каране" от страна на ищеца . Този факт единствено е описан, но
явно е бил включен в „турбулентността" и е останал изобщо без коментар от съда. При
наличието на такъв факт, обаче, съответните службите в Европейския съюз /Германия,
Норвегия, Швеция/ не обсъждат атмосферни /турбулентни/ явления, а веднага отнемат
децата от родителите – насилници.
В тази част обжалваното решение се явява изцяло необосновано и следва да бъде
отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да се приложат ограничения в
правата за ищеца Д. К. за лични контакти с децата след развода поради липсата на
родителски капацитет за тяхното правилно възпитание .
II. Съществени процесуални нарушения
Същите се изразяват в следното: в с.з. ответницата е представила медицинско
свидетелство, издадено по време воденето на делото, в което са фиксирани множество
телесни увреждания на едно от децата, получени в резултат „родителските грижи“ от ищеца.
Във връзка с констатациите по това мед.у-е ответницата представила на съда разбирането си
за психическата зависимост на бащата към електронни игри. Именно по време на такава
„заетост" на „перфектния родител" детето е паднало и се е контузило. Този факт на
родителска безотговорност можел да бъда и с трагичен край - падането на детето се случва в
плувен басейн и е могло да завърши с удавяне на оставеното без надзор дете.
Въпреки представеното писмено доказателство, както и отправените искания в с.з.,
съдът изобщо не е обсъдил този въпрос. Нещо повече, липсва каквото и да било обсъждане
на медицинското удостоверение, намиращо се на стр.287-288 от делото.
Неизпълнението на това законово задължение от съда - да обсъди представените от
страните и приети от него писмени доказателства води до неправилност на решението в тази
му част и до неговата необоснованост.
В противоречие със събраните по делото доказателства, съдът достига до
необоснованият правен извод, че следва да се постанови разширен РЛО на децата с бащата
/стр.10 от мотивите/. Такъв разширен режим е в разрез с интересите на децата, които са
оставяни от баща им на негови роднини, което не било желано от децата и установен от
доказателствата по делото.
Този „разширен режим", развиващ се на фона на категоричния отказ на бащата да
6
борави с личното си оръжие в присъствие на децата води до възникването и развитието на
процеси на психическо отхвърляне на бащата като желан родител – факт, който превратно и
напълно неправилно се вменява в отговорност на ответницата по иска.
В тази част обжалваното решение е изцяло необосновано и следва да бъде отменено,
като вместо него се постанови друго, с което се наложат ограничения на права за ищеца
Д. К. за лични контакти с децата след развода поради липсата на родителски капацитет за
правилното им възпитание.
На второ място, обжалваното решение в тази част е незаконосъобразно поради грубо
нарушаване на процесуалните правила, състоящо се в необсъждане в мотивите на
решението на прието и приобщено към делото доказателство - медицинско
удостоверение за телесно увреждане на В Д. К.а, получено когато ищецът е бил длъжен да
полага родителски грижи за нея съобразно постановените привременни мерки.
III. Незаконосъобразност на решението в частта за издръжката
В мотивите си решаващият съдебен състав изобщо не бил обсъдил общите социални
условия, при които ще се отглеждат децата от майката. Тези условия се характеризират с
непрекъсната, неовладяна, галопираща инфлация. Особено съществен е фактът, че се касае
за деца-близнаци, т.е. грижите за всяко от тях не могат да бъдат отлагани във времето, а
следва да се осъществяват едновременно. Този очевиден факт променя коренно
необходимостта от определяне на издръжки в размери, значително по-големи от приетите от
съда. Децата имат специфични обучителни нужди - посещават платени форми на
извънучилищно обучение; отглеждат се в домашни условия от лице с педагогическо
образование и опит, което също ангажира значителни финансови средства. Този социален
статус за отглеждане на децата понастоящем се поема изцяло от майката.
Приетият от съда размер на месечната издръжка е достатъчен единствено децата да
бъдат нахранени на принципа „горе-долу" и изгонени на улицата да се забавляват, както
намерят за добре. Не това е разбирането на майката за условията, при които следва да бъдат
отглеждани нейните деца.
Ето защо в тази част счита обжалваното решение просто за немотивирано, поради
което е и незаконосъобразно и следва да бъде отменено, като вместо него се постанови
друго за уважаване изцяло предявените искове за ежемесечни издръжки в полза на двете й
деца – по 1000лв за всяко от тях.
От доказателствата по делото се установява, че тази издръжка е съобразена с
финансовите възможности на ищеца в настоящия момент: същият има доходи, надхвърлящи
няколко пъти средната заплата за страната.
Предвид изложеното, моли за уважаване подадена от въззиваемата жалба и за
отмяната постановеното от ВРС решение в обжалваните му части, като вместо това бъде
постановено, че вина за настъпилото ДНР на брака между страните има изключително
мъжът; да бъде постановено ограничаване на правото му на лични контакти с децата А
и В поради отсъствие на необходимия подход на възпитание и полагане на грижи за децата ;
7
да бъдат уважени в пълен размер претенциите за месечни издръжки в полза на двете деца-
близнаци от по 1000лв за всяко едно от тях.
В писмения си отговор ищецът Д. Л. К. изразява становище за неоснователност на
жалбата на ответницата по иска, като излага следното :
I. Относно необоснованост на решението
1/ По отношение виновното поведение на В. В.
От приложената по делото и неоспорена от ответницата Вайбър-кореспонденция, в
ранните утринни часове - 8.45ч тя се е обяснявала в любов на мъж с име „Krasi Bot 2“ и е
уговаряла срещи с него в м-ст“Фичоза“.
На 28.05.2021г също по време на брачното съжителство, в 21.35ч до същото лице е
отправила пожелания за лека нощ и отново обяснения и едва дочакала утрото, в 8.27ч, му е
изпратила съобщение с текст : "Липсваш ми! Обичам те!"
Това брачно провинение е дало негативно отражение на брачната връзка, т.к. е
станало достояние на съпруга й.
2/ 3а грубото и невъздържано отношение на въззивницата В.В към съпруга й, са
показанията на свид.Хр.К.а - майка на Д. К.. Обидни квалификации и отношение от нейна
страна и към самата свидетелка.В тази насока е и КСППЕ.
С обжалваното решение съдът е приел,че вина за ДНР на брака имат и двамата
съпрузи в равна степен.
Съдът е приел, че ответницата по иска е проявявала болезнена ревност спрямо
съпруга си, както и че е отговорна за негативната нагласа на децата към бащата и
семейството му в резултат на нейните негативни емоции.
Видно от мотивите на решението, съдът е приел за недоказано твърдението й, че
причината за раздялата им и разпада на брака се дължи единствено на поведението на
съпруга. За да постанови развод по вина на двамата, съдът е приел, че и двете страни не са
положили нужните усилия за сплотяване на семейството.
З/ По т.З от в.жалба не става ясно в каква връзка въззивницата коментира
родителския капацитет на бащата Д. К. и в частност твърденията, че съдът се бил поддал на
инерцията да интерпретира заключенията на вещите лица..., откъдето прави и извода, че
страните следвало да преработят турбулентностите и травмата от раздялата си. Ако
въззивницата беше прочела заключението на КСППЕ, нямаше да коментира мотивите на
съда по този недопустим начин, наричайки ги глупост.
II. Относно оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения.
Според въззивницата необсъждането на представеното медиц.у-е е довело до
неправилния извод за определяне на разширен режим на лични контакти на бащата с децата.
Процесното мед.у-ние № 344/ 26.04.2022г за твърдените от нея множество телесни
увреждания се свежда до „ожулване и кръвонасядания по лицето, дясната ключица и по
долните крайници". Детето е паднало по време на почивка с баща си, но това което се е
8
случило представлява обикновен инцидент при всички деца, който не е довел до сериозни
увреждане. Изказани са само предположения, че детето е могло да падне в басейна, т.к. било
оставено без надзор понеже бащата е имал други занимания. Счита тези твърдения за
голословни, неподкрепени с доказателства и по никакъв начин не променят родителския
капацитет на бащата.
III По отношение размера на издръжките
Счита определеният от ВРС размер на издръжките за двете деца за правилен,
съобразен с възрастта им, доходите на родителите, поскъпването на стоките и услугите.
Предвид изложеното моли за оставяне без уважение жалбата на В. В
Претендира присъждане сторените от него разноски съгласно списък, който ще
представим в с.з.
ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД приема, че заявеното в жалбата на В. В оплакване за допуснати
процесуални нарушения, в действителност касае неправилно обсъждане на събрания
доказателствен материал, въз основа на който настоящата инстанция може да формира
самостоятелни фактически и правни изводи. При служебната проверка също не се
констатират допуснати съществени процесуални нарушения. Ето защо не се налага
изготвянето на нов цялостен или частичен доклад с указания за разпределяне на
доказателствената тежест.
На следващо място.
С оглед възложените на съда функции да следи за висшия интерес на детето, съдът
намира за необходимо личното явяване на двамата родители в с.з., за да може съдът да
придобие лични впечатления от двамата родители чрез поставяне на въпроси, относими към
предмета на спора, съгл.чл.59 ал.6 СК.
С оглед изложеното и на осн.чл.267 ал.1 ГПК, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане в открито съдебно заседание подадените от двете страни по
спора въззивни жалби :
1/ в.ж.вх.№ 47790/13.07.2022г от Д. Л. К. ЕГН ********** срещу решението на ВРС в
частта му, с която е определен РЛО на децата с бащата.
2/в.ж.вх.№ 47888/2022г от В. И. В срещу решението на ВРС в частите му, с която е
обявено, че ВИНА за настъпилото ДНР на брака има и жената; определен е РЛО на децата с
бащата и са отхвърлени претенциите й за издръжка в полза на двете деца за разликата над
400лв до 1000лв.
ЗАДЪЛЖАВА двамата родители да се явят лично в с.з., за да отговорят на
поставени от съда въпроси, относими към предмета на спора, на осн.чл. 59 ал.6 СК.
9
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
13.12.2022г от 14.30ч, за които дата и час да се призоват страните.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10