Определение по дело №6687/2014 на Районен съд - Пловдив

П Р О Т О К О Л №260535

 

01.07.2021 г.                                                                           град ПЛОВДИВ ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД                          ХХVІ наказателен състав

На първи юли                                          две хиляди двадесет и първа година

В публично заседание в следния състав:

                                                       

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ  ГЕТОВ

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1. КРИСТИНА АТАНАСОВА

2. СОНЯ КУНЕВА

                                                                                                                  

Секретар: ХРИСТИНА БОРИСОВА

Прокурор: МИРОСЛАВ ЙОСИФОВ  

Сложи за разглеждане докладвано от съдията

НОХД № 6687 по описа за 2014 година

 

На именно повикване в 15:30 часа се явиха:

 

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА-ПЛОВДИВ – редовно призована, се представлява от прокурор Мирослав Йосифов.

 

ПОДСЪДИМИЯТ М.К.Д. – редовно уведомен от предходното съдебно заседание, се явява лично и с упълномощения си защитник адв. И.Н., с пълномощно по делото, също редовно уведомен от предходното съдебно заседание.

Другият защитник адв. А.К., с пълномощно по делото, редовно призована, не се явява.

 

ПОСТРАДАЛИЯТ Н.М.Н. – редовно призован, не се явява. Призовката до пострадалия Н. е връчена чрез поверениците С.Л., Х.Н., С.С., както и адв. П.Ю..

 

ПОВЕРЕНИЦИТЕ:

Адв. С.К.С. – редовно призован, не се явява.

Адв. С.Л. – редовно призован, не се явява.

Адв. Х.М.Н. – редовно призован, не се явява.

Адв. Н.Х.М. – нередовно призована, не се явява. По делото не се е върнал отрязък от съобщение по чл. 247б от НПК до адв.  М..

Адв. Д.Т. – нередовно призован, не се явява. По делото е постъпило писмо с вх. № 280367/09.06.2021 г. от секретар на Софийска адвокатски съвет, с което уведомява съда, че адв. Д.Т. е починал, като приложено се представя препис-извлечение от акт за смърт, видно от който адв. Т. е починал на ***** г.

Адв. М.М. – нередовно призована, не се явява. В постъпилото писмо с вх. № 280367/09.06.2021 г. от секретаря на Софийска адвокатски съвет е посочен адрес за призоваване на адв. М., на който е разпоредено да бъде изпратено съобщението по чл. 247б от НПК, което към настоящия момент не се е върнало по делото.

Адв. Н.М. – съобщението е върнато в цялост, с отбелязване „прекратено пълномощно“.

 

         Съдът се оттегли на тайно съвещание.

Съдът, след тайно съвещание, като взе предвид становищата на участниците в разпоредителното заседание и като съобрази въпросите, предвидени в чл. 248, ал. 1 от НПК, приема следното:

Делото, с което е сезиран съдът, е подсъдно на Районен съд – Пловдив, като този въпрос е бил разрешен от ВКС с постановено решение, с което делото е изпратено за разглеждане по подсъдност именно от Районен съд – Пловдив.

Не са налице основания за прекратяване или за спиране на наказателното производство.

По т. 3 от чл. 248, ал. 1 от НПК въпросът дали е допуснато отстранимо съществено процесуално нарушение в хода на досъдебното производство, което да е довело до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия или пострадалия съдът намира следното: с протоколно определение от 22.06.2016 г. е допуснато изменение на обвинението и към настоящия момент делото се води по обвинение за престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 вр. чл. 201 от НК. Въпреки това съдът не споделя съображенията по изложените от пострадалия възражения за това обвинителният акт изцяло да е изгубил значение и към настоящия момент същият да не обвързва съда. Следва да се посочи, че с допуснатото изменение на обвинението на практика е формулиран единствено диспозитив, по който да се води новото обвинение, но ако се приеме, че обвинителният акт изцяло е загубил своето значение, то това означава, че всъщност липсва каквато и да е обстоятелствена част. Описанието на фактическите обстоятелства, от които прокуратурата обосновава обвинението, формулирано в диспозитива, следва да продължат да се извличат именно от обстоятелствената част на обвинителния акт. Така например там следва да се търси описание на изпълнителното деяние на престъплението, за което подсъдимият Д. е предаден на съд. Да се приеме тезата, че обвинението обхваща единствено диспозитива, с който е допуснато изменение, би означавало както липса на конкретно предявени факти, по които да се защитава подсъдимият, така и липса на ясно очертан предмет на доказване по делото.

Съдът намира, че твърденията на прокуратурата относно изпълнителното деяние се съдържат на страница 3 от обвинителния акт, представляваща лист 5 от том І от съдебното производство. При описание на изпълнителното деяние на първо място прокурорът е използвал подход, който настоящият състав цени за крайно неудачен и неподходящ, а имено дословно е пренесен цитат от показанията на свидетеля С.. По този начин действително се установява какво свидетелят С. на досъдебното производство твърди да е извършил подсъдимият. За съда обаче остава напълно неясно какво твърди прокурорът, а това се необходимите твърдения за съдържанието на обвинителния акт. Липсва какъвто и да е коментар дали твърденията на свидетеля С. следва да бъдат кредитирани или не. Липсва каквото и да е изявление каква в крайна сметка е волята на прокурора за конкретното поведение от фактическа страна на подсъдимия.

Как ще се ценят показанията на свидетелите, включително и на свидетеля С., е въпрос по същество, с който съдът следва да се произнесе с крайния си съдебен акт. В случая чрез този несподелим подход на прокуратурата съдът е задължен още на фаза разпоредително заседание да извърши преценка на показанията на свидетеля С. и да посочи дали от твърденията на този свидетел се извежда годно описано изпълнително деяние. На фазата на разпоредителното заседание обаче съдът не дължи и не следва да извършва преценка на събраните доказателства, именно поради което настоящият съдебен състав не ще извършва преценка на показанията на свидетеля С..

Поставянето на цитат от свидетелски показания не прави волята на прокурора ясна, а и това не представлява описание на фактическа обстановка. Прокурорът има задължението сам да посочи какво приема за установено, а не просто да копира съдържанието на различни свидетелски показания. Съдът и страните и сами биха могли да прочетат тези показания. В случая не е изпълнено минимално дължимото съдържание на обвинителния акт.

На следващо място в следващия абзац от обвинителния акт се сочи, че подсъдимият Д. е казал на свидетелката Н., че се е разпоредил с вещите, предмет на престъплението. Използваният термин „разпоредил“ представлява едно обобщение и е правна квалификация на определено конкретно поведение, което в случая остава напълно неясно за настоящия състав, тоест не е описано какви действия или бездействия от фактическа страна се твърди, че е извършил подсъдимият, които прокурорът квалифицира като „разпореждане“. Така например възможно е подсъдимият е продал тези вещи, да ги е заложил, да е обезпечил чуждо вземане, да ги е дарил и т.н. Съдът не би могъл да проведе процесът, като остава да гадае и да предполага какви конкретни действия или бездействия е имал предвид прокурорът, посочвайки твърде общото и абстрактно понятие „разпоредил“.

Не следва и подсъдимият да бъде поставян в положение да се защитава срещу толкова неясно обвинение, тъй като на практика той следва да се брани не срещу конкретно описано вменено му във вина поведение, а срещу всяко възможно действие или бездействие, което може да бъде квалифицирано като разпореждане. Недопустимо е прокуратурата поради невъзможност да разкрие обективната истина или да конкретизира обвинението да поставя подсъдимия в ситуация да се защитава срещу алтернативни форми на изпълнителното деяние. 

Освен това и тук за съда отново остава неясно какво твърди прокурорът да е извършил подсъдимият Д.. Разбира се единствено какво се твърди подсъдимият да е казал на свидетелката Н. - че се бил разпоредил. Причините, поради които подсъдимият може да е казал това на свидетелката Н., биха могли да бъдат най-различни. Например той би могъл да иска да прикрие трето лице, да иска да обясни липса с неустановен произход и т.н. При така направеното описание обаче в предмета на доказване се включва единствено съдържанието на разговора между подсъдимия Д. и свидетелката Н. - въпрос, напълно страничен за предмета на доказване по делото. Вместо да описва какво подсъдимият е твърдял пред свид. Н., прокурорът е трябвало да опише какво приема, че подсъдимият в действителност е извършил. Посочи се, че дори и подсъдимият обективно да е казал на свидетелката Н., че се е разпоредил, това не означава твърдение, че и действително го е направил, а не само да го е казал в проведения разговор.

По отношение и на сключения устен договор за съхранение на склад и тук съдът счита, че се наблюдава несподелимия подход вместо прокурорът да посочи какво сам приема за установено, той посочва, че такъв договор бил сключен според показанията на свидетеля Н.. Какво е съдържанието на показанията на един или друг свидетел съдът и сам би могъл да установи, но в случая съдът би искал да разбере какво прокурорът твърди да се е случило в обективната действителност. Този начин на процедиране при описание на обстоятелствата, описващи признаците от състава на престъплението, съдът намира за крайно недобросъвестен, доколкото оставят твърде много недомлъвки, неясноти и обстоятелства, които следва да почиват на предположения. Всичко това безспорно следва да се оцени като съществен дефицит и порок в съдържанието на обвинителния акт, който е ограничил правото на защита на подсъдимия, а именно възможността му да разбере чрез какво точно поведение от обективна страна се твърди да е извършено престъплението.

Следва да бъде констатирано, че недостатъкът при описанието на изпълнителното деяние е констатиран още при първото разглеждане на делото в Районен съд – Пловдив, което е послужило като основание за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на досъдебната фаза с указания да бъде преодолян този порок. Същите съдебни указания не са били изпълнени в цялост, но въпреки това при последващо внасяне на делото в съда все пак негов ход е бил даден. Така или иначе настоящият състав не е обвързан с преценката за редовността на обвинителния акт от произнасянето на предходния съдебен състав.

Следва да се отбележи, че в провелото се разпоредително заседание дори пред предходния съдебен състав явяващият се прокурор също е взел становище, че наличният обвинителния акт е противоречив и неясен, като е помолил делото да бъде прекратено, за бъдат всички тези противоречия остранени и за да може делото да продължи разглеждането си по един редовен обвинителен акт, съобразно чл. 246 от НПК.

Макар да са изказани от пострадалия редица съображения за това, че прекратяването на съдебното производство би могло да доведе до препятстване ангажирането на наказателната отговорност на подсъдимия, доколкото пострадалият твърди, че са налице основания за нейното ангажиране, то следва да се отбележи, че при наличието на нередовен обвинителен акт връщането на делото на досъдебната фаза не представлява движение на процеса назад, а точно обратното – неговото придвижване напред, както е констатирал и Окръжен съд – Пловдив при произнасянето по първото връщане на делото на досъдебната фаза, което беше споменато по-горе. В случая да се даде ход на делото при нередовния обвинителен акт би означавало едва след постановен краен съдебен акт, всички тези пороци да бъдат констатирани за първи път пред въззивния съд, което да послужи като основание за отмяна на съдебната присъда и връщане на делото за ново разглеждане, при което настоящият съдебен състав счита, че опасенията, изложени от пострадалия за евентуално изтичане и на абсолютния давностен срок, биха могли да се окажат основателни. Именно поради това съдът намира, че процесното произнасяне в този момент се явява на практика последна възможност обвинителният акт да бъде приведен в съответствие с изискванията на процесуалния закон и да бъде поставено начало на съдебния процес по редовен и надлежен обвинителен акт.

Накрая по направеното от защитата искане за допълване на обвинителния акт по реда на чл. 248а от НПК съдът намира, че разпоредбата на чл. 248а от НПК е пределно ясна в своето съдържание относно правомощията, които са предоставени както на съда, така и на прокурора, а имено отстраняване на очевидна фактическа грешка. Това изисква в обвинителния акт да има вписана определена информация, за която да се констатира, че е невярно отразена, но въпреки това волята на прокурора да бъде очевидна и ясна за всички страни, поради което тази грешка да бъде отстранена с вписването на надлежната правилна информация.

В случая защитата иска да се процедира по друг начин, като за пръв път се допише и допълни съдържанието на обвинителния акт с нова информация, която до момента никога не се е съдържала в обвинителния акт. Съдът намира, че допълването на обвинителния акт не може да стане по реда на чл. 248а от НПК, доколкото такова правомощие липсва. От друга страна индивидуализацията на юридическото лице действително е необходима. Възраженията на повереника, че най-вероятно е нямало други юридически лица със същата форма, ясно сочат, че становището му почива на предположения, а не на факти. Както за съда, така и за подсъдимия трябва да е ясно откъде произтича твърдяното му длъжностно качество, тъй като това е въпрос, включен в предмета на доказване по делото и той не може да остане, почиващ на недомлъвки и предположения.  

Пороците, които съдът констатира, представляват съществено процесуално нарушение съгласно чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК, доколкото са довели до ограничаване правото на подсъдимия да разбере срещу какво обвинение следва да се защитава от фактическа страна, но от друга страна тези пороци са отстраними, поради което следва да бъде прекратено съдебното производство и делото следва да бъде върнато на Районна прокуратура – Силистра.

При връщането на делото следва да бъде изяснен и въпросът в какво качество подсъдимият е действал при сключването на твърдяния от прокуратурата договор за съхранение на склад, доколкото се съдържат противоречия и за това обстоятелство. В тази връзка следва в обвинителния акт да има ясни, конкретни твърдения за това в какво качество се твърди, че е действал подсъдимият при извършването на посочената сделка – като физическо лице, както е посочено в обстоятелствената част на обвинителния акт, или като представител на юридическото лице.

Предвид този изход на делото съдът намира, че не следва да се произнася по останалите въпроси на разпоредителното заседание с изключение на въпроса за мярката за неотклонение.

Досежно мярката за неотклонение, а именно гаранция в пари в размер на 5000 лева с протоколно определение от 04.11.2019 г. е било постановено мярката за неотклонение гаранция в пари в размер на 5000 лева да бъде освободена и върната на подсъдимия. При произнасянето на съдебното определение съдът е посочил, че същото подлежи на обжалване и протестиране в 7-дневен срок от датата на постановяването му пред Окръжен съд – Пловдив. Съдебното определение е било обжалвано, но единствено в частта за прекратяване на наказателното производство, по която има постановено Решение на Окръжен съд – Пловдив от 06.02.2020 г. по ВЧНД № 2318/2019 г. В самото съдебно произнасяне на Окръжен съд – Пловдив ясно е посочено, че въпросът за мярката за неотклонение не е пренасян за разглеждане пред горната инстанция, а съдебното определение на Районен съд – Пловдив е влязло в сила, поради което и към настоящия момент спрямо подсъдимия Д. липсва взета мярка за неотклонение. Щом мярка за неотклонение липсва, то и съдът не дължи да се произнася по такава.

По останалите въпроси, включително и по искането на пострадалия за  конституиране като страна съгласно трайната съдебна практика съдът не следва да се произнася, тъй като няма как да конституира пострадалия по едно прекратено съдебно производство. Същевременно прекратяването на съдебното производство не представлява основание да бъде отказано конституирането му като страна или да не бъдат уважени исканията му. Именно поради това съдът ще се произнесе по исканията на пострадалия за конституиране като страна по делото след надлежно сезиране при евентуално ново внасяне на делото.

Така мотивиран,

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 6687/2014 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХХVІ наказателен състав.

 

ВРЪЩА делото на Районна прокуратура – Силистра за отстраняване на констатираните в мотивната част на определението на съда отстраними съществени процесуални нарушения.

 

         Определението подлежи на обжалване и протестиране в 7-дневен срок от днес пред Окръжен съд – Пловдив по реда на глава ХХІІ от НПК.

 

 

Протоколът се изготви в съдебно заседание.

Заседанието се закри в 17:07 часа.

 

        

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:1.

 

 

                                               2.    

 

СЕКРЕТАР:

 

Вярно с оригинала, ХБ