РЕШЕНИЕ
№
гр.
Велинград, 14.05.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД, в публично заседание на осемнадесети февруари
през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛИЛИЯ
ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА
при участието на секретар Мария Димитрова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 335, по описа на съда
за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск за делба с правно основание чл. 34 ЗС А.И.С.
ЕГН:**********,***, против Д.В.У. ЕГН:**********,***, с искане да бъде допуснат
до делба следните движими вещи: 1бр. кухненски ъглов диван за хранене - с кафява
дамаска с бежаво каре; 1бр. кафяв холен диван с кожа и с лежанка; 1бр. спалня с
гардероб и скрин; 1бр. микровълнова печка; 1бр. фритюрник - марка „Тефал”; 1бр.
плазмен телевизор - марка „Самсунг”; 1бр. съдомиялна - марка „Мидея”; 1бр.
фурна с керамични котлони - Марка „Индезит”; Комплект сребърни прибори за
хранене със златен кант - марка „Солинген”; Збр. йенски тенджери; 1бр. тъмно
кафяв сервиз за хранене - марка „Дуралекс”; 1бр. светло кафяв сервиз за хранене
- марка „Дуралекс”; 6 бр. комплект кристални чаши за алкохолни напитки; 12бр.
комплект чаши за безалкохолно; 30 бр. книги; 1бр. картина - „Старият Пловдив”;
1 бр. картина „Пейзаж с къщи от Ямболски художник”; товарен автомобил, марка
„Ивеко 35Е10”, с рег.№РА6313ВН, с paмa: ZCFC3570105185394, номер на двигател -
БЕЗ НОМЕР, със Свидетелство за регистрация - Част I, № ********* от
05.11.2012г., издадено от МВР- Пазарджик и лек автомобил, марка Опел „Астра”, с
рег.№РА3637ВТ, с рама: W0L0AHL4855186580, номер на двигател: Z19DTH4461334, със
Свидетелство за регистрация - Част I, №********* от 26.05.2016г., издадено от
МВР-Пазарджик, при квоти за страните, по ½ идеална част.
Направено е искане по смисъла на чл.
344, ал. 2 ГПК, като ищцата претендира ответникът да бъде осъден да й заплаща
обезщетение за лишаване от ползването на двете моторни превозни средства -
товарният автомобил и лекият автомобил, в общ размер на 250 лева месечно,
считано от датата на влизане в сила на съдебното решение по допускане на
делбата до датата на окончателното извършване на делбата.
Ищцата А.И.С. излага, че ответникът Д.В.У. е неин бивш
съпруг, като бракът им е бил прекратен с влязло в сила Решение №
178/18.06.2018г., постановено по гр.д.№81/2018г., по описа на PC - Велинград.
Твърди, че по време на брака им са придобили в режим на съпружеска имуществена
общност движими вещи, които след развода съществуват и се намират във
фактическата власт и държане на ответника-съделител, в семейното жилище, в
което живели и ползвали по време на брака, а именно втори етаж от къща с административен
адрес: с. Дорково, община Ракитово, ул.”Матей Преображенски” №8, а именно: 1бр.
кухненски ъглов диван за хранене - с кафява дамаска с бежаво каре; 1бр. кафяв
холен диван с кожа и с лежанка; 1бр. спалня с гардероб и скрин; 1бр.
микровълнова печка; 1бр. фритюрник - марка „Тефал”; 1бр. плазмен телевизор -
марка „Самсунг”; 1бр. съдомиялна - марка „Мидея”; 1бр. фурна с керамични
котлони - Марка „Индезит”; Комплект сребърни прибори за хранене със златен кант
- марка „Солинген”; Збр. йенски тенджери; 1бр. тъмно кафяв сервиз за хранене -
марка „Дуралекс”; 1бр. светло кафяв сервиз за хранене - марка „Дуралекс”; 6 бр.
комплект кристални чаши за алкохолни напитки; 12бр. комплект чаши за
безалкохолно; 30 бр. книги; 1бр. картина - „Старият Пловдив”; 1 бр. картина
„Пейзаж с къщи от Ямболски художник”. Излага, че по време на брака, в режим на
СИО с ответника са придобили и два броя моторни превозни средства, които след
развода, към датата на подаване на исковата молба за делба съществуват и се
намират във фактическата власт и държане на ответника-съделител, който ги
ползва еднолично, а именно: 1/Товарен автомобил, марка „Ивеко 35Е10”, с
рег.№РА6313ВН, с Paмa:ZCFC3570105185394, номер на двигател - БЕЗ НОМЕР, със
Свидетелство за регистрация - Част I, №********* от 05.11.2012г. издадено от
МВР- Пазарджик. 2/Лек автомобил, марка Опел „Астра”, с рег.№РА3637ВТ, с Рама:
W0L0AHL4855186580, номер на двигател: Z19DTH4461334, със Свидетелство за
регистрация - Част I, №********* от 26.05.2016г. издадено от МВР-Пазарджик. Поддържа,
че до момента, съсобствеността помежду им не е прекратена, и доброволно не
могат да постигнат съгласие за разделянето, което поражда правния й интерес от
предявяването на настоящия иск за съдебна делба на движими вещи. Моли да бъдат допуснати до делба всички
движими процесни вещи, при квоти по ½ ид.част за всеки от съделителите и ответникът да бъде осъден да й заплаща
обезщетение за еднолично ползване на делбените вещи- моторни превозни средства:
товарен и лек автомобил, в общ размер на 250 лева месечно, считано от датата на
влизане в сила на съдебното решение по допускане на делбата до датата на
окончателното извършване на делбата. Претендира разноски. Ангажира
доказателства.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК е постъпил такъв от
ответника Д.У., който счита предявения иск за допустим и частично
основателен. Твърди, че товарен автомобил
марка"Ивеко" е закупен през 2012 година от него за да му служи за
упражняване на дейността му, а именно във връзка с изработване и поставяне на
паметни плочи, ограждане на гробове, като товарният автомобил му служи за
превоз на материали, необходими за упражняване на дейността му в регистрирана
фирма „У. Макс Груп"ЕООД с ЕИК203029938, с основен предмет на дейност
“погребална агенция“. Предвид изложеното поддържа, че товарният автомобил има
характера на лична вещ която, макар и придобита по време на брака, му служи за
упражняване на занаята съгласно чл.22, ал.2 от СК и предявеният иск за делба по
отношение на него е недопустим, като вещта следва да се изключи от делбената
маса. Сочи, че лекият автомобил, марка „Опел Астра" е закупен за дъщерята
на страните, намира се в нейно владение в гр.София, където тя е студентка и още
от първия момент, в който е получила свидетелство за правоуправление го владее
и го управлява в гр.София. Твърди, че останалите вещи,описани в исковата молба
са увредени, унищожени и не съществуват, като от описаните сервизи може да има
по една чиния, по една чаша или по един нож и вилица, които ответникът кани
ищцата да прибере в удобно за нея време. Претендира разноски. Ангажира
доказателства.
С протоколно
определение от 22.1.2019 г. производството по делото е прекратено в частта, с
която се иска делба на следните движими вещи- 1бр. кухненски ъглов диван за
хранене - с кафява дамаска с бежаво каре; 1бр. кафяв холен диван с кожа и с
лежанка; 1бр. спалня с гардероб и скрин; 1бр. микровълнова печка; 1бр.
фритюрник - марка „Тефал”; 1бр. плазмен телевизор - марка „Самсунг”; 1бр.
съдомиялна - марка „Мидея”; 1бр. фурна с керамични котлони - Марка „Индезит”;
Комплект сребърни прибори за хранене със златен кант - марка „Солинген”; Збр.
йенски тенджери; 1бр. тъмно кафяв сервиз за хранене - марка „Дуралекс”; 1бр.
светло кафяв сервиз за хранене - марка „Дуралекс”; 6 бр. комплект кристални
чаши за алкохолни напитки; 12бр. комплект чаши за безалкохолно; 30 бр. книги;
1бр. картина - „Старият Пловдив”; 1 бр. картина „Пейзаж с къщи от Ямболски
художник”.
Съдът,
като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото
доказателства, съгласно чл.235 ГПК намира за установено следното от фактическа
страна:
Страните
по делото са бивши съпрузи, като сключеният помежду им граждански брак е
прекратен с влязло в сила на 11.07.2018 г. Решение № 178/18.06.2018г.,
постановено по гр.д.№81/2018г., по описа на PC – Велинград, което се установява
и от приложения заверен препис на решението.
От свидетелство за регистрация на товарен
автомобил, марка „Ивеко 35Е10”, с рег.№РА6313ВН, с Paмa:ZCFC3570105185394,
номер на двигател - БЕЗ НОМЕР, Част I,
№********* от 05.11.2012 г.
издадено от МВР- Пазарджик и от свидетелство за регистрация - Част I,
№********* от 26.05.2016г. издадено от МВР-Пазарджик на лек автомобил, марка
Опел „Астра”, с рег.№РА3637ВТ, с Рама: W0L0AHL4855186580, номер на двигател:
Z19DTH4461334 се установява, че движимите вещи са придобити по време на брака
между страните.
От данни в
Търговския регистър за „У. Макс Груп“ ЕООД се установява, че ответникът е
управител и едноличен собственик на капитала му, като дружество е с
първоначална регистрация на 22.04.2014 г..
От
заключението по изслушаната съдебно оценителна експертиза се установява, че
месечното обезщетение за ползване на процесните автомобили е както следва: за
товарния автомобил в размер на 30 лв., а за лекия в размер на 15 лв..
От заключението
по приетата без възражения от страните повторната съдебно- икономическа
експертиза става ясно, че месечното обезщетение за ползване на процесните
автомобили е както следва: за товарния автомобил в размер на 99,52 лв., а за
лекия в размер на 106,64 лв..
От приетия
заверен превод на фактура от 22.10.2012 г. се установява, че процесният товарен
автомобил е закупен на името на ответника за сумата от 2380 евро на 22.10.2012
г., като същият е с първа регистрация от 28.06.1999 г..
От
представения заверен препис на нотариален акт за покупко- продажба на недвижим
имот се установява, че ищцата на 29.10.2012 г. е продала на трето лице собствен
недвижим имот за сумата от 9500 лв..
От разпита на
свидетеля Красимир Тодоров Вандев се установява, че процесните моторни превозни
средства са закупени по време на брака между страните. Свидетелят излага, че
лекият автомобил е бил управляван от ищцата до 2016 г., а към настоящия момент
се ползва от пълнолетната дъщеря на страните. По отношения на товарния
автомобил свидетелят излага, че той винаги се е ползвал от ответника, който има
погребална агенция и го ползва за превоз на гробищни материали, пясък и други,
като твърди, че е закупен за тази цел.
От показанията
на свидетеля Е.П.Д. се установява, че ищцата е ползвала процесния лек автомобил
до 2016 г., а по отношение на товарния автомобил не го е виждала никога, но
знае от ищцата, че се ползва от ответника по делото.
От разпита на
свидетеля В.Д. У.- баща на ответника става ясно, че е дал на сина си сумата от
3000 лв. за закупуване на товарен автомобил от Германия, който да ползва за
работата си. Свидетелят излага, че ответникът има цех за обработка на мрамор и
мраморни изделия и използвал товарният автомобил за превоз на заготовки от гр.
Сандански до работилницата му в с. Дорково. С него превозвал мраморни
материали, мраморни плочи, каменни блокчета и други. От показанията му става
ясно още, че и към настоящия момент товарния автомобил се ползва от ответника
за работата му. Свидетелят излага още, че по време на брака си страните
закупили и лек автомобил „Опел“, който се ползвал към настоящия момент от
родената от брака им пълнолетна дъщеря.
От разпита на
свидетеля Г.Д.К. става ясно, че процесните автомобили са закупени по време на
брака между страните. По отношения на товарния автомобил свидетелят излага, че
ответникът го е ползвал в работата си, която е свързана с изработка на мраморни
паметници, не е виждал ищцата да го ползва. По отношения на лекия автомобил
излага, че ищцата го е ползвала, а впоследствие и към настоящия момент се
ползва от дъщерята на страните.
При
така установените факти, съдът намира от правна страна следното:
Искът за делба по чл. 34 от ЗН има за предмет прекратяването на съществуваща между страните
съсобственост, като производството се развива съобразно разпоредбите на чл. 341 и сл. от ГПК. По този иск ищецът следва да установи по безспорен начин съществуването
на съсобственост между страните на посочените в исковата молба основания
относно че между страните съществува съсобственост върху описаните движими
вещи, като съсобствеността върху тях е възникнала по време на брака им в резултат на съвместен принос, че те
съществуват, както и че се намират във владение на някой от съделителите.
Не се спори, а и от събраните
писмени и гласни доказателства се установява, че процесните моторни превозни
средства са придобити по време на брака между страните. Според чл. 21, ал.1, ал.3 от СК, вещите и правата върху вещи,
придобити от съпрузите през време на брака в резултат на съвместен принос,
принадлежат общо на двамата съпрузи независимо от това, на чие име са
придобити, като съвместният принос се предполага до доказване на противното. С прекратяването на
гражданския брак се прекратява и възникналата съпружеска имуществена общност и
от неделима и бездялова се превръща в обикновена дялова съсобственост. Като
такава, тя подлежи на делба и се подчинява на общите принципи на делбеното
производство. Разпоредбата на чл. 21 от СК презюмира съвместния
принос на съпрузите по време на брака в придобиването на вещи или права върху
вещи, поради което и създава съпружеската имуществена общност по отношение на
тях, независимо на чие име е станало придобиването.
По възражението на ответника относно процесния товарен автомобил с правно
основание чл. 22, ал. 2 СК.
Разпоредбата
на чл. 22, ал. 2 СК изключва от обхвата на съпружеската имуществена
общност освен движимите вещи, придобити от единия съпруг по време на брака,
които му служат за обикновено лично ползване, и вещите, които му служат за
упражняване на професия или занаят. Тези вещи са негова лична собственост по
силата на закона, независимо на името на кой от двамата съпрузи са придобити и
дали другият съпруг има принос за това. Касае се за движими вещи, които са
необходими на съпруга за осъществяваната от него дейност за извличане на доходи,
а не такива, чрез които се задоволяват общи нужди на семейството. По този
критерий - специфичното предназначение на вещта, една и съща движима вещ,
придобита по време на брака, може в един случай да бъде лична вещ на единия съпруг, а
в друг случай - съпружеска имуществена общност. Кога една вещ служи за
упражняване на професия или занаят, зависи от характера на дейността, която се
осъществява. В т. 5 от ППВС № 5/72 г. са посочени примерно някои такива вещи:
инвентарът на занаятчийската работилница, пишещи или шивашки машини, пиано за
даване на уроци и др.
По делото е установено, че ответникът има
регистрирано еднолично търговско дружество с предмет на дейност организиране и
провеждане на траурни церемонии и погребения, панахиди, кремации, транспорт на
тленни останки, покупка на стоки или други вещи от всякакъв вид с цел да се
продадат в първоначален, преработен или обработен вид, продажба на стоки собствено
производство, включително изделия от естествени и синтетични камъни и т.н.. От разпита
на свидетелите се установява безспорно, че от години той по занятие се занимава
с изработката на мраморни плочи във връзка с осъществяваната от него основна
търговска дейност- траурна агенция, като за това използва процесния товарен
автомобил, с който превозва заготовки за направата им,
както и за превоз на готовите продукти. От разпита на свидетеля В.У. става ясно, че първоначално
ответникът е упражнявал този занаят, чрез собствената на свидетеля фирма, а
впоследствие и чрез своя собствена. От събраните гласни доказателства се
установява, че упражняваната търговска дейност е основния източник на доход за ответника.
С оглед на тези доказателства следва да се
приеме, че процесният товарен автомобил отговарят на критерия на чл. 22, ал. 2 СК да служи на съпруга за упражняване на професия или занаят, поради
което следва да се приеме, че е лична негова собственост. Твърдението на ищцата,
че е вложила лични нейни средства, придобити, чрез продажбата на недвижимо
имущество индивидуална нейна собственост за закупуването на товарния автомобил
останаха недоказани в хода на производството, а и се опровергаха от приетите по
делото и неоспорени писмените доказателства- фактура за закупуване на товарния
автомобил, видно от която автомобилът е закупен преди продажбата на недвижимия
имот на ищцата и гласни- от разпита на свидетеля В.Д. У., чиито показания съдът кредитира при съобразяване евентуалната му
заинтересуваност.
По изложените съображения съдът намира, че искът за
делба на процесния товарен автомобил следва да бъде отхвърлен като
неоснователен. Искът за делба на лекия автомобил е основателен и доказан,
поради което същият следва да бъде допуснат до делба между страните при квоти
по ½ идеална част за всеки от съделителите.
По
искането с правно основание чл. 344, ал. 2 ГПК
Тъй като искът за делба на товарен автомобил, марка
„Ивеко 35Е10”, с рег.№РА6313ВН, с paмa: ZCFC3570105185394, номер на двигател -
БЕЗ НОМЕР е отхвърлен, то и съдът не дължи произнасяне по искането за
определяне на привременни мерки по отношение на него, съобразно константната
практика на върховния съд /в този смисъл решение № 116 от 19.06.2013 г. на ВКС по гр. д. №
55/2013 г., I г. о., ГК /.
По отношение на лек автомобил.
С
разпоредбата на чл. 344, ал. 2 ГПК се
урежда привременна мярка, с постановяването на която се цели уреждане на
отношенията между съделителите по повод ползването на вещите, допуснати до
делба, през време на висящността на делбеното производство. Предвид
характеристиката на делбената движима вещ ползването й едновременно от двамата
съделители е неудобно, поради което по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК следва
да се определи месечна сума, която ползващият я съделител да заплаща на неползващия
я. От събраните по делото доказателства се установи безспорно, че към настоящия
момент делбената движима вещ се ползва от трето лице. Ответникът
не претендира ползването й, не я ползва лично, нито чрез другиго. Ето защо
съдът намира, че искането на ищцата е неоснователно и следва да се остави без
уважение.
По разноските
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК
ищцата дължи на ответника разноски, съобразно отхвърлената част от иска или
сума в размер на 425 лв., съгласно доказателствата и приложения списък по чл.
80 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА извършването
на съдебна делба между А.И.С. ЕГН:**********,***, и Д.В.У. ЕГН:**********,***, на
следната движима вещ: лек автомобил, марка Опел „Астра”, с рег.№РА3637ВТ, с
рама: W0L0AHL4855186580, номер на двигател: Z19DTH4461334, със Свидетелство за
регистрация - Част I, №********* от 26.05.2016г., издадено от МВР-Пазарджик, ПРИ СЛЕДНИТЕ КВОТИ: ½ идеална част за А.И.С. и , ½ идеална част за Д.В.У..
ОТХВЪРЛЯ
иска за делба, предявен от А.И.С. ЕГН:**********,***, и Д.В.У. ЕГН:**********,***, на следната движима вещ: товарен автомобил, марка „Ивеко 35Е10”, с рег.№РА6313ВН,
с paмa: ZCFC3570105185394, номер на двигател - БЕЗ НОМЕР, със Свидетелство за
регистрация - Част I, № ********* от 05.11.2012г., издадено от МВР- Пазарджик.
ОСЪЖДА А.И.С.
ЕГН:**********,***, ДА ЗАПЛАТИ на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК Д.В.У. ЕГН:**********,***, сумата от 425 лв.,
представляваща разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване
пред Пазарджишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните.
РАЙНОЕН
СЪДИЯ:
ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА- ВЛАДИМИРОВА