№ 50
гр. Варна, 23.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Радослав Кр. Славов
Членове:Дарина Ст. Маркова
Женя Р. Димитрова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Женя Р. Димитрова Въззивно търговско дело
№ 20213001000721 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 ГПК, образувано по въззивна
жалба вх.No-262770/08.09.2021 година от П.И. Ц., синдик на „СИ ДИ
МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД /н/, гр.София срещу решение
No[1]260047/09.08.2021 година, постановено по т.д.51 по описа за 2020 година
на Окръжен съд Шумен, с което е отхвърлен предявеният от „Си Ди
мениджмънт“ ЕООД /н/ иск за заплащане на сумата от 200 000 евро,
представляваща предадена в заем сума по договор за паричен заем от
17.12.2009 година, съдържащ се в НА за договорна ипотека 38, том 20,
рег.12881, дело 2701/2009 година на Нотариус П А с район на действие –
район на РС - Нови пазар с No-346 на НК и е осъдено да заплати в полза на
бюджета на СВ сумата от 15646,64 лева - държавна такса за водене на делото.
Твърди се във въззивната жалба, че в хода на делото се установява, че
сумата от 200 000 евро е преведена по банковата сметка на „Ривенджър“
ЕООД, поради което предявеният иск се явява основателен. Моли съдът да
постанови решение, с което отмени решението на първоинстанционният съд и
вместо него постанови друго, с което уважи предявеният иск и присъди
направените съдебно-деловодни разноски.
Въззиваемата страна е представила писмен отговор в срок, в който се
1
моли да се потвърди решението на първоинстанционния съд и присъди
направените съдебно-деловодни разноски.
Предявен е иск с правно основание чл.240, ал.1 ЗЗД.
В исковата си молба от 28.05.2020 година синдика на „Си ди
мениджмънт“ ЕООД /н/ излага, че с решение № 1169/10.06.2016 г. по т. д. №
1204/2015 г. по описа на СГС е открито производство по несъстоятелност на
„Си ди мениджмънт“ ЕООД, като съгласно чл.658 ТЗ в правомощията му е да
издирва и уточнява имуществото на длъжника, като събира паричните му
вземания. В качеството си на синдик е установил, че дружеството е
предоставило на „Ривенджър“ ЕООД паричен заем в размер на 200 000 евро
по силата на нарочно сключен Договор за паричен заем от 17.12.2009 г. За
обезпечение по задължението е сключен договор за ипотека върху недвижими
имоти – сграда на възлова електрическа подстанция и сграда на трафопост,
ведно с намиращите се в тях съоръжения и оборудване. Ипотеката е отразена
в нотариалния акт за договорна ипотека № 38, том 20, рег. № 12 881, дело №
2701 от 2009 г. на нотариус П А с район на действие – района на РС - Нови
пазар с № 346 на НК. Падежът на задължението, посочен в нотариалния акт, е
30.09.2010 г., както и че с покана от 21.05.2018 г. е поканил ответника да
върне посочената сума. Ответникът не е предприел действия за погасяване на
задължението и не е върнал предоставения заем. Моли съдът да постанови
решение, с което осъди ответника да заплати сумата от 200 000 евро,
представляваща сума дадена в заем по силата на Договор за паричен заем от
17.12.2009 г., обективиран в нотариален акт за договорна ипотека № 38, том
20, рег. №12 881, дело № 2701 от 2009 г. на нотариус П А с район на действие
– района на РС - Нови пазар с № 346 на НК, ведно със законната лихва върху
тази сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на вземането, както и да му се присъдят направените по делото
разноски, в т.ч. и адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 367 от ГПК ответникът от страна на ответника е
депозиран писмен отговор на исковата молба. Ответникът оспорва
твърдението, че по банковата му сметка е извършен превод на сумата от 200
000 евро, както и твърдението, че дружеството е усвоило същата. Тъй като
заемът е реален договор се счита сключен за сключен когато сумата, предмет
на договора, бъде реално предадена от заемодателя на заемателя. Дори и да се
2
приеме, че е налице заемно правоотношение прави възражение за изтекла
погасителна давност на задължението по договора, тъй като падежът, посочен
и в исковата молба е 30.09.2010 г., а вземането е предявено с искова молба
едва през 2020 г. Моли да бъде постановено решение, с което се отхвърли
предявения иск.
Съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Липсва спор между страните, а и се установява от представените по
делото доказателства, че по отношение на „Си ди мениджмънт“ ЕООД (н), с
предишно наименование „Сентръл ТехноДивелъпмънт 1“ ЕООД с Решение
№ 1169/10.06.2016 г. по т. д. № 1204/2015 г. по описа на СГС е открито
производство по несъстоятелност, както и, че между ищеца, като заемодател
и ответника, като заемател, на 17.12.2009г. е сключен договор за заем на
парична сума в размер на 200 000 евро, обективиран в нотариален акт за
договорна ипотека № 38, том 20, рег. № 12 881, дело № 2701 от 2009 г. на
нотариус П А с район на действие – района на РС - Нови пазар с № 346 на НК.
Съгласно договора заемодателят предава в заем на ответника парична
сума в размер на 200 000 евро, а ответникът е поел задължението да върне
заетата сума в срок до 30.09.2010г. Нотариалният акт, в частта, в която се
съдържат изявленията на страните съставлява частен диспозитивен документ,
а в частта, в която се съдържа изявлението на страната, че заемната сума е
предоставена за ползване по разплащателната сметка на заемателя в „КТБ“
АД съставлява частен свидетелствуващ документ, обективиращ
волеизявлението на страната, изходящо от нея и удостоверяващо неизгоден за
нея факт, поради което съставлява доказателство, че сумата е предоставена на
страната и тъй като договорът за заем е реален договор предоставянето на
сумата доказва съществуването на договора.Горното се потвърждава и от
представеното извлечение от сметките на ответника за периода 01.01.2009г. -
21.12.2010г. , от което се установява, че по банкова сметка открита в
посочената банка с титуляр ответника е постъпила сумата 200 000 евро като
вносител на сумата е „Сентръл Техно Дивелъпмънт 1“ ЕООД.
Между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение
по договор за заем, условията по който са обективирани в договора за заем по
НА 38/2004 година. Съгласно този договор заетата сума следва да бъде
върната в срок до 30.09.2010 година.
3
По делото не са събрани доказателства, установяващи погасяване на
задължението чрез плащане.
Същевременно, съдът констатира, че по представеният нотариален акт
е налице извършено официално удостоверяване, че по вземането,
обективирано в нотариалният акт е издаден изпълнителен лист за сумата от
200 000 евро. Налице е пълна идентичност между вземането, предмет на
настоящия осъдителен иск и сумата, за която е налице удостоверяване, че е
издаден изпълнителен лист. Съгласно разпоредбата на чл.417, ал.1, т.3 ГПК
нотариалният акт представлява несъдебно изпълнително основание относно
съдържащите се в него задължения за заплащане на парични суми, като
съгласно разпоредбата на чл.418, ал.2 ГПК изпълнителният лист се издава и
съдът прави надлежна бележка върху представения документ.
Извършеното отбелязване върху нотариалният акт, че за сумата от 200
000 евро, дължима по договора за заем, обективиран в нотариалният акт е
издаден изпълнителен лист представлява официален свидетелствуващ
документ, обвързващ съда с материална доказателствена сила досежно
обстоятелството, което удостоверява, поради което при наличието му и
липсата на опровергаване съдът приема, че за страната е налице изпълнителен
титул за сумата, предмет на настоящия осъдителен иск. Поради пълната
идентичност на вземането, предмет на настоящия иск същия се явява
недопустим.
Страната разполага с изпълнителен титул за това вземане, поради
което и осъдителният иск се явява недопустим, тъй като решението ще има
изпълнителна сила и при уважаването му би се стигнало до издаване на втори
изпълнителен лист за същата сума. По делото не са събрани доказателства,
установяващи обстоятелството дали по издаденият изпълнителен лист е
образувано изпълнително дело или е водено дело по чл.422 ГПК или
заповедта за незабавно изпълнение е влязла в сила, но и при трите хипотези
настоящият процес се явява недопустим. При липса на проведено
производство по чл.422 ГПК заповедта за незабавно изпълнение е влязла в
сила и между страните същата има правните последици на съдебно решение,
поради което пререшаването на спора е недопустимо. Ако между страните по
възражение на страната по чл.415 ГПК е водено дело с правно основание
чл.422 ГПК то независимо от неговият резултат между същите е формирана
4
сила на пресъдено нещо относно дължимостта на вземането, предмет на
настоящия иск, което обуславя недопустимостта на настоящето производство.
Въззивният съд е длъжен служебно да следи за недопустимостта на
производството, поради което решението на първоинстанционният съд следва
да бъде обезсилено, а делото прекратено.
В тежест на въззивника следва да бъде възложена държавната такса в
размер на 7813.32 лева за въззивното производство и сумата от 15646,64 лева
- държавна такса за първата инстанция.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение No-260047/09.08.2021 година, постановено по
т.д.51 по описа за 2020 година на Окръжен съд Шумен.
ПРЕКРАТЯВА производството по т.д.51 по описа за 2020 година на
Окръжен съд Шумен и по в.т.д.721/2021 година по описа на Апелативен съд-
Варна по иска на „Си Ди мениджмънт“ ЕООД /н/ срещу „Ривенджър“ ЕООД
за заплащане на сумата от 200 000 евро, представляваща предадена в заем
сума по договор за паричен заем от 17.12.2009 година, съдържащ се в НА за
договорна ипотека 38, том 20, рег.12881, дело 2701/2009 година на Нотариус
П А с район на действие – район на РС - Нови пазар с No-346 на НК.
ОСЪЖДА „Си Ди мениджмънт“ ЕООД /н/ да заплати в полза на
държавата по бюджета на СВ сумата от 15646,64 лева - държавна такса за
първата инстанция и сумата от 7813.32 лева за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в 1-
месечен срок от получаване на съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5