№ 40743
гр. София, 14.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело
№ 20231110162189 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от *** против Прокуратура на
Република България, с която се претендира да бъде осъден ответника да заплати на
ищеца сумата от 24 000 лева, представляваща обезщетение за причинените му в
резултата на непозволено увреждане неимуществени вреди.
В исковата молба ищецът твърди, че непозволеното увреждане се изразява в
бездействия на прокуратурата, изразяващо се в отказ да извърши проверка по негова
жалба и незаконно прекратяване на преписка.
Настоящият съд приема така предявения иск за недопустим по следните
съображения:
Въз основа на твърденията на ищеца, предявеният иск следва да се квалифицира
по чл.2 от ЗОДОВ. Съгласно тази разпоредба държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от разследващи органи, прокуратурата или съда в следните
случаи: задържане под стража или налагане на друга посочена мярка за принуда,
когато са били отменени; нарушаване на права, защитени по чл.5 § 2-4 от КЗПЧОС
/нарушени права при задържане/; обвинение в престъпление, ако лицето бъде
оправдано или образуваното производство прекратено поради неизвършване на
деяние; налагане на наказание, когато лицето бъде оправдано; прилагане на
административна мярка, когато решението бъде отменено като незаконосъобразно;
изпълнение на наказание над определения срок и незаконосъобразно използване на
СРС.
В настоящата искова молба ищецът навежда оплаквания от бездействия на
прокуратурата, които са му причинили вреди в качеството му на жалбоподател. Такава
хипотеза, даваща основание за защита по чл.2 от ЗОДОВ, законодателят не е
предвидил, видно от гореизброените възможности. Защитата, която законът указва, че
държавата дължи на граждани по ЗОДОВ се отнася до лица, които са били субекти на
1
прилагане на принудителни, наказателни или административнонаказателни мерки и
наказания, за които е установено, че са били незаконосъобразни. От този закон не
могат да се ползват лица, които считат, че не са удовлетворени техни оплаквания по
повод жалби поради необразуване на производство или прекратяване на образувано
такова. Нещо повече, в случая за ищеца е налице друг път за защита – обжалване отказ
да се образува наказателно производство, от която същият се е възползва /видно от
приложените към исковата молба доказателства/.
С оглед горепосоченото, съдът намира предявения иск за недопустим, поради
което и исковата молба на основание чл. 130 ГПК следва да бъде върната.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА, на основание чл.130 ГПК искова молба /озаглавена „жалба“/ с вх.№
321468/13.11.2023 г. от *** против Прокуратура на Република България, поради
недопустимост на предявения иск.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 62189/2023г. по описа на Софийски
районен съд, I Гражданско отделение, 43-ти състав.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд с частна
жалба в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2