РЕШЕНИЕ
№ 4469
гр. Варна, 10.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Неделина Маринова
при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Неделина Маринова Гражданско дело №
20243110101736 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по предявени по реда на чл. 422 ГПК от *“
ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град * срещу Ф. О. А., ЕГН **********, с
настоящ адрес: град *, Община *, Област *, ул. „*обективно кумулативно съединени
установителни искове, както следва:
1. с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата от 401,48 лева - представляваща
дължима главница за ползвани и незаплатени ВиК услуги по партида с абонатен номер
1134237, за периода от 25.03.2020 г. до 30.01.2023 г., за която има издадени фактури за
периода от 28.04.2020 г. до 31.01.2023 г., за обект, находящ се в гр. *, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 17.02.2023 г.
до окончателното изплащане на задължението;
2. с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 52,54 лева, представляваща
обезщетение за забава за заплащане на горното задължение, начислено за периода от
28.05.2020 г. до 13.02.2023 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1899/2023
г. по описа на Районен съд – Варна, 50 състав.
Ищецът „*“ ООД твърди, че ответникът Ф. О. А. има качеството на потребител на
водоснабдителни и канализационни услуги за обект, находящ се в гр. *като претендираната
сума за главница е за служебно начислено количество вода, въз основа на нормативно
регламентирана методика, съгласно чл. 39, ал. 1, т. 5, вр. ал. 6 от Наредба № 4 от 2004 г. на
МРРБ по 5 куб.м./месечно за един обитател при един живущ в жилището, поради изтекъл
срок на метрологична годност на индивидуалния водомер на ответника и неизпълнение на
задължението му да осигури метрологично точен измервателен уред.
Ищецът е подал заявление и е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК
за сумата от 401,48 лева - представляваща дължима главница за ползвани и незаплатени ВиК
услуги по партида с абонатен номер *, за периода от 25.03.2020 г. до 30.01.2023 г., за която
1
има издадени фактури за периода от 28.04.2020 г. до 31.01.2023 г., за обект, находящ се в гр.
Варна, ул. „Крайезерна“ № 29, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 17.02.2023 г. до окончателното изплащане на
задължението; както и за сумата от 52,54 лева, представляваща обезщетение за забава за
заплащане на горното задължение, начислено за периода от 28.05.2020 г. до 13.02.2023 г.
Обосновава правния си интерес от предявяване на иск по реда на чл. 422 ГПК с
твърдения, че заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК,
поради което на ищеца е указано да предяви установителен иск за претендираните вземания.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа
исковите претенции, като излага съображения за тяхната основателност и доказаност.
Претендира присъждане на извършените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител, е
депозирал писмен отговор, с който изразява становище за неоснователност на исковите
претенции, като същите се оспорват по основание и размер.
Твърди се, че липсвали доказателства, че е отказан достъп до имота, че водомерът е бил
монтиран в жилището на ответника и че същият е бил извън метрологична годност. Заявено
е неприложимост в случая на разпоредбата на чл. 39, ал. 1, т. 5, вр. ал. 6 от Наредба № 4 от
2004 г. на МРРБ, касаеща наличието на основание за служебно начисляване на процесното
количество вода.
В открито съдебно заседание ответникът, чрез назначения му особен представител,
претендира за отхвърляне на предявените искове като неоснователни и недоказани, като се
излагат съображения в същата насока.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
Видно от Заявление № */19.08.2019 г. от ответника и Информационен лист от същата
дата, Ф. О. А. е заявил прехвърляне на свое име на партидата, по която се води отчета за
ползвани ВиК услуги на обект с адрес: гр. *, с абонатен номер 1134237.
От страна на ищеца е ангажирано Уведомително писмо № *от 26.11.2020 г.,
съдържащо отразяване, че водомерът на адрес: гр. *, е преместен самоволно в другия край
на двора – тоалетна, тоест липсва водомер на обекта. Писмото е адресирано до ответника и е
удостоверено, че е върнато на 23.12.2020 г., поради непознат адресат.
От съдържанието на приобщената Справка за недобора на частен абонат № *се
установява, че при ищеца са отчетени неизплатени задължения на абоната за главница от
401,48 лева по издадени фактури за периода от 28.04.2020 г. до 31.01.2023 г. за консумирана
вода за отчетен период от 25.03.2020 г. до 30.01.2023 г., както и обезщетение за забава от
52,54 лева, начислено върху съответните главници от датата на техния падеж до 13.02.2023
г. Изяснява се още, че за процесния период е извършено служебно начисляване на сумите по
издадените фактури (с посочени в справката нулеви показания за стар и нов отчет).
Съгласно Писмо рег. № *от 16.10.2024 г. на Заместник – кмет на Район * при Община
Варна, на административен адрес: гр. В* са регистрирани 10 лица по постоянен адрес и 9
лица – по настоящ адрес.
От приетото и неоспорено от страните заключение на допуснатата Съдебно-
2
счетоводна експертиза се установява, че общият размер на дължимата главница за ползвана
вода по партида с абонатен № *по издадените от ищцовото дружество фактури в периода от
28.04.2020 г. до 31.01.2023 г., възлиза на 401,48 лева, а лихвата за забава върху посочената
главница, начислена от падежа на всяка фактура до 13.02.2023 г. – 52,72 лева. От
експертното заключение се изяснява още, че по процесните фактури не са отразени
плащания към 21.10.2024 г.
Приобщени към доказателствения материал по делото са и Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „*, одобрени с Решение №
ОУ-09 от 11.08.2014 г. на ДКЕВР, публикувани в централен и местен ежедневник.
Приложени са и Решения на ДКЕВР от 28.12.2018 г. и от 23.12.2019 г. за ценообразуване на
ВиК услугите, предоставяни от „*“ ООД.
От материалите по приобщеното ч.гр.д. № 1899/2023 г. по описа на Районен съд –
Варна, 50 състав, се установява, че въз основа на подадено на 17.02.2023 г. заявление от *”
ООД срещу Ф. О. А. е издадена Заповед № 1899/2023 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК за процесните суми. Заповедта е връчена на длъжника (настоящ
ответник) по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, по повод на което с Разпореждане № 684/05.01.2024 г.
на ищеца са дадени указания за предявяване на настоящите установителни искове с предмет
сумите по издадената заповед за изпълнение.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Обективно кумулативно съединените положителни установителни искове, с които
съдът е сезиран, са допустими, доколкото са налице общите предпоставки за съществуването
и надлежно упражняване на правото на иск, както и специалните такива, свързани с реда за
търсената защита по чл. 422, ал. 1 ГПК (съгласно т. 10а от Тълкувателно решение по тълк.
дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС), установени от приобщеното заповедно дело.
Предмет на предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове е установяване със сила
на присъдено нещо съществуването на обективираните в оспорената заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК вземания за главница за незаплатена консумирана вода по издадени от ВиК
оператора фактури, както и лихва за забава. Съгласно правилата за разпределяне на
доказателствената тежест в процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в
тежест на ищцовото дружество е да установи, при условията на пълно и главно доказване,
наличието на валидна облигационна връзка между него и ответника, реалното количество на
доставените ВиК услуги, отчитани и фактурирани по предвидения в приложимите Общи
условия ред, настъпила изискуемост на вземанията, както и тяхната стойност, а, в случай че
се касае за служебно начислени количества - предпоставките за извършеното начисляване и
съответствието на фактурираната средна консумация с предвидената такава за конкретната
хипотеза на служебен отчет.
Според § 1, ал. 1, т. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни
услуги „потребители“ са юридически или физически лица - собственици или ползватели на
съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги, както и юридически или физически
лица - собственици или ползватели на имоти в етажната собственост. Посочената легална
дефиниция е залегнала и в чл. 2, ал. 1 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор „*“ ООД (ОУ).
В настоящия случай се установява, че Ф. О. А. е заявил прехвърляне на свое име на
3
партидата, по която се води отчета за ползвани ВиК услуги на обект с адрес: гр. Варна, ул.
„Крайезерна“ № 31, с абонатен номер *, поради което и същият се явява длъжник на
ищцовото дружество за процесните вземания като потребител на ВиК услуги по смисъла на
§ 1, ал. 1, т. 2 от ЗРВИКУ и чл. 2, ал. 1 от ОУ.
Редът и начинът на измерване, отчитане и разпределение на количествата питейна вода
и на количествата отведени и пречистени отпадъчни води е уреден в разпоредбите на Глава
ІІІ от ОУ, както и в тези на Глава VІ от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството, обн. ДВ, бр.
88 от 8.10.2004 г. (Наредба № 4).
Според приложимата нормативна уредба, изразходваните количества питейна вода се
отчитат по водомер, монтиран на водопроводното отклонение от ВиК оператора и/или в
имотите на потребителите (чл. 22 от ОУ), като отчитането на водомерите се извършва в
присъствието на потребителя или на негов представител, който с подписа си удостоверява
съответствието на показанията с данните в отчета (чл. 23, ал. 4 от ОУ). Доставянето на
питейна вода и/или отвеждането и/или пречистването на отпадъчни води се заплащат въз
основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната мрежа, отчетено
посредством монтираните водомери, за което ВиК операторът издава ежемесечни фактури,
дължимите суми по които потребителите са длъжни да заплащат в 30-дневен срок след
датата на фактуриране (арг. от чл. 32 и чл. 33 от ОУ).
От събраните писмени доказателствени средства (заявление, уведомително писмо,
справка за недобора на частен абонат и писмо от Община Варна) се изяснява, че за периода
от 25.03.2020 г. до 30.01.2023 г. отчетът е извършван служебно, поради изтекъл срок на
метрологична годност на измервателния уред, за който е разкрита партидата с процесния
абонатен № 1134237.
Според чл. 34а, ал. 1-3 от Наредба № 4, периодичните проверки на индивидуалните
водомери като средства за измерване и разпределение на изразходваното количество вода в
сгради - етажна собственост се извършват през 10 години по искане и за сметка на
потребителите, като резултатите от тях се удостоверяват със знаци по реда на Наредбата за
средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, приета с ПМС № 239 от
2003 г. Ал. 4 от същата разпоредба предвижда задължение на операторите да осигуряват
комплексна услуга за сметка на потребителите, която включва демонтаж на индивидуалните
водомери, периодична проверка, монтаж и пломбиране. Съгласно чл. 34а, ал. 5, когато
длъжностно лице на оператора установи потребители с непроверени индивидуални
водомери при посочените условия, срокът за извършване на периодична проверка на
водомерите е три месеца, след изтичането на който количеството изразходвана вода се
начислява по реда на чл. 39, ал. 6. Според чл. 39, ал. 6, във вр. ал. 5 от Наредбата, до
поставянето на индивидуални водомери в сгради - етажна собственост или на водопроводно
отклонение с повече от един потребител месечното количество изразходвана, отведена и
пречистена вода се заплаща по 6 куб. м при топлофицирано жилище и по 5 куб. м - при
4
нетоплофицирано жилище за всеки обитател, които количества вода се завишават всяко
тримесечие с по 1,0 куб. м за всеки обитател.
Аналогична уредба се съдържа и в чл. 21, във вр. чл. 16, ал. 4 от ОУ, предвиждаща
отправяне на предписание на оператора до потребителя за извършване на периодична
проверка на непроверените индивидуални водомери след изтичане на десетгодишния срок
на тяхната метрологична годност, което предписание следва да бъде изпълнено в
тримесечен срок и при неизпълнение изразходваната вода се начислява служебно по реда на
чл. 25, ал. 8 и 10 от ОУ – по 6, респ. 5 куб.м за всеки обитател със завишение от 1,0 куб. м на
тримесечие.
От представеното уведомително писмо до ответника се установява, че в процесния
обект на потребление е липсвал водомер, отчитащ потреблението, доколкото същият е бил
самоволно преместен от абоната, съответно служителите на ищцовото дружество са били
поставени в невъзможност да установят метрологичната годност на измервателният уред.
Наред с това, както вече се посочи, потребителят има задължение да инициира проверката за
метрологична годност на измервателният уред, отчитащ потреблението на студена вода,
който е и негова собственост.
Освен това, ищецът е ангажирал доказателства в производството и за броя на
обитателите в процесния обект на потребление, като видно от Писмо рег. № *от 16.10.2024 г.
на Заместник – кмет на Район Младост при Община Варна, на процесния административен
адрес са регистрирани 10 лица по постоянен адрес и 9 лица по настоящ адрес. Ето защо и
предвид липсата на ангажирани доказателства, че водомерът е бил подложен на проверка,
респективно че е бил метрологично годен през процесния период, то следва изводът, че са
налице предпоставките за приложение на разпоредбата на чл. 39, ал. 6 от Наредба № 4 от
14.09.2004 г. Ищцовото дружество е разполагало с правото да начислява потребление през
процесния период по партида с абонатен номер 1134237, не по-малко от 5 м³ вода месечно
като минимално предвидено в Наредбата ниво.
Поради изложеното и като съобрази изчисленията, направени в констативно-
съобразителната част по въпрос 3 от заключението по допуснатата Съдебно-счетоводна
експертиза, както и посоченото от вещото лице за липса на извършено плащане от
ответника на сумите, предмет на настоящото производство, съдът намира предявените
искове за основателни и доказани в пълния им претендиран размер. С оглед на това, същите
следва да бъдат уважени изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищцовото
дружество следва да бъде присъдена сумата от общо 1 030 лева за сторени съдебно-
деловодни разноски в настоящото производство, от които: 75 лева за държавна такса, 250
лева - за депозит за вещо лице, 400 лева – възнаграждение за особен представител, 5 лева –
държавна такса за издаване на съдебно удостоверение и 300 лева за юрисконсултско
възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 12 на Тълкувателно решение № 4/2013
г., ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, следва да
се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство. Такива
са присъдени с издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в общ размер на 135 лева,
5
от които: 25 лева за заплатена държавна такса, 50 лева за юрисконсултско възнаграждение и
60 лева – такса за връчване на книжа чрез ЧСИ, като тази сума също следва да бъде
възложена в тежест на ответника.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по предявените по реда
на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове, че ответникът Ф. О. А., ЕГН **********, с
настоящ адрес: град *, Община *, Област *, ул. „*“ № 2, ДЪЛЖИ на ищеца *, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление: град Варна, ул. „Прилеп“ № 33, следните суми: сумата от
401,48 (четиристотин и един лева и четиридесет и осем стотинки) лева - представляваща
дължима главница за ползвани и незаплатени ВиК услуги по партида с абонатен номер *, за
периода от 25.03.2020 г. до 30.01.2023 г., за която има издадени фактури за периода от
28.04.2020 г. до 31.01.2023 г., за обект, находящ се в гр. Варна, ул. „Крайезерна“ № 29, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда
– 17.02.2023 г. до окончателното изплащане на задължението; сумата от 52,54 (петдесет и
два лева и петдесет и четири стотинки) лева, представляваща обезщетение за забава за
заплащане на горното задължение, начислено за периода от 28.05.2020 г. до 13.02.2023 г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1899/2023 г. по
описа на Районен съд – Варна, 50 състав, на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Ф. О. А., ЕГН **********, с настоящ адрес: град *, Община *, Област *,
ул. „Кокиче“ № 2, ДА ЗАПЛАТИ на "*" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град В*, сумата от общо 1 030 (хиляда и тридесет) лева, представляваща
сторени в исковото производство разноски, от които: 75 (седемдесет и пет) лева за
държавна такса, 250 (двеста и петдесет) лева - за депозит за вещо лице, 400
(четиристотин) лева – възнаграждение за особен представител, 5 (пет) лева – държавна
такса за издаване на съдебно удостоверение и 300 (триста) лева за юрисконсултско
възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Ф. О. А., ЕГН **********, с настоящ адрес: град *, Община *, Област *,
ул. „*“ № 2, ДА ЗАПЛАТИ на "*" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град *, ул. „*“ № 33, сумата от общо 135 (сто тридесет и пет) лева,
представляваща сторени в заповедното производство разноски, от които: 25 (двадесет и
пет) лева за заплатена държавна такса, 50 (петдесет) лева за юрисконсултско
възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, и 60 лева – такса за връчване на книжа чрез ЧСИ, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6