№ 48
гр. София, 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Камелия Първанова
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско
дело № 20211000502682 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.
С решение № 261020/15.02.2021г, постановено по гр.д.№ 10708/2018г по описа на
СГС, е осъдена ЗК „Лев Инс” АД с ЕИК ********* да заплати на Л. Ц. Ц.-М. с ЕГН
********** на основание чл.432 ал.1 КЗ сумата от 90 000лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат
ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 18.04.2018г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил иска за
разликата над сумата 90 000лв. до 100 000лв. Осъдена е ЗК „Лев Инс” АД да заплати на
адвокат Р. М. от САК, сумата от 3 177 лева адвокатско възнаграждение. Осъдена е Л. Ц. Ц.-
М. да заплати на ЗК „Лев Инс” АД с ЕИК сумата от 383лв. на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Осъдена е ЗК „Лев Инс” АД да заплати по сметка на СГС на основание чл.78, ал.6 ГПК ДТ и
разноски в общ размер на 3 900лв.
Решението е обжалвано ЗД „Бул Инс” АД, представлявано от адв.М.М. от САК, в
частта му, с която е уважена исковата претенция за разликата от 60 000лв. до 90 000лв. за
обезщетение за неимуществени вреди, с доводи, че е неправилно е необосновано. Възразява,
че определеното обезщетение за неимуществени вреди е завишено по размер, тъй като
противоречи на разпоредбата на чл.52 ЗЗД и съдебната практика. Позовава се, че съдът не е
съобразил заключението на приетата по делото СМЕ, съгласно което слезката е орган без
който човек може да живее без съществено да се промени начина му на живот, както и не е
отчетено времето на настъпване на събитието-27.12.2016г, към който момент следва да се
определи обезщетението. Излага доводи, че болките и страданията са били интензивни само
през първия месец, като са преминали в рамките на три до шест месеца. Претендира да се
отмени решението в обжалваната му част, да се отхвърли исковата претенция с правно
основание чл.432, ал.1 КЗ за разликата от 60 000лв. до присъдения размер от 90 0000лв. за
обезщетение за претърпените неимуществени вреди и да се присъдят направените по делото
разноски.
1
Ответната страна-Л. Ц. Ц.-М., чрез адв.Л.М. от САК, е оспорила въззивната жалба като
неоснователна. Позовава се на заключението на вещото лице по СМЕ, че в резултат на
причинените й телесни увреждания се е наложило оперативно отстраняване на орган-слезка,
който има съществено значение за имунитета, поради което е станала много по-податлива на
инфекции. Сочи, че правилно е прието от съда, че в резултат на отстранения лимфонен орган
трябва да спазва до края на живота си мерки и ограничения с цел опазване на здравето й, че
е изпивала болки и страдания 3 месеца, които били с интензивен характер през първия
месец, а общо продължителността на лечебният и възстановителният период е продължила
около 6 месеца. Има остатъчен белег на корема, поради което не може да облича бански.
Поддържа, че от ангажираните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетел се
установява, че след ПТП е била в тежко състояние, с тежък кръвоизлив, наложил спешна
оперативна интервенция. Не е можела да става от леглото, имала е нужда от непрестанни
грижи, както за нея, така и за двете й малки деца. ПТП я е променило освен физически и
психически, тъй като е изпаднала в депресия, посещавала е психолог. Сочи, че съдът е
съобразил възрастта й 28 години, продължителният възстановителен период-около 6 месеца,
временната нетрудоспособност за период от 7 месеца, интензитета на болките, изживения
шок, загубата на най-големия лимфоиден орган. Претендира да се остави без уважение
въззивната жалба и да се присъдят направените по делото разноски.
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, от надлежна страна и
против обжалваем съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Ищцата по делото-Л. Ц. Ц.-М. е посочила в исковата молба, че е пострадала, поради
настъпило ПТП на 27.12.2016 г. по причина на противоправното поведение на водача на л.
а. “Фолксваген поло“ с рег. № ***, който загубвайки контрол над автомобила, навлязъл в
лентата за насрещно движение и се блъснал в движещия се в тази лента л.а. „Сеат”, модел
„Алхамбра” с рег. № ***. Пътувала в л.а. „Фолксваген”, на задната седалка зад шофьора,
при инцидента загубила съзнание и в резултат на ПТП-то са били причинени тежки
увреждания-разкъсване на далака, хеморагичен перитонит, излив на кръв
в перитонеалната кухина.Наложило се е оперативно лечение с отстраняване на далака.
Имала болки и страдания. ПТП-то е настъпило по вина на лице, застраховано по договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” при ответното
дружество. На 07.03.2018 г. е предявила претенцията си пред застрахователя, който въпреки
допълнително поисканите и представени от нея документи, не е платил обезщетение.
Претендирала обезщетение в размер на исковата сума, заедно с лихва за забава, считано от
07.03.2018 г. до окончателното плащане.
Ответникът по делото-ЗД „Бул Инс” АД, представлявано от адв. М.М. от САК, е
ангажирал становище, че исковата претенция е неоснователна. Не е оспорил наличието на
застрахователно правоотношение с водача на л.а. „Фолксваген”. Оспорил е твърдения
механизъм на ПТП, което смята, че е настъпило не по вина на застрахования при него водач.
Твърди, че поведението на ищцата, изразяващо се в пътуване без
поставен обезопасителен колан, е в причинна връзка с настъпването на произшествието.
Посочил е, че размерът на исканото обезщетение е завишен, като сумата 50 000 лв. в
достатъчна степен би обезщетила причинените й болки и страдания.
С постановеното решение съдът е уважил частично исковата претенция по чл.432,
ал.1 КЗ за сумата от 90 000лв. за обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната
лихва от 18.04.2018г до окончателното изплащане. Отхвърлил е същата до размера от
100 000лв., в която отхвърлителна част решението е влязло в сила като необжалвано. Приел
е, че направеното възражение за съпричиняване е неоснователно.
Не се спори между страните, че увреждащият автомобил е имал сключена ЗЗГО при
ответника, покриваща датата на ПТП.
2
От приложените писмени доказателства: Констативен протокол, Оглед на
местопроизшествието и ДП № 884/2016 г. по описа на РПУ Дупница, се установява, че на
27.12.2016 г., около 18 ч., по първокласен път I-Е-79, в посока от гр. Дупница към гр. София
се движел л.а. “Фолксваген Поло” с рег. № ***, като водачът е изгубил контрол над
автомобила, навлязъл в лентата за насрещно движение и се блъснал в движещия се в тази
лента л.а. „Сеат”, модел „Алхамбра” с рег. № ***, в който като пътничка се возела ищцата
на задната седалка.
По делото е изготвена КСМАТЕ, в която е изяснен механизмът на произшествието,
по който страните по делото не спорят.
Вещото лице д-р Й. е установила, че в резултат на удара ищцата е
получила разкъсване на слезката (далака) с излив на 2 000 мл.кръв в коремната кухина,
наложило спешна оперативна интервенция с отстраняването на органа и обилна промивка
на коремната кухина, медикаментозно лечение с вливания на солеви и глюкозни разтвори,
антибиотици, бронхолитици, обезболяващи, преливане на кръв и плазма. Слезката е орган,
без който човек може да живее, като функциите му в организма са съществени по отношение
на имунитета и липсата води до податливост на инфекции. Наред с това увреждане е
получила и контузия на главата в областта на лицето в ляво с рана в областта на долната
челюст. Отстраняването на слезката е вероятно довело до честите инфекции, установени по
делото, с оглед на приложените болнични листове от 2018 и 2019 г. Според същия експерт,
направил преглед на ищцата, не може да се отдаде категорична причинно- следствена връзка
между тези оплаквания и ПТП, но намаленият имунитет може да улесни възникването на
подобни възпалителни заболявания.
При личния преглед вещото лице е установило, че след оперативната намеса на
ищцата е останал белег около 19 см., който е надигнат над околната кожа и разтеглен по
ширина.Той представлява козметичен дефект, който ще остане такъв. Според медицинските
документи на 06.01.2017 г. ищцата е била изписана от болницата, след което е била в отпуск
поради нетрудоспособност до 17.07.2017 г. През първите 3 месеца е търпяла болки и
страдания, които са били с най- интензивен характер през първия месец.
По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпит на свидетелката Н.,
която е дала показания, че е видяла ищцата в болницата след инцидента, че лицето й било
подуто, с лепенка и превръзка отляво, оплаквала се от силни болки в корема и лявата
ключица. След изписването й от болницата, лечението й продължило вкъщи още близо 6
месеца когато имала нужда от грижи лично за себе си и за двете й деца. Според свидетелката
ищцата изпаднала в депресия, променила се, смущавала се от белега, определен от
свидетелката като „грозен“.
Въз основа на обсъдените доказателства въззивният съд приема, че са налице всички
елементи от състава на чл.432, ал.1 КЗ за ангажиране на отговорността на ответното
дружество-противоправно виновно поведение на застрахованото лице, причинени вреди и
връзка помежду им, което се установява от заключението на изслушаната по делото
експертиза, ангажираните свидетелски показания и е безспорно между страните пред
въззивната инстанция.
При определяне на обезщетението за неимуществени вреди следва да се съобразят
Постановление №4/23.12.1968г. на Пленума на ВС и съдебната практика на ВКС по чл.290
от ГПК-напр. решение №130/8.07.2013г. на ВКС по т.д.№669/2012г., II Т.О.., решение
№151/12.11.2013г. на ВКС по т.д.№486/2012г, ІІ Т.О., ТК, решение №88/9.07.2012г. на ВКС
по т.д.№1015/2011г, ІІ Т.О., ТК, решение №199/30.11.2016г. на ВКС по т.д.№2432/2015г., ІІ
Т.О, в които се приема, че справедливостта като критерий за определяне размера на
обезщетението при деликт, не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка при
мотивирано изложение, а не изброяване на обективно съществуващи, конкретни
обстоятелства, като характер на увреждането, начин на извършването му, интензитета и
3
продължителността на търпимите болки и страдания, допълнително влошаване състоянието
на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания. На тази база
следва да се прецени обезщетението за неимуществени вреди за претърпените болки и
страдания.
Следва да се отчете, че пострадалата е била на 28 години към момента на ПТП,
причинените увреждания са: разкъсване на слезката с излив на кръв в коремната кухина,
наложило животоспасяваща операция за отстраняването й и контузията на главата. Загубата
на основния лимфоиден орган /далак/ от ищцата, макар и да може да живее без него, следва
да се отчете като съществено увреждане, което ще води да намаляване на имунитета на
пострадалата и възникването на чести инфекции за в бъдеще съгласно заключението на
СМЕ, при отчитане на младата й възраст, поради което възраженията във въззивната жалба в
тази насока са неоснователни. Периодът на лечение е бил около 3 месеца с интензивен
характер, най-вече през първия месец, нетрудоспособност-7 месеца. Възраженията, че
болките и страданията са преминали за период до 3 месеца, следва да се разглеждат при
съобразяване, че е настъпило трайно увреждане на здравето на пострадалата със загубата на
орган, което е увреждане за цял живот.
Налице са и други трайни увреждания-оперативен белег от 19см-козметичен дефект,
който загрозява, причинявайки на ищцата притеснение. Имала е нужда от чужда помощ в
периода на възстановяване за себе си и за децата си. За в бъдеще ще се налага да спазва
определени мерки и ограничения във връзка с намаления й имунитет. Следва да се съобразят
и промените в психическото състояние на пострадалата, както и, че се смущава от останалия
й белег.
Въз основа на посочените обстоятелства следва да се определи обезщетение в размер
на 90 000лв. за репариране на претърпените болки и страдания, ведно със законната лихва
върху сумата от 27.12.2016г. до окончателното изплащане на същата.
Като е достигнал до същите изводи първоинстанционният съд е постановил правилно
и законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено на основание чл.271 ГПК.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК следва да бъде
осъдена ЗК „Лев Инс” АД да заплати на адвокат Р. М. от САК, сумата от 3876
лева адвокатско възнаграждение за пред въззивната инстанция.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261020/15.02.2021г, постановено по гр.д.№
10708/2018г по описа на СГС, в частта му, с която е осъдена ЗК „Лев Инс” АД с ЕИК
********* да заплати на Л. Ц. Ц.-М. с ЕГН ********** на основание чл.432 ал.1 КЗ сумата
за разликата от 60 000лв. до 90 000лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди
в резултат на ПТП, реализирано на 27.12.2016г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 18.04.2018г. до окончателното й изплащане
и в частта за разноските.
В необжалваната му част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК ЗК „Лев Инс” АД с ЕИК ********* ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат Р. М. от САК, сумата от 3876 лева адвокатско възнаграждение пред
въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва при условията на чл.280 от ГПК с касационна
жалба в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5