МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД N2472/15г., втори наказателен състав при РУСЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД
Русенска районна прокуратура е обвинила:
подс. Й.А.Р. в това, че
на 08.05.2014 год. в гр. Русе, пред съд – Русенски районен
съд, четиринадесети граждански състав, в публично съдебно заседание по
гражданско дело № 8722, по описа за 2013 год. на Русенски районен съд, като
свидетел устно съзнателно потвърдил неистина - че не е участвал в сделки, сключени между „Дани Раз“ ЕООД – Русе и „Тежко
Машиностроене – 97“ АД и не е извършвал никакви уговорки за прихващане на
парични суми между двете дружества – престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК.
Прокурорът поддържа обвинението.
Подсъдимият и неговият защитник дават съгласие да не се провежда
разпит на всички свидетели и в.л.Л. П., с изключение на в.л. Цв. П., а при постановяване на
присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи и
експертни заключения на досъдебното производство, по смисъла на чл.371ал.1, т.1 НПК. Защитникът му пледира за оправдателна присъда, поради несъставомерност на
деянието.
Подс.Р.
отказва да дава обяснения. В тези дадени на досъдебното производство и
приобщени по ред, предвиден в НПК, не признава вината си.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено:
Подс.Й.А.Р.
е роден на *** ***. С основно образование. Работи. Женен. Неосъждан (осъждан
реабилитиран).
През
периода 01.08.2008 год. – 01.07.2013 год. подс.Р. работил по трудов договор на
длъжност „строителен техник“ в представляваното от сина му – А. А. търговско
дружество „Дани Раз“ ЕООД - Русе, с основен предмет на дейност - ремонт на
сгради.
През 2012 год. А. получил предложение от св. Р.М. –
изпълнителен директор на „Тежко Машиностроене - 97“ АД, за извършване на частичен ремонт на покривните конструкции на
две от производствените сгради на дружеството. На 03.10.2012 год. А. А. предоставил
на св. Р.М. изгодна оферта, в резултат на което двамата се договорили да се
срещнат, за да уточнят условията и сроковете за изпълнение на ремонтните
дейности. На уговорената среща вместо А. А. се явил баща му – подс.Й.Р., който
се представил пред св. Р.М. за управител на „Дани Раз“ ЕООД – Русе. Предоставил
му и визитна картичка, на която били изписани имената му и длъжността
„мениджър“. След като постигнали съгласие по ремонта на покривните конструкции
на двете сгради, св. Р.М. и подс.Й.Р. се разбрали да бъде сключен договор в
писмена форма. В резултат, на 01.11.2012 год., в гр. Русе, между „Тежко
Машиностроене – 97“ АД, като възложител и „Дани Раз“ ЕООД – Русе, като
изпълнител, бил сключен договор за изпълнение на строително – ремонтни работи. По силата на договора
„Дани Раз“ ЕООД – Русе приел да извърши
ремонтни работи на част от покривните хидроизолации на две от притежаваните от
„Тежко Машиностроене -97“ АД производствени сгради, съгласно количествено –
стойностната сметка в офертата от 03.10.2012 год. Съгласно договорката „Тежко
Машиностроене – 97“ АД внесли авансово по сметка на „Дани Раз“ ЕООД – Русе част
от договорената сума, а останалата следвало да бъде изплатена след приемане на
работата.
На 04.12.2012
год. била проведена среща между св. Р.М., А. А. и подс. Й.Р., при която изпълнените
СМР били приети с протокол, а за стойността на извършената работа била издадена
Фактура №127/04.12.2012год. По време на срещата, подс.Й.Р. и А. А. поискали от св. Р.М. да
закупят от „Тежко Машиностроене – 97“ АД машина за механично обработване на
метали, марка „Фрезхобел FLP – 1600/4750,
на стойност 44 000 лева с ДДС, след което да изчислят насрещните
задължения на двете дружества и да извършат прихващане до размера на по –
малкото от тях. Св. Р.М. приел предложението. На 12.12.2012 год. А. А. и
работници от „Дани Раз“ ЕООД – Русе взели машината, като за продажбата й била
издадена Фактура № 1169/12.12.2012 год.. Последната била осчетоводена от „Тежко
Машиностроене – 97“ АД, описана в ДДС дневника за продажбите на дружеството и
декларирана пред ТД на НАП.
На 19.12.2012
год. била проведена нова среща между св. Р.М., подс.Й.Р., счетоводителя на
„Тежко Машиностроене - 97“ АД и св.Б.Ц. - изпълнителен директор на „Ковашко
пресов завод“. На нея бил съставен протокол за прихващане от 19.12.2012год.,
съгласно който „Дани Раз“ ЕООД – Русе и „Тежко Машиностроене – 97“ АД се
споразумели за прихващане на задължения и вземания по три издадени фактури -
№127/04.12.2012 год., № 128/12.12.2012 год. и № 1169/12.12.2012 год. Протоколът
бил подписан от св. Р.М. за „Тежко Машиностроене – 97“ АД и подс.Й.Р. ***. Съгласно него, след направеното прихващане, „Дани Раз“ ЕООД –
Русе и „Тежко Машиностроене – 97“ АД нямали задължения /вземания/ помежду си.
Въпреки
гореизложеното, на 21.12.2013 год. А. А., в качеството си на представляващ
„Дани Раз“ ЕООД – Русе, предявил пред Русенски районен
съд искова молба срещу „Тежко Машиностроене – 97“ АД, с правно основание чл.266,
ал. 1 от ЗЗД и чл. 294, вр. чл.309а от ТЗ. С нея той поискал „Тежко
Машиностроене – 97“ АД да бъде осъдено да заплати на „Дани Раз“ ЕООД – Русе
парични суми по три фактури, две от които били включени в подписания от св.Р.М.
и подс.Й.Р. протокол за прихващане от 19.12.2012 год. Било образувано гр.д. № 8722/2013год.,
по описа на Русенски районен съд – четиринадесети граждански състав. След
получаване на препис от исковата молба и приложенията към нея, „Тежко
Машиностроене – 97“ АД, в предоставения срок за отговор, изразили становище за
неоснователност на исковата претенция, като се позовали на извършеното на
19.12.2012 год. прихващане между двете дружества. В съдебното заседание от 08.05.2014год., по посоченото гражданско дело, в
качеството на свидетел бил призован подс. Й.Р.. Последният знаел за делото,
както и за обстоятелството, че синът му, А. А., оспорил протокола за прихващане от
19.12.2012. Решил да свидетелства в полза на сина си, като отрече направените уговорки
за прихващане на задълженията между двете дружества. На посочената дата подс. Й.Р.
се явил пред Районен съд – гр. Русе, четиринадесети граждански състав. Съдията
по делото разяснил наказателната отговорност за престъпление по чл. 290, ал.1
от НК и подс.Р. обещал да говори истината. Независимо от това, той
свидетелствал в полза на сина си, като в показанията си посочил, че не бил участвал
в уговорки за прихващане на парични суми между „Дани Раз“ ЕООД –
Русе и „Тежко Машиностроене – 97“ АД, макар много добре да знаел, че това не е вярно. Заявил, че не си спомня
да е подписвал документи от името на фирмата на А. А.. В резултат, съдът му
предявил оригинала на приложения по делото протокол за прихващане от 19.12.2012
год. Тогава подс. Й.Р. заявил, че подписът за „Дани Раз“ ЕООД – Русе не е негов,
както и че не е подписвал такъв протокол. Отрекъл да е вземал машина от „Тежко
Машиностроене – 97“ АД, не знаел за каква машина става въпрос, както и отрекъл
да е извършвал уговорки за прихващане на парични суми между двете дружества. Предвид
твърденията на подс.Й.Р., съдът назначил съдебно – почеркова експертиза. Заключението
на вещото лице установили, че подписът за „Дани Раз“ ЕООД – Русе в протокола за
прихващане от 19.12.2012 год. бил положен от подс. Й.Р..
С Решение №
944/13.06.2014 год. по гр. дело № 8722/2013 год., Районен съд – Русе осъдил
„Тежко Машиностроене – 97“ АД да заплати на „Дани Раз“ ЕООД – Русе стойността
на извършени СМР по три фактури, две от които включени в протокола за
прихващане от 19.12.2012 год. В мотивите си съдията, докладчик по делото,
посочил че „възражението за прихващане от страна на процесуалният представител
на „Тежко Машиностроене – 97“ АД било направено едва във второто съдебно
заседание, когато възможността за това била преклудирана, в резултат на което не бил длъжен да изследва наличието на
насрещно вземане на ответника /„Тежко Машиностроене – 97“ АД/ към ищеца /„Дани
Раз“ ЕООД/ по твърдяната покупко-продажба на машина.” Посоченото решение било
потвърдено с Решение № 127/25.09.2014 год. по въззивно търговско дело № 198 по
описа на Окръжен съд - Русе.
В хода на досъдебното производство от
Русенски районен съд бил предаден 1 бр. оптичен носител CD – R,
марка „Verbatim“ капацитет 700 МВ, с ръкописно изписан текст с
черно пишещо средство „гр.д. 8722/13 / заседание от 08.05.2014 / РС – Русе,
който бил предоставен за изследване от експерт в сектор БНТЛ при ОД на МВР –
Русе. Заключението на вещото лице, по назначената техническа експертиза, установява,
че представеният за изследване оптичен носител CD – R,
марка „Verbatim“ съдържа 1
бр. аудио файл в .mp3 –формат –
„8722.13_rec0508-2014.mp3“ с аудиозапис от съдебно заседание по гр. д. №
8722/2013 год. по описа на Русенски районен съд, проведено на 08.05.2014 год.
Вещото лице посочило, че в изследването е възпроизведено на хартиен носител
единствено звуковото съдържание на аудиозаписа, от момента на предявяване на
относими по гр.д. № 8722/2013 год. по описа на РРС документи на подс.Й.Р. до
приключване на разпита на последния в качеството на свидетел.
Заключението на вещото лице, по назначената в хода на
разследването почеркова експертиза, установява, че подписът за „Дани Раз ЕООД”
- Русе в протокол за прихващане от 19.12.2012 год. между „Дани Раз“ ЕООД – гр.
Русе и „Тежко Машиностроене – 97“ АД е изпълнен от подс.Й.А.Р..
Заключението на вещото лице, по назначената в хода на съдебното
производство допълнителна експертиза по документи, сочи че подписът в реквизите
„За „Дани Раз”ЕООД на копието на Протокол за прихващане от 19.12.2012год.,
съответстващ на подписа в реквизита „За „Дани Раз”ЕООД в оригинала на Протокол
за прихващане от 19.12.2012год., е изпълнен първи. След това са изпълнени
заверките с поставяне на два печата с надписи: „ВЯРНО С ОРИГИНАЛА, А.К.,
АДВОКАТ” и „К.&К.&ПАРТНЬОРИ
Адвокатско дружество Русе” и подпис върху първия печат”.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от
свидетелските показания на Р.Б.М., Б.Х.Ц. и А.П.К., както и от приложените по
делото доказателства и доказателствени средства – материалите по гр.д. №
8722/2013 год. по описа на Русенски районен съд, протоколи за вземане на
образци за сравнително изследване, протокол за доброволно предаване, копие на
визитна картичка, заключенията на вещите лица.
Подсъдимият и
неговият защитник – адв.Д., със заявеното съгласие по смисъла на чл.371 ал.1,
т.1 от НПК на практика не оспорват процесуалната годност на събраните чрез
разпита на свидетелите гласни доказателства на досъдебното производство, както
и изготвените експертизи и протоколи, поради което отчитайки, че те са събрани
по реда и условията на НПК, съдът за да изгради вътрешното си убеждение стъпва
на тях.
Авторството на
подсъдимия и начина на извършване деянието му са безспорно установени. Подсъдимият
дава обяснения на два пъти – в разпитите си от 07.09.2015год и от 15.10.2015год,
като в този от 17.08.2015год. отказва да дава такива. В дадените от него и приобщени
по ред предвиден в НПК, подс.Р. не се счита за виновен. В обясненията си от
07.09.2015год. твърди, че „не може да разпознае свой подпис, върху копието на
протокола за прихващане”, че последният, а не оригиналът му бил предявен по
време на заседанието по гр.д. № 8722/2013 год. по
описа на РРС”. В обясненията си от 15.10.2015год. твърди, че „не е
представлявал „Дани Раз”ЕООД в отношенията
му с „Тежко Машиностроене – 97“ АД”, не оспорва, че „подписът върху оригиналния
протокол за прихващане от 19.12.2012год. е негов”, но същият „видял едва в хода
на настоящото наказателно производство”. С тези обяснения подсъдимият навежда,
че няма как да разпознае подписът си върху копието на протокола за
прихващане, след като върху него са положени заверките с поставяне на два печата с надписи:
„ВЯРНО С ОРИГИНАЛА, А.К., АДВОКАТ” и „К.&К.&ПАРТНЬОРИ
Адвокатско дружество Русе” и подпис върху първия печат. Така подсъдимият
отрича в съдебното заседание по гражданско дело № 8722 по описа за 2013 год. на
РРС, в качеството си на свидетел, съзнателно да е потвърдил неистина –
че не е извършвал
уговорки за прихващане на парични суми между „Дани Раз“ ЕООД – Русе и „Тежко
Машиностроене – 97“ АД. Съдът не дава вяра на изградената от него версия, счита
я за защитна теза, тъй като тя се оборва от останалия доказателствен материал.
На първо място това са показанията на свидетелите Р.Б.М. и Б.Х.Ц., които
изнасят идентични факти за среща, състояла се на 19.12.2012год. в Ковашко
пресов завод, на която присъствали освен те, В. М. /покойник/, счетоводител
на „Тежко Машиностроене – 97“ АД и подс.Р.. Твърдят, че на тази среща бил
подписан протокола за прихващане от подсъдимия за „Дани Раз”ЕООД, с
който били уредени финансовите задължения между двете дружества. Подписването
на този протокол от подс.Р. сочи, че последният участвал в уговорки за
прихващане на задълженията между посочените търговци, израз на които се явява и
подписването на протокола, като финал на същите. Гласните
доказателства съдът кредитира с доверие тъй като те кореспондират и със
заключението на вещото лице по назначената почеркова експертиза, установяващо,
че подписът за „Дани Раз ЕООД” - Русе в протокол за прихващане от 19.12.2012
год. между „Дани Раз“ ЕООД – гр. Русе и „Тежко Машиностроене – 97“ АД бил
изпълнен именно от подс.Й.А.Р.. Тези уличаващи доказателства, обосноваващи
деянието по чл.290 от НК, не могат да бъдат оборени от възражението на
последния, че в съдебното заседание по гр.дело № 8722/2013 год. по описа на РРС
му било предявено копието на оригиналния документ, със заверката на адв.К.,
която заверка подсъдимия използва, за да отрече авторството на подписа си и от
там участие в преговорите за прихващане на сумите между двете дружества. Тук е
мястото съдът да коментира и противоречието в обясненията на подс.Р. от
15.10.2015год., в които той веднъж признава, че „подписът в протокола, предявен
ми в съдебно заседание по гр. дело – на
л.59 /оригинал/ от гражданското дело е
мой” и малко по-надолу заявява, че „протоколът за прихващане от 19.12.2012год.
видях в оригинал за първи път тук, в хода на настоящото наказателно
производство”. Съдът отбелязва, че оригиналният протокол за прихващане подс.Р.
видял още в деня на съставянето му – 19.12.2012год., тъй като положил подписа
си в него, факт безспорно доказан, което сочи че още тогава бил наясно с
неговото съдържание и последици. А доколко по гр.дело му бил предявено копие от
него, е спорно обстоятелство. Спорно, тъй като в протокола от съдебното
заседание по гражданското дела от 08.05.2014год. е записано, че се предявява
„протокол за прихващане от 19.12.2012год. на стр.38”, където се намира копието
му, а от показанията на св.К. се установява, че му бил „предявен оригинала на
документа”, специално изискан съдия Б., като отразеното в протокола било
„неправилно отбелязване от секретаря С. К.”. Съдът дава вяра на показанията на
св.К., въпреки че противостоят на официален документ, какъвто се явява съдебния
протокол, тъй като те кореспондират и с техническата експертиза,
възпроизвеждаща аудиозаписа от съдебно заседание по гр. д. № 8722/2013 год. по
описа на Русенски районен съд, проведено на 08.05.2014 год. От него се
установява /л.130/, че съдията предявява протокол за прихващане, без да посочи
номера на листа, на който той се намира, така както е отразила, вероятно по
своя инциатива, съдебния секретар. Нещо
повече, от експертизата се установява,
че мъжки глас 3 възразява срещу предявяване на копието от протокола, като казва
– „Не, това е копието, накрая го задължихте оригинала да представи, да, моля да
го покажем”. Съдът отбелязва, че не следва да се надценява доказателствената
сила на протокола от съдебното заседание, като официален документ, тъй като
няма пречка последният да бъде с невярно съдържание. Допълнителна
гаранция за пълнотата на протокола се явява предвидената в ГПК възможност, в
срока за съставянето му да се ползват временно направените звукозаписи, които
се прослушват от протоколистите за допълване в случай на празнини – по реда на чл. 150, ал.3 от ГПК. В тази
връзка, следва да се посочи, че звукозаписът направен в хода на гражданския
процес е предназначен единствено да послужи за съставяне на протокола за
съдебното заседание или за отстраняване на грешки или празноти, като се пази в
7 дневния срок за поправки или до влизане в сила на решението, ако е направено
подобно искане – чл. 151, ал.5 от ГПК. Видно от
материалите по делото искане за поправка или допълване на протокола не са
правени, както и не е направено искане за запазване на звукозаписите. При всички
положения, обаче направения в гражданския процес звукозапис може да служи не само
за целите на изготвяне на протокола, отразяващ действията и изявленията на
участниците в него, но и като веществено доказателство в наказателното съдопроизводство. В този смисъл
съдът счита, че една присъда не може да се основава на доказателствената
стойност на съдебния протокол, при наличие на други доказателства, които
разколебават правилността на удостовереното с протокола изявление. По
изложените съображения съдът приема, че в съдебното заседание от 08.05.2014год.
на подс.Р. бил предявен оригиналния протокол за прихващане.
В допълнение съдът
отбелязва, че експертът в допълнителната експертиза на документи посочил
последователността на подписите, положени в реквизита „За „Дани Раз”ЕООД.
Експертът заключава, че подписът в реквизите „За „Дани Раз”ЕООД на копието на
Протокол за прихващане от 19.12.2012год., съответства на подписа в реквизита
„За „Дани Раз”ЕООД в оригинала на Протокол за прихващане от 19.12.2012год., и е
изпълнен първи, при това от подс.Р.. След това са изпълнени заверките с
поставяне на два печата с надписи: „ВЯРНО С ОРИГИНАЛА, А.К., АДВОКАТ” и „К.&К.&ПАРТНЬОРИ Адвокатско дружество
Русе” и подпис върху първия печат”, действия осъществени от адв.К.,
процесуален представител на „Тежко
Машиностроене – 97“ АД по гр. д. № 8722/2013 год. по описа на Русенски
районен съд. От това следва извода, че с поставянето на подписа си в протокола
от 19.12.2012год. подс.Р. съзнавал последиците от този документ – че двете
дружества уреждат финансовите си задължения и твърденията му, в гражданското
дело „че не е подписвал протокола и не
бил извършвал никакви уговорки за прихващане на пари…..”, съставляват
лъжествидетелстване.
Съдът не споделя и възражението на адв.Д. за
несъставомерност на деянието, тъй като протоколът за прихващане от
19.12.2012год. не бил от съществено значение за изхода на гр. д. № 8722/2013
год. по описа на Русенски районен съд. Така в Решение № 180 от 1.06.2015 г.
на ВКС по н. д. № 393/2015 г., I н. о., НК,
докладчик председателят Павлина Панова, съдебният състав на Върховния
касационен съд отбелязал, че за „състава на лъжесвидетелстването не е
необходимо лъжливото показание или обяснение да е повлияло на правилното
разрешаване на делото, като е достатъчно такова влияние да е възможно. Не се
изисква причинна връзка между показанията на лъжесвидетеля и решението по
делото, което да се основава на тези показания”. Нещо повече, в конкретния
случай съдията, докладчик по гр.
дело№ 8722/2013 год. по описа на Русенски районен съд, в решението си посочил, че „възражението за
прихващане от страна на процесуалният представител на „Тежко Машиностроене –
97“ АД било направено едва във второто съдебно заседание, когато възможността
за това била преклудирана, в резултат на
което не бил длъжен да изследва наличието на насрещно вземане на
ответника /„Тежко Машиностроене – 97“ АД/ към ищеца /„Дани Раз“ ЕООД/ по
твърдяната покупко-продажба на машина. Т.е. изключването на протокола за
прихващане се дължи на процесуална грешка от страна на адв.К., представител на „Тежко
Машиностроене – 97“ АД, а не защото същият е неотносим към гражданския спор.
Не се събраха доказателства подс.Р. да
е участвал в сделки между „Тежко Машиностроене – 97“ АД и „Дани Раз“ ЕООД,
каквото обвинение му е предявено. Нито в показанията на св.М. и св.Б. Ц., нито
в писмените документи съдът не открива доказателства за това. Нещо повече, в
обвинителния акт не се посочват и обстоятелства за характера на тези сделки. По
изложените съображения подс. Й.А.Р. следва
да бъде признат за НЕВЕНЕН в това,
на 08.05.2014год. в гр. Русе, като
свидетел, устно и съзнателно да е потвърдил неистина – че не бил участвал в
сделки, сключени между „Дани Раз” ЕООД – Русе и „Тежко Машиностроене – 97”АД и ОПРАВДАН за тази част от изпълнителното
деяние.
Анализът на доказателствата налага следния
правен извод:
От
обективна страна подс.Й.Р. осъществил състава на чл.290 ал.1 от НК, тъй като на 08.05.2014год. в гр. Русе, пред надлежен орган на
властта – Районен съд – Русе, 14 граждански състав, в публично заседание по
гр.дело №8722/2013год., по описа на РРС, като свидетел, устно съзнателно
потвърдил неистина – че не бил извършвал уговорки за прихващане на парични суми
между „Дани Раз” ЕООД – Русе и „Тежко Машиностроене – 97”АД.
От обективна страна
елементите на състава са налице,
както следва:
За съставомерността на деянието по чл. 290, ал. 1 от НК, от обективна
страна се изисква депозиране на неистински показания /което може да се
осъществи чрез действие - "потвърждаване на неистина" или чрез
бездействие - "затаяване на истина"/. С такава проява свидетелят
нарушава своето обществено и правно задължение да каже всичко, което му е
известно по делото, т.е. да възпроизведе собствените си възприятия относно
факти, които са предмет на доказване в процеса. Това е "истината",
която свидетелят трябва да потвърди пред съда или друг надлежен орган на
властта. В конкретния случай подс.Й.Р.
осъществил първата форма на изпълнителното деяние по чл. 290, ал.1 от НК –
потвърждаване на неистина. Деянието му се изразило в това, че той, макар много
добре да знаел истинските фактически обстоятелства, в проведеното на
08.05.2014год. съдебно заседание по гражданско дело № 8722/2013 год., по описа
на Русенски районен съд, пред четиринадесети граждански състав, като свидетел
потвърдил обстоятелства, които са в пълна противоположност с обективните, а
именно, че не бил извършвал уговорки за прихващане на парични суми между „Дани Раз”
ЕООД – Русе и „Тежко Машиностроене – 97”АД, т.е. потвърдил
една неистина.
От субективна страна извършил престъплението при пряк
умисъл, с ясното съзнание за противоправността на деянието си и произтичащите
от него общественоопасни последици, като искал тяхното настъпване. Той много
добре съзнавал, че като даде неистински показания
относно обстоятелства, които са пряко свързани с предмета на доказване по
гр.д. №8722/2013 год. по описа на
Русенски районен съд ще попречи на съда за разкриване на обективната истина и
съответно за правилното решаване на правния спор. Независимо от това, воден от
мотива да помогне на сина си, като подкрепи тезата му в процеса, че не е
извършвано прихващане на парични суми между „Дани Раз“ ЕООД – Русе и „Тежко
Машиностроене – 97“ АД потвърдил неистина, за сметка на правилното и обективно
правораздаване.
Предвид
изложеното, съдът признава подс. Й.А.Р.
за ВИНОВЕН в извършването на
престъпление по чл.290 ал.1 от НК и му налага наказание при индивидуализацията,
на което съобрази: смекчаващи отговорността обстоятелства
- чисто съдебно минало /реабилитиран/; полагането на общественополезен труд; отегчаващи отговорността обстоятелства:
не се установиха.
Предвид
предходното, съдът определя наказанието при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства,
при условията на чл.54 от НК като отмери
наказание от : ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода. За поправяненто и превъзпитанието на подс.Р., съдът намира, че така определеното наказание не следва да се търпи
ефективно и предвид наличието
на предпоставките на
чл.66 НК, следва да се ОТЛОЖИ за
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ. С така определеното наказание биха се постигнали целите по чл.36 НК и най-вече на личната превениция.
Подсъдимият дължи направените по делото разноски: по
сметка на ОДМВР 247.08лв., разноски в досъдебното производство и сумата от
115,50 лв. по сметката на Русенски районен съд -разноски в съдебно заседание.
Причини
за извършване на престъплението: правен нихилизъм и липсата на респект към
органите на реда.
Така мотивиран
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:...............................