Присъда по дело №10472/2009 на Окръжен съд - Хасково

                                                                 П Р И С Ъ Д А

     №

                                                          Гр.Хасково 09.11. 2012 г.

 

                                                 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          Хасковският Окръжен съд ………………………наказателна колегия в публичното си съдебно заседание на девети ноември през две хиляди и дванадесета година в състав:

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ф. Ф.

   СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ : В.В.

           Т.К.     

        

          при секретаря: А.И. и в присъствието на прокурора Д. С. , като разгледа докладваното от Председателя НОХД № 472 по описа за 2009 год.,

 

                                                     П  Р   И   С  Ъ   Д   И   :

 

          ПРИЗНАВА подсъдимия С.Т.А. роден на ***г. в гр. Хасково , ***  **** гражданин, женен , неосъждан, с висше образование, работещ, живущ *** с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това че: В периода 22.10.2002 г. до м. 11 2006 г. в гр.Хасково , с.Брод , гр. Любимец , гр. Свиленград и гр.Харманли , всички от обл. Хасково  сам и в съучастие с Н.Т.М. в качеството си на извършител, без съответно разрешение извършвал по занятие банкови сделки за които се изисква такова разрешение , като с тази дейност причинил значителни вреди на К.Г.Н. и Т.С.Н. в размер на 2000 лв. , на Д.Г.М. в размер на 5000 лв. , на В.И.В. и Е.Т.В. в размер на 5408 лв. , общо в размер на 12 408 лв. и получил значителни неправомерни доходи в размер на 51368 лв. поради което и на осн.чл. 252 ал.2, вр. ал.1 предл.1-во вр.чл.20 ал.2 и чл. 55 ал.1 т.1 и ал. 2 от НК  го ОСЪЖДА на 2 / две / години „ Лишаване от свобода „ и глоба в размер на 3000 лв. , като на осн. чл. 66 ал.1 от НК отлага изпълнението на наказанието „ Лишаване от свобода „ за срок от 4 / четири / години , като по първоначално предявеното му обвинение за периода от месец ноември 1999г. до 22.10.2002 г. и ,че деянието е извършено в с. Стойково обл. Хасково, за разликата в размера на причинените вреди на К.Г.Н. и Т.С.Н. над 2000 лв. до 5000 лв. и в общият им размер над 12 408 лв. до пълният предявен размер от 16 030 лв., както и за разликата в размера на получените неправомерни доходи над 51368 лв. до пълният предявен размер от 82 000 лв. на осн. чл.304 от НПК го ОПРАВДАВА.

ОСЪЖДА подсъдимия С.Т.А. със снета по – горе самоличност да заплати на К.Г.Н. с ЕГН ********** и Т.С.Н. с ЕГН ********** двамата от с. Стамболийски обл. Хасково, сумата от 2000 лв. представляваща обезщетение за причинените им в резултат на деянието имуществени вреди ,ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното и изплащане, както и сумата от 250 лв. разноски за адвокат , като гражданският иск за разликата до пълният му предявен размер от 5000 лв. като неоснователен и недоказан ОТХВЪРЛЯ .

ПРИЗНАВА подсъдимия Н.Т.М. , роден на *** г. в гр. Хасково , ****, ***гражданин, женен , неосъждан, с висше образование, пенсионер , живущ *** с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това че : В периода  от месец февруари 2000 г. до месец януари 2007г.  в гр. Хасково , с. Стамболийски , с. Стойково , гр. Харманли всички в обл. Хасково и в гр. Първомай обл. Пловдив сам и в съучастие със С.Т.А.  в качеството си на извършител без съответно разрешение извършвал по занятие банкови сделки за които се изисква такова разрешение , като с тази дейност причинил значителни вреди на И.Д.Н. и В.Н.Н. в размер на  4134 лв. , на Д.Г.И. , Г.П.Т. и Т.А.Т. в размер на 43 610 лв., на К.Г.Н. и Т.С.Н.  в размер на 14825 лв. и на Д.Г.М. в размер на 5000 лв. ,всички на обща стойност 67 569 лв. и получил значителни неправомерни доходи в размер на общо 129 247.80 лв. поради което и на осн.чл. 252 ал.2, вр. ал.1 предл.1-во вр.чл.20 ал.2 и чл. 55 ал.1 т.1 и ал. 2 от НК  го ОСЪЖДА на 3 / три / години „ Лишаване от свобода „ и глоба в размер на 4000 лв. , като на осн. чл. 66 ал.1 от НК отлага изпълнението на наказанието „ Лишаване от свобода „ за срок от 5 / пет / години , като по първоначално предявеното му обвинение за разликата в размера на причинените вреди на : Д.Г.И. , Г.П.Т. и Т.А.Т. над 43 610лв. до 45 000 лв., на И.Д.Н. и В.Н.Н. над 4134 лв. до 7906.23 лв. и на К.Г.Н. и Т.С. над 14825 лв. до 16 950 лв. , както и в общият размер над 67 569 лв. до пълният предявен размер от 74 856.23 лв. и за разликата в размера на получените неправомерни доходи над 129 247.80 лв. до пълният предявен размер от 169 194.63 лв. , на осн.чл. 304 от НПК го ОПРАВДАВА .

ПРИЗНАВА  подсъдимия  Н.Т.М. със снета по – горе самоличност за НЕВИНЕН в това , че в периода от м. април на 2001г. до 31.12.2002 г. в гр. Хасково при условията на продължавано престъпление в качеството си на едноличен собственик на „ Гарант 2001 „ ЕООД  гр. Хасково , избегнал плащането на данъчни задължения като не подал данъчни декларации , които се изискват по силата на закон / по чл. 43 от ЗОДФЛ към 3.04.2001г. и към 14.01.2002 г. / и към 31.10.2001 г. укрил данъчни задължения в размер на 9333.28 лв. , а към 31.10.2002г. укрил данъчни задължения  в размер на 18 200 лв. , общо 27 533.28 лв. като укритите задължения са в големи размери , като по предявеното му обвинение за престъпление по чл. 257 ал.1 пр.1 / отм./ вр.чл. 255 ал.1 пр.1 / отм./ вр.чл. 26 ал.1 и чл. 2 ал.2 от НК на осн. чл. 304 от НПК го ОПРАВДАВА .

ОСЪЖДА подсъдимия Н.Т.М. със снета по – горе самоличност да заплати на К.Г.Н. с ЕГН ********** и Т.С.Н. с ЕГН **********  двамата от с. Стамболийски обл. Хасково  сумата от 14825 лв. , представляваща обезщетение за причинените в резултат на деянието имуществени вреди ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното и изплащане , както и сумата от 250 лв. разноски за адвокат като гражданският иск за разликата до пълният му предявен размер от 16 950 лв. като неоснователен и недоказан ОТХВЪРЛЯ .

ОСЪЖДА подсъдимия Н.Т.М. със снета по – горе самоличност да заплати на Д.Г.И. *** сумата от 43610 лв. представляваща обезщетение за причинените и в резултат на деянието имуществени вреди , ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното и изплащане , както и сумата от 300 лв. разноски за адвокат , като гражданският иск за разликата до пълният му предявен размер от 45 000  лв. като неоснователен и недоказан отхвърля.

ОСЪЖДА  подсъдимите  С.Т.А. и Н.Т.М. , двамата със снета по – горе самоличност да заплатят  на осн.чл. 53 ал. 2 б. „ б” от  НК в полза на Държавата солидарно сумата от 29 440 лв. ,а по оттделно- подсъдимият  С.Т.А. сумата от 21 928 лв. , а подсъдимият Н.Т.М. сумата от 99 807.80 лв. представляващи равностойността на придобитото от тях чрез престъплението по чл. 252 ал.2, вр. ал.1 предл.1-во вр.чл.20 ал.2 от НК .

          ОСЪЖДА подсъдимите да заплатят в полза на държавата по бюджетната сметка на ВСС всеки един от тях сумата от по 1067 лв. - общо 2134 лв. представляваща  направени по делото разноски .

                              Присъдата подлежи на въззивно обжалване и протест пред Апелативен Съд-гр.Пловдив в 15-дневен срок от днес.

 Председател:                                             Съдебни заседатели :1.                     2

                                                       

                            

 

                            

Мотиви към присъда постановена по  НОХД № 472 / 2009 г . по описа на ХОС .

 

Окръжна Прокуратура– Хасково е повдигнала против подсъдимият Н.Т.М. от гр.Хасково обвинение за две престъпления - първото по чл. 252 ал.2 вр.ал.1 пр.1 вр. чл.20 ал.2 от НК :  За това , че в периода месец февруари 2000г. - януари 2007 г. в гр.Хасково , с. С. , с. С. и  гр.Харманли всички в обл.Хасково и гр.Първомай обл.Пловдив, сам и в съучастие със С.Т.А. в качеството си на извършител, без съответно разрешение извършвал по занятие банкови сделки за които се изисква такова разрешение, като с тази дейност причинил значителни вреди на И.Д.Н. и В.Н.Н. в размер на 7 906.23 лв. , на Д.Г.И., Г.П.Т. и Т.А.Т. в размер на 45 000 лв., на К.Г.Н. и Т.С.Н. в размер на 16 950 лв. и на Д.Г.М. в размер на 5000 лв. , всички на обща стойност 74 856, 23 лв. и получил значителни неправомерни доходи в размер на  169 194.63 лв.

Второто обвинение е за престъпление по чл.257 ал.1 пр.1 /отм./ вр.чл. 255 ал.1 пр.1 / отм./ вр.чл. 26 ал.1 и чл. 2 ал.2 от НК – за това , че в периода м. април  2001г.- 31.10.2002г. в гр. Хасково при условията на продължавано престъпление, в качеството си на едноличен собственик на „Гарант 2001 „ ЕООД -Хасково, избегнал плащането на данъчни задължения като не подал данъчни декларации които се изискват по силата на закон / по чл.43 от ЗОДФЛ към 3.04.2001г. и към 14.01.2002г./ и към 31.10.2001г. укрил данъчни задължения в размер на 9333.28 лв., а към 31.10.2002г. укрил данъчни задължения  в размер на 18 200 лв. , общо 27 533.28 лв. , като укритите данъчни задължения са в особено големи размери .

Против подсъдимият С.Т. А. *** е повдигнато обвинение за престъпление чл.252 ал.2 вр.ал.1 пр.1 вр.чл.20 ал.2 от НК : За това, че в периода м. ноември 1999г. – м. ноември 2006г. в гр.Хасково, с.Брод, гр.Любимец, гр.Свиленград, с.С. и гр.Харманли всички от обл.Хасково, сам и в съучастие с Н.Т.М. в качеството си на извършител без съответно разрешение извършвал по занятие банкови сделки за които се изисква такова разрешение, като с тази дейност причинил значителни вреди на К.Г.Н. и Т.С.Н. в размер на 5000 лв., на Д.Г.М. в размер на 5000 лв. и на В.И.В. и Е.Т.В. в размер на 6030 лв., общо 16 030 лв. и получил значителни неправомерни доходи в размер на 82 000 лв.

Пострадалите от престъплението по чл.252 ал.2 вр. ал.1 пр.1 вр.чл. 20 ал.2 от НК – К.Г.Н. и Т.С.Н. предявяват чрез дъщеря си П.К.Н. упълномощена с пълномощно /л.194 т.І НОХД/ граждански иск против подсъдимия С.Т.А. за сумата от 5000 лв. и граждански иск против подсъдимият Н.Т.М. за сумата 16 950 лв. търсени като обезщетение за причинените им от деянието имуществени вреди ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното и изплащане , претендират и разноски.  

Пострадалата Д.Г.И. предявява против подсъдимия Н.Т.М. граждански иск за сумата от 45 000 лв. търсена като  обезщетение за причинените и от деянието имуществени вреди ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното и изплащане , претендира и разноски.

Предявените граждански искове бяха приети за съвместно разглеждане в настоящото наказателно производство и посочените лица конституирани като граждански ищци и частни обвинители .

Предявеният от пострадалата И.Д.Н. граждански иск  против подсъдимия М. не бе приет за съвместно разглеждане в наказателното производство, но същата бе конституирана като частен обвинител.

Другите пострадали не предявяват граждански искове против подсъдимите и не правят искане за конституиране като страни.

В съдебно заседание прокурорът от Окръжна Прокуратура Хасково поддържа повдигнатите против подсъдимите обвинения. В пледоарията си излага съображения по пунктовете на обвинението и твърди, че същото се доказвало с незначителни корекции за престъплението по чл.252 ал.2 вр.ал.1 пр.1 вр.чл.20 ал.2 от НК . Доказвало се и  за престъплението по чл.257 ал.1 пр.1 /отм./ вр.чл. 255 ал.1 пр.1 / отм./ вр.чл. 26 ал.1 и чл. 2 ал.2 от НК по отношение на подс. М., като иска съдът да признае подсъдимите за виновни и им определи наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства , но не и при условията на чл.55 от НК. Прокурорът иска на подс. М. за престъплението по чл.252 ал.2 вр.ал.1 пр.1 вр.чл.20 ал.2 от НК да бъде наложено наказание от 6 години „ Лишаване от свобода „ и „ Глоба” в размер на 6000 лв. , а за престъплението по чл.257 ал.1 пр.1 /отм./ вр.чл.255 ал.1 пр.1 /отм./ вр.чл.26 ал.1 и чл. 2 ал.2 от НК, наказание от 1 година „ Лишаване от свобода” чието изпълнение бъде отложено по реда на чл. 66 от НК и на осн.чл.23 от НК му бъде определено едно общо наказание в размер на по- тежкото а именно 6 години „Лишаване от свобода” към което да се присъедини наказанието „ Глоба „ и се приспадне времето през което е бил с мярка за неотклонение „ Домашен арест „ ,а на подс. А. за престъплението по чл.252 ал.2 вр.ал.1 пр.1 вр.чл.20 ал.2 от НК да бъде наложено наказание от 5 години „ Лишаване от свобода „ и глоба в размер на 5000 лв. , както и на осн. чл.53 ал.2 б. „ Б” от НК неправомерните доходи придобити от подсъдимите да се отнемат в полза на държавата. По отношение на гражданските искове намира, че следва да бъдат уважени в доказаният размер.

В пледоарията си адв. Б. повереник на гражданските ищци и частни обвинителни К.Г.Н. и Т.  С.Н. поддържа становището на прокурора, намира повдигнатото против подсъдимите  обвинение за доказано и иска същите да бъдат признати за виновни и осъдени а предявените граждански искове уважени изцяло.

Адв.К. повереник на Д.Г.И., също намира повдигнатото обвинение за доказано и иска предявеният от доверителката му  граждански иск против подс. М. да бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва от датата на увреждането и направените разноски. Частният  обвинител и граждански ищец – Д.Г.И. поддържа изложеното от повереникът и. Изложеното от адв.Б. и адв.К. се споделя и от частният обвинител И.Д.Н..

 Адв. Т. – защитник на подс. М. намира повдигнатите против доверителят му обвинения за престъплението по чл.257 ал.1 пр.1 /отм./ вр.чл. 255 ал.1 пр.1 /отм./ вр.чл.26 ал.1 и чл.2 ал.2 от НК и по чл.252 ал.2 вр.ал.1 пр.1 вр.чл.20 ал.2 от НК за недоказани и иска да бъде оправдан . В пледоарията си твърди, че доверителят му не е осъществил състава на посочените престъпления като излага съображения в тази насока и сочи , че се касаело евентуално за извършена измама, предявените граждански искове намира за неоснователни и недоказани и иска да се отхвърлят. 

Адв. Н. – защитник на подс. А. също намира повдигнатото против доверителят и обвинение за престъплението по чл.252 ал.2 вр.ал.1 пр.1 вр.чл.20 ал.2 от НК за недоказано. В подробната си пледоария сочи , че обвинителният акт страдал от пороци и бил неясен , взема становище по всеки пункт на обвинението касаещ доверителят и. Предвид характера на престъплението по чл. 252 от НК което е по занаят и от него се реализират доходи сочи, че доходите на доверителят и били от преди 2002г. и не от престъпна дейност поради което иска да бъде оправдан .

Подсъдимият Н.Т.М. дава частични обяснения по повдигнатото му обвинение в проведеното на 30.03.2011 г. съдебно заседание в които на практика до някъде описва извършеното по време място и начин .В последствие отказва да дава обяснения ,подсъдимият  С.Т.А. се възползва от правото си да откаже даването на обяснения ,поради което бяха прочетени обясненията им дадени на досъдебното производство в присъствието на защитник.

В личната си защита подс. М.  поддържа изложеното от защитникът си и посочва, че  не е осъществил състава на престъплението по чл.257 ал.1 пр.1 /отм./ вр.чл.255 ал.1 пр.1 /отм./ вр.чл.26 ал.1 и чл.2 ал.2 от НК , понеже упражнявал не само дейност като „ заложна къща „ а и други чрез  „ Гарант 2001 „ ЕООД , консултирал се с адвокати , наел счетоводител , а при извършените му проверки от НАП не били констатирани нарушения , подал съответните данъчни декларации. По повод дадените заеми твърди , че не е осъществил състава и на престъплението по чл.252 ал.2 вр.ал.1 пр.1 вр.чл.20 ал.2 от НК, също се консултирал с адвокати включително и с подс. А. и с отпуснатите заеми помагал на хората . В последната си дума иска да бъде оправдан .

В личната си защита подс. А. поддържа изложеното от защитникът си , посочва , че чрез повдигнатото му обвинение по време на досъдебното производство били нарушени изцяло правата му . Реализирал доходите си от адвокатска практика  и ги декларирал. Обслужвал подс. М. като адвокат и му помогнал със средства с които да упражнява дейността си на заложна къща. Посочва, че не е давал парични заеми срещу лихва с изключение на св. К.Ж. и за да му даде заема продал ДЦК преди падежа , а договорената лихва покривала загубата от продажбата им . В последната си дума заявява , че няма претенции към съда .

 Съдът като прецени събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и предвид становищата на страните приема за установено от фактическа страна следното :

Подсъдимият С.Т. А. *** работел като адвокат от 1988г. /л.155 т.І п.V д.п./, преди това бил прокурор в РП- Димитровград и в ОП-Хасково. Като адвокат практикувал основно в гр. Димитровград и имал множество корпоративни клиенти, но около края на 2001г. работата му намаляла. В началото на 2002 г. се преместил в гр.Хасково и установил кантората си в къщата си на бул. „ България „ № 45. От своя страна подсъдимият Н.Т.М. от гр.Хасково на 24.01.1994г. регистрирал ЕТ „НИТА-Н.М.„ със седалище и адрес на управление в гр.Хасково /л.297 т.І п.ІІІ д.п./. След това на 02.03.2001 г. регистрирал и „ГАРАНТ-2001„ ЕООД гр.Хасково на което бил едноличен собственик на капитала, управител и представляващ /л.298 т.І п.ІІІ д.п./. Чрез това дружество подс. М. започнал да упражнява дейност като заложна къща в нает офис на бул. „ България „ № 59 в гр.Хасково давайки заеми на различни лица срещу залог на движими вещи – основно злато и битова техника. За заемите се съставяли договори и се водела аналитична документация - хронологични месечни регистри, справки за доставки по дати, номерирани РКО, на гърба на договорите се отбелязвали ПКО за върнатите суми от заемополучателите , платените такси и лихви /т.V д.п./. Освен чрез дружеството, преди още да се познава с подс. А. ,подс.М. предоставял заеми срещу лихва като физическо лице, обезпечени с договорни ипотеки на недвижими имоти. След преместването на подс. А. в гр. Хасково, през 2002 г. подс.М. потърсил услугите му като адвокат, понеже бил недоволен от предходни адвокати които водели делата му. Така двамата се запознали и подс. А. започнал да обслужва като адвокат подс. М.. В последствие отношенията им станали приятелски и подс. А. пожелал да участва при даването на заемите от страна на подс. М., последният се съгласил и така от месец октомври на 2002 г. двамата започнали да дават заеми заедно като физически лица срещу лихва. До този момент за обезпечаване на заемите които давал , подс. М. искал обикновено да бъдат обезпечени с ипотека на недвижим имот , но по настояване на подс. А. след като започнали заедно да дават заеми , обезпечаването им вече ставало като заемополучателите им прехвърляли на тях или на техни близки роднини  собствеността върху недвижимите имоти и след изплащане на заема с уговорената лихва, собствеността им се връщала обратно, а ако заема не се изплатял имало случаи в които подсъдимите продавали имотите. Първоначално подсъдимите работели в офиса на подс.М. в гр.Хасково на бул. „ България „ № 59 , но през 2003 г. се преместили в офиса на подс. А. на бул. „ България „ № 45. В някои от сделките при даването на заемите срещу лихва подсъдимите участвали и самостоятелно.

Междувременно преди да се запознае с подс. М., подс. А. се познавал от 1994г. със св. П.Т.Я. която била от гр. Хасково, но двамата се познавали от фирмата в която работели в гр. Димитровград. През месец ноември на 1999 г. свидетелката и съпругът трябвало да заплатят сумата от 11 000 лв. за товарен автомобил който закупили , но имали задължения към банки и не могли да вземат банков кредит . Тогава свидетелката поискала от подс.А. заем в посоченият размер. Последният и отговорил, че ще разговаря със съпругата си и на 09.11.1999г. дал на свидетелката въпросният заем за срок от 6 месеца, на същата дата последната му прехвърлила собствеността върху  апартаментът си в гр. Хасково на ул. „ Стара Планина „ № 69-71 бл.208-1 вх.Б ет.4 за сумата от 17 288.20 лв. според нотариалният акт / л. 3-4 т.ІІ п.І д.п. /. В показанията си дадени в съдебно заседание на 09.04.2010 г./л.340–341 т.І НОХД/ св.Я. сочи, че по заема нямало договорена лихва и по собствена инициатива, прехвърлила собствеността върху апартаментът си в полза на подсъдимия. В последствие синът и катастрофирал свидетелката не могла да върне заема на подсъдимия в уговореният срок и го върнала след 1 година. През това време подсъдимият не я притеснявал , отношенията им били добри и я обслужвал като адвокат, а след връщането на заема заявява , че от благодарност му дала сумата от 1000 лв. На досъдебното производство свидетелката не е разпитвана  пред съдия и в посоченото съдебно заседание от 09.04.2010г. с оглед действаща тогава норма на чл.281 от НПК /преди изменението и с д.в. бр. 32/2010г. в сила от 28.05.2010г. /, поради  липсата на съгласие на подсъдимите и техните защитници не бяха прочетени показанията и дадени пред органа на досъдебното производство.

От своя страна подсъдимият М. преди да се запознае с подс. А. предоставял сам като физическо лице заеми срeщу лихва :

 Така в началото на 2000г. св.И.Д.Н. и съпругът и св.В.Н. от гр. Хасково имали нужда от пари. Св.Н. разбрал от св. И.С.К., че подсъдимият М. давал пари срещу залагане на имот и поискал от него заем в размер на 1700 щатски долара за срок от 1 година . Подсъдимият се съгласил да му даде исканата сума за този срок , но срещу месечна лихва от 10 %  и поискал от свидетеля да ипотекира в негова полза апартаментът си. Свидетелят се съгласил и на 10.02.2000г. бил съставен нотариален акт за договорна ипотека № 54 т. І рег. № 846 н.д. № 77/ 2000 г. на Нотариус Х.К. / л.167 т.ІІ папка І д.п./ в който обаче било посочено, че подс.М. давал на свидетелите Н заем в размер на  10 000 лв. със срок на изплащане 12 месеца , най – късно до 08.02.2001г.  платим на пет равни вноски от по 2000 лв. с падеж на първата на 31.05.2000г. В договора било отразено, че неплащането на която и да е от вноските прави цялото вземане изискуемо. За обезпечаване на заема свидетелите учредили в полза на подсъдимия ипотека върху апартаментът си в гр.Хасково кв. „ ** „ бл.16, вх.А ет.5 ап.27 с площ от 81.31 кв.м., ведно с избено помещение , в който живеели с трите си деца. Основно с получаването на заема и изплащането му от страна на семейство Н. се ангажирал съпругът св.Н. ,а св. Н. знаела в общи линии за заема от него. При изповядването на сделката нотариусът изчел съдържанието на нотариалният акт и след като напуснали нотариалната кантора подсъдимият заявил на свидетелите, че за негова сигурност в нотариалният акт пишело , че заема е в размер на 10 000 лв. , а не реалните 1700 долара. На същата дата по искане на подсъдимия, св. Н подписали и нотариално заверено пълномощно / л.110 т.І папка V д.п. и в оригинал л.745 т.ІІ НОХД/, с което го упълномощили да се разпорежда с апартаментът им. На същата дата след сделката  подсъдимият предоставил на св. Н. сумата от 1700 щатски долара от която си удържал разноските за адв. Т. , който подготвил документите и първоначалната вноска за лихвата от 170 долара . След това св. Н. платили на подсъдимия М. още две вноски лихва от по 170 долара за месеците март и април , през месец май на 2000г. свидетелят останал без работа и спрял да плаща на подсъдимия лихвата по заема. От своя страна подсъдимия още на 02.06.2000г. отправил нотариална покана до свидетелите Н с която поискал да се явят на 16.06.2000г. в кантората на нотариус К. и му върнат заема, като в поканата посочил , че в противен случай ще се удоволетвори от имота. Нотариалната покана видно от поставената и заверка, била връчена от нотариуса на св. Н. на 08.06.2000 г. / л.117 т. І папка 5 д.п. и л.744 НОХД т.ІІ/. На посочената в поканата дата свидетелите не се явили за което се съставил протокол от нотариуса  / л.118 т.І папка 5 д.п. и л.743 т. ІІ НОХД /.След това използвайки пълномощното и действайки от името на свидетелите, на 26.06.2000 г. с нотариален акт № 105 т. ІІ рег. № 3513 / л.168 т.ІІ п.І д.п./ подсъдимият продал апартамента на синът си Т.Н.М. за сумата от 4075 лв. каквато била данъчната му оценка . Свидетелите не знаели за тази сделка и обявили апартамента за продажба ,  като св. Н. споделил  намерението им да продадат апартамента с подсъдимият и от него разбрал , че последният вече продал апартамента на синът си. Подсъдимият обяснил на свидетеля , че направил това преди да изтече срока на заема защото разбрал , че свидетелите нямали пари. На 24.08.2000г. апартаментът бил продаден от синът на подсъдимия на св.Р. С Р. за сумата от 7615 лв. според  справката на служба вписвания / л.169 т. ІІ п. І д.п. /.На същата дата била заличена и ипотеката върху апартамента по молба на подсъдимия / л.166 т.ІІ п. І д.п. /. На л.112 т.І п.5 от д.п. е приложено копие от нотариално заверена разписка от което се установява , че на 23.08.2000 г. синът на подсъдимия получил от св.Р. сумата от 10 700 лв. като капаро от договорената продажна цена на апартамента в размер на 14 000лв. В показанията си дадени в съдебно заседание от 11.06.2010г. /л.695 т.ІІ НОХД / св.Р. посочва, че закупил апартамента за 13 000 лв. от заложната къща на подсъдимия и  последният бил собственик на апартамента, свидетелят твърди, че по сделката нямало посредник и не познавал лице с името П.И. . След продажбата свидетелите Н напуснали апартамента, като в показанията си дадени в с.з. / л.295-297 т.І НОХД/ св.Н. посочва, че след продажбата, подсъдимият им дал сумата от 500 лв. и след това още 2000 лв. на части. Приложени са 4 бр. разписки с нотариална заверка на подписите / л.113 – 116 т. І п. V д.п. и същите в оригинал л. 739-742 т. ІІ НОХД /.В разписката от 16.07.2001г. е посочено , че подсъдимият върнал на св.Н сумата от 2200 лв., а с разписка от 28.12.2000г. за сумата от 800 лв. ,с  разписка от 04.12.2000г. за сумата от 1000 лв. и с разписка от 19.10.2000г. за сумата от 1000 лв. – върнал тези суми на св. Н.. В показанията си св.Н. заявява, че получили от подсъдимия единствено сумата от 2200 лв. отразена в разписката от 16.07.2001г. За останалите суми твърди, че не знаела дали са получавани от съпругът и. От своя страна в показанията от с. з. на 11.06.2010 г. / л. 689- 692 т. ІІ НОХД / св. Н. отрича да е подписвал въпросните разписки с изключение на една, отрича да е подписвал пълномощното и нотариалният акт за ипотека и твърди, че не помни размера на сумите върнати му от подсъдимия , поради което бяха прочетени показанията му дадени пред съдия на досъдебното производство / л.108-110 т.І п. ІІ д.п./ в които описва отношенията си с подсъдимия по заема и лихвите които му върнал и посочва, че се разбрали с подсъдимия последният да продаде апартамента и след като си приспадне заема с дължимите лихви до м.08.2000г. да му върне остатъка, а след продажбата бил извикан от подсъдимия и св.П.С. и последният му дал сумата от 500 лв.. Подсъдимият му върнал на части и сумата от 1500 лв. След прочитането , свидетелят посочва, че прочетените показания били верни. От своя страна в показанията си дадени пред съда / л.367 т.І НОХД / св. П.С. отрича да е давал пари на св.Н. и да има отношение с продажбата на апартамента , твърди , че св. Н. и подсъдимият М. имали такива , но свидетелят си взел парите. Св.И.С.К. - баща на св.П.С. в показанията си дадени в с.з. 09.04.2010 г. /л.366т. І НОХД / посочва , че познавал подсъдимия М. отдавна , като от края на 1999 г. или началото на 2000г. подсъдимият ползвал офисът му в гр.Хасково на ул. „ Драгоман „ и от там свидетелят знаел за отношенията му със свидетелите Н както и ,че продал апартаментът им на синът си. Св. К. отрича участието си в тази сделка и твърди , че взел от подсъдимият пари на заем за да си купи кола. За отношенията си със свидетелите Н в частичните си обяснения дадени в съдебното заседание на 30.03.2011г. подс.М. посочва, че след продажбата на апартамента на Н, дал на св. К. и синът му св. С. парите от продажбата за да ги върнат на свидетелите Н.Същото се твърди и в прочетените обяснения на подсъдимия М. дадени пред органа на досъдебното производство в присъствието на защитник / л.15-17 и л.13-14 т. І п.V д.п./. Освен това подсъдимият сочи, че предоставил под формата на доверително управление на св.И.С.К. сумата от 1772 щатски долара, последният договорил сделката със свидетелите Н и взимал от тях лихви , а подсъдимият подписал единствено договора за ипотека и св.К. му дал сумата от 124 долара като такса от управлението на парите. Освен това твърди , че св. Р. който закупил апартамента бил намерен като клиент от св. П.С.. Подсъдимият сочи още, че от сумата която взел от св.Р. при продажбата на  апартамента , дал на св. К. 1160 щатски долара , на синът му 1400 щатски долара, както и още 3400 щатски долара за да ги дадат на св. Н , но те не им ги дали. Впоследствие подсъдимият твърди , че изплатил на св. Н още около 4000 лв. и така претърпял загуба от 5500 лв. Освен това твърди, че св. К. си водел записки за отношенията си със св.Н .При предявяване на приложената на л.109 т.І п.V от д.п. непопълнена бланка на договор да доверително управление на парични средства и съвместна дейност и приложеното на л.111 от т. І п. V от д.п. ксерокопие на лист от тетрадка, където под № 21 е отбелязано името на св. Н и сумата от 1772 щатски долара от 10.02.2000 г. и размера на платената лихва ,св. К. отрича да е давал пари срещу лихва и твърди, че извършвал отбелязванията под давлението на подсъдимия без да знае какви са те. От заключението по назначената криминалистическа експертиза / л.884-887 т.ІІ НОХД / изготвено от вещото лице Кр.Ц., което съдът изслуша и прие се установява , че четирите броя разписки, пълномощното и нотариалният акт за договорна ипотека са подписани от св.Н. От изисканата от БНБ справка за месечните валутни курсове се установи, че на 10.02.2000г. /л.753 т. ІІ – ри НОХД / курса на един щатски долар е бил 1,98 лв. , като 1700 щатски долара са се равнявали на 3366 лв. Сумите които Н. заплатили на подс. М. като лихва в размер от общо 510 щатски долара за периода от  февруари до април на 2009 г. е в размер на 1032.80лв. като средния курс на долара за този период е 2.025 лв., изчислен според представената от БНБ справка чрез пресмятане на средният курс за посочените месеци / за  февруари 1.989 лв. , за март - 2.02 лв. и  за април 2.068 лв./. Общата стойност на върнатата на св. Н сума след продажбата на апартаментът им, според разписките и свидетелските показания е в размер на 5500 лв.

Св. П.Х.П. от гр.Хасково се занимавал с производство на зеленчуци и познавал отдавна подс.М. , а съпругите им били близки. През 2000 г. свидетелят имал нужда от пари но не могъл да вземе кредит от банка и през месец май на 2000 г. отишъл в заложната къща на подсъдимият в гр.Хасково и поискал от него кредит в размер на около 5000 щатски долара, които двамата приравнили на 15 200 лв.  Подсъдимият се съгласил и на 29.05.2000 г. му дал исканата сума за срок от 4 месеца без да имат уговорка за лихва. За обезпечение на кредита на същата дата свидетелят и съпругата му ипотекирали в полза на подсъдимия къщата си в гр.Хасково на ул. „**** „ № **. Свидетелят погасил задължението си към подсъдимия макар и след срока и на 11.09.2001г. по молба на подсъдимия ипотеката била заличена / л. 43т.І п.І д.п. /. Предвид възникналите противоречия в показанията на св. П. дадени в съдебно заседание на / л.693 т. ІІ НОХД / и тези които е дал пред органа на досъдебното производство и в които посочил, че плащал лихва на подсъдимия, на осн. чл.281 ал.4 вр.ал.1 т.1 от НПК бяха прочетени показанията му от досъдебното производство /л.148 т.І п.ІІ д.п./. След прочитането свидетелят заявява, че тези показания били верни но е категоричен, че не е имал уговорка за лихва и не е плащал лихва на подсъдимия .  

През лятото на 2000г.св.Д.Г.И. от гр.Хасково имал нужда от пари за сватба на дъщеря си, не могъл да вземе заем от банка понеже във фирмата в която работел го водели на минимална заплата. Свидетелят знаел , че подсъдимият М. дава заеми и затова отишъл в заложната му къща в гр.Хасково. Там двамата разговаряли и подсъдимият се съгласил да му даде заем в размер на 1000 щатски долара при 10 % месечна лихва. Свидетелят се съгласил и за обезпечение на уговореният заем на 09.08.2000г. бил съставен нотариален акт за договорна ипотека № 105 т. 2 рег. № 4118 д. № 419 /2000г.  /л.201 т.ІІ п.І д.п./, съгласно който подсъдимият давал на свидетеля заем в размер на 7000 лв. със срок на плащане от 10 месеца на 10 равни вноски от по 700 лв., първата с падеж на 10.10.2000г., а свидетелят му учредил ипотека върху жилището си в гр.Хасково ул. „Св. св. Кирил и Методий „ бл.111 вх.А ет.ІV ап.19 . След като изповядали сделката подсъдимият дал на свидетеля сумата от 1000 щатски долара ,курса на БНБ за деня бил 2.18 лв. /л.759 т.ІІ НОХД / и дадената от подсъдимия сума се равнявала на 2180 лв. След това свидетелят започнал да плаща на подсъдимият ежемесечни лихви в размер на от по 100 щатски долара, като за около седем месеца му върнал общо сумата от 2000 щатски долара в които влизала главницата от 1000 долара и целият размер на договорената лихва от 1000 щатски долара независимо , че се издължил по- рано. На 29.01.2001г. по молба на подсъдимия ипотеката била заличена /л.200 т.ІІ п.І д.п./. В съдебно заседание на 07.04.2010 г. при разпита на св.И. / л.293 гръб-294 т.І НОХД /, подс. М. твърди, че не помнел да е имал отношения със свидетеля . Средният курс на щатският долар за месеците от август 2000г. до месец януари 2001г. когато ипотеката е заличена, изчислен съобразно представената справка на БНБ е 2.21 лв. и стойността на 1000 щатски долара е 2210 лв.

Свидетелите Д.Г.И. и И.Г.И. от гр. Хасково чрез ЕТ „ ИГИ – И.И. „ на св. И., отглеждали на патици в стопанската си база „ Телеразвъден комплекс „ в с. Каснаково обл.Хасково. Базата им била  охраняема и в края на лятото на 1999г. техен познат ги запознал с подс. М. който оставил на съхранение в базата автокран марка „Ифа „. През месец септември на същата година лица от фирма „ Пехли „ гр.Хасково отишли в базата на свидетелите за да търсят крана, поради охраната не успели да го вземат и за случилото се св.И. уведомил подс. М.. Последният му обяснил, че имал взаимоотношения и водел дела с фирма „Пехли „ и  поискал крана да остане на съхранение в базата на свидетелите. Св. И. се съгласил и на 15.09.1999г. подсъдимият му донесъл договор за отговорно пазене на крана който свидетеля подписал / л.236 т.VІ п.ІІІ и л. 60 т. І п.І д.п. /. Освен въпросният кран, подсъдимият носел на съхранение в базата на свидетелите различни вещи за които те разбрали ,че били заложени при подсъдимия и ,че последният предоставял заеми, като в този период отношенията им били много добри. По повод дейността на фирмата си св.И. имал нужда от пари и с договор от 08.05.2000г. / л.324 т.І НОХД / със съпругата си - св. И. взели заем в размер на 2500 щатски долара срещу месечна лихва отразена като възнаграждение в размер на 150 щатски долара, с падеж на 08.08.2000г. от св.И.С.К. за когото св. И. знаел , че работел с подс. М.. По заема била договорена неустойка от 2000 щатски долара и за обезпечението му свидетелите се задължили да не се разпореждат със свой имот, представляващ парцел ХХVІІ с площ от 2848 кв.м. прилежащ към изграденият сеновал на бившето ТКЗС - с. Каснаково, а при неплащане на главницата или неустойката св.К. имал право да се снабди с нотариален акт за имота. Заемът бил отразен под № 32 в тетрадка от св. К. / л. 111 т.І п.V д.п. /. В последствие  на 20.11.2000г. /л.325 т.І НОХД/ бил съставен договор за заем между подсъдимия и св.Иванови , идентичен по съдържание с договора който имали със св.К. и подс.М. встъпил в правата на последния по заема със св. Иванови , а те погасили задължението си по този заем не на св.К. , а на подс. М. което било отразено на лист от подсъдимия  / л.133 т.І п.V / и от св. И. / л.327 т. І НОХД/. Междувременно през месец октомври на 2000 г. св. И. поискал отново заем в размер на 2500 щатски долара от подс. М., последният се съгласил да му даде посочената сума срещу 10 % месечна лихва ,като се договорили сумата да не се дава наведнъж а на части, когато свидетелят имал нужда от пари. Така на 18.10.2000г. бил сключен нотариално заверен договор за заем / л.119 т.І п.V, л.296 т. ІІ п. ІІ д.п./ в който било посочено че подс. М. дава на св. И. и св.И. заем в размер на 2500 щатски долара за срок от един месец, с падеж на 19.11.2000г. срещу месечно възнаграждение в размер на 150 щатски долара, по договора също била уговорена неустойка но в размер на 1000 щатски долара. За обезпечение на заема свидетелите се задължили да не се разпореждат със собственият си гараж № 3 намиращ се на ул. „ ***** „ №  86 в гр. Хасково и с нотариално заверено пълномощно от същата дата 18.10.2000г. упълномощили подсъдимия да се разпорежда с гаража / л.139 т.ІІ п. І д.п. /. След това с анекс от 06.02.2001г. срокът по заема бил продължен до 30.04.2001г. /л.329 т.І НОХД /. По този договор в показанията си дадени в съдебно заседание / л.344 гръб-л.348 т. І НОХД / св. И. заявява, че бил за сумата от 2500 щатски долара но твърди , че получил от подсъдимия на части сумата от 2250 щатски долара за което представя копия от свои бележки / л.327, л.330 т. І НОХД ,л.940 т. ІІ НОХД / и посочва , че не върнал тази сума на подсъдимия. В показанията си дадени в съдебно заседание / л.298- 301т.І НОХД / св. Д.И. посочва , че нямала отношения по този договор и той бил сключен между подсъдимия и съпругът и. Същевременно св.И. кандидатствал за голям кредит от банка но до отпускането му със съпругата си имали нужда от пари и в началото на месец ноември на 2000г. поискали от подс.М. заем в размер на 3500 щатски долара. Последният се съгласил да им даде посочената сума с 10 % месечна лихва, но поискал заема да бъде обезпечен с недвижим имот и тогава свидетелите решили да ипотекират в полза на подсъдимия апартамента на родителите на св.И. в гр.Първомай. Документите по сделката били оформени не от подс. А. , който през този период не работел с подс. М., а от св.Й.Т.. Параметрите на сделката обаче били уточнени от подс.М., като за сключването и на 02.11.2000г. било съставено нотариално заверено пълномощно  / л.131 т.І п.V и л.150 т. ІІ п. І д.п. / с което Г.П.Т. и Т.А.Т. упълномощили дъщеря си – св. Д.Г.И. да се разпорежда / ипотекира и продава / с апартаментът им в гр.Първомай ЖСК „ Дружба ул. „ д-р С. Грозев „ № 1- Б , с площ от 117 кв. м. ведно с прилежащите му избено помещение, таванско помещение, гараж, стая на партерен етаж и идеални части от общите такива на сградата и земята. Родителите на св.И. били възрастни, в недобро здравословно състояние и подписали пълномощното в с.Драгойново където живеели. Нотариалната заверка на пълномощното е направена от нотариус С. с район на действие - района на РС – Хасково . В показанията си дадени пред съда св.И. посочва, че пълномощното било подписано от родителите на съпругата му в присъствието на охранител на нотариуса, а не и самият нотариус . В показанията си св.С. / л.1085 -1087т.ІІ НОХД / заявява, че при нотариални заверки извън съдебният район, командировала свой служител пред когото лицата полагали подписите си и след това извършвала нотариалната заверка. Така след  изготвяне на пълномощното св.Т. съставил проект на нотариален акт за договорна ипотека съгласно указаното му от подс. М. и на 08.11.2000 г. двамата отишли в гр.Първомай, там ги чакала св.И. и с нея посетили нотариуса в града - св.Н.К. и изповядали сделката , за което бил съставен нотариален акт за договорна ипотека № 8 т. ІV рег. № 2282 д. № 337 / 08.11.2000 г. / л.149 т.ІІ п. І д.п./. В нотариалният акт обаче било посочено ,че подс. М. дал в заем на св. И. сумата от 35 000 лв. със срок на изплащане 6 месеца при равни месечни вноски, първата с падеж на 08.12.2000г., като неплащането на която и да е от вноските правело цялото вземане изискуемо. За обезпечение на заема св.И. като пълномощник на родителите си учредила ипотека в полза на подсъдимия върху апартаментът им в гр.Първомай. Нотариалният акт бил прочетен от св. К. , но в този момент св.И. си помислила, че посочената в него сума от 35 000 лв. е данъчната оценка на имота , а договорката им за заем с подсъдимия била за сумата от 3500 щатски долара и макар да не била получила нищо не реагирала . След това св.И. се прибрала в домът си, със съпругът си прочели нотариалният акт , видели отразената в него сума от 35000 лв. която значително надхвърляла договореният заем от 3500 щатски долара и решили да не вземат заема от подсъдимия , което и направили, съответно не му плащали и лихви. От своя страна подсъдимият също не дал никакви пари на свидетелите, като в тази насока в показанията си св.Т. сочи, че не видял след сделката подс. М. да дава пари на св.И.. Независимо, че не взели заема от подсъдимия  свидетелите не предприели и действия за заличаване на ипотеката  поради добрите отношения които имали с подсъдимия. В последствие обаче отношенията им се влошили, подсъдимият изтеглил техниката си от базата на свидетелите в с. Каснаково и заявил на св.И., че му дължи сумата по заема от 18.10.2000г., свидетелят предявил към подсъдимия претенции за наем за техниката която съхранявал в базата си. След това, използвайки нотариалният акт за договорна ипотека на 28.05.2001г. подс. М. отправил до св.И. нотариална покана и поискал да му заплати сумата от 35 000 лв. /л.127т.І п.V д.п./, но свидетелката отказала да получи поканата без съпругът си /л.130 т.Іп.Vд.п./. По молба на подсъдимия по реда на чл.242 вр.чл. 237 от ГПК /отм./ с определение от 24.09.2001г. по гр.д. № 1335/2001 г. на РС – Хасково св.И. била осъдена да му заплати въпросната сума от 35 000лв. дължима по нотариалният акт за договорна ипотека ведно със законната лихва /л.280т.ІІ п.ІІ д.п/ и в полза на подсъдимия бил издаден изпълнителен лист от  24.09.2001г. / л. 396 т.ІІ п.ІІ д.п./.Освен това, подсъдимият поискал да бъде снабден с изпълнителен лист и по договора за заем от 18.10.2000г. но с определение от 07.12.2001г. искането му било отхвърлено/ л.289 т.ІІ п.ІІ д.п./. След това обаче по този договор подс. М. предявил против свидетелите Иванови обективно съединени искове по чл. 240 вр.чл.79 и чл.92 от ЗЗД за сумата от 7000 лв. и образувано гр. д. № 1287/2002 г. на РС-Хасково, по което на 10.10.2002г. било допуснато обезпечение и наложена възбрана върху гаражът в гр.Хасково ул. „*****„ /л.130 т.ІІ п.І д.п./ и с Решение № 290/30.05.2003г. на РС-Хасково ,потвърдено с Решение на ХОС № 387/09.07.2004г. по в.гр.д.№ 747/2004 г. свидетелите били осъдени да заплатят на подсъдимия солидарно посочената сума представляваща главница и неустойка по договора за заем от 18.10.2000 г./ л.292 - 295 т.ІІ п.ІІ д.п./. След това на 11.11.2004г. подс. М. се снабдил с изпълнителен лист и  образувано изп.д. № 766/04 г. на СИС при РС – Хасково,  по което било насочено принудително изпълнение и гаражът изнесен на публична продан, но първата такава не се провела. Поради откриване на производство за обявяване на едноличният търговец на св.И. в несъстоятелност по молба на назначеният синдик изпълнителното производство било спряно /л. 324-389 т.ІІ п. ІІ д.п. /. Същевременно по изпълнителният лист от 24.09.2001г. издаден против св.И. за сумата от 35 000 лв. било образувано изп.д. № 117/2001 г. на СИС при РС – Първомай с взискател подс. М.. От своя страна на 10.05.2002г. св.И. предявила против подсъдимия пред РС – Първомай иск с правно основание по чл.26 от ЗЗД  като посочила ,  че не получила сумата от 35 000лв. по нотариалният акт за договорна ипотека на апартамента в гр.Първомай и поискала прогласяване на нищожността му . По исковата и молба било образувано гр.д. № 103/ 2002 г. на РС – Първомай и с Решение № 81/22.11.2002г. искът и бил отхвърлен. Свидетелката не обжалвала решението в срока и имотът бил изнесен на публична продан от съдебен изпълнител при РС- Първомай. През 2003г. обаче св.И. поискала възстановяване на срока за обжалване и същевременно подала въззивната си жалба против решението. В образуваното по молбата за възстановяване на срока производство пред РС-Първомай, подс.А. представлявал подс.М. като адвокат. С определение от 15.10.2003г. молбата на св.И. не била уважена и определение било потвърдено от ОС-Пловдив. Същевременно по изпълнителното дело по което апартаментът в гр. Първомай бил изнесен на публична продан и оценен на 40 100 лв., с протокол от 31.10.2003 г. на съдия изпълнител при РС - Първомай  / л.124 т. І п.V д.п. / подс. М. бил обявен за купувач по вземането му против св.И. съобразно нотариалният акт за договорна ипотека и с постановление от 05.11.2003г. апартаментът му бил възложен / л.121 т.І п.V д.п./ . След това с нотариална покана от 18.12.2003г. подс.М. поискал родителите на св.И. да освободят апартамента до 16.01.2004г. Последните не направили това и на 27.01.2004 г. подсъдимият им отправил втора нотариална покана с която им определил месечен наем от 250 лв. за ползването на апартамента / л.128-129 т.І п.V д. п./, сезирал и РП – Първомай за извършено от Г.П.Т. – баща на св.И. престъпление по чл.323 и чл.216 от НК, но с резолюция от 12.03.2004г. на РП-Първомай прокурорската преписка била прекратена / л.132 т.І п.Vд.п./. От своя страна св.И. също сезирала РП – Първомай за извършено от подс. М. престъпление по чл.209 от НК по повод нотариалният акт за ипотека на апартамента в гр.Първомай,  с Постановление от 20.10.2004г. на РП-Първомай е отказано образуването на досъдебно производство /л.123 т.І п.Vд.п./. Вземането на подсъдимия по нотариалният акт за договорна ипотека, ведно с присъдената законна лихва и разноски надхвърляло стойността на апартамента в гр.Първомай и св.И. била осъдена да му заплати въпросната разлика от 8 298.11 лв., като за това   първоначално било образувано изп.д.№ 299/04г. на СИС при РС- Димитровград, предадено след това на ЧСИ К. Араклиева действаща в района на ХОС и  принудителното изпълнение насочено върху метален навес на св.И. в землището на с.Каснаково, оценен за сумата от 6970 лв., освен това бил наложен и запор върху пенсията на св. И. до 2043 г. / л.156-165 т.ІІ п.І д.п./. След като придобил по описаният начин собствеността върху апартамента в гр.Първомай, на 23.08.2004г. подс. М. и съпругата му го продали заедно с мебелите на Д.Т. Т.. За сделката бил съставен  нотариален акт за покупко-продажба  № 49 т.ІV рег. № 2780 д.№ 582 / 2004 г. / л.154 т. ІІ п. І д.п. / в който е посочено , че апартамента е продаден за сумата от 40 100 лв. , на каквато стойност бил оценен и възложен на подсъдимия. В частичните си обяснения дадени пред съда и в прочетените такива от досъдебното производство, подс. М. не отрича отношенията си със св.Иванови и заявява, че им дал в заем сумата от 2500 щатски долара обезпечена с договора за гаража и те не му я върнали. По отношение на апартамента в гр.Първомай подсъдимият сочи, че дал на свидетелите сумата от 9000 щатски долара , а след това и по- малки суми, включително и за лечението на св.И.. В тази насока на досъдебното производство / л.133 т.І п.V д.п./ е приложен лист на гърба на който са отбелязани суми в щатски долари в общ размер от 11980 ,която сума подсъдимия сочи , че дал на свидетелите срещу ипотеката на апартамента в гр. Първомай , като заявява , че продал апартамента за сумата от 22 250 евро. От своя страна в показанията си свидетелите Иванови сочат , че не са получавали от подсъдимия никакви пари за апартамента в гр.Първомай. Св.И. не отрича, че вземал от него в заем малки суми които му връщал. Поради  възникналите противоречия в показанията на свидетелите Иванови дадени от тях в съдебно заседание / л. 298 -310 и л. 344-348 т. І НОХД / в които твърдят , че адвоката който изготвил документите за сделката в гр. Първомай не бил подс. А. и сумата която договаряли с подс.М. по този заем , била в щатски долари а не в лева и предвид изложеното в тази насока от тях на досъдебното производство , бяха прочетени показанията им от същото дадени пред съдия / л. 92-93 за св. И. и л. 100-101 т. І п.ІІ д.п. за св. И. /. След прочитането им свидетелите потвърждават, че са верни но заявяват, че договорената с подсъдимия сума по заемите била в щатски долари и са категорични , че адвокатът не е подс. А..

  През зимата на 2000 г. св. С.К. С. *** имал нужда от 5000 лв. за да изплати камион който купил и заедно с майка си - св. К.И.Т. посетили заложната къща на подс.М. в гр. Хасково, като свидетелят поискал от подсъдимия в заем въпросната сума. Подсъдимият първоначално посъветвал свидетеля и майка му да вземат кредит от банка, но понеже св. С. нямал декларирани доходи и майка му обяснила това на подсъдимия и той се съгласил да даде на св.С. исканата сума от 5000 лв. срещу месечна лихва от 6 %  за срок от 6 месеца. За обезпечаване на заема поискал свидетеля да ипотекира в негова полза апартаментът си в гр.Хасково. Свидетелят се съгласил като подсъдимия  посъветвал него и майка му да кажат за заема на бащата на св.С. , но св.Т. не искала и поела задължението да плаща месечната лихва по заема. Така на 15.12.2000г. бил съставен нотариален акт за договорна ипотека № 153 т.VІ рег. № 7381 д.№ 1305 /2000 г. / л. 171 т. ІІ п. І д.п. / съгласно който подсъдимият давал на свидетеля заем в размер на 9600 лв. със срок на връщане от 6 месеца , на 6 равни вноски първата с падеж на 16.01.2001г., а свидетелят ипотекирал в негова полза жилището си в гр.Хасково  ж.к. „**** „ бл.20 вх. „А” ет.2 ап. 12 с площ от 83.80 кв.м. След изповядването на сделката на същата дата подсъдимият дал на свидетеля сумата от 5000 лв. която била в щатски долари. След това  свидетелят върнал на подсъдимият четири пъти по 100 долара главница , част от главницата погасила и майка му – св. Т. , но както тя , така и св. С. въпреки уговорката за лихви не плащали такива на подсъдимия, като св. Т. посещава подсъдимият и му обяснявала, че не може да плати. Подсъдимият бил първоначално толерантен към св.С. и майка му , не предприемал нищо и ги изчаквал, но те продължавали да не плащат и подсъдимия депозирал нотариалният акт пред РС – Хасково , като  с Определение от 17.05.2004г. по ч.гр.д.№ **1/2004 г. на РС – Хасково / л.274 т.ІІ п.ІІ д.п./ св.С. бил осъден да му заплати сумата от 9600 лв., така подсъдимият се снабдил с изпълнителен лист. След това апартаментът бил изнесен на публична продан , св.Т. и св. С. поискали от подсъдимия да бъде удължен срокът на заема, последният се съгласил и св.Т. предложила да му прехвърлят собствеността върху апартамента, за да не бъде купен от трети лица, а и за успокоение на самият подсъдим . За тази цел на 10.02.2005г. бил съставен нотариален акт за покупко продажба № 99 т. І рег. № 488 д. № 81/2005 г. с който св.С. продал апартаментът си на подсъдимия , в нотариалният акт било посочено, че подсъдимият закупил апартамента срещу сумата от 15 000 лв. която фактически не заплатил / л. 173 т.ІІ п. І д.п. /. След това св.Т. продала друг свой апартамент в гр.Хасково и на 23.03.2005 г. откупила обратно апартамента на синът си от подсъдимия, за сумата от 12 000 лв. за което бил съставен нотариален акт на името на съпругът и – Костадин С.Т. / л.174 т. ІІ п.І д.п. /. На същата дата ипотеката била заличена /л.170 т.ІІ п.І д.п./. В прочетените обясненията на подс. М. дадени при проведеният му разпит в присъствието на защитник пред органа на досъдебното производство /л.15-17т.І п.V д.п./ на практика се потвърждава изложеното от св.С. и майка му-св.Т. за отношенията които имали във връзка със заема, като в показанията си дадени пред съда / л.367-368 и л.370 т. І НОХД / свидетелите сочат, че не са плащали лихва на подсъдимия.

През 2001г. съпругът на св. П.Р.И. от гр. Хасково починал и свидетелката решила да отиде на работа в Гърция, но за това и били нужни 2000 лв. които нямала и от свои познати разбрала, че подс. М. давал  кредити. През месец април 2001 г. свидетелката срещнала своят познат Ж.Я. и последният я отвел в заложната къща при подс.М. в гр.Хасково. Там свидетелката поискала от подсъдимия заем в размер на 2000 лв. за срок от 1 година . Подсъдимия  се съгласил да и даде искана сума но със 10 % месечна лихва, разбрали се в края на срока свидетелката да погаси изцяло задължението ведно с лихвите. За обезпечение на заема подсъдимият поискал свидетелката да ипотекира в негова полза апартаментът си в гр.Хасково, последната се съгласила и на 12.04.2001г. бил съставен нотариален акт за договорна ипотека № 348 т. ІІ рег. № 1757 д. № 299/ 2001 г. / л. 177 т. ІІ п. І д.п. / в който не била посочената реалната сума по заема , а по – голяма – сумата от 4500 лв.  със срок на връщане за 6 месеца при равни месечни вноски , първата платима на 14.05.2001г.. За обезпечение на заема свидетелката ипотекирала на подсъдимият жилището си в гр.Хасково на ул. ”*****„ № *** вх.А апартамент 33, след което подсъдимият и дал сумата от 2000 лв. След като взела парите свидетелката заминала за Гърция , но била върната от там. За  да замине отново имала нужда от още 1000 лв. и пак се обърнала към подс. М. . Последният се съгласил да и даде исканата сума срещу същата месечна лихва от 10 %, но този път поискал свидетелката да му прехвърли в собственост апартаментът си , а след връщане на цялата сума по заемите в общ размер от 3000 лв. с лихвата обещал да и върне собствеността . Свидетелката се съгласила и на 04.07.2001г. бил съставен нотариален акт за покупко продажба № 114 т. ІІ рег. № 3347 д. № 255 / 2001 г. /л.179 т. ІІ п.І д.п. /, съгласно който свидетелката продала на подсъдимият апартаментът си в гр. Хасково за сумата от 5000 лв. След изповядването на сделката на същата дата подсъдимият дал на свидетелката сумата от 1000 лв. с  лихвата от 10% месечно за срок от 1 година и свидетелката заминала за Гърция, а по молба на подсъдимия на 05.07.2001г. ипотеката върху апартамента по предходният нотариален акт била заличена. След като заминала за чужбина свидетелката не връщала на подсъдимия както главницата така и лихвата по двата заема в общ размер от 3000 лв. ,а през това време подсъдимият не я притеснявал. В началото на месец април на 2002г. свидетелката събрала сумата от 6000 лв. която  включвала  3000 лв. главница по заемите и сумата от 3000 лв. -уговорената с подсъдимият лихва , изпратила я на децата си а те с лицето Ж.Я. отишли при подсъдимия и му я върнали, последният от своя страна и съобразно уговорката със свидетелката на 02.04.2002 г. върнал собствеността върху апартамента , като го продал на децата и В. Т. и Р. П. за сумата от 5 000 лв. / л. 180 т. ІІ п. І д.п. / . В прочетените обяснения на подсъдимия М. дадени на досъдебното производство в присъствието на защитник /л. 24-25 т. І п.V д.п./ ,подсъдимият потвърждава изложеното от свидетелката като сочи , че лихвата която получил от нея била в размер на 2430 лв. В проведеното на 11.06.2010г. съдебно заседание след разпита на свидетелката /л.694 т.ІІ НОХД/, подсъдимият не оспорва изложеното от нея като  твърди, че сумата от 5000 лв. била реалната за която продал обратно апартамента на децата и . От своя страна свидетелката заявява , че не договаряла с подсъдимият цена на продажбата, а му платила заема с лихвата за да си възстанови собствеността върху апартамента.

През 2001г. в.Н.Т.Д. тогава с фамилно име Т. имала нужда от пари , била без работа и не могла да вземе заем от банка . От свои познати разбрала, че подсъдимият М. давал заеми и на 31.05.2001 г. взела от него заем срещу лихва, като на същата дата ипотекирала в полза на подсъдимия жилището си в гр.Хасково. В справката на служба вписвания  / л. 205 т. ІІ п. І д.п. / е посочено , че стойността на заема бил 7000 лв. и по молба на подсъдимия на 01.07.2002г. ипотеката на същата стойност била погасена и заличена. В показанията си пред съда / л. 2757 т. ІV НОХД / свидетелката посочва, че заема бил в размер на около 3000 лв., плащала на подсъдимия лихва и главница около 200 лв. месечно съобразно уговорката им, но не помнела размерът на лихвата. Спряла да плаща и за това родителите и продали свой имот и върнали изцяло на подсъдимия заема ведно с лихвата. При предявяване на справката от служба вписвания свидетелката заявява, че не помни дали размера на заема който взела от подсъдимият е 3000 лв. или 7000 лв., както и размера на платената от нея лихва . В показанията си дадени в проведеното на 09.04.2010г. съдебно заседание майка и -св.С.К.Т. / л. 363 гръб т.І НОХД / посочва, че дъщеря и и зет и,  взели срещу ипотека на жилище заем от подс. М. в размер на 7000 лв. и му плащали лихва по 200 лв. месечно. Върнали му и сума , която не може да уточни по размер като твърди , че била около 1100 долара, в последствие обаче не могли да плащат и св. Т. и съпругът и продали своя земя и доплатили на подсъдимия още 3700 лв. Така заемът бил погасен и ипотеката заличена.

През 2001г. св.Ж.Ж.А. от гр. Хасково се разболяла и за лечението и били нужни пари .Около края на годината през месец декември , съпругът и св. А.С.А. решил да вземе заем в размер на 4000 лв. Парите му били нужни бързо, не могъл да вземе заем от банка и се насочил към заложната къща на подс. М. „ Гарант 2001 „ ЕООД гр. Хасково . При посещението си в офиса на заложната къща свидетелят видял подсъдимия и го разпознал по физиономия от предишната му работа като кранист. В процеса на разговор свидетелят поискал от подсъдимия въпросната сума в заем за срок от  една година. Подсъдимият се съгласил да му я даде но срещу месечна лихва от 6% и за обезпечение на заема поискал свидетеля да му прехвърли в собственост жилището си в гр.Хасково , като му обяснил , че след като върне заема с лихвата ще му прехвърли обратно собствеността . Свидетелят се съгласил с поставените от подсъдимия условия и на 28.12.2001г. последният му дал в заем сумата от 4000 лв. с уговорената 6% месечна лихва . С нотариален акт  за покупко продажба от същата дата № 33 т.ІV рег. № 6810 д. № 536 / 2001 г.  / л. 183 т. ІІ п. І д.п. / свидетелят и съпругата му прехвърлили на подсъдимия собствеността върху апартамента си в гр.Хасково ул. „ Видин „ № 11-13 вх А ет. 3 ап. 19  за сумата от 4000 лв. какъвто бил размера на заема . Продажбата била фиктивна и нотариалният акт не отразявал действителното положение , но бил съставен по настояване на подсъдимия и като условие да даде заема . При даването на заема подсъдимият си удържал от свидетеля лихвата за три месеца в размер на общо 720 лв. / по 240 лв. на месец / и таксите по сделката . След като взел заема свидетелят  започнал да плаща на подсъдимия договорената лихва. В последствие обаче изпаднал в затруднение и закъснявал с вноските, като подсъдимият му начислявал лихва върху лихвата. След известно време свидетелят спрял да плаща и тогава подсъдимият му определил наем от 160 лева месечно и му обяснил , че в тази сума влиза и лихва по заема . Въпреки това свидетелят бил във финансово затруднение , не можел да плаща посочената сума както и да върне заема на подсъдимия и двамата се уговорили да търсят купувач за апартамента, като подсъдимият му обяснил , че според негови изчисления  свидетелят му дължал сумата от около 10 000 лв. като главница и лихви по заема . За случилото се свидетелят А. споделял със съпругата си св. Ж.А. и последната знаела за взетия от подсъдимия заем срещу лихва и обстоятелството , че подсъдимият им начислявал лихва върху лихвата , но понеже била в тежко здравословно състояние не и било известно всичко в детайли. От своя страна на 19.03.2003г. без да уведоми свидетелите с нотариален акт № 171 т. І рег. № 1119 д.№ 160/ 2003 г. / л.187 т.ІІ п. І д.п. / подсъдимият М. заедно със съпругата си И.М. дарили апартамента на сина си Т.Н.М. , който от своя страна на 07.04.2003 г. го продал свидетеля Т.П.Я. за сумата от 12 000 лв. с нотариален акт № 231 т.ІІ рег. № 1404 д.№ 203 / 2003 г. / л.189 т.ІІ п. І д.п. /, в нотариалният акт обаче била отразена сумата от 8176.80 лв. каквато била данъчната оценка на апартамента , като в показанията си св. Я. посочва, че закупил въпросният апартамент от сина на подс.М.. След случилото се свидетелите Атанасови разбрали от подсъдимия, че продал апартаментът им за  посочената сума и напуснали жилището. От своя страна подсъдимият им върнал на части сумата от 2000 лв., като св.А. си взел бойлера , а подсъдимият му удържал за това 160 лв. В показанията си дадени в проведеното на 23.02.2011г. съдебно заседание св.А. сочи, че плащал на подсъдимия лихва по 240 лв. месечно в продължение на 6 , 7 или 8 месеца. След това твърди , че периода бил между 7 и 9 месеца и не може да посочи размера на начисляваната от подсъдимия допълнителна лихва като твърди, че при сключване на сделката подсъдимият си удържал от заема една вноска за лихва в размер на 240лв. С оглед възникналите противоречия бяха прочетени показанията на св.А. дадени на досъдебното производство пред съдия  при проведеният му на 03.05.2007г. разпит / л.140 - 141 т.І п.ІІ д.п./ в които сочи , че при даването на заема подсъдимият си удържал сумата от 720 лв. представляваща три месечни вноски за лихва от по 240 лв. В тези показания  свидетелят също не е уточнил общият размер на лихвата която платил на подсъдимия, като в тях твърди, че плащането и начисляването на лихвите продължило до месец март на 2003г. След прочитането на показанията  свидетеля заявява, че изложеното в тях е вярно. Както в частичните си обяснения дадени пред съда, така и в прочетените обяснения дадени в присъствието на защитник пред органа на досъдебното производство подс. М. не излага никакви обстоятелства за отношенията си със свидетелите Атанасови по повод даденият им заем.

  В началото на 2002 г. св. Й.М.Р. бил женен но не живеел със съпруга си която не е установена и разпитана по делото . Двамата обаче искали да вземат кредит и се обърнали към подс. М.. За целта св. Р. посетил офисът му в гр.Хасково и поискал от подсъдимия заем в размер на 5000 лв.  от които 3000 лв. за него и 2000 лв. за съпругата му , като всеки от тях щял да си изплаща заема. Подсъдимият се съгласил да даде заема за срок от 8 месеца със 7 % месечна лихва , но за обезпечението му поискал в негова полза да бъде ипотекиран недвижим имот. Св.Р. се съгласил да ипотекира апартамент в гр.Хасково ул. „Лозенград„ 7-9 ет.4 ап.2, но понеже идеална част от апартамента била собственост на съпругата му, по настояване на подсъдимия цялата собственост върху жилището се прехвърлила на бащата на свидетеля - М. Р.М. и на 21.01.2002г. с нотариален акт за договорна ипотека, апартаментът бил ипотекиран в полза на подсъдимия. Като длъжник по нотариалният акт фигурирал бащата на свидетеля и било посочено ,че заемът обезпечен с ипотеката е в размер на 7600 лв. След сделката подсъдимият дал на св.Р. договореният заем от 5000лв. от които последният взел 3000 лв. а бившата му съпруга 2000 лв. и всеки от тях поел задължение да изплаща своята част от кредита с определената от подсъдимия лихва. След това свидетеля заминал за Испания и не плащал нищо на подсъдимия по заема, през месец април на същата година се върнал в гр. Хасково и от подсъдимия разбрал, че бившата му съпруга също не плащала нищо по кредита. Свидетелят твърди , че бил посетен в дома си от служители на фирма посредник за покупко-продажба на недвижими имоти , които не са установени по делото, тези лица го уведомили, че върху апартамента имало тежест по повод учредената с нотариалният акт ипотека в полза на подсъдимия и поели ангажимент да погасят задължението на свидетеля по кредита към подсъдимия като продадат апартамента и му дадат разликата от продажната цена . В показанията си  дадени в съдебно заседание / л.1007-1008 т. ІІ НОХД / св.Р. сочи , че от тези неустановени лица разбрал , че апартаментът бил продаден от фирмата посредник за 25000 лв. ,от тази сума свидетелят заявява ,че получил 18 000 лв., а от неустановените лица разбрал , че продажната цена те взели 500 лв. за услугата и му заявили , че остатъкът дали на подсъдимия. В показанията си свидетелят е категоричен , че самият той не е връщал заема на подсъдимия и не му е плащал уговорената лихва . Твърдяната от свидетеля фирма посредник която продала апартамента както бе отбелязано не е установена , а от приложената / л.208 т.ІІ п. І д.п./ справка на служба вписвания се установява , че  ипотеката учредена от бащата на свидетеля като длъжник в полза на подсъдимият като кредитор е за сумата от 7600 лв. и е заличена на 26.04.2002г. В прочетените обяснения  на подсъдимия дадени на досъдебното производство в присъствието на защитник при разпитът от 01.04.2009 г./ л.24-25 т.Іп.V д.п./ изложеното от него съвпада с посоченото от свидетеля , като подсъдимият твърди , че договорената лихва по заема била в размер от 6.5 % и след продажбата на апартамента, която станала по искане на свидетеля, получил главницата по кредита и сумата от 1083 лв. като лихва.

В началото на 2002 г. св. М.Ю.  Ю. *** тогава с имената М.Й.М. имал нужда от пари и знаел, че подсъдимия М. дава кредити срещу лихва, като на 31.01.2002 г. взел заем от заложната му къща „Гарант 2001„ ЕООД – Хасково в размер на 250 лв. за срок от 30 дни / л.253 т.V п.ІІ д.п./. След това на 07.02.2002г. свидетелят взел също заложната му къща втори заем в размер на 70 лв. срещу залог на златни пръстени / л.244 т.V п.ІІ д.п./ който погасил на следващият ден и поискал по – голяма сума в заем. Подсъдимият се съгласил да му я даде срещу обезпечение  с недвижим имот и на 08.02.2002 г. бил сключен нотариален акт за договорна ипотека № 39 т.І рег.№ 554 съгласно който подс. М. дал на свидетеля заем в размер на 4500 лв. за срок от 4 месеца, а за обезпечаване на заема свидетелят учредил в полза на подсъдимия ипотека върху недвижимият си имот в гр.Хасково ж.к. „**** „ *** вх.”А” ет.7 ап. 38 / л.40 т. ІІ п. І д.п. /. В показанията си дадени в съдебно заседание на 19.01.2011 г. / л. 1087 гръб - л. 1091т.ІІ НОХД/ свидетелят сочи, че заемът който взел от подсъдимия бил в размер на 4500 лв. но заедно с лихвите, а лихвата която подсъдимия му определил била в размер на 7 или 8 % и върнал на подсъдимия заема с лихвата. Видно от приложената справка на служба вписвания, ипотеката била заличена на 03.06.2002 г. по молба на подсъдимия /л.39 т.ІІ п. І. д.п./  След това свидетелят имал нужда пак от пари и в началото на 2003г. посетил подсъдимия и поискал нов заем. В показанията си дадени пред съда свидетелят твърди , че този втори заем бил в размер на 3420,10 лв. и за отпускането му договарял единствено с подс. М. ,който тогава бил вече заедно с подс. А. ,но според свидетеля подс. А. не взел участие в договарянето.  При вторият заем свидетелят сочи, че подс. М. поискал от него пак да ипотекира апартаментът си и свидетелят останал с впечатление, че ипотекира жилището си в полза на подсъдимия, а не го продава. По вторият заем също имало договорена лихва от  7 %  която св. Ю. сочи , че уточнил с подс. М. , разбрал, че взема заема от него и на него плащал месечната лихва. Впоследствие свидетелят разбрал, че апартаментът му бил продаден като твърди , че не искал това и не успял сам да продаде жилището си защото подс. М. не му позволил. Видно от приложеният по делото нотариален акт № 30 т.І рег.№ 341 д. № 31 / 2003 г. / л. 44 т. ІІ п. І д.п. / на 30.01.2003 г. св. Ю. продал апартаментът си в кв. „****” в гр.Хасково на двамата подсъдими , които го закупили по равно за сумата от 3420.10 лв. посочена в нотариалният акт . По тази сделка св. Ю. сочи , че я договорил с подс. М., от него взел заема и връщал единствено на него лихви. По искане на защита на подс. М. и след съгласие на страните бяха прочетени показанията на свидетеля дадени при проведеният му на 23.07.2008г. разпит пред органа на досъдебното производство / л.84 т.І п.ІІ д.п./. В прочетените показания св. Ю. реално описва случилото се именно по вторият получен заем , като в тях също твърди , че взел заема от подс. М. и последният продал апартаментът му. В тези показания , както и в дадените пред съда св. Ю. не излага твърдения да е имал взаимоотношения с подс. А. по повод този заем, като в съдебно заседание сочи, че след продажбата на апартамента, подс. М. му върнал сумата между 500 и 1000 лв. Видно от приложеният нотариален акт № 793 т. ІV рег. № 4823 д. № 687 /2003 г. /л.50 и л.51 т.ІІ п.І д.п./ на 23.10.2003г. двамата подсъдими със съпругите си продали апартамента , на св. Д.Д.М. за сумата от 3240.10 лв. според нотариалният акт, каквато е и данъчната оценка на жилището. В показанията си дадени в съдебно заседание /л.343 гръб и л.344 т.І НОХД / св.М. посочва, че закупила апартамента от подсъдимите с дъщеря си св.М.А.М. за сума малко по-голяма от посочената в нотариалният акт. В показанията си дадени в проведеното на 11.06.2010г. съдебно заседание / л. 696 т.ІІ НОХД / дъщеря и св.М.А.М. посочва, че намерили апартамента по обява в местен вестник , закупили го от двамата подсъдими и съпругите им за 9000 лв. и подс.А. подготвил сделката като адвокат . В прочетените обяснения на подс.М. дадени на досъдебното производство в присъствието на защитник на 26.03.2009 г. / л. 22 т .І п.V д.п. / подсъдимият описва отношенията си със св.Ю. и не отрича както първият заем който му дал лично, така и вторият за който твърди, че го дали заедно с подс. А.. В тези обяснения подс. М. не е уточнил размера на двата заема и не излага твърдения да е плащана лихва , сочи , че имало месечна такса ,но не я помнел по размер и твърди , че при вторият заем по настояване на подс. А. бил оформен нотариалният акт за покупко продажба със св. Ю. , последният като взел парите по заема не ги върнал и тогава с подс. А. продали апартамента за сумата от 9000 лв. , от която си разделили по 3000 лв. а останалата сума от 3000 лв. върнали на св.Ю..  В прочетените обяснения на подс. А. дадени в присъствието на защитник / л.7-10 т.І п.V д.п./ не са изложени твърдения за отношенията със св. Ю. .

 Свидетелят К.Г. Н. *** бил собственик на ЕТ „ Катя – К.Н. „ Хасково, фирмата му се занимавал с ремонт на битова техника и около 1998 г. се запознал с подс. М. който тогава  работел като автокранист във фирма „Пехли„ гр.Хасково. През 2000г. на свидетелят му трябвали пари и разбрал, че подс. М. давал заеми срещу лихва, като свидетелят взел първоначално заем от заложната му къща в размер на около 300 лв. с лихва от 10 %  който погасил. След това взел отново заем от заложната къща на подсъдимия , в размер на 500 лв. срещу залог на злато , който погасил. През лятото на 2001г. на свидетелят му трябвала по – голяма сума пари, обърнал се отново към подс. М. и поискал от него заем в размер на 5000 лв. Подсъдимият се съгласил да му даде въпросният заем с 10 % месечна лихва за срок от 10 месеца и за обезпечението му поискал свидетелят да му прехвърли фиктивно собствеността върху имотът си в с.С. обл.Хасково. Св. Н. се съгласил и на 25.07.2001г. бил съставен нотариален акт за покупко- продажба № 16 т. ІІ рег. № 1362 д. 119/2001г. /л.53 т.ІІ п.І д.п. / съгласно който св. Н. продал на подс.М. недвижимият си имот в с.С. обл.Хасково- парцел 15 в кв.16 по плана на селото с площ от 1077 кв. м. ведно с построените в него жилищна сграда-къща и навес. В нотариалният акт като цена на сделката била посочената сумата от 2605 лв. равна на данъчната оценка на имота. Тази сделка не отразявала реалното положение договорено между св. Н. и подс. М. и служела за обезпечение на заема от 5000 лв. с 10 % месечна лихва който подсъдимият дал на свидетеля. Двамата се договорили след изплащането на заема и лихвата, подсъдимият да върне собствеността върху имота на свидетеля, който заедно със съпругата си св.Т.С.Н. продължили да живеят в имота. След съставянето на нотариалният акт подсъдимият дал на свидетеля заема от 5000 лв. и последният със съпругата си започнали да му плащат месечна лихва в размер на 500 лв. Същевременно както преди това, така и през този период св.Н. се занимавал с отглеждането на прасета и тютюн, отглеждал и патици при св.Р.М., но не работел при него на трудов договор и според показанията на св. М. имал приходи от отглеждането на патици в размер на около 15 000 лв.- 18 000 лв. годишно. През 2001г.-2002г. св.М. и св.Н. преустановили отношенията си защото последният отклонил фураж , както твърди св.М.  в показанията си от 30.03.2011г. Св.Н. за периода от 08.01.2001г. до 01.03.2003 г. също работела във фирмата на св. М. и получила доходи в размер на 1890 лв./ л.2179 т.ІІІ НОХД /. Така до около месец май на 2002г. свидетелите Н. погасили заема от 5000 лв. към подс. М. като му изплатили и лихва в размер на 5000лв. След изплащането на този заем на 01.06.2002г. св. Н. поискал от подсъдимият втори заем в същия размер от 5000 лв. Подсъдимият се съгласил да му даде посочената сума , като намалил обаче месечната лихва на 6%  и лихвата по втория заем вече била в размер на 300лв. месечно. През този период подс. М. се познавал с подс. А. и по негов съвет не върнал собствеността върху имота на св.Н. в с.С. след погасяването на първия заем и имота продължил да служи за обезпечение и на вторият заем от 5000 лв. който подс. М. дал на св. Н. на части, като си удържал сумата от 900 лв. представляваща три месечната вноска за лихва и свидетелят получил сумата от 4100 лв.  като със съпругата си пак започнали да плащат на подс.М. месечната лихва в размер на 300 лв. по втория заем и продължили да живеят в имота. На 01.03.2003г. по настояване на подсъдимите св. Н. подписал договор за наем / л.138 т.Іп.V д.п. и л. 2263 т. ІІІ НОХД / според който подс. М. му отдавал къщата с двора в с.С. срещу месечен наем от 80 лв. По отношение на този договор в показанията си св. Н. и съпругата му св. Н. сочат, че бил фиктивен и не плащали на подсъдимия наем а единствено месечна лихва . В същото време от 2001 г. свидетелите имали задължения по заем и към св. А. Т.А. и св. М.Н.К. , който бил обезпечен чрез продажба на жилището на св.В.С.Д. , а именно апартамент в гр.Хасково ж. к. „**** „ бл. 9 вх. А ет.1 ап.3, която била сестра на св. Н.. Св.Д. знаела , че апартаментът е ипотекиран за обезпечение на заем на св.Н. към св.А. и св.К., но всъщност бил съставен нотариален акт за продажбата му  на св. К.. В показанията си св. Н. посочват, че по този кредит плащали лихва в размер на около 8.5% месечно на св.А. и св.К., което се отрича от последните и те сочат че св. Н. им предложил да купят въпросният апартамент и понеже имали свободни пари ги вложили в покупката му за което бил съставен нотариален акт на св. К.. Този заем свидетелите Н. изплащали на посочените лица и към края на месец май на 2003г. им дължали като главница около 8000 лв.- 9000 лв., а заедно с натрупаните лихви общото им задължение било в размер на около 11 000 лв.-12 000 лв. Тогава подс. А. предложил на св. Н. да встъпи в дълга към св.А. и св. К. като им плати 12 000 лв. Освен това подсъдимите предложили двата кредита, този предложен от подс. А. и кредита от 5000 лв. дължим на подс. М. да се обединят и месечната лихва върху общото задължение да стане 4.5%. Св.Н. се съгласил понеже към този момент със съпругата си продължавали да плащат на подс.М. месечна лихва в размер на 6 % - 300 лв. върху заема от 5000 лв., която плащали до края на месец май на 2003г. Така на 12.06.2003г. подс.А. погасил задължението на св.Н. към св.А. и св.К. в размер на 12 000 лв. и на същата дата бил съставен нотариален акт за покупко- продажба  № 412 т.ІІІ рег. № 2364 д.№ 367/ 2003г. / л.62 т.ІІ п.І д.п./ според който подс. А. купил от св. К. апартамента на св.Д. за сумата от 8436.10 лв. посочена в акта , каквато била и данъчната оценка на жилището. Така двата заема на свидетелите Н. - към подс.А. в размер на 12 000лв. и към подс. М. в размер на 5000лв. се обединили и свидетелите започнали да им плаща лихва в размер на 4.5 %  месечно върху общата сума от 17 000 лв. - т.е  540 лв. на подс. А. и 225 лв. на подс. М. , като до тогава на последния били платили лихва в размер на 3600 лв. Свидетелите плащали вноските си според възможностите които имали, плащането се осъществявало както в офиса на подсъдимите в гр.Хасково, така и в с.С., където подсъдимите идвали да си получат лихвата и посещавали ресторанта в селото който свидетелите стопанисвали. Междувременно на 11.08.2003г. св.Н. упълномощил с нотариално заверено пълномощно / л.2265 т.ІІІ НОХД / подс. М. да се разпорежда с недвижим имот представляващ гора от 4 дка. в землището на с.С. обл.Хасково включително да ползва дървесината. Освен към подсъдимите, през този период св.Н. имал задължения и към трето лице-Я. Д.Т. *** / неразпитан по делото/ и съгласно изпълнителен лист от 29.10.2004г. му дължал сумата от 3475 лв. ведно със законната лихва и разноски в размер на 319.50 лв. за което било образувано изпълнително дело № 729/2004г. при СИС-РС-Хасково и вещо лице оценило имота в с.С.  на 15 200 лв. / л.134-135 т.І п.V д.п. /. Св. Н. обаче погасил задължението си към това лице и имотът не бил изнесен на публична продан, а продължил да служи за обезпечение на заема от 5000 лв. към подс. М. . Свидетелите Н. плащали месечната лихва на двамата подсъдими върху общата сума от 17 000 лв. до 22.02.2005г. , когато с нотариален акт за покупко продажба  / л.66 т.ІІ п.І д.п./ чрез разрешен кредит от „Банка ДСК „  АД клон Хасково в размер на 14 000 лв. закупили за тази сума от подс. А. и съпругата му апартамента на св.Д. и сумата била преведена от банката по сметка на подс. А. и съпругата му. Макар, че свидетелите дължали на подс. А. сумата от 12000 лв. последният им обяснил , че трябвало да плаща данък за апартамента в размер на 2000 лв. и от 14000 лв. не им върнал нищо.  В тази насока изложеното в писмото на Банка ДСК „ ЕАД ФЦ Хасково / л.777 и л.779 т.ІІ НОХД/, че при възстановяване на извлеченията по закритите сметки на св.Н. нямало данни за месеците февруари и март на 2002г. да му е изплатена сума от 14000 лв. е ирелевантно защото сделката е осъществена през 2005 г. и безспорно в нотариалният акт е отразено , че сумата от 14000 лв. е преведена от банката по депозитна сметка на продавача . Така свидетелите Н. преустановили отношенията си с подс. А. по повод заема от 12 000 лв. и продължили да плащат на подс. М. лихва в размер на 225 лв. месечно – 4.5 % върху сумата от 5000 лв., която плащали до месец септември на 2005г. и след това спрели защото нямали финансова възможност . След това в началото на 2006г. свидетелите Н. заминали на работа в Испания , като в показанията си сочат , че взели от  подсъдимите заем в размер на 2000 лв. който трябвало да върнат до месец септември със 600 лв. лихва . Този заем бил обезпечен със запис на заповед и силажни ями. По делото е приложен запис на заповед от 16.01.2006 г. в който е посочено, че подс. М. давал на свидетелите Н. в заем сумата от  2600 лв. с падеж на 03.09.2006 г. / л.139 т.І п.V д.п./. Освен това на 27.01.2006. свидетелите явно упълномощили подс.М. да се разпорежда с техен недвижим имот в с.С. - стопански двор с площ от 4,499 дка. ведно с построените в него три силажни ями. От приложеният нотариален акт за покупко продажба се установява ,че на 09.03.2006г. подс.М. действайки като пълномощник  на свидетелите , продал сам на себе си въпросният недвижим имот ведно със силажните ями за сумата от 3239.30 лв. каквато е и данъчната му оценка и в нотариалният акт е отразено, че при сделката е представено нотариално заверено пълномощно № 376/27.01.2006 г./ л.70 т.ІІ п.І д.п./. В показанията си св. Н. обаче заявява, че заемът от 2000 лв. бил за тази земя и подс. М. я платил ,а те не получили сумата от 2000 лв. на ръка, като  пълномощното за силажните ями обезпечавало тези 2000 лв. От своя страна св. Н. сочи , че по тази договорка след това върнали на подс. М. 600 лв. лихва , като от дъщерите си разбрал за нотариалният акт докато бил в Испания. Отношенията които свидетелите имали с подсъдимите по повод взетите заеми били известни и на дъщерите им – св. П.К.Н. и св. Е.К.Т., които виждали подсъдимите при идването им в с.С. за да си получават лихвата и знаели , че при закъснение им начислявали нови лихви. В показанията си св. Т. заявява , че преди да заминат за Испания родители и дали на подс. М. пълномощно за 5 дка. ниви за да се снабди с документи от поземлената комисия , в последствие се оказало , че  подсъдимият прехвърли имота на свое име , което баща и първоначално не знаел, но след това разбрал, като подсъдимият върнал въпросните ниви без да иска нищо след като му платили за къщата в с. С. 26 000 лв. Така след като заминали в Испания свидетелите Н. започнали да пращат на дъщерите си пари с които да погасяват заема към подс. М. , погасили и сумата от 2600 лв. по записа на заповед / л. 159 т.І п.V от д.п.  лист за суми които св. Е.Т. платила на подс. М./, като договорката им с подсъдимият да придобият обратно собствеността си върху имота в с.С. след изплащането на заема оставала. Освен това обаче, със съгласие на свидетелите подс.М. направил ремонт на къщата в с.С., понеже искал да живее там докато те са в Испания . Ремонта бил извършен през пролетта на 2006 г. от св.С. А. М. / л.2409- 2410 т. ІІІ НОХД / и след като свидетелите Н. поискали да си придобият обратно собствеността върху имота , подс. М. поискал да му платят сумата от 26 000 лв. като им обяснил , че тази сума включвала главницата по заема , лихвата и стойността на  ремонта. Така на 15.01.2007г. чрез изтеглен кредит от банка дъщерите на свидетелите Н. – св.Е.К.Т. и св. П.К.Н. заедно със съпрузите си Т. И. Т. и Н. Я. Н. заплатили на подс.М. сумата от 26 000 лв. и той им прехвърлил собствеността на имота с къщата в с.С. /л.58 т.ІІ п.І д.п./, на 17.01.2007г. възстановил и собствеността върху стопанският двор от 4.499 дка. ведно със силажните ями  / л. 71 т.ІІ п.І д.п. / . Св. Т. сочи , че този заем от 26 000 лв. бил ипотечен и изтеглен от „ Прокредит Банк „ като се връщал реално от родителите и , които изпращали пари и тя ги внасяла в банката. В частичните си обяснения дадени в съдебно заседание на 30.03.2011 г. , а и в прочетените такива дадени пред органа на досъдебното производство в присъствието на защитник / л. 18-21 т. І п.V от д.п. / подс. М. описва отношенията си със св.Н. и твърди , че му плащали не лихва а наем за имота в с.С. ,  стойността на извършеният ремонт била около 8000 лв. и за разходите си водел записки в приложената по делото тетрадка, като продал имота на дъщерите им за 26 000 лв. защото за толкова се договорил със св. Н., в тази сума се включвал ремонта и тогава недвижимите имоти поскъпнали. За установяване стойността на ремонта извършен от подсъдимия в имота на св.Н. в с.С. бе назначена и изслушана съдебно техническа експертиза изготвена от вещото лице В.Л.Р. която посочва, че стойност на подобренията извършени от подс.М. била в размер на  5739 лв. /2499-2503 т.ІV НОХД /. При изслушване на вещо в съдебно заседание същото сочи , че при изготвяне на заключението е определило стойността на ремонта по пазарната му стойност, като не е включена допълнителната печалба на строителя , както и разходите по премахването на бетонна арка в имота за която св.С.М. сочи в показанията си ,че била премахната при събарянето на  оградата. Разходите отразени в посочената от подсъдимият М. тетрадка приложена в досъдебното производство  /синя тетрадка л.56-57 от същата / които твърди , че направил по ремонта на имота в с. С. са в общ размер на 6029.80 лв. като за документи за оземляване за 4.499 дка. , почистване на отпадъци ,за партиди, снабдяване с разрешения за строеж и ремонт на покрив , който св. М. сочи , че не е правил  и такъв не е оценен от вещото лице , са в размер на около 225 лв. В показанията си свидетелите Н. заявяват , че след като придобили обратно собствеността върху имота в с.С. установили , че извършеният от подс. М. ремонт не бил качествен и се наложило отново да ремонтират къщата. В тази насока са показанията на св. Т. И. Т. съпруг на св. Е.Т. и на св. Н. Я. дадени в последното съдебно заседание . Докато били в Испания на 21.12.2008г. св. Н. упълномощили дъщерите си св.Т. и св. Н. да ги представляват , включително и по образуваното д.п. / л. 194 -195 т. І НОХД /. От защитата на подсъдимите се твърди , че свидетелите Н. не разполагали с доходи за да върнат заемите получени от подсъдимите и им заплащат размера на лихвата както твърдят . В тази насока от изисканата и постъпила справка на ОД „ Земеделие „ – Хасково / л.2151 т.ІІІ НОХД / се установи, че св.Н. не е била регистрирана като земеделски  производител, но като такъв е бил регистриран св.Н. - на 27.02.2004г. и 25.03.2005г. Освен това свидетелите са декларирали в ГДД по чл.41 от ЗОДФЛ доходи като тютюнопроизводители през 2002г. - 2004 г. /л.2153-2155 т.ІІІ НОХД / и са получили премии в значителен размер от „Фонд Тютюн „ , изплатени им по банков път, включително и на дъщеря им П.Н., която също била регистрирана като тютюнопроизводител / л. 2158-2159, л. 2162, л.2171 т.ІІІ НОХД/. В насока повереникът на свидетелите Н. представя доказателства за родствените им отношения и ГДД за доходите / л.2180-2215 т.ІІІ НОХД /. В прочетените обяснения на подс.А. дадени в присъствието на защитник на досъдебното производство /л.7-10 т. Іп.V д.п. / същият не отрича, че се познавал със св. Н., но не излага факти за отношенията им. В прочетените обяснения на подс.М. дадени на досъдебното производство в присъствието на защитник / л.13-14 и л.18-21 т.І п.V д.п. / се посочва , че закупил реално от св. Н. къщата в с. С.  през 2001г. за 5000 лв. защото имал нужда от такъв имот, а не като обезпечение на заем , свидетелят му я продал понеже имал заеми към други хора и била оценена от вещо лице по дело с взискател Я. Т., а след закупуването свидетелите останали да живеят в имота и му плащали наем от 80 лв. месечно първоначално без договор, след това на 01.03.2003 г. бил изготвен и договора за наем , като в последствие им продал къщата за 26 000 лв. с подобренията които направил в размер на 8000 лв. Отрича свидетелите да са плащали на него и подс. А. лихви по заемите и сочи , че прехвърлил в собственост на дъщерите на свидетеля силажните ями, без да им вземе никакви пари .

През 2002г. св.Д.Г. *** чрез едноличният си търговец „ Дани М „ осъществявала търговска дейност в магазинът си в гр. Хасково на ул. „ **** „ № 4 . Същевременно заедно със семейството си живеела в апартамент № 4  на същият адрес , който и бил дарен от родителите на 24.11.1997г. с нотариален акт № 117 т. ХVІ д. 5691/97 г.  / л. 92 т. ІІ п.І д.п. /. На 18.09.2002г. св.М. взела заем от заложната къща на подс. М. „ Гарант 2001 „ ЕООД в размер на 500 лв. срещу залог на компютър /л.403 т.V п. ІІІ д.п./ тогава със съпругът си Олег М. / неразпитан по делото/ се запознали с подсъдимите и последните им предложили при нужда да им дадат заем . За търговската си дейност свидетелката и съпругът и имали нужда от средства и при едно от посещенията на подсъдимите в магазинът им ,  разговаряли с тях и поискали в заем сумата от 28000 лв. за срок от една година. Подсъдимите се съгласили да им дадат въпросната сума срещу месечна лихва от 4% за посоченият срок , с уговорка при нужда срокът да бъде продължен , но отказали заема да се обезпечи с ипотека на апартамента на свидетелката в гр.Хасково на ул. „И. ****„ № 4 и по предложение на подс. А. поискали за обезпечение на заема свидетелката чрез покупко-продажба да им прехвърли собствеността върху жилището като и заявили , че сделката е фиктивна и след изплащане на заема с лихвата ще и върнат обратно собствеността. Свидетелката се съгласила и на 22.10.2002г. бил съставен нотариален акт за покупко-продажба № 795 т.ІV рег. № **10 д. № 708 на нотариус Х.К. / л.91 т.ІІ п.І д.п./, съгласно който св. М. продала на подсъдимите по равно жилището си в гр. Хасково на ул. „ И. **** „ № 4 ет.2 ап.4, ведно с прилежащото таванско помещение. В нотариалният акт по предложение на подсъдимите като продажна цена била посочена сумата от 19 416.80 лв. каквато била данъчната оценка на имота и свидетелката и съпругът и си поели разноските по сделката. След сделката на същата дата, подсъдимите дали на свидетелката в заем първоначално сумата от 25000 лв. която била в левове и валута – долари които тя обменила в обменно бюро и внесла в „ Прокредит Банк „ в гр. Хасково. На същата дата бил погасен и заемът и от 500 лв. който взела преди това от заложната къща на подс. М. / л. 403 гръб т.V п. ІІІ д.п. / , като свидетелката и семейството и живеели в апартамента. След около 2-3 месеца подсъдимите и дали още 3000 лв. и така общата получена в заем сума била 28 000лв. съобразно договореното, като при даването на заема подсъдимите си удържали първоначалната вноска за лихва върху сумата от 25000 лв. Понеже в нотариалният акт не била отразена действителната стойност на заема а свидетелката и съпругът и  искали да имат документ за целият му размер, на следващият ден след сделката посетили подсъдимите в офисът на фирмата на подс.М. „ Гарант 2001 „ ЕООД в гр. Хасково и поискали документ за разликата между сумата по заема и отразената стойност в нотариалният акт. Тогава подс. А. изготвил договор за заем  който бил фиктивен и в него било отразено, че е сключен на 18.10.2002 г. между подс.М. и св. М. и последната получавала в заем от подс. М. сума от 10 000 лв.  които следвало да се върне за срок от 10 месеца при равни месечни вноски от 1000 лв. Реално тази сума не била получена от свидетелката, а договора отразявал разликата между данъчната оценка на апартамента посочена в нотариалният акт за покупко- продажба като продажна цена и целият размер на заема от 28 000 лева, като малко я надвишавала. Въпреки това свидетелката подписала този договор за да има документ за въпросната разлика, като подсъдимите се съгласили на гърба на договора да отразяват месечните вноски за лихва в размер на 4 % които свидетелката им плащала първоначално върху сумата от 25 000 лв. Така на гърба на договора били отразени три вноски от по 1000 лв. - за 22.11.2002г. , 22.12.2002 г. и  22.01.2003 г. / л.120 т. ІІ п. І д.п. /.След три месеца т.е в началото на месец февруари 2003 г. както бе отбелязано по - рано, подсъдимите дали на свидетелката сумата от 3000 лв. и последната продължила да им плаща ежемесечно същия процент лихва - 4% , но вече върху сумата от 28000 лв. Св. М. плащала на подсъдимите лихвата според възможностите които имала , като им давала суми между 1000 лв.,1100 лв. и 1200 лв., а по – някога и по малки от 100 до 600 лв. месечно. Когато закъснеела с плащанията подсъдимите и се обаждали и я предупреждавали да плаща навреме вноските по заема като заявявали, че ще уведомят родителите и ще продадат апартамента. Понеже свидетелката получила апартамента като дарение от родителите си , се притеснявала от това и продължавала да плаща на подсъдимите ежемесечно лихва. За платените суми подсъдимите не и давали разписки , освен това им платила и 3000 лв. главница по заема , като плащала до месец февруари на 2004 г. след което престанала. До този момент свидетелката била изплатила на подсъдимите 15 000 лв. лихва и искала да изтегли кредит от банка за да им върне заема ,като заедно с подс. А. посетили  „ Тексим банк „ в гр. Хасково, но от там св. М. не успяла да вземе кредит. Около един месец след това, подсъдимите посетили свидетелката в апартаментът на ул. „И. ****„ № 4 и поискали да разговарят с нея в жилището, носели и сак. Св. М. била сама понеже съпругът и синът и били в Испания , но поканила подсъдимите в жилището. Влизайки вътре подс.М. сменил патрона на входната врата на жилището и двамата с подс.А. останали същата вечер там, като последният заявил, че щом имат нотариален акт трябва да ползват жилището. Подс. М. заявил на свидетелката, че ще живее със съпругата си в апартамента понеже продал своя в кв. „**** „ в гр. Хасково и поискал от св.М. да освободи спалнята. На следващият ден подс. А. си тръгнал , а подс. М. и съпругата му си пренесли багажа и заживели в апартамента на ул. „**** „ , като св. М. също продължила да живее там. След това свидетелката започнала да търси средства за да погаси задължението към подсъдимите и си върне собствеността върху апартамента , като искала да вземе кредит от банка срещу ипотека на жилището. Насочила се към „ Булбанк „  но от банката за да и отпуснат кредит поискали да представи предварителен договор за покупка на жилището, което било оценено на 58 000 лв. от оценител на банката. С оценката били запознати подсъдимите, но отказали да подпишат предварителен договор със св. М. за покупка на жилището /л.142-143 т.І п.Vд.п./ и поискали да им плати сумата от 30 000 лв. , като подс. А. обещал , че тогава ще подпишат проект за намерения който свидетелката да представи пред банката вместо предварителен договор. Св. М. се съгласила и успяла от познати да събере сумата от 30 000 лв. и на 21.05.2004г. я дала на подсъдимите. На същата дата подс. А. изготвил проект за намерения в който било отразено съгласието им да продадат на св.М. *** за сумата от 58 000 лв. /л.110 и  л.121 т. ІІ п.І д.п. / както и , че получили от нея 30 000 лв. в брой на същата дата. Посочените суми били изписани в проекта за намерения от самата свидетелка по настояване на подсъдимите. На 26.08.2004 г. св. М. взела кредит в размер на 36 000 лв. от „ Българо Американска кредитна банка „ където работела срещу ипотека на магазинът си на ул. „ И. **** „ № 4 и друг апартамент в гр. Хасково на ул. „ К. Величков „ / л. 487 т. І НОХД/. Независимо, че свидетелката дала на подсъдимите сумата от 30 000 лв.  последните не и възстановили собствеността върху апартамента, като подс. М. продължил да живее там със съпругата си. Св.М. обаче сменила патрона на входната врата на жилището и така подс. М. и съпругата му напуснали апартамента. След това на 02.09.2004 г. с нотариален акт № 998 т.V рег. № 3846 д. № 764 / л. 98 т.ІІ п.І д.п. /  подсъдимите продали апартамента на лицето М.Г.М. , в нотариалният акт била посочена сумата от 19 191 лв. каквато била данъчната оценка на жилището, а в действителност то  било продадено на М. за 33 600 лв. След продажбата с нотариална покана от 21.09.2004г. / л.100 т.ІІ п.І д.п./ М. поискал св.М. да освободи апартамента до 29.09.2004г., но на 30.09.2004г. последната предявила иск против подсъдимите и купувача М. с правно основание по чл.26 ал.1 вр. чл.152 от ЗЗД и чл.97 от ГПК / отм. / и поискала сделката от 22.10.2002 г. за  продажбата му да бъде обявена за нищожна и се приеме за установено по отношение на М. , че тя е собственик на жилището , като в исковата си молба посочила , че по взетия от подсъдимите заем от 28 000 лв. им върнала 15 000 лв. и дължала още 13 000 лв.  / л.106 т. ІІ п.І д.п. /. По исковата молба било образувано гр.д. № 1416/2004г. на РС – Хасково което бе изискано и приложено. По това гражданско дело подс. А. представлявал себе си и съпругата си, а като договорен адвокат и подс. М. и неговата съпруга. По делото купувача М. предявил против св.М. насрещен иск , че е собственик. С  Решение № 656/ 16.09.2005г. на РС – Хасково исковата молба на св.М. първоначално била отхвърлена и насрещният иск на М. уважен. Свидетелката обжалвала решението пред ХОС и било образувано В.гр.д. № 778/2005 г. по което е приложен и препис от нотариалното дело № 708 / 2002 г.  на нотариус Х.К. относно сделката от 22.10.2002г. за продажбата на апартамента между свидетелката и подсъдимите. На л.45 от въззивното гражданско дело е приложено удостоверение от 22.10.2002 г. на Служба вписвания при РС – Хасково за липса на вписани ипотеки , възбрани и особен залог върху апартамента на М. *** . В тази насока от изисканата и представена справка на служба вписвания при РС – Хасково / л.484 –494 т.І НОХД / е видно, че при сделката с подсъдимите върху апартамента на М. е нямало тежести както е отразено в посоченото удостоверение ,а преди това апартаментът е бил ипотекиран в полза на ” Прокредит Банк България АД „ и последната ипотека в полза на банката е заличена на 15.10.2002г. С решението на ХОС било отменено частично решението на РС – Хасково и договорът за продажбата на апартамента от 22.10.2002г. сключен между св.М. и подсъдимите бил обявен за нищожен, в останалата му част първоинстанционното решение било потвърдено. Св.М. обжалвала решението на ХОС пред ВКС и с Решение № 1266 / 23.01.2008г. по гр.д № 1373/2006г., решението на ХОС в частта с която потвърждавало решението на РС – Хасково било отменено , по отношение на М. прието , че св.М. е собственик на имота и нотариалният акт с който подсъдимите го продали на М. отменен. Така св.М. възстановила собствеността върху жилището си. След постановяване на решението на ВКС между подс. А. и родителите на М.Г.М. било сключено извън съдебно споразумение и подс. А. им върнал сумата от 16 800 лв. представляваща половината от цената за която продали апартамента на М. /л.156 т.І п.Vд.п./. В кориците на изисканото гражданско дело е приложено копие на изп.д. № 390 /04 г. на СИС при РС – Хасково което касае отношенията на св. М. с И. С. , а не с подсъдимите. Това изпълнително дело е образувано по изпълнителен лист от 07.04.2004 г. за сума дължима от св.М. и съпругът и по запис на заповед от 31.07.2001г. към лицето И.Д. С. действаща като ЕТ „ Сидера 60- И. ***004 г. била вписана възбрана върху апартамента на св. М. по молба на С. ,но забраната била вдигната на 27.08.2004 г. / л. 487 и л. 489 т. І НОХД / . От писмото на Служба вписвания гр. Хасково / л. 483 т. І НОХД / се установява същото обстоятелство както и , че на 16.07.2004 върху магазина на свидетелката била вписана възбрана в полза на лицето П.А. за сумата от 5611лв., заличена на 14.06.2005г. което също не касае отношенията и с подсъдимите. Междувременно въпреки , че по договора за заем от 18.10.2002г. подс. М. не дал реално сумата от 10 000 лв. на св. М. и той отразявал разликата между цената по нотариалният акт за продажбата на апартамента от 22.10.2002 г. и размер на полученият от свидетелката заем от 28 000 лв. , св. М. била осъдена да му заплати сумата от 7000 лв. претендирана от него като неплатена по договора за заем от 18.10.2002 г. / л.111-112 и л. 118-119 т. ІІ п.І д.п. /. По искане на защитата беше изискана справка за доходите на св. М. и от постъпилата такава от ТД НАП – Пловдив –Офис Хасково се установява , че е подала ГДД по чл. 41 от ЗОДФЛ и декларирала доходи - на 13.04.2002г. 1239.40 лв. като ЕТ и 1200 лв. от наем, на 15.04.2003 г.  1324 лв. и 2041.80 лв. , а през 2005 г. -  382 лв. / л.463 т.І НОХД/ .В показанията си дадени в съдебно заседание на 07.04.2010г. /л.301-308 т.І НОХД/ св.М. посочва, че по взетият от подсъдимите заем им плащала ежемесечно лихва в размер на 4 %  първоначално върху сумата от 25 000 лв. а след това върху общата сума от 28 000 лв. Месечните вноски за лихвата били в размер на около 1100 лв., плащала лихва редовно но не винаги в посоченият размер, а според възможностите си и понякога плащанията били в по- малък размер. В тези показания свидетелката не може категорично да посочи сумата която платила на подсъдимите като лихва и твърди , че си водела записки за това. За установяване на платената от свидетелката лихва и представяне на записките бе допуснат преразпит на св. М. проведен в с.з. на 11.06.2010г. / л. 686 гръб – 688 т. ІІ НОХД / . При преразпитът св. М.  посочва , че не могла да намери записките си и твърди , че изчезнали през 2004г. , но лихвата която плащала на подсъдимите била между 1000 лв.-1200 лв. месечно, а когато нямала възможност да им плати цялата сума , им плащала частично лихви в порядъка между 100 лв. и 600 лв. месечно , но не помни точният размер на платената лихва. С оглед на последното бяха прочетени по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 от НПК показанията и дадени на 08.05.2007г. пред органа на досъдебното производство /л.80 т.І п.ІІд.п./. В тези показания се потвърждава изложеното от свидетелката в съдебно заседание като се сочи , че  общата сума която св.М. платила като лихва на подсъдимите до края на 2003 г. била в размер 15000 лв. ,а  след това им дала още около 2000 лв. лихва за месеците февруари и март на 2004 г. След прочитане на показанията, свидетелката потвърждава , че са верни и посочва , че размера на платената лихва я изчислявали ориентировъчно с водещият разследването на база договореният месечен процент. Свидетелката обаче е категорична, че лихвата която платила на подсъдимите е в посоченият размер от 15000 лв.и заявява , че е възможно да е и в по – голям . От своя страна в частичните си обяснения дадени в проведеното на 30.03.2011 г. съдебно заседание подс. М. описва отношенията които с подс. А. имали със св. М. и твърди, че явно въпросната сделка с апартамента била предварително уговорена между тях и от това бил ощетен. Твърдения , че е ощетен от сделката със св.М. сочи и подс.А. при преразпита на свидетелката. В прочетените обяснения на подсъдимите дадени на досъдебното производство в присъствието на защитник , същите не отричат даденият на св. М. заем от 28 000 лв. и описват отношенията си с нея и съпругът и във връзка със заема, включително и за продажбата на жилището на лицето М., като твърдят , че по заема не е имало уговорени лихви и такива не им били плащани. По повод цифрите които св.М. попълнила в проекта за намерения с решение на РС-Хасково била призната за виновна в извършването на престъпление по чл.315 ал.1 вр.чл.309 ал.1 от НК и освободена от наказателна отговорност по реда на чл. 78 А от НК с налагане на административно наказание „ Глоба „ , но след това била оправдана от ХОС  .

  В началото на месец ноември на 2002 г. св. Г.К.К.  която тогава била с фамилно име Д. и бившият и съпруг Х.Д. *** искали да рефинансират банков кредит на фирмата  си , имали и нужда от пари за заплати на работниците. В този момент обаче свидетелите не могли да вземат кредит от банка, имали  финансови задължения и към други физически лица от които взели кредити срещу лихва, която достигала до 30 % месечно и разбрали , че  подсъдимите М. и А. дават кредити срещу лихва. Поради нуждата си от средства свидетелите посетили офисът на подсъдимите в гр.Хасково и поискали от тях заем в размер на 20 000 лв. Подсъдимите се съгласили да им дадат заема с месечна лихва от 5% която била изгодна за свидетелите и за обезпечаване на заема поискали последните да им прехвърлят собствеността на апартаментът си в гр. Харманли , като се договорили след изплащане на заема с лихвата да им върнат собствеността на жилището. Свидетелите се съгласили, като към този момент видно от удостоверенията за тежести издадени от  служба вписвания при РС – Харманли / л.477- 481 т.І НОХД / апартаментът им бил ипотекиран в полза на „Българска пощенска банка „ АД клон Хасково . На 07.11.2002г. обаче ипотеката била заличена и на същата дата свидетелите прехвърлили собствеността върху апартаментът си в гр.Харманли ул. „ Х. Ботев” №  103 А ет.3 ап. № 6 ведно със складово помещение и гараж на подсъдимите и съпругите им. Сделката била изповядана в гр.Харманли и незабавно след това подсъдимите дали на свидетелите заема от 20 000лв. След получаване на сумата свидетелите започнали да плащат на подсъдимите по 1000 лв. месечно лихва . Плащали я 3 месеца и на 21.02.2003 г. върнали на подсъдимите главницата по заема от 20 000 лв., а последните им възстановили собствеността върху жилището  / л.64 и л.82-83 т.І п.V д.п./. В прочетените обяснения на подс. М. дадени на досъдебното производство в присъствието на защитник ,подсъдимият потвърждава изложеното от свидетелите и не отрича,че двамата с подс.А. им дали  заем в общ размер от 20 000 лв. - всеки  по 10 000 лв. срещу месечна лихва 5 %  и след това си разделили по 1500 лв. от платените лихви. Подс.М. посочва, че условията по кредита се договаряли предимно от подс. А. и по негово настояване свидетелите прехвърлили собствеността върху жилището си. В прочетените обяснения на подс.А. дадени на досъдебното производство в присъствието на защитник не се излагат обстоятелства за отношенията със свидетелите по даденият им заем .  

Свидетелят К.П.Ж. *** се  занимавал с отглеждането на овце, познавал отдавна подс. А. и двамата били приятели. В период от три години преди 2002 г. свидетелят вземал ежегодно през есента заем от подсъдимия в размер на 3000 лв. без лихва и му го връщал през пролетта. През 2002 г. на свидетелят му трябвала по – голяма сума пари и с още едно лице неустановено и неразпитано по делото отишъл при подсъдимия и поискал от него заем в размер на 6000 лв. за срок от  три години. От своя страна подсъдимият първоначално отвел свидетеля и лицето което било с него в „ Прокредит Банк „ в гр.Димитровград , но банката не ги приела и тогава подсъдимият се съгласил да даде на свидетеля исканата в заем сума от 6000 лв. за посоченият срок ,но с 2 % месечна лихва. Понеже сумата била в по – голям размер от тези които му давал преди без лихва и обезпечение, този път  подсъдимият поискал от свидетеля за обезпечение на заема да му прехвърли собствеността върху къщата си в с.Брод и двамата се договорили след като свидетелят си изплати кредита с лихвата, подсъдимият да му върне обратно собствеността върху имота. Свидетелят се съгласил и на 26.11.2002г. с нотариален акт за покупко-продажба прехвърлил в собственост на подсъдимият имотът си в .Брод с построените в него къща , гараж и навес , а подсъдимият му дал исканият кредит в размер на 6000 лв. с 2 % месечна лихва- в размер на 120 лв. месечно . След като взел кредита свидетелят започнал да изплаща месечната лихва на подсъдимия в посоченият размер от 120 лв., като последният посещавал с.Брод ежемесечно и получавал въпросната сума. Свидетелят изплащал на подсъдимия лихвата по кредита в период от една година и осем месеца , върнал му и главницата и на 19.07.2004 г. подсъдимият му възстановил обратно собствеността върху имота за което бил съставен нотариален акт за покупко продажба  / л. 62 т.І п.V д.п. / . В обясненията си при разпита на свидетеля подс. А. не отрича изложеното, като в личната си защита посочва, че за да даде на свидетеля исканата в заем сума,  продал ДЦК и размера на договорената лихва от 2% покривала загубата от по - ранната им продажба . От заключението по назначената банкова експертиза изготвена от вещото лице М.Л.Ц., което съдът изслуша и прие в последното съдебно заседание, действително се установява, че подс.А. имал ДЦК с определена доходност посочена в експертизата /2576-2595т.ІV НОХД/.

През 2001 г. св. Д.А.К. *** и съпругата му З. П.К. /не разпитана по делото/ имали нужда от пари,  свидетелят разбрал , че подс. М. давал заеми срещу лихва, като към този момент последният все още не давал заемите с подс.А.. Св.К. посетил офиса на подс.М. *** и поискал от него заем в размер на 1000 лв. за срок от 1 година , подсъдимият се съгласил да му даде сумата , но със 7% месечна лихва и срещу ипотека на недвижимият имот на свидетеля в гр.Хасково. Така на 11.05.2001г. бил съставен нотариален акт за договорна ипотека № 456 т. ІІІ рег. № 2235 д.№ 384/2001г./ л.285 т.ІІ п.ІІ и л.25 т.ІІ п.І д.п./ в който било отразено , че подсъдимия давал на свидетеля и съпругата му заем в размер на 4500 лв./ по – голям размер от реално договореният / за срок от 6 месеца платим при равни месечни вноски,  първата с падеж на 14.06.2001г. , както и , че неплащането на някоя от вноските правело цялото вземане изискуемо. За обезпечение на заема свидетеля и съпругата му учредили в полза на подсъдимия ипотека върху жилището в гр. Хасково  ж.к. „ **” бл. 2 вх. Б ет .1 ап. 6 с площ от 81.31 кв. м. ведно с избеното помещение . След сделката подсъдимият дал на свидетеля договорената сума от 1000 лв. а последният започнал да му плаща ежемесечно лихва от 70 лв., когато имал възможност изплащал и главницата и се подписвал в тетрадка която подсъдимият му давал. В началото на 2002г. свидетелят се затруднил с плащането на лихвите и на 12.02.2002 г. подс.М. използвайки нотариалният акт , депозирал в РС – Хасково молба по реда на чл.237 от ГПК /отм./ и с Определение от 18.02.2002г. св. К. и съпругата му бил осъдени да заплатят на подсъдимия сумата от 4500 лв. ведно със законната лихва и разноски съобразно нотариалният акт за ипотека /л.284 и л.286 т.ІІ п.ІІ д.п./. Така подсъдимият се снабдил с изпълнителен лист и по негово искане на 29.03.2002 г. върху апартамента била наложена възбрана/ л.27 т.ІІ п.І д.п./ . Св. К. обаче успял да продължи с плащанията си към подс. М. и му плащал вноските по лихвата редовно до началото на месец юни на 2002г. издължил и главницата и по молба на подсъдимия ипотеката била заличена на 10.06.2002 г. / л. 24 т.ІІ п. І д.п./ .След това в началото на 2004г. св. К. отново имал нужда от пари и посетил подс. М. , последният вече работел съвместно с подс. А. и двамата отпускали заедно заеми срещу лихва . Свидетелят отново поискал заем в същият размер от 1000 лв. за срок от 1г. но от двамата подсъдими . Последните се съгласили да му дадат исканата сума при същите условия за лихва – 7% месечно и за обезпечаването на заема, поискали свидетелят да им прехвърли собствеността върху апартаментът си, като му обяснили, че след връщането на кредита и лихвата ще му върнат собствеността на жилището. Свидетелят се съгласил и на 23.01.2004г. бил съставен  нотариален акт № 39 т.І рег. № 242 д.№ 29 / л.31 т.ІІ п.І д.п./ съгласно който свидетелят и съпругата му продали на подсъдимите апартаментът си в гр.Хасково  ж.к. „ **” бл. 2 вх. Б ет .1 ап. 6 за сумата от 7024 лв. Св. К. си поел разноските по сделката и на същата дата подсъдимите му дали исканата в заем сума от 1000 лв. с договорената месечна лихва от 7%. На тази дата била вдигната и възбраната върху апартамента на свидетеля наложена по искане на подс. М. по предходният заем / л.26 т.ІІ п.І д.п. /. След това свидетелят започнал да си плаща на подсъдимите договорените лихви в размер на 70 лв. месечно и ги плащал до м.декември на 2004г. , изплатил и главницата след получено обезщетение от родителите му и с нотариален акт № 1477 т.VІІІ рег. № 5519 д.№ 1118 от 02.12.2004г. /л.37т.ІІ п.І д.п./ подсъдимите заедно със съпругите си продали обратно на св. К. апартамента за сумата от 7048.10 лв. каквато била и данъчната оценка на жилището. В показанията си дадени в проведеното на 11.06.2010г. съдебно заседание /л.683-686 т. ІІ НОХД / св. К. описва отношенията си с подсъдимите по заемите, като  заявява ,че взел първия заем от подс. М. а втория от двамата подсъдими, но отрича по заемите да е имало уговорена лихва и да им е плащал такава. За вторият заем свидетелят твърди , че бил в размер на 1000 - 1500 лв. и го взел защото семейството му имало нужда от пари. Предвид възникналите противоречия в показанията на свидетеля дадени в съдебно заседание и тези които е дал на досъдебното производство пред съдия и твърдението му , че не си спомня доста неща ,бяха прочетени  показанията  на  св. К. дадени  пред съдия на 03.05.2007г.  / л.136-137 т.І п. ІІ д.п./ .В прочетените показанията свидетелят е посочил размера на първия заем от 1000 лв. който взел от подс. М. със 7% месечна лихва за срок от 1 година обезпечен чрез ипотека на жилището му и за който ежемесечно плащал на подсъдимият лихвата от 70 лв. в продължение на една година и си издължил заема. За вторият заем от 1000 лв. свидетелят е посочил, че го взел от двамата подсъдими които работели като съдружници, при същите условия  и срок като предходния, но бил обезпечен чрез прехвърляне на собствеността на жилището му в полза на подсъдимите, които поискали това и му заявили, че сделката е фиктивна и след като свидетелят се издължал ще му върнат обратно собствеността. След сделката получил от тях сумата от 1000 лв. и започнал да им плаща месечна лихва в размер на 70 лв. , която плащал в уговореният срок , изплатил си и главницата , а подсъдимите му върнали собствеността върху жилището. След прочитането на показанията свидетелят първоначално заявява, че прочетеното било отчасти вярно и твърди , че разпитът му бил проведен пред дознател а не пред съдия . След предявяване на протокола от проведеният му разпит пред съдия  свидетелят не отрича, че бил разпитан в съда но твърди, че останал с впечатление, че разпита бил пред прокурор и в съдебната зала имало още 7-8 човека, същевременно обаче посочва, че прочетено било вярно , а след това, че не помнел дали в сумата от 70 лв. влизала и лихва. По отношение на подс. А. свидетелят твърди , че с него нямал уговорка за лихва и не му плащал такава, а единствено месечни вноски по заема. В частичните си обяснени дадени пред съда подс.М. не излага твърдения за отношенията си със св.К.. В прочетените обяснения на този подсъдим обаче, дадени на досъдебното производство на 01.04.2009г. в присъствието на защитник / л.24-25 т. Іп.V д.п./ подс. М. описва отношенията си със св. К. по повод дадените му заеми и не отрича ,че му дал първият заем обезпечен чрез ипотеката , но не помнел размера и условията на заема. За вторият заем подсъдимият потвърждава, че двамата с подс. А. го дали на свидетеля и този заем бил обезпечен чрез продажба на жилището на свидетеля, която в действителност служела за обезпечение на заема , чиито условия също не помнел , но бил в размер на около 3000 лв. , а не 1000 лв. След това свидетелят им дал общо 6000 лв. при връщането на заема и двамата с подс. А. си разделили по 3000 лв.  В  последствие при разпитът си от 06.04.2007 г. който също бе прочетен / л.26 т.І п.V д.п. / подс. М. посочва , че заемът който дали с подс. А. на св. К. бил в размер на 2300 лв. със 7% месечна лихва за срок от 6 месеца , но свидетелят го изплатил за 10 месеца и им върнал освен главницата от 2300 лв. и сумата от 1600 лихва., която подсъдимите си разделили. В прочетените обяснения на подс. А. дадени на досъдебното производство в присъствието на защитник не се излагат твърдения за отношенията му със св. К..

  През зимата на 2004 г. св. В.Б.Р. и св.Е.И.С. с която живеел на семейни начала в с. С. обл. Хасково имали нужда от пари за предстоящият абитуриентски бал на синът на С.. В тази връзка последната разбрала, че подсъдимите дават пари в заем срещу лихва и понеже се познавала с подс. М. отдавна, отишла в офиса им намиращ се към този момент в кантората на подс. А. *** и поискала от подс. М. в заем сумата от 2000 лв. за срок от 1 година . Последният се съгласил да даде посочената сума срещу лихва, но поискал свидетелката да я обезпечи със злато или ипотека на недвижим имот. След разговора св. С. ***, разговаряла със св.Р. и понеже нямали злато двамата решили да обезпечат заема чрез ипотека на къщата на свидетеля в с. С.. Така  на 10.12.2004 г. св.Р. взел нотариалният акт на къщата си и заедно със св. С. отишли отново в кантората на подс. А. където бил и подс. М. , там разговаряли с последния за заема и се договорили да им даде сумата от 2000 лв. срещу месечна лихва от 7 %  за срок от една година и заема да се обезпечи чрез ипотека на имота на св. Р. ***. През това време подс. А. бил в кантората но не вземал отношение към заема който подс. М. договарял със свидетелите. След като уточнили условията на заема подс. М. извикал св.Я.Д. която живеела на семейни начала със синът му и в този момент била в съседното помещение, където работела в шивашкото ателие на съпругата на подс. А., за да бъде посочена тя като кредитор по нотариалният акт за ипотека макар , че фактически сумата по заема дал подс. М. . След като св. Д. дошла , тя заедно с подс. А.  и св. Р. отишли при нотариус за да съставят нотариалният акт . През това време подс. М. отишъл да банката за да изтегли парите . Така на същата дата 10.12.2004 г. бил съставен нотариален акт за договорна ипотека № 1528 т. VІІІ рег. № 5716 д. № 1163 / л.76 т.ІІ п.І д.п./, съгласно който св. Д. давала на св. Р. безлихвен заем в размер на 4000 лв. за срок от три месеца до 10.03.2005г. обезпечен чрез ипотека на имота на свидетеля в с. С. общ.Хасково-УПИ ХV-107 с площ от 1000 кв. м. ведно с построената жилищна сграда и навес. След съставянето на нотариалният акт свидетелите  и подс. А. се върнали обратно в кантората на последния и там подс. М. дал на св.Р. и св.С. исканата в заем сума срещу договорената месечна лихва от 7 % , като удържал 60 лв. за разноски по ипотеката. Свидетелите се поинтересували защо в нотариалният акт било посочено , че сумата се давала от св. Д. и била в двоен размер от полученият реално заем , срокът за връщането и бил 3 месеца , а не договореният срок от 1 година , но  тогава двамата подсъдими ги успокоили, че ще се спазва устната договорка по заема , а св. Д. била техен човек. След това свидетелите си тръгнали и започнали да плащат на подс. М. ежемесечно лихва от 140 лв.  като му я давали на ръка и основно с това се занимавала св. С.. През пролетта на 2005 г. двамата подсъдими посетили свидетелите в с. С. видели , че имат условия за отглеждане на животни и им предложили да закупят овце и храна , а свидетелите да ги отглеждат за срок от една година при 40 % от печалбата . Свидетелите се съгласили и на 04.04.2005 г. подсъдимите закупили с договор  51 бр. овце / л.79 т. ІІ п.І  и л. 147 т. І п.V д.п. /  които откарали в кошарата но свидетелите в с.С., доставили и храна, а свидетелите започнали да отглеждат животните за което бил съставен договор от същата дата / л. 149 т.І п.V д.п. /.  На 08.08.2005 г. подсъдимите закупили още 10 бр. овце които предоставили на св. Р. за отглеждане / л.148 т.І п.Vд.п. /. По повод отглеждането на животните подсъдимите предоставили на св.Р.  мобилен телефон по който подс. М. му се обаждал ежедневно и се осведомявал за животните , като отразявал разходите и приходите от тях в приложената по досъдебното производство синя тетрадка /л.61-64 от нея т.VІІ д.п./, продавал и животни. През това време свидетелите продължавали да плащат лихвата на подс.М. в размер на 140 лв. месечно, междувременно купували и храна за животните и парите започнали да не им достигат , като последно платили на подс. М. лихвата за месец октомври на 2005 г. След това свидетелите спрели да плащат и уведомили подсъдимите, но последните им заявили да не се притесняват и свидетелите продължили с отглеждането на животните. През пролетта на 2006г. подс.М. обаче започнал да разпродава животните, продал и последните агнета за които имали уговорка със свидетелите да ги оставят за  разплод. Това усъмнило св. Р. и той поискал от подс. М. да си оправят сметките по заема и отглеждането на животните. Последният му казал да отиде до офиса и през месец май св.Р. посетил офиса на подсъдимите в гр.Хасково. Там подс. М. го уведомил , че дължи по заема ще 3500 лв. Св. Р. се прибрал в домът си и със св.С. решили да платят посочената сума и преустановят изцяло отношенията си с подсъдимите. Св. Р. разговарял и със собственика на бензиностанцията където работел и поискал от него въпросната сума , последният се съгласил да му я даде и го предупредил да я върне на подс. М. пред нотариус. Междувременно още през месец февруари на 2006 г. с определение по гр. д. № 839/24.02.2006г. на РС-Хасково св.Р. бил осъден да плати на св. Д. сумата от 6000 лв. която и дължал  съобразно запис на заповед от 03.04.2005 г. с падеж на 04.06.2005г. и на 19.05.2006г. бил издаден  изпълнителен лист / л. 397 т.ІІ п.ІІ д.п. /. За този запис на заповед / л.80 т. ІІ п. І д.п. / свидетелят твърди , че не знаел кога го подписал, заявява, че явно това станало при подписването на другите документи и разбрал за него по – късно когато поискал да върне на подсъдимият сумата от 3500 лв. и преустановят отношенията си. На 12.05.2006г. подсъдимите изпратили до св. Р. нотариална покана да им върне овцете и го поканили на 22.05.2006 г. в кантората на нотариус К. /л.152 т.І п.V д.п./. На посочената дата свидетелят не се явил и видно от съставеният от нотариуса протокол, от него постъпила нотариална покана отговор от 19.05.2006 г. с която поканил подсъдимите на 25.05.2006г. да си получат животните и уведомят св.Д. да се яви при нотариуса на 31.05.2006г. за да и върне кредита по нотариалният акт за ипотека / л.153 т.І п.V и л. 82 т. ІІ п.І д.п. /.Така на 25.05.2006 г. св. Р. върнал на подсъдимите общо 36 бр. овце и агнета срещу разписка / л.83 т.ІІ п.І д.п./ и на 26.05.2006 г. отправил втора нотариална покана до св.Д., връчена и на 07.06.2006 г. / л.81 т.ІІ п. І д.п. / и я поканил на 12.06.2006 г. да и върне сумата по нотариалният акт . Същевременно с Определение от 26.05.2006г.  св. Р. бил осъден да заплати на св. Д. сумата от 4000 лв. по нотариалният акт за ипотека и на 05.06.2006 г. бил издаден изпълнителен лист в полза на свидетелката. На 08.06.2006г. св.Д. чрез подс. А., който я представлявал като адвокат  предявила двата изпълнителни листа пред ЧСИ и така срещу св. Р. било образувано изпълнително дело № 771 /2006 г. на ЧСИ Араклиева, по което на 09.06.2006г. била вписана възбрана върху имотът  му в с. С.. След като получила нотариалната покана на св.Р. от 26.05.2006 г. , св. Д. му изпратила отговор с който го уведомила за образуваното изпълнително дело /л.84 т.ІІ п.І д.п./, по което св. Р. възразил , че не дължи сумата от 6000 лв. по записа на заповед и поискал спиране на изпълнението. С определение № 516 /24.07.2006 г. на РС – Хасково възражението му не било уважено и определението било оставено в сила с определение по в.ч. гр.д. № 737 /2006 г. по описа на ХОС / изискани гр.д. № 1017/06 г. на РС – Хасково съдържащо изп.д. № 771/06 г. на ЧСИ Араклиева и В.чгр.д. № 737/06г. на ХОС/. След това св.Р. предявил с/у св.Д. отрицателен установителен  иск по чл. 254 от ГПК /отм./ и било образувано гражданско дело по което на 15.11.2006 г. била издадена обезпечителна заповед и изпълнението по изпълнителното дело на ЧСИ спряно  / л. 398 т.ІІ п.ІІ  д.п. /. В последствие и гражданското дело също било спряно с определение от 29.10.2007 г. до решаване на настоящото НОХД / л. 750 т. ІІ НОХД / . По повод взетия от подс. М. заем в размер на 2000 лв. и за отношенията си с него и с подс. А. за отглеждането на животните  през 2006 г. св. Р. и св. С. ***, но било  отказано образуването на досъдебно производство / л.87 т.ІІ п.І д.п./. В показанията си дадени в съдебно заседание /л.355-л.363 т.І НОХД/ свидетелите са категорични , че сумата по заема в размер на 2000 лв. им била дадена от подс. М. срещу лихва от 7% месечно за срок от 1 година и на него платили 10 месечни вноски от по 140 лв. лихва и по взетият заем нямали отношения с подс. А. и не му плащали лихва. Свидетелите сочат , че нотариалният акт за договорна ипотека бил оформен фиктивно на името на св. Д. и от нея  не са вземали заем . Предвид посоченото от свидетелите, че заемът бил даден единствено от подс. М. бяха прочетени показанията им дадени при проведените разпити пред съдия /  л.132-134 т.І п.ІІ д.п. за св. Р. и л. 128 – 130 т. І п.ІІ д.п. за св. С./. След прочитането свидетелите са категорични , че заемът им бил даден единствено от подс. М. и на него плащали лихвите, а с подс. А. имали отношения единствено във връзка с отглеждането на животните . От своя страна в показанията си дадени в съдебно заседание  / л.364 гръб и л. 365 т. І НОХД / св. Д. твърди , че по молба на подсъдимите дала на св.Р. сумата от 4000 лв. обезпечена с нотариалният акт за ипотека, както и сумата от 6000 лв. за което бил подписан записа на заповед от 03.04.2005г. За отстраняване на противоречията в показанията на св. Д., св. Р. и св. С. бяха проведени очни ставки между тях / л.2555 т.ІV НОХД / при която св.Д. потвърждава , че дала парите на св. Р. , това се отрича от последният и св. С. и те сочат, че парите им били дадени от подс. М.. От своя страна в дадените си частични обяснения  пред съда подс. М. заявява, че парите по заема на св. Р. и св. С. обезпечен с ипотеката и по записа на заповед, били дадени от него и подс. А. по равно, като по настояване на последния в нотариалният акт и записа на заповед формално била посочена св. Д. защото подсъдимите не искали да фигурират в регистъра по вписвания понеже имали вече множество сделки. Подс. М. твърди , че реално по записа на заповед  сумата от 6000 лв. не била дадена на св. Р., а обезпечавала овцете които подсъдимите купили и му предоставили за отглеждане. Освен това подс. М. твърди, че с подс. А. склонили св.Д. да лъжесвидетелства като последната живеела със сина на подс. М. и работела при съпругата на подс. А. като моделиер. В прочетените обяснения на подс. А. дадени на досъдебното производство в присъствието на защитник, последният описва взаимотношенията си със св. Радеви и  посочва , че сумите от 4000 лв. и  6 000 лв. им били дадени от св. Д., заемите били безлихвени и с тях имали отношения единствено по повод отглеждането на животните. В прочетените обяснения на подс. М. дадени пред органа на досъдебното производство в присъствието на защитник  се потвърждава изложеното от него в съдебно заседание , същото подсъдимият потвърждава и при проведената между него и св. Д. очна ставка ,  което се отрича от свидетелката и тя твърди ,че дала заемите а не подсъдимите. 

През 2005 г. св. П.С.Г. *** имала нужда от пари и  на 17.01.2005г. взела от двама подсъдими заем от 600 лв.  с лихва от 4 % месечно. Заемът бил обезпечен със запис на заповед от същата дата,  но за сумата от 700 лв. на името на подс. А. и с уговорен падеж на 17.05.2005 г. / л.256 т.ІІ п.ІІ д.п. / , на 18.05.2005 г. и бил предявен за плащане , но свидетелката върнала заема на подсъдимите на вноски , без да им плаща лихва , била и осъдена с определение на РС – Хасково по реда на чл.237 от ГПК /отм./ да заплати на подс.А. сумата от 700 лв. ведно със законната лихва , но въпреки това последният не се обърнал към съдия изпълнител и свидетелката не разбрала за издаденото определение. Предвид действащата към момента на разпита на свидетелката норма на чл.281 от НПК допускаща четени на показанията и дадени пред органа на досъдебното производство след съгласие на защитата , съдът не прочете показанията на тази свидетелка  поради липсата на такова съгласие .

Свидетелят В.И.В. познавал подс. М. и през лятото на 2005 г. два пъти взел от него заеми в общ размер на 2000 лв. срещу лихва  между 8-10 процента . Освен това на 30.05.2005 г. взел  кредит и от „Сити Груп І „ ЕООД- Стара Загора в размер на 4000 лв. за което ипотекирал поземлен имот с пл. № 33 с площ от 1530 кв.м. в гр. Хасково кв. „ *** „ , като по този заем свидетелят сочи, че плащал лихва на лицето П. П. / неустановен и разпитан по делото /. През есента на 2005г. св.В. и съпругата му св. Е.Т.В. имали нужда от пари за лечение на синът си, св. В. посетил подсъдимите в офисът им в гр. Хасково и поискал заем в размер на 11 000 лв. за срок от една година , от който да се погасят задълженията му по предходните два заема в общ размер от 6000 лв. и му бъде дадена разликата от 5000 лв. Подсъдимите се съгласили да дадат въпросната сума на св. В. срещу лихва от 6 % месечно но за срок от 6 месеца. За обезпечение на заема подс. А. поискал свидетелят да им прехвърли собствеността върху имотът си с къщата  в гр. Хасково кв. „ *** „ на ул. „**** „ № 19. Свидетелят се съгласил и подсъдимите след като огледали имота заявили, че ще му дадат въпросната сума в заем. Така на 25.10.2005г. бил съставен нотариален акт за покупко-продажба № 1290 т.VІ рег. № 5440 д.№ 982 /2005г. / л.21т.ІІ п.І д.п./ съгласно който св.В. действащ със съгласието на съпругата си св. В. , продали на И.Д.А. – майка на подс. А. своята 1/3 и.ч. от поземлен имот № 46 целият с площ от 1614 кв.м. в кв.13А по плана на гр.Хасково кв. „***„ ведно с построената жилищна сграда с площ от 92.39 кв. м. и лятна кухня с площ от 13.13 кв. м. за сумата от 10 000 лв. На същата дата подсъдимите погасили задължението му от 4000 лв. към „ Сити Груп І „ ЕООД- Стара Загора. В тази насока е приложената молба - съгласие до съдията по вписванията при РС – Хасково от представителя на „ Сити Груп І „ЕООД в която е отразено , че задължението от 4000 лв. на св.В. е погасено и е дадено съгласие за заличаване на ипотеката върху поземленият имот който го обезпечавал, като молбата е с нотариална заверка от 25.10.2005 г. /л.576 т.І НОХД /. След това подсъдимите удържали и сумата от 2000 лв. която св. В. дължал на подс. М. по предходните заеми, както и първоначалната вноска за лихва в размер на 660 лв. която получил подс. А. и така на св. В. бил даден остатъка от договореният заем от 11 000 лв. След това обаче св. В. и св.В. решили да вземат кредит от банка за да погасят задължението си към подсъдимите и си върнат собствеността върху имота и през месец декември на 2005г. им бил разрешен кредит от „Банка ДСК ЕАД „ клон – Хасково в размер на 23 000 лв. за закупуването на имота . С отпускането на кредита св. В. посочва, че се занимавал подс. А. и на 23.12.2005 г. бил съставен нотариален акт за покупко- продажба  № 1635 т.VІІІ рег. № 6967 д.№ 1280/2005 г. / л. 23 т.ІІ п.І д.п. / с който св. В. и съпругата му купили обратно от И.А. - майка на подс. А. *** за сумата от 23 000 лв. , която била преведена по депозитна сметка на продавача. Разходите по двете сделки били поети от подс. А. и след сделката , майка му изтеглила сумата от 23000 лв. и му я дала. От тази сума подс. А. приспаднал даденият на свидетелите заем от 11000 лв. , втората месечна вноска за лихва от 660 лв. която свидетелите не били платили, разходите по двете сделки и сумата от 2400 лв. за която обяснил на св. В., че се дължала като данък от майка му във връзка с продажбата и така дал на св. В. сумата от 5591 лв. за което била съставена разписка / л. 662 и л. 663 т. ІІ НОХД/ . В показанията си  дадени в съдебно заседание на 11.06.2010 г./л.675 гръб - л.683/ свидетелите В. сочат , че подс. А. от сумата 23000 лв. им дал 5000 лв. срещу разписка, която написал а след това смачкал и хвърлил . При предявяване на представената от защита на подс. А. разписка в оригинал / л. 662 т. ІІ НОХД / за която не личи да е смачквана, св. В. отрича да я е писала и подписвала , същото се твърди и от св.В.. От заключението на назначената съдебно почеркова експертиза на вещото лице Хр. К. / л. 929-931 т. ІІ НОХД / , което съдът изслуша и прие се установи , че разписката е написана и подписана от св. В. . В частичните си обяснения дадени в съдебно заседание на 30.03.2011 г. за отношенията със св.В., подс.М. посочва, че при получаването на сумата от 23000 лв. в банката били той , свидетелите , подс. А. , съпругата му и майка му , като парите били предоставени от тях на подс. М. и по пътя към офисът им , подс. А. , майка му и съпругата му си тръгнали , като преди това подс. А. написал на подс. М. бележка за размера на сумата която трябвало да даде на св. В. и той и я дал, свидетелката разписала разписката и си тръгнала, а през това време съпругът и бил отвън. След това подс. М. твърди , че се появил подс. А. и двамата си разделили остатъка от сумата 23000 лв.  По отношение на молбата съгласие на „ Сити Груп І „ЕООД подс. М. заявява , че двамата със св. В. посетили представителя на „ Сити Груп І „ЕООД  без да ходят при нотариус и след като подс. М. му дал сумата от 4000 лв., представителят на дружеството отишъл при нотариуса , изготвил молбата и им я дал.  В прочетените обяснения на подс. М. дадени в присъствието на защитник на досъдебното производство, подсъдимият пак описва отношенията си със св. В. и посочва , че му дал два кредита в общ размер от 1300 лв. обезпечени със записи на заповед които свидетеля погасил , а за  задължението на свидетеля от 4000 лв. към „ Сити Груп І „ЕООД посочва , че по молба на подс. А. изкупил дълга му към дружеството и ипотеката била заличена , за което св. В. му подписал запис на заповед. За заема обезпечен с къщата на свидетелите В. в гр.Хасково кв. „*** „ подс.М. твърди , че нямал нищо общо и не помнел размерът му , но той бил отпуснат от подс. А. , а след получаването на сумата от банката при обратната сделка за откупуването на имота посочва , че придружил подс. А. и свидетелите В. до офиса защото носели пари след което си тръгнал , а те си оправили сметките, по – късно се върнал и подс. А. му дал 4000 лв. за изкупеното задължение на св. В. към „Сити груп”, след което подс.М. твърди, че унищожил записа на заповед който свидетелят му подписал. В прочетените обяснения на подс. А. дадени на досъдебното производство в присъствието на защитник , за отношенията си със св.В. подсъдимият посочва , че свидетеля имал нужда от пари за да заличи ипотека върху друг имот и сам му предложил сделката с къщата си кв. „*** „ с/у сумата от 11000-12 000 лв. , която подсъдимият му дал но твърди, че нямало уговорка за лихва. Освен това в тези обяснения подс. А. посочва, че подс. М. нямал отношение по тази сделка и понеже парите които дал на свидетеля ги взел от майка си , сделката била оформена на нейно име . След получаване на кредита от банката чрез който свидетелят закупил имота обратно, майка му трябвало да плаща данък и за това подс. А. сочи ,че си удържал сумата от 3000 лв. в размер на дължимият данък и на свидетеля дал полагащият му се остатък . В показанията си дадени в съдебно заседание св.В. не отрича, че подс. А. платил разходите по двете сделки и след втората сделка му обяснил , че от сумата 23000 лв. трябва да си удържи и данък в размер на 2400 лв. От изисканите и постъпили от нотариус К. копия по н.д. № 982 / 2005 г. и н.д. № 1289 / 2005 г.  / л. 867-875 т. ІІ НОХД /  касаещи двете сделки между св. В. и И.А. се установява , че по първата сделка общата стойност на разходите е 331.50 лв., а по втората разходите са в общ размер от 669.50 лв. , като общата им стойност по двете сделки е 1001 лв. , св. В. сочи , че били заплатени от подс. А. .

 Свидетелят И.В. *** бил земеделски производител и за дейността си имал нужда от средства. Запознал се  първоначално с подс. М. за когото знаел, че дава кредити срещу лихва и на 09.04.2002 г. взел от заложната му къща заем от 220 лв., а след това на 11.12.2002 г. втори заем в размер на 250 лв. По - късно на свидетелят му трябвало по – голяма сума в размер на 6000 лв. и заедно със съпругата си посетил офиса на подсъдимите в гр.Хасково, тогава се запознал и с подс. А. и поискал заема от двамата подсъдими , за обезпечението му им предложил да ипотекира къщата си в гр.Любимец. Подсъдимите се съгласили и на 27.03.2006г. дали на свидетеля заем от 6000 лв. срещу договорена лихва, за срок до края на 2006 г. На същата дата в гр.Свиленград бил съставен нотариален акт за ипотека в който като кредитор бил посочен единствено подс. А., но при сделката присъствали двамата подсъдими и бил ипотекиран имота на свидетеля в гр.Любимец УПИ ХХІІ-971 кв.37, с площ от 524 кв.м. ведно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда / л.63 т.І п.V д.п./. След като взел кредита свидетелят започнал да плаща на подсъдимите  лихвите , като носел и оставял парите в офисът им в гр.Хасково. Подсъдимите знаели, че свидетелят е земеделски производител и не го притеснявали , за 2-3 месеца свидетелят успял да върне заема ведно с лихвата ,като занесъл и оставил сумата на двамата подсъдими в офисът им в гр.Хасково. След това свидетелят поискал втори заем от подсъдимият А. но последният го отпратил и му заявил , че не се занимава с такива неща . В последствие на 07.11.2006 г. по молба на подс. А. ипотеката върху имота на свидетеля била заличена  / л.63 т.І п.V д.п./. В показанията си дадени в съдебно заседание на 24.11.2010 г. /л. 1000 гръб – л.1003 т. ІІ НОХД / свидетелят не може да уточни размера на договорената лихва и заявява ,че заемът му бил даден от двамата подсъдими и на двамата платил лихвата и главницата. С оглед възникналите противоречия, бяха прочетени по реда на чл. 281 ал.4 вр ал.1 т.2 от НПК, показанията му дадени пред органа на досъдебното производство /л.43 т.І пV д.п./ в които се сочи , че взел кредита единствено от подс. А. с уговорена месечна лихва от 6 % и месечната вноска за лихвата била в размер на 360 лв. , като му платил общо сумата от 1800 лв. лихва . След прочитането свидетелят заявява , че прочетеното е вярно , но твърди , че и на досъдебното производство заявил , че при отпускането на кредита двамата подсъдими били там и им връщал лихва ,а ипотеката била на името на подс.А. и не знаел как подсъдимите си разпределили парите по кредита. Освен това свидетелят заявява , че и на досъдебното производство не се сещал за точния размер на договорената лихва и посоченият в прочетените показания размер от 6% месечна лихва ,сумата от 360 лв. месечна вноска за лихвата и общата сума от 1800 лв. посочена като платена лихва, били приблизително посочени от него. Свидетелят обаче е категоричен , че плащал по заема лихва на двамата подсъдими , но не може да уточни размер на лихвата и заявява, че показанията му дадени пред съда били верни. В прочетените обяснения на подс.М. дадени пред органа на досъдебното производство в присъствието на защитник подсъдимият сочи , че нямал отношения със св.А. и заемът бил даден единствено от подс. А.. В прочетените обяснения на подс.А. дадени на досъдебното производство в присъствието на защитник не се излагат обстоятелства за заема даден на св.А..

На съдебното следствие бяха разпитани нотариусите - Н. Емануилова К., К.В.В., Х. Йорданова К., И.Б.Б. / л. 1005 -1017 т. ІІ НОХД / и В. Томова С. / л. 1085-1087 т.ІІ НОХД/ пред които са изповядани сделките. В показанията си свидетелите посочват , че сделките се осъществявали според предвиденото в закона и винаги прочитали съдържанието на съответният нотариален акт в присъствието на страните и го подписвали след полагането на подписите от страните и изразеното съгласие , включително и за цената - основен елемент от сделката, а по отношение на пълномощните сочат ,че упълномощителите се подписвали лично или потвърждавали подписите си, като св. С. заявява, че при упълномощаване извън съдебният район командировала свой служител който удостоверявал подписите на лицата .

 

На 21.06.2006 г. подс. А. сключил със св. К.М.К. предварителен договор за закупуване на недвижим имот в с.**** Столична община район „ Витоша „ , който закупил с нотариален акт от 23.11.2006 г.  за сумата от 48 000 евро / л.240-248 т. ІІ п.І / което се потвърждава и от св. К. / л. 290 т.І НОХД / но това няма отношение към повдигнатото обвинение. За дейността на подсъдимите била сезирана РП – Хасково с жалба подадена от няколко от разпитаните лица , като в показанията си св. Д.К. посочва , че не е подписвал жалба което е установено още по време на предварителната проверка, но това е ирелевантно за образуването на досъдебното производство.

На досъдебното производство с разрешение на съдия от компетентният съд на 18.07.2007г. било извършено претърсване в дома на подс. М. *** при което не били иззети вещи /л.161-164 т.І п.ІІ д.п./. При извършеното на същата дата претърсване в дома на подс. А. *** / л.165-169 т.І п.ІІ д.п. / били намерени и иззети документи описани в съставеният протокол , сред които и листове с изписани на тях суми в лева и валута, 3 бр. записи на заповед касаещи лицата Д. Д. и Т. Д.а които не са разпитвани на съдебното следствие и за тях няма твърдения в обвинителният акт, както и документи за отношенията на подс. А. със св. К. по повод имота който закупил в с. ****. При претърсването в офиса който подсъдимите ползвали в гр.Хасково на бул. „ ****** „ № 45 / л.170-172 т.І п.ІІ д.п./ са намерени и иззети документи посочени в протокола , включително и такива касаещи дейността на  „Гарант 2001 „ ЕООД като заложна къща – папки с договори за залог на вещи и покупко продажба на вещи / т.V д.п. /. При претърсването в наетата от подс. М. банкова касета в „ Булбанк „ АД – Хасково,  не било намерено нищо / л. 173-178 т.І п.ІІ д.п. /. С определение на ХОС по време на досъдебното производство по искане на ОП – Хасково по реда на чл. 72 от НПК е наложено обезпечение върху имуществото на подсъдимите, чрез налагане на запор на банковите им сметки - на подс. М. в „Уникредит Булбанк „АД ,”ОББ” АД , „ Прокредит Банк „АД  и „ Банка Пиреос „АД  и в размер до 1/2 идеална част на банковите сметки на подс. А. в „ Постбанк „АД , „ Първа Инвестиционна Банка „ АД , „ Тексимбанк „АД , „Дзи Банк „ АД , „ОББ „АД  „ЦКБ „АД, „Банка Пиреос„ АД , „ Прокредит Банк „АД ,” Уникредит Булбанк „АД  и възбрана  върху  имота който закупил в с. **** общ. Столична , както и върху жилищен имот в гр. Несебър комплекс „ Браво  1 N С  „ ет.2  и в гр.Хасково на бул. „ България „ № 45 .

От изисканите и приложени данъчни декларации подавани от подс. М. се установи , че като ЕТ „ Нита – Н.М. „ подал патентна декларация по чл.43 от ЗОДФЛ  на 13.01.2000 г. и ГДД по чл. 41 от ЗОДФЛ  на 14.04.2000 г. , на 11.04.2001г.  и на 13.04.2004 г. За „ Гарант 2001 „ ЕООД на 10.01.2003г. е подадена патентна декларация по чл.43 от ЗОДФЛ ,на 22.03.2002 г. е подадена ГДД по чл.51 ал.1 от ЗКПО за финансовата 2001г. и е декларирана дейност „ заложни  услуги „ и „ счетоводни услуги „ , на 24.03.2003 г. е подадена ГДД по чл. 51 ал.1 от ЗКПО за финансовата 2002г. , декларирана е дейност заложни услуги . През 2001 г. е извършена проверка на дружеството от данъчните органи при която е установено, че то осъществява дейност като заложна къща и е декларирано облагане по ЗКПО / л.804 т. ІІ НОХД  /. Проверка е извършена и на 29.08.2002 г. / л. 810 т. ІІ НОХД /  като в съставеният протокол е отразено , че дейността на дружеството е пак даване на заеми срещу залог, счетоводни услуги и фризьорство ,облагана по реда на ЗКПО . В показанията си св. С. П. Д. / л. 952 – 953 т. ІІ НОХД / посочва , че от 2001г. до 2003г - 2004 г. обслужвала счетоводно „ Гарант 2001 „ ЕООД , оформяла месечното счетоводно приключване и попълвала ГДД. Работела по граждански договор и дружеството освен заложни услуги извършвало и счетоводни на други фирми ,като през 2001г. и 2002г. юридическите лица извършващи друга дейност освен патентната не подавали патентна данъчна декларация по ЗОДФЛ, което било отразено в самият образец на декларацията. С оглед изложеното от свидетелката бе изискано копие на бланка от патентна данъчна декларация по чл.43 от ЗОДФЛ за облагане с патентен данък през 2001г. и 2002 г. / л.1058 – 1075 т. ІІ НОХД / в указанията на която действително е отразено , че не се подава от юридическите лица при извършване и на друга дейност освен патентната . Видно от писмото на ТД НАП – Пловдив Офис Хасково /л.2358 т.ІІІ НОХД/ „ Гарант 2001 „ЕООД не е подавало патентни декларации за периода 2000г. -2002г. В показанията си дадени при проведеният и на 26.09.2011 г.  преразпит / л.2411-2413 т.ІІІ НОХД / св. Д. потвърджава изложеното при разпитът си и посочва , че заедно с подс. М. попълвали данъчните декларации. От своя страна подс. М. представя три броя кочани с фактури ,както и  папки със счетоводни документи и данъчни декларации на „ Гарант 2001 „ЕООД за 2001 г.и 2002 г. / две сини папки с твърди корици и три други папки /.

На досъдебното производство е назначена тройна съдебно счетоводна експертиза /л.181-243 т.І п. ІІ д.п./ изготвена от вещите лица М.Г.Т., Е.Ж. Д. и Р.М.К. чието заключение съдът изслуша в съдебно заседание. По отношение на декларираните доходи на подс.А. вещите лица сочат, че за 2000 г. нямало данни за декларирани доходи, за 2001г. декларирал доходи от 26 776.40 лв. , за 2002 г. -1759 лв. , за 2003 г. – 936 лв., за 2004 г. -1300 лв., за 2005 г. 2382.90 лв. и за 2006 г. -1170 лв. , като общият деклариран доход за целият период бил в размер на 34 324 лв. и бил получен от свободни професии и сключени договори с юридически лица - „ Аптечно „АД – Хасково , МБАЛ АД – Хасково и „Напоителни системи „ ЕАД – Хасково . В съдебно заседание вещите лица заявяват, че за установяване на декларираните доходи използвали съдържащите се в досъдебното производство ГДД . Посочено е, че средният годишен доход на подс. А. за визираният в заключението период според декларациите е в размер на 5720 лв. а средномесечният в размер на 476.72 лв. По отношение на подс. М. е посочено ,че от дейността която е извършвал чрез ЕТ „ Нита – Н.М. „  и „ Гарант 2001 ЕООД „ според подадените декларации за периода от 01.01.2000 г. до 31.12.2006 г.е декларирал доход в общ размер от 13078.43 лв. и средният му годишен доход бил 2179.73 лв. а средният месечен 181.64лв. В констативната част на заключението вещите лица са описали договорите за заем сключени от подсъдимите и близките им роднини, издадените записи на заповед, договорните ипотеки, включително и по отношение на лица неразпитани на съдебното следствие и невключени в обвинението, договорите за покупко-продажба на животни, на недвижими имоти , придобитото от 2000 г. до 2006 г. от тях и лицата М.А., И.А., И.М. и Т.М. недвижимо имущество, направен е и опис на паричните средства в банковите им сметки/ л.191-228 т.І п.ІІ д.п./ съобразно установеното на досъдебното производство. В заключението си вещите лица сочат, че за периода от 2000 г. до 2006 г. подс. А. дал заеми срещу запис на заповед в размер от общо 13560 лв. и 4000 щатски долара с левова  равностойност 7539 лв. и за този период нямало подписани от него договори за парични заеми и договорни ипотеки , като от 2000 г. до 2006 г. подсъдимите и свързаните с тях лица / И.М., Т.М., Я.Д., И.А. / предоставили заеми чрез договори за заем , договорни ипотеки и записи на заповед в общ размер на 221 280 лв., 7485 щатски долара с левова равностойност 15 273.96 лв. и 1300 евро с левова равностойност 2542.58 лв. Доходите от лихви също подлежали на облагане по ЗОДФЛ но вещите лица не могли да установят размерът им по документите от досъдебното производство, понеже в тях не бил посочен размера на лихвата, а от свидетелските показания на увредените лица от досъдебното производство  установили , че тя била в общ размер от 78 975.50 лв. В заключението си вещите лица посочили , че според свидетелските показания общият размер на предоставените от подсъдимите и свързаните с тях лица заеми  на всеки един от увредените лица и стойността на направените им погасителни вноски била  92 388.27 лв. Посочено е ,че от 2000 г. до 2006 г. подс. М. закупил общо 9 недвижими имота на обща стойност 95591 лв. и продал 8 такива със съпругата си  на обща стойност 81 778.12 . Тук следва да се отбележи , че на л.272-278 т. І НОХД са приложени договори за банкови кредити изтеглени от синът на подс. М. и анекс към договор за кредит на последният и съпругата му . В заключението е отразено, че двамата подсъдими осъществили заедно 6 сделки с недвижими имоти закупени за общо 29 861 лв. и продадени за 29 479 лв. Вещите лица са посочили , че не могат да отговорят дали има укрити данъчни задължения от подсъдимите поради липса на счетоводна документация и ревизия на НАП по ДОПК. Дадено е и заключение за данъчната оценка и пазарната цена на изброените в заключението 9 недвижими имота към момента на разпоредителните сделки с тях, като е посочено , че разликата между данъчната оценка и пазарната им цена е общо  122 734.30лв. В съдебно заседание вещите лица сочат, че установили размера на платената лихва според показанията на свидетелите от досъдебното производство и отговаряли на въпросите по експертизата така както са им задавани, работели и по документите от досъдебното производство и не посетили банките отразени в заключението , за пазарната цена на имотите твърдят , че взели стойността им от фирми за продажба на недвижими имоти. В заключението по отношение на подадените ГДД от подс. М. е отразено , че за 2000 г. подал патентна декларация на ЕТ „ Нита „ . За 2001 г. и 2002 г.имало подадени ГДД по чл. 51 ал.1 от ЗКПО за „ Гарант 2001” ЕООД и за 2001 г. деклариран доход от заложни и счетоводни услуги ,а за 2002 г. от заложни услуги и данъкът бил платен . За 2003г.,2004 г. ,2005 г. и 2006 г. за „ Гарант 2001” ЕООД имало подадени ГДД по чл. 51 ал.1 от ЗКПО и патентни декларации. Посочено е, че за извършваната от подсъдимият чрез „Гарант 2001„ ЕООД дейност като заложна къща на осн. чл. 31 ал.2 т.2 от ЗОДФЛ се дължал патентен данък който за гр.Хасково за цялата 2001г. бил 14000 лв., но предвид регистрацията на дружеството бил в размер на 9333.28 лв., за 2002 г.  размерът му бил 18200 лв. и за този период подс.М. като управляващ и едноличен собственик на капитала на „Гарант 2001 „ ЕООД за дейността „заложна къща„ която упражнявал дължал патентен данък в общ размер на 27 533.28 лв. но не подал данъчни декларации по чл. 43 ал.1 от ЗОДФЛ и не заплатил данъка.

След изслушване на заключението на вещи лица съдът намери същото за непълно и предвид събраните на съдебното следствие доказателства назначи и изслуша допълнителна експертиза възложена на същите вещи лица / л. 2505-2534 т.ІV НОХ / . В заключението си по допълнителната експертиза вещите лица сочат , че след запознаване с материалите по делото се установило , че през 2001г. и 2002 г. „ Гарант 2001„ ЕООД не осъществявало само патентна дейност, а извършвало две патентни дейности – „ Фризьорски услуги „ и „Заложна къща „ и една непатентна – „ Счетоводни услуги „ поради което предвид разпоредбата на чл. 2 ал.4 от действащият тогава ЗКПО трябвало да води счетоводната си отчетност по този закон и плаща данъци по него и не следвало да подава декларация по чл. 43 от ЗОДФЛ. Имало подадени ГДД по чл.51 ал.1 от ЗКПО и дължимият корпоративен данък бил внесен . В съдебно заседание вещите лица сочат , че счетоводните услуги се извършвали от 01.06.2001г. , но гражданският договор на лицето което ги осъществявало бил от 01.09.2001г., за 2002г. вещите лица сочат, че имало приходи от счетоводни услуги, липсвал граждански договор на лицето което ги осъществявало , но от представените документи се установявали въпросните дейности осъществявани от дружеството .За фризьорските услуги имало ПКО внесен от съпругата на подсъдимия и в касовата книга били отразени такива услуги, но не било намерено лице назначено като фризьор, не били установени и документи за обслужвани счетоводно фирми, но вещите лица заявяват , че ако дейността „счетоводно обслужване” се осъществявала като счетоводна къща се издавали фактури , а такива в случая имало. В заключението е посочено, че според документите съдържащите се в делото общият размер на отпуснатите от подсъдимите заеми бил за подс. М. 116 300 лв. ,за подс. А. 37 700 лв. , от двамата заедно 42 000 лв.,а от св.Д. 10 000 лв. В заключението си вещите лица изчислили и законната лихва която заемополучателите дължали по заемите според приложените писмени доказателства .

Досежно декларираните доходи на подс. А. през 1999г. и 2000г. видно от изисканите заверени копия от ГДД / л.500-519т.І НОХД/ , същият е декларирал с декларация от 09.04.1999 г. облагаем доход като адвокат в размер на 11 647 800лв. С декларация от 11.04.2001г. е декларирал облагаем доход от юридически услуги на „Хасково БТ в Ликвидация „ в размер на 29 8789.40 лв.  С декларация от 11.04.2000 г. / л.839т.ІІ НОХД / е декларирал доход като адвокат в размер на 84 593 лв., доходите са след приспадане на нормативно признатите разходи и осигурителни вноски. Видно от писмото на „Хасково табак АД ” в ликвидация / л.470-471т. І НОХД / с РКО № 1109/26.04.2000 г. на подс. А. била изплатена сумата от 8410 лв. съгласно договор за финансова помощ. По искане на защитата на подс. А. бе назначена банкова експертиза възложена на вещото лице М.Л.Ц./ л.2576 – л.2595 т. ІV НОХД / . В заключението си вещото лице сочи , че за периода 2000г. - 2004 г. подс. А. закупил ДЦК от общо 22 различни емисии , а  съпругата му от 24 емисии обслужвани от  бившата „ Пощенска Банка „ сега „Юробанк и Еф Джи „  .По тях били плащани лихви до 2007 г. и получената доходност за подс. А. била в размер на 22 409.85 лв. изплатени му в брой на каса, за закупуването на ДЦК същият вложил общо 136 800 лв. от които собствени 56 350лв. за периода от 06.10.2000г. до 16.05.2000г. Останалите ДЦК били придобити чрез обратно изкупуване, като за придобитите през периода от 14.10.2002 г. до 21.02.2003 г. ДЦК в размер на 20 000 лв. е прието, че са от собствени средства . За М.А. е посочено , че за същия период  получила доходност от ДЦК в размер на 24 922 .26 лв. изплатени и в брой на каса ,а за закупуването на ДЦК вложила общо 168 010 лв. от които собствени 91 310 лв. от 18.05.2000г. до 08.02.2002г. , останалите ДЦК били придобити чрез обратно изкупуване .В заключението се сочи, че след обратното изкупуване на ДКЦ подсъдимият и съпругата му купували нови или откривали банкови депозити . По отношение на банковите сметки на подс. А. и съпругата му в бившата „Пощенска банка” за подс.А. вещото лице е посочило ,че ползвало информацията по делото /д.п. /и установило 4 депозитни сметки от 2004 г. до края на 2006 г., като вложените в тях суми били 39 000 лв. а получените лихви 2727.48 лв. набирани в спестовен влог и теглени в брой. За М.А. за същият период е отразено, че на нейно име са вложени депозити в размер на 33 000 лв. и получени лихви в размер на 1798.31 лв. набирани в спестовен влог и теглени  в брой, двамата вложили общо в депозитни сметки 72 000 лв. за посоченият период и получили доход в размер на 4525.79 лв. като лихви. За „ Тексим банк „ в заключението е посочено , че за периода от 2004 г. до кроя на 2006г. подс. А. и съпругата му вложили общо в депозитни сметки 43 813 лв. и получили доход от лихва в размер на 3260.88 лв. За „ОББ АД” вещото лице сочи , че установило един депозит на подс. А. в размер на 8300 лв. и получена лихва до края на 2006 г. в размер на 464 лв. В „ Уникредит Булбанк „ вещото лице не намерило информация за отривани депозити на името на подсъдимия и съпругата му. В „ Прокредит банк  „ е отразено , че има вложени суми от общо 4000 лв. за подс. А. и получена лихва в размер на 302,50 лв. за същия период, а за съпругата му общо 16 000 лв. и получени лихви общо 1257.79 лв. В „ДЗИ Банк „ / бивша / двамата вложили 7000 щатски долара през 2006г. и нямало получени лихви , в „ПИБ” подс. А. вложил на депозит общо 26 800лв. и получил лихви в размер на 2244.87лв. , съпругата му вложила 6000 щатски долара и 12000 лв. и получила лихви в общ в размер от 1672.43 лв. , в „ЦКБ” подс. А. вложил на депозит 12 600 лв. и получил лихва от 1170.98 лв. , а М.А. имала депозит от 9000 лв. и получила лихва 685.73 лв. В „Пиреос банк” депозит имал само подс. А. в размер на 2000 лв. и 9300 щатски долара с доходност от 944.01 лв. , в „МКБ Юнион банк”  подс. А. имал вложени 5000 лв. и получил лихви от 424.71 лв. , а съпругата му вложила 10 000 щатски долара за периода от 2005 г. до 2008 г. и получила лихва до края на 2006г. в размер на 600 долара или 760.36 лв. Вещото лице сочи, че движението по разплащателните сметки се изразявало предимно в набиране на лихви по депозитни сметки, нямало движение на големи суми и не се установила информация за ползвани от подсъдимия или съпругата му банкови сейфове, но банките не можели да дадат пълна информация от 1999г. до 2006 г. , не било установено също и теглене или погасяване на банкови кредити . В съдебно заседание вещото лице уточнява, че по отношение на разплащателните сметки на подс. А. и съпругата му в „ Пощенска Банка „ имало по – голямо движение изразяващо се в това , че за по – малко от два месеца в сметката били внесени 43 800 евро които след това били изтеглени за закупуване на имот в гр. С. . По отношение на изложеното за „Уникредит Булбанк” и липсата на информация от там, вещото лице сочи, че се дължало на сливането на няколко банки и несъвместимостта на системите им , като сметките на подсъдимия били в „ Росексим банк „  слята в „ Уникредит Булбанк „ .По отношение на Банка ДСК вещото лице заявява, че там нямали информация по ЕГН на подсъдимият и съпругата му.

Описаната фактическа обстановка се установи от показанията на  свидетелите К.М.К., Г.К.К. , Х.Д.Д. ,Д.Г.И., И.Д.Н., П. Т. Я., Й.Я.Т., П.С.Г. , Д.Д.М. , Е.К.Т., П.К.Н. ,В.С.Д. ,М.Н.К., Т.П.Я. , С.К.Т. , Я.Т.Д. и очните ставки между нея  и подс. М. , както и със  св. Р. и св. С. , И.С.К. , П.И.С. , К.И.Т. , С.К.С., В.И.В., Е.Т.В., П.Р.И. ,Р. С Р., М.А.М., С. П. Д., К.П.Ж., Ж.Ж.А.,  Й.М.Р., Н.К. , К. В. , Х.К. , И.Б. , В.С., Т.С.Н. , Р.М., , С. А. М. , Н.Т.Д. , Т. И.  Т. , Н. В. Я.. От показанията на свидетелите И.Г.И., Д.Г.И.,В.Б.Р. , Е.И.С. , Д.А.К.В.Н.Н. , К.Г.Н. , А.С.А. , както и от  прочетените показания на тези свидетели дадени пред съдия на досъдебното производство. От показанията на Д.Г.М. включително при преразпитът и , П.Х.П. , А. Т.А. , И.В.А., М.Ю.Ю.  и от прочетените им по реда на чл.281 ал.4 вр.ал.1 от НПК показания от досъдебното производство, а за последният и от прочетените му след съгласието на страните показания от досъдебното производство , от двете криминалистически експертизи на подпис и почерк , изготвени от вещите лица К.Ц. и Х.К., от заключението по оценителната експертиза изготвено от вещото лице В.Л.Р. , заключението по банковата експертиза изготвено от вещото лице М.Л.Ц. , от заключението по тройната съдебно счетоводна експертиза на вещите лица М.Г.Т. ,  Е.Ж.Д. и Р.М.К. и допълнителната такава, от частичните обяснения на подс. М. дадени пред съда и прочетените  обяснения на подсъдимите дадени на досъдебното производство в присъствието на защитник , както и от събраните на съдебното следствие писмени доказателства и приобщените по реда на чл. 283 от НПК такива от досъдебното производство.

Показанията на свидетелите Я.Г.К. , М.П.И. и Г.Б. не следва да бъдат обсъждани защото не касаят повдигнатото против подсъдимите обвинение . Свидетелят В.Г.Т. бе заличен след съгласие на страните .  М.Г.А.  съпруга на подс. А. и Т.Н. М.е- син на подс. М.  се възползват от правото си на отказ да свидетелстват , това прави и И.М. – съпруга на подс. М. в с.з. на 09.04.2010 г. , след това обаче дава показания в проведеното на 26.09.2011г. съдебно заседание / л.2415 гръб -2417 т. ІІІ НОХД /. Съдът не кредитира показанията защото първоначално същата се е възползва от правото си по чл. 121 ал.1 от НПК, след това е присъствала на почти всички съдебни заседания и изслушала показанията на останалите свидетели, а като съпруга на подс.М. е изцяло заинтересован свидетел .

По отношение на изслушаното заключение по тройната съдебно счетоводна експертиза от досъдебното производство, изготвена от вещите лица М.Г.Т., Е.Ж.Д. и Р.М.К. следва да се посочи , че съдът прие заключението по тази експертиза  с изключение на отговора засягащ поставеният на вещите лица въпрос № 8 предвид изложеното от тях в съдебно заседание като намери , че този въпрос така както е поставен е изцяло нелогичен и взаимно противоречащ. Това е така защото е поискано вещите лица да посочат размера на реалната вреда причинена на всяко от пострадалите лица поотделно и общо в два варианта - като разлика между данъчната оценка / съответно пазарната оценка/ на имота и реално получената и невърната от заемополучателите сума. Така зададеният въпрос и свързаният с него отговор са изцяло неясни защото в случай ,че има получена и невърната от заемополучателя сума, тя не може да бъде вреда за последния , а е вреда за заемодателя. На следващо място заключението им не следва да се кредитира и в частта в която, вещите лица обсъждат събраните на досъдебното производство гласни доказателства включително и за размера на платените лихви, предвид събраните гласни доказателства на съдебното следствие. Заключението не следва да бъде кредитирано и в частта в която вещите лица обсъждат отношения на подсъдимите с лица за които в обвинителният акт не са изложени факти и е посочено, че на тях не се основа обвинението , като в тази насока не са събирани доказателства по време на съдебното следствие. Заключението обаче следва да бъде креридитирано в частта отнасяща се за установените чрез приложените на досъдебното производство данъчните декларации доходи на подсъдимите , като за подс. А. в тази насока следва да се отбележи , че се събраха и допълнителни доказателства чрез изисканите му данъчни декларации за доходите, които не са били приложени на досъдебното производство . Тук следва да се отбележи , че прокурорът твърди, че не е ползвал това заключение на вещите лица досежно престъплението по чл. 252 от НК, а единствено за второто обвинението по чл.257 от НК повдигнато на подс. М..

Предвид изложеното съдът намери ,че заключението на вещите лица не е води до изясняване на размера на дадените от подсъдимите заеми и платените им от свидетелите лихви, получените от подсъдимите неправомерни доходи и причинените на пострадалите лица вреди, като за престъплението по чл.252 ал.2 вр.ал.1 пр.1 вр.чл.20 ал.2 от НК обоснова изводите си не като ползва заключението на вещите лица по тройната счетоводна експертиза ,а и по допълнителната такава в частта им , касаеща престъплението по чл. 252 от НК, като в допълнителната експертиза вещите лица са отразили размера на дадените заеми и изчислили законната лихва, според събраните писмени доказателства, което е ирелевантно за състава на това престъпление. За посоченото престъпление съдът направи изводите си не чрез посочените заключения  в некредитраните им части ,а от останалите доказателства , които събра и провери лично и установи размерът на дадените от подсъдимите заеми , уговорените и платени лихви, причинените вреди и получените от подсъдимите неправомерни доходи. В тази насока за извършването на необходимите математически изчисления не са необходими специални знания с каквито съдът не разполага. Заключението на вещите лица по двете експертизи - тройната съдебно счетоводна и допълнителната такава съдът  ползва за досежно повдигнатото на подс. М. обвинение за престъплението по чл.257 ал.1 пр.1 /отм./ вр.чл. 255 ал.1 пр.1 / отм./ вр.чл. 26 ал.1 и чл. 2 ал.2 от НК.

За престъплението по чл.252 ал.2 вр. ал.1 предл.1-во  вр.чл.20 ал.2 НК в извършването на което са обвинени подсъдимите, в обвинителният акт след излагане на фактите по 20-те инкриминирани сделки за които се събираха доказателства на съдебното следствие и за които се сочи, че е основано  обвинението, са изброени и 8 записа на заповед и 8 договорни ипотеки отнасящи се за лица, които не са разпитани на съдебното следствие и не са събирани доказателства , като в обвинителният акт изрично е посочено, че те не са предмет на фактическото обвинение.

По отношение на инкриминираните сделки :

За отпуснатият от подс. А. заем на св. П.Т.Я.. В показанията си дадени в съдебно заседание които съдът кредитира, свидетелката е категорична, че по заема не е имало уговорена лихва и не е плащалата такава на подсъдимият А.. Доказателства в обратната насока не се събраха, съдът не прочете показанията на свидетелката дадени на досъдебното производство поради действащата тогава норма на чл. 281 от НПК и липсата на съгласие на защитата, като по този пункт на обвинението оправда подсъдимия изцяло, като не се установи твърдяното в обвинителният акт, че е получил от свидетелката лихва в размер на 1000 лв. и е реализирал неправомерен доход в този размер .

Досежно свидетелите В.Н.Н. и И.Д.Н.  от събраните доказателства безспорно се установи , че на 10.02.2000 г. подс. М. им дал заем в размер на 1700 щатски долара с 10 % месечна лихва , а те му платили три месечни вноски от по 170 долара като лихва за месеците февруари, март и април на 2000 г. След това подсъдимият продал апартаментът им на св.Р. за 13 000 лв. Независимо, че в разписката за платено от св.Р. капаро е посочена договорена цена от 14 000 лв. свидетелят е категоричен, че заплатил на подсъдимият 13000 лв. и съдът кредитира показанията му. От тази сума обаче следва да се извади полученият от свидетелите кредит в размер на 1700 щатски долара който те не върнали на подсъдимия , равен според курса на БНБ към 10.02.2000г. на 3366 лв. , сумата от 5000лв. която им е върната след продажбата на жилището според представените разписки за които, от изслушаната криминалистическа  експертиза на вещото лице Кр. Ц. се установи, че са подписани от свидетелите. В тази насока твърдението в показанията им, че не получили  от подсъдимия сумите по разписките в общ размер от 5000 лв., с изключение на сумата от 2200 лв. и посоченото от св. Н. , че не е подписвал нотариалният акт за учредяване на ипотеката и пълномощното не се кредитират от съда.Следва да се извади и сумата от 500 лв. които св. Н. е получил от св. С. , както се сочи в прочетените показания на св. Н. които съдът кредитира. Общият размер на причинената на свидетелите Н вреда е 4134 лв. формирана по описаният начин , като в обвинителният акт във вредата не е включена лихвата платена от свидетелите и поради това тя не бе взета впредвид от съда при определяне на вредата. Ето защо съдът прие , че подс. М. е причинил на св. Н вреда в размер от 4134 лв., като за разликата над тази сума , до посоченият в обвинителният акт размер на причинената им вреда от 7906 .23 лв. го оправда . От събраните доказателства се установи ,че общият размер на лихвите които свидетелите платили на подсъдимия по заема е 510 щатски долара с левова равностойност 1032.80 лв. при среден курс на долара за месеците февруари, март и април на 2000 г.  2.025 лв. Неправомерният доход на подс.М. в случая е равен на сумата от 4134 лв. / вредата / и сумата от 1032.80 лв. която е общият размер на платените му от свидетелите лихви и така общият размер на полученият неправомерен доход от подс. М. е  5166.80 лв. , като за разликата над тази сума до посоченият в обвинителният акт размер на неправомерният доход от 11 660,63 лв. съдът го оправда. Върната след продажбата на апартамента сума на свидетелите не е доход за подсъдимия . Съдът не кредитира обясненията на подс.М. , че заемът на Н бил даден от св. И.С.К. на когото подсъдимият твърди , че предоставил пари за управление и последният получавал от Н лихва, а след продажбата на апартамента подсъдимият му дал парите за да ги върне на свидетелите което св.К. не направил . В тази насока обясненията на подсъдимия са в противоречие с показанията на св. К. който твърди , че под давлението на подсъдимия отбелязал в тетрадка заема на свидетелите ,а св. Р. сочи ,че закупил апартамента от подс. М. и по сделката е нямало посредник . Освен това пострадалите св. Н са категорични, че взели заема именно от подсъдимия , на него плащали лихви и той продал жилището им .В тази насока са и писмените доказателства кредитирани от съда .

По обвинението за отношенията на подс. М. със св. П.Х.П., съдът оправда подсъдимият като кредитира показанията на св.П. дадени в съдебно заседание, в които отрича да е уговарял и плащал лихва на подсъдимия. Прочетените по реда на чл. 281 ал.4 вр.ал.1 т.1 от НПК показания на този свидетел дадени пред органа на досъдебното производство в които твърди , че плащал лихва на подсъдимият, не следва да се кредитират защото не са дадени пред съдия и не са налице други доказателства които да ги подкрепят. Освен това самият свидетел е категоричен пред съда , че не е уговарял и плащал лихва на подс. М..

Приетата от съда фактическа обстановка за отношенията между подс. М. и св.Д.Г.И. се потвърждава от показанията на свидетеля и писмените доказателства които категорично ги подкрепят и съдът ги кредитира изцяло. В обвинителният акт няма обвинение за причинена на свидетеля вреда . От събраните и кредитирани доказателства се установи , че подсъдимият е дал на свидетеля 1000 щатски долара в заем а последният му е върнал освен главницата от 1000 щатски долара и лихва в същият размер – 1000 щатски долара . Посоченото от подсъдимият , че не помни да е имал отношения с този свидетел представлява защитна версия която не кореспондира със събраните доказателства. В случая безспорно подс. М. е реализирал неправомерен доход от платените му от свидетеля лихви в размер на 1000 щатски долара .Средният курс на щатският долар за месеците от август на 2000 г. до месец януари 2001г. когато ипотеката е заличена , изчислен съобразно представената справка на БНБ е 2.21 лв. и стойността на 1000 щатски долара е 2210 лв. Това е и размера на полученият от подс. М. неправомерен доход представляващ платените му от свидетеля лихви, като до този размер съдът го призна за виновен . За разликата над тази сума до предявеният с обвинителният акт размер от 2500 лв. за неправомерният доход , съдът оправда подсъдимия .

Описаната и приета от съда фактическа обстановка за отношенията между подс. М. и св. Д.Г.И. и И.И. се доказва от показанията на последните дадени в съдебно заседание в които описват отношенията си с подсъдимия. Изложеното от свидетелите съвпада с прочетените им показания дадени на досъдебното производство пред съдия , с изключение на вида валута в който подсъдимият им давал заемите, като свидетелите са категорични , че дадените от подсъдимия заеми включително и заема обезпечен с ипотеката на апартамента в гр. Първомай който не получили и по него не плащали на подсъдимия лихва, били в щатски долари, както и , че адвоката който обслужил сделката не бил подс.А.. Показанията на свидетелите дадени в съдебно заседание и прочетените им показания пред съдия които на практика ги допълват , се подкрепя от писмените доказателства поради което съдът ги кредитира изцяло. Твърдението на подсъдимия, че дал на свидетелите в заем сума от над 9000 щатски долара за която бил съставен нотариалният акт за ипотека на апартамента в гр. Първомай не кореспондира с кредитираните от съда доказателства. В тази насока св.Т. за който се установи, че е адвоката подготвил документите по сделката, а не подс. А., е категоричен , че не е виждал подсъдимият да дава пари на св. И. преди и след изповядването на сделката в гр.Първомай. В същата насока са и показанията на св.К. – нотариуса пред когото е изповядана сделката. Обстоятелството , че при прочитането на нотариалният акт св. И. не е възразила пред нотариуса, че не е получила посочената в акта сума от 35000 лв. въпреки отразеното в него , че и е дадена, не означава , че сумата действително е получена от свидетелката. Това е така защото и в предявеният пред РС – Първомай против подсъдимия иск по чл.26 от ЗЗД свидетелката също посочила, че сумата не и е платена , което кореспондира с изложеното от нея и съпругът и в съдебно заседание. Предвид изложеното съдът намери обясненията на подс. М. в които твърди , че е дал на свидетелите сума от над 9000 щатски долара която била обезпечена с ипотеката на апартамента в гр.Първомай за защитна версия, която не се подкрепя от събраните и кредитирани доказателства. В обвинителният акт по този пункт на обвинението се излагат факти относно договора за заем от 18.10.2000г. но не се твърди чрез него подс. М. да е получил неправомерни доходи или причинил на свидетелите вреди. Освен това и самите свидетели твърдят, че не върнали въпросната сума на подсъдимия. Повдигнато обвинение за вреди касае единствено заема обезпечен чрез ипотеката на апартамента в гр.Първомай като се сочи  ,че вредите били в размер на 45000 лв. за каквато сума подс. М. продал апартамента. В тази насока обаче освен изложеното в обясненията на самият подсъдим който заявява, че продал апартамента за 22 250 евро , не се събраха други доказателства и след съгласие на страните св. В.Т. бе заличен . При така събраните доказателства съдът намери, че в случая с действията си по отношение на заема от 3500 щатски долара с 10% лихва договорен между подс. М. и свидетелите Иванови , за което бил оформен нотариалният акт за договорна ипотека на апартамента в гр.Първомай и чрез продажбата му , подсъдимият причинил на св. И. и родители и Г.П.Т. и Т.А.Т. вреда в размера на сумата за която продал апартамента - 22 250 евро с левова равностойност от 43 610 лв.. Това е размера на полученият от подсъдимия  неправомерен доход и размера на причинената на пострадалите вреда, като за разликата до 45000 лв. съдът го оправда. Независимо , че този апартамент е бил възложен на подсъдимия от съдебният изпълнител и така той придобил собствеността , то основанието поради е обявен за купувач на публичната продан е вземането му против св.И. по нотариалният акт за договорната ипотека от 08.11.2000г. Този нотариален акт е обезпечавал заема от 3500 щатски долара договорен между свидетелите и подсъдимия с 10% месечна лихва . Това , че сумата по заема не взета и на подсъдимият не е плащана лихва, не води до правомерност на дохода реализиран чрез продажбата на апартамента, защото подс.М. използвайки нотариалният акт се е сдобил със собствеността върху апартамента и след това го продал, така сумата получена от тази продажба е неправомерен доход за него в резултат на престъплението по чл. 252 от НК и вреда за пострадалите . В случая предявеният от свидетелката против подс. М. иск с правно основание чл.26 от ЗЗД за прогласяване на нищожността на нотариалният акт и решението на РС- Първомай по гр. д. № 103 /2002 г. с което искът е отхвърлен не водят до обратен от направеният извод.

Приетата фактическа обстановка за отношенията на подс. М. със св. С.К.С. и майка му св. К.И.Т. се потвърждава от показанията на последните дадени пред съда и събраните писмените доказателства които изцяло ги подкрепят, поради което съдът ги кредитира. Тези доказателства кореспондират и с прочетените обяснения на подс. М. в частта касаеща отношенията му със св. С. и св. Т.. В обвинителният акт няма обвинение за причинена вреда на св.С.. По отношение на неправомерните доходи се твърди , че са в размер на 9 989 лв. и се формирали от платените от св. Т. лихви в общ размер от 2 489 лв. за периода от месец януари 2001г. до месец декември 2002 г. , разликата от заема – 5000 лв. който подсъдимият дал на св. С. и сумата от 12500 лв. за която впоследствие свидетелите откупили апартамента от подсъдимия. В показанията си пред съда св.Т. и св.С. са категорични , че не са плащали на подсъдимия договорената по заема от 5000 лв. месечна лихва от 6 % , и в последствие откупили апартамента от него за 12 000 лв. При така установената фактическа обстановка съдът намери, че подс.М. е получил неправомерен доход от 7000 лв. и това е разликата между заема който дал на св. С. – 5000 лв. и стойността на която след това е откупено жилището -12000 лв. Ето защо призна подс. М. за виновен до доказаният размер на неправомерният доход от 7000 лв.,а за разликата до предявен размер от 9 989 лв. посочен в обвинителният акт го оправда . 

Пункта на обвинението касаещ отношенията на подсъдимия М. със св. П.Р.И. съдът намери за доказан. Безспорно от събраните доказателства се установи , че от двата заема в общ размер на 3000 лв. които дал на свидетелката, подсъдимият получил от нея освен сумата по главницата и лихва в размер на 3000 лв. В тази насока показанията на свидетелката се подкрепят от писмените доказателства. Освен това самият подсъдим в прочетените обяснения от досъдебното производство дадени в присъствието на защитник, не отрича заемите които дал на свидетелката срещу уговорена лихва, но твърди , че лихвата била в по- нисък размер , което не се кредитира от съда понеже свидетелката е категорична, че лихвата която върнала на подсъдимия била равна на размера на полученият заем. В  обвинителният акт не се твърди на свидетелката да са причинени вреди  и се установи , че подс.М. е получил неправомерен доход от 3000 лв. - размера на платените му от свидетелката лихви .   

От приетата фактическа обстановка за заема даден от подс. М. на св.Н.Т.Д. / Т./ , от показанията на последната и тези на майка и св. С.Т. безспорно се установи , че подсъдимият дал на св. Д. тогава с фамилно име Т. заем в размер на 7000 лв. срещу месечна лихва. От доказателствата обаче не може да се установи размера на договорената и платена от свидетелката лихва. Ето защо по този пункт на обвинението относно размера на неправомерният доход от 2940 лв. представляващ лихвите за 14 месеца, посочен в обвинителният акт съдът оправда подс.М. .

Приетата фактическа обстановка за отношенията на подс. М. със св. Ж.Ж.А. и съпругът и св. А.С.А. по повод заема който им дал в размер на 4000 лв. с месечна лихва от 6 % , безспорно се установи от показанията на свидетелите дадени в съдебно заседание и прочетените показания на св. А. дадени пред съдия ,които кореспондират с писмените доказателства поради което съдът ги кредитира. От събраните доказателства се установи, че подс. М. продал жилището на семейство Атанасови на св.Я. за сумата от 12000 лв.  въпреки, че последният твърди, че закупил жилището за 12500 лв. в показанията си св.А. посочва категорично, че от подсъдимият разбрал , че апартаментът бил продаден за 12 000 лв. След продажбата подсъдимият върнал на св. А. 2000 лв. В показанията си последният твърди, че плащал на подсъдимия месечна лихва в размер на 240 лв. в продължение на 6,7,8,9 месеца ,  не посочва обаче точният размер на лихвата която платил, но от прочетените му показания дадени пред съдия безспорно се установи, че свидетелят платил на подсъдимия  лихва в размер на 3 вноски от по 240 лв. или общо 720 лв.  поради което съдът прие този размер за доказан . Обвинение за причинени от подсъдимият на св. Атанасови вреди няма , като от събраните доказателства съдът намери , че полученият от подсъдимия неправомерен доход е в размер на 6720 лв., представляващ разликата от сумата 12000 лв. за която  продал жилището , 4000 лв. - заема който св. А. взел и не му върнал , сумата от 2000 лв. която след продажбата е върната от подсъдимия и към получена така обща сума от 6000 лв. следва да се прибавят и платените лихви от 720 лв. Ето защо съдът призна подсъдимият за виновен до доказаният размер на неправомерният доход от 6720 лв. , а за разликата до пълният предявен размер от 8720 лв. посочен в обвинителният акт го оправда . 

Описаната фактическа обстановка за отношенията на подс. М. със св. Й.М.Р. по повод даденият му заем от 5000 лв. със 7% месечна лихва безспорно се установи от показанията на св.Р. дадени в съдебно заседание , подкрепени от писмените доказателства поради което съдът ги кредитира . В  прочетените обяснения на подс.М. дадени в присъствието на защитник на досъдебното производство, същия описва отношенията си със свидетеля, не отрича , че му дал заема от 5000 лв. срещу лихва от 6.5 %. и сочи , че свидетелят му платил лихва в размер на 1083 лв. В случая обаче освен прочетените обяснения на подсъдимия, не са налице други доказателства които да установят размера на платената лихва а присъдата предвид разпоредбата на чл.279 ал.4 от НПК, не може да се основава единствено на прочетените обяснения на подсъдимия. В показанията си св. Р. заявява , че не е връщал лично пари на подсъдимия и посочва, че апартаментът му бил продаден от фирма неустановена по делото , като от лица работещи в тази фирма разбрал , че след продажбата ,от която свидетелят получил 18 000 лв., те си удържали 500 лв. комисионна за сделката и му заявили , че върнали на подсъдимия разликата до 25000лв. за която според свидетеля бил продаден апартамента. Доказателства обаче в тази насока не се събраха поради което съдът намери , че този пункт на обвинението в който се твърди, че след продажбата подс. М. получил от св. Р. освен главницата по кредита и сумата от 2500 лв. лихва и това бил размера на придобитият неправомерен доход е недоказан, ето защо за размера на неправомерният доход по този пункт на обвинението го оправда .

По пункта на обвинението относно св. М.Ю. в обвинителният акт за първият заем получен от свидетеля на 08.02.2002 г. от подс. М. се сочи , че бил в размер от 4500 лв. Не са изложени твърдения за този заем да е имало уговорена лихва и на свидетеля да е причинена вреда или придобити неправомерни доходи от подс. М.. Независимо от твърденията на св. Ю. в съдебно заседание , че по заема е имало уговорена лихва от 7% която плащал на подсъдимия, като свидетелят не уточнява размера на платената лихва, обвинение в тази насока против подс. М. няма. За вторият кредит от 31.01.2003г. в обвинителният акт е посочено, че бил в неустановен размер но със 7 % уговорена лихва и даден на свидетеля от двамата подсъдими ,за което свидетелят им продал апартаментът си който бил с данъчна оценка 3420.10 лв. , а подсъдимите след това го продали на св.Д.М. за 8900 лв. и така реализирали неправомерен доход от 5480 лв. - разликата между продажната цена и данъчната оценка на апартамента. Прието е, че вреди за свидетеля не са настъпили. В показанията си дадени пред съда св. Ю. сочи , че първият заем който взел от подс. М. бил 4500 лв. но заедно с лихвите , а самата лихва била 7 % или 8 %. Свидетелят твърди , че върнал на подсъдимия заема с лихвата. За вторият заем сочи, че бил в размер на 3420,10лв. и за отпускането му договарял единствено с подс. М. , лихвата по него била също 7% и подс. А. не взел участие , като плащал лихва на подс.М. . В показанията си свидетелят обаче не уточнява както размера на заемите така и лихвата която платил по тях. Това не се установява и от прочетените със съгласието на страните показания на свидетеля от досъдебното производство пред органа по разследването, в които реално описва вторият заем. Макар, че в показанията си св.Ю. да твърди, че останал с впечатление че вторият заем бил даден единствено от подс. М. и на него плащал лихви, то от приложените два нотариални акта- първия с който подсъдимите купили апартамента от свидетеля и вторият с който го продали на св. М. , категорично се подкрепя изводът , че този заем е даден от двамата подсъдими. В тази насока са и прочетените обяснения на подс. М.. Не се събраха доказателства обаче както за размера на заема , така и за платените от св. Ю. лихви , поради което съдът намери, че този пункт на обвинението в който се твърди, че от продажбата на апартамента подсъдимите получили неправомерен доходи от 5480 лв. е недоказан и за размера на неправомерният доход ги оправда .

Приетата фактическа обстановка за отношенията на подсъдимите със свидетелите К. и Т. Н. се установява от показанията на свидетелите дадени в съдебно заседание и от прочетените показания на св. Н. дадени пред съдия на досъдебното производство,     които съдът кредитира .Изложеното от свидетелите се подкрепя от останалите събрани  доказателства, включително и показанията на дъщерите им св. П.Н. и Е.Т. които макар и да са в близки родствени отношения със свидетелите Н., в показанията си реално възпроизвеждат това което разбрали от родителите си по повод заемите взети от подсъдимите, но и личните си възприятия, включително и връщането на суми след заминаването на родителите им в Испания , поради което съдът ги кредитира . Показанията на свидетелите се подкрепят и от изложеното от св. Д., от показанията на св. А. и К. и изчерпателно изброените при описването на фактите писмени доказателства които също се кредитират от съда . В случая изложеното от подс. М. , че свидетелите Н. му плащали наем, а не лихва представлява защитна версия изградена от този подсъдим, която е в противоречие със събраните и кредитирани доказателства , от които се установи , че свидетелите имали възможност и плащали лихви на подсъдимите. Съдът намира , че приложеният по делото договор за наем на имота в с.С. съгласно който подс. М. го отдал на св. Н.  под наем за сумата от 80 лв. месечно , е изготвен за да се прикрие дадения от подсъдимия заем и конкретно лихвата която му е плащана. В тази насока св. Н. и съпругата му са категорични , че не се плащали наем на подсъдимият , а лихва . От събраните доказателства се установи, че задължението което свидетелите Н. имали към св. А. и К. възлизало на 12000 лв. , подс. А. платил посочената сума и така встъпил във вземането им към свидетелите Н.. Съдът прие, че в случая подс. А. причинил на свидетелите Н. вреда в размер на 2000 лв. и това е разликата между сумата от 12000 лв.- кредита в който встъпил и сумата от 14000 лв. - която свидетелите му платили за да върнат собствеността върху апартамента на св. Д., като за разликата до 5000 лв. сочена като причинена на свидетелите вреда съдът оправда подс. А.. От доказателствата се установи, че за периода от 12.06.2003г. до 22.02.2005г. свидетелите платили на подс. А. лихва в общ размер на 10800 лв. и полученият от подсъдимият неправомерен доход е в общ размер от 12 800 лв. и представлява сбора от платената лихва и размера на причинената им вреда от 2000 лв. , поради което за разликата над тази сума , до сумата от 17 600 лв. посочена в обвинителният акт като неправомерен доход го оправда . По отношение на подс.М. от събраните доказателства се установи, че по първият кредит от 5000 лв. свидетелите му плащали месечна лихва в размер на 500 лв. и за 10 месеца освен главницата, му платили и лихва в същия размер от 5000 лв. За вторият кредит от 5000 лв. се установи , че първоначално от м.юни на 2002 г. до края на м. май на 2003 г. му плащали месечно лихва по 300 лв. / 6 % върху 5000 лв./ и му платили общо 3600 лв. лихва. След това от м. юни 2003 г. кредитите които свидетелите имали към двамата подсъдими се обединили , лихвата била в размер на 4.5 % и от тогава плащали на подс. М. лихва в размер на 225 лв. месечно / 4.5% върху 5000 лв./. Свидетелите твърдят , че плащали лихвата до месец септември 2005 г. , в обвинителният акт е посочено , че е плащана до месец юли 2005г. което следва да се приеме защото е по – благоприятно за подсъдимия и в обвинителният акт не са изложени факти за плащана след това лихва от св.Н.. Така платената от тях лихва за посоченият период от м. юни 2003 г. до м. юли 2005г. е равна на сумата от общо 5625 лв. Освен тази сума е установено , че  свидетелите платили на подс. М. и 600 лв. пак като лихва по записа на заповед от 16.01.2006 г. ,така общият размер на платените от свидетелите Н. на подсъдимия М. лихви възлиза на 14 825 лв., това е размера на причинената им от подс. М. вреда, като за разликата до пълният посочен в обвинителният акт размер от 16950 лв. съдът го оправда . Съдът прие , че разликата между сумите - 26000 за която дъщерите на свидетелите закупи обратно имота ,5000 лв. главницата по втория заем  който свидетелите не  върнали на подсъдимия и сумата 5739 лв. – стойността на ремонта който подсъдимият направил на имота в с.С. е неправомерен доход за подсъдимия . По отношение на ремонта следва да се посочи , че вещото лице е оценило същия в размер на 5739 лв. , но в тази сума както само посочва , не взело предвид разходите по премахването на бетонна арка, за която от показанията на св. М. който извършил ремонта се установи, че е премахната , в същото време разходите отразени в посочената от подсъдимият М. тетрадка приложена в досъдебното производство  /синя тетрадка л.56-57 от същата / които твърди , че направил по ремонта на имота в с. С. са в общ размер на 6029.80 лв. като от тях за документи за оземляване по 4.499 дка. , почистване на отпадъци , прехвърляне на партида , снабдяване с разрешения за строеж и ремонт на покрив , който св. М. сочи , че не е правил  и не е оценен от вещото лице , са в размер на около 225 лв. и не се събраха доказателства , че подсъдимият не е направил въпросните разходи които също следва да бъдат приспаднати , в тази насока св.Т. заявява , че подсъдимият им върнал нивите от 5 дка. без да им вземе пари. Към сумата от 14825 лв. която макар и да е вреда за свидетелите е и неправомерен доход за подсъдимия следва да се прибави формираната по описаният начин сума от 15036 лв. и получената обща сума от 29861 лв. е размера на полученият от подс. М. неправомерен доход , като за разликата до 36 575 лв. посочена в обвинителният акт съдът го оправда.

Приетата фактическа обстановка за отношенията на подсъдимите със св. Д.Г.М. се доказва от показанията на свидетелката дадени в съдебно заседание и от прочетените и показания от досъдебното производство досежно размера на лихвата от 15 000 лв. която платила на подсъдимите и съдът ги кредитира. В случая посочените показания на свидетелката се подкрепят напълно от приложените писмени доказателства. Безспорно е установено, а и самите подсъдими в прочетените им обяснения от досъдебното производство дадени в присъствието на защитник, а подсъдимият М. и в частичните си обяснения пред съда не отричат заема от 28 000 лв. който дали на свидетелката. В тази им част обясненията кореспондират с останалите събрани доказателства, поради което следва да се кредитират. Размерът на даденият от подсъдимите на свидетелката заем се установява и от съставеният договор за заем за сумата от 10 000 лв. с посочена дата 18.10.2002 г. за който се установи, че е фиктивен и отразява разликата между посочената в нотариалният акт от 22.10.2002 г. сума и реално договореният заем от 28 000 лв. и малко я надвишава. В останалата част в която се твърди , че нямало уговорена лихва по заема и такава не им е плащана, обясненията на подсъдимите представляват защитна версия която не се подкрепя от доказателствата . В случая е установено , че на 22.10.2002 г. по договореният заем от 28 000лв. който бил с 4% месечна лихва и обезпечен  чрез фиктивната покупко-продажба на апартамента на свидетелката, подсъдимите и дали първоначално сумата от 25 000 лв. върху която тя им плащала месечна лихва в размер на 4%  и за три месеца им платила общо 3000 лв. лихва – по 1000 лв. месечно , което е отразено на самият договор за заем от 18.10.2002г. След това получила от тях още 3000 лв. и от месец февруари на 2003 г. до месец февруари на 2004г. св.М. плащала на подсъдимите лихва в същият процент, но върху сумата от 28 000 лв., като им платила общо 15 000 лв. лихва. В тази насока са прочетените показания на св.М. както и изложеното от нея пред съда , в които потвърждава размера на платената лихва и посочва , че е възможно да  е и в по – голям размер . Същият размер от 15 000 лв. е посочен от свидетелката и в исковата и молба по която е образувано гр.д. № 1416 / 2004г. на РС- Хасково. Освен платената лихва от 15000 лв. свидетелката им платила и сумата от 3000 лв. по главницата на заема . Въпреки , че след това свидетелката върнала на подсъдимите 30 000 лв. и така реално погасила изцяло задължението си към тях по заема и дори платила в повече 5000 лв. , подсъдимите продали апартамента на свидетелката на лицето М.Г.М. за сумата от 33600 лв. В този смисъл е извън съдебното споразумение сключено между подс. А. и родителите на купувача М. , с което този подсъдим им върнал 16 800лв. представляваща половината от продажната цена. В резултат на водените граждански дела св.М. си възстановила собствеността и посоченото от защитата , че нямала доходи за да върне на подсъдимите сумата от 30 000 лв. , предвид постъпилата справка за доходите и не следва да бъде споделено,  защото самата свидетелка твърди, че събрала сумата от свои познати , а не от собствени  доходи и така я върнала на подсъдимите, а след това е установено, че изтеглила кредит от банка,  надхвърлящ размера на посочената сума.  Предвид изложеното съдът намери, че размерът на вредите от 5000 лв. посочен в обвинителният акт, причинени на св. М. от подсъдимите в резултат на даденият и заем от 28000 лв. е доказан и той се формира от това , че след като св.М. върнала на подсъдимите 3000 лв. по главницата на заема, им дължала още 25000 лв. , а  при изготвянето на проекта за намерения им дала сумата от 30 000 лв. – т.е. с 5000 лв. повече от това което дължала по заема. Тази надплатена сума е вреда за свидетелката . В обвинението не е включено тя да е претърпяла вреди от лихвите които платила на подсъдимите поради което съдът прие, че вредите претърпени от св. М. са в размер на 5000 лв. и са причинени от двамата подсъдими. По отношение на получените от подсъдимите неправомерни доходи от събраните доказателства безспорно се установи , че св. М. е върнала на подсъдимите в повече 5000 лв. от това  което им дължала по заема. Освен това установените и платените от нея на подсъдимите лихви са общо 15000 лв., а цената на която е продаден апартамента на М. е 33600 лв. Разликата между заема даден от подсъдимите на св.М. - 28000 лв. и сумата от 33 600лв. е 5600 лв. Посочената сума е неправомерен доход за подсъдимите защото въпреки, че свидетелката погасила задължението си към тях последните вместо да възстановят собствеността и върху апартамента съгласно първоначалната уговорка , го продали на Милен М.. Получените от подсъдимите неправомерни доходи са сбора от платените им лихви от общо 15000 лв. , надвзетата главница от 5000 лв. и сумата от 5600 лв. , които са в  общ размер на 25600, като за разликата до 34680 лв. посочена в обвинителният акт като получен от тях неправомерен доход съдът ги оправда .

Приетата фактическа обстановка за отношенията на подсъдимите със св. Г.К. и св. Х.Д. по повод даденият им заем срещу месечна лихва обезпечен чрез прехвърляне на апартамента на свидетелите в гр.Харманли в собственост на подсъдимите и изложеното за платената им от свидетелите лихва, безспорно се установява от показанията на свидетелите дадени в съдебно заседание , в които са категорични, че двамата подсъдими на 07.11.2002 г. им дали заем от 20 000 лв. срещу месечна лихва 5 % , като свидетелите им платили за 3 месеца общо 3000 лв. лихва ,изплатили им и главницата, а подсъдимите им върнали собствеността върху апартамента. Изложеното от свидетелите се потвърждава от писмените доказателства поради което съдът кредитира показанията им , както и прочетените обяснения на подс. М. относно тази сделка, които също се потвърждават от събраните и кредитирани доказателства. В случая вреда на свидетелите не причинена като двамата подсъдими са получили неправомерен доход формиран от платените им от свидетелите лихви в размер на 3000 лв. 

Приетата от съда фактическа обстановка досежно пункта на обвинението касаещ отношенията на подс.А. със св. К.П.Ж. по повод даденият му заем се доказва от показанията на св.Ж. дадени в съдебно заседание , които кореспондират с писмените доказателства поради което съдът ги кредитира . Освен това при разпита на свидетеля, подсъдимия потвърждава ,че му дал заема от 6000 лв. с 2% месечна лихва която свидетелят му плащал. Безспорно от изслушаната банкова експертиза се установи , че подсъдимият имал ДЦК, но твърдението му , че за да даде заема на свидетеля  продал ДЦК преди падежът им и за да не загуби от това договорил лихвата , не изключва неправомерността на дохода представляващ лихвите които свидетелят му платил . Предвид събраните и кредитирани доказателства съдът намери, че в случая подс.А. е получил  неправомерен доход в размер на 2400 лв. представляващ общият размер на платената му от св. Ж. лихва за периода от 26.11.2002г. до 19.07.2004г., като за разликата в неправомерният доход над този размер, до посоченият в обвинителният акт размер от 2520 лв. го оправда .

Фактическата обстановка за отношенията на подсъдимите със св. Д.К. се установява от прочетените показания на свидетеля дадени на досъдебното производство пред съдия , което съдът кредитира изцяло. В тях св.К. обективно описва случилото се и отношенията си с подсъдимите по взетите заеми и платените им лихви. Тези показания на свидетеля кореспондират със събраните писмени доказателства и съдът намира, че изложеното от св. К. в съдебно заседание, че по заемите не е имало уговорена лихва и не плащал такава на подсъдимите, не съответства на случилото се. Самият свидетел след прочитане на показанията му дадени пред съдия първоначално  се опитва да заблуди съда като твърди , че не бил разпитван пред съдия. След предявяване на протокола от проведеният му разпит св. К. вече не отрича, че бил разпитан в съда но твърди, че разбрал, че разпитът му се провеждал от прокурор а след това , че по време на разпита присъствали още 7-8 неустановени лица. Тези твърдения на свидетеля изцяло не съответстват на случилото с при разпита . В тази насока видно от приложеният протокол   / л. 136-137 т.І п.ІІ д.п. /  разпитът на св. К. пред съдия е проведен изцяло по правилата на НПК и в протокола, който е доказателствено средство по смисъла на чл.131 от НПК не е отразено да са присъствали други лица освен съдебният състав, свидетеля и водещият разследването. Ето защо съдът кредитира прочетените показания на свидетеля дадени пред съдия на досъдебното производство като намира, че твърденията му в съдебно заседание в които отрича да е плащал лихва на подсъдимите не отговарят на обективно случилото се . Освен това самият свидетел заявява, след прочитане на показанията му пред съдия от досъдебното производство , че са верни. Изложеното от свидетеля в прочетените показания кореспондира и с прочетените обяснения на подс. М.в дадени също на досъдебното производство в присъствието на защитник, в които не отрича отношенията които с подс.А. имали със св.К. по дадените му заеми, поради което в тази им част съдът ги кредитира. При така събраните и обсъдени доказателства безспорно се установи, че и в двата случая заемите които свидетелят получил  първо от подс. М. , а след това и от двамата подсъдими са били в размер на от по 1000 лв. със 7% месечна лихва и в двата случая св.К. върнал заемите с лихвата в договореният срок от 1 година, което се установява от справките на служба вписвания и приложените нотариални актове. В обвинителният акт  няма обвинение на свидетелят да са причинени вреди. От събраните доказателства се установи ,че полученият от подс.М. неправомерен доход от първият заем представляващ платените му от свидетеля лихви е в размер на 840 лв. , като за разликата до 910 лв. посочена в обвинителният акт за полученият от този заем неправомерен доход съдът го оправда. По вторият заем който свидетелят взел от двамата подсъдими безспорно се установи че полученият от тях неправомерен доход е в размер на 840лв. и представлява платени им лихви по 70 лв. месечно за периода от месец януари 2004г. до месец декември 2004 г. Тук следва да се отбележи ,че обстоятелството, че св. К. не е подписвал жалбата против подсъдимите е ирелеванто за престъплението .

При установената и приета фактическа обстановка за отношенията на подсъдимите със св. В.Б.Р. и св. Е.И.С.  съдът намери , че обвинението по този пункт е недоказано за подс. А.. В обвинителният акт се твърди , че кредита от 2000 лв. със 7 % месечна лихва бил даден на свидетелите от двамата подсъдими и свидетелите им платили 10 месечни вноски лихва от което подсъдимите получили неправомерен доход в размер на 1400 лв. Няма повдигнато обвинени за причинени вреди . В случая обаче в показанията си св.Р. и св. С. които съдът кредитира  понеже са последователни, непротиворечиви и кореспондират с останалите доказателства, са категорични , че договаряли и взели заема от подс. М. и единствено на него връщали лихва в размер на 140 лв. месечно в период от 10 месеца, а отношенията им с подс. А. били свързани с отглеждането на животните . Съдът не кредитира показанията на св. Д. в които твърди , че тя дала парите в заем на св.Р.. Тази свидетелка е в близки отношения със синът на подс. М. и работи при съпругата на подс. А., поради което е заинтересован свидетел. Изложеното в прочетените обяснения на подс.А., че заемите били дадени от св. Д. и били безлихвени, както и посоченото в частичните обяснения на подс. М. дадени пред съда, в които на практика потвърждава изложеното в прочетените му обяснения от досъдебното производство , съдът намира , че  представляват защитна версия изградена от подсъдимите и не кореспондират със събраните и кредитирани доказателства.Ето защо по този пункт на обвинението съдът оправда изцяло подс. А. и намери ,че единствено подсъдимият М. е получил тази сума от 1400 лв. представляваща платените му от свидетелите лихви по заема който им дал с месечна лихва от 7%. И това е неправомерен доход за него.

Приетата фактическа обстановка за отношенията на подсъдимите със св. П.С.Г. се установи от показанията на свидетелката дадени в съдебно заседание в които сочи, че взела от подсъдимите заем в размер на 600 лв. срещу лихва от 4 % , върнала им заема но не им платила лихвата и твърди , че те не и искали обезпечение на заема. В обвинителният акт е посочено, че заемът бил обезпечен с компресор , който свидетелката дала на подсъдимите, а след това подс. М. продал . Това обаче е ирелевантно, доколкото няма повдигнато обвинение за причинена вреда на свидетелката и получен от подсъдимите неправомерен доход. В случая безспорно се установи, че свидетелката получила заем от подсъдимите срещу лихва но в размера установен в съдебно заседание и обстоятелството, че не им платила лихвата е ирелевантно за състава на престъплението .

От приетата фактическа обстановка за отношенията на подсъдимите със св.В.И.В. и св.Е.Т.В. съдът намери , че в случая свидетелите взели кредит в размер на 11000 лв. с месечна лихва 6%  от подсъдимите и за обезпечението му продали на същата дата имотът си ведно с къщата в гр.Хасково кв. „ *** „ ул. „ **** „ № 19 на И.А. - майка на подс.А.. В тази насока показанията на свидетелите дадени в съдебно заседание са категорични и безспорно е установено , че продажбата е служела реално за обезпечение на заема . От сумата по заема било приспаднато старо задължение от 2000 лв. на св. В. към подс. М. , сумата от 4000 лв. която свидетелят дължал на „ Сити Груп І „ЕООД – Ст. Загора , както и 660 лв. първоначалната вноска за лихва по кредита от 11 000лв., която взел подс.А.. Показанията на свидетелите следва да се кредитират и в частта в която сочат , че след това чрез ипотечен заем от ” Банка ДСК „ клон Хасково в размер на 23000 лв.  придобили обратно собствеността върху имотът си и тази сума била преведена по сметка на И.А.- майка на подс. А. която му ги дала. От посочената сума последният върнал на свидетелите В. 5591 лв. срещу написаната и подписана от св.В. разписка, което безспорно се установи от почерковата експертиза изготвена от вещото лице Х.К., а останалата част подс. А. задържал. В обвинителният акт е прието , че вредите на семейство В. са причинени от подс. А. и са в размер на 6030 лв.  формирани като от сумата 23000 лв. е изваден полученият от В. кредит от 11000 лв. , неплатената вноска за лихва от 660 лв. за която имали уговорка да бъде удържана и върнатата им от подс. А. сума от 5310 лв. Няма обвинение с действията си подс. М. да е причинил вреди на свидетелите или да е получил неправомерни доходи , а и това не се установи от събраните доказателства, които са категорични, че подс. А. получил цялата сума в размер на 23000 лв. Платената от свидетелите лихва не е включена в размера на причинената им от подс. А. вреда съобразно обвинителният акт , а съдът не може да влошава положението на подсъдимия , поради което не включи сумите по платените лихви в размера на причинената им от подс. А. вреда. При това положение от събраните доказателства съдът прие , че причинената на свидетелите вреда е в общ размер на 5408 лв. и представляват разликата между заема получен от Банка ДСК – Хасково - 23000 лв. , която сума подс. А. взел чрез майка си, от тази сума следва да се извадят - сумата от 5591 лв. която подс. А. върнал на свидетелите , сумата от 11 000 лв. която св. В. дължали на подсъдимите по даденият им заем и сумата от 1001 лв. - разноските платени от подс. А. по двете сделки с имота на св. В. , като в тази насока в показанията си свидетелят заявява , че разноските по сделките били поети от подс. А. и това не е вреда за свидетелите . Ето защо за разликата над 5408 лв. до 6030 лв. посочена в обвинителният акт досежно причинените  вреди съдът оправда подс. А. . Освен , че е вреда за свидетелите сумата от 5408 лв. е и неправомерен доход за подс. А. . Към нея следва да се прибави и сумата от 1320 лв. – общият размер на платените му от свидетелите лихви по  заема от 11 000 лв. ,като тук следва да се посочи ,че сумата от 5591 лв. която подсъдимият върнал на свидетелите не е доход за него и съдът намери , че подс. А. е получили неправомерен доход в размер на 6728 лв. , като за разликата до 13 320 лв. посочена в обвинителният акт като получен неправомерен доход го оправда .

От установената фактическа обстановка касаеща  заема даден на св. И.В.А. съдът намери , че този пункт на обвинението в който се твърди , че заемът от 6000 лв. с договорена месечна лихва 6% бил даден единствено от подс. А. и последният получил неправомерен доход от 1800 лв. представляващ общият размер на платените му от свидетеля лихви, е недоказан за размера на лихвата представляваща неправомерен доход и за това , че е даден единствено от подс. А. . В тази насока в показанията си дадени в съдебно заседание св. А. заявява , че договарял заема с двамата подсъдими , те били заедно при учредяването на ипотеката и му дали парите при нотариуса, а след това на двамата плащал лихвите и върнал главницата , като не знаел за уговорките между самите подсъдими по повод даденият му заем . Предвид възникналите противоречия бяха прочетени по реда на чл. 281ал.4 вр. ал.1 от НПК показания на свидетеля от досъдебното производство , които не са пред съдия. В тези показания се твърди , че свидетелят взел заема от подс. А. срещу месечна лихва от  6% и му платил сумата от 1800 лв. като лихва. Съдът намира ,че прочетените показания на свидетеля не следва да се кредитират, защото не се събраха други доказателства в тази насока. Самият свидетел след прочитането заявява , че показанията му дадени в съда са верни , а размера на лихвата от 6% който заявил на досъдебното производство бил приблизителен, такава била и изчислената сума от 360 лв. месечна лихва и посочената обща сума от 1800 лв. лихва . В случая съдът кредитира показанията на свидетеля дадени в съдебно заседание и от тях не може да се установи размера на договорената по заема лихва и сумата платена от свидетеля като лихва. В прочетените обяснения на подс. А. дадени на досъдебното производство в присъствието на защитник, не се излагат обстоятелства за отношенията му със св.А., а в прочетените обяснения на подс. М. дадени пред органа на досъдебното производство в присъствието на защитник , не се посочва  както размера на заема, така и платената лихва, освен , че заемът бил даден на свидетеля от подс. А.. В показанията си пред съда обаче свидетелят е категоричен, че взел заема от двамата подсъдими ,плащал им лихва и им върнал главницата. При така установената фактическа обстановка съдът прие , че заемът от 6000 лв. е даден на свидетеля от двамата подсъдими срещу лихва чиито размер не се установи. По отношение на подс. М. обвинение обаче за този заем няма. Предвид събраните и кредитирани доказателства съдът намери , че в случая вреди на свидетелят  не са причинени и такова обвинение няма ,не се установи и размера на полученият от подс. А. неправомерен доход, представляващ платената му от свидетеля лихва,  поради което по този пункт на обвинението по отношения на посоченият в обвинителният акт размер на неправомерният доход от 2160 лв. съдът го оправда .

При така установената и приета фактическа обстановка която се доказва от събраните и обсъдени доказателства съдът намери, че подсъдимите са осъществили от обективна и субективна страна престъплението по чл.252 ал.2 вр. ал.1 предл.1-во  вр.чл.20 ал.2 НК

От обективна страна за осъществяване на това деяние е необходимо   извършването на поне три еднородни действия по предоставяне на заеми срещу лихва, от което деецът да реализира доходи. Това по своята същност е кредитиране и е основна банкова дейност както по чл.1 ал.1 от Закона за банките /отм ./ действал през посоченият инкриминиран период , така и според чл.2 ал.1 от Закона за кредитните институции / обн.д.в.бр.59/ 21.07.2006 г., в сила от 1.01.2007г./ действащ към момента. Банковите дейности са изчерпателно изброени в посочените закони и за извършването им е необходимо банката която е юридическо лице - Акционерно дружество да  има  лиценз от БНБ. Освен това престъплението по чл. 252 от НК е на системно извършване / по занаят / и е продължено , а не продължавано по смисъла на чл.26 от НК, защото всяка от сделките попадаща в него не е самостоятелно деяние понеже чл.240 от ЗЗД допуска предоставянето на заеми между физически лица и плащане на лихва ако тя е договорена писмено. Инкриминира се не отделната инцидентна сделка по предоставянето на заем срещу лихва , а цялостната такава дейност по системното предоставяне на заеми срещу лихва и реализирането на доходи от това , което е и другият обективен елемент и за това престъплението е по занаят. В случая от събраните доказателства се установи, че подсъдимите като физически лица са предоставяли заеми на свидетелите срещу лихва, обезпечени както чрез ипотека на недвижими имоти при което обикновено сумата посочена в нотариалният акт за ипотека значително е надхвърляла дадена реално в заем сума , така и чрез продажба на имотите която по своята същност е представлявала обезпечение на заема и е прикривала реалното положение. Безспорно подсъдимите не са имали разрешение  от БНБ за предоставянето на банкови кредити по смисъла на чл.1 ал.1 от ЗБ и чл.2 ал.1 от ЗКИ , като от предоставените заеми са получили установените от съда доходи .  

Обстоятелството, че подсъдимите са имали доходи от друга дейност , като в тази насока подс. М. не е декларирал значителни доходи от търговската си дейност, включително и като заложна къща упражнявана чрез „ Гарант 2001 „ЕООД , но подсъдимият А. е имал доходи в значителен размер от адвокатската си практика и от вложени средства в ДЦК  установено от доказателствата и банковата експертиза , е ирелевантно за състава на престъплението защото за осъществяването му, не е изрично необходимо получените от дадените заеми доходи, да са единствените или основните такива дееца ,а и законът не е поставил такова изискване. Достатъчно е предоставянето на паричните средства - заемите срещу лихва , да е довело до реализиране на доходи , а това безспорно се установи .

 Съдът не споделя и изложеното от защитата, че след като предоставените кредити от подсъдимите са от техни собствени средства, а не  придобити чрез влогонабиране и публично привличане на влогове от повече от 30 лица / параграф 1 т. 5 от ЗБ и параграф 1 т. 3 от ЗКИ/ не е осъществено престъплението. Посоченото е ирелевантно за състава на престъплението по чл.252 от НК защото ЗКИ , а и ЗБ в сила до 01.01.2007 г. не  изискват  задължително  кредитите да се предоставят единствено от такива средства. В тази връзка действително в представеното от защитата на подс. А. писмо на БНБ в последното съдебно заседание е посочено , че предоставянето на заеми със собствени средства не е изключителна банкова дейност по смисъла на ЗКИ след като средствата не са от влогонабиране , но в писмото е отразено , че такива средства могат да се предоставят от финансови институции различни от банките. Тези институции са изрично посочени в ЗКИ и това писмо не касае предоставянето на кредити срещу лихва от физически лица както е в случая . От доказателствата се установи , че от тази си дейност подсъдимите са причинили установените по размер вреди на конкретните посочени лица и са получили доходи също в установеният и посочен от съда размер , като причинените от подс. А. вреди са в общ размер на 12 408 лв., а получените от него доходи в размер на общо 51368 лв. Причинените от подс. М. вреди са в общ размер на 67 569 лв. а получените  неправомерни доходи в размер на общо 129 247.80 лв. Предвид размера на причинените вреди същите са значителни , а получените от подсъдимите доходи освен че също са такива , са и неправомерни защото са придобити от незаконната им банкова дейност за чието упражняване са нямали съответното разрешение.

От субективна страна деянието е извършено от подсъдимите умишлено при условията на пряк умисъл ,когато са предоставяли кредитите самостоятелно, а в случаите когато са ги предоставяли заедно , умисълът им също пряк , е бил и общ и са действали като съизвършители по смисъла на чл.20 ал.2 от НК, което се установява от конкретните действията на самите подсъдими. Съдът не споделя посоченото от защитата на подс.М. , че се касае за извършени измами, защото от събраните и обсъдени доказателства за отношенията на подсъдимите със свидетелите по повод дадените заеми и платени лихви не се установи специалният умисъл за измама да е съществувал субективно у подсъдимите при договарянето и даването на заемите. Напротив доказателствата са категорични , че заемите са давани от подсъдимите за да получават лихва от което са формирали и доходи. Подсъдимите са  кредитирали лица намиращи се в затруднено материално положение и дадените заеми срещу лихва са били прикрити или чрез договорни ипотеки на недвижимите имоти, като посочените в нотариалните актове суми  значително са надхвърляли реално дадените заеми, или чрез покупко- продажби на недвижимите имоти които фактически са служели за обезпечение на предоставените от подсъдимите заеми и са ги използвали за да им бъдат плащани съответните лихви. Това също говори за прекият умисъл на подсъдимите и желанието им за бързо и лесно противозаконно облагодетелстване , което е и причината за извършване на престъплението .  

Ето защо съдът намери , че са налице всички обективни и субективни признаци на престъплението по чл.252 ал.2 вр. ал.1 предл.1-во  вр.чл.20 ал.2 НК и призна подсъдимият С.Т.А. за виновен в това че: В периода 22.10.2002 г. до м. 11 2006 г. в гр.Хасково , с.Брод , гр. Любимец , гр. Свиленград и гр.Харманли , всички от обл. Хасково сам и в съучастие с Н.Т.М. в качеството си на извършител, без съответно разрешение извършвал по занятие банкови сделки за които се изисква такова разрешение , като с тази дейност причинил значителни вреди на К.Г.Н. и Т.С.Н. в размер на 2000 лв. , на Д.Г.М. в размер на 5000 лв. , на В.И.В. и Е.Т.В. в размер на 5408 лв. , общо в размер на 12 408 лв. и получил значителни неправомерни доходи в размер на 51 368 лв., като по първоначално предявеното му обвинение за периода от месец ноември 1999г. до 22.10.2002 г. и ,че деянието е извършено в с. С. обл. Хасково, за разликата в размера на причинените вреди на К.Г.Н. и Т.С.Н. над 2000 лв. до 5000 лв. и в общият им размер над 12 408 лв. до пълният предявен размер от 16 030 лв., както и за разликата в размера на получените неправомерни доходи над 51368 лв. до пълният предявен размер от 82 000 лв. на осн. чл.304 от НПК го оправда.

Съдът призна подсъдимия Н.Т.М. за виновен в това че : В периода  от месец февруари 2000 г. до месец януари 2007г.  в гр. Хасково , с. С. , с. С. , гр. Харманли всички в обл. Хасково и в гр. Първомай обл. Пловдив сам и в съучастие със С.Т.А. в качеството си на извършител без съответно разрешение извършвал по занятие банкови сделки за които се изисква такова разрешение , като с тази дейност причинил значителни вреди на И.Д.Н. и В.Н.Н. в размер на  4134 лв. , на Д.Г.И. , Г.П.Т. и Т.А.Т. в размер на 43 610 лв., на К.Г.Н. и Т.С.Н.  в размер на 14825 лв. и на Д.Г.М. в размер на 5000 лв. ,всички на обща стойност 67 569 лв. и получил значителни неправомерни доходи в размер на общо 129 247.80 лв., като по първоначално предявеното му обвинение за разликата в размера на причинените вреди на  Д.Г.И. , Г.П.Т. и Т.А.Т. над 43 610 лв. до 45 000 лв., на И.Д.Н. и В.Н.Н. над 4134 лв. до 7906.23 лв. и на К.Г.Н. и Т.С. над 14825 лв. до 16 950 лв. , както и в общият размер над 67 569 лв. до пълният предявен размер от 74 856.23 лв. и за разликата в размера на получените неправомерни доходи над 129 247.80 лв. до пълният предявен размер от 169 194.63 лв. , на осн.чл. 304 от НПК го оправда.

Подсъдимият С.Т.А. е роден на ***г. в гр. Хасково, българин, български гражданин, женен , неосъждан,  живущ *** с ЕГН ********** , с висше образование , работи като адвокат в АК –Хасково. Не е осъждан и видно от приложената характеристика е с добри характеристични данни.

Подсъдимият Н.Т.М. е роден на *** г. в гр. Хасково, българин, български гражданин, женен, неосъждан, с висше образование, пенсионер, живущ *** с ЕГН ********** Характеристичните му данни също не са негативни .

При определяне на наказанието съдът отчете обществената опасност на деянието която е завишена  ,както и обществената опасност на всеки един от подсъдимите, смекчаващите и отегчаващите вината им обстоятелства. За отегчаващи вината обстоятелства на двамата подсъдими съдът прие значителният брой лица засегнати от деянието, това, че след даването на заемите в някои от случаите подсъдимите искали свидетелите да им плащат лихвата злоупотребявайки с прехвърлените в тяхна собственост имоти , които понякога продавали и не връщали на свидетелите получената цена след приспадане на заема , или връщали незначителна част от цената , която винаги надвишавала даденият от подсъдимите кредит, което говори за ясно изразеното им престъпно намерение . По отношение на подс. М. като отегчаващо вината обстоятелство следва да бъде отчетено и участието му в по- голямата част от дадените заеми срещу лихва . Самите подсъдими обаче не са лица със завишена степен на обществена опасност. Като смекчаващи вината им обстоятелства следва да бъдат приети чистото им съдебно минало и добри характеристични данни, това , че в някои от случаите дадените от тях заеми са били от изключително значение за заемополучателите. В случая обаче  подсъдимият А. има две пълнолетни деца, но от събраните доказателства се установено, че едно от тях- синът му Б. С. А. роден на ***г. макар и да е пълнолетен е в изключително тежко здравословно състояние още от раждането си, в тази насока са представените Медицинско удостоверение и Експертно решение на ТЕЛК и Епикриза / л. 664 - 666 т.ІІ НОХД / от които се установява , че е на медикаментозно лечение с поставена водеща диагноза „Епилепсия „ с големи и чести припадъци ,тежко ограничена комуникация и има определена 100 % ТНР , като се нуждае пожизнено от чужда помощ. Безспорно подс. А. е женен, но съдът намира , че съпругата му не може сама да се грижи за детето им Б. и в това отношение помощта и грижите на подс. А. са основни. Това макар и да е едно, по своята същност е изключително смекчаващо вината му обстоятелство по смисъла на чл. 55 от НК . Такова е и влошеното здравословно състояние на подс. М., като от представените по делото епикризи се установи, че е претърпял няколко хирургически интервенции. За престъплението по чл.252 ал.2 вр. ал.1 предл.1-во от НК законодателят е предвидил наказание „ лишаване от свобода”  от пет до десет години и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева, както и кумулативно конфискация на част или на цялото имущество на дееца. Предвид изложеното съдът определи наказанието на подсъдимите при условията на чл. 55 т.1 и ал.2 от НК , като слезе под най – ниският предел на наказанието посочено в санкционната част на чл. 252 ал.2 вр. ал.1 пр.1 от НК и на подс.А. наложи наказание от  2 / две / години „ Лишаване от свобода „ и глоба в размер на 3000 лв. На подс. М. наложи наказание от 3 / три / години „ Лишаване от свобода „ и глоба в размер на 4000 лв. , като отчете по-голямата му степен на участие в извършването на престъплението. Съдът не наложи на подсъдимите наказанието „ конфискация „ предвидено за прилагане наред с наказанието „ лишаване от свобода” и „глоба „ при условията на евентуална кумулативност .

Предвид размера наложеното на подсъдимите наказание „ Лишаване от свобода „ и обстоятелството, че не са осъждани съдът намери, че за поправянето и превъзпитанието им не е необходимо да изтърпят наказанието ефективно , поради което на осн.чл. 66 ал.1 от НК отложи изпълнението на това наказание за срок от 4 години за подс. А. и за срок от 5 години за подс. М..

С така определените и наложени наказания съдът намира, че ще се постигнат целите по чл. 36 от НК , както по отношение на подсъдимите така и по отношение на обществото .

На осн.чл. 53 ал. 2 б. „ б” от  НК съдът осъди подсъдимите да заплатят в полза на Държавата солидарно сумата от 29 440лв. представляваща равностойността на придобитото чрез престъплението по чл. 252 ал.2 вр.ал.1 пр.1 вр.чл. 20 ал.2 от НК от съучастническата им дейност, а по отделно подс. А. сумата от 21 928 лв. , а подс. М. сумата от 99 807.80 лв. представляващи също равностойността на придобитото чрез престъплението в случаите когато са го извършвали самостоятелно . 

С обвинителният акт против подсъдимият М. е повдигнато обвинение и за престъпление по чл. 257 ал.1 пр.1 /отм./ вр.чл. 255 ал.1 пр.1 / отм./ вр.чл. 26 ал.1 и чл. 2 ал.2 от НК – за това , че в периода м. април  2001г.- 31.10.2002г. в гр. Хасково при условията на продължавано престъпление, в качеството си на едноличен собственик на „Гарант2001 „ ЕООД -Хасково, избегнал плащането на данъчни задължения като не подал данъчни декларации които се изискват по силата на закон / по чл.43 от ЗОДФЛ към 3.04.2001г. и към 14.01.2002г./ и към 31.10.2001г. укрил данъчни задължения в размер на 9333.28 лв., а към 31.10.2002г. укрил данъчни задължения  в размер на 18 200 лв. - общо 27 533.28 лв. , като укритите данъчни задължения са в особено големи размери .

От събраните доказателства по отношение на това обвинение се установи , че на 02.03.2001г. подс. М. вписал дружеството „ГАРАНТ-2001„ ЕООД гр.Хасково на което бил едноличен собственик на капитала, управител и представляващ и чрез него в гр. Хасково е упражнявана дейността „ заложна къща „  за което се дължал патентен данък по чл. 31 ал.1  т. 7 б. „Щ” и се подавала данъчна декларация по ЗОДФЛ / отм. / действал към 2001г. и 2002 г. Посочената дейност макар и предвидена в този закон не е била нормативно регулирана и това е станало с Наредба за дейността на заложните къщи приета с ПМС № 40/2009 г.  но това е ирелевантно за дължимия патентен данък. През 2001г. и 2002г. дружеството било проверявано от органите на НАП, които не са установили нередности по платените данъци и облагането по ЗКПО а не по ЗОДФЛ. В показанията си св.С. П. Д. посочва, че тогава обслужвала счетоводно „ Гарант 2001 „ЕООД, същото упражнявало освен заложна дейност и счетоводна такава и дължало данък по ЗКПО, което било посочено и в самите данъчни декларации. В тази насока за упражняваната от дружеството дейност са представените от подсъдимия по време на съдебното следствие доказателства . В заключението си по тройната съдебно счетоводна експертиза от досъдебното производство вещите лица сочат , че дължимият патентен данък за гр.Хасково за 2001г. бил 14000 лв., но предвид регистрацията на „ Гарант 2001 „ ЕООД бил в размер на 9333.28 лв., а за 2002г. размерът му бил 18200 лв. Подсъдимият не подал данъчна декларация по чл. 43 от ЗОДФЛ от името на „ Гарант 2001 „ ЕООД и не е платил този данък за 2001 и 2002 г. в общ размер от  27 533.28 лв , като за този период от името на дружеството имало подадена ГДД по чл.51 ал.1 от ЗКПО, за 2001г.  декларирана дейност „ заложни  услуги „ и „ счетоводни услуги „  ,а за 2002г. „заложни услуги„ и данъка по ЗКПО бил платен. Предвид събраните допълнителни доказателства чрез представените от подсъдимия документи за дейността на дружеството и изложеното от св. Д. на вещите лица бе възложена допълнителна експертиза . В заключението си по допълнителна експертиза вещите лица сочат , че през 2001г. и 2002 г. „ Гарант 2001„ ЕООД извършвало две патентни дейности – „ Фризьорски услуги „ и „Заложна къща „ и една не патентна – „ Счетоводни услуги „ ,  имало подадени  ГДД по чл.51 ал.1 от ЗКПО, дължимият корпоративен данък бил внесен и не е следвало да подава декларация по чл. 43 от ЗОДФЛ  за осъществявана патентна дейност. В случая безспорно е установено, че по смисъла на чл.2 ал. 4 от ЗКПО / отм./ , който е действал през 2001г. и 2002 г. „ Гарант 2001 „ ЕООД чиито едноличен собственик на капитала е подс. М., е местно юридическо лице по см. на чл. 6 ал.1 т.1 от ЗКПО / отм. / и не е дължало патентен данък по ЗОДФЛ защото не е извършвало само патентна дейност , а и друга освен патентната. При това положение от подсъдимия като представляващ дружеството не е било необходимо да се подава декларация по чл. 43 от ЗОДФЛ и се заплаща патентен данък. Ето защо не се установи както обективната , така и субективна страна на това престъпление и по повдигнатото обвинение за престъплението по чл. 257 ал.1 пр.1 /отм./ вр.чл. 255 ал.1 пр.1 / отм./ вр.чл. 26 ал.1 и чл. 2 ал.2 от НК съдът оправда подс. М. .

По гражданските искове :

Пострадалите от престъплението по чл.252 ал.2 вр. ал.1 пр.1 вр.чл. 20 ал.2 от НК – К.Г.Н. и Т.С.Н. са предявили  граждански иск против подсъдимия С.Т.А. за сумата от 5000 лв. ,а против подсъдимият Н.Т.М. за сумата 16 950 лв. търсени като обезщетение за причинените им от деянието имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното и изплащане , претендират и разноски . Пострадалата Д.Г.И. е предявила против подсъдимия Н.Т.М. граждански иск за сумата от 45 000 лв. търсена като  обезщетение за причинените и от деянието имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното и изплащане , претендира и разноски. Посочените граждански искове бяха приети за съвместно разглеждане в настоящото наказателно производство. С оглед постановената присъда с която призна подсъдимите за виновни в извършването на посоченото престъпление съдът намери  предявените граждански искове основаващи се на деликтната отговорност по чл. 45 от ЗЗД за основателни. От събраните доказателства се установи, че в резултат на това престъпление подс. А. е причинил на свидетелите К. и Т. Н.  вреди в размер на 2000 лв. , а подс. М. им причинил вреди в размер на 14 825 лв. До тези размери предявените от свидетелите Н. против подсъдимите граждански искове са доказани и следва да се уважат. Посочените вреди подлежат на възстановяване и са причинени от всеки един от подсъдимите самостоятелно и виновно . Ето защо съдът осъди подс. А. да заплати на К.Г.Н. и Т.С.Н., сумата от 2000 лв. , а подс. М. да им заплати сумата от 14825лв., представляващи обезщетение за причинените им в резултат на деянието имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане , като гражданските искове за разликата до пълният им предявен размер от 5000 лв. по отношение на подс. А. и от от 16 950 лв. по отношение на подс. М.  като неоснователни и недоказани отхвърли . Съдът осъди всеки един от подсъдимите да заплати на К.Г.Н. и Т.С.Н. и сумата от по 250 лв. разноски за адвокат

По отношение на предявеният от Д.Г.И. против подс. М. граждански иск. Съдът намери, че обстоятелството , че свидетелката е предявила през месец май на 2002 г. пред РС – Първомай граждански иск против подс.М., с правно основание по чл. 26 от ЗЗД и е искала  прогласяване на нищожността на нотариалният акт от 08.11.2002г. за договорна ипотека  на апартамента в гр.Първомай , като е твърдяла , че не е получила посочена в нотариалният акт сума от 35000 лв. и по образуваното  гр. д. № 103 /2002 г. на РС – Първомай искът и е отхвърлен с влязло в сила решение , не води до недопустимост и неоснователност на предявеният от свидетелката граждански иск в настоящото наказателно производство ,почиващ на деликтната отговорност по чл.45 от ЗЗД . Безспорно от събраните доказателства се установи, че причинената на свидетелката и родителите и вреда е в размер на сумата за която е продаден  апартаментът в гр. Първомай, а именно 22 250 евро с левова равностойност от 43 610лв., както и, че подсъдимият се снабдил със собствеността върху апартамента  използвайки нотариалният акт за договорна ипотека съставен за обезпечаване не на заем от 35000 лв. , а на такъв от 3500 щатски долара с 10% месечна лихва. Установи се и , че подсъдимият не е дал на свидетелката сумата 3500 щатски долара по договореният заеми , както и 35 000 лв. отразена в нотариалният акт. По този начин снабдявайки се със собствеността върху апартамента и след това чрез продажбата му, подсъдимият е реализирал неправомерен доход в размер на получената от продажбата сума защото, доходът е в резултат на престъплението по чл. 252 от НК в извършването на което съдът призна подс. М. за виновен . Обстоятелството, че реално свидетелката не взела  договорената по заема сума и не му плащала лихва не води до правомерност на дохода реализиран чрез продажбата на апартамента от подс. М.. Ето защо и предвид постановената присъда предявеният граждански иск е основателен и доказан до размера от 43610 лв. и в този размер съдът го уважи като осъди подс. Н.Т.М. да заплати на Д.Г.И. сумата от 43610 лв. представляваща обезщетение за причинените и в резултат на деянието имуществени вреди , ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното и изплащане, както и сумата от 300 лв. разноски за адвокат, като гражданският иск за разликата до пълният му предявен размер от 45 000  лв. като неоснователен и недоказан отхвърли.

С оглед постановената присъда с която призна  подсъдимите за виновни в извършването на престъплението по чл.252 ал.2 вр. ал.1 пр.1 вр.чл. 20 ал.2 от НК , на осн.чл. 189 от НПК съдът ги осъди да заплатят в полза на държавата по бюджетната сметка на ВСС всеки един от тях сумата от по 1067 лв. - общо 2134 лв. представляваща  направени по делото разноски .

                  Мотивиран така съдът постанови присъдата си

 

  Съдия :