Р Е
Ш Е Н
И Е
№217
гр. Перник, 19.06.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р ОД А
Административен съд
– Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание на трети юни две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ивайло
Иванов
ЧЛЕНОВЕ: Слава Георгиева
Силвия
Димитрова
при съдебния секретар Наталия Симеонова и с участието
на прокурор Бисер Ковачки от Окръжна прокуратура Перник, като разгледа
докладваното от съдия Силвия Димитрова КАНД № 264 по описа на съда
за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63, ал. 1 от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на ****ООД с ЕИК ***,
седалище и адрес на управление: гр. Радомир, ***, представлявано от управителя Д.
Г. К., срещу Решение № 8/10.02.2020 г., постановено по АНД № 414/2019 г. на
Районен съд – Радомир, с което е потвърдено Наказателно постановление № 467717-F506817/08.10.2019 г. на и.д.директор на ТД на НАП – София, с което на
основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, вр. ал.1 от ЗДДС на ****ЕООД – гр. Радомир е
наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500,00 лв.
за нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране
и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изискването към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин.
Касаторът счита постановеното от районния съд решение
за неправилно и незаконосъобразно, постановено в несъответствие с материалния
закон и в нарушение на процесуалните правила. Твърди, че изводите на съда са
базирани на неправилно интерпретиране на фактите. Моли за отмяна на решението,
както и на потвърденото с него наказателно постановление. В съдебно заседание, редовно призован, не
изпраща представител. Не представя доказателства.
Ответникът по касационната жалба ТД на НАП – София –
редовно призован, не изпраща представител. По делото са постъпили писмени
бележки от М.К. – главен юрисконсулт, в които изразява становище по съществото
на делото, оспорва жалбата и моли съда да постанови решение, с което да остави
в сила решението на Районен съд – Радомир.
Представителят на Окръжна прокуратура - Перник дава
заключение за неоснователност на касационната жалба. Пледира за оставяне в сила
на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.
Административен съд – Перник, като прецени събраните
по делото доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата
на чл.218 от АПК, след съвещание, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е
подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна страна по смисъла на
чл.210, ал.1 АПК, за която решението е неблагоприятно и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество касационната жалба е
основателна.
Съображенията са следните:
С оспореното Решение № 8/10.02.2020 г., постановено по
АНД № 414/2019 г. на Районен съд – Радомир, съдът е потвърдил Наказателно
постановление № 467717-F506817/08.10.2019 г. на и.д.директор на ТД на НАП –
София, с което на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, вр. ал.1 от ЗДДС на
касационния жалбоподател е наложено административно наказание имуществена
санкция в размер на 500,00 лв. за нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите
в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изискването към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. За да
постанови съдебният си акт, той е приел, че при образуването и провеждането на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения. Счел е, че нарушението на чл.33, ал.1 от Наредба № H-18 от 13.12.2006 г. на МФ, за което е санкционирано дружеството е безспорно
доказано от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Изложени са
мотиви, че не са налице предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН, тъй като
нарушението не представлява маловажен случай, поради което правило е ангажирана
отговорността на соченото в наказателното постановление правно основание.
При постановяване на обжалвания съдебен акт решаващият
състав на Районен съд – Радомир е приел за безспорно от фактическа страна, че
на 11.07.2019 г., в 09:00 ч., при извършена проверка на стопанисвания и
експлоатиран от ****ООД – гр. Радомир търговски обект – къща за гости,
ресторант, бар и плувен басейн, находящ се на адрес: гр. Радомир, кв.300,
установената фактическа касова наличност била в размер на 96,15 лв. и тя не
съответствала на разчетената такава за монтираните, технически изправни,
функциониращи и с изградена дистанционна връзка с НАП три броя фискални
устройства. За фискалните устройства, описани в наказателното постановление под
№ 1, № 2 и № 3, разчетената касова наличност, видно от дневен финансов отчет №
0748/11.07.2019 г., дневен финансов отчет № 4492/11.07.2019 г., дневен финансов
отчет № 3108/11.07.2019 г. и копие от Книга за дневните финансови отчети за
11.07.2019 г. била в размер на 0,00 лв. За така констатираното нарушение –
промяна в касовата наличност, изразяващо се във въвеждане на пари в касата
извън случаите на продажба, което не е отразено чрез опция „служебно въведени“
суми на фискалното устройство, срещу ****ООД – гр. Радомир бил издаден АУАН № F506817/02.09.2019 г., в който деянието било квалифицирано като нарушение по
чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, въз основа на който било
издадено оспореното пред районния съд наказателно постановление.
Относно съответствието, респ. несъответствието на
фактическата и разчетената касова наличност, в хода на административнонаказателното
производство са изготвени 3 броя описи на паричните средства в касата към
момента на започване на проверката /на л.16 и л.25 от АНД № 414/2019 г. по
описа на РРС/. В приложения такъв на л.16 е отразена фактическа наличност 96,15
лв., но не става ясно за кое фискално устройство се отнася. На стр.2 от
Протокол за извършена проверка серия АА, № 0398781 от 11.07.2019 г. /л.7 и сл./
е вписано, че началната сума в касата за деня на касов апарат № 1 е описана в
касовата книга, но не е въведена служебно в касовия апарат. Последното
обстоятелство се потвърждава и чрез показанията на разпитаната пред съда
свидетелка-актосъставител Г. Д. П.– инспектор по приходите в ТД на НАП София,
която прави изрично изявление: „Парите, които бяха в касата, съответстваха на
тези в касовата книга“.
При така установените факти Районен съд - Радомир, при
извършената цялостна проверка за законосъобразност на производството по
налагане на административното наказание е приел, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати процесуални
нарушения, които да налагат отмяната на наказателното постановление на това
основание.
Първоинстанционният съд е разгледал спора по същество
и след преценка на приобщените по делото доказателства е приел за безспорно
установен от обективна страна факта на извършване на вмененото нарушение по
чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изискването към лицата, които извършват
продажби чрез електронен магазин.
Съобразно чл.218 от АПК касационната инстанция дължи
произнасяне само относно наведените в жалбата касационни оплаквания, като следи
служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с
материалния закон. В този аспект, настоящият касационен състав намира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно.
От събраните доказателства е видно, че при извършената
на касационния жалбоподател проверка е установена разлика между фактическата
касова наличност и разчетената такава съгласно дневния финансов отчет. Същата е
в размер на 96,15 лв. Липсват констатации и доказателства сочената сумата да е
резултат от неотчетени продажби, поради което деянието е квалифицирано като нарушение по чл.33, ал.1
от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, съгласно която извън случаите на
продажби всяка промяна на касовата наличност /начална сума, въвеждане и
извеждане на пари във и извън касата/ на фискалното устройство се регистрира
във ФУ чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми.
При така установеното от фактическа страна,
отговорността на касатора е ангажирана на основание разпоредбата на чл.185,
ал.2 от ЗДДС., но според изречение второ на същата: когато нарушението не води
до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал.1. Следователно, от
обективна страна, за реализиране на отговорността по чл.185, ал.2 от ЗДДС се
изисква неизпълнението на задълженията
към държавата да е довело до неотразяване на приходи. В случая, нито в акта за установяване на административно нарушение, нито в наказателното
постановление са изложени мотиви дали и по какъв начин от фактическа страна
неизпълнението на задължението по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. е довело до
неотразяване на приходи. Тъкмо обратното: макар сумата от 96,15 лв. да не е въведена служебно в
касовия апарат, то от Протокол за извършена проверка серия АА, № 0398781 от
11.07.2019 г. се установява, че същата сума в касата за деня на касов апарат №
1 е описана в касовата книга. Това се потвърждава и от свидетелските показания
на актосъставителя Гергана Петрова.
Тежестта да докаже факта на нарушението и неговия
автор, както и да формулира от обективна страна неизпълнението на задълженията
към държавата е вменена на актосъставителя и административнонаказващия орган. В
настоящия случай фактът на нарушението и неговите обективни елементи не са ясно
посочени, а и са останали неустановени доколкото доказателства в тази насока не
са ангажирани. При липса на такива относно обективния елемент – неотразяване на
приходи, санкцията е следвало да бъде наложена в границите, посочени в чл.185, ал.1
от ЗДДС, а не съгласно чл.185, ал.2
от ЗДДС, поради което тя се явява неправилно определена. Това
води до извода, че материалният закон е приложен неправилно.
От изложеното следва, че отговорността на касатора е
ангажирана незаконосъобразно и като е потвърдил издаденото срещу него
наказателно постановление първоинстанционният съд е постановил неправилен
съдебен акт, който следва да бъде отменен, респ. следва да бъде отменено и
наказателното постановление.
Предвид горното, претенцията на ответника по
касационната жалба за присъждане на направените по делото разноски се явява
неоснователна. От друга страна, касационният жалбоподател не е направил искане
в тази посока, не е представил доказателства за направени разноски и не е
представил списък на такива по чл.80 от ГПК, поради което такива не му се
дължат.
Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2
от АПК, Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №
8/10.02.2020 г., постановено по АНД № 414/2019 г. на Районен съд – Радомир, с
което е потвърдено Наказателно постановление № 467717-F506817/08.10.2019
г. на и.д.директор на ТД на НАП – София.
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 467717-F506817/08.10.2019 г. на и.д.директор на ТД на НАП –
София, с което на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, вр. ал.1 от ЗДДС на ****ООД с
ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. Радомир, ***, представлявано от
управителя Д. Г. К., е наложено административно наказание имуществена санкция в
размер на 500,00 лв. за нарушение по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите
в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изискването към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2./п/
Особено мнение на съдия Слава Георгиева
Не
съм съгласна с решението на мнозинството, поради което излагам следните доводи:
Считам,
че при спазване принципите на чл. 13 и чл. 14 от НПК, във вр. с чл. 84 от ЗАНН,
районният съд правилно е установил фактическата обстановка. Събрал е писмени и
гласни доказателства, относими към всички обстоятелства, предмет на доказване
по делото. Изводите са формирани след обективно, всестранно и пълно обсъждане
на приобщения доказателствен материал в неговата съвкупност и е приложил
правилно материалния закон.
В
хода на съдебното следствие фактическа обстановка е правилно установена. В случая става въпрос за
нерегистриране във ФУ на промяна на касовата наличност на ФУ чрез операциите
"служебно въведени" суми и не е налице неяснота на повдигнатото
обвинение. Посочените в АУАН и в наказателното постановление факти ясно сочат
вмененото деяние-неизпълнение на задължение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18
на МФ, в случаите, извън продажба, всяка промяна в касовата наличност на ФУ да
се регистрира във ФУ чрез операцията в случая "служебно въведени"
суми.
От
доказателствата по делото е видно, че на дата 11.07.2019 г. при извършената
проверка от страна на органи по приходите в търговски обект, стопанисван от
касатора е констатирана фактическа касова наличност в размер на 96.15лв. и
същата не е въведена във фискално устройство № 1. Установената промяна в
касовата наличност представлява въвеждане на пари в касата извън случаите на
продажба и не е отразена чрез опция „служебно въведени“ суми на ФУ. Фискалното
устройство притежава функциите "служебно-въведени" суми. Между
страните не съществува спор относно факта, че ФУ притежава опция „служебно
въведени“. Този извод следва от депозираното в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН
възражение, от нарочното изявление на управителя на наказаното дружество
направено в проведено открито съдебно заседание на 16.01.2020г., както и от
застъпено и в касационната жалба.
Разпоредбата
на чл. 33, ал. 1 от наредбата разписва, че извън случаите на продажби всяка
промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във
и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно
въведени" или "служебно изведени" суми. В случая сумата от
96,15лв. не е въведена във ФУ чрез опцията „служебно въведени“ суми.
Ирелевантно за съставомерността на деяние
по чл. 33, ал. 1 от наредбата е, че тази сума е отразена в касовата книга.
Безспорно е осъществен фактическия състав на нарушението по чл. 33, ал. 1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ.
Както
в АУАН, така и в НП деянието е описано коректно и точно. Правилно е подведено под съответната
правна норма. Нарушението не води до неотразяване на приходи, поради което
правилно на основание чл. 185, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗДДС е наложено
наказание-имуществена санкция в размер от 500 лв.. С наказателното
постановление, предмет на съдебен контрол, при отчитане наличието само на
смекчаващи обстоятелства, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в
минимален размер. Случаят не може да се приеме за маловажен и считам, че и в тази връзка изложените правни
доводи на първоинстанционния съд са правилни и не следва да се преповтарят.
Като е приел, че материалния закон е
правилно приложен първоинстанционния съд
е постановил правилно решение.
Предвид
изложеното, считам, че касационната жалба е напълно неоснователна и не е налице касационно основание по чл. 348, ал.
1, т. 1 във вр. с ал. 2 от НПК. Решението на районен съд-Радомир, с което е
потвърдено процесното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и
следваше да остане в сила.