РЕШЕНИЕ
№ 694
гр. Благоевград, 23.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Емилия Дончева
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Емилия Дончева Въззивно гражданско дело №
20221200500817 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ПМГ „****“, Булстат ***, с адрес: гр.
Благоевград, ул. „***“ № *, представлявана от Н.К. – директор, подадена чрез
процесуален представител адв. З., с адрес: гр. Б., ул. „***“ № ***, ет. ** срещу
Решение № 283/26.05.2022 г., постановено по гр.д. № 2203/2021 г. по описа на РС-
Благоевград, в частта, с която е признато за незаконно уволнението и е отменена
заповед № РД-08-499/07.07.2021 г. и Заповед № РД-09-501/08.07.2021 г. на
директора на ПМГ „****“, с която е прекратено на основание чл. 330, ал. 1, т. 6 КТ
трудовото правоотношение на В. К. А.; В. К. А. е възстановена на заеманата преди
уволнението длъжност педагогически съветник и е осъден ответника на основание
чл. 225, ал. 2 КТ да заплати на ищеца сумата от 1027,27 лв., представляваща
обезщетение за разликата от по-ниска платената работа, която е заемал след
уволнението, спрямо трудовото възнаграждение, което би получил, ако беше на
работа, за периода от 13.07.2021 г. до 03.08.2021 г., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба до окончателното изплащане.Постъпила е и частна
жалба срещу определение № 893/29.06.2022 г., постановено по гр.д. № 2203/2021
г. по описа на РС-Благоевград, с което е оставено без уважение искането за
изменение на решението в частта за разноските.
Във възиввната жалба са изложени доводи за неправилност на решението,
необоснованост, както и за допуснати нарушения на съдопроизводствените
1
правила и материалния закон.
Жалбоподателят счита, че съдът неправилно е приел, че А. се ползва със
синдикална защита, тъй като същата не е член на синдикалното ръководство,
поради неспазена процедура по избор. Твърди се, че дори и да се приеме, че А. е
избрана за секретар, то същата е втори секретар, поради което не се ползва със
закрила по чл. 333, ал. 1 КТ. Сочи се, че от събраните в производството пред
районния съд доказателства е установено, че ищцата е извършила няколко
нарушения на трудовата дисциплина, за които й е наложено дисциплинарно
наказание уволнение.
Прави се искане за отмяна на Решение № 283 от 26.05.2022 г., постановено
по гр.д. № 2203/2021 г. по описа на РС- Благоевград и постановяване на решение,
с което предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират се сторените
разноски по делото за двете съдебни инстанции.
От насрещната страна е постъпил писмен отговор, в който се оспорва
въззивната жалба. Направено е искане за потвърждаване на атакуваното
първоинстанционно решение. Претендират се разноски във въззивната
инстанция.
Жалбата е подадена в срок, от страна с правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение и е процесуално допустима.
Съдът съобрази следното:
Производството е образувано по искова молба от В. К. А., ЕГН**********,
адрес: гр. Благоевград, бул. “***“ 15, с адрес по месторабота: гр. Б., пл. “***“ № *,
О. Б., отдел “***“, ст. 409, с която срещу ПМГ „****“, БУЛСТАТ ***, адрес: гр.
Б., ул. “***“ * са предявени искове, както следва: признаване за
незаконосъобразни, а при условията на евентуалност за нищожни Заповед № РД-
09-501 от 08.07.2021 г. и заповед РД № 08- 499/07.07.2021 г., издадени от
ответника, за отмяна на уволнението и признаването му за незаконно; за
възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност
„педагогически съветник“; за осъждане на ответника да заплати на ищеца
обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 4864,00 лв. за 6 месечния законов
срок, заедно със законната лихва от падежа до окончателното й плащане.
В исковата молба ищецът твърди, че с ответника е бил в трудово
правоотношение, по силата на което е заемал длъжността „педагогически
съветник“. Трудовото му правоотношение е било прекратено от работодателя със
Заповед № РД-09-501/08.07.2021 г., с която на ищеца е наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“, за допуснати нарушения на трудовата дисциплина по
смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 3 и т. 7 КТ. Счита, че заповедта, с която й е наложено
наказанието „уволнение“ е незаконосъобразна, поради нарушаване на
разпоредбата на чл. 333, ал. 3 КТ – работодателят не е взел предварително
съгласие за дисциплинарното уволнение от съответния синдикален орган.
2
Ищецът твърди още, че не е извършил посочените от работодателя в
заповедта за уволнение нарушения. Сочи, че нито едно от описаните в заповедта
действия или бездействия, действителни или не, нито в съвкупност, не
съставляват такова нарушение, което да обуслови най-тежката санкция –
дисциплинарно уволнение.
Въз основа на горното, счита, че заповедта, с която й е наложено
дисциплинарното наказание „уволнение“ и е прекратено трудовото й
правоотношение е незаконосъобразна и настоява за отмяната му и за
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност. Претендира и
присъждане на обезщетение на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1
КТ.
В депозирания писмен отговор на исковата молба ответникът ПМГ „****“
оспорва изцяло предявените искове. Твърди се, че със заповед № РД-09-501 от
08.07.2021 г. и заповед РД № 08- 499/07.07.2021 г. законосъобразно е ангажирана
дисциплинарната отговорност на А.. Поддържа, че уволнението е извършено при
съблюдаване материалноправните и процесуалноправните изисквания за
законосъобразност на същото и след изискване от работника на писмени
обяснения в съответствие с изискванията на чл. 193 КТ.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становищата и доводите на страните, прие за установено следното от фактическа
страна:
Не се спори между страните, че ищцата В. А. е работила по трудово
правоотношение в ответното училище на длъжност „педагогически съветник”.
Не е спорно и че със заповед № РД-08-499/07.07.2021 г., на основание чл.
195 КТ във връзка с чл. 190, ал. 1, т. 3 и т. 7 КТ във връзка с чл. 188, т. 3 КТ на
ищеца е наложено дисциплинарно наказание уволнение, поради допуснати
системни нарушения на трудовата дисциплина и други тежки нарушения на
същата. В мотивите на заповедта са посочени следните нарушения: 1. за
извършено нарушение на 04.06.2021 г., изразяващо се в това, че по разпореждане
на директора ищцата е следвало да присъства на обучение за работа с платформа и
след като ищцата около 13:00 ч. била уведомена за обучението, в кабинета на
директора заявила, че желае да се включи на обучението с телефона си, но минути
след това вдигнала скандал, че директорът не й съдействал за работата, която й е
била възложена още през 2018 г., след което директорът заварил ищцата да крещи
в кабинета на зам. директора С., а при влизането му в стаята агресията се насочила
и срещу него. Посочва се и се описва конкретно поведение на ищеца спрямо
3
директора, както и отправянето от нейна страна спрямо директора на израза
„мразя те“. За тези обстоятелства се посочва, че е съставен констативен протокол
№ 15/04.06.2021г. и връчен на ищеца в присъствието на зам. директорите. Сочи се,
че с този протокол ищцата била поканена да представи информация дали и какви
действия е извършвала във връзка с възложената й работа в качеството й на
служебно лице по администриране на Междуинституционалната платформа,
„Посещаемо и безопасно училище“ от м. ноември 2018 г. до настоящия момент.
Депозирано е заявление от 11.06.2021 г., с което ищцата е уведомила, че е влизала
в платформата с помощта на К. С. периодично, но след извършена подробна
проверка на данните по случая е установено, че: на 19.11.2018 г. по силата на
заповед РД- 08-240 са прекратени правата за достъп до платформата на К. С.,
считано от 20.11.2018 г., като със заповед № РД- 08-241/19.11.2018 г. ищцата е
определена за служебно лице по администриране на платформата, като заповедта
е връчена на ищеца без забележки или възражения, като никога до 04.06.2021 г.
служителката не е уведомявала работодателя, че не може да се справи с
възложената работа, а просто е преценила да не изпълнява същата. По
информация на г-н С. работодателят е установил, че ищцата е влизала в
платформата със С. само два пъти от м. ноември 2019 г. до м. юни 2021 г., което
показвало, че служителката не е изпълнявала трудовите си задължения. С
поведението на служителката на 04.06.2021 г. – предизвикан скандал с директора
и зам. директора С. в заповедта е посочено, че ищцата е проявила невъздържано
поведение, което било оскърбително за тях и наред с това и изкрещяла по
отношение на директора израза: „мразя те“, което се определя като недопустимо и
с оглед разпоредбите на чл. 33, ал. 2 и ал. 3 от Етичния кодекс за поведението на
учителите, служителите и работниците в ПМГ Благоевград от 2016 г. В заповедта
е посочено още, че ищцата на 03.06.2021 г. е проявила агресия спрямо друг
служител на училището госпожа Т. Б., на която също вдигнала безпричинен
скандал. 2. Посочва се, че на 04.06.2021г. ищцата след горните събития е
напуснала работа преди 14:00 ч. и повече не се завърнала на работното си място,
въпреки че работното й време не било приключило, а от директора било
установено, че още около 11:30 ч. е напуснала работното си място и се е появила в
сградата на училището в 13:00 ч. Посочва се, че за тези обстоятелства е съставен
констативен протокол № 16/09.06.2021г. 3. Със същата заповед е вменено и
извършено нарушение на ищеца, изразяващо се: на 10.06.2021 г. е извършена
проверка в дневника, който ищцата следва да води във връзка с дейността й и
протоколите от проведени срещи за подкрепа с ученици, родители и учители и
4
било констатирано, че дневникът не е прошнорован и страниците не са
номерирани, а на страницата, в която са описани инициативните тройки на
класовете липсва информация за 32 от общо 33 паралелки в училището.
Попълнена е информация единствено за 8е клас. Горното е отразено в констативен
протокол № 17/10.06.2021 г. Предвид изложеното работодателят е заключил, че на
03.06.2021 г. ищцата е извършила нарушение на трудовата дисциплина,
изразяващо се в проявена агресия и оскърбително поведение спрямо друг
служител на училището Т. Б. в присъствието на колеги; на 04.06.2021 г. ищцата е
извършила нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в проявена
агресия и оскърбително поведение спрямо други служители на училището – зам.
директора Д.С. и директора Н.К., изразяващо се в безпричинен скандал и крещене,
в това число и отправяне на обвинение към директора, че прикрива нарушенията
на своя заместник С. и произнасяне „мразя те“ на висок тон по адрес на директора
в присъствието на двамата зам. директори С. и Цв.; както и, че за периода от
07.07.2020 г. до 07.07.2021 г. ищцата не е изпълнявала възложените й със заповед
от 19.11.2018 г. под № РД-08-241 задължения в качеството й на служебно лице по
администриране на Междуинституционалната платформа „Посещаемо и
безопасно училище“, което датира от момента на тяхното възлагане; на 04.06.2021
г. ищцата е извършила и нарушение на трудовата дисциплина, като е напуснала
работното си място преди края на работния ден в 14:00 ч., около 13:30 ч. и не е
присъствала на обучението, за което предварително е дала съгласието си. В
заповедта са посочени основанията на работодателя за налагане на най-тежкото по
вид наказание с твърдението, че се касае за тежки такива, а не незначителни, както
предвид естеството им, така и техния брой. Посочва се, че всяко от нарушенията е
с такава тежест, че всяка възможна конфигурация от произволно избрани три
нарушения обосновава хипотезата на системно нарушение, достатъчно за
налагане на най-тежкото наказание. Заповедта е връчена на ищеца на 08.07.2021 г.
при отказ, оформен с подписа на двама свидетели. Със заповед № РД-08-09-501 от
08.07.2021 г., издадена от директора на ПМГ „***“ на ищеца е наложено
дисциплинарно уволнение и със същата заповед е прекратено и трудовото й
правоотношение. Заповедта е връчена на ищеца при отказ, удостоверено с
подписите на двама свидетели на дата 09.07.2021 г., от която дата е прекратено
трудовото правоотношение.
Преди да наложи дисциплинарното наказание работодателят е поканил
служителя да даде в едноседмичен срок писмени обяснения. В указания срок
служителят е депозирал писмени обяснения.
5
По делото е приет като доказателство график за приемното време на В. А.,
от които се установява, че приемното време на същата е от понеделник до петък
за времето от 07:30 ч. до 13:30 ч. От Правилника за вътрешен трудов ред на ПМГ
„****“ се установява, че обучението се води на една смяна, като учебните занятия
за първа смяна започват от 7:30 ч., а за втора- от 14:00 ч.
Със Заповед № РД-08-241/19.11.2018 г. на директора на ПМГ „****“ В. К.
А. е определена за служебно лице по администириране на
Междуинституционалната платформа „Посещаемо и безопасно училище“.
Наредено е получения ruterboard 100003 да бъде съхраняван в кабинета на
директора. Контрол по изпълнение на заповедта е възложен на Й.Ц. – заместник
директор.
Със Заповед № РД-08-975/14.09.2020 г. на директора на ПМГ „****“ за
администратори на електронния дневник „Школо“ за учебната 2020/2021 г. са
определени: К. С. – ръководител направление „Информационни и
комуникационни технологии“, Д.С. – заместник директор по административно-
стопанската дейност и Й.Ц. – заместник директор по учебната дейност.
От доклад вх. № АТС-03-895/29.06.2021 г., изготвен от К. С., се установява,
че по желание от страна на В. А., служителят е помагал 1-2 пъти за достъп до
системата.
В ПМГ „****“ през 2016 г., на заседание на Педагогически съвет от
01.09.2016 г., е приет Етичен кодекс за поведение на учителите, служителите и
работниците и утвърден от директора на училището.
На 09.06.2021 г. директорът на училището Н.К. е подал жалба до Етичната
комисия към ПМГ с вх. № АТС - 005 - 547 срещу А.. Етичната комисия в ПМГ
Благоевград е провела три заседания – на 10.06.2021 г., на 17.06.2021 г. и на
30.06.2021 г., като е приключила със становище вх. № АТС - 03-896/01.07.2021 г.,
с което комисията е установила, че В. А. е нарушила чл. 33, ал. 2 и 3 от Раздел V –
лично поведение от Етичния кодекс на ПМГ „****“, като нарушението не е
породено от едностранни действия. Препоръчано е разрешаване на конфликта
чрез диалог. Ако това не се случи, комисията е предложила налагането на
минимално наказание.
Видно от Констативен протокол № 16 от 09.06.2021 г., съставен от
директора на ПМГ „****“, на 04.06.2021 г. директорът е извършил проверка на
посещаемостта в час на ученици, учители и заместник директори. Констатирано е,
че Катя Въчкова е била на работа в 07:30 ч., Й.Ц. и Д.С. от 08:30 ч. От Ц. разбрал,
че между 12:00 ч. и 13:00 ч. заедно с Катя Въчкова и В. А. са били на обяд в
6
заведение в близост до училището, при което Ц. уведомил А., че директорът я
търси. След разразилия се скандал към 14 ч. В. А. си тръгнала с К. В.. На онлайн
обучението от 15 ч. присъствали директорът, Ц. и С..
От прието като доказателство писмо от екипа на „Посещаемо и безопасно
училище“ се установява, че на 31.05.2022 г. в ПМГ „****“ е получена покана за
обучение на 04.06.2021 г. от 15:00 ч. за робота с информационната система за
реализация на механизма „Посещаемо и безопасно училище“.
От прието като доказателство по делото копие от лично трудово досие на В.
К. А. се установява, че на същата не са налагани дисциплинарни наказания.
От служебна бележка с изх. № 018/02.08.2021 г. се установява, че ищцата е с
редовно отчислен членски внос към КТ „Подкрепа“ до 09.07.2021 г. и е
пълноправен член на структурите към КТ „Подкрепа“, както и че същата е
синдикален секретар в синдикална секция КТ „Подкрепа“ към ответното училище.
Същото се установява и от Протокол от 11.12.2019 г. за проведено отчетно –
изборно събрание на членовете на Синдикална секция на Синдикат „***“ към КТ
„Подкрепа“ в ПМГ „*****" Б.. В протокола е отразено, че са присъствали 32
члена от синдикалната секция, на което събрание Т. Б. е избрана на председател, а
ищцата В. К. и С. А. – са избрани за секретари на синдикалната секция.
След прекратяване на трудовото правоотношение с ПМГ „****“, считано от
13.07.2021 г. А. е сключила трудов договор с „***“ ЕООД, а на 03.08.2021 г. – с О.
Б., като е назначена на длъжността главен експерт „***“, считано от 04.08.2021 г.
Същите обстоятелства се установяват и от Справка от ТД на НАП София, офис
Благоевград актуално състояние на действащите трудови договори на ищеца за
периода от 09.07.2021 г. до 13.12.2021 г. Видно от писмо от ТП на НОИ Б., А. не е
получавала парично обезщетение за безработица за периода от 09.07.2021 г. до
датата на справката.
В първоинстанционното производство страните са ангажирали гласни
доказателства.
В показанията си св. А. описва начина на работа и информацията, която се
съдържа в междуинституционална платформа „Посещаемо и безопасно училище“.
Пояснява, че на сайта на МОН има качени правила, по които се влиза в тази
система, като не всеки има достъп до системата. Свидетелката сочи, че това е
система, в която се отразяват неизвинени отсъствия на учениците и ученици, за
които има опасност да отпаднат от училище. Администраторът следва да въведе
тази информация, но само ако и след като такава му се подаде от класните
ръководители и/или заместник - директорите.
7
Свидетелката К. В. сочи, че изпълнявала длъжността заместник директор по
учебната дейност на Математическата гимназия, познава А. повече от 10 години,
като колеги. Разяснява, че на 04.06.2021 г. на обяд заедно с А. и Й.Ц. – заместник
директор на ПМГ решили да отидат на обяд в заведение в близост до училището,
като Ц. се забавил. Двете с А. отишли в заведението, поръчали си обяд, а
свидетелката се обадила по телефона на Ц. да му каже какво е менюто, който в
това време бил при директора. Малко след това Ц. пристигнал в заведението и
казал на А., че директорът я търси. Свидетелката и А. напуснали заведението и
веднага се върнали в училището. А. отишла при директора, след определено време
се появила в кабинета на свидетелката напрегната и неспокойна. След нея дошъл
директора и я попитал дали А. е искала от свидетелката съдействие за „Школо“,
на което св. В.дала положителен отговор. В този момент освен свидетелката, А. в
стаята били и другите заместник директори -Ц. и С.. Свидетелката сочи, че
възникнал спор между директора и А. на висок тон, в който последната искала да
знае защо не й оказано съдействие за „Школото”. Свидетелката твърди, че пред
нея за друго не е говорено. На няколко пъти директорът казал на ищцата „да
млъкне“, но тя настоявала да й се отговори защо не й е оказано съдействие за
„Школото”. Свидетелката е категорична, че в нейно присъствие не е чула А. да се
обръща към директора с думите „мразя те”. В качеството й на заместник директор
не й е известно да е имало деца в риск за неизвинени отсъствия, нямали са такива
случаи в училището. Пояснява, че компютърът и рутерът по платформата за
безопасно училище се намирали в директорския кабинет, но не знае кой е работил
по тази програма. Свидетелката сочи и, че е присъствала и на разговор между
ищцата и госпожа Б., който бил личен разговор по повод абитуриентски на деца
на колеги. Посочва, че госпожа А. казала на госпожа Б.: „Това са маймунски
номера, които ги правиш”, защото според свидетеля наистина тя създала
ситуацията. Било уговорено за абитуриентските на деца на двама колеги да
събират по една сума пари, но госпожа Беличка решила да даде друга сума и това
бил повода за посочения разговор. Свидетелката сочи, че е член на КТ
„Подкрепа” в училището, а на събрание, проведено на 11.12.2019 г., А. и С. А.
били избрани за секретари на секцията.
В показанията си свидетелката Т. Б. сочи, че работи в гимназията на
длъжност главен учител по общообразователен предмет - английски език. Твърди,
че на 03.06.2021 г. между нея и ищцата възникнал конфликт, който бил от лично
естество, при който А. в присъствието на други колеги и ученици я нарекла
„маймуна”. Свидетелката пояснява, че това станало на висок тон, в присъствието
8
на други хора, в стаята на заместник директорите. Беличка изтъква, че се
почувствала засегната и обидена от репликата на А., но не е подавала жалба по
нейно лично решение, тъй като спорът бил личен, а не професионален.
Свидетелката Б. П. в показанията си сочи, че е учител по математика в
ПМГ, както и член на синдикалната организация КТ „Подкрепа“ на синдикалната
секция в училището и секретар на регионален синдикат по *** към КТ
„Подкрепа“ за Благоевград. На 11.12.2019 г. било проведено отчетно- изборно
събрание на организацията, на което била протоколчик. На събранието А. и С.А.
били избрани за секретари на синдикалната секция с явен избор, като
персоналното предложение било направено от свидетелката Б.. Свидетелката не
знае да е имало професионален спор между А. и госпожа Б.. Също така не знае в
училището да има деца в риск с неизвинени отсъствия.
В показанията си свидетелят Й.Ц. – заместник директор по учебната
дейност в ПМГ сочи, че задълженията на А. като педагогически съветник в
училището били да консултира ученици и учители, ако има проблеми, както и да
си води документацията. Относно работното й време сочи, че е на 6 часов работен
ден, от 7:30 ч. до 13:30 ч. Твърди, че А. била определена за администратор със
заповед от директора на механизма. Разяснява, че първоначално тази функция
била възложена на К. С., а в последствие – на А.. Посочва, че компютърът за
достъп до системата, се намира в кабинета на директора. Сочи, че на 04.06.2021 г.
директорът влязъл в стаята на заместник директорите и заявил, че госпожа А.
трябва да присъства на обучение във връзка с механизма, тъй като тя отговаряла
за това. Същият ден, около 12 часа, по време на обяд в заведение, съобщил на А.,
че директорът я търси, като я информирал и за обучението. Малко след връщане в
училище, А. влязла в кабинета на заместник директорите превъзбудена, започнала
да коментира обучението. В стаята влязъл и директорът, при което възникнал
скандал между директора и А., имало крещене, А. била афектирана. Свидетелят
сочи, че директорът се опитал да я успокои няколко пъти, но не успял, казал й
„Престани, спри“, но А. продължила. Пояснява, че скандалът бил както за
обучението, така и за това, че С. не оказвал съдействие за обучение. Свидетелят
твърди, че чул А. два пъти да казва „Мразя те, мразя те“, „едвам чакам деня, в
който няма да те има“, в смисъл, че ще се пенсионира, няма да го има, с доста
силен тон, което било чуто от заместник – директора на Езикова гимназия, чиито
кабинет е през две стаи. Не е присъствал на конфликт между А. и Т. Б., но от
последната разбрал за такъв, който конфликт бил личен.
Свидетелят К. С. сочи, че към датата на прекратяване на правоотношението
9
на А. и към настоящия момент работи в ПМГ на длъжност ръководител
направление Информационни комуникационни технологии и учител с намален
норматив. Свидетелят разяснява, че платформата Посещаемо и безопасно
училище е уеб базирана система в интернет, която обслужва институции-
полиция, община, РУО и училищата. Всички училища са задължени да я
поддържат. В системата се въвежда информация за деца в риск от отпадане от
системата, поради отсъствия, противообществени прояви, семейни причини и
други, които могат да доведат до отпадане на дадено дете от училище. Свидетелят
разяснява, че със заповед на директора бил администратор на тази система, след
което отново със заповед била определена А.. Сочи, че е направил заявка за новия
администратор, регистрация на А., след което на имейл на А. следва да е
изпратена парола. Задълженията като администратор на тази платформа се
изразяват в случаи на дете в риск, да се проверява, да се обсъжда, да се следи, като
за това следва регулярно да се влиза в системата. Свидетелят знае за проведено
обучение за работа със системата на 04.06.2021 г. в 15 часа, но не знае дали А. е
присъствала. Сочи, че на 04.06.2021 г. или след тази дата, заедно с А. влизали в
системата и като администратор фигурирали свидетеля и А.. Не е бил свидетел на
ситуация между въззиваемата и директора на тази дата, в последствие разбрал, че
е имало е някакъв спор, кавга, но не знае как да го квалифицира, защото не е бил
очевидец. Знае и за конфликт между А. и Беличка, но не е присъствал на същия.
От показанията на свидетеля Д.С. се установява, че от 2019 г. е заместник
директор на ПМГ „****“. Сочи, че на 04.06.2021 г. имало обучение за
Междуинституционалната информационна система „Посещаемо и безопасно
училище“, за която система отговаряла А.. Твърди, че на 04.06.2021 г. А. в
кабинета на заместник директорите в присъствието на св. В. и Ц.го обвинявала на
висок тон, че не я е обучил да работи с тази информационна система. При
влизането на директора в кабинета и отново на висок тон, А. заявила на директора,
че ще го съди и на няколко пъти му казала, че го мрази. Свидетелят пояснява, че и
друг път е бил свидетел на грубо отношение към колега от страна на г-жа А. в
кабинета на заместник директорите, по отношение на св. Б., към която А.
отправила думите: „интригантка, маймуна от а до я“. Това станало в присъствието
на св. В., която била в кабинета, вратата била отворена, а отвън е имало движение
на хора, които чули всичко, като това станало на 03.06.2021 г.
В показанията си св. М. и Ш. сочат, че А. е избрана за секретар на
синдикалната организация на КТ „Подкрепа при ПМГ „**“.
В производството пред районния съд са приети основна и допълнителна
10
съдебно – счетоводна експертиза, от заключенията на които се установява, че за
периода от 13.07.2021 г. до 08.12.2022 г., включително обезщетението по чл. 225,
ал. 2 КТ е от 2 829,55 лв., както и че А. е ползвала платен годишен отпуск за
30.10.2020 г., а за дата 02.10.2020 г. няма данни да е отсъствала от работа.
В производството пред въззивната инстанция са приети като доказателства
покана изх. № АТС-05-613/01.06.2022 г. от директора на ПМГ „****“ за даване на
писмени обяснения по чл. 193, ал. 1 КТ до Катя Въчкова относно отсъствие на В.
А. от работа на 02.10.2020 г. и писмени обяснения от Катя Въчкова, в които сочи,
че поради отдалеченост във времето, няма спомен дали В. А. е отсъствала.
В производството пред настоящата инстанция е назначена и приета
съдебно-графическа експертиза, от заключението на която се установява, че на
реда „с уважение“ на заявление с вх. № АТС-08-153/29.10.2020 г. няма положен
подпис от името на заявителя. Ръкописният текст в същото заявление не е изписан
от В. К. А.. Ръкописният текст в заявление с вх. № АТС-08-153/29.10.2020 г. и в
заповед № РД-11-75/29.10.2020 г. са изписани от едно и също лице. Подписът за
директор в същата заповед не е изпълнен от Николай Кращранов и Катя Въчкова,
а от друго лице.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, се налагат следните
правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 вр. чл.
225, ал. 2 КТ.
Дисциплинарната отговорност на работника/служителя е уредена с
разпоредбите на чл. 186-199 КТ. Дисциплинарното наказание „уволнение“ се
налага за извършени тежки нарушения на трудовата дисциплина, неизчерпателно
изброени в разпоредбата на чл. 190, ал. 1 КТ, при спазване на формална процедура
от компетентния орган по чл. 192, ал. 1 КТ - работодателят или от определено от
него лице или от друг орган, оправомощен от закон, с мотивирана писмена
заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено,
наказанието и законният текст, въз основа на който се налага ( чл. 195, ал. 1 КТ),
като преди налагане на наказанието работодателят е длъжен да изслуша
работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и
оцени посочените доказателства (чл. 193, ал. 1 КТ).
Тежестта на доказване в процеса по трудов спор е на работодателя.
Твърдението на работника или служителя, че уволнението му е незаконно се
основава на упражненото от работодателя право на уволнение. Константна е
съдебната практика, че носителят на това право – работодателят, следва да
11
докаже, че законосъобразно го е упражнил. Работникът е достатъчно само да
твърди незаконосъобразността на наложеното наказание, като посочва пороците
на същото в исковата молба.
В случая е установено, че преди налагане на дисциплинарното наказание на
ищеца са били изискани писмени обяснения по надлежния ред- писмено.
Заповедта, с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ е
издадена в преклузивните срокове по чл. 194 КТ, и от лице, разполагащо с
необходимата компетентност - директорът на ПМГ „****“ работодател на
наказаното лице.
Настоящият съдебен състав намира за недоказани твърденията на
въззиваемата, че се ползва със закрила по чл. 333, ал. 3 КТ. Съгласно цитираната
разпоредба, в случаите по чл. 328, ал. 1, т. 2, 3, 5 и 11 и чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ,
работодателят може да уволни работник или служител, който е член на
синдикално ръководство в предприятието, на териториален, отраслов или
национален ръководен изборен синдикален орган, през времето, докато заема
съответната синдикална длъжност и до 6 месеца след освобождаването му, само с
предварителното съгласие на синдикален орган, определен с решение на
централното ръководство на съответната синдикална организация. От
ангажираните по делото доказателства се установи, че А. е секретар на
синдикалната организация на КТ „Подкрепа“ в ПМГ „****“, като синдикалната
организация има двама секретари. Не съществува правна пречка синдикалната
организация да избере неограничен брой секретари. Кодексът на труда обаче в §1,
т. 6 ДР на КТ урежда синдикална защита само за двама члена от ръководството:
председателя и един секретар. Останалите секретари (ако са избрани такива) не ес
ползват от защита при уволнение. Когато в ръководството са избрани повече от
един секретари, със синдикална защита се ползва само „организационният“ или
„първият“ секретар. Когато функциите между избраните повече секретари не са
разграничени, това налага доказването на фактическото разпределение на
функциите между тях (доколкото е съществувало такова разпределение). Всяка от
страните е длъжна да докаже фактите и обстоятелствата, от които черпи правото
си. Работникът черпи правото си на синдикална защита от обстоятелството, че е
член на тази част от ръководството на синдикалната секция, която има право на
специална защита при уволнение (вж. решение № 2/21.03.2012 г. по гр.д. №
1123/2010 г. по описа на ВКС). В настоящия случай от страна на служителя не е
доказано, че същата е първи секретар, изписването в протокола първо на името на
въззиваемата, не води до извод, че същата е първи секретар.
12
Посочените в оспорената заповед основания за налагане на дисциплинарно
наказание уволнение са: системни нарушение на трудовата дисциплина (чл. 190,
ал.1, т. 3 КТ) и други тежки нарушения на трудовата дисциплина (чл. 190, ал. 1, т.
7 КТ.
В уволнителната заповед като нарушения на трудовата дисциплина, за
които е наложено дисциплинарно наказание уволнение на въззиваемата, са
посочени следните нарушения: 1). На 03.06.2021 г. В. К. А., заемаща длъжност
„педагогически съветник“ в ПМГ „****“ е извършила нарушение на трудовата
дисциплина, изразяващо се в проявена агресия и оскърбително поведение спрямо
друг служител на ПМГ „****“ – г-жа Т. Б. – главен учител в ПМГ „****“ в
присъствието на колеги. 2). На 04.06.2021 г. В. К. А. е извършила нарушение на
трудовата дисциплина, изразяващо се в проявена агресия и оскърбително
поведение спрямо други служители на ПМГ „****“- заместник директора Д.С. и
директора Н.К., изразяващо се в безпричинен скандал и крещене, в това число и
отправянето на обвинения към директора на училището, че прикрива
нарушенията на своя заместник С., както и изричането на думите „мразя те“ на
висок тон по адрес на директора на училището в присъствието на двамата
заместник директори – Д.С. и Й.Ц.. 3) За периода от 07.07.2020 г. до 07.07.2021 г.
В. К. А. не е изпълнявала възложените й със Заповед № РД-08-241/19.11.2018 г.
задължения, в качеството й на служебно лице по администриране на
Междуинституционалната платформа „Посещаемо и безопасно училище“. 4) На
04.06.2021 г. след събитията, описани в раздел 1, т. 1 от заповедта, В. К. А. е
извършила нарушение на трудовата дисциплина, като е напуснала работното си
място преди края на работния ден – 14:00 ч., около 13:30 ч. и не е присъствала на
обучението, за което предварително е дала съгласие.
Съгласно трайно установената съдебна практика (решение №
162/18.05.2010 г. по гр. дело № 299/2009 г. на ВКС, IV г. о., решение №
44/22.02.2018 г. по гр.д. № 2306/2017 г. на ВКС, решение № 55/01.03.2011 г. по
гр.д. № 1972/2009 г. на ВКС, IV г. о., решение № 117/05.04.2012 г. по гр. дело №
1306/2011 г. на ВКС, IV г. о., решение № 441/13.12.2011 г. по гр. дело №
1681/2010 г. на ВКС, IV г. о. и др.), системни нарушения на трудовата
дисциплина по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ, са три или повече
дисциплинарни нарушения, поне за едно от които да не е наложено преди това
дисциплинарно наказание (да не е санкционирано с предходна заповед на
работодателя), като по отношение на вече санкционираните нарушения –
наказанията следва да не са заличени. За да приеме съдът, че ищецът е извършил
системни нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 3
КТ, ответникът-работодател, за когото е тежестта за доказване в производството
по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, следва да установи (да докаже) извършването от страна
на ищеца на поне три от нарушенията, описани в заповедта за дисциплинарно
уволнение; в противен случай – ако доказаните по делото нарушения са две или
по-малко, не е налице системност по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ.
По отношение на нарушението: на 03.06.2021 г. В. К. А., заемаща длъжност
„педагогически съветник“ в ПМГ „****“ е извършила нарушение на трудовата
дисциплина, изразяващо се в проявена агресия и оскърбително поведение спрямо
друг служител на ПМГ „****“ – г-жа Таня Беличка – главен учител в ПМГ „****“
в присъствието на колеги. В заповедта е посочена датата на нарушението, но не е
13
посочено времето, мястото, на което е извършено нарушението, както и не са
посочени лицата, за които се твърди, че са присъствали, респ. чули изявленията на
А.. В заповедта за налагане на дисциплинарно наказание не е описано и в какво се
състои агресията и оскърбителното поведение. От гласните доказателства –
показанията на св. В., Б. и С. се установи, че на 03.06.2021 г. между А. и Беличка е
възникнал конфликт на лична основа. Същевременно гласните доказателства са
противоречиви относно отправените реплики „маймунски работи“, „маймуна“,
„маймуна от а до я“, като всички, на които е станало достояние поведението на
ищцата, включително и св. Беличка, са възприели конфликта като касаещ техни
лични отношения, а не служебни такива.
По отношение на нарушението: на 04.06.2021 г. В. К. А. е извършила
нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в проявена агресия и
оскърбително поведение спрямо други служители на ПМГ „****“- заместник
директора Д.С. и директора Н.К., изразяващо се в безпричинен скандал и крещене,
в това число и отправянето на обвинения към директора на училището, че
прикрива нарушенията на своя заместник С., както и изричането на думите „мразя
те“ на висок тон по адрес на директора на училището в присъствието на двамата
заместник директори – Д.С. и Й.Ц.. От гласните доказателства се установи, че в
кабинета са присъствали и тримата заместник директори- св. С., Цветанов и
Въчкова. В показанията си св. С. и Цветанов сочат, че А. е отправила към
директора думите: „мразя те“, но показанията им са разколебани от показанията
на св. Въчкова, която сочи, че не е чула от А. по отношение на директора
отправяне на думите „мразя те“, а само спор относно неоказано съдействие на А.
за работа с „Школо“. За описаното нарушение е образувана етична преписка, по
която етичната комисия е приела, че А. е извършила етично нарушение, като
предложението на комисията е решаване на спора чрез диалог или налагане на
минимално наказание.
По отношение на нарушението: за периода от 07.07.2020 г. до 07.07.2021 г.
В. К. А. не е изпълнявала възложените й със Заповед № РД-08-241/19.11.2018 г.
задължения, в качеството й на служебно лице по администриране на
Междуинституционалната платформа „Посещаемо и безопасно училище“.
Неизпълнението на задълженията датира от момента на тяхното възлагане, но
разпоредбата на чл. 194, ал. 1 КТ предвижда, че служителят не може да бъде
наказан за нарушения, които са извършени преди повече от една година,
независимо кога са открити, поради което и част от периода на неизпълнение на
трудовите задължения е релевантен за издаването на заповедта.
От събраните по делото доказателства се установи, че със заповед на
директора на ПМГ „****“ на А. е възложено администрирането на цитираната
платформа, но в заповедта липсва описание на задълженията, които следва да
изпълнява в тази връзка. Същевременно, в уволнителната заповед липсва
описание каква част от трудовите задължения не е изпълнила А.. От гласните
доказателства се установи, че в системата към 04.06.2021 г. като администратор в
ПМГ „****“ е фигурирало и името на св. С., с чиято парола свидетелят и А. са
влизали в системата. На следващо място, от гласните доказателства се установи,
че в ПМГ „****“ през процесния период не е имало ученици, които да са в риск от
отпадане от училище, които да бъдат въведени в системата, респ. да са настъпили
вредни последици от това бездействие.
14
По отношение нарушението: на 04.06.2021 г. след събитията, описани в
раздел 1, т. 1 от заповедта, В. К. А. е извършила нарушение на трудовата
дисциплина, като е напуснала работното си място преди края на работния ден –
14:00 ч., около 13:30 ч. и не е присъствала на обучението, за което предварително
е дала съгласие. От писмените доказателства се установи, че приемното време на
А. е от 7:30 ч. до 13:30 ч. Същото обстоятелство се установява и от показанията на
св. Цветанов, поради което настоящият съдебен състав намира за недоказано
нарушението напускане на работа преди края на работния ден. Установи се, че на
31.05.2021 г. в ПМГ „****“ е получена покана за онлайн обучение на 04.06.2021 г.
от 15:00 ч., както и че директорът на училището на 04.06.2021 г. в 13:00 ч. е
наредил участие на А. в обучението. Безспорно законните нареждания на
работодателя следва да бъдат изпълнявани, но в случая се касае за нареждане,
дадено на 04.06.2021 г. около 13 ч., което е за обучение след работното време на
служителя на 04.06.2021 г. от 15 ч., поради което не може да се вмени вина на
служителя, при положение, че работодателят е бил уведомен от служителя за
планирано пътуване, което обстоятелство е посочено в съставен от работодателя
Констативен протокол № 15/04.06.2021 г.
Обстоятелствата, които трябва да прецени работодателят, съответно съдът,
за да съобрази дали тежестта на наказанието съответства на тежестта на
нарушението, са тези по чл. 189, ал. 1 КТ. За тежестта на нарушението е от
значение значимостта на неизпълненото задължение като конкретното деяние,
преценено с оглед трудовата функция на работника/служителя, а също доколко тя
сочи за оказано от работодателя по-високо доверие; обемът на неизпълнение;
съобразяват се и последиците от допуснатото нарушение и доколко тези
последици са повлияли или могат да повлияят върху дейността на работодателя,
доколко от неизпълнението им за работодателя биха могли да настъпят
неблагоприятни последици и пр. Допълнителните обстоятелства, които също се
преценяват са конкретните условия и обстановка в предприятието, възприети
практики и норми на очаквано поведение; отражение върху останалите работници
и служители и др. подобни.
В случая в процесната заповед са описани четири нарушения. Така
описаното нарушение в т. II, 2 от Заповед № РД-08-499/07.07.2021 г. представлява
нарушение на Етичния кодекс, за което етичната комисия при ПМГ „****“ е дала
предписание за уреждане на конфликта с диалог или налагане на минимално
наказание, поради което същото не може да се приеме като тежко нарушение на
трудовата дисциплина. По отношение на нарушението, описано в т. II, 1,
заповедта не съдържа място на извършване на нарушението, описание на
нарушението – в какво се състои агресията и оскърбителното поведение, кои са
присъствалите лица. Установи, че на същата дата е имало конфликт между св.
Беличка и въззиваемата, но същият е бил на лична основа, а не по повод и при
изпълнените на трудовите задължения. Установи се безспорно, че от посоченото
нарушение в т. II, 3 не са възникнали вреди за работодателя, като същите въобще
не е могло да възникнат, тъй като се установи, че в ПМГ не е имало деца, за които
съществува риск от отпадане от училище. По отношението на нарушението,
посочено в т. II, 4 от страна на работодателя не се доказа преждевременно
напускане на работното място, както и неизпълнение на нареждането на
работодателя за участие в обучение.
15
С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че липсва
изискуемата от закона системност на нарушенията, която да обуслови процесното
уволнение. Липсва и съразмерност на така описаните нарушения с наложеното
най-тежко дисциплинарно наказание.
Поради всички изложени съображения уволнението, извършено с
процесната заповед, е незаконно и следва да бъде отменено.
Във въззивната жалба липсват оплаквания относно фактическите и правни
изводи на първоинстанционния съд по исковете с правна квалификация чл. 344,
ал. 1, т. 2 КТ и чл. 344, ал.1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 2 КТ. Съображенията на
първостепенния съд са правилни и настоящата въззивна инстанция ги споделя
изцяло, като съгласно чл. 272 ГПК препраща към мотивите на
първоинстанционния съд.
Като краен резултат решението следва да бъде потвърдено в обжалваната
част.
В частта, в която е отхвърлен иска по чл. 225, ал. 2 КТ над уважения размер
от 1027,27 лв. до претендирания с исковата молба размер от 4864,00 лв.,
решението не е обжалвано и е влязло в сила.
По отношение на депозираната частна жалба срещу определение №
893/29.06.2022 г., с което е оставена без уважение молбата за изменение
обжалваното решение в частта за разноските. В първоинстанционното
производство ответникът – въззивник в настоящото производство е представил
списък за сторени разноски в размер на 1580,00 лв., като не е конкретизиран
размера на разноските за всеки един от предявените искове. При
неконкретизиране от всяка една от страните спрямо кой от трите обективно
съединени иска какъв конкретен размер от разноските е направила, съдът ги
отчита като база за изчисляване на дължимите такива при поделянето им на три
равни части. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответната страна от ищеца се
дължат направените разноски пред първата инстанция, съобразно отхвърлената
част на осъдителния иск, като се дължат разноски само за отхвърления размер
спрямо претендирания, който размер е 415,43 лв., в какъвто размер разноски са
присъдени и от първостепенния съд.
При този изход на делото въззивникът на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва
да бъде осъден да заплати на въззиваемата сторените разноски в производството
пред настоящата инстанция в размер на 680,00 лв., заплатено адвокатско
възнаграждение.
С оглед изхода на спора жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати
по сметка на ОС- Благоевград сумата от 575,00 лв., представляваща заплатено от
бюджета на съда възнаграждение на вещо лице по назначена съдебно-почеркова
експертиза.
Водим от горното, Благоевградски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 283/26.05.2022 г., постановено по гр.д. №
2203/2021 г. по описа на РС- Благоевград в обжалваната част.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 893/29.06.2022 г., постановено по гр.д.
16
№ 2203/2021 г. по описа на РС- Благоевград.
ОСЪЖДА ПМГ „****“, Булстат ***, с адрес: гр. Благоевград, ул. „***“ №
*, представлявана от Н.К. – директор да заплати на В. К. А., ЕГН **********, с
адрес: гр. Б., бул. „***“ № ** сумата от 680,00 лева (шестстотин и осемдесет лева),
представляваща сторени разноски в производството пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА ПМГ „****“, Булстат ***, с адрес: гр. Б., ул. „***“ № *,
представлявана от Н.К. – директор да заплати по сметка на Окръжен съд –
Благоевград сумата от 575,00 лева (петстотин седемдесет и пет лева),
представляваща заплатено от бюджета на съда възнаграждение на вещо лице.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17