РЕШЕНИЕ № 31
гр.
Кнежа, 21.02.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
КНЕЖАНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, в публичното съдебно заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мая Кончарска,
при
секретаря Красина Давидова,
като
разгледа докладваното от съдията Кончарска Гр. дело № 790 по описа
за
2019 год. на Районен съд – гр.Кнежа и на основание данните по делото и закона, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 127, ал. 2 и
чл. 127а, ал.2 от СК.
Образувано е по искова молба на П.И.Г. ***, чрез
пълномощника – адв. А.А. от АК – Р., със
съд. адрес:***, срещу Г.Д.Г., с адрес: ***, с която се иска от съда да постанови решение, с което да предостави
упражняването на родителските права по отношение на роденото от съвместното
съжителство на страните дете В. П. Г. на бащата – ищец; да
определи местоживеене на детето при бащата и режим на лични отношения на
майката с детето, както и да осъди ответницата да заплаща месечна издръжка в
минимален размер съгл. СК. С молбата се иска още съдът да даде разрешение,
заместващо съгласието на майката – ответник, за издаване на документ за
самоличност – паспорт на малолетното дете Ванеса и за пътуване на детето в
чужбина заедно със своя баща или друго упълномощено от него пълнолетно лице, за
срок до навършване на 18-годишна възраст на детето.
В молбата се твърди, че от съвместното съжителство на
ищеца и ответницата се родило детето В. П. Г.,
род. на *** год. Твърди се, че през м.
ноември 2019 год. ответницата напуснала семейното жилище в гр. Кн. на ул. „П. Я.“ № ** и от тогава
грижи за детето полага единствено ищецът с помощта на своите родители, с които
живее в едно домакинство. Като причина за раздялата си с ответницата ищецът
сочи несходство в характерите. Твърди се още, че детето е здраво, не боледува
от хронични заболявания, има личен лекар, който извършва имунизациите му по
план. Посочва се, че на 03.12.2019 год. майката на детето Г.Г. е подписала
пълномощно – декларация, с което дала съгласие и упълномощила бащата П.Г. да
придружава детето В. при пътувания както в страната, така и в чужбина и да
я представлява, където е необходимо за снабдяване с нужните за целта документи
на името на детето.
С оглед горните обстоятелства, ищецът счита, че има
необходимия родителски капацитет за отглеждането на детето. Посочва, че работи,
макар и без трудов договор, като реализира доходи в размер около МРЗ за
страната. Сочи, че разполага с необходимите социално-битови условия за отглеждането
на детето В., за което понастоящем полага грижи, подпомаган от
родителите си.
В
срока по чл. 131, ал.1 от ГПК ответницата не е депозирала писмен отговор на
исковата молба.
Ищецът – редовно призован, в съдебното заседание не се
явява, но се представлява от адв. Ан. А. от АК Разград, с представено по делото
пълномощно. Процесуалният представител поддържа исковата молба, позовава се на писмени
и гласни доказателства. В хода по същество, моли съда да предостави
упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете В. на
бащата, като определи местоживеенето му при него; определи режим на лични
отношения на майката с детето и издържа в минимално предвидения размер, както и
да даде разрешение, заместващо
съгласието на майката – ответник, за издаване на паспорт или др. личен документ
на детето и за пътуване на детето в чужбина заедно със своя баща или изрично
упълномощено от него пълнолетно лице, за срок до навършване на 18-годишна
възраст на детето.
Ответницата
– редовно призована, в о.с.з. не се явява и не се представлява. Не е подала
отговор на ИМ и не взема становище по така предявените искове.
ДСП – гр. Кн. не
изпраща представител в с.з., представя социален доклад.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства –
поотделно и в тяхната съвкупност, и по вътрешно убеждение съгласно чл. 235, ал.
2 от ГПК, прие за установено следното:
От
фактическа страна
Представено по делото е удостоверение за раждане, видно
от което В. П. Г. е родена на *** год. в гр. Пл., от майка Г.Д.Г. и баща П.И.Г..
По делото са разпитани свидетелите Н. П. Г. – майка на ищеца и М. П. Г., в родство с ищеца по съребрена линия. И двамата потвърждават
изложените в исковата молба факти, че през месец ноември 2019 год. ответницата е
напуснала съвместно обитаваното с ищеца жилище, като детето е останало в дома
на бащата. Ответницата се е дезинтересирала от детето, като от тогава досега не
го е търсила и не е изпращала парични средства за издръжката му. С помощта на своите
родители Н. и И. Г., ищецът полага
необходимите грижи за отглеждането и възпитанието на детето.
В приложения по делото социален доклад е отразено, че битовите
условия в жилището на ищеца са добри. Бащата, с помощта на своите родители, полага
необходимите грижи за отглеждането на дъщеря си, осигурил е лекарско наблюдение
и условия за пълноценен живот и развитие.
При така установените факти, съдът
намира за установено от правна страна следното:
Съгласно чл. 127, ал.2 от СК, когато родителите не
живеят заедно и не постигнат споразумение относно местоживеенето на детето,
упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му,
спорът се решава от районния съд по настоящ адрес на детето, който се произнася
по посочените въпроси.
В процесния случай, родителите на детето В. не живеят заедно и не поддържат контакти помежду си,
което води до невъзможност за постигане на съгласие по чл. 127, ал.1 СК. Затова
по повод подаденото искане посочените в закона въпроси следва да се решат от
съда.
Местоживеенето на малолетното дете В. следва
да се определи при бащата, каквото е и към момента. Бащата П.Г. упражнява грижа
за дъщеря си, осигурил е нормални битови условия и добра семейна среда.
Същевременно майката Г.Г. без основателни причини проявява тенденция на
дезинтересиране от детето си.
Родителските права по отношение на малолетната Ванеса следва
да се упражняват от бащата П.Г., при когото детето ще живее. По делото липсват
установени обстоятелства, които да обосновават извод за необходимостта от
определяне на специфични мерки относно упражняването на родителските права по
смисъла на чл. 59 ал.2 СК.
Във връзка с подлежащия на определяне режим на лични
отношения на майката с детето ищецът не е направил особени искания. В
приложения по делото социален доклад също не са отбелязани специфични
обстоятелства, които да се вземат предвид при решаване на въпроса. Затова съдът
прие, че следва да се определи обичайния за съдебната практика режим на
лични отношения – всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 10:00 ч. до
17:00 ч., както и един месец през лятото, когато бащата не ползва платен
годишен отпуск, като майката следва да взема и оставя детето от дома на бащата.
Претенцията за издръжка на детето е основателна, тъй
като съгласно чл. 143, ал.2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат
от имуществото си. Размерът на издръжката следва да се определи съобразно
изискванията на чл. 142, ал.1 СК – според нуждите на лицето, което има право на
издръжка и възможностите на лицето, което я дължи, но не по-малко от ¼
(една четвърт) от минималната работна заплата за страната (в размер на 610 лв.),
т.е. не по-малко от 152.50 лв. Издръжка в такъв размер, съдът счита за
адекватен на нуждите на детето, които са в рамките на нормалните за дете на такава
възраст. С оглед на това, съдът приема, че иска следва да
бъде уважен за сумата от 152.50 лв..
На
основание чл. 242, ал.1 от ГПК следва да бъде допуснато предварително
изпълнение на решението.
Безспорно установено е, че родителите не
живеят заедно и че фактически родителската отговорност по отношение на роденото
от прекратеното фактическо съжителство малолетно дете се
упражнява и носи от бащата. Разрешение за неограничено извеждане на детето
извън територията на Р.България за пътувания в чужбина, без да е посочено къде,
респ. в кои държави и без конкретна цел, на един от родителите, съдът не може
да даде, защото тогава законните интереси на детето не могат да
бъдат проконтролирани и защитени. Децата не следват родителя, комуто са
възложени за упражняване родителските права. Те имат право на свободно
придвижване (в т.ч. да пътуват в чужбина), но докато не навършат пълнолетие, те
не могат да упражняват това право нито сами, нито със съдействието на единия от
родителите. За да бъде дадено разрешение за пътуване на дете в чужбина, следва
да е налице конкретен интерес от такова пътуване (напр. за лечение, за промяна
на местоживеене, за провеждане на училищна екскурзия, участие в състезание,
летуване и др.). Няма пречка да се издаде разрешение за пътуване на ищеца с малолетното
дете, но за конкретно пътуване с определен период от време и дестинация. Само в
такъв случай, съдът би могъл да прецени интереса на детето от подобно пътуване,
мястото, средата и условията, при които то ще пребивава. Не би бил защитен
интересът на детето, ако се предостави възможност то да пътува в чужбина, без
да се държи сметка за държавата, където отива и времето през което ще
пребивава. Когато децата имат нужда да пътуват в чужбина, при разногласие между
родителите, съдът може да разреши конкретни пътувания в определен период от
време и до определени държави или неограничен брой пътувания през определен
период от време, но също до определени държави. В случая ищецът не е
посочил конкретни държави, до които детето да пътува и конкретен времеви период
на пътуването, дори и придружавано от него, поради което и съгласно практиката
на ВКС искането се явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено.
Независимо от гореизложеното, съдът
намира, че в случая няма пречка да бъде дадено разрешение заместващо съгласието
на майката за снабдяване на детето с паспорт за пътуване в чужбина.
Ищецът не е претендирал разноски по делото, поради
което същите следва да бъдат оставени в тежест на страните така, както са
направени до момента.
Мотивиран от гореизложеното,
Кнежанският Районен съд
Р Е Ш И :
ПРЕДОСТАВЯ на основание чл. 127, ал.2 от СК упражняването на родителските права по отношение на детето В. П. Г., родена на *** год. в гр. Пл., ЕГН ********** (Акт за раждане № *** от дата: 20.08.2019 год., съставен в гр. Пл.), на бащата П.И.Г., ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес: ***, като ОПРЕДЕЛЯ
местоживеене на детето на следния адрес:
гр. Кн., обл. Пл., ул. „П. Я.” № **.
ПОСТАНОВЯВА
режима на лични отношения на майката Г.Д.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, с детето
В. П. Г. с ЕГН **********, да е всяка първа и трета събота и
неделя от месеца от 10:00 ч. до 17:00 ч., без преспиване, както и един месец
през лятото, когато бащата П.И.Г. не ползва платен годишен отпуск, като майката
следва да взема и оставя детето от дома на бащата.
ОСЪЖДА на основание чл. 143, ал.2 от СК майката
Г.Д.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, да
заплаща на малолетната
си дъщеря В. П. Г. с ЕГН **********,
чрез нейния баща и законен представител П.И.Г. с ЕГН **********, МЕСЕЧНА ИЗДРЪЖКА в размер
на 152.50
лв. (сто петдесет и два лева и 50
ст.), до
настъпване на причини за нейното изменяване или прекратяване.
ДАВА
РАЗРЕШЕНИЕ на основание
чл.
127а, ал.2 от СК, заместващо съгласието на майката Г.Д.Г., ЕГН **********,***, за
издаване на паспорт за пътуване в чужбина на детето В. П. Г. с ЕГН **********,
представлявано от своя баща и законен представител П.И.Г.,
ЕГН **********,***.
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.И.Г., ЕГН
**********,***, против Г.Д.Г., ЕГН **********,***, иск за даване от съда заместващо съгласие за пътуване на
детето В. П. Г. с ЕГН ********** извън
пределите на Република България, придружавано от своя баща П.И.Г. или от посочено от него лице, за
срок до навършване на 18-годишна възраст на детето, без да е необходимо за това
съгласието на майката Г.Д.Г..
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6
от ГПК Г.Д.Г., ЕГН **********, с
постоянен адрес: *** № **, да заплати по приходната
сметка на Районен съд – гр. Кн. сумата от 219.60
лв. (двеста и деветнадесет лева и 60 ст.), представляваща дължима държавна
такса върху определения размер на издръжката, както и сумата от 5.00 лв. (пет лева и 0 ст.) – държавна
такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
На основание чл. 242, ал. 1, предл.
първо от ГПК ПОСТАНОВЯВА
ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на решението в частта за присъдената издръжка.
Решението може да бъде обжалвано пред Пл. ОС в двуседмичен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
Решението в частта, в която се допуска предварително изпълнение има
характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред ОС – Плевен, в едноседмичен срок от
съобщаването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: