№ 1666
гр. С., 06.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
при участието на секретаря Виктория Цв. Каменова
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20221110106728 по описа за 2022 година
Ищецът З. е предявил срещу А.” иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
410, ал. 1 КЗ за сумата от 144,38 лева - заплатено застрахователно обезщетение за
отстраняване на вреди по МПС марка „Ф.” с peг. № ., настъпили вследствие на ПТП,
реализирано на 10.04.2018г. в гр. С., ул. „О.”, на около 500 метра от бул. „Ц.”, с включени
10 лева - ликвидационни разходи, ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задълже по чл.
410 ГПК - 08.12.2021г. до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че на 10.04.2018г. около 17:30 часа, в гр. С., на ул. „О.”, на около
500 м от бул. „Ц.”, водачът А. Г. В., при управление на лек автомобил марка „Ф.“, модел
„Г.“, с peг. № . /нейна собственост/, попаднала в необезопасена и несигнализирана дупка на
пътното платно, което довело до реализиране на пътнотранспортно произшествие. За
настъпилото пътнотранспортно произшествие бил съставен Протокол за ПТП № 1699408 от
10.04.2018г.
Към датата на събитието лекият автомобил марка „Ф.“, модел „Г.“, с peг. № . бил
застрахован по застраховка „Каско” в З. по застрахователна полица № 93001710031032 със
срок на валидност от 12.04.2017г до 11.04.2018г. Във връзка с причинените щети по
автомобила при З. била образувана ликвидационна преписка по щета № 0000- 1261-18-
271043. При извършения оглед на увреденото МПС били констатирани увреждания по МПС
- предна лява гума П. 225/45/16 60%. и джанта предна лява 17". Било определено
застрахователно обезщетение в размер на 134,38 лева, което било изплатено на А. Г. В. с
преводно нареждане с уникален регистрационен номер . на 11.06.2018г.
1
Във връзка с изплатеното обезщетение по застраховка “Каско“ на МПС и по силата
на чл. 410, ал. 1, т. 1 от Кодекса на застраховането, с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпил в правата на застрахования до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне срещу причинителя
на вредата.
Доколкото процесното ПТП било реализирано на път, част от републиканската
пътна мрежа, ищецът е насочил иска си срещу АПИ. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът АПИ депозира отговор, в който оспорва иска по
основание и размер. Счита, че претенцията на ищеца не се доказва от така представените
писмени доказателства. Оспорва материалната доказателствена сила на протокола за ПТП в
частта относно описания механизъм на настъпването му, доколкото същият почивал
единствено на сведенията, дадени от водача на автомобила. Възразява, че
местопроизшествието не било посетено от органите на ОПП-СДВР. Липсвал и изготвен
снимков материал. Протоколът не съдържал всички реквизити. Липсвали и доказателства
относно наличието на обстоятелствата, изключващи обезщетението на щети, предвидени в
Общите условия на застрахователя. Оспорва възможността за търсене на отговорност от
АПИ по реда на чл. 49 ЗЗД. С тези доводи моли искът да бъде отхвърлен. При условията на
евентуалност претендира съпричиняване от страна на водача на увреденото МПС.
Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на евентуално претендираното
адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по
делото доказателства намира следното:
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 410, ал. 1 КЗ:
Релевантни факти по така предявения иск са: наличие на валиден договор за
застраховка имущество между ищеца и пострадалото лице досежно увреденото МПС;
плащане от застрахователя на дължимото застрахователно обезщетение и деликтната
отговорност – виновно противоправно поведение – действие или бездействие на служители
на ответника по отношение на увредения-застрахован при причиняване на
застрахователното събитие, намиращо се в причинна връзка с вредоносния резултат;
отговорността на ответника досежно поддръжката и ремонта на пътния участък; наличието
на необезопасена и необозначена дупка на същия; вид и размер на претърпените вреди;
извършени разходи по определяне размера на застрахователното обезщетение.
Доказателствената тежест е за ищеца.
При установяване на горното, в тежест на ответника е да установи в процеса
положителния факт на погасяване на дълга.
Предвид нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите,
на които основава своите искания или възражения.
С оглед процесуалното поведение на страните съдът прие за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството за извършено плащане от страна на ищеца З.
2
на обезщетение в размер на 134,38 лева във връзка с увредите на процесния автомобил с
преводно нареждане с уникален регистрационен номер . на 11.06.2018г. в полза на А. Г. В..
Този факт се установява и от приобщеното по делото преводно нареждане /л. 20 от делото/.
По делото е представена полица за застраховка „Каско“ № 93001710031032 /л. 7 от
делото/ на МПС – „Ф.” с рег. № . с период на покритие от 00.00ч. на 12.04.2017г. до 24.00ч.
на 11.04.2018г. Въз основа на нея, както и въз основа на приложената сметка № Р003816325
към процесната застрахователна полица, от която е видно заплащането на
застраховатетелната премия, съдът приема за установено, че за процесния период е
съществувало валидно правоотношение по договор за застраховка “Каско” за увредения
автомобил. В тази насока съдът съобрази и факта, че видно от представеното заверено копие
на процесната полица /л. 7 от делото/, същата съдържа подписи на страните по
застрахователния договор.
От писмените доказателства по делото – протокол за ПТП № 1699408 от
10.04.2018г., както и от показанията на свидетелката А. В. се установява, че в срока на
застрахователното покритие, а именно - на 10.04.2018г. в гр. С., на ул. „О.”, на около 500
метра от бул. „Ц.” лек автомобил марка „Ф.” с рег. № ., управляван от свидетелката В.,
претърпял пътно-транспортно произшествие, като попаднал в необозначена и необезопасена
дупка на пътното платно с дълбочина около 40 см. с остри ръбове. Увредите по МПС била
предна лява гума марка „П.” и предна лява джанта. Същите вреди по застрахования
автомобил от реализираното ПТП се установяват и от преписката по образуваната при
ищеца щета, а именно: уведомление по щета, талон за оглед на автомобил, опис –
заключение, доклад по щета, експертиза по щета, сравнителна експертиза по щета. Видно от
опис-заключение по щета, в същото са описани марката и размера на гумата и джантата,
Съдът кредитира и представените фактура № ********** от 24.04.2018г. и фактура
№ ********** от същата дата, с приложени към тях фискални бонове за закупуване на един
брой гума и за изправяне на джанта.
Действително, протоколът за ПТП няма доказателствена сила относно механизма на
ПТП. Същият, обаче, може да се ползва за установяване на обстоятелствата, които са били
заварени от полицейския служител при пристигането му на мястото на ПТП, доколкото в
тази част в протокола се удостоверяват обстоятелства, на които полицейският служител е
бил очевидец. Това са: наличие на необезопасена дупка на мястото на ПТП, както и
видимите щети по автомобила. Съдът не счита, че в протокола липсват задължителни
реквизити, поради което възражението на ответника в тази насока се явява неоснователно.
Обстоятелството, че на мястото на ПТП не са изготвени снимки, също не рефлектира върху
крайните изводи на съда относно релевантните по делото факти.
Фактът, че протоколът е бил съставен на място, се установява, както и от самото му
съдържание, така и от показанията на свидетелката В.. Самата В. от своя страна пресъздава
достатъчно сведения относно механизма на настъпване на ПТП, а именно – попадане на
автомобила с предна лява гума в дълбока необезопасена дупка с остри ръбове, какъвто
механизъм сочи и вещото лице по АТЕ.
3
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелката, като съобрази, че същата е
очевидец на случилото се, показанията й са логични и вътрешно противоречиви, а самата тя
се явява трето незаинтересовано от изхода на делото лице.
С оглед на горното, при така събраните доказателства, съдът прие за безспорно
установено датата, мястото на настъпване на ПТП, както и механизма на настъпването му,
като отхвърли възраженията на ответника за съпричиняване на водача на щетите. В тази
насока съдът съобрази заявеното от свидетелката, че не е имала възможност да избегне
навлизането в дупката поне с предната си гума, поради наличието на други автомобили.
Невъзможността дупката да бъде избегната е и житейски логична, при условие, че същата не
е била обезопасена.
Съдът кредитира изцяло и заключението на авто-техническата експертиза /АТЕ/,
което дава пълни и обосновани отговори на поставените въпроси.
Съгласно заключението – всички увреждания на процесния автомобил, отразени в
описа на застрахователя, се намират в пряка и причинно-следствена връзка с механизма на
процесното събитие. Стойността, необходима за възстановяване на лекия автомобил,
изчислена на база средни пазарни цени към дата на ПТП, е 195,64 лева. Обичайните
разноски за ликвидиране на щетата по риска Каско при ПТП са в размер на 15 лева.
С оглед на това, съдът счита, че действителната стойност на разходите за
възстановяване на щетите по процесния автомобил, е сумата 195,64 лева, каквато сочи
вещото лице.
По делото не се спори, а и от доказателствата по делото се установява, че ищцовото
застрахователно дружество е заплатило на собственика на автомобила сума в размер на
134,38 лева, представляваща обезщетение за причинените вреди в резултат на ПТП,
определено по така заведената щета.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира иска за
основателен и доказан. По делото безспорно се установява наличие на договор за
застраховка имущество, плащане от застрахователя на дължимото застрахователно
обезщетение в размер на 134,38 лева и деликтната отговорност на трето лице по отношение
на увредения-застрахован при причиняване на застрахователното събитие. Към така
заплатеното застрахователно обезщетение следва да бъдат прибавени и 10 лева разноски за
ликвидиране на щетата, които се следват на застрахователното дружество.
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ - с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя
за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди
по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите.
Досежно правната квалификация на деликтната отговорност на ответника, съдът
намира, че същата следва при разглеждането й да бъде подведена под диспозицията на
нормата на чл. 49 ЗЗД. За ангажиране отговорността на ответника е необходимо
4
установяването по делото на следния фактически състав – виновно противоправно
поведение на служители на ответника, или на лица, на които е възложил извършването на
определена работа и причинени при или по повод изпълнението на възложената работа
вреди в правната сфера на трето лице, наличието на причинна връзка между поведението на
виновните лица и причинените вреди. За уважаването на претенцията не е необходимо
установяване на конкретните служители, виновното поведение на които е станало причина
за противоправния резултат, а вредите се считат за причинени при изпълнение на
възложената работа, не само когато са в резултат на действия, но и когато настъпят в
резултат на бездействие на лицето, на което е възложена съответната работа. За
възложителите бездействието е основание за отговорност за увреждането, когато то се
изразява в неизпълнение на задълженията, които произтичат от закона, от техническите и
други правила и от характера на възложената работа – в този смисъл Постановление 9/1966г.
на ВС.
С нормите на чл. 19, ал. 1, т. 1 и чл. 30, ал.1 ЗП, на А., е възложено задължението за
управление, изграждане, ремонт и поддържане на републиканските пътища. Съобразно чл.
48, ал.1, т. 1 ППЗП, в приложимата към датата на ПТП редакция, в задължение на А. е
поставена поддръжката на републиканските пътища извън границите на урбанизираните
територии, както и платното (платната) за движение на републиканските пътища в
границите на селата и селищните образувания. Предвид легалната дефиниция на понятията
“поддържане на пътищата” и “ремонт на пътищата” в параграф 1 от ДР на ЗП – вмененото с
горецитираната норма задължение за А. се изразява в извършването на дейност по
осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през
цялата година, дейност по възстановяване и подобряване на транспортно –
експлоатационните качества на пътищата и привеждането им в съответствие с изискванията
на движението.
Безспорно по делото се установява, че процесното ПТП настъпило в резултат
наличието на неотремонтирана, необезопасена и необозначена дупка на пътното платно на
О., задължението за поддръжка и ремонт на пътното платно на който по горните доводи на
съда към датата на ПТП нормативно било възложено на А.. Неизпълнението на цитираното
законово задължение от отговорните служители в агенцията, представлява противоправно и
виновно, във връзка с чл. 45, ал. 2 ЗЗД, поведение при изпълнение на възложената им
работа, което във връзка със събраните гласни доказателства и заключението по
изслушаната САТЕ, било в причинна връзка с настъпилите щети на МПС. Поради това и
съдът намира за доказан по делото фактическия състав на нормата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ,
вр. чл. 49 ЗЗД.
Обхватът на регресното право на застрахователя зависи от размера на
застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования, и от
размера на обезщетението, което третото лице дължи на застрахования. Отговорният по чл.
49 ЗЗД дължи поправяне на действителните щети, размерът на които според заключението
по изслушаната САТЕ е 195,64 лева, която сума дори превишава изплатената от
5
застрахователя такава, която е в размер на 134,38 лева. С оглед на горното, съдът намира
претенцията на ищеца – застраховате за основателна за пълния размер от 144,38 лева, с
включени 10 лева ликвидационни разноски.
При доказателствена тежест за ответника, по делото не са събрани доказателства
последният да е погасил вземането на ищеца. Ето защо, претенцията на ищеца е
основателна, а искът следва да бъде изцяло уважен.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски има ищеца.
Ищецът доказва сторени по делото разноски в настоящото производство, както
следва: 25 лева – държавна такса, 300 лева – за АТЕ; и 50 лева – депозит за свидетел.
С оглед факта, че ищецът е представляван в производството от юрисконсулт, на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК му се следва и юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер /с оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото/, т. е. сума от 100,00 лв.
Така общия размер на съдебните разноски на ищеца възлиза на 475 лева. Същите следва да
бъдат възложени в тежест на ответника.
Съгласно задължителните указания на ВКС, дадени с т. 12 от Тълкувателно решение
№ 4 от 18.06.2014 г., постановено по тълк. д. № 4/2013 г. ОСГТК, съдът, който разглежда
иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.
В хода на заповедното производство ищецът е реализирал разноски, свързани с
депозираното заявление по чл. 410 ГПК в размер на 75 лева, от които 25 – ДТ и 50 лева –
юрисконсултско възнаграждение. Същите следва да бъдат възложени в тежест на ответника.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от З. с ЕИК . със седалище и адрес
на управление: гр. С., бул. „С. срещу А.” с ЕИК ., с адрес: гр. С., бул. „М., иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 410, ал. 1 КЗ, че А.” ЕИК . дължи на З. с ЕИК .
сумата от 144,38 лева - застрахователно обезщетение за отстраняване на вреди по МПС
марка „Ф.” с peг. № ., настъпили вследствие на ПТП, реализирано на 10.04.2018г. в гр. С., с
включени 10 лева - ликвидационни разходи, ведно със законната лихва, считано от
08.12.2021г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА А.” с ЕИК ., с адрес: гр. С., бул. „М. да заплати на З., ЕИК с ЕИК . на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 475,00 лева - разноски, сторени в исковото
производство пред СРС и сумата от 75,00 лева, разноски, сторени в заповедното
производство по ч.гр.д. № 70217/2021г. на СРС, 61 състав.
6
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7