№ 210
гр. П., 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Красимир Лесенски
при участието на секретаря ДАНИЕЛА Г. МУРДЖЕВА
като разгледа докладваното от Красимир Лесенски Административно
наказателно дело № 20215220201956 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е
образувано по жалба на „Т.“ ЕООД, гр. П. срещу наказателно постановление
№ ... от ... г. на директор на Дирекция „Инспекция по труда” П., с което на
дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на
1600 лева на основание чл.416, ал.5, вр. с чл.414, ал.3 от КТ за нарушение на
чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ.
Срещу наказателното постановление е подадена в срок жалба от „Т.“
ЕООД, гр. П., в която се излагат доводи за незаконосъобразност и
неправилност на обжалваното постановление и се моли да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си
представител, поддържа жалбата, ангажира доказателства и излага
допълнителни доводи по отношение незаконосъобразността на НП.
Претендира разноски.
Ответникът по жалбата - директор на Дирекция „Инспекция по труда”
П., чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Ангажира
доказателства. Моли за потвърждаване на постановлението. Претендира
1
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за
установено следното:
На ... г. свидетелите С.А. и Р.М. – инспектори при Дирекция
„Инспекция по труда“ П., извършили проверка по спазване на трудовото
законодателство в кафе-клуб „Л.“, находящ се в гр. П., бул. „Б.“ № .... На
място в заведението те установили две лица – свидетелката А.Т. – сервитьор в
заведението и свидетелката Р.Н.Д., които се намирали на бара на заведението.
Според двамата проверяващи Р.Д. приготвяла напитка, като А. не помни
каква е била, а според М. е фрапе. Според А. - Д. дала напитката на клиент,
който се намирал на бара, но не видяла последният да я заплатил. Според
М. на бара имало клиент, но не е видял Д. да го обслужва конкретно него, а
възприел, че сервитьорката била дала фрапето на някой клиент в
заведението, без да е видял лично подобно поднасяне. Според свидетелката
А.Т. в заведението в този момент се намирал само един клиент, който седял
на бара и пиел бира, като тя лично му поднесла чашата и бутилката преди
това. Проверяващите дали на лицата Т. и Д. да попълнят декларации по чл.402
от КТ. При попълване на декларациите по КТ от лицата, служителите от
„Инспекция по труда“ П. им оказвали съдействие с насочващи указания къде
и какво да пишат. Така свидетелката Р.Д. записала, че работи във „Т.“ ЕООД
от „вчера ... г.“ на длъжност „сервитьор“, с работно време „от 15:00 до 19:00
ч. днес, от 10:00 до 14:00 часа вчера“, почивни дни: „не знам“, почивки в
работния ден: „не знам“, трудово възнаграждение „28 лева за 8 часа“ и че не е
получила копие на хартиен носител от заверено уведомление, регистрирано в
ТД на НАП и екземпляр от сключен писмен трудов договор. Според
изложеното от последната в съдебно заседание, тя била тези два дни на
обучение в заведението, тъй като мислила да започне работа като сервитьор,
но не била сигурна, тъй като това ще й е първа работа, дали ще се справи.
Твърди, че попълнила декларацията по този начин, тъй като не знаела какво
да напише, след като е на обучение. Обяснила на проверяващите, че
всъщност не работи и не знае какво да напише. Според нея мъжът от
проверяващите (явно свидетелят М.) й казал: „Напиши часовете, които си
2
работила“. За заплатата също не знаела какво да попълни, понеже не била
взимала никакви пари към онзи момент и той й казал да напише каквото са се
разбрали за в бъдеще каква ще й е заплатата. Д. твърди още в съдебно
заседание, че към онзи момент не е обслужвала клиенти и не е работила, а
само е била обучавана от сервитьорката Т., която й показвала какво продават
като артикули, как се пускат кафета, безалкохолно от машината, както и как
се маркират отделните артикули на компютъра. По делото е разпитана и
свидетелката К.А. – към онзи момент също работила като сервитьор в
заведението, която потвърди, че е била подала заявление за напускане и
именно поради това Д. е била там, за да се обучава за евентуален неин
заместник. Твърди, че няма как сервитьор да работи едновременно и зад бара
като барман.
С оглед установено в хода на проверката свидетелката А. приела, че
„Т.“ ЕООД е приело на работа лицето Р.Н.Д., без да има сключен договор с
нея и съставила АУАН. Въз основа на съставения АУАН, директорът на
Дирекция „ИТ“ П. издал атакуваното наказателно постановление.
Така описаната фактическа обстановка се потвърждава от всички
събрани доказателства по делото – писмени и гласни, съдържащи се в
показанията на свидетелите С.А., Р.Д., А.Т., К.А. и Р.М..
При така установеното е видно, че жалбата против атакуваното НП е
процесуално допустима, подадена е в срок и от лице, имащо правен интерес
от обжалването.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради следното:
От събраните доказателства не се установи по безспорен и категоричен
начин извършването на нарушение от страна на работодателя „Т.“ ЕООД на
разпоредбата на чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ.
Съгласно чл.1, ал.2 от КТ отношенията по предоставянето на работна
сила се уреждат само като трудови правоотношения. По делото обаче не се
установи категорично, че в процесния ден свидетелката Р.Д. е престирала
труд в полза на „Т.“ ЕООД.
На първо място актосъставителят А. и колегата й М. дадоха в съдебно
3
заседание противоречиви показания какъв точно труд е полагала Д. на обекта
и дали този труд е бил свързан с обслужване на клиенти на заведението.
Според двамата проверяващи Р.Д. приготвяла напитка, като А. не помни
каква точно е била, а според М. е фрапе. Според А. - Д. е дала напитката на
клиент, който се намирал на бара, но не видяла последният да й я заплатил.
Според М. на бара имало клиент, но не е видял Д. да го обслужва конкретно
него, а възприел, че сервитьорката Т. била дала фрапето евентуално на друг
клиент в заведението, без да е видял подобно поднасяне. В същото време и Д.,
и Т. твърдят, че в заведението в онзи момент е имало само един клиент, като
той не само не е бил обслужван от Д., а от Т., но и е пиел бира, а не фрапе. Т.
освен това твърди, че бирата е била поднесена лично от нея на клиента в
бутилка, а не е била например наливна, за да се налага преди това
разсипването ѝ от барман.
На следващото място самата Д. отрича да е работила в заведението към
момента на проверката, а само е била обучавана от Т. с оглед евентуално
започване на работа след напускането на А.. Това противоречи донякъде на
попълнената от нея декларация, но се установи, че тя е попълнена след
указания от страна на М.. Тук следва да се отбележат няколко неща във
връзка и със самата декларацията. Видно от начина на попълване на
декларацията е, че лицето, което е попълнило действително не е знаело какво
точно да попълни. Например в графите почивни дни и почивки в работния
ден е записано „не знам“, а това личи и от начина на посочване на работното
време: „от 15:00 до 19:00 ч. днес, от 10:00 до 14:00 часа вчера“. Видно е, че
това потвърждава твърденията на Д., че реално тази декларация е попълнена
под диктовка или поне след даване на указания от М.. Дори така посоченото
възнаграждение – „28 лева за 8 часа“ поставя резонния въпрос за какъв
период се отнася то – минал или бъдещ, или само за въпросните два дни, ако
ги обхваща и тях, както и дали същото е трудово, макар самата бланка на
декларацията да го определя като такова.
И не на последно място се събраха категорични доказателства за това,
че лицето Р.Д. е била в заведението през тези два дни, за да се обучава с оглед
евентуално бъдещо започване на работа като сервитьор. Съгласно чл.1, ал.2
от КТ: „Отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само
като трудови правоотношения“. В случая обаче не се установи, че Д. е
предоставяла работна сила. Няма пречка едно лице да се намира на
4
определено място, където то да се обучава с оглед на това да започне работа,
стига същото да не престира труд, от чийто резултати да се ползва
работодателя. Няма пречка и докато се обучава то да има достъп до
артикулите, посудата или машините в заведението например. В конкретния
случай Д. е била в заведението именно като обучаващ се, като в тази насока са
изцяло показанията на свидетелите Д., Т. и А., които взаимно се допълват. А.
към момента на даването им няма никакви отношения с дружеството-
жалбоподател и няма причина нейните показания да не бъдат кредитирани
като достоверни. От друга страна показанията на А. и М. за това какво точно
е работила Д. са доста неясни и колебливи, а освен това и се опровергаха по
отношение на това как е попълвана декларацията по КТ от лицето Д.. Следва
да се отбележи също така, че Д. е обучавана да работи като сервитьор от друг
такъв – свидетелката Т. и към момента на провеждане на съдебното следствие
се установи, че работи именно на тази длъжност в заведението. Няма никаква
логика в показанията на А. и М. към момента на проверката Д., която е
следвало да работи като сервитьор, съгласно попълнената от нея лично
декларация, да полага труд евентуално като барман, за да приготвя напитка
зад бара. Напитка, която в крайна сметка не се установи за кого е била и дали
въобще (ако е имало такова приготвяне) е била за клиент на заведението.
Проверяващите очевидно приравняват извършваната дейност и трудовите
задължения на сервитьор с тези на барман за целта на проверката, като в
АУАН и НП едновременно се твърди, че Д. работи зад бара и в същото време
се цитира попълнената от нея декларация, че е на длъжност „сервитьор“.
С оглед изложеното, съдът счита, че въз основа на събраните по делото
доказателства дружеството-жалбоподател не е осъществило състава на
нарушението на чл.62, ал.1 от КТ и неправилно и незаконосъобразно му е
наложено административно наказание. В самият АУАН и в издаденото въз
основа на него НП не е точно посочено какъв труд е извършвало лицето Д.,
като дори е налице известно противоречие в тях. В НП е посочено само, че: „е
заварена да работи зад бара, като обслужва клиенти“. Тези твърдения обаче
останаха недоказани до степен на несъмненост и категоричност. В тази връзка
известен резон дори се намира и в тезата, че са налице основания за отмяна
на постановлението поради допуснати процесуални нарушения. Видно е, че в
наказателното постановление нарушението не е описано съгласно
изискванията на чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, като не са посочени обстоятелствата,
5
при които е извършено нарушението, тъй като липсва посочване какво точно
е правила Д. зад бара (какви фактически действия е извършвала) и какво се
съдържа в твърдяното „обслужване“ на клиенти. В АУАН пък е посочено, че
„престира труд като работник зад бара… да сервира напитки“. Тук, освен
противоречието с НП, се вижда, че конкретно е посочено, че Д. сервира
напитки, но нито е ясно, че ги сервира на клиенти, нито че реално въобще
обслужва такива. Към тези неясноти и разминавания в АУАН и НП, като се
прибавят и противоречивите твърдения на А. и М. за това дали въобще
приготвената напитка (независимо от нейния вид) е била сервирана на
клиент, то съдът счита, че НП остана и недоказано.
На следващо място при определяне на вида и размера на
административното наказание административнонаказващият орган не се е
съобразил с разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН и е определил на
жалбоподателя наказание имуществена санкция в размер на 1600 лв. Така
определеното наказание е над минимума, предвиден в посочената норма.
Административнонаказващият орган не е изложил никакви мотиви защо
налага наказание именно в този размер.
По изложените съображения въззивният съд счита, че обжалваното
наказателно постановление следва да бъде отменено.
По делото е налице своевременно искане за заплащане на разноски от
страна на процесуалния представител на дружеството-жалбоподател, но
липсват доказателства за извършването на такива.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.1 и т.2
от ЗАНН, Районен съд Пазарджик, XX състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно наказателно постановление № ... от
... г. на директор на Дирекция „Инспекция по труда” П., с което на „Т.“ ЕООД
с ЕИК: ********* е наложена имуществена санкция в размер на 1600 лева на
основание чл.416, ал.5, вр. с чл.414, ал.3 от КТ за нарушение на чл.62, ал.1,
вр. чл.1, ал.2 от КТ.
Решението подлежи на обжалване чрез Районен съд Пазарджик пред
Административен съд Пазарджик в 14-дневен срок от съобщаването му на
6
страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
7