Решение по дело №3685/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260573
Дата: 25 септември 2020 г.
Съдия: Весела Петрова Кърпачева
Дело: 20205330103685
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 март 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е   № 260573

 

гр. Пловдив, 25.09.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, III граждански състав, в публично заседание на петнадесети юли две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА

 

при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 3685 по описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Съдът е сезиран с иск с правна квалификация чл.76 ЗС, във вр. чл.358 ГПК, предявен от К.С.Х. против Г.В.Я..

В исковата молба се твърди, че на 20.12.2017 г. ищцата придобила в режим на СИО със ******а си лек автомобил „Хонда“ модел ФР В с рег. № *******. Впоследствие бракът между съпрузите бил прекратен, като процесното МПС останало обикновена съсобственост между тях, но ищцата единствено упражнявала непрекъснато владението по отношение на вещта. Сочи, че на 21.02.2020 г. в местоработата й – заведение „*******“ в гр. *******, дошли група мъже, в това число и помощник ЧСИ, които я уведомили, че по отношение на вещта е наложен запор от кредитора на нейния ******– ответника Г.В.Я., и тя следвало да им предаде вещта за пазене. Ищцата не се съгласила, но била предупредена, че ако не окаже съдействие и не предаде ключа от МПС-то, ще бъде арестувана. Твърди, че под страх от това, била принудена по насилствен начин да предаде ключовете на лекия автомобил на ответника – кредитор на бившия и ******. Поддържа, че извършените от помощник ЧСИ изпълнителни действия във връзка с лекия автомобил били незаконосъобразни, като противоречащи на Конституцията, ГПК и Закона за собствеността. Поради изложеното предявява настоящия иск за защита на отнетото владение, като моли за осъждане на ответника да и предаде владението по отношение на процесната вещ, да бъде наложена глоба в размер на 1000 лв., както и на основание чл.361 ГПК да бъде допуснато предварително изпълнение на съдебното решение. Моли за уважаване на иска и присъждане на разноски.

         В срока по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Г.В.Я., със становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск. Счита, че не са налице предпоставките на чл.76 ЗС, тъй като владението било отнето по явен начин и не чрез насилие, поради което производството по делото подлежало на прекратяване. По същество поддържа, че съдебния изпълнител и полицията са действали в кръга на правомощията си, както и че в ГПК бил предвиден нарочен ред за защита срещу действия на съдебен изпълнител. Счита, че не следвало да се налага глоба и да се допуска предварително изпълнение на решението. Моли за отхвърляне на иска и за присъждане на сторените по делото разноски.

         Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

         Съдът е сезиран с посесорен иск за защита на владението, с правна квалификация чл.76 ЗС, във вр. чл.358 ГПК.

         Защитата на нарушено владение като фактическо състояние се осъществява по исков ред посредством исковете по чл.75 ЗС и чл.76 ЗС. С иска по чл.75 ЗС се дава защита на владението на недвижим имот или вещно право върху такъв имот, което е продължило повече от шест месеца. Държателят има правна възможност за защита срещу трети лица, които препятстват упражняването на фактическата власт по реда на чл.76 ЗС, в случаите на отнемане на държането – когато то е извършено чрез насилие или по скрит начин. Нормата на чл.76 ЗС дава защита на владелец или държател на движима вещ, за разлика от иска по чл.75 ЗС, който касае само и единствено недвижимости. Практиката на Върховния касационен съд последователно приема, че именно посесорните искове са редът за защита, когато държането е отнето вследствие на незаконосъобразни действия на съдебен изпълнител за въвод във владение – така решение № 45/ 03.02.2011 г. по гр.д. № 242 по описа за 2010 г. на ВКС, I г.о., решение № 53/ 11.06.2015 г. по гр.д. № 6031 по описа за 2014 г. на ВКС, I г.о. и др. Приема се също, че пропускът да бъде обжалван въводът във владение в предвидения в закона срок, не прегражда възможността за защита срещу незаконен въвод с иск по чл.75 ЗС и чл.76 ЗС, когато ищецът твърди, че владението или държането е отнето по нареждане или със съдействие на съдебен изпълнител или друг държавен орган. В този смисъл нормата на чл.358 ГПК предвижда какви са правомощията на гражданския съд в производството по предявени искове по чл.75 ЗС и чл.76 ЗС, когато се твърди от ищеца, че владението му върху имота е отнето по нареждане или съдействие на съдебен изпълнител.

         Предвид изложените принципни съображения и дадената от съда правна квалификация, наведеното от ответната страна възражение за недопустимост на предявения иск, доколкото владението не било отнето нито насилствено, нито по скрит начин, е неоснователно. Наведените от ищцата доводи за лишаване от владението по отношение на процесната движима вещ касаят законосъобразното извършване на действията на частния съдебен изпълнител по описване на вещта, отнемането й от съсобственика и предоставянето й за пазене на трето лице. Сочат се нарушения на нормите на чл.465 ГПК и чл.470 ГПК.

          По отношение на фактите по делото не е налице спор, като се установява от събраните доказателства, че ищцата притежава процесната движима вещ – лек автомобил марка Хонда, модел ФР В, рег. № *******, в обиковена съсобственост с бившия й ******, при равни квоти. Моторното превозно средство е придобито по време на брака с договор за покупко-продажба от 20.12.2017 г. и е станало съпружеска имуществена общост. При прекратяване на гражданския брак между съпрузите съгласно решение № 2551/ 26.06.2018 г. по гр.д. № 5688 по описа за 2018 г. на Районен съд Пловдив, страните заявяват, че придобитите по време на брака МПС, представляващи СИО, след прекратяване на брака остават в обикновена съсобственост между тях.

         Не е спорно също така, че за принудително събиране на дълг на бившия ******на ищцата и съсобственик на спорната вещ, е образувано изпълнително дело № * по описа за **** г. на ЧСИ ******. За удовлетворяване на вземанията на взискателя частният съдебен изпълнител е насочил принудителното изпълнение спрямо съсобственото МПС, като на дата 21.02.2020 г. е описал същото и по искане на взискателя е предал за пазене вещта на процесуалния му представител. Срещу отнемане на държането, ищцата е направила нарочно възражение в протокола за опис – л.9 от делото.

         Разпоредбите на ГПК, уреждащи изпълнителното производство, допускат принудително изпълнение да бъде насочено по отношение на вещ, която не принадлежи изцяло на длъжника, а е съсобствена с трети лица – аргумент чл.500 ГПК. В тези случаи, няма пречка, дори и вещта да се намира във владение на съсобственика, да бъде запорирана, описана и продадена. Законът също така допуска вещта да бъде отнета от владелеца и да бъде предадена за пазене на взискателя или на трето лице. Настоящият съдебен състав не споделя доводите на ищцата, че нормата на чл.470, ал.1 ГПК е приложима само когато вещта се установи във владение/ държане на длъжника по принудителното изпълнение. Както се посочи по-горе, допустимо е да се насочи принудително изпълнение по отношение на съсобствена движима вещ, която се продава изцяло, като при разпределението на продажната цена съдебният изпълнител изплаща частта от сумата на съсобственика – недлъжник, съответна на притежаваните от него права. Останалата част от продажната цена, съответна на притежаваните от длъжника идеални части, служи да удовлетворяване на вземанията на взискателя. Няма пречка съсобственикът да участва в публичната продан и да придобие изцяло вещта, като по този начи съсобствеността ще се прекрати.

         Следва да се отбележи също така, че с оглед нормата на чл.133 ЗЗД цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори, които имат еднакво право да се удовлетворят от него, ако няма законни основания за предпочитание. Затова за взискателя няма изискване да предпочете принудително изпълнение спрямо вещи, които са индивидуална собственост на длъжника, пред тези, които са съсобствени, доколкото има изричен ред за изпълнение спрямо тях.

         Предвид изложеното, съдът приема, че извършените от съдебния изпълнител действия по описване на съсобствената движима вещ и предаването й за пазене на трето лице, различно от ищцата- съсобственик, отговарят на законовите изисквания. Ищцата е лишена от държането на движимата вещ законосъобразно, поради което предявеният посесорен иск следва да се отхвърли.

         При този изход на спора, право на разноски на основание чл.78, ал.3 ГПК има ответникът. По делото обаче не се доказа да са сторени такива, доколкото в представения договор за правна защита и съдействие – л. 22 гръб, не е уговорено възнаграждение.

         Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

 

         ОТХВЪРЛЯ предявения от К.С.Х., ЕГН: **********, адрес: *** против Г.В.Я., ЕГН: **********, адрес: ***, иск с правно основание чл.76 ЗС, във вр. чл.358 ГПК, за осъждане на ответника да предаде на ищцата владението по отношение на лек автомобил марка „Хонда“, модел ФР В с рег. № *******.

Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му на страните с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./В.К.

 

            Вярно с оригинала.

            К.К.