МОТИВИ по НОХД № 203/2012 година по описа на СпНС, 9-ти
наказателен състав
Прокуратурата
е внесла
обвинителен акт срещу Д.Д.В. – роден на *** ***, българин, български гражданин,
неосъждан, неженен, с висше образование, с настоящ адрес - град П., *******,
постоянен адрес - град **********, работи като **** към фирма “*******“, ЕГН **********.
за това, че :
На 10.06.2011 год. в гр.П. чрез използване на моторно-превозно средство - л.а.
„****” с рег.№ ******** и чрез използване на техническо средство - маркуч, е
отнел чужди движими вещи - 24.1 литра дизелово гориво-нафта на стойност 57.84
лева от владението на Й.Б. и К.Ч. - граждани на Р.М. и Р.Р., без тяхното
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е извършена от
лице по чл.142 ал.2 т.6 np.IV от НК, а именно от състава на Министерството на
вътрешните работи - престъпление по чл. 195, ал. 1, т.
4, пр.1 и пр.2 ,т.9 вр. чл. 142 ал.2 т.6 пр.4, вр. чл. 194, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата
поддържа обвинението в цялост. Прокурорът счита, че обвинението е доказано по
безспорен начин от показанията на свидетелите Г.В. и Д.Ш. и намерените
веществени доказателства–инкриминираните литри дизелово гориво и техническото средство
–маркуч. Представителят на обвинението изтъква, че обясненията дадени от
подсъдимия представляват защитна версия
на случилото се като моли същите да не бъдат кредитирани, като пледира съдът да
признае подсъдимия Д.В. за виновен в така извършеното престъпление, като му
наложи наказание под предвидения в закона минимум на основание чл. 55 от НК, без да
конкретизира неговия размер.
Защитата на подсъдимия-адвокат Г.С. счита, че обвинението спрямо подзащитния му е недоказано по изискуемия от закона начин, а
именно несъмнен и непочиващ на предположения. Защитникът изтъква, че в
доказателствената съвкупност от досъдебната фаза на процеса има неотстраними
пропуски и недостатъци. Адвокат С. сочи, че по делото са налице безспорни
доказателства, за това, че подсъдимият е закупил съответното дизелово гориво,
което опровергава възможността той да е автор на инкриминираното деяние.
Защитата посочва, че тази версия се подкрепя и от така дадените
обяснения от подсъдимия пред свидетелите И.
и Ш. за произхода на процесното гориво, а именно че са
закупени от шофьора на камиона, който бил спрял до него. Адв.С. коментира като неверни твърденията в
обвинителният акт, че горивото е било
източено лично от подсъдимия посредством маркуч както и че след отдалечаването
на св.В. В. бил прибрал бързо маркуча и се отдалечил, тъй като не
отговаряли на обективно случилото се. Процесуалния представител на подсъдимия изразява съмнение относно достоверността на
показанията на св.В., св.И. и св.Ш. тъй като взаимно си противоречали относно факта на изминалото време от първоначалната проверка на В. до
повторната му проверка, като прави извод,
че за да отговарят на истината техните показания би следвало дизеловото
гориво-нафта да е предварително налято.
Защитникът моли за присъда, с която подсъдимият Д.Д.В. да бъде признат за невиновен по така повдигнатото му обвинение за
извършване на престъпление по чл. 195, ал.
1, т. 4, пр.1
и пр.2 ,т.9 вр. чл. 142 ал.2
т.6 пр.4 , вр. чл. 194, ал. 1 от НК и съответно
оправдан.
Подсъдимият дава обяснения по така повдигнатото му
обвинение, в които не се признава за
виновен. Изтъква на първо място, че е закупил конкретното количество дизелово
гориво, за което му е повдигнато обвинение, за сумата от 50 лева от лице, което
той лично е възприел и му се е представило като собственик на камиона-т.а.”И.“.
Съответното неустановено лице според
подс.В.- собственик на товарния автомобил му е налял тубите с дизелово гориво,
като му е предоставил и маркуча, като му заявил, че не иска да се цапа повече. Впоследствие
от лице което подсъдимия идентифицира като св.В., са му отправяни въпроси
досежно бутилките с нафта като според подсъдимия свидетелят В. му е заявил че тези неща са негови/визирайки
бутилките с нафта/ и е проявил претенция
да му се заплати сумата от 30 лева. Подсъдимият е заявил че при извършената
му първоначална проверка от служителите на полицията на същото място е казал, че чака собственика
на камиона имайки предвид конкретния румънски влекач-т.а.”И.“.Посочва и че
собственоръчно е прибрал така налетите
му туби в управляваното от него моторно превозно средства л.а.
„****” с рег.№ ******** в багажника и отпред пред предна дясна седалка, както и че
е прибрал маркуча при бутилките отпред. Д.В. изтъква, че е изхвърлил от колата маркуча
в израз на ярост след повторното му спиране от полицейските служители за
проверка, както и че е казал на пристигналите полицаи, че е закупил горивото от
шофьора на камиона които според него бил негов собственик. Подсъдимия изтъква, че отношенията му със св.В. са обтегнати, както
и че не е давал обяснения на св.В. по повод
намереното в него гориво. Подсъдимият поддържа, че не е извършил
престъплението, в което е обвинен и моли да бъде оправдан.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
От
фактическа страна:
Д.Д.В. е роден на *** ***, българин, български
гражданин, неженен, с висше образование, с настоящ адрес - град П., *******, с
постоянен
адрес - град **********, работи като **** към фирма “*******“, ЕГН **********. От справката за съдимост се установява че подсъдимият Д.Д.В. е неосъждан.
Подсъдимият Д.Д. В. е назначен в системата на *** на 04.05.1993г.
Към датата 10.06.2011г.същият работел в *** като ************-***.
Вечерта
на 09.06.2011год. свидетелите К.Ч.
и Й.Б. граждани на Р.М. и Р.Р. се намирали в
гр.П.. Двамата свидетели Ч. и Б. управлявали товарен
автомобил “И.” с рег.№ * ** *** влекач, тъмно червен на цвят. Товарният автомобил бил собственост на фирма “***”
с адрес на управление в гр.К., Р.М.. В резервоара на товарния автомобил имало общо около 700 литра дизелово
гориво-нафта, което количество било заредено предварително от свидетелите.
Около
20.00 часа на 09.06.2011г.
двамата свидетели отседнали в хотел „И." в гр.П..
Товарният автомобил “И.” с рег.№ * ** *** влекач, тъмно червен на цвят паркирали на улица “Л.Т.“ в близост до входа за паркинга на
хотел “И.“, на който нямало място за автомобила, като го паркирали отдясно от страна на входа
на паркинга на хотела, като предната му част била насочена към оградата. Резервоара на товарният автомобил бил пълен с
дизелово гориво-нафта като резервоара се затварял с капачка, която не се
заключвала. Същият ден в хотела имало среща на Началниците на ВИК от цялата
страна. Като охрана на паркинга на хотела в това време работел св.В., в чиито задължения влизало, да охранява както колите на паркинга на хотела, така и тези
на клиенти на хотела извън паркинга, тъй като имало няколко коли, които
били извън паркинга. Около 24.00ч. на
09.06.2011г. св.В. излязъл от входа на паркинга и забелязал, че леките автомобили
между входа на паркинга и товарния
автомобил “И.” с рег.№ * ** *** са
заминали .
Между 24.00ч на
09.06.2011г. и 01.00
часа на 10.06.2011 год. Д.В.
докато
управлявал личния си л.а. „К.К." с рег.№ ** **** ** по
ул."Л. Т." в гр.П. забелязал
паркирания товарен автомобил"И."
с рег.№* ** ***. Подсъдимият В. спрял
автомобила „К.К." с рег.№ ******* на около 1 метър от товарния автомобил “И.”
с рег.№ * ** *** след което излязъл
от автомобила. Няколко минути по-късно по ул.“Л.Т.“ покрай
спрените автомобили преминали свидетелите И. и Ш. ***, които
извършвали обход на района с патрулния автомобил, като водач на автомобила бил св.Ш.. Св.И. забелязал
двата паркирани плътно един до друг автомобили -„К.К." с рег.№ ******* и товарния автомобил “И.”
с рег.№ * ** *** и движеща
се между тях сянка на човек, като това бил подс.В.. Полицейските служители спрели патрулния автомобил и
повикали В. да се покаже. Подсъдимият се приближил към излезлите от
патрулната кола полицейски служители и
се легитимирал
със служебната си карта на служител от ***********-***,сектор ** „П.“ като казал че им е колега и че
чака съпругата си която е вътре в хотела на банкет.
Свидетелите И. и
Ш. решили, че казаното от подсъдимия отговаря на истината и тъй като
им бил колега не извършили по нататъшна проверка по случая, като се отдалечили
с управляваната от св.Ш. патрулна кола, като продължили обхода на района.
Свидетелят В. първо чул, а после и видял,
че полицейската кола спира на ул.“Л.Т. „ като
видял , че единия от полицаите слиза от автомобила и пресича в посока на
товарния автомобил”И.“, като поради факта, че именно лицата извършващи дейност
са полицаи продължил с дейността си по наливане на вода и поливане на
цветя отляво на входа на паркинга на хотела.
След като полял цветята
св.В. решил да види, за какво са спирали патрулната кола полицейските служители и какво са проверявали.
Докато св.В. поливал цветята и след
като двамата полицейски служители тръгнали подсъдимият В. развъртял капачката на резервоара и започнал с помощта на маркуч- прозрачен от 2 метра да източва дизелово гориво-нафта от резервоара
на товарен автомобил “И.” с
рег.№ * ** ***, като я наливал в ПВС бутилки с различна вместимост, които товарел в автомобила си. Общо подсъдимият В.
успял да налее пластмасова бутилка от 10 литра с 8.2 литра нафта ,пластмасова бутилка с
вместимост 10 литра с 9.1 литра нафта, пластмасова бутилка с вместимост 7 литра
с 2.3 литра нафта, пластмасова бутилка с вместимост 1.5 литра с 1.5 литра нафта,
пластмасова бутилка с вместимост 1.5 литра с 1.5 литра нафта, пластмасова
бутилка с вместимост 1.5 литра с 1.5 литра нафта, които натоварил в собствения си лек автомобил „К.К." с
рег.№ ** **** **, като едната
бутилка от 10 литра
сложил отзад в автомобила,
а останалите поставил на пода пред предна дясна
седалка до шофьора.
Към спрелите автомобили–товарният и к. се
приближил св.В.. Св.В. видял че
капачката на резервоара на товарен автомобил “И.” с рег.№ * ** ***, е отворена, а в
резервоара има потопен маркуч, но не видял човек. Свидетелят В. огледал лек автомобил „К.“ и спрения
товарен автомобил , след което подминал тира, като забелязал, че зад колата се
вижда сянка на човек, която се движи. Свидетелят В. извикал на подсъдимия да
излезе, при което подсъдимият В. излязъл зад колата. Свидетелят В. попитал подсъдимият какво прави там, при което подсъдимият
В. му отговорил че чака шефа си. Свидетелят В. записал номера на колата му К.К., при което тръгнал
да се прибира към къщичката на пазачите. В това време докато свидетелят В. се
разхождал, подсъдимият обиколил собствения си автомобил „К.“, издърпал
съответния маркуч-прозрачен от 2 метра, който бил потопен в резервоара на
товарния автомобил „И.“, завил капачката и сложил маркуча пред предна дясна
седалка в краката, влязъл вътре и седнал на шофьорското място, като затворил
вратата. На свидетеля В. му направило впечатление, че преди за влезе в
автомобила си подсъдимият В. вдигнал капака на лек автомобил „К.“ и чак след
това влязъл вътре в автомобила. Свидетелят В. запомнил добре лицето на
подсъдимия, тъй като мястото било осветено и той го видял добре, като и записал
номера на автомобила. След това свидетелят В. звъннал на колегата си от
рецепцията на хотела и му казал да извика патрулка. След около пет минути на
място по подадения сигнал пристигнали отново същите полицейски служители –
свидетелите К.И. и Д.Ш., при което свидетелят В. им показал изтеглящия се в
това време автомобил на подсъдимия “**” с който той потеглил към улица „Б.“. Свидетелят
В. заявил на полицейските служители, че лицето, което кара колата, точи нафта и
се опитва да избяга. Полицейските служители се учудили и казали че току що са
проверили подсъдимия и че е служител на ***, при което последвали автомобила управляван от подсъдимия. На улица „ Б.“ пред № ** автомобила „К.К."
с рег.№ ******* управляван от подсъдимия бил спрян от
полицейските служители, след като същите пуснали синя лампа и звуков сигнал. След
като настигнали автомобила, управляван от подсъдимия В. отново полицейските
служители поискали от подсъдимия лични документи и установили, че това е същото
лице, което били проверили преди около петнадесетина минути. Свидетелите И. и Ш. установили, че цялата кола управлявана
от подсъдимия мирише на нафта. Подсъдимият бил поканен
да отвори управляваното от него МПС, при
което същият отворил първо шофьорската врата, после отворил предна дясна врата
и накрая отворил задната врата на автомобила. Полицейските служители видели, че автомобила е
пълен с множество и различни предмети
включително и с ПВС бутилки с
жълтеникава течност, като една бутилка от десет литра имало отзад в багажника,
а останалите бутилки отново пълни с жълтеникава течност, както и маркуч дълъг
пластмасов около два метра се намирали пред предна дясна седалка, долу на пода.
Полицейските служители забелязали, че има теч на гориво от лек автомобил “**”,
тъй като под колата се виждала течност, която миришела на нафта. След това
полицейските служители извикали дежурния офицер към 06 РПУ-П. за извършване на оглед на местопроизшествието.
До пристигане на огледната група подсъдимият следвало да стои зад автомобила К.К.,
за да бъде наблюдаван, но същият успял, тъй като вратата на автомобила била
отворена, /след като помолил да си вземе цигарите от автомобила /да вземе
маркуча и да го изхвърли от автомобила , като го изхвърлил в двора на
училището-ОУ“В.Л.“ на около 7-8 метра. При пристигане на място на огледната
група бил извършен оглед на местопроизшествието на ул.“Б.“ пред №** като със
същия оглед били иззети лек автомобил „К.
К.“ с ДК №** **** ** с намиращите се в нея две туби по десет литра жълта
течност, хранителни стоки, телефони, радиокасетофон, един брой пистолет „*****
22“, 7 броя боеприпаси, пълнител, три броя бутилки 1.5 литра, 1 брой прозрачен
маркуч от два метра, като последния бил намерен
в двора на училището от свидетеля И.. При извършване на огледа подсъдимия
доброволно оказвал съдействие на органите на полицията като включително
собственоръчно си извадил личното оръжие и боеприпасите за него от жабката на
колата. При зададен въпрос от страна на свидетелите Ш. и И. откъде е взел дизеловото гориво и бутилките, подсъдимият им
заявил, че бутилките с нафта са закупени
от шофьора на камиона, който бил спрял до него. На местопроизшествието бил
извикан свидетелят В. – началник на подсъдимия В. ***. Д.В. заявил на свидетеля В., че някакво лице с
някаква кола го изгледало лошо,като лицето с колата тръгнало и подсъдимият бил
спрял на неговото място до хотела за да види какво ще стане. Подсъдимият
разказал на свидетеля В., че докато стоял в колата и слушал музика около
половин час му замирисало на нафта и като слязъл, намерил малки шишета, които
прибрал в неговата кола, за да не ги вземе някой друг. За големите туби от
минерална вода, които били намерени в неговия автомобил, подсъдимият дал
обяснения пред свидетеля В., че ги бил купил по пътя за Х. от турски тираджия.
Колата била транспортирана до районното-06 РПУ-П., като подсъдимият я карал
доброволно, а свидетелят И. бил в колата
с него. Впоследствие на на 10.06.2011г. от 12.20 до 12.58ч. на улица „Л.Т.“ след № * на изхода на паркинга
на хотел „И.“ в град П. бил извършен оглед на местопроизшествие, при който били
иззети овлажнена земна пясъчна маса с мирис на нафта, проби от нафта от
резервоара на товарен автомобил „И.“ с ДК№ * ** *** и поставени в пластмасова
бутилка от два литра, като били изготвени фотоснимки. Видно от заключението на
така приетата химична експертиза, зеленожълтата
течност в представените бутилки иззети от на 10.06.2011г. от
местопроизшествието на ул.“Б.“срещу №**представлява
гориво за дизелови двигатели сходно помежду си по физикохимични показатели и
сходно с течността иззета от резервоара на товарния автомобил, като обемите на
дизеловите горива са общо 24.1 литри. По вътрешността на маркуча-прозрачен от 2
метра и иззетата пясъчна маса от местопроизшествието на улица „Л.Т.“ след номер
* в гр.П. се установиха следи от
дизелово гориво. Видно от заключението на така назначената и приета
съдебно-оценителна експертиза, стойността на дизеловото гориво-нафта е в размер на 24.1 литра е 57.84 лева. След
транспортирането на автомобила „К.К."
с рег.№ ******* в
06 РПУ-П. на процесното МПС като веществено доказателство бил извършен оглед
на веществено доказателство, при което били огледани и
описани всички находящи се в процесното МПС вещи.
По доказателствата:
Съдът прие горната фактическа обстановка въз основа на
събраните в хода на съдебното следствие доказателствени средства: гласни -преки
обясненията на подсъдимия, показания на свидетеля Б.В., свидетеля К.И., свидетеля
Д.Ш. и свидетеля Г.В., показанията на свидетеля Й.Б., показанията на свидетеля К.Ч.,писмени-
приложения протокол за оглед на местопроизшествие на ул.“Б.“ пред №**, приложения протокол за оглед на местопроизшествие на
улица „Л.Т.“ след № *, със съответно приложените фотоалбуми, протокол за оглед
на веществени доказателства от 10.06.2011 година, при което е извършен оглед на
лек автомобил „К.К. с ДК № ** **** **, заключението на химическата експертиза,
заключението на стоково оценъчната експертиза, писмени доказателства – от които
относими към предмета на доказване се явяват завереното копие на свидетелство за
регистрация част 1 на “**” с ДК№ *******, кадровата справка на подсъдимия В.
издадена от Началник на ******-***, *******
и заверено копие на специфична длъжностна характеристика на *************-***
Разглеждайки показанията на свидетелите
Й.Б. И К.Ч. прочетени и присъединени към доказателствената маса на
основание чл. 281 ал.1 т.4 НПК съдът ги кредитира изцяло относно времето, на извършване на деянието, мястото
на извършване на същото и начина на
извършване на същото, като кореспондиращи изцяло с останалата фактическа
обстановка, а именно показанията на св.В. и огледния протокол на местопроизшествието
извършени на ул.“Л.Т.“ след № *.
Обсъждайки показанията на св.В. съдът намира същите за последователни,
непротиворечиви и описващи фактическа обстановка, кореспондиращи с целия
доказателствен материал по делото. Свидетелят В. изначално още на фаза досъдебно производство и впоследствие в съдебната фаза е посочил
начина на разположение на автомобилите, характера на служебните си задължения
обосноваващи интереса му към моторни превозни средства намиращи се извън паркинга на хотела, времеизвършването на
съответните действия от негова страна, действията на полицейските служители при първоначалната проверка, неговите
действия при извършване на проверка какво се случва при двете моторни превозни
средства, какво точно е наблюдавал, а именно само вдигната капачка на
резервоара на товарния автомобил и маркуч
поставен вътре в резервоара. Същият е изяснил
как е записал номера на
управлявания от подсъдимия автомобил, че е видял мърдаща сянка , която
при повикване се е показала , като в съдебно заседание свидетеля посочи че това
именно е бил подсъдимия. Непротиворечиво и в двете фази на процеса остава
твърдението на св.В., че при запитване от негова страна на подсъдимия какво прави там, същия му е
отговорил, че чака шефа си. При преценка на неговите показания следва да се
акцентира вниманието върху факта, че същите са детайлни, абсолютно непротиворечиви, като въпреки факта, че в действителност не е видял
самото действие по точене на дизелово гориво-нафта от страна на подсъдимия,
свидетеля В. след като е видял
съответния маркуч и действията на подсъдимия по обикаляне на К.-та
не е изпускал местопроизшествието от очи, като по този начин е наблюдавал действията на
подсъдимия през цялото време до
залявянето му от органите на полицията.
Показанията на свидетеля И. и показанията на свидетеля Ш.
се припокриват като фактология. Единствено относно обстоятелството за даденото
обяснение от подсъдимия относно произхода на дизеловото гориво
пред св.И. е възникнало
съществено противоречие, което е наложило прочитане показанията на свидетеля в тази им част със
съгласието на защитника и подсъдимия.
Видно от заявеното в съдебна зала пред св.И.
подсъдимия е заявил че е закупил горивото от шофьора на камиона, който е бил спрял до него
По този факт от така възприетата фактическа обстановк липсват показания от
страна на свидетеля Ш. както на съдебната, така и на досъдебната фаза на процеса, като
съда поради това обстоятелство кредитира
имено показанията на свидетеля И..
Относно всички други факти, като време на извършване на първата проверка,
изтъкнати причини от подсъдимия за пребиваването му на местопроизшествието а
именно че чака жена си която е на банкет в хотела и поведението му на
същото място, начина му на легитимация
като полицейски служител, времето за
което са се отзовали и са пристигнали
повторно на местопроизшествието, лицето
което им е посочило оттеглящия се автомобил, начина на спиране на
автомобила, намерените вещи, бутилки и
маркуч в автомобила на подсъдимия ,
мястото на намиране впоследствие на
маркуча изхвърлен от подсъдимия и транспортирането на автомобила до районното
управление на *** показанията и на
двамата свидетели са последователни , непротиворечиви, взаимно подкрепящи се и очертаващи целия комплекс от така описаната
фактическа обстановка по делото.
Показанията на свидетеля В. присъединени към доказателствата по делото
посредством прочитане на основание чл. 281 ал.5 вр. ал.1 т.5 НПК и след съгласие на подсъдимия и неговия
защитник описват фактическата обстановка
относно поведението на подсъдимия след залавяне на същия от органите на ***.
Показанията на този свидетел съдът
анализира особено внимателно изхождайки от твърдените обстоятелства от страна на подсъдимия за влошени междуличностни взаимоотношения, като подсъдимият е изтъкнал като мотив за същите,
че в съответната служба, ръководена от свидетеля В., са извършвани проверки по
негова инициатива. Оценъчният характер, който
свидетелят В. е вложил в
изказването си по повод неговия подчинен подсъдимия В., също акцентира
вниманието на съда , че явно отношенията
между двете лица-подсъдимия и свидетеля се явяват обострени. В същото време изнесените
факти от страна на свидетеля В. за
кариерното израстване на подсъдимия, сравнени с кадровата му, справка се
оказват истина. От друга страна свидетелят е демонстрирал липса на категоричност относно съществени обстоятелства по делото, като
например броя на шишетата отзад в колата, от което би могло
да се направи извод, че същият е дал показания само и единствено
относно обстоятелствата, които пряко е наблюдавал и действително е запомнил.
Такива обстоятелства са показанията на свидетеля за дадените обяснения от
страна на подсъдимия пред него, за причината за оставане на подсъдимия на
местопроизшествието, за произхода на
съответните по-малки шишета с дизелово гориво, че ги е взел от
местопроизшествието, за да не ги вземе някой друг, за обстоятелството, че бил
закупил големите туби с дизелово гориво от турски тираджия по пътя за Х., за установената липса и за
намирането от страна на полицаите на конкретния маркуч, за извършения оглед на
местопроизшествието и за транспортирането на МПС “**” до РПУ-то. Тези показания на свидетеля,
разгледани при съпоставка с останалия
доказателствен материал, съдът намира за
безпротиворечиви , последователни и
допълващи цялостната картина за поведението на подсъдимия след залавянето му на мястото на извършване
на деянието. Би следвало да се изтъкне и
че негативният оценъчен характер по отношение на личността на подсъдимия от страна на
свидетеля В. не би могъл да повлияе върху цялостния извод за
достоверността на показанията му поради факта,
че житейски обосновано е поведението на подсъдимия в настоящата ситуация да не е възбудило
положителни чувства у свидетеля като
негов началник, поради възможността за цялостно
компроментиране на ръководената
от него дирекция, с оглед установените
действия от подсъдимия от страна на органите на полицията.
Досежно обясненията на подсъдимия съдът разглежда същите, като ги преценява
и съпоставя с останалия доказателствен
материал. Съдът кредитира обясненията на подсъдимия в следните части и относно следните факти, а именно: че на
сочената дата и място на 10.06.2011 год. в гр.П. е спрял управлявания собствен негов автомобил “**” с рег.№*******
до товарен автомобил „И.“, че му е била
извършена проверка от полицейските служители - свидетелите И. и Ш., като се е
представил с документите си на полицай, че
е прибрал в автомобила си така установените впоследствие пластмасова
бутилка от 10 литра с 8.2 литра нафта, пластмасова
бутилка с вместимост 10 литра с 9.1 литра нафта, пластмасова бутилка с вместимост
7 литра с 2.3 литра нафта, пластмасова бутилка с вместимост 1.5 литра с 1.5
литра нафта , пластмасова бутилка с вместимост 1.5 литра с 1.5 литра нафта,
пластмасова бутилка с вместимост 1.5 литра с 1.5 литра нафта, които
натоварил в собствения си „К.К."
с рег.№ *******, като едната бутилка от 10 литра сложил
отзад в автомобила, а останалите поставил на пода, пред предна
дясна седалка до шофьора, както и че
е взел маркуча, който е поставил на
мястото, отдясно до шофьора в краката,
че впоследствие е имало среща между него
и свидетеля В., при която последният се е поинтересувал какво става, че е
изчакал тръгването на св.В. и впоследствие
е потеглил с управлявания от него
автомобил по ул. „Б.“, където е бил спрян от патрулния автомобил повторно, че
за произхода на бутилките с гориво е отговорил на полицейските служители, че ги
е закупил от шофьора на камиона, както и че собственоръчно е изхвърлил от
автомобила маркуча, че сам си е закарал
автомобила в РПУ-то, като е бил придружаван от единия полицай.
Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия относно обстоятелствата, че
причината за спирането му на
местопроизшествието е бил фактът, че е бил притеснен от изгледало го странно от
преминаващ случайно автомобил лице и
желанието му да изчака дали автомобилът ще се върне. Времето на развитието на действията е след полунощ,
подсъдимият макар и полицейски служител е бил в извън работно време и в качеството му на полицейски служител не
се е включвало задължения по
проследяване на лица и обекти в конкретния момент. В този ред на мисли съдът намира, че е нелогично
описваното поведение от страна на подсъдимия. Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия и относно
обстоятелствата, че едва след като спрял на място, е забелязал провесения маркуч от резервоара на
товарния автомобил и че
впоследствие лице, което подсъдимият възприел като собственик на
товарния автомобил, му е продало
съответното количество нафта. Причините за това са следните: на първо
място обективираната първопричина от
подсъдимия за спирането му до товарния
автомобил изключва чисто логически формиралото се у него незабавно желание при
вида на маркуча да закупи конкретно количество дизелово гориво-нафта от непознат човек, нощем. На следващо място, необосновано е подсъдимият да формира представа, че
непознато лице, което го кара да чака за горивото и въпреки стърчащия маркуч, не го
налива пред него, а и впоследствие
му подарява въпросния маркуч с
мотива, че не желае да се цапа повече, е собственик на МПС-то - товарен автомобил и съответното гориво е негово. Всичко това е в противоречие както с дадените
обяснения от подсъдимия пред свидетеля В.
за произхода на дизеловото гориво
в малките и големите бутилки,
/които подсъдимият е разказал на св.В.,
че едните е взел от местопроизшествието, за да не ги вземе някои, а
големите ги е закупил от турски тираджия
край Х./, така и с нормалната практика за закупуване на дизелово гориво от
определените места и на конкретни цени,
още повече, че в близост до местопроизшествието има достатъчно бензиностанции. Съдът счита за защитна версия
от страна на подсъдимия твърденията му, че е бил заплашван от свидетеля В. и че
са му били търсени суми в размер на 30 лева от последния за конкретното количество гориво.
Такива факти не са установени в хода нито на досъдебното производство, нито на
съдебното следствие, тъй като подсъдимият, въпреки факта на пристигане на полицейските служители, не е споделил
подобни обстоятелства нито пред тях, нито пред свидетеля В.. Тези му обяснения
са в противоречие и с показанията на самия свидетел В., като съдът намира, че твърденията на подсъдимия за
поведението на В. са неподкрепени с други доказателства и се явяват
описване на безмотивно поведение от страна на свидетел
с цел дискредитиране на същия. На
следващо място, съдът не дава вяра на обясненията на подсъдимия относно факта, че не е давал обяснение пред свидетеля В.
относно произхода на бутилките с нафта,
тъй като видно от показанията на свидетеля такива са били дадени и то подробни. Съдът не кредитира и
обясненията на подсъдимия, че при извършването му на първоначална проверка пред полицейските служители, е дал обяснения,
че чака собственика на камиона, тъй като
видно от показанията на двамата
свидетели, същият е заявил, че чака жена си, която е на банкет в хотела.
Съдът кредитира в цялост
заключенията на така приетите в
съдебно заседание стоково-оценъчна
експертиза, видно от която стойността на отнетото количество дизелово гориво 24,1 литра е 57.84 лева, като стойността е 2.40 лева за
литър, както и химична експертиза според която зеленожълтата течност в
представените бутилки представлява гориво за дизелови двигатели сходно помежду
си по физикохимични показатели и сходно с течността, иззета от резервоара на
товарния автомобил”И.“, като обемите на дизеловите горива са общо 24.1 литри.
По вътрешността на маркуча и по иззетата
пясъчна маса от местопроизшествието на улица „Л.Т.“, след номер * са установени
следи от дизелово гориво според
заключението на експерта, което съдът
намира за обосновано и отговарящо в
цялост на така поставените въпроси.
По повод протокола
за оглед на местопроизшествие на ул. „Б.“, срещу № ** от 10.06.2010г. от
2.15 до 2.40часа , с който са иззети лек
автомобил “**” с ДК№******* с намиращите се в него две туби по 10л. с жълта течност, хранителни стоки,
телефони радиокасетофони , един брой пистолет „*****“
със седем броя боеприпаси в
пълнителя , три броя бутилки по 1.5
литра с жълта течност и един брой
прозрачен маркуч, на първо място,
така извършеният оглед, за който е съставен протокол, е оглед на
местност с цел да се разкрият, непосредствено да се изследват и запазят следите от престъплението . Огледът
е извършен в присъствието на две поемни
лица и на експерт-технически помощник,
като в тази връзка е процесуално издържан съгласно нормите на
чл.156 ал.1 и ал.2 НПК. В случая фактът, че
огледът е извършван през нощта, не го компроментира, тъй като е повече от
видно, че несвоевременното му извършване
би заличило следите от престъплението. Безспорно е, че при извършването
на огледа на мястото са намерени движими
вещи, които имат отношение към основния факт на доказване. Тези вещи са
приобщени към доказателствената маса чрез изземването им и в случая са вписани
в огледния протокол. Такива са автомобил „К. К.“ с ДК №** **** ** с намиращите
се в нея две туби по десет литра жълта течност, хранителни стоки, телефони,
радиокасетофон, един брой пистолет „***** 22“, 7 броя боеприпаси, пълнители,
три броя бутилки 1.5 литра, 1 брой прозрачен маркуч от два метра. Съдът намира,
че соченото действие не подлежи на съдебна санкция поради следните съображения:
След спирането на подсъдимия от
полицейските служители същият доброволно е
останал на местопроизшествието и е оказал съдействие на органите на полицията. В. доброволно
е отворил вратите на моторното превозно средство и е показал
местонахождението на конкретните веществени доказателства, собственоръчно е извадил пистолета и боеприпасите и го е предал на органите,
дошли да извършват оглед на местопроизшествието, като и впоследствие самоволно
е помогнал за транспортирането на процесното МПС на територията на 06 РПУ,
ведно с всички туби и бутилки, които са били намерени в МПС-то и огледани. Логиката
на законодателя при регламентацията на
съдебния контрол на фазата на досъдебното производство е свързана с идеята за необходимост от такъв контрол при осъществяване на процесуални действия, с
които се засягат правата и интересите на гражданите. Когато общественият
интерес е налагал засягане на личната сфера по начин, влизащ в колизия с волята
на лицето собственик, владелец или ползвател на съответните вещи при извършване на конкретния оглед е безспорно, че такава
съдебна санкция е следвало да се осъществи. В настоящия случай обаче се
касае за изцяло доброволни действия от страна на подсъдимия и пълно подпомагане на органите на досъдебното
производство, което негово поведение
естествено е отчетено от съда като смекчаващо вината обстоятелство,
поради които причини съдът не счита, /а и такова възражение от страна на
защитата не е правено/, че соченият протокол за оглед на местопроизшествие се е
нуждаел от съдебно одобрение в частта за изземване на горепосочените движими вещи. Следва единствено да се посочи, че
изземването на неиндивидуализирани движими вещи
като телефони, радиокасетофони и
хранителни стоки не може да бъде преодоляно,
като съдът намира, че като веществени доказателства по делото са иззети
единствено съответният автомобил, тубите
с бензин, маркучът и пистолетът с
пълнителя и боеприпасите към него.
Относно
неиндивидуализираните вещи като хранителни стоки, телефони и радиокасетофони, въпреки
проведените впоследствие огледи на
веществени доказателства на 10.06.2011г.
и на 27.07.2011г. на
автомобила “**” с ДК №** **** ** и на
избирателно подбрани вещи,
находящи се в л.а. “**”, огледани при втория оглед съдът намира, че по
отношение на тях, въпреки факта, че са индивидуализирани с конкретните огледи,
не биха могли да се третират като веществени доказателства по делото.
Досежно протокола
за оглед на местопроизшествие от 10.06.2011г. на ул.“Л.Т.“, след № *, при който са иззети земно-пясъчна маса и проби от нафта от резервоара на влекача, съдът намира, че
същият се явява годно доказателствено средство, изготвен е съобразно НПК и в тази връзка се явява доказателство за
проведеното процесуално-следствено действие.
Относно писмените доказателства съдът намира, че приложеното заверено
копие на регистрационен талон категорично
доказва , че подсъдимият е едноличен собственик
на процесното МПС –”**”, послужило за извършване на инкриминираното
деяние. Относно приложената кадрова справка-оригинал и специфична длъжностна характеристика-заверено
копие съдът намира същите за годни доказателствени източници, като първият
представлява официален документ, а и двете
писмени доказателства доказват квалифициращия елемент по чл.195, ал.1, т.9 от НК, а именно, че подсъдимият е лице от
състава на ***.
От правна страна:
От
така установената фактическа обстановка съдът намира, че подсъдимият В. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.
195, ал. 1, т. 4, пр.1 и пр.2, т.9 вр. чл.
142 ал.2 т.6 пр.4 , вр. чл. 194, ал. 1
от НК.
От
обективна страна се установи, че подсъдимият на 10.06.2011 год.
в гр.П. чрез използване на моторно-превозно средство -
л.а. „К.К." с рег.№ ** **** ** и чрез използване на техническо средство -
маркуч, е отнел чужди движими вещи - 24.1 литра дизелово гориво - нафта на
стойност 57.84 лева от владението на Й.Б. и К.Ч. - граждани на Р.М. и Р.Р., без
тяхното съгласие,
с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е извършена от лице по
чл.142 ал.2 т.6 np.IV от НК, а именно от състава на Министерството на
вътрешните работи - престъпление по чл. 195, ал. 1, т.
4, пр.1 и пр.2 ,т.9 вр. чл.
142 ал.2 т.6 пр.4 , вр. чл. 194, ал. 1
от НК.
Свидетелите Й.Б.
и К.Ч. са упражнявали фактическа
власт върху конкретните литри дизелово гориво, /които се явяват движими вещи/,
като са имали възможност за фактическо
ползване и разпореждане със съответните движими вещи, като вещите са били именно в тяхно владение. Подсъдимият
ги е отнел, като е прекъснал фактическото владение на
свидетелите Б. и Ч. и е установил своя
фактическа власт, свое владение върху
24.1литра дизелово гориво-нафта, като е налял инкриминираните литри дизелово
гориво посредством маркуч, натоварил ги е в собственото си МПС и се е отдалечил
от местопроизшествието. Безспорно установено по делото е, че свидетелите Ч. и Б. не са давали съгласие за отнемането на
дизеловото гориво, както и че подсъдимият В. е завладял съответните литри
инкриминирано гориво. В настоящия случай говорим и за юридическо, и за
фактическо довършване на деянието. В
случая се касае за извършване на
квалифицирана кражба от лице от състава на ***, тъй като видно от писмените
доказателства по делото, подсъдимият към датата 10.06.2011г. е работел в *** като ************-***. Същият
е извършил кражбата чрез използване на
техническо средство –маркуч. Техническото средство се явява такова, тъй като съответният
маркуч е вещ, създадена от човека и ползвана от подсъдимия за източване на
конкретните литри дизелово гориво. Престъплението е извършено от подсъдимия чрез
употреба на техническото средство
маркуч, а именно чрез всмукване през маркуча
на горивото от резервоара и
ползвайки физичния принцип за скачените съдове, в случая резервоара на т.а. „И.“ и конкретните бутилки с различна вместимост и в този смисъл ползване на маркуча по
предназначение. Безспорно е и че
кражбата е извършена и чрез
моторно превозно средство, тъй като
конкретната “**” се движи
със собствен механизъм –двигател
и неговата механична тяга е послужила на първо място за придвижване на
подсъдимия до местопроизшествието и
за отдалечаване с откраднатите вещи, които са били
натоварени в конкретното МПС- а именно
инкриминираните 24.1 литра дизелово гориво.
От субективна страна престъплението е извършено с пряк
умисъл, при което В. е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, което е извършил, съзнавал е и
общественоопасните последици, предвиждал е настъпването им и пряко ги е целял.
В настоящия случай е налице и допълнителният
субективен признак на състава, а именно намерението противозаконно да се
присвоят отнетите чужди движими вещи.
Възнамеряваната присвоителна дейност от страна на подсъдимия безспорно е противозаконна , тъй като в
съзнанието на дееца тя е
безвъзмездна и от друга
страна се проявява във възнамерявана
фактическа или юридическа присвоителна дейност, която дейност
като намерение е обективирана с
цялостното поведение на подсъдимия по оттегляне от местопроизшествието ведно с инкриминираните
вещи.
По
изложените съображения съдът призна подсъдимия Д.Д.В.
за виновен в
извършването на престъплението по престъпление по чл. 195,
ал. 1, т. 4, пр.1 и пр.2 ,т.9 вр. чл. 142 ал.2 т.6 пр.4 , вр. чл. 194, ал. 1 от НК.
По аргументите на защитата :
Твърденията
на адв.С., че обвинението е
недоказано поради факта, че
версията на подсъдимия в
дадените от него обяснения,
че е закупил дизеловото гориво от
шофьора на камиона ,
се подкрепя от показанията на
свидетелите И. и
Ш., не намира опора в доказателствената маса. Съдът счита, както бе изтъкнато по-горе
, че твърденията на подсъдимия за
произхода на дизеловото гориво се явяват
негова защитна версия, тъй като в
обема на доказателствената съвкупност
фигурират и показанията на свидетеля В., пред когото подсъдимият е дал
крайно различно обяснение за произхода на
съдържанието на различните видове бутилки , намерени в автомобила му. На следващо място,
процесуалният
представител на подсъдимия изразява съмнение относно времевите параметри на осъществяване на деянието, като изтъква, че в този ред на мисли показанията на
свидетелите Ш. и И. са недостоверни поради невъзможността
такова количество дизелово гориво да се
налее за такова кратко време. Съдът
счита, че с оглед така възприетата от съда
фактическа обстановка и
събраните доказателства, към момента на извършване на първата проверка действително
полицейските служители не са констатирали маркуч и туби, с които
и в които да се точи гориво.
Самата проверка от полицаите
е била изключително краткотрайна и то след като служителите са забелязали, че подсъдимият е извън колата и се крие, а и с оглед представянето
от последния на служебна карта и формална.
Обективно, след извършване на
проверката от полицейските служители, е имало период от време около 10 минути
до идването на св.В.,
видно от чиито
показания същият
е видял вече поставения маркуч в
резервоара на товарния автомобил, което
означава, че от момента на първата полицейска проверка действията на точене на гориво от страна на
подсъдимия са били започнали и са продължавали и към момента на осъществяване
на контакт между подсъдимия и св.В.. От
този момент до придвижването на
свидетеля В. до къщичката на пазачите, откъдето
се е обадил на рецепцията,
за да бъде извикана полиция и до идването на полицейските служители повторно е
изминал още един период от 10 минути, като
в този период подсъдимият
е имал възможност да приключи с осъществяваната
от него дейност и да прибере маркуча. В този времеви период, а и с оглед диаметъра на
маркуча, който бе огледан в
съдебно заседание, при предявяването
на веществените доказателства, съдът намира, че обективно е
възможно да се източи инкриминираното количество дизелово гориво от 24.1 литра.
По
вида и размера на наказанието:
За
престъплението по престъпление по чл. 195,
ал. 1, т. 4, пр.1 и пр.2 ,т.9 вр. чл. 142 ал.2 т.6 пр.4 , вр. чл. 194, ал. 1 от НК съдът определи вида на наказанието съгласно чл. 54 от НК
в рамките на законоустановените размери от една до десет години „лишаване от свобода“.
При индивидуализацията на наказанието съдът прие като
смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало, оказването на
съдействие от страна на подсъдимия на
органите на досъдебното производство и ниската стойност на предмета на
посегателство.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете
времето и начина на осъществяване на конкретното деяние –през нощта, както
и броя на квалифициращите елементи на
престъплението
При индивидуализация на
наказанието на Д.В. за престъплението по чл. 195, ал.
1, т. 4, пр.1 и пр.2 ,т.9 вр. чл.
142 ал.2 т.6 пр.4 , вр. чл. 194, ал. 1
от НК съдът се ръководи от
принципите, че то следва да
отговаря на тежестта на извършеното
престъпление, личността на дееца и целите по чл.36 НК.
Като взе предвид, че конкретната стойност на така
нанесената имотна вреда не отличава соченото престъпление само по себе си с по-висока
степен на обществена опасност от обичайните от същия вид, настоящият състав
прие, че наказанието „лишаване от свобода“ следва да бъде определено към
минималния размер на посоченото в закона и наложи такова от една година „Лишаване от свобода“, при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства към то отегчаващите.
Съдът намира, че няма пречка за приложението на чл. 66,
ал. 1 от НК спрямо наказанието „Лишаване от свобода“, наложено на
подсъдимия Д.В.. Същото не надвишава три
години, деецът не е осъждан и за поправянето и превъзпитанието му според
съдебния състав не се налага да изтърпява ефективно наказанието. За постигане
целите на специалната превенция не е нужно този подсъдим да бъде поставян в
затворническа среда и обкръжение, още повече, че евентуалната социално изолация
на подсъдимия чрез установяване на същия
в затворническо заведение, би се явило
неоправдано тежка. При евентуално ефективно наказание същото очевидно би
надхвърлило целите, които се преследват с него, а именно за поправяне на
извършителя.
Съдът отчита, че за постигане на баланс на специалната и
общата превенция и с оглед личностовите особености на подсъдимия следва да бъде
отложено изпълнението на наложеното на подсъдимия Д.Д.В. наказание „лишаване от
свобода“ в размер на една година
“Лишаване от свобода“ с изпитателен срок от три години, който тече от влизане в законна сила
на присъдата.
Като взе впредвид , че подсъдимият е бил фактически
задържан на 10.06.2011г. до 13.06.2011г. с постановление за 72 часа от прокурора,
съдът на основание чл. 59, ал.1, т.1 НПК
приспадна този период, считано от
10.06. до 13.06.2011г. от общото
определено наказание.
По
веществените доказателства:
Съдът с присъдата си е определил, че веществените
доказателства лек автомобил “**” с ДК№****** следва да бъде отнет в полза на държавата, както и един брой
прозрачен маркуч .Съответните веществени доказателства безспорно принадлежат на
виновния, като същото се доказва и от писмените доказателства по делото –така
приложеното копие на регистрационен талон
на процесното моторно превозно средство, видно от което подсъдимият е единствен негов собственик и съответно са послужили за извършване на
престъплението .
Досежно останалите
изброени вещи в присъдата един брой найлонова торбичка с надпис „DM –
тук съм човек“, един брой фенер пластмасов, един брой син платнен сак с капак,
с находящ се в него един брой лаптоп „Тушиба“, сер. № ******, един брой черни
на цвят слушалки с микрофон, един брой мишка „Омега“, един брой адаптер с кабел
за захранване на лаптоп „LITEON“, един брой диск, един брой бяла тениска, един
брой USB памет 4GB марка „MAXEL", SP карта SANDISK 2 GB, поставена в мини
адаптер марка "KINGSTON", спортен сак, зелен на цвят, използвани
спортен екип и тениски, бинокъл марка"Сакста", ваучер „М-тел прима“ с
№ *********, черна кожена чанта с капак с две прегради, в която се намират: 1
бр. автомобилен ключ с надпис „Орион“, 1 бр. моб. апарат марка ,,SAMSUNG
"c YMEI **********, без СИМ-карта, 1 бр. ръчен часовник с надпис
„MOVINA" , картодържател на СИМ-карта с надпис „GLOBUL" с № ************,
пластмасова кутийка, в която има две СИМ-карти на „М-тел“ № *************, и на
„GLOBUL“ с № **************, както и мини SQ карта 2 GB и адаптер за микро SD
карта с надпис „MAXEL", черна найлонова торбичка с надпис „KENVELO",
картонена кутия - синя на цвят с надпис ,,RF Detektor", устройство - сиво,
правоъгълно, в горния ляв край с антена и слушалки, синя найлонова торба с
надпис „NIVEA", кафяв кожен портфейл с касови бележки, черен мъжки
портфейл, калкулатори, банкнота от 2 лв. сер. № ******, банкнота 10 лв. сер. № *******
банкнота 10 денара сер. № ** *****, 1 банкнота от 5 Щ.Д. ** ******, 1 бр.
банкнота 5 евро № *********, 1 бр. банкнота 10 евро № * ********, листчета
надписи и касови бележки, рeг. талон № - I-ва част на л.а. марка “**” и peг.
тал. I-ва част на „* *", ключодържател с 10 бр. ключове, черно шушлеково
яке, маратонки, чехли, джапанки, къси панталони, риза, тениска и др. дрехи -
всичките използвани, шоколадови бонбони, консерви риба, кутийки бира, ядки,
безалкохолно и др., 1 бр. бутилка 10л. с надпис „Свежест“ с безцветна течност,
без мирис, бяла найлонова торбичка, черни мъжки боти № 40, кафемелачка марка
„BOSH''-бяла на цвят, без номер, разклонител с три гнезда, сешоар марка
„SEVERIN", 20V, 1 бр. АРК марка „Форд“ сер. № *****-употребяван , тостер
„ELIT“, модел EWM- 27Ач, 1 бр. бели спортни обувки „Пул", 1 бр. чифт мъжки
обувки № 42, 1 бр. черни обувки, 2 буркана инстантно кафе, 2 бр.
енергоспестяващи крушки, 1 пакет вафли -175, 1 пакет макарони, 6 бр.
самозалепващи се закачалки , 2 бр. течни сапуни-500мл., 1 бр. бутилка доматен
сок, ръжени спагети, 4 бр. бутилки „Пепси-лайт", 3 бр. аудио касети, 1 бр.
книга „Творби и проблеми", 2 бр. бутилки по 1 л. зехтин , консерви – 4
бр., лък за ножовка , градински тризъбец, кутия с инструменти -гаечни ключове ,
клещи , отвертки, кутия от обувки - шоколадови десерти , 5бр. сензори в кутии,
2 броя брадви марка „Cadget“, съдомиялна машина „НАID ELEKTRONIK" МОДЕЛ
AEDW 440VY, микровълнова печка АЕG, 2бр. пистолети за топло лепене, 2 бр.
халогенен прожектор 500 W, 1 бр. АРК марка „PIONIER" сер. № ********, Ауто
CD марка "Универсум „ № *********, ренде -мелачка модел СХ R, кутия с
надпис „MUND DUSHE“ марка TSM с устройство в нея, CD аудио устройство марка
„SONI" с № *****, усилвател „SET SOUND“ -400W № *******, 1 бр. лентов
фотоапарат марка „ТСМ“ - с лента и черен калъф, 1 бр. мобилен апарат марка
„Филипс“ с YMEI ************* - без СИМ-карта с батерия, мобилен апарат марка
„Панасоник“ модел „ЕВ -G520" с YMEI **************-без сим-карта, с
батерия, мобилен апарат марка „Филипс“, модел „DSD128 HY" с YMEI ***************,
зарядно устройство за „Панасоник“, 1 бр. слушалка за „Панасоник“, батерия за мобилен
апарат J 520, 1 бр. римска свещ - неупотребявана, 1 бр. рибарска пръчка с
макара марка „KONCEPT", 2 бр. договори за кредит овърдрафт; 1 бр. договор
за покупко-продажба на моторно превозно средство - лек автомобил К.К.",
рег.№ ** **** **; 1 бр. пълномощно, издадено на В.Б.М.; 1 бр. здравно
осигурителна книжка на Д.Д.В.; 1 бр. лична здравна книжка *** на Д.Д.В.; 8 бр.
CD-R, 4 бр. CD DVD, 5 бр. CD с програмни продукти; 1 бр. найлонов плик,
съдържащ 2 бр. гривни от жълт метал - едната с дължина 20 см. и ширина около 1
см., а другата - с дължина 22 см. и ширина около 5мм.; 1 бр. найлонов плик,
съдържащ 1 бр. кръст от жълт метал с инкрустирани прозрачни камъчета с дължина
5 см.; 1 бр. пръстен от жълт метал с малък зелен камък; 1 бр. пръстен от жълт
метал с черен камък; 1 бр. пръстен от жълт метал с кафяв камък и две малки
прозрачни камъчета; 1 бр. мобилен телефон "NOKIA", модел 5530 с IMEI **************;
1 бр. мобилен телефон "SAMSUNG", модел SGH-i900V с IMEI *************;
1 бр. мобилен телефон "SAMSUNG", модел SGH-D900i с IMEI **************;
1 бр. мобилен телефон "VODAFON", модел 226 АХ 2007CS2 с IMEI *********************;
2 бр. калъфи за мобилни телефони; 2 бр. СИМ-карти от „М-тел" с №№ ************
и ***********; 2 бр. СИМ-карти от „Глобул" с №№ ************ и *****************,
с изключение на огнестрелно оръжие *****
, кал.22 № 002211 , два броя пълнители
за патрони и 16 броя патрони съдът намери , че същите не
са иззети по предвидения за това в НПК
ред и съответно не представляват веществено доказателство по НПК по настоящето
наказателно производство , като обаче
е налице фактическото задържане, поради което
съдът се е произнесъл в присъдата
и относно тях, като ги е върнал на подсъдимия, който всъщност се явява лицето,
чието владение върху съответните вещи е било прекъснато.
По разноските:
С оглед изхода на делото,
като призна подсъдимия за
виновен по повдигнатото му обвинение,
съдът на основание чл. 189, ал.3 НПК го осъди да заплати изцяло направените по делото разноски в общ размер от 1140,78 лева за изготвените
и приети експертизи, за разноските на свидетелите и за извършените преводи на така изпратените
съдебни поръчки и за преводач.
По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
Съдия: