№ 350
гр. с., 17.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – с., VII СЪСТАВ, в публично заседание на десети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Никола Г. Маринов
при участието на секретаря Христина П. Панайотова
като разгледа докладваното от Никола Г. Маринов Административно
наказателно дело № 20212230200913 по описа за 2021 година
Производството е по повод жалба от В. З. В. против НП
0
№460/05.02.2021г. на Началника на РУ на МВР- с., с което на
жалбоподателката на основание чл.264, ал.1 от ЗМВР е наложено наказание
„Глоба” в размер на 500 лева за извършено нарушение на същата разпоредба.
Моли съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно.
Жалбоподателката, редовно и своевременно призована не се явява в
съдебно заседание. Изпраща упълномощен процесуален представител, който
счита обжалваното наказателно постановление за незаконосъобразно и моли
същото да бъде отменено.
В съдебно заседание органът, издал обжалваното наказателно
постановление изпраща свой представител, който не се явява. Изпраща
становище по съществото на делото като моли съда да отхвърли жалбата и да
потвърди наказателното постановление.
След преценка на събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на
делото съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
На 27.01.2021г. свидетелите Н.К. и И.С. били изпратени по сигнал от
дежурния в кв. „Дружба“ бл.4, вх.Д пред апартамент 16, където
жалбоподателката и нейния син имали конфликт и се карали. Свидетелят К.
1
отправил към жалбоподателката устно полицейско разпореждане тя да спре
да се саморазправя със сина си, да не вика и да не крещи. Жалбоподателката
не изпълнила това разпореждане, а продължила да се саморазправя със сина
си. Св. К. приел, че жалбоподателката съзнателно пречи на полицейските
органи да изпълняват задълженията си по служба, а именно разясняване на
законовия ред на двете страни и съставяне на протоколи за предупреждение.
Той съставил на жалбоподателката акт за установяване на административно
нарушение като приел, че тя е нарушила разпоредбата на чл.264, ал.1 от
ЗМВР. Въз основа на този акт впоследствие Началникът на РУ на МВР- с.
издал на 05.02.2021г. обжалваното наказателно постановление като приел, че
жалбоподателката е извършила описаното нарушение и й наложил наказание
„Глоба” в размер на 500 лева.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът
направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена в законоустановения
седемдневен преклузивен срок от лице, имащо правен интерес от
обжалването и разгледана по същество е основателна. По делото безспорно се
установи, че жалбоподателката на 27.01.2021г. около 23,10 часа е била
проверена от двамата полицейски служители, свидетелите Н.К. и И.С..
Установи се по несъмнен начин, че св. К. е отправил устно полицейско
разпореждане на жалбоподателката да не вика и крещи и да спре да се
саморазправя със сина си. Доказа се по несъмнен начин, че това полицейско
разпореждане жалбоподателката не е изпълнила, а е продължила да се
саморазправя, да вика и да крещи. Разпоредбите на ЗМВР задължават
гражданите да съобразяват своите действия при отправени полицейски
разпореждания във връзка с действащото законодателство. В разпоредбата на
чл.6 от ЗМВР са регламентирани изчерпателно основните задачи на МВР, т. е.
на неговите органи. Като такива основни задачи са изведени защитата на
обществения ред и на правата и свободите на гражданите. Ето защо
полицейските органи действително имат правомощия да издават
разпореждания за преустановяване на действия нарушаващи обществения
ред. За да са налице такива действия които нарушават обществения ред те
следва да нарушават конкретна нормативна разпоредба като в настоящия
случай жалбоподателката след като е била надлежно предупредена да спре да
се саморазправя със сина си, да спре да крещи и да вика не е изпълнила това
2
устно полицейско разпореждане и съдът счита, че това е нарушение на
разпоредбата на чл.64 от ЗМВР. Неясно защо административнонаказващият
орган вместо да санкционира жалбоподателката за това нарушение е приел, че
се касае за много по- тежкото нарушение описано в нормата на чл.264, ал.1 от
ЗМВР. Неизпълнението на разпореждане на орган на МВР, направено в
изпълнение на функциите му и противозаконното пречене на орган на МВР да
изпълнява функциите си са уредени в закона като изпълнителни деяния на
две отделни административни нарушения. По чл.257, ал.1- който не изпълни
разпореждане на орган на МВР направено в изпълнение на функциите му, ако
извършеното не съставлява престъпление се наказва с глоба в размер от 100
до 500 лева, а по чл.264, ал.1- който противозаконно пречи на орган на МВР
да изпълнява функциите си се наказва с глоба от 500 до 1000 лева, ако
извършеното не съставлява престъпление. Видно е, че в настоящия случай
нарушителката следва да носи отговорност за нарушение по чл.257, ал.1 от
ЗМВР, тъй като именно този състав е осъществен. Съдът счита, че
жалбоподателката е следвало да носи административнонаказателна
отговорност именно за това нарушение, а не за нарушение по чл.264, ал.1 от
ЗМВР.
Ето защо съдът счита атакуваното наказателно постановление за
незаконосъобразно, тъй като жалбоподателката В.В. е наказана за нарушение,
което не е извършила. Поради тази причина наказателното постановление
следва да се отмени.
Предвид изложеното съдът
РЕШИ:
0
ОТМЕНЯ НП №460/05.02.2021г. на Началника на РУ на МВР- с., с
което на В. З. В. с ЕГН ********** на основание чл.264, ал.1 от ЗМВР е
наложено наказание „Глоба” в размер на 500 (петстотин) лева като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд- гр. с. в 14- дневен срок от съобщаването му на
страните.
3
Съдия при Районен съд – с.: _______________________
4