РЕШЕНИЕ
№ 215
гр. Велико Търново , 19.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ в публично заседание
на пети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ГАЛЯ ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №
20204110102483 по описа за 2020 година
Производството е образувано по предявен иск за признаване на уволнението за
незаконно и за неговата отмяна, с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1 от КТ. Движи се по
реда на глава ХХV “Бързо производство” от ГПК.
В исковата си молба ищецът П. В. В. излага твърдения, че е бил в трудово
правоотношение с ответното дружество, по силата на сключен трудов договор №*****.,
сключен на основание чл.70 ал.1 от КТ за длъжността „агроном” и за срок от една година,
със срок на изпитване шест месеца от датата на постъпване на работа. Сочи се, че в
предвидения изпитателен срок работодателят не е упражнил правото си да прекрати
трудовия договор. Ищецът заявява, че си намерил друга работа на безсрочен трудов договор
и депозирал в администрацията на работодателя си „Е”ЕООД, намираща се в с.Б, Стопански
двор, предизвестие с вх.№******г. с правно основание чл.326 ал.1 и ал.2 от КТ. Ищецът
заявява, че в отговор на предизвестието, на 11.09.2020г. му било връчено писмо-покана за
предоставяне на писмени обяснения с мотив, че системно бил нарушавал служебните си
задължения. На 14.09.2020г. ищецът депозирал писмени обяснения пред работодателя,
заведени с вх.№***** Ищецът заявява, че междувременно, на 15.09.2020г сключва трудов
договор с новия си работодател „Г Г”ЕООД, сключен за неопределено време, като е
следвало да постъпи на работа на 16.09.2020г. Ищецът сочи, че сутринта на 15.09.2020г. се
явил в с.Б мястото, където полагал труд при работодателя „Е”ЕООД и депозирал заявление
за прекратяване на трудовия договор с този работодател. Помолил трудовата му книжка да
бъде незабавно оформена и предадени документите. Ищецът сочи, че предал заявлението си
в 9,20ч на служителката М Х, която му казала, че трябва да изчака за входящ номер, за да се
обработи документа. Ищецът заявява, че до 13,30ч не получил входящ номер на заявлението
1
си, нито документи и трудова книжка, поради което се обадил по телефона на Дирекция
„******” и провел разговор със служителка от Дирекцията, която го посъветвала да изпрати
заявлението си по куриер. Ищецът изпратил по куриерска фирма заявлението за
прекратяване на трудовия договор до работодателя, като поискал същото да бъде доставено
същия ден. В късния следобед получил обаждане по телефона от служителката Х, която му
съобщила, че може да получи трудовата си книжка, оформена. Ищецът заявява, че се върнал
и получил единствено трудовата си книжка, като малко след това установил, че в нея като
основание за прекратяване на трудовото правоотношение е вписано уволнение по чл.190
ал.1 от КТ. Депозирал жалба в „*****” и на следващия ден-16.09.2020г. разбрал от
служители на работодателя „Е”ЕООД, че трудовото му правоотношение е прекратено
поради наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и заповеди №*****, за които
разбира, че му били връчени при отказ, което оспорва с твърдения, че не са правени опити да
му връчват заповедите. На следващо място ищецът твърди, че заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение” е издадена при нарушаване на императивните
разпоредби на КТ-не е мотивирана, не са посочени конкретни нарушения, кога са открити от
работодателя и др. Ищецът счита, че наложеното му дисциплинарно наказание е
незаконосъобразно и поради това, че трудовото му правоотношение е било прекратено на
друго основание и моли съда да признае за незаконно уволнението и същото за бъде
отменено, както и да бъде допусната поправка в трудовата книжка на основанието за
прекратяване на трудовото правоотношение, което да се счита прекратено на основание
чл.327 ал.1 т.7 от КТ, тъй като към момента на издаване на уволнителната заповед, между
него и работодателя не е съществувало трудово правоотношение, поради настъпило
прекратяване в предходен момент- на основание чл.327 ал.1 т.7 от КТ. Моли за уважаване на
предявените искове. Претендира разноски.
Ответното дружество в подадения отговор оспорва предявените искове като
неоснователни и недоказани по изложените в отговора съображения. Счита, че трудовото
правоотношение с ищеца е прекратено на основание издадените от работодателя заповеди за
дисциплинарно уволнение, които твърди, че са връчени на ищеца при условие на отказ да ги
получи, което ищецът удостоверил с разписка от 16.09.2020г. Ответникът заявява, че от
ищеца били поискани обяснения преди налагане на дисциплинарното наказание и трудовото
правоотношение е прекратено с тази заповед. Ответникът заявява, че представеното от
ищеца заявление за прекратяване на трудовото правоотношение не е получавано от
работодателя, който не е наясно със съдържанието му, поради което оспорва прекратяването
на трудовото правоотношение от страна на работника. Отправя искане за отхвърляне на
предявените искове. Претендира разноски.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
Ищецът П. В. В., въз основа на трудов договор №*******., е бил в трудово
правоотношение с ответното дружество „Е”ЕООД на длъжност „агроном”, като трудовият
2
договор е срочен, сключен на основание чл.70 ал.1 вр. чл.68 ал.1 от КТ за срок от една
година, със срок за изпитване в полза на работодателя- 6 месеца от датата на постъпване на
работа на работника.
По делото е представено и прието като доказателство заверен препис от предизвестие
от 03.09.2020г. отправено от ищеца П В до работодателя за прекратяване на трудовото
правоотношение, с тримесечно предизвестие. Видно от отбелязването върху него същото е с
вх.*****
На 11.09.2020г. работодателят е отправил до ищеца искане за предоставяне на
писмени обяснения относно „констатирано системно забавяне на служебните задължения, в
т.ч. изготвяне на дневници за растителна защита, както и неспазване на реда и начина на
ползване и местодомуване на служебния автомобил”.
Ищецът е дал писмени обяснения в предоставения му срок до 14.09.2020г., в които е
изложил, че „до момента не са му предоставени дневници за растителна защита, в които да
нанася данни от неговата компетентност, както и че не са му предоставени инструкции
относно реда и начина на ползване и местодомуване на служебния автомобил”.
Ищецът е представил по делото заверен препис от заявление за прекратяване на
трудовия договор на основание чл.327 ал.1 т.7 от КТ, с което уведомява работодателя, че
считано от 15.09.2020г. прекратява трудовото правоотношение, на основание чл.327 ал.1 т.7
от КТ, поради преминаване на друга работа за неопределено време.
По делото е представен трудов договор от 15.09.2020г., сключен между „Г г”ЕООД и
ищеца, по силата на който трудов договор ищецът приел да изпълнява в посоченото
дружество длъжността „експерт, маркетинг”, като трудовият договор е сключен за
неопределено време и работникът се задължава да постъпи на работа на 16.09.2020г.
Представена е и длъжностна характеристика за длъжността „специалист по маркетинг”.
На 15.09.2020г. ищецът депозирал пред „*****” сигнал срещу ответното дружество,
в който е изложил, че на 15.09.2020г. сутринта в 8,30ч се явил на работното си място, за да
депозира заявление за прекратяване на трудовото правоотношение, но не получил входящ
номер на заявлението, което предал на служителка-деловодител във фирмата. В сигнала е
изложено, че след като не получил входящ номер до обяд, след телефонен разговор със
служител в „Инспекцията по труда”, ищецът изпратил заявлението за прекратяване на
трудовия договор по куриер. Междувременно получил телефонно обаждане от
деловодителката, която приела заявлението му, че може да се яви, за да получи входящ
номер и трудовата си книжка. На място във фирмата, получил трудовата си книжка, но не
му бил даден входящ номер за заявлението за прекратяване на трудовото правоотношение.
След като прегледал трудовата си книжка установил, че в нея е записано „уволнение” по
чл.190 ал.1 от КТ.
По делото е представен заверен препис от трудова книжка на ищеца, в която е
3
вписано прекратяване на трудовото правоотношение с ответното дружество на основание
чл.190 ал.1 от КТ, считано от 15.09.2020г., както и вписано трудовото правоотношение
считано от 16.09.2020г., по трудов договор, сключен с „Г г” ЕООД.
По делото е представен заверен препис от товарителница от куриерска фирма, с
подател ищеца и получател ответното дружество, от дата 15.09.2020г. и от същата дата
отбелязване върху товарителницата „отказ” за получаване на пратката с дата и час
15.09.2020г.-16,40ч.
По делото е представена разписка от 16.09.2020г., с която ищецът е удостоверил, че
получил заповед за прекратяване на трудовото правоотношение и заповед за налагане на
дисциплинарно наказание от 15.09.2020г., които отказал да получи на 15.09.2020г, при
връчването им в присъствие на двама свидетели.
Със заповед №****. на Управителя на „Е”ЕООД, на ищеца е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение” за извършено системно нарушение на трудовата
дисциплина, изразяващо се в системно забавяне изготвянето и депозирането пред
управителя или прекия ръководител на дневници за растителна защита за месеците
03,04,05,06,07,08. 2020г. Върху заповедта е отбелязано, че е връчена при отказ на работника
да я получи, удостоверен с подписа на двама свидетели.
Със заповед №******г. на управителя на „Е”ЕООД е прекратено трудовото
правоотношение на ищеца с ответника на основание чл.190 ал.1 т.3 от КТ поради налагане
на дисциплинарно наказание „уволнение”. Върху заповедта е отбелязано, че е връчена при
отказ на работника да я получи, удостоверен с подписа на двама свидетели.
По делото е представена длъжностна характеристика за длъжността „агроном” в
ответното дружество, акт за връчване на длъжностна характеристика от 02.03.2020г. и
разписка от ищеца, че е запознат с длъжностната характеристика.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите П В К и Е Т
П. Свидетелят К разпитан каза,че работи като „организатор производство” в ответното
дружество и в това си качество е давал преки задачи на ищеца. Свидетелят заяви, че ищецът
системно използвал служебния автомобил за лични цели, имало повреда на служебно
имущество при ПТП, не водел дневник за растителна защита. Свидетелят каза, че поискал от
ищеца дневник за растителна защита, когато предстояла проверка от ДФ- З. Свидетелят
заяви, че дневниците за растителна защита трябвало да се водят ежемесечно. Свидетелката
П, която работи в ответното дружество на длъжност „отчетник трудови възнаграждения”,
разпитана каза, че на 15.09.2020г., преди обед, към 10.00ч, видяла ищеца във фирмата,
където работи и поискала да му връчи заповед за дисциплинарно уволнение и прекратяване
на трудовия договор, но той отказал да ги получи, като двама служители, които тя извикала,
били свидетели на неговия отказ да му бъдат връчени заповедите.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи
4
следните правни изводи:
Предявеният иск за признаване на уволнението за незаконно и за неговата отмяна, с
правно основание чл.344, ал.1, т.т.1 от КТ е допустим.
Разгледани по същество искът е основателен по следните съображения:
По делото не е спорно,че страните са били в трудово правоотношение по силата на
трудов договор №******г., както и се установи, че управителят на ответното дружество е
издал заповед от 15.09.2020г., с която е прекратил трудовото правоотношение с ищеца,
поради налагане на дисциплинарно наказание “уволнение”.
Първият спорен момент е дали към момента на издаване на заповедите за налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение” и за прекратяване на трудовото правоотношение
поради дисциплинарното уволнение от 15.09.2020г., трудовото правоотношение на ищеца с
ответника е съществувало към посочения момент. Твърденията на ищеца са, че на същата
дата-15.09.2020г. е отправил до работодателя заявление за прекратяване на трудовото
правоотношение на основание чл.327 ал.1 т.7 от КТ, поради преминаването на ищеца на
друга работа за неопределено време, поради което счита, че трудовото правоотношение е
било прекратено на основание чл.327 ал.1 т.7 от КТ преди прекратяването му от
работодателя.
Съгласно чл.327 ал.1 т.7 от КТ, работникът или служителят може едностранно да
прекрати трудовия договор без предизвестие, когато работи на срочен трудов договор по
чл.68 ал.1 т.1 или т.3 и премине на друга работа за неопределено време.
В настоящият случай, не е спорно, че ищецът е полагал труд в ответното дружество
по срочен трудов договор, сключен на основание чл.68 ал.1 т.1 от КТ на 02.03.2020г., със
срок една година. От представените писмени доказателства се установи, че ищецът е
сключил на 15.09.2020г. трудов договор с друг работодател, който трудов договор е
сключен за неопределено време и съгласно който трудов договор работникът се задължил да
постъпи на работа на 16.09.2020г.
Спорният момент по делото е дали до ответното дружество, в качеството
работодател е достигнало изявление на ищеца да прекрати трудовото правоотношение в
хипотезата на чл.327 ал.1 т.7 от КТ, което заявление да е достигнало преди налагане на
дисциплинарното наказание „уволнение” и прекратяването на трудовото правоотношение на
това основание.
В хипотезата на прекратяване на трудовото правоотношение от работника без
предизвестие, момента на прекратяването е получаването от работодателя на писмено
изявление на работника да прекрати трудовото правоотношение в някоя от хипотезите
визирани в чл.327 ал.1 от КТ.
5
В конкретния случай твърденията на ищеца са, че е отправил до работодателя
писмено заявление за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.327 ал.1
т.7 от КТ, на 15.09.2020г. сутринта, като занесъл в администрацията на фирмата, където
работи и предал на служителка от администрацията заявлението си, но не получил входящ
номер, както и че по-късно на същия ден изпратил по куриерска фирма заявлението за
прекратяване на трудовото правоотношение. Съдът намира, че по делото не се установи по
безспорен начин, че до работодателят е достигнало на 15.09.2020г. писменото заявление на
работника да прекрати трудовото правоотношение без предизвестие. От страна на ответника
е оспорен факта на получаване на заявлението за прекратяване на трудовото
правоотношение едностранно от работника на 15.09.2020г. Ищецът не ангажира
доказателства относно наведените твърдения, че е предал заявлението си сутринта около 9 ч
на служителката М Х, която работи в администрацията на ответното дружество, както и не
се установи, че заявлението е получено от работодателя. Относно изпращане на
заявлението по куриер, действително по делото е представена товарителница от дата
15.09.2020г. с подател ищецът и получател ответното дружество, върху която има
отбелязване за отказ от получаване на пратката от страна на получателя-адресат на
куриерската пратка. Ищецът се позовава на разпоредбата на чл.44 ал.1 от ГПК, съгласно
която отказът на получателя не засяга редовността на връчването. Съдът намира, че в случая
не може да приложи цитираната разпоредба от ГПК и да се приеме, че до работодателят е
достигнало заявлението на работника при отказ работодателят да го получи, тъй като по
делото не е безспорно установено, че въпросното заявление е предмета на куриерската
пратка. В товарителницата не е посочено съдържанието на пратката и по делото липсват
категорични доказателства, че именно заявлението за прекратяване е било изпратено на
работодателя и то е било предмет на отказаната за получаване куриерска пратка. Дори и да
беше уважено доказателственото искане на ищеца за отваряне в съдебно заседание на
запечатана куриерска пратка от 15.09.2020г., то в този случай би се установило
съдържанието на куриерския плик към момента на извършване на разпечатването, а не към
по-ранна дата. С оглед изложеното съдът приема, че ищецът, чиято е доказателствената
тежест за този факт, не установи по безспорен начин, че на 15.09.2020г. е отправил до
работодателя писмено заявление за прекратяване на трудовия му договор без предизвестие
на основание чл.327 ал.1 т.7 от КТ, което да е достигнало до работодателя на същия ден,
преди прекратяване на трудовото правоотношение поради наложено дисциплинарно
наказание „уволнение”, със заповед от същата дата-15.09.2020г. Съдът приема, че към
момента на прекратяването на трудовото правоотношение поради наложено наказание
„уволнение” между ищецът и ответника е съществувало трудово правоотношение и същото
не е било прекратено преди това на соченото от ищеца основание-чл.327 ал.1 т.7 от КТ.
Следващият спорен момент по делото е връчването на ищеца на заповедите за
налагане на дисциплинарно наказание и прекратяване на трудовото правоотношение поради
дисциплинарно уволнение. Видно от представените по делото заповеди от 15.09.2020г.
същите са връчени при отказ на ищеца да ги получи, който отказ е удостоверен с подписите
6
на двама свидетели. От показанията на разпитаната свидетелка П се установи, че на
15.09.2020г. е направила опит да връчи на ищеца оспорените заповеди, но той е отказал да
ги получи, което се е случило в присъствие на двама свидетели/служители на ответното
дружество/ и е удостоверено върху заповедта с подписите им. Съдът счита, че по делото се
установи, че оспорените заповеди са връчени на ищеца при отказ да ги получи. Това
обстоятелство е отразено върху заповедите и се установи и от показанията на свидетелката
П и приложената по делото разписка от 16.09.2020г. Възраженията на ищеца досежно
оспорване връчването на заповедите, съдът намира за неоснователни и недоказани. Съдът
кредитира показанията на разпитаната свидетелка, тъй като същите кореспондират с
останалите доказателства за факта на връчването на заповедите, в т.ч. и представена по
делото разписка от 16.09.2020г., която не е оспорена от ищеца относно нейната истинност и
съдът следва да я цени като признание на неизгоден за страната факт. С оглед изложеното
съдът приема, че на 15.09.2020г на ищеца са връчени оспорените от него в настоящото
производство заповеди за налагане на дисциплинарно наказание уволнение и за
прекратяване на трудовото правоотношение поради уволнението, като същите са оспорени
относно тяхната законосъобразност пред съда в срока по чл.358 ал.1 т.2 от КТ.
На следващо място съдът следва да разгледа дали уволнението на ищеца, извършено
с оспорените заповеди е законно.
Дисциплинарните наказания се налагат и дисциплинарната отговорност се реализира,
като се следва едно определено дисциплинарно производство. То обхваща четири основни
въпроса: установяване на факта на нарушението на трудовата дисциплина; определяне на
вида на дисциплинарното наказание; издаване на заповед за дисциплинарно наказание и
връчване на тази заповед на лицето, извършило нарушението. Установяването на факта на
нарушението се извършва от работодателя – установява извършването на определено по
фактическия си състав нарушение на трудовата дисциплина, извършено от работника, като е
длъжен да събере необходимите за това доказателства, които го потвърждават. В тази фаза
от развитието на дисциплинарното производство, съгласно разпоредбата на чл.193, ал.1 от
КТ, работодателят е длъжен да изслуша работника или служителя или да приеме писмените
му обяснения. Значението на това задължение е работодателят да събере доказателства
относно извършеното нарушение, да си изясни всестранно и пълно фактическата
обстановка, при която е извършено нарушението на трудовата дисциплина, да си изясни
отношението на работника към извършеното, да му даде възможност да се защити. Това
задължение на работодателя като орган на дисциплинарната власт представлява от друга
страна право на работника или служителя да бъде изслушан или да даде писмените си
обяснение. В тежест на работодателя в процеса е да докаже, че дисциплинарното
производство е проведено съгласно изискванията на закона, в т.ч. и обстоятелството, че са
поискани обяснения от работника. Съгласно чл. 195, ал. 1 от КТ дисциплинарните наказания
се налагат с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението,
кога то е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага
наказанието.
7
В конкретния случай, предмет на спора е заповед, с която е прекратено трудовото
правоотношение поради наложено на ищеца дисциплинарно наказание „уволнение”, на
основание чл.190 ал.1 т.3 от КТ-системни нарушения на трудовата дисциплина.
Съгласно съдебната практика „системни нарушения” на трудовата дисциплина са
налице, когато са извършени три или повече отделни нарушения на трудовата дисциплина.
В конкретния случай, от събраните доказателства се установи, че преди налагане
на дисциплинарното наказание „уволнение”, работодателят е отправил до ищеца писмено
искане от 11.09.2020г. да представи писмени обяснения относно „системно забавяне на
служебните му задължения относно изготвяне на дневници за растителна защита, както и
неспазване реда и начина на ползване и домуване на служебния автомобил”, като видно от
доказателствата по делото, ищецът е депозирал пред работодателя на 14.09.2020г. писмени
обяснения, поради което съдът приема ,че е изпълнено изискването на чл.193 ал.1 от КТ.
На следващо място съдът следва да извърши преценка дали са спазени останалите
законови изисквания по реализиране на дисципнарната отговорност и налагане на най-
тежкото дисципнирано наказание”уволнение”.
Съдът намира, че по делото не се установи нарушение на трудовата дисциплина от
страна на ищеца, за което му е наложено наказанието „уволнение”. В показанията си
свидетелят К заяви, че ищецът не е изпълнил задължението си води дневник за растителна
защита, както и че след поискване, той не предоставил дневник за растителна защита, но не
се установи кога са изискани тези дневници, кога е установено от работодателя
обстоятелството относно неизговените дневници. Не се установи соченото в заповедта
основание- „системно забавяне изготвянето и депозирането пред работодателя на дневници
за растителна защита”. В представената по делото длъжностна характеристика за
длъжността „агроном” е включено задължение „изготвя дневници за растителна защита”, но
не е посочено каква е периодичността на изпълнение на това задължение, с каква срочност
следва да се водят, както и на кого се предоставят. При положение, че в длъжностната
характеристика не е ясно формулирано задължението на работника във връзка с изготвянето
на дневници за растителна защита, то не може да се приеме, че е налице нарушение на това
трудово задължение на ищеца. При положение, че не е визиран срок за изготвяне на тези
дневници, то не може да се приеме, че ищецът е забавил изпълнението на това си служебно
задължение. Извън визираното в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание
нарушение-„системно забавяне на изготвянето и депозирането пред управителя или прекия
ръководител на дневници за растителна защита”, друго нарушение на трудовата дисциплина
не е включено в нея. Това води до извод, че не може да се приеме, че е налице хипотезата на
системни нарушения на трудовата дисциплина, тъй като е посочено само едно по вид
нарушение на трудовата дисциплина, а хипотезата на чл.190 ал.1 т.3 от КТ изисква
системност в смисъла на отделни три или повече нарушения на трудовата дисциплина.
На следващо място съдът намира, че работодателят не е приложил правилно и
8
критериите, визирани в чл.189, ал.1 от КТ за определяне на дисциплинарното наказание.
Няма данни по делото на ищеца да са му налагани дисциплинарни наказания, извън
оспорената заповед. Прилагане на най-тежкото дисциплинарно наказание води до извод за
несъответствие на тежестта на наложеното наказание с визираното неизпълнение само на
едно трудово задължение- за изготвяне на дневници за растителна защита. Не се твърди за
работодателя да са произтекли конкретни вреди от соченото в заповедта нарушение на
трудовата дисциплина, за което е санкциониран ищеца.
С оглед всичко изложено, съдът приема, че предявеният иск с правно основание
чл.344 ал.1 т.1 от КТ, с който е оспорено уволнението на ищеца, наложено със заповед от
15.09.2020г на управителя на ответното дружество, е основателен и доказан и следва да се
отмени оспорената в настоящото производство заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение поради дисциплинарно наказание „уволнение”.
По отношение на заявеното с исковата молба искане за допускане на поправка на
основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка, следва да се посочи, че настъпилата
промяна вследствие признаването на уволнението за незаконно по иска с правно основание
чл.344 ал.1 т.1 от КТ с влязлото в сила решение на съда се отразява в трудовата книжка,
съгласно чл.346 ал.1 от КТ, която разпоредба урежда процедура от императивен характер,
вменена като задължение на работодателя да впише настъпилата промяна в трудовата
книжка при хипотезите на признато незаконно уволнение на работника/служителя/ от
работодателя или от съда, както и поправка в основанието за прекратяване на трудовото
правоотношение, като съгласно ал.2 от същата разпоредба, при отказ на работодателя,
вписването в трудовата книжка се извършва от Инспекцията по труда.
По разноските:
Ищецът е претендирал присъждане на разноски и с оглед изхода на спора и
разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500лв.
Ответникът не е претендирал присъждане на разноски и съдът не дължи произнасяне
в тази насока.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.6 от ГПК ответното дружество следва да бъде
осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Великотърновски
районен съд, държавна такса в размер на 50лв. за неоценяемия иск по чл.344 ал.1 т.1 от КТ,
както и сумата 5лв. за държавна такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен
лист.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
9
ПРИЗНАВА УВОЛНЕНИЕТО ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ Заповед №**** на
управителя на „Е”ЕООД, с която на основание чл.330 ал.1 т.6 от КТ вр. чл.190 ал.1 т.3 вр
чл.186 вр.чл.189 ал.1 и 2 вр чл.195 ал.1 от КТ е прекратено трудовото правоотношение,
възникнало по трудов договор №*****., сключен между ищеца П. В. В. с ЕГН **********, с
постоянен адрес *******, на длъжност „агроном” и ответника „Е”ЕООД, ЕИК ******,
поради наложено на ищеца дисциплинарно наказание „уволнение” на основание чл.190 ал.1
т.3 от КТ със заповед №******г. на управителя на „Е”ЕООД.
ОСЪЖДА “Е” ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: **********,
представлявано от управителя Г М Р да заплати на П. В. В. с ЕГН **********, с постоянен
адрес ******** сумата от 500 лв./петстотин лева/, представляваща направени по делото
разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА “Е” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:
***********, представлявано от управителя Г М Р да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Великотърновски районен съд държавна такса в размер на
50лв./петдесет лева/, както и сумата 5лв. за държавна такса, в случай на служебно издаване
на изпълнителен лист.
Решението може да бъде обжалвано от страните пред Великотърновски окръжен съд
в двуседмичен срок от датата на обявяването му-19.02.2021г.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
10