Р
Е Ш Е
Н И Е
№
град Ловеч, 07.02.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на четвърти февруари две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
МИРОСЛАВ
ВЪЛКОВ
при секретаря Десислава Минчева и в присъствието на
прокурора Кирил Петров, като разгледа докладваното от съдия Христова к.а.н.д. №
2/2020г. по описа на АС Ловеч, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63, ал.1 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
С Решение № 93 от 14.10.2019г., постановено по а.н.д.
№ 180 по описа за 2018г., Луковитски районен съд е изменил Наказателно
постановление (НП) № 24/07.06.2018г. на Председателя на Държавна комисия по
хазарта (ДКХ), с което на „Нуши 67” ЕООД с ЕИК ********* и седалище и адрес на
управление гр. Ботевград, бул. „Цар Освободител” №16, вх.Д, ет.4, ап.43, на
основание чл.110, ал.1 от Закон за хазарта (ЗХ) е наложено административно
наказание – имуществена санкция в размер на 20 000 лева, за извършено нарушение
на чл.45, ал.2, т.4 от ЗХ, като е намалил размера на имуществената санкция на
5 000 лева.
Така постановеното решение е обжалвано в законния срок
с касационна жалба от надлежно легитимирано лице – „Нуши 67” ЕООД, гр.
Ботевград, страна по а.н.д.№ 180/2018г. по описа на Луковитски РС.
В касационната жалба се твърди, че решението на районния
съд е неправилно и несправедливо. Приема се за неоснователен изводът на
въззивния съд за установеност на извършване на нарушението, като се излагат и
съображения за прилагане в случая на чл.28 от ЗАНН. Моли се да се отмени обжалваното
решение.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се
представлява. В представено по делото писмено становище поддържа доводите,
изложени в касационната жалба.
Ответната страна, редовно призована, в съдебно
заседание не се представлява. В депозирано писмено становище моли да се остави
в сила въззивното решение, като излага доводи за неговата правилност.
Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч дава мотивирано
заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд Ловеч, втори касационен състав,
като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване
разпоредбата на чл.218 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна и е допустима.
Съгласно чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН,
административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на
съответните районни съдилища по реда на глава ХІІ от АПК. Чл.218 от АПК по
принцип свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци
на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и
служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с
материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото дело, съдът намира
касационната жалба за неоснователна. Аргументите за това са следните:
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, първоинстанционният съд приел за установено, че на 11.04.2018г.
служители на ДКХ извършили проверка по ЗХ в игрална зала в гр. Луковит, обл.
Ловеч, ул. „Никола Йонков Вапцаров” № 4, в която се организирали хазартни игри от
„Нуши 67” ЕООД, притежаващо Удостоверение за издаден лиценз на ДКХ. Проверката
била извършена съвместно със служители на РУ Луковит и в присъствието на
управителя на игралната зала и крупието. При проверката било установено, че в
игралната зала лицето А.Р.Д.е допуснато без документи за самоличност (лична
карта, паспорт, свидетелство за управление на моторно превозно средство). За
проверката бил съставен констативен протокол и били снети писмени обяснения от лицата,
присъствали в залата.
На 30.04.2018г. на дружеството бил съставен АУАН
№001142/024 от същата дата за това, че при проверка на 11.04.2018г. било
констатирано, че в игрална зала с адрес гр.
Луковит, обл. Ловеч, ул. „Никола Йонков Вапцаров” № 4, в която се организират
хазартни игри от „Нуши 67” ЕООД, лицето А.Р.Д.е допуснато без документи за
самоличност. Прието било от актосъставителя, че с горното деяние е нарушена
разпоредбата на чл.45, ал.2, т. 4 от ЗХ. Актът бил съставен в присъствието и
връчен на законния представител на дружеството на датата на съставянето му, който
го подписал без възражения. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН постъпили писмени
възражения от дружеството. Въз основа на така съставения АУАН било издадено
атакуваното НП.
При така
установеното от фактическа страна, районният съд приел, че АУАН и издаденото
въз основа на него НП са съставени от компетентни лица и в законоустановените
срокове, без да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. По
съществото на спора съдът приел за безспорно доказано извършеното от дружеството
и описано в АУАН и НП нарушение. Решаващият състав приел, че в процесния случай
не е приложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН за маловажност на нарушението.
Приемайки за незаконосъобразен определения в НП размер на имуществената санкция,
наложена към максимума на санкционната норма без излагане на конкретни мотиви
от АНО, съдът намалил санкцията до законовия минимум, като изложил, че този
размер е достатъчен за постигане целите на наказанието по смисъла на чл.12 от ЗАНН.
Касационният състав намира посочените касационни
основания на жалбоподателя за неоснователни, а решението – предмет на проверка
в настоящото производство, за валидно, допустимо и правилно. При постановяване
на съдебното решение съдът е изпълнил служебното си задължение да проведе
съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно
изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното
дело. При правилно
установена фактическа обстановка съдът е
достигнал до обоснован извод за доказаност на нарушението.
Правилна е преценката на въззивния
съд за липсата на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на
административно-наказателното производство. Настоящият състав на съда намира,
че описанието на нарушението е ясно, посочена е датата и мястото на извършването
му с неговите съставомерни признаци, както и законовите разпоредби, които са
нарушени. Споделят се изцяло и мотивите на въззивния съд, че от събраните по
делото доказателства безспорно е установено вмененото на наказаното лице нарушение
на разпоредбата на чл.45, ал.2, т.4 от ЗХ при правилна правна квалификация на
извършеното нарушение и на санкционната норма на чл.110, ал.1 от ЗХ. Безспорно
е установено по делото, че в игралната зала е присъствало лице без документи за
самоличност, като причините за присъствието му не са част от съставомерността
на нарушената законова норма, т.е. правно ирелевантно е дали лицето е било в
игралната зала да играе, да гледа или поради друга причина. Процесното
нарушение е формално – допускане в игралната зала на лице без документи,
установяващи неговата самоличност. С факта на допускане на такова лице нарушението
е довършено, а с факта на неговото установяване от компетентните органи законът
свързва настъпването на определени правни последици, в случая ангажиране на
административнонаказателната отговорност на касатора.
Неоснователно е
касационното оплакване, според което случаят е маловажен. В конкретния случай
правилно районния съд е приел, че не са налице предпоставките за приложение на
чл.28 от ЗАНН. Вярно е, че преценката за маловажност на случая подлежи на
съдебен контрол. Това разбиране е застъпено в тълкувателно решение №
1/12.12.2007г. по тълкувателно дело № 1/2005г. на ОСНК на ВКС. В процесния
случай такъв контрол е осъществен и от районния съд. Последният е приел, че в конкретния
случай извършеното деяние не е с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обществената опасност, присъща за типичните нарушения от този вид.
Това разбиране се споделя от настоящия съдебен състав по следните съображения:
В случая административното нарушение е формално и се осъществява чрез
бездействие, като настъпването на вреди от него не само няма отношение към
съставомерността, но и техният размер или липсата им не могат по никакъв начин
да обосноват маловажност на случая.
Обстоятелството, че
нарушението е извършено за първи път, обосновава налагане на най-ниския или
близък до най-ниския предвиден от закона размер на санкцията, което в случая е
извършено от районния съд с намаляване на наложената санкция. По делото няма
доказателства за смекчаващи обстоятелства, които да обусловят значително по-ниска
степен на обществена опасност на конкретното деяние в сравнение с обикновените
случаи на административно нарушение от този вид. След като наказуемото деяние
не предполага наличие на вредни последици, то тяхната липса не обуславя задължително
приложението на чл.28 от ЗАНН. Следва да се отчете и факта, че предвиденият по
отношение на хазартната дейност контрол е засилен, такава е и отговорността при
нарушения по ЗХ, които чувствително увреждат интереси на държавата, поради
което и нарушенията на неговите разпоредби се отличават с по-висока степен на
обществена опасност, като законодателят е определил този вид деяния поначало
като такива с висока степен на обществена опасност, което е видно от вида и високите
размери на определените за тях санкции.
В заключение касационният
състав намира, че обжалваното решение не страда от посочените в касационната
жалба пороци, което обуславя липсата на касационни основания за отмяна по
чл.348, ал.1 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, предл.2 от ЗАНН. При извършената
извън обхвата на касационната жалба служебна проверка на обжалваното решение,
не се установиха пороци във връзка с неговите валидност и допустимост.
С оглед
на изложеното, съдът счита касационната жалба за неоснователна, а решението на
Районен съд Луковит за валидно, допустимо и постановено в съответствие с
материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. последно от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Ловешки административен
съд, втори касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 93 от 14.10.2019г.,
постановено по а.н.д. № 180/2018г. по описа на Луковитски районен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: