№ 2963
гр. София, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВАНКА П. БОЛГУРОВА
при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА П. БОЛГУРОВА Гражданско дело
№ 20221110130121 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 411 КЗ.
Ищецът „Дженерали застраховане“ АД твърди, че по договор за застраховка
„Каско” е заплатил на застрахования сума в размер на 628,79 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за щети на л.а. марка „Дачия“, модел „Докер“, с рег. №
СВ 3122 СК, настъпили в резултат от ПТП на 14.10.2021г., в гр. София, ул.
„Опълченска“, на кръстовището с бул. „Тодор Александров“. Виновен за ПТП е
водачът на л.а. марка „Форд“, модел „Мондео“, с рег. № С 3423 НК, чиято гражданска
отговорност към датата на ПТП е застрахована при ответното дружество. Ответникът
не изпълнил задълженията си по договора за застраховка „Гражданска отговорност” по
предявената от ищеца регресна претенция за заплатено застрахователно обезщетение в
размер на 643,79 лв., с включени 15 лв. ликвидационни разноски. Ищецът моли съда да
му присъди последната сума, ведно със законната лихва от предявяване на иска –
07.06.2022г. до плащането. Претендира разноски.
Ответникът ЗД „Бул Инс“ АД в срока по чл. 131 ГПК депозира писмен отговор на
исковата молба. Счита, че искът е недопустим, тъй като не е предявен срещу
Гаранционен фонд. Оспорва механизма на ПТП, вината на водача на л.а. марка
„Форд“, модел „Мондео“, с рег. № С 3423 НК, причинно-следствената връзка на ПТП с
вредите. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. Оспорва
размера на вредите. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По иска по чл. 411 КЗ:
1
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата
на застрахования срещу причинителя на вредата. За възникване на регресното вземане
е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено
застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно
и противоправно поведение на водач на МПС, застрахован при ответника да е
настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното
си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в
размер на действителните вреди.
Безспорно между страните по делото е, че към датата на ПТП – 14.10.2021г. между
ищеца и собственика на увредения л.а. марка „Дачия“, модел „Докер“, с рег. № СВ
3122 СК е налице валидно застрахователно правоотношение по договор за
имуществено застраховане „Каско” на МПС, както и фактът, че ищецът е заплатил на
отремонтиралия увреденото МПС сервиз сума в размер на 628,79 лв.
От приетата по делото справка от Гаранционен фонд с изх. № 10-00-897 от
26.10.2022г. се установява, че л.а. с рег. № С 3423 НК попада в хипотезата на чл. 562
КЗ, която разпоредба касае сключването на задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите във връзка с моторни превозни средства на особен
режим. Съгласно ал. 1 на цитираната разпоредба моторни превозни средства на особен
режим са моторните превозни средства – държавна собственост, в управление на
Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Държавна
агенция „Национална сигурност“, Държавна агенция „Технически операции“ и на
други ведомства, данните за които съставляват класифицирана информация съгласно
действащото законодателство. Посочените моторни превозни средства се застраховат
от съответното ведомство при един застраховател в рамките на съответния
застрахователен период, който от своя страна отчита в Информационния център на
Гаранционния фонд само номера на застрахователната полица, ведомството, чиито
автомобили са застраховани, и регистрационния номер и/или номера на рамата на
застрахованите моторни превозни средства. При разкриване на информация за моторни
превозни средства на особен режим пред трети лица, в това число при проверка за
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на интернет
страницата на Гаранционния фонд, тези превозни средства се посочват като
незастраховани, освен ако съответното ведомство по ал. 1 е указало на Гаранционния
фонд друго. Съгласно чл. 562, ал. 5 КЗ претенция за обезщетения за вреди, причинени
от моторни превозни средства на особен режим, се завежда пред Гаранционния фонд,
освен ако съответното ведомство по ал. 1 е указало на Гаранционния фонд друго.
Посочената норма регламентира единствено възможността на увреденото лице да
предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу Гаранционния фонд,
без да иска разкриване на информация кой е застраховател на „Гражданската
отговорност“ на виновния водач, когато ПТП е причинено от водач на МПС на особен
2
режим, с оглед усложнената процедура за разкриване на класифицирана информация.
В този случай и при плащане на застрахователно обезщетение на пострадалия за
Гаранционния фонд ще възникне право на регрес за платеното обезщетение към
застрахователя на „Гражданската отговорност“ на виновния водач. Няма пречка при
установен застраховател на „Гражданската отговорност“ на виновния водач,
увреденото лице да претендира директно от него заплащане на обезщетение за
причинените вреди, доколкото същият отговаря пряко за тях. В конкретния случай, в
исковата молба се излагат твърдения, че застраховател по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на водача на л.а. марка „Форд“, модел „Мондео“, с рег. № С
3423 НК е ответното дружество, доколкото същият е посочен като такъв в съставения
при процесното ПТП протокол за ПТП №1658664 от 14.10.2021г. Същият е съставен от
длъжностно лице след посещение на ПТП на място и съдържа данни за участвалите в
ПТП автомобили и сключените от собствениците им застраховки „Гражданска
отговорност“, валидни към датата на ПТП, представени от водачите на длъжностното
лице. Видно от протокола за ПТП е, че в същия е описана застрахователната полица на
л.а. марка „Форд“, модел „Мондео“, с рег. № С 3423 НК чрез посочване на нейния
номер – BG02121001744360, валидна до 06.07.2022г. В тази част – по отношение на
обстоятелствата, които длъжностното лице е възприел лично, в т.ч. представената от
водача на л.а. марка „Форд“, модел „Мондео“, с рег. № С 3423 НК застрахователна
полица „Гражданска отговорност“, протоколът за ПТП представлява официален
удостоверителен документ и притежава материална доказателствена сила, с оглед на
което съдът приема за установено по делото, че към датата на ПТП – 14.10.2021г.
ответникът е застраховател на „Гражданската отговорност“ на водача на л.а. марка
„Форд“, модел „Мондео“, с рег. № С 3423 НК и следва да отговоря за вреди, причинени
от застрахованото при него лице.
От събраните по делото писмени доказателства – протокол за ПТП №1658664 от
14.10.2021г., уведомление за щети по МПС от 05.11.2021г., опис на щета № *********
от 05.11.2021г. и от 18.02.2022г., както и от събраните по делото гласни
доказателствени средства чрез разпит на свидетеля С. С. Маринчев – водач на л.а.
марка „Форд“, модел „Мондео“, с рег. № С 3423 НК и на свидетеля Т. Г. С. – водач на
л.а. марка „Дачия“, модел „Докер“, с рег. № СВ 3122 СК, се установява, че в срока на
застрахователното покритие, на 14.10.2021г. в гр. София, водачът на л.а. марка „Форд“,
модел „Мондео“, с рег. №С 3423 НК се е движил по ул.„Опълченска“, с посока от ул.
„Цар Симеон“ към бул. „Александър Стамболийски“ и в района на кръстовището с
бул. „Тодор Александров“, водачът е реализирал ПТП с намиращия се пред него л.а.
марка „Дачия“, модел „Докер“, с рег. № СВ 3122 СК като го е ударил в задната част.
От протокола за ПТП, от приетото и неоспорено от страните заключение на САТЕ,
както и от събраните по делото гласни доказателствени средства, се установява, че
причина за настъпване на процесното ПТП е виновното поведение на водача на л.а.
3
марка „Форд“, модел „Мондео“, с рег.№С3423НК, който е нарушил нормите на чл.20,
ал.2 и чл.23, ал.1 ЗДвП, като при движение със скорост, несъобразена с интензитета на
движение, и на дистанция, недостатъчна за избягване на удар с движещото се пред
него друго превозно средство при намаляване на скоростта или рязко спиране, е
реализирал ПТП със спрелия пред него л.а. марка „Дачия“, модел „Докер“, с рег. №
СВ3122СК и по този начин му е причинил имуществени вреди.
Съдът намира за неоснователни доводите на ответника за съпричиняване за
настъпването на ПТП от страна на водача на л.а. марка „Дачия“, модел „Докер“, с рег.
№ СВ 3122 СК. В доказателствена тежест на въвелия възраженията ответник е да
установи по реда на чл.154, ал.1 ГПК фактите, на които основава същите. В случая по
делото не са събрани никакви доказателства, от които да се установява да е налице
съпричиняване. Напротив – от събраните по делото доказателства, в т.ч. заключение на
основно и допълнително заключение на САТЕ, както и от гласните доказателствени
средства, събрани чрез разпит на свидетелите Маринчев и С., категорично се
установява, че вината за настъпването на процесното ПТП е изцяло на свидетеля
Маринчев – водач на л.а. марка „Форд“, модел „Мондео“, с рег. № С 3423 НК, който не
е съобразил поведението си с нормите на чл. 20, ал. 2 и чл. 23, ал. 1 ЗДвП.
В причинна връзка с противоправното поведение на водача на л.а. марка „Форд“,
модел „Мондео“, с рег. № С 3423 НК са настъпили и описаните в протокола за ПТП
вреди на л.а. марка „Дачия“, модел „Докер“, с рег. № СВ 3122 СК, конкретизирани в
представената преписка по щета на ищцовото дружество. От приетото заключение на
САТЕ се установява, че посочените от застрахователя повреди на л.а. марка „Дачия“,
модел „Докер“, с рег. № СВ 3122 СК, отговарят на описания в протокола за ПТП и
заявлението за щетата механизъм на ПТП. Претърпените от реализираното ПТП вреди
по застрахования автомобил се установяват и от описите-заключение по образуваната
при ищеца щета и фактури.
Съобразно разпоредбата на чл.411, изр.1 и 2 КЗ в случаите, когато причинителят на
вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по
имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ до
размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията
си направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“. Обхватът на регресното
право зависи от размера на застрахователното обезщетение, което застрахователят е
платил на застрахования и от размера на обезщетението, което третото лице дължи на
застрахования. Отговорният по чл. 45 ЗЗД дължи поправяне на действителните вреди –
необходимите средства по средни пазарни цени за възстановяване на увреденото
имущество в състоянието му отпреди деликта. Съгласно трайната съдебната практика,
4
постановена по реда на касационния контрол – решение № 52 от 08.07.2010г. по гр.д.
№652/2009г. на ВКС, ТК, І ТО, при съдебно предявена претенция, съдът следва да
определи застрахователното обезщетение единствено по действителната /средна
пазарна/ стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното
събитие, стига то да не е под минималните размери, установени в Методиката. При
това делинквентът/застрахователят на неговата гражданска отговорност дължи
обезщетение за действителните вреди без да се отчита овехтяване. Действително
деликтната отговорност е насочена към обезщетяване на негативния интерес
/увреденото лице да бъде поставено в състоянието преди деликта/, но за постигане на
тази цел на увреденото лице не следва да се вменява в тежест възстановяването на
вредите с овехтени части /в някои случаи това би било и невъзможно предвид
спецификата на увредената част/, поради което обезщетението следва да е в размер,
необходим за възстановяване на вещта, като делинквентът/застрахователят на
гражданската му отговорност понесе и отговорността за влагането на нови части при
отстраняване на щетите. В този смисъл съдът споделя мотивите към т. 6, б. „б” от
Постановление №7/1978г. на Пленума на ВС /съгласно които при обезщетяване по
реда на деликтната отговорност за вложените нови части не се взема предвид
изхабяването на вещта/. С оглед изложеното при определяне на действителния размер
на щетите, съдът кредитира изцяло приетото и неоспорено от страните заключение на
САТЕ, съгласно което стойността, необходима за възстановяване на л.а. марка
„Дачия“, модел „Докер“, с рег. № СВ 3122 СК е за сумата от 680,69 лв.
Обемът на регресното вземане се определя от по-малката от двете суми – на
действителните вреди и на извършеното застрахователно плащане, в случая – размерът
на извършеното плащане – сумата от 628,79 лв. На основание чл.411 КЗ ищецът има
право да получи и обезщетение за направените обичайни разходи във връзка с щетата.
Съдът приема, че сумата от 15 лв., претендирана като разноски, съставлява обичаен
разход за приключване на застрахователната щета по смисъла на чл. 411 КЗ, поради
което същата следва да се включи в общия размер на дължимата от ответника сума,
като общият размер на дълга възлиза на 643,79 лв. С оглед изложеното искът е
основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има
ищецът в размер на 500 лв. – заплатена държавна такса, депозит за САТЕ и за свидетел,
както и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по чл. 78, ал. 8 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
5
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, да заплати на „Дженерали
застраховане“ АД, ЕИК *********, на основание чл. 411 КЗ сумата от 643,79 лв.,
представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение за ПТП,
настъпило на 14.10.2021г. в гр.София на ул.„Опълченска“, в района на кръстовището с
бул. „Тодор Александров“, ведно със законната лихва от 07.06.2022г. до
погасяването, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 500 лв. разноски по
делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6