МОТИВИ към ПРИСЪДА № 633 от 08.04.2010 г.,
постановена по НОХД № 672/ 2010
г. по описа на БРС
Съдебното производство по делото
е образувано по повод внесения в съда обвинителен акт на Районна прокуратура -
Бургас, с който против подсъдимия Г.С.М. ЕГН ********** ***, е повдигнато
обвинение по чл.194 ал.1 НК, за това, че на 14.08.2006г., в гр.Бургас, от
жилище находящо се на ул***, ап.4, отнел чужди движими вещи – 1 бр. мъжки
златен пръстен с тегло 7 гр., на стойност 210.00 лева, 1 бр. мъжки златен
пръстен с тегло 7 гр., на стойност 210.00 лева, 1 бр. златен дамски пръстен , с
тегло 4 гр., на стойност 120.00 лева, 1 бр. игла за вратовръзка /бутинела/ с
тегло 8 гр., на стойност 240.00 лева, 1 бр. златен кръст с тегло 7 гр., на
стойност 210.000 лева, всички вещи с общ грамаж 33 гр., на обща стойност 990.00
лева, от владението на С.С.С., без негово съгласие, с намерение противозаконно
да ги присвои.
Производството е насрочено
служебно от съда и разгледано по реда на чл.371 т.2 и следващите от Глава ХХVІІ НПК – „Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция” по
искане на защитника на подсъдимия.
В съдебно заседание,
представителят на Районна прокуратура - Бургас поддържа обвинението, което
счита доказано по безспорен начин, и с оглед императивната разпоредба на чл.373
ал.3 НПК, пледира за налагане на подсъдимия М. на наказание “Пробация”, с
приложение на мерките по чл. 42 а ал.2 т. 1, 2 и 6 за срок от 1 година, при
периодичност три пъти седмичо за първата от тях, и в размер на 300 часа годишно
– за мярката „Безвъзмезден труд в полза на обществото, както и гражданския иск
да бъде уважен в пълен размер.
Пострадалият С.С.С. е предявил за
съвместно разглеждане в наказателното производство граждански иск срещу
подсъдимия за заплащане на причинените с деянието имуществени вреди, приет от
съда до размер от 990 лева. Повереникът му пледира иска да бъде уважен изцяло,
ведно с обезщетение за забава в рамер на законната лихва от датата на
увреждзането до окончателното й изплащане, както и направените от гражданския
ищец разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 220 лева.
Подсъдимият и защитникът му не
оспорват фактическата обстановка по обвинението, подсъдимият признава
изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, като се съгласява
да не се събират доказателства за тях. Защитникът пледира за определяне на
наказание “Пробация”, с мерки, идентични на посочените от обвинението, но в
минималните предвидени в закона срокове, периодичност и размер на безвъзмездния
труд, изразява становище за основателност на гражданския иск.
В последната си дума, подс. М. се
признава за виновен и моли да му бъде наложено наказание „Пробация4 в
предвидения от закона минимум.
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА
На основание чл. 373 ал.3 вр. чл.
372 ал.4 НПК, съдът прие за установени обстоятелствата, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, съгласно направеното от подсъдимия
самопризнание, а именно:
Подсъдимият Г.С.М. ЕГН **********
*** на 2***, и е българин, български
гражданин, със средно образование, неженен, осъждан, понастоящем изтърпява
наказание „Лишаване от свобода” в Затвора-гр.Ловеч.
През първата половина на 2006 г.
свид. С.С. се запознал с подс. Г.М. и приятелката му – свид. Т.А., които по
това време живеели на квартира в гр.Бургас. На 10.08.2006 г. последните двама
посетили свид. С. с молба да ги приеме в дома си в гр.Бургас, ул***, ап.4, за
няколко дни, докато си намерят нова квартира. Свид. С. склонил. Докато били в
дома му, в разговор свид. С. им споделил, че притежава наследени от майка му
златни бижута с общо тегло около 70 грама, в това число 1 бр. мъжки златен пръстен с тегло 7 гр.,
мъжки златен пръстен с тегло 7 гр., златен дамски пръстен с тегло 4 гр., игла
за вратовръзка (бутинела) с тегло 8 гр., златен кръст с тегло 7 гр. и други.
Споменал и мястото, където съхранявал бижутата – шкаф, разположен над
аспиратора в кухнята на жилището.
,
Преди заедно със свид. А. да
напуснат жилището на свид. С., подс. М. незабелязано взел изброените по-горе
златни накити от мястото, където ги съхпранявал пострадалият. След това, на
14.08.2006 г., подсъдимият и свид. Асенова заявили на С., че вече са си
намерили квартира, и напуснали жилището на последния. Около 15.00 часа на
същата дата, подс. М. ***, стопанисвана
от „**” ООД, с управител свид. н.а.. Подсъдимият заложил отнетите
бижута, бил сключен договор за търговски залог, и срещу вещите, М. получил сума в размер на 520 лева, които
следвало да върне в месечен срок. Тъй като подсъдимият не заплатил получената
сума и дължимата лихва, заложените накити били продадени на лица, чиято
самоличност не е била установена в хода на разследването.
Видно от заключението на
извършената оценъчна експертиза (л. 24, 25 от досъдебното производство), към
процесната дата стойността на отнетите вещи е била, както следва: 1 бр. мъжки
златен пръстен с тегло 7 гр., на стойност 210.00 лева, 1 бр. мъжки златен
пръстен с тегло 7 гр., на стойност 210.00 лева, 1 бр. златен дамски пръстен , с
тегло 4 гр., на стойност 120.00 лева, 1 бр. игла за вратовръзка (бутинела) с
тегло 8 гр., на стойност 240.00 лева, 1 бр. златен кръст с тегло 7 гр., на
стойност 210.000 лева, всички вещи с общ грамаж 33 грама и на обща стойност
990.00 лева.
Така описаната фактическа
обстановка се приема от съда за установена въз основа на обстоятелствата,
изложени в обвинителния акт, по отношение на които подсъдимият е направил
самопризнание по смисъла на чл. 371 т.2 НПК, и се подкрепя от събраните в
досъдебното производство доказателства – показанията на свидетелите С., А., А.,
заключението на извършената оценъчна експертиза, договор за търговски залог, справка
за съдимост на подсъдимия, постановления и др.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО
С оглед установена по делото
фактическа обстановка съдът намери, че подсъдимият Г.С.М. е осъществил от
обективна страна престъпния състав на чл.194 ал.1 НК - на 14.08.2006г., отнел посочените по-горе чужди
движими вещи на обща стойност 990.00 лева от владението на свид. С. без негово
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои. Видно от справката му за
съдимост, понастоящем спрямо подс. М. са налице шест влезли в сила осъдителни
присъди за извършени от него престъпления, първата от които – тази по НОХД №
189/ 2006 г. по описа на районен съд-гр.Шумен, е влязла в сила на 23.11.2006
г., т. е. при извършване на настоящото престъпление, подсъдимият е бил
неосъждан.
От субективна страна, деянието е
извършено виновно, при форма на вината “пряк умисъл” по смисъла на чл. 11, ал.
2, предл.1 НК. Несъмнено, подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на
извършеното, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал тяхното
настъпване, с цел да се облагодетелства, като отнеме и присвои, чрез залагането
им срещу пари, чужди вещи.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО
За престъплението по чл. 194 ал.1 НК се предвижда наказание ЛОС до осем години. Нормата на чл. 373 ал.2 НПК, във
връзка с чл. 58 а НК (в редакцията от ДВ, бр. 27/ 2009 г.) обаче, задължава
съда да определи на подсъдимия наказание при условията на чл. 55 НК в случаите,
когато той е направил самопризнание на обстоятелствата по обвинението по реда
на чл. 371 т.2 НПК, което е било одобрено от съда с определение по чл. 372 ал.4 НПК. Настоящия случай е именно такъв, поради което, при определяне вида и
размера на наказанието, съдът съобрази липсата на специален минимум на
наказанието „Лишаване от свобода” по чл. 194 ал.1 НК, т.е. приложима се явява
разпоредбата по чл. 55 ал.1 т.2 б.”б” предл. 1 НК, т.е. надлежното наказание, като
вид следва да е „Пробация”.
При определяне размера и
конкретното съдържание на наказанието, съдът отчете степента на обществена
опасност на деянието, която прецени като съответстваща на обичайната степен за
подобен род посегателства, и невисоката степен на обществена опасност на
личността на подс. М., предвид необремененото му съдебно минало при извършване
на престъплението, направеното в досъдебното производство признание и решението
му да признае изцяло фактите по повдигнатото му с обвинителния акт обвинение
пред настоящия съд.
При наличието на горните
обстоятелства досежно деянието и дееца, съдът прецени, че за извършеното
престъпление по чл.194 ал. НК, при условията на чл. 55 ал.1 т.2 б.”б” предл. 1 НК, на подс. М. следва да бъде определено наказание „Пробация”, при следните
пробационни мерки: 1.
“Задължителна регистрация по настоящ адрес” в гр.Шумен, бул.”Цар Освободител”,
вх.1, ет.9, ап.54 – при периодичност ТРИ
ПЪТИ седмично, за срок от ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА, на основание чл.42 б,
ал.1, вр.чл.42 а , ал.2, т.1, ал.3, т.1 от НК; 2.“Задължителни периодични срещи
с пробационен служител ” за срок от ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА, на основание
чл.42 б, ал.2, вр.чл.42 а , ал.2, т.2, ал.3, т.1 от НК, и 3. “Безвъзмезден труд
в полза на обществото” – в размер на 300
часа, за срок от ЕДНА ГОДИНА.
По убеждението на съда, така
определеното и наложено наказание съответства на извършеното, а от друга страна
санкцията е от естество да способства за постигане целите на генералната и
специалната превенция, съгласно предвиденото в чл. 36 НК.
ГРАЖДАНСКИ ИСК
С оглед установеното от
фактическа страна относно престъплението, и правните изводи на съда,
предявеният от пострадалия С.С. срещу подс. Г.М. граждански иск за обезщетение
на причинените от последния с извършеното престъпление имуществени вреди в
приетия от съда размер от 990.00 лева (паричната равностойност на отнетите
вещи), се явява доказан както по основание, така и по размер. Несъмнено, налице
е непозволено увреждане по смисъла на чл. 45 ЗЗД, осъществено посредством
извършването на престъпление против собствеността-кражба. Автор на увреждането
е именно подс. М., който го е извършил умишлено, т.е. виновно, и е налице пряка
причинна връзка между извършеното престъпление и настъпилите на гражданския
ищец имуществени вреди, представляващи равностойността в пари на отнетите вещи.
При тези обстоятелства, бидейки доказан и основателен, предявеният от ищеца С.
граждански иск бе изцяло уважен, а подсъдимия -
осъден да заплати исковата сума ведно с обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането –
14.08.2006г., до окончателното й изплащане, ведно с направените от гражданския
ищец разноски в производството в размер на 220-лева-възнаграждение на
повереника му.
РАЗНОСКИ
Предвид решението по въпросите на
вината и отговорността, на основание чл. 189 ал.3 вр. ал.1 НПК, подсъдимия бе
осъден да заплати в полза на държавата по сметка на Бургаския районен съд направените
в досъдебното производство разноски в размер на 25 лева, а на основание чл.88,
ал.1 НПК, вр.чл.78, ал.6 от ГПК – и следващата се върху уважения граждански иск
държавна такса в размер на 50 лева.
Мотивиран от изложените
съображения, съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Св.И.
Вярно с оригинала: Ж.М.