РЕШЕНИЕ
№ 430
гр. Варна, 22.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Камелия Василева
при участието на секретаря Елица Т. Трифонова
като разгледа докладваното от Камелия Василева Гражданско дело №
20213110114659 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.26,ал.1, пр.1 ЗЗД от Д. М. ЗЛ.
срещу „И.С.К.“ ООД за прогласяване нищожността на клаузата по чл.1 от
Договор за потребителски кредит SO№**/27.01.2021г., предвиждаща такса за
експресно разглеждане поради противоречие със закона - неспазване на
нормите на чл.10а ЗПК и неравноправност по чл.146,ал.2 ЗЗП, в евентуалност
иск по чл.26,ал.1, пр.2 ЗЗД поради заобикаляне на закона- чл.19, ал.4 ЗПК, в
евентуалност иск по чл.26,ал.1, пр.3 ЗЗД поради накърняване на добрите
нрави.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен Договор за
потребителски кредит SO№**/27.01.2021г. като съгласно чл.1 от него ищцата
следвало да заплати такса за експресно разглеждане в размер на 4368.60 лева,
разсрочена на месечни вноски в размер на 121.35 лева, включени в размера на
всяка една погасителна вноска. Съгласно чл.2 от договора ищцата получавала
кредит в размер на 1500 лева, дължала лихва в размер на 1031.40 лева, при
ГПР 45.19 %, годишен лихвен процент - 37.87 %, при срок на кредита 36
месеца. По този начин дължимото задължение по договора било в размер на 6
900 лева. Ищцата счита, че уговорената такса за експресно разглеждане е
нищожна поради неспазване на нормите на чл.10а и чл.19, ал.4 ЗПК и
чл.143,ал.1 и чл.146,ал.1 ЗЗП.
Твърди се, че с тази клауза в полза на кредитора се уговаряло още едно
допълнително обезщетение. Основната цел на клаузата била да доведе до
неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на кредитополучателя, до
1
увеличаване на подлежаща на връщане сума допълнително с още % от
предоставената главница. с предвиждането на такива разходи се заобикаляла
разпоредбата на чл.19,ал.4 ЗПК. Събирането на такива разходи било част от
дейността по управление на кредита и следвало да са включени в годишния
процент на разходите. С уговорената такса се нарушавало изискването ГПР
да не бъде по –висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с ПМС №426/2014г. чрез
нарушаване на добрите нрави и заобикаляне на императивната норма на
чл.19,ал.4 ЗПК и при несъблюдаване на основния правен принцип,
забраняващ неоснователното обогатяване на кредитора , с което се
калкулирала допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва.
Поради невключването на уговорката за неустойка в размера на ГПР,
последният не съответствал на действително прилагания от кредитора в
кредитното правоотношение. Посочването в договора на размер на ГПР,
който не е реално прилаган в отношенията между страните представлявало
заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 от
ЗЗП. Това представлявало и невярна информация относно общите разходи на
кредита и следвало да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска
практика по смисъла на чл.6 § 1 от Директива 2005/29/ ЕО. Това от своя
страна означавало, че таксата е неравноправна по смисъла на чл.4, §1 от
Директива 93/13/ЕО.
В срока по чл.131 ГПК ответникът „И.С.К.“ ООД е депозирало
отговор, в който се изразява становище за неоснователност на иска.
Не се оспорва сключването на Договор за потребителски кредит
SO№**/27.01.2021г. , с който на ищцата е отпуснат кредит при параметри,
включващи и такса за експресно разглеждане на документи, разписана в
процесния договор, който бил разписан лично от ищцата.
Твърди се, че договорът е уговорен индивидуално и не такъв сключен
при общи условия. Волята на страните по него била ясно и недвусмислено
изразена при сключването му. Договорът не бил сключен при ОУ, а при
индивидуална договорка между страните. Не се установявало волята на
страните да е била различна от отразената в съставените писмени документи.
От приложените ОУ било видно, че ответникът имал възможност да влияе на
всички клаузи в предварително изпратения му проект на договора и ОУ
неразделна част от него - §V, чл.3.
Договорът бил сключен и по предложение на кредитополучателя, от
което можело да се направи извод, че му е дадена възможност да влияе върху
съдържанието на клаузите на договора. Същият се бил запознал с
преддоговорната информация, попълнил заявление с искане за кредит –
въпросник за кандидатстване за кредит, въз основа на който били договорени
клаузите в договора. Ищцата не била поставена в положение на по-слаба
страна от гледна то1ка на степента й информираност и възможностите, които
й се предоставят да преговаря. Принципът на добросъвестността не бил
2
нарушен, тъй като в договора между страните били защитени правата и на
двете страни. Правото на заемополучателя да получи заеманата сума, да се
откаже от договора, да извърши предсрочно погасяване били реципрочни на
правото на кредитора да получи плащането, разсрочено на ежемесечни
вноски.
Твърди се, че процесната клауза не противоречи на разпоредбата на
чл.19,ал.4 ЗПК, нито я заобикаля. Излага се, че разходите на потребителите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит не се включват в ГПР,
когато сключването на договора за допълнителна услуга не е задължително
условие за получаването на кредита или за предоставянето му при
предлаганите условия.
Оспорва се да е налице нарушение на чл.10а,ал.2 ЗПК. Сочи, че таксата
за експресно разглеждане представлява услуга, която е свързана с договора за
кредит, а именно с неговото сключване, а не с неговото усвояване и
управление. Таксата била начислена в съответствие с чл.10а ЗПК, в която
разпоредба била уредена възможността кредитор да събира от потребителя
такса и комисионна за допълнителни услуги. Било изпълнено и изискването
на ал.4 размерът и действието да бъдат ясно и точно определени в договора и
не следвало да не се дължи от ищеца, защото същият сам изявил желание да
се ползва от нея. Таксата била уговорена между страните съгласно принципа
за свобода на договарянето по чл.9 ЗЗД. Освен това ищецът бил видял
нейната стойност в СЕФ още преди да подаде заявка за кредита, съответно се
съгласил с нея и я приел за адекватна и разумна за извършената му услуга.
По отношение на твърдението за нарушаване на добрите нрави се
излага, че добрите нрави не регулират цени на стоки и услуги и че такова
нарушение би имало при заблуждение относно цената на определена стока и
други, но когато една цена е ясно и честно посочена, когато една услуга не е
задължителна за ползване и потребителят сам при свободно формирана воля
решава дали иска да я ползва или при посочената цена, тогава противоречие с
добрите нрави нямало. Излага се, че със закупуването на услугата за
експресно разглеждане, ищцата си гарантирала приоритетно разглеждане и
отпускане на поискания кредит, което означавало, че си е гарантирала
получаването на бързо крайно становище по искането й за кредит и е
получила такова.
Съдът след като съобрази събраните по делото доказателства
по реда на чл.235,ал.2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното от фактическа и
правна страна:
По делото не е спорно, че страните са в облигационни отношения по
сключен Договор за потребителски кредит SO№**/27.01.2021г., съгласно
който на ищцата е предоставен кредит в размер на 1500 лева. Съгласно чл.1
от договора ищцата се е задължила да заплати сумата от 4368.60 лева като
3
такса за експресно разглеждане на документите за отпускане на
потребителския кредит, която е включена в погасителната й вноска.
Съгласно разпоредбата на чл.26,ал.1 ЗЗД нищожни са договорите,
които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които
накърняват добрите нрави, вкл. и договорите върху неоткрити наследства.
Ищцата се позовава на първата хипотеза на чл.26,ал.1 ЗЗД по
отношение на атакуваната клауза от договора като твърди, че същата е
нищожна поради противоречие със закона.
Макар и да е обективирана в договора за кредит уговорката за такса
възниква за услуга, която не е обусловена от самия договор за кредит,
доколкото такъв може и изобщо да не се сключи, независимо дали търговецът
е осигурил предимство на конкретния потребител при влизането в преговори
по отпускане на заем. Липсата на връзка между основанието, въз основа, на
което възниква вземането на кредитната институция за такса експресно
разглеждане и самия договор за кредит, с който е уговорена, сочи за наличие
на противоречие с чл. 10а, ал.1 от ЗПК, който предвижда, че кредиторът по
договор за потребителски кредит може да събира от потребителя такси и
комисиони за допълнителни услуги, но свързани с договора за потребителски
кредит. Разпоредбата на чл. 16 ЗПК предвижда императивно задължение за
кредитора да оцени кредитоспособността на потребителя преди да предостави
кредит. Следователно, клаузата в договора за кредит, с която е уговорена
такса за експресно разглеждане на документи, прехвърля върху
кредитополучателя финансовата тежест от изпълнението на задълженията на
финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на
кандидатстващите за кредит, вменени й с нормата на чл. 16 ЗПК. Също така,
чл. 10а, ал.2 ЗПК императивно въвежда забрана да се изисква заплащане на
такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита, а таксата за експресно разглеждане на документите е и свързана с
процедурата по усвояване на кредита. Или може да се обоснове извод, че
атакуваната клауза противоречи на цитираните норми на ЗПК, поради и
което е нищожна на основание чл.26,ал.1 ЗЗД.
На изложените съображения предявения иск с правно основание чл.26,
ал.1, пр.1 ЗЗД е основателен и следва да се уважи.
По разноските :
С оглед изхода на делото, съдът намира, че искането от страна на ищцата за
присъждане на сторените от нея разноски следва да се уважи на основание
чл.78,ал.1 ГПК. В полза на ищцата следва да се присъди заплатената от нея
държавна такса по делото в размер на 175 лева.
4
На основание чл.38,ал.2 ЗАдв. в полза на адв. Д.М. следва да се заплати
адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на ищцата,
което съдът определя съобразно цената на иска в размер на 350 лева.
Воден от горното съдът :
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНА клаузата по чл.1 от Договор за потребителски кредит
SO№**/27.01.2021г., сключен между Д. М. ЗЛ., ЕГН:********** и „И. С.К.“ ООД, ЕИК:**
със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.“**“ №9, бл.**, ет.1, офис 11,
предвиждаща дължима такса за експресно разглеждане в размер на 4368.60 лева, поради
противоречие със закона, на основание чл.26,ал.1, пр.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „И. С. К.“ ООД, ЕИК:** със седалище и адрес на управление гр.София,
ж.к.“**“ №9, бл.**, ет.1, офис 11 да заплати на Д. М. ЗЛ., ЕГН:********** с адрес
гр.Варна, ж.к.“**“ бл.*, вх.1,ап.23 сумата от 175/ сто седемдесет и пет / лева,
представляваща направените по делото разноски, на основание чл.78,ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „И. С. К.“ ООД, ЕИК:** със седалище и адрес на управление гр.София,
ж.к.“**“ №9, бл.**, ет.1, офис 11 да заплати на адв.Д.В. М. – член на Адвокатска колегия –
Пловдив, с адрес гр.Пловдив, бул.“**“ №81, ет.3,ап.Б сумата от 350 /триста и петдесет/ лева,
представляваща адвокатско възнаграждение, на основание чл.38,ал.2 ЗАдв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Варненския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5