Р
Е Ш Е Н И Е
№………… 08.02.2021г. ГР.
П Л Е В Е Н
ПЛЕВЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ІІ въззивен граждански състав,
на двадесети
януари две хиляди двадесет и
първа година,
в открито
заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ПЕТРАКИЕВ
Секретар: И.Ц.
като
разгледа докладваното от съдията САХАТЧИЕВА
В.ГР.Д.
№849 по описа за 2020 година,за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С решение №260024/11.08.2020г.,постановено по
гр.д.№5803/2019г. Пл.РС е отхвърлил като неоснователен предявения
иск с правно основание чл.422 ,ал.1от ГПК вр.чл.410
от ГПК за признаване на установено по
отношение на Г.А. Б., ЕГН **********, адрес: ***, че дължи на кредитора „****“ АД, ***, гр. В., р - н В., Варна Т.с – Г, бул. Вл. В.№ ***, представляван от П.С.С., Я.М.Д., Г.К., пълномощник: юрк.
В.М., сумите, както следва: 310,28 лв. – главница, представляваща незаплатена
ел. енергия по фактура, издадена за периода от 20.11.2018г. до 20.02.2019г.;
5,49лв. – лихва за периода от 27.12.2018 г. до 05.04.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
– 22.04.2019г. до окончателното изплащане на вземането, както и направени
деловодни разноски: 25 лв. ДТ и 50 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Постъпила
е въззивна жалба от „****“ АД, ЕИК***, гр. Варна,чрез пълномощника юрк.М. против горепосоченото решение на Пл.РС.
В жалбата
се излагат доводи
за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното
решение.Неправилни са изводите на РС,че ищцовото дружество не е представило
доказателства,че ответницата е клиент на електроразпределителното
дружество,както и наличието на облигационно правоотношение между страните,което
да обуславя наличието на задължение за плащане на процесните суми.По делото са
представени писмени доказателства, назначена е и съдебно-икономическа експертиза,чието
заключение показва пълна съвместимост с данните в представените частни
документи. Доказателствената стойност на съдържанието
както на частните,така и на другите доказателствени средства,не може да бъде
ограничавана от правила,които не са предвидени в закона,а се преценяват от съда
съгласно принципа на чл.12 от ГПК и във връзка с останалия доказателствен
материал.Моли да бъде постановено решение,с
което да се отмени изцяло като незаконосъобразно и неправилно обжалваното
решение на Пл.РС,като вместо него и по съществото на спора бъде постановено
друго,с което да се уважи предявеният положителен установителен
иск с правно основание чл.422,ал.1 от ГПК за следните суми: 310,28 лв. – главница, представляваща незаплатена ел. енергия по
фактури, издадени за периода
20.11.2018г. - 20.02.2019г.,както и 5,49лв. – лихва за забава върху главницата, ведно
със законната лихва,считано от датата на подаване на заявлението пред РС–
22.04.2019г. до окончателното изплащане на сумите. Претендират се съдебни
разноски.
Постъпил е писмен отговор по
подадената жалба от въззиваемата страна , чрез
назначения й особен представител адв.В..В писмения
отговор се излагат доводи за неоснователност на подадената въззивна жалба.Твърди
се, че ищецът не е доказал обстоятелството дали ответницата е собственик, ползвател
или наемател на процесния имот,с оглед качеството й на потребител на
ел.енергия.На следващо място ищецът не е доказал и факта на валидно облигационно
правоотношение между страните,представляващо търговска сделка-сключване на договор
за продажба на ел.енергия за процесния обект,находящ се в с.Обединение.Не на
последно място РС е обсъдил всички представени доказателства и е приел,че претендираната
сума за потребена ел.енергия не се дължи от Г. Б..Моли да бъде потвърдено решението на Пл.РС.Прави
възражение за прекомерност на юрк.възнаграждение на
насрещната страна.
Окръжният съд, като прецени доводите, изложени от страните и доказателствата по делото,
намира за установено следното от фактическа страна:
Въззивната жалба е основателна.
Решението на РС-Плевен е неправилно и незаконосъобразно.
Не е
спорно по делото,че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК от „****“ АД, ЕИК***, гр. Варна, срещу ответницата за следните суми: 310,28лв. като главница, представляваща ползвана
и незаплатена ел. енергия за периода от
20.11.2018г. до 20.02.2019г.; 5,49лв. - лихва върху главницата за периода
от 27.12.2018г. до 05.04.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението –22.04.2019г. до окончателното изплащане
на сумите, както и деловодни разноски: 25лв. ДТ и 50лв. юрк. възнаграждение. Образувано е ч.гр.д.№3483/2019г. по описа на Пл.РС,като е издадена
заповед за изпълнение № 1916/30.05.2019г. С Разпореждане на съда от 30.07.2019г.
на осн.чл.415,ал.1,т.2 от ГПК е указано на заявителя
да предяви иск относно вземането си против длъжника в законовия срок, поради
което искът с правно основание чл.422,ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК вр.чл.410 от ГПК, е допустим и правилно разгледан по същество
от РС.
За да отхвърли предявеният иск Пл.РС е приел,че по
делото не е установено качеството потребител на ответницата за целия процесен период,а също липсват доказателства за собственост
- нотариален акт, договор и други, по силата на които същата да е станала
собственик, ползвател или наемател, липсва и
заявление - декларация за заявена или промяна на партида, като е представено
единствено препис - извлечение от сметка за задълженията на консумирана
електроенергия.
РС е приел,че ищецът не е ангажирал
никакви годни писмени доказателства, които да удостоверяват изложените в
исковата молба твърдения, че ответницата Г.А.Б. е клиент и абонат на „**** „АД и че е ползвала като потребител - физическо лице ел. енергия, на адрес: с. О.ул. ***№ 10, по партида ***, заведена на името на
Г.А.Б., аб. № ***,съгласно
договор за продажба и доставка на ел. енергия, през процесния период от време.
Приел е за недоказани обстоятелствата
относно количествата ел.
енергия,посочени в процесните фактури и че същите са реално доставени от ищеца на
ответницата и съответно - потребени от нея като битов
потребител, по смисъла на § 1, т.2а от ДР на ЗЕ.
Тези изводи на Пл.РС са неправилни и
необосновани на събраните по делото доказателства.
С
исковата молба са представени от ищцовото дружество извлечение от сметка към
05.04.2019г. на Г.А.Б.,с клиентски №***,извлечение фактури и плащания за
период-към дата 08.08.2019г.,справка за потребление
към дата 28.08.2019г.,5бр.заверени копия от издадени фактури от ищеца за
процесния период,ОУ на договорите за продажба на ел.енергия и тяхното
публикуване в пресата,решение на ДКЕВР от 07.11.2007г.
С молба
от 04.03.2020г. ищецът е представил пред РС
във връзка с оспорването на наличието на облигационно правоотношение
между страните следните документи като заверени копия:Заявление №**** от
22.06.2018г. за продажба на ел.енергия от „****“ АД,подадено от Г.Б.,като към заявлението са
представени документи за собственост от страна на заявителката,а именно
нотариален акт №**,рег.№**,дело №****от 13.06.2018г.,а също и Заявление №****
от същата дата за достъп и пренос на
ел.енергия през електроразпределителната мрежа на „****“АД при ОД,подадено от
ответницата.Тези документи не са оспорени от ответницата пред РС.
За
изясняване на делото от фактическа страна е допусната съдебно-икономическа
експертиза,като е изготвено заключение от в.л.П.В..От същото се установява,че
през процесния период от 20.11.2018г. до 20.02.2019г-. за обект №***,с адрес
с.О.,ул.“***“№**,с ползвател Г.Б.,е начислена сума за ползвана ел.енергия по
месечно ,общо в размер на 310,28лв. с ДДС/сумите са пос8очени по фактури и по
месеци от в.лице/.Сумите по издадените фактури не са заплатени от
ответницата.Размерът на мораторната лихва върху главницата
е 5,49лв.за всяко просрочено задължение
,от датата на падежа по всяка фактура до 05.04.2019г.Общо дължимата и
незаплатена сума за ползване на ел.енергия е в размер на 315,77лв.Вещото лице е
посочило също така,че остойностените количества
ел.енергия по процесните фактури са съобразно утвърдените от ДКЕВР цени.Промяна
в размера на цените има от 01.07.2019г.,съгласно утвърдените такива от ЗКЕВР.Заключението
на в.л.П.В.е прието без възражения от страните.
Пред
въззивната инстанция на основание чл. 266, ал. 3 от ГПК е назначена съдебно-техническа
експертиза с поставени от ищеца и въззивник
задачи, както в писмена молба от 04.03.2020г. пред първоинстанционния съд, така
и с въззивната жалба от т. 1 до т. 5. Заключението е изготвено от инж. С.П.М..Съгласно
заключението на инж.М.,електромерът,отчитащ ел.енергия в обект на потребление аб.№***,е с фабричен номер ****. Същият е вписан в публичен
регистър на БИМ на одобрените средства за измерване по MID с фирмен начален
метрологичен контрол.Количествата на ел.енергия,отразени в Справка за
консумирана ел.енергия в обект с аб.№*** по
съответния отчетен период е измервана от СТИ като метрологично съответстващ за
период от 6 години,с грешка по клас на точност А.Количествата
киловатчаса,отразени в Справка за консумирана ел.енергия на обекта,съответстват
на фактурираните.Количествата ел.енергия са реално измервани и отчетени с електромер с ф.№**** с точност +-1
процент.Правилно са остойностени количествата
ел.енергия по процесните приложени фактури,съобразно утвърдените от КЕВР за съответен период цени
на база решения на КЕВР София за битов потребител-абонат на „****“
АД. При разпита на в.л. инж.М. в съдебно заседание пред окръжния съд,същото е
потвърдило,че процесният електромер за посочения
период на потребление в исковата молба ,е метрологично годен. Заключението на вещото лице
по назначената съдебно-техническа експертиза
не е оспорено от въззиваемата страна.
Предвид изложеното окръжният съд намира,че предявеният иск с правно основание чл.422 ,ал.1от ГПК вр.чл.410 от ГПК за
признаване на установено по отношение на Г.А.
Б.,***, съществуването на вземане на кредитора „****“ АД, ЕИК***, гр. Варна за сумите, както следва: 310,28 лв. –
главница, представляваща консумирана и незаплатена ел. енергия по фактури,
издадени за периода от 20.11.2018г. до 20.02.2019г., 5,49лв. – мораторна лихва
за периода от падежа по всяка една фактура до 05.04.2019г.,ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението пред РС –
22.04.2019г. до окончателното изплащане на сумите,е основателен и доказан.
От представените от ищеца пред РС доказателства:Заявление
№***от 22.06.2018г. за продажба на ел.енергия от „****АД,подадено от Г.Б.,ведно с представени документи за собственост от страна
на заявителката,а именно нотариален акт №**,рег.№**,дело №****от 13.06.2018г.,а
също и Заявление №*** от същата дата за достъп и пренос на ел.енергия през
електроразпределителната мрежа на ***АД при ОД,подадено от ответницата,както и
от неоспорените от страните заключения по назначените съдебно-икономическа и
техническа експертизи,се установява,че Г.Б.
е клиент и
абонат на „****АД за процесния период,както и че е ползвала като
потребител - физическо лице ел. енергия,
на адрес: с. О.ул.“***“№ **, по партида ***, заведена на името на Г.А.Б., абонатен
№ ***.Налице е валидно възникнало
облигационно отношение между страните във връзка с доставката и потреблението
на ел.енергия.
От изготвените съдебни експертизи се
установява доставката на ел.енергия, електромерът,отчитащ ел.енергия в обект на
потребление аб.№***,е с фабричен номер ****,е
метрологично годен,количествата ел.енергия са реално измервани и отчетени с електромер с ф.№**** с точност +-1
процент,както и правилно са остойностени количествата
ел.енергия по процесните приложени фактури,съобразно утвърдените от КЕВР за съответен период цени.
Същевременно сумите по издадените фактури
не са заплатени от ответницата.
Предвид изложеното следва да бъде отменено изцяло обжалваното решение на Пл.РС №260024/11.08.2020г.,постановено
по гр.д. №5803/2019г. по описа на същия съд,с което е отхвърлен като
неоснователен предявения иск с правно основание чл.422 ,ал.1от ГПК вр.чл.410 от ГПК за
признаване на установено по отношение на Г.А.
Б., ЕГН **********, че дължи на
кредитора „****“ АД, ЕИК***, гр. Варна,
представляван от П.С.С., Я.М.Д., Г.К., сумите, както
следва: 310,28 лв. – главница, представляваща незаплатена ел. енергия по
фактура, издадена за периода от 20.11.2018г. до 20.02.2019г.; 5,49лв. – лихва
за периода от 27.12.2018 г. до 05.04.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 22.04.2019г. до
окончателното изплащане на вземането, както и направени деловодни разноски: 25
лв. ДТ и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение, като неправилно.
На основание чл.271,ал.1 от ГПК следва да бъде постановено решение по съществото на спора,като бъде
признато за установено на осн.чл.422,ал.1 от ГПК вр.чл.415
от ГПК вр.чл.410 от ГПК по отношение на Г.А. Б.,***, съществуването на вземане на
кредитора „****“ АД, ЕИК***, гр. Варна,в
следния размер: 310,28 лв. като главница, представляваща консумирана и
незаплатена ел. енергия по фактури, издадени за периода от 20.11.2018г. до
20.02.2019г., 5,49лв. – мораторна лихва за периода от падежа по всяка една
фактура до 05.04.2019г.,ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението пред РС – 22.04.2019г. до окончателното
изплащане на сумите,за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение №1916/30.05.2019г. по
ч.гр.д.№3483/2019г. по описа на РС-гр.Плевен.
При този изход на делото на осн.чл78,ал.1
от ГПК въззиваемата Г.А. Б., ЕГН **********,с постоянен адрес ***,следва
да заплати на „****“ АД, ЕИК***, гр.
Варна, направените деловодни разноски в хода на заповедното производство в
размер на 75лв./25лв.ДТ и 50лв.юрк.възнаграждение/.
Въззиваемата Г.А. Б., ЕГН **********,с постоянен адрес ***,следва
да заплати на „****“ АД, ЕИК***, гр.
Варна и направените деловодни разноски в
хода на исковото производство пред двете инстанции ,както следва :в размер на 575лв. за първата инстанция,както и 675лв.
за въззивната инстанция, съобразно представените Списъци на разноските по чл.80
от ГПК.Следва да се отбележи,че за двете инстанции ,съответно пред РС-Плевен и
ОС-Плевен,не следва да се присъждат претендираните
разноски в полза на въззивното дружество в пълен размер от 100лв.-претендирано
юрк.възнаграждение,тъй като по делото не се е явявал процесуален представител на „****АД в откритите
съдебни заседания пред двете инстанции.Следва да бъде определено юрк.възнаграждение в размер на 50лв. за всяка една
инстанция.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение на Пл.РС №260024/11.08.2020г.,постановено по
гр.д. №5803/2019г. по описа на същия съд,като неправилно и вместо него,на
основание чл.271,ал.1 от ГПК ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн.чл.422,ал.1 от ГПК
вр.чл.415 от ГПК вр.чл.410
от ГПК по отношение на Г.А. Б.,***, съществуването на вземане на кредитора „****“ АД, ЕИК***, гр. Варна,в следния размер: 310,28 лв. като
главница, представляваща консумирана и незаплатена ел. енергия по фактури,
издадени за периода от 20.11.2018г. до 20.02.2019г., 5,49лв. – мораторна лихва
за периода от падежа по всяка една фактура до 05.04.2019г.,ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението пред РС –
22.04.2019г. до окончателното изплащане на сумите,за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение
№1916/30.05.2019г. по ч.гр.д. №3483/2019г. по описа на РС-гр.Плевен.
ОСЪЖДА на осн.чл78,ал.1
от ГПК Г.А. Б., ЕГН **********,с постоянен адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на „****“ АД,
ЕИК***, гр. Варна, направените деловодни разноски в хода на заповедното
производство в размер на 75лв./25лв.ДТ и
50лв.юрк.възнаграждение/.
ОСЪЖДА на осн.чл78,ал.1 от ГПК Г.А. Б.,
ЕГН **********,с постоянен адрес ***, ДА
ЗАПЛАТИ на „****“ АД, ЕИК***, гр. Варна,
направените деловодни разноски в хода на исковото производство пред двете
инстанции ,както следва :в размер на 575лв.
за първата инстанция,както и 675лв. за въззивната инстанция, съобразно
представените Списъци на разноските по чл.80 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи
на касационно обжалване пред ВКС на РБ на
основание чл.280,ал.3,т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: