ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 961
гр. Перник, 24.11.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20231700500638 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 133/29.06.2023 г. по гр.д. № 901/2022 г. на Районен съд -
Радомир е признато за установено по предявените искове от
„Топлофикация-София“ ЕАД, ЕИК ********* срещу ответника Н. Г. Б., че
същата дължи на ищеца за доставена, ползвана и незаплатена топлинна
енергия за апартамент, находящ се в ***, аб. № ***, инсталация ***, следните
суми: 1201,82 лв. – главница, представляваща неплатена топлинна енергия за
периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г., 210,22 – лихва за периода от
15.09.2019 г. до 27.05.2022 г., както и законната лихва върху размера на
главницата, смятано от датата на подаване на заявлението – 14.06.2022 г., до
изплащане на вземането, и Н. Г. Б., е осъдена да заплати на „Топлофикация-
София“ ЕАД, следните суми: 92,57 лв. – направени разноски в исковото
производство и сумата 28,24 лв. – направени разноски по заповедното
производство /ч.гр.д. № 711/2022 г. на РС-Радомир/, съразмерно с уважената
част на иска.
В срока по чл. 259 от ГПК е депозирана въззивна жалба от Н. Г. Б. срещу
решението, в частта с която са частично уважение предявените искове. В
жалбата се твърди, че по делото липсват доказателства, че ответницата е
собственик или титуляр на вещно право на ползване на имота за процесния
период, поради което неправилно районният съд е приел, че същата се явява
1
задължено лице за заплащане на разходите за топлинна енергия за процесния
период. Излага се още, че за уважаване на исковете ищцовото дружество
следва да докаже и че ползвателят е изразил съгласие за встъпване в
договорни отношения с него, а предвидената в ОУ на дружеството
едностранна възможност за откриване на партида за топлоснабдените имоти е
в противоречие с действащото законодателство. Счита, че представените
общи условия следва да бъдат изключени от доказателствата по делото, тъй
като потребителят не е заявил писмено, че ги приема. Навеждат се доводи, че
независимо че вземането за топлинна енергия за периода м.05.2018 г. –
м.04.2019 г. е включено в общата фактура, погасителната давност за
задълженията за този период тече от датата, на която е дължимо плащането по
издадените фактури, а не от общата изравнителна фактура, поради което
вземанията за този период се явяват погасени по давност и в тази част
предявените искове е следвало да бъдат отхвърлени. Счита за неоснователна
и претенцията на ищеца за заплащане на мораторна лихва, тъй като с клаузата
на чл. 33, ал. 1 от ОУ е установен падеж за плащане на месечните дължими
суми за ТЕ в срок от датата на издаване на фактура за изминалия месец, а в
чл. 33, ал. 2 от ОУ е установен падеж за изпълнение на задължението за
плащане на дължими суми за доплащане след изготвянето на изравнителните
сметки в срок от датата на издаване на фактурата. Сочи, че в конкретния
случай от страна на ищеца не са ангажирани доказателства за изпращането,
респ. получаването на процесните фактури от страна на ответника, поради
което същата не е изпаднала в забава за плащане на стойността на топлинната
енергия за процесния период. Възразява, че по делото не са представени
доказателства от ищеца и за датата на публикуването на месечните и общите
фактури на интернет страницата на дружеството. Предвид изложеното се
моли решението да бъде отменено в частта, с която предявените искове са
уважени, и да бъде постановено друго, с което да бъдат отхвърлени.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна е депозирала писмен
отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че
първоинстанционният съд е съобразил съдебната практика по този вид
спорове и е постановил мотивирано и обосновано решение, поради което
моли да бъде оставено в сила в обжалваната част като правилно и
законосъобразно.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК третото лице-помагач „Техем Сървисис“
ЕООД не е изразил становище.
Настоящият съдебен състав констатира, че в първоинстанционното
решение е допусната очевидна фактическа грешка, за наличието на която
съдът следи и служебно с оглед разпоредбата на чл. 247, ал. 1 ГПК. В
мотивите на решението съдът е посочил, че са предявени обективно
съединени искове да бъде признато за установено по отношение на
ответницата, че същата дължи на ищеца за доставена, ползвана и незаплатена
2
топлинна енергия за апартамент, находящ се в ***, аб. № ***, инсталация
***, следните суми: 1201,82 лв.- главница, представляваща неплатена
топлинна енергия за периода от м. 05.2018 г. до м. 04.2020 г., 210,22 лв. -
лихва за периода от 15.09.2019 г. до 27.05.2022 г., сумата от 7,49 лева,
представляваща главница за дялово разпределение за периода от м. 02.2020 г.
до м. 04.2020 г., сумата от 1,49 - лихва за периода 31.03.2020 г. до 27.05.2022
г., законната лихва върху размера на главницата, смятано от датата на
подаване на заявлението - 14.06.2022 г. до изплащане на вземането. Също така
в мотивите е обсъждан въпросът по възражението за погасителна давност,
като е прието, че възникналите и изискуеми вземания за периода преди
14.06.2022 г. /м. 05.2018 г. - м.04.2019 г./ в размер на 1 394.90 лв. са погасени
по давност, като следва да бъде уважен искът за сумата от 1 341.47 лв.
представляваща разходвана топлинна енергия за отчетния период 01.05.2019
г. до 30.04.2020 г.
Изхождайки от съдържанието на мотивите на решението, Окръжен съд –
Перник счита, че се касае за очевидна фактическа грешка, тъй като е налице
разминаване между изложеното в мотивите на акта и в диспозитива му. Това
се извежда от обстоятелството, че е налице ясно формулирана воля на съда,
която обаче не е намерила пълен израз в диспозитива на решението. Налице е
несъответствие между формираната воля на съда в мотивите на решението,
където е обсъждан въпросът за дължимост на сумите – извън периода на
давността, съответно за неоснователност на претенциите поради частично
настъпила погасителна давност, и пропуск да отрази тази воля в диспозитива
на същото решение, защото липсва отхвърлителен диспозитив по приетата за
неоснователна в мотивите претенция обхваната от погасителната давност.
С оглед на това, е налице ОФГ, която следва да бъде отстранена по реда
на чл.247 ГПК. Компетентен да се произнесе по поправката на очевидна
фактическа грешка е първоинстанционният съд, постановил атакуваното
решение. Произнасянето трябва да се извърши от Районен съд - Радомир по
реда на чл. 247 ГПК преди постановяването на въззивното решение по
съществото на спора.
Настоящото въззивно производство следва да бъде прекратено, а делото
върнато на районния съд за изпълнение процедурата по чл.247 ГПК за
поправка на очевидна фактическа грешка. Поправката на ОФГ не може да се
извърши по реда на обжалването, а от съда, постановил решението като първа
инстанция.
Предвид изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно Определение от 01.11.2023 г. по в.гр.д. № 638/2023
г. на Пернишкия окръжен съд за даване ход на устните състезания.
3
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.дело № 638/2023 г. по описа на
Окръжен съд - Перник.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Радомир за поправка по реда на чл.
247, ал. 1 ГПК на очевидна фактическа грешка в диспозитива на Решение №
133/29.06.2023 г. по гр.д. № 901/2022 г. по описа на Районен съд - Радомир,
съобразно изложеното в мотивите на настоящото определение.
След приключване на производството по реда на чл. 247 ГПК, делото ДА
СЕ ВЪРНЕ на Окръжен съд - Перник за произнасяне по въззивната жалба.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4