р
е ш е
н и е
№
гр.
Плевен, 04.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІ – ми
наказателен състав, в публичното заседание на втори април през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОСЛАВА ЦОНЕВА
и при
секретаря ДАНИЕЛА ТОДОРОВА
като
разгледа докладваното от съдията ЦОНЕВА
НАХД № 492
по описа за 2019 година
и за да
се произнесе съобрази следното:
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА чл.
59 от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление № 1439 от 19.02.2019 година на Директор на Регионална Дирекция по
горите - Ловеч, с
което на основание чл. 266 ал. 1 от Закона за горите на С.С.Ц. ***, ЕГН **********
е наложено административно наказание глоба в размер на 175 лева за извършено
административно нарушение по чл. 213 ал. 1 предложение седмо, т. 2 от Закона за горите.
Жалбоподателката - редовно призован не се явява и не се представлява. В
жалбата си, депозирана по реда на чл. 59 ЗАНН твърди, че наказателното
постановление е издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон – не
съдържа доказателства за датата и часа на извършване на нарушението. Моли съда
да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление изцяло.
ОТВЕТНИКЪТ - редовно призован, не се представлява в съдебно заседание и не взема становище по
основателността на жалбата.
СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и в
тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на жалбоподателя, намира за установено следното:
ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният срок по
чл. 59 ал. 2 от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде
разгледана.
По
ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата, съдът съобрази следното:
Наказателното
постановление е издадено от компетентен по степен, място и материя орган. Видно
от представената по делото в заверено копие Заповед № РД 49-199 от 16.09.2011 година на Министъра на
земеделието и храните, че директорите на регионални дирекции по горите са овластени да издават наказателни постановления за
извършени нарушения по Закона за горите.
На 26.10.2018 година свидетелите И.Р.
и А.В., изпълняващи длъжността ***били уведомени от органите на полицията, че в
частен дом, находящ се в *** е намерена дървесина, която не е маркирана с
контролна горска марка и собственикът и няма документи за нейния произход.
Свидетелите Р. и В. посетили
горният адрес в същия ден. На място в двора на къщата, собственост на
жалбоподателката С.С.Ц. установили дървесина от дървесния вид „Гледичия“,
разположени в джип и стопанска
постройка. Дърветата в моторното превозно средство били прясно отрязани и с
дължина около метър, а тези в стопанската постройка били нарязани и нацепени,
приготвени за огрев. С помощта на рулетка измерили общата кубатура на
дървесината, а именно шест пространствени кубични метра без същите да са
маркирани с контролна горска марка. Изискали от жалбоподателката да представи
необходимите документи за произхода на дървесината, но тя не притежавала такива
и не могла да представи. На място на жалбоподателката Ц. бил съставен акт за
установяване на административно нарушение по чл. 213 ал. 1 предложение седмо,
т. 2 от Закона за горите – съхраняване
на гледиечиви дърва за огрев без да притежава документи за законният им
произход. Ц. подписала акта без възражения. Заявила, че дървата била намерила.
Впоследствие
е издадено и атакуваното наказателно постановление, което санкционира
жалбоподателката с глоба в размер на 175 лева.
Горната
фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от представените по
делото писмени доказателства – Наказателно
постановление № 1439 от 19.02.2019 година на Директор на Регионална Дирекция по
горите - Ловеч; копие от известие за доставяне от 20.02.2019 година; копие от
уведомление за образуване на досъдебно производство от 13.11.2018 година на
Районна прокуратура – Плевен; копие от постановление за прекратяване на наказателното
производство от 22.01.2019 година на Районна прокуратура – Плевен; копие от
писмо до Районна прокуратура – Плевен, изходящо от РДГ - Ловеч с № РДГ08-1344
от 09.11.2018 година; акт за установяване на административно нарушение № 1439
от 26.10.2018 година на ***; копие от писмо от ТП - ДГС - Плевен с изходящ №
2992 от 30.10.2018 година; рапорт от И.Р. - *** от 29.10.2018 година; Заповед №
РД 49-199 от 16.09.2011 година на Министъра на земеделието и храните.
В подкрепа на изложените
обстоятелства са събраните гласни такива посредством разпита на свидетелите И.Р.
и А.В., разпитани непосредствено в съдебно заседание. Техните показания са
еднопосочни, последователни и непротиворечиви, подкрепят се и от писмените
доказателства събрани до момента както в административно наказателното, така и
в хода на въззивното производство.
При така приетото за установено
от фактическа страна съдът намери депозираната жалба е неоснователна.
Разпоредбата на чл. 213 ал. 1 от
ЗГ забранява покупко-продажбата и други разпоредителни сделки, товаренето,
транспортирането, разтоварването, придобиването, съхраняването и преработването
на дървесина, немаркирана с контролна горска марка, съответно с производствена
марка; дървесина, непридружена с превозен билет; дървесина от внос,
непридружена с документи, доказващи законния й произход; недървесни горски продукти,
които са предмет на стопанска дейност, както и на коледни елхи - непридружени с
превозен билет за недървесни горски продукти.
Несъмнено е, че към момента на извършената проверка в двора на
дома на жалбоподателката в ***, са били установени дърва за огрев от гледичия –
6 пр. куб. метра, които лично свидетелите Р. и В. възприели двора на обитаваната
от Ц. къща и прилежаща стопанска постройка, както и че жалбоподателката не притежавала
каквито и да е документи за произхода им. В тази насока са както показанията на
двамата свидетели, в противовес на техните показания от страна на жалбоподателя
не са ангажирани каквито и да е доказателства.
Ето защо
съдът прие, че възприетата и описана в акта и наказателното постановление
фактическа обстановка отговаря на действителната такава. Установените
обстоятелства са правилно интерпретирани от наказващият орган и констатираното деяние правилно е
квалифицирано като нарушение по чл. 213 ал. 1 предложение седмо, т. 2 от Закона за горите, а именно съхраняване
на дървен материал без да притежава документ за законният и м произход, което е
такова на формално извършване.
Съдът
намери, че при установяване на нарушението и съставянето на акта на
жалбоподателя, са спазени всички изисквания на процесуалния закон.
Самоличността на нарушителя е била установено по категоричен начин. Актът е
съставен в нейно присъствие, жалбоподателката С.Ц. го подписала без възражения.
При така приетото за
установено от фактическа страна съдът намери изводите на наказващият орган за
извършено от страна на жалбоподателя административно нарушение за правилни и законосъобразни.
При определяне вида и
размера на наложеното наказание правилно е приложена санкционната разпоредба на
чл. 266 ал. 1 ЗАНН, с което е спазен принципа за съответност на
административното наказание, прогласен в разпоредбата на чл. 27 ЗАНН.
При определяне
конкретния размер на глобата съдът намери,че наказващият орган е съобразил
конкретната тежест на извършеното нарушение, степента, в която същото засяга
установеният ред на държавно управление, личната висока степен на обществена
опасност на жалбоподателката. Ето защо съдът прие, че наложеното наказание глоба в размер на 175 лева е справедливо. В
този смисъл съдът намери, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно.
Водим от горното и
на основание чл. 63 ал.І от ЗАНН, СЪДЪТ
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 1439 от 19.02.2019 година на Директор на Регионална Дирекция по
горите - Ловеч, с което на основание чл. 266 ал. 1 от Закона за горите на С.С.Ц.
***, ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 175
лева за извършено административно нарушение по чл. 213 ал. 1 предложение седмо,
т. 2 от Закона за горите.
Решението може да се обжалва в 14 дневен срок от съобщението до страните,
че е изготвено пред Административен съд – Плевен.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: