Решение по дело №103/2022 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 11 април 2022 г. (в сила от 11 април 2022 г.)
Съдия: Антоанета Вълчева Митрушева
Дело: 20227260700103
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 233

 

11.04.2022 г., гр.Хасково

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Хасково

в открито съдебно заседание на двадесет и трети март две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

Председател: Пенка Костова

Членове: Росица Чиркалева - Иванова

Антоанета Митрушева  

 

при секретаря Ангелина Латунова

и в присъствието на прокурора Петър Мидов,

като разгледа докладваното от  съдия А. Митрушева

АНД (К) № 103 по описа на Административен съд – Хасково за 2022 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

 

Образувано е по касационна жалба, подадена от И.В.Н., ЕГН : **********, с адрес: ***, чрез адв.Д.Т., против Решение № 169 от 20.12.2021 г., постановено по АНД № 424/2021 г. по описа на Районен съд – Димитровград.

 

Касационният жалбоподател заявява, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на процесуалните правила, а наложеното наказание било явно несправедливо. В подкрепа на тези си твърдения изтъква множество доводи: обжалваният ЕФ бил издаден в нарушение на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, доколкото редът за издаване на електронни фишове бил приложим единствено при налагане на глоби в размер над 50 лв. В обжалвания електронен фиш не била посочена дата на издаване, което водело до неговата незаконосъобразност. Съдът погрешно, при несъобразяване с нормата на чл. 188, ал. 1 ЗДвП, приел, че субектът на административнонаказателна отговорност бил ясен и че материалният закон бил приложен точно. В случая била налице неяснота кое точно е санкционираното лице, като била налице и неясна фактическа обстановка относно субекта, който трябва да понесе административнонаказателната отговорност. Следвало ясно да се посочи не ФЛ като собственик на МПС, а ЮЛ – „АУТО БОКС“ ЕООД, което не било сторено. В тази връзка следвало да бъде уточнено, че в ЕФ било посочено единствено, че И.Н. е „представител“' на „АУТО БОКС“ ЕООД, без да е уточнено, че се касае за „законен представител“ и какво точно представителство се визира. Съдът не съобразил, нито  коментирал изтъкнатото в жалбата възражение относно неточната правна квалификация предвид непосочването на разпоредбата на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП, за да се установи, че се ангажира конкретно административнонаказателна отговорност на представляващото дружеството физическо лице. Съдът не съобразил и неправилната правна квалификация на нарушението, посочена в обжалвания електронен фиш, водеща до нарушение на материалния закон. В мотивите на обжалваното решение съдът признал, че в случая квалификацията е погрешна, посочвайки, че действително АНО е описал разпоредбата на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП, като ал. 2 от този текст предвиждала нарушение на скоростта на движение при ограничение с пътен знак, а в ал. 1 били предвидени хипотезите за скоростта на движение в и извън населено място. След това обаче съдът погрешно приел, че това описание, макар и погрешно, не представлява съществено процесуално нарушение. В касационната жалба се твърди още липса на точно описание на мястото на нарушението, а също и че обжалваният електронен фиш не бил връчен по надлежния ред и че няма доказателства, че бил издаден именно на 26.04.2021 г. Изтъкват се и редица възражения във връзка с приложения по преписката снимков материал относно заснетите превозни средства, за липсата на номер на представеното изображение, за неяснота на изображението предвид лошото му качество, липса на реквизити, както и на подпис. На следващо място се изтъква, че съдът неправилно приел, че местоизвършването на нарушението се намира в границите на населеното място, където важи ограничение от 50 км/ч., като се твърди, че в Протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. липсвали съществени реквизити и били налице съществени противоречия. Не било спазено и изискването на ал. 3 на чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за наличие на снимка на разположението на уреда. Не било съобразено, че в случая не следвало да се издава ЕФ, а АУАН и съответно НП, поради което било допуснато съществено процесуално нарушение. Не били отчетени и съществените противоречия относно собствеността на процесното МПС и факта, че същото е в съсобственост. Твърди се още, че в случая бил налице маловажен случай на административно нарушение.

С оглед на гореизложеното, се моли да бъде отменено Решение № 169 от 20.12.2021 г. по АНД № 424/2021 г. на Районен съд - Димитровград и да бъде отменен обжалвания Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 4757814, издаден от ОД на МВР - Хасково, с който на И.В.Н. е наложена глоба в размер на 50 лева за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, във вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, във вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от  ЗДвП. При условията на евентуалност се моли за отмяна на обжалваното решение като неправилно на основание чл. 222, ал. 2 от АПК и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд - Димитровград със задължителни указания по прилагането и тълкуването на закона. Моли се за присъждане на разноски.

 

ОТВЕТНИКЪТ по касационната жалба – ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР – ХАСКОВО, в депозирана по делото чрез процесуален представител писмена молба, заявява искане да бъде потвърдено обжалваното съдебно решение, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.

 

Представителят на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – Хасково намира подадената касационна жалба за неоснователна. Посочва, че обжалваното решение е законосъобразно и обосновано и следва да бъде потвърдено.

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери жалбата за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, същата е неоснователна поради следните съображения:

 

С атакуваното съдебно решение Районен съд – Димитровград е потвърдил като законосъобразен Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, серия К, № 4757814, издаден от ОДМВР - Хасково, с който на И.В.Н., ЕГН : **********, в качеството му на законен представител и управител на "Ауто Бокс" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.Х., ул.***, за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50 лева.

Съдът е приел за установено от фактическа страна, че на 22.04.2021 г. било установено техническо устройство TFR1M - № 596 за измерване скоростта и заснемане на автомобили, движещи се по ул*** в гр.Д., до автомаркет „Паоло“ в посока юг-север. В 09:46 ч. с това техническо устройство била засечена скоростта и съответно заснет движещият се в описаната посока лек автомобил „Мерцедес МЛ 270 ЦДИ” с рег.№ *******. Въпреки общото ограничение на скоростта в населено място, съобразно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, от 50 км/ч., измерената скорост на този автомобил била 70 км/ч. При последвалата справка за собственост относно горепосочения автомобил се установило, че е собственост на „Ауто Бокс“ ЕООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление гр.Х., ул***, с управител и представляващ И.В.Н.. Не била представена съответната декларация в насока, че на горепосочената дата и час описаният автомобил бил управляван от друго лице. Въз основа на установеното бил издаден Електронен фиш серия К, № 4757814. Съдът е приел, че от представените по делото писмени доказателства, както и от приложения снимков материал, така изложената фактическа обстановка е безспорно установена.

От правна страна съдът е приел, че не се констатират противоречия с материалния или процесуалния закон. Не се спорело относно обстоятелството кой е управлявал заснетия автомобил, като в този случай се приемало, че оборимата презумпция, въведена относно налагане на наказание на собственика на даденото МПС, че именно жалбоподателят е управлявал превозното средство към момента на извършване на твърдяното нарушение, поражда своята сила. Съобразно общодостъпната информация за представляващите въпросното дружество, И.В.Н. бил едноличен собственик на капитала на дружеството, управител и представляващ същото. Доколкото административнонаказателната отговорност за извършено нарушение на чл. 21 от ЗДвП била лична и се насочвала към конкретно физическо лице, а не към юридическо такова, правилно административно-наказващият орган насочил административното обвинение към представляващия юридическото лице, с пояснение, че насочва обвинението към него в качеството му на представител на дружеството, собственик на заснетия автомобил.

Съдът е преценил, че използваната мобилна система за видеоконтрол на нарушенията е одобрен тип средство за измерване. Посочил е, че в случая се установявало, че ограничението на скоростта не е въведено с пътен знак, а приложимо е общото ограничение за движение на ППС в населено място. Приел е за посочено мястото на засичане на скоростта и заснемане, както и на адрес в рамките на населеното място.

В ЕФ били вписани показанията на автоматизираното техническо средство, както и мястото на извършване на нарушението. Според съда, изписването на мястото, времето и начина на извършване на нарушението, било достатъчно ясно, без да поражда неясноти относно какво е имал предвид съответният орган при предявяване на административното обвинение, нито създавало затруднения в разбирането му от нарушителя.

Заявил е, че съставеният електронен фиш формално отговаря на изискванията на чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата, установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в него, че описанието на нарушението е ясно и недвусмислено, включително и по отношение на мястото на описаното нарушение. Липсвало противоречие и при посочването на скоростта. Липсвали допуснати нарушения и при издаването на протокола за използване на техническо средство. Процедурата по издаване на електронния фиш е приета за правилно проведена, съобразно изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Обсъден е фактът, че представената снимка не съдържа конкретни данни за времето и скоростта, с която се е движил автомобилът, като било посочено единствено, че снимката е от видеоклип към обжалвания електронен фиш с посочен номер. Следвало да се отбележи обаче, че на същия лист с представената снимка, на втората страница била отпечатана таблица с конкретизиращите данни, а именно - датата, часът на засичане и заснемане, вида и номера на техническото средство, извършило измерването, мястото на засичане на скоростта и заснемане, заснетото превозно средство, регистрационния му номер и това, че същото е разпознато от АТСС, поради което съдът не е намерил допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, свързани с представените доказателствени средства към електронния фиш и в частност с представения снимков материал. За качеството и яснотата на представената снимка не можело да се приеме, че същата е във вариант неразпознаваемост на заснетото МПС. Представената снимка била достатъчно ясна, което обстоятелство в съвкупност с описанието, че МПС е било разпознато от АТСС, водело до извода за категоричност на представените и описани обстоятелства със снимката и документите към нея.

Съдът е приел, че видно от снимковия материал, автомобилът на жалбоподателя бил заснет от достатъчно разстояние, без около него да са заснети каквито и да било други автомобили, чиято скорост евентуално би могла да бъде засечена вместо тази на автомобила на жалбоподателя.

Не било налице и допуснато съществено процесуално нарушение по отношение на цифровото описание на нарушението. Действително административнонаказващият орган  описал разпоредбата на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП, като ал. 2 от този текст предвиждала нарушение на скоростта на движение при ограничение с пътен знак, а в ал. 1 били предвидени хипотезите за скоростта на движение в и извън населено място. Това описание обаче не представлявало съществено процесуално нарушение, доколкото не пречело на нарушителя да разбере вмененото му нарушение и да организира защитата си. Посочването на друга нарушена правна норма наред с правилната такава не се отразявало съществено на правата на нарушителя, нито го лишавало от възможността за разбиране и защита, поради което съдът не е възприел това нарушение за съществено.

 

В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с релевираните в жалбата касационни основания, настоящата инстанция намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Преценено за съответствие с материалния закон, решението е правилно. Съображенията за това са следните:

Настоящият състав, противно на твърденията в касационната жалба, намира за правилни и обосновани изводите на районния съд за това, че оспореният електронен фиш е издаден при правилно приложение на материалния закон и при липса на допуснати нарушения на процесуалните правила, като са изпълнени изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от Министъра на вътрешните работи. Настоящата инстанция приема, че фактите по делото са обсъдени от районния съд поотделно и в тяхната съвкупност, като въз основа на тях в решението са изложени подробни, релевантни и аргументирани мотиви относно законосъобразността на оспорения електронен фиш. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка са направени обосновани изводи относно приложението както на материалния, така и на процесуалния закон. Изложените от въззивния съд мотиви за законосъобразност на електронния фиш са обосновани от съвкупната преценка и анализа на събрания доказателствен материал и настоящата инстанция ги възприема изцяло.

Неоснователен е доводът в касационната жалба за незаконосъобразност на обжалвания електронен фиш, поради неспазване на процесуалния ред за налагане на административно наказание, тъй като фишът бил издаден в нарушение на разпоредбата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН. Съгласно чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, за случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш. Според разпоредбата на чл. 85а от ЗАНН, доколкото в този закон няма особени правила за административнонаказателния процес, при нарушения, установени с техническо средство или система съгласно чл. 39, ал. 4, се прилагат разпоредбите на Закона за движението по пътищата. С оглед тази законова делегация, пряко приложима е разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата, съгласно която при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.

Във връзка с възраженията на касатора за наличие на неяснота по отношение на субекта на административнонаказателна отговорност, следва да бъде посочено, че в случая безспорно приложима е разпоредбата на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП, като липсата на посочването й в електронния фиш не представлява съществено процесуално нарушение, нито представлява такова процесуално нарушение отбелязването, че наказаното лице е представител на дружеството – собственик на превозното средство, без да е уточнен видът представителство. Съгласно посочената разпоредба, когато нарушението е извършено при управлението на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по ЗДвП наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство. В случая не е посочено лице, на което е било предоставено управлението на МПС, поради което и глобата е наложена на управителя на юридическото лице. В случая няма съмнение относно субекта на административнонаказателна отговорност, доколкото в българското законодателство липсва предвидена правна възможност да бъде налагано административно наказание "глоба" на юридически лица, като на същите съгласно чл. 83 от ЗАНН се налагат имуществени санкции за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност. Фактът, че автомобилът е в режим на съсобственост, не опровергава този извод, доколкото касационният жалбоподател, в качеството си на управител на дружеството, не се е възползвал от правото, респективно задължението, да посочи лице, на което да е предоставил управлението на МПС, а в случай, че това е бил другият съсобственик на лекия автомобил, то последното е следвало да се сведе до знанието на контролните органи.

Необосновани с оглед доказателствата по делото и несъответни с оглед приложимите нормативни разпореди, са и изложените в касационната жалба съображения в частта, с която се твърди незаконосъобразност на електронния фиш поради отсъствие на данни за мястото на нарушението и съответно на основанието за ограничението на скоростта, както и на дата на издаване. Реквизитите на електронния фиш са предвидени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, която норма е специална спрямо разпоредбите на ЗАНН, включително в частта относно реквизитите на електронния фиш. В случая същият има нормативно предвиденото съдържание и отговаря на утвърдения със заповед на министъра на вътрешните работи образец. Приложимата разпоредба на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП не въвежда изискване за дата на издаване на електронния фиш. От друга страна, сроковете по чл. 34 от ЗАНН могат да бъдат проверени спрямо датата на връчване на електронния фиш на нарушителя, а давностните срокове по НК се определят съобразно датата на извършване на деянието, а не съобразно неговото установяване, поради което съдебният контрол в този аспект е възможен.

Настоящият касационен състав намира за неоснователни и доводите в касационната жалба за неустановено място на извършване на нарушението, доколкото посочването като място на нарушението на „гр.Д. по ул***, до автомаркет „Паоло“ е достатъчно за означаването му и напълно удовлетворява признаците на чл. 42, т. 3 от ЗАНН по отношение на изискуемата индивидуализация на нарушението. Съдът намира за недоказано твърдението, че мястото на нарушението, посочено в електронния фиш, се намира извън рамките на населеното място. Страната е разполагала с възможността да обори констатациите на протокола по отношение на отбелязването за извършване на контрол в рамките на населено място чрез надлежни доказателствени средства, в това число и с евентуално искане за назначаване на автотехническа експертиза. В случая обаче доказателствената сила на Протокола по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата не е оборена.

Неоснователни са и възраженията относно ненадлежно връчване на електронния фиш. От доказателствата по делото се установява, че ЕФ е достигнал до знанието на нарушителя, доколкото последният го е оспорил пред съда, жалбата му е разгледана поради преценка за нейната допустимост и той е могъл ефективно в съдебната фаза да защити своите субективни права.

Неоснователни са доводите на касатора, че не са изпълнени изискванията на Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. по отношение на реквизитите на представения по делото протокол за използване на автоматизирано техническо средство, който в случая съдържа нормативно изискуемите реквизити и представлява доказателство относно мястото за контрол, посоката на движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта, режима на измерване, посоката за задействане и други обстоятелства, необходими да бъде извършена преценка за законосъобразността на издадения електронен фиш. Следва да се отбележи, че в случая не е необходимо прилагането на снимка на разположението на уреда - техническото средство, установило нарушението, защото по правилото на чл. 10, ал. 3 от Наредбата такава се прилага само при работа с временно разположени на участък от пътя автоматизирани технически средства, а в случая техническото средство е било монтирано в служебен автомобил.

Настоящата инстанция възприема изцяло и доводите, изложени от районния съд, по отношение на липсата на съществено процесуално нарушение във връзка с цифровото описание на нарушението. Посочването на ал. 2 от чл. 21 на ЗДвП съставлява техническа грешка, която не оказва влияние на действителността и законността на акта.

Настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай по отношение на процесното нарушение не може да намери приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН за маловажен случай. Това е така, тъй като нарушението е формално и липсват съставомерни вреди, като законодателят е възприел, че самото нарушение на правилата за движение по пътищата е с достатъчно висока степен на обществена опасност.

В заключение касационната инстанция приема, че при установяване на нарушението и провеждане на особената административнонаказателна процедура по издаване на процесния електронен фиш няма допуснати съществени нарушения. Безспорно са установени нарушението, авторът му и неговата вина. Деянието е санкционирано законосъобразно, като наложената глоба съответства на нормативно предвидения вид и размер на наказанието и на констатираното превишение на скоростта за движение. Ето защо решението на районния съд, с което електронният фиш е потвърден, е постановено валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.

 

Въпреки изхода на делото, искането на касационния ответник за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция следва да бъде оставено без уважение. Приложимата в случая разпоредба е тази на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, която сочи, че в производството пред районния и административния съд в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Тоест, за да се претендира присъждане на разноски в съдебното производство от административнонаказващия орган и то да е основателно, е необходимо същият да е бил защитаван от юрисконсулт или служител с юридическо образование. В конкретния случай процесуалната активност на юрисконсулта се е изразила единствено в депозиране на молба с посочване, че оспорва жалбата и претенция за присъждане на разноски, като при този обем на правна защита искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно и съответно такова не следва да бъде присъждано с решението по делото.

 

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 169 от 20.12.2021 г., постановено по АНД № 424/2021 г. по описа на Районен съд – Димитровград.

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ОД на МВР - Хасково за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението е окончателно  и не подлежи на обжалване.

 

 

Председател:

 

 

 

Членове:    1.

 

 

 

                                                                                         

        2.