РЕШЕНИЕ
№ 5257
Пловдив, 12.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Пловдив - XXVI Тричленен състав, в съдебно заседание на двадесет и девети май две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
| Председател: | МАРИЯ ЗЛАТАНОВА |
| Членове: | МИЛЕНА ДИЧЕВА ДАРИНА МАТЕЕВА |
При секретар ДАРЕНА ЙОРДАНОВА и с участието на прокурора ГЕОРГИ ГЕШЕВ ГЕШЕВ като разгледа докладваното от съдия МИЛЕНА ДИЧЕВА административно дело № 20247180700653 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от Административно-процесуалния кодекс във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба, предявена от М. Н. Л.-З., [ЕГН], гр.Раковски, ул.“Петър Богдан“ №88, срещу решение № 305/28.02.2024 г. на ПРС.
Твърди се неправилност на изводите на ПРС за законосъобразно прилагане на закона.
Според касатора, в обжалваното решение не са налични съответните правни изводи, а само са цитирани законови разпоредби без ПРС да изясни в достатъчна степен дали действително е налично извършване на нарушение като не е обсъдил и не е събрал необходимите доказателства, които да покажат, че автомобилът е бил паркиран в тревна площ.
В съдебно заседание жалбата се поддържа лично от касатора по тези съображения.
Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на потвърденото с него НП.
За ответника по касационната жалба, зам.кмет обществен реди и сигурност в община Пловдив, се заема писмено становище за неоснователност на жалбата по подробни съображения, изложени в писмения отговор на касационната жалба.
Прокурорът от Окръжна прокуратура - Пловдив е на становище за неоснователност на жалбата.
Съдът, като се запозна с обжалваното съдебно решение, обсъди наведените касационни основания и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на касационната проверка е решение № 305 от 28.02.2024 г. по АНД № 4900 по описа за 2023 г. на ПРС, с което е потвърдено НП № 593/04.08.2023 г. на зам.кмет “ОРС“ в община Пловдив, с което на М. Н. Л.-З., [ЕГН], гр.Раковски, ул.“Петър Богдан“ №88, е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева за нарушение по чл.15, ал.7 вр. чл.178е от ЗДвП.
Решението е правилно.
Настоящият съдебен състав споделя изцяло изложените подробни мотиви в първоинстанционното решение, като същите не е необходимо да бъдат повтаряни, а е достатъчно препращане към тях.
Нарушението е безспорно установено от събраните по делото доказателства, като не се установяват допуснати съществени нарушения в производството по установяване на нарушението и налагане на наказанието, които да доведат до отмяна на НП, а при извършената служебна проверка на решението съдът не констатира пороци, които да доведат до касиране, поради което следва да бъде постановено решение, с което атакуваното решение да бъде оставено в сила.
Неоснователни са изложените по касационната жалба доводи за неустановеност на нарушението, конкретно, че липсва описание на всички кумулативни елементи на деянието.
Противно на тези твърдения, в АУАН и в НП е ясно описано, че става въпрос за паркиране в тревна площ, което е обективирано и в снимковия материал към актовете. Дотолкова доколкото това е основното възражение и пред ПРС, и пред тази инстанция, а именно, че на място не е тревна площ, следва да се посочи, че ПРС е дал подробен и аргументиран отговор защо е извел извод, че е налице този елемент от състава на нарушението и този извод напълно се споделя от настоящата инстанция като не следва да бъде преповтарян. В тази връзка, неоснователно е оплакването и пред ПРС, и пред касационната инстанция, че липсва индивидуализация на точното местоположение на паркирания автомобил. И във фиша, впоследствие и в АУАН/НП изрично се сочи, че нарушението се изразява в паркирате на автомобила на касатора в тревна площ – градинка, ул.“Хан Аспарух“, до № 14. Извършеното нарушение е обективирано и в снимков материал (противно на твърденията по касационната жалба, че снимки липсват), което внася допълнителна яснота по отношение на описателната част на фиша, впоследствие на АУАН/НП. Съобразявайки последното, касационната инстанция намира за неоснователни направените в тази връзка оплаквания, включително за нарушено право на защита.
Каза се, описанието на нарушението е достатъчно точно и пълно, за да стане ясно на нарушителя за извършването на какво точно административно нарушение е санкциониран – непосочването на конкретно предложение от нормата на чл.15, ал.7 от ЗДвП не е процесуално нарушение от категорията на съществените, което да доведе от отмяна на НП, при положение, че от описанието на нарушението става категорично ясно в хипотезата на кое предложение от нормата попада процесното нарушение, а именно паркиране в градина, което изрично е посочено.
При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му.
Настоящият съдебен състав счита, че решението на Районен съд Пловдив не страда от сочените в жалбата пороци.
Обжалваното пред касационната инстанция решение на районния съд е валидно, допустимо и правилно и като такова следва да бъде оставено в сила.
По разноските:
При този изход на спора на ответника се следват претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.
Воден от гореизложеното и на основание чл.221 ал.2 предл.1 от АПК, Административен съд – Пловдив, XXVI касационен състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 305 от 28.02.2024 г. по АНД № 4900 по описа за 2023 г. на ПРС.
ОСЪЖДА М. Н. Л.-З., [ЕГН], да заплати на Община - Пловдив, сумата от 80 (осемдесет) лева разноски пред касационната инстанция за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
| Председател: | |
| Членове: |