О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер V - 437 Година 2020, 4.02 град
Бургас
Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, V-ти
въззивен състав
На четвърти февруари, две хиляди и двадесета
година
в закрито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Вяра КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:Галя БЕЛЕВА
мл.с.Ваня
ВАНЕВА
Секретар:-
като разгледа в.гр.д. № 2071 по описа за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл.
от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба вх.№47313/24.10.2019г. по описа на
БРС, подадена от И.Д.Й., в качеството ѝ на майка и законен представител
на малолетния Д.Р.Й., двамата представлявани от адв.В.К., съдебен адрес:***,
срещу Решение №1925/24.07.2019г., постановено по гр.д.№6137/2018г. по описа на
Районен съд- Бургас.
С посоченото решение, Бургаският
районен съд е изменено Решение № 1321 от
24.09.2012 година, постановено по гражданско дело № 6356 по описа на Бургаски
районен съд за 2012 година, в частта, в която
е определен режим на лични отношения между бащата Р.Й.Й. ЕГН:**********, с
адрес: *** и детето Д.Р.Й. с ЕГН:**********, както следва: Всяка първа и трета
седмица от месеца от 18,00 часа в петък до 16,00 часа в неделя; Един месец през
лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск; на Коледните празници на всяка нечетна
календарна година детето ще бъде при баща си, а на Новогодишните – на 31 декември
и 01 януари детето ще бъде при майка си и обратно - всяка четна календарна
година по време на Коледните празници
детето ще бъде при майка си, а на Новогодишните празници- при баща си. Бащата ще има право на режим на
лични отношения и по Великденските празници на всяка четна календарна година,
като майката предава на бащата детето в 10,00 часа в първия от почивните дни, а
бащата го връща на майката в 16,00 часа на последния от почивните дни; Рождения
ден на детето да бъде празнуван с майката, а бащата има право да го взима в деня след рождения му
ден. Бащата има право и на видео разговор с детето поне два пъти седмично – в
сряда и в неделя от 19,00 часа българско време. Бащата има право да го взима
винаги, когато то пожелае, но с предварителна уговорка и съгласие от майката.
Посоченият график не се спазва в случай на болест на детето, като за това се
представя съответния медицински документ за заболяването на детето. В тези
случаи правото на бащата се ползва през следващата седмица.
Решение № 1321 по гр.д. № 6356 по описа на БРС
за 2012 г., е изменено и в частта, в която
е определена издръжката на детето от 80 лева на 400 лева месечно, като бащата е осъден да заплаща на И.Д.Й.,
в качеството ѝ на майка и законен представител на детето Д.Р.Й. месечна
издръжка в размер на 400 лева, считано от датата на подаване на исковата молба
на 22.08.2018 година до настъпване на предвидени в закона причини за нейното
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла
месечна вноска до окончателното й плащане. В частта, в която е присъдена
издръжка, е допуснато предварително изпълнение на решението. За разликата между
присъдената издръжка от 400 лв. месечно до пълния предявен размер на
претенцията, искът за изменение на издръжката е отхвърлен като неоснователен.
С обжалваното решение е заместено съгласието
на майката И.Д.Й., за издаване на международен паспорт на детето, както и съгласието
ѝ детето Д.Р.Й. да пътува само с баща си Р.Й.Й. до Великобритания за срок
от 2 седмици през лятната ваканция, през време на осъществяване на режима на
лични контакти, за период от 5 години.
С решението са отхвърлени претенциите на
страните за присъждане на деловодни разноски.
Във въззивната жалба са изложени оплаквания
за допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните правила. Жалбоподателят
счита, че съдът е постановил решението си без да обсъди всички доказателства по
делото, съответно е кредитирал други – приел е социален доклад, който е
изготвен при допуснати съществени
нарушения, кредитирал е показанията на св.Николай Костадинов, който е
заинтересовано от изхода на делото лице, изобщо не е коментирал оттеглянето от
страна на майката на декларациите, с които се дава съгласие детето да напуска
България, нито показанията на св.Юлия Минчева, от които се установява промяна в
поведението на детето след завръщането му от Великобритания.
Понеже въззивникът е заявил, че обжалва
решението частично, на същият е дадена възможност да посочи кои са обжалваните
части. От уточняващата молба /л.34-42/ е видно, че решението се обжалва във
всичките му части.
На първо място жалбоподателят обжалва
решението в частта, с която ответникът е осъден да заплаща на детето Д.
издръжка в размер на 400 лв., считано от датата на подаване на исковата молба,
ведно със законната лихва върху всяка закъсняла месечна вноска до окончателното
плащане. Тъй като това е частта, с която иска за изменение на издръжката е
уважен, на въззивникът следва да се даде възможност да обоснове правния си
интерес да обжалва решението в тази му част.
На следващо място се обжалва решението в
частта, с която е отхвърлена претенцията за издръжка над присъдения до
предявения размер. Според въззивника неправилен е извода на съда, че при
определяне размера на издръжката следва да се взимат предвид и разходите на
ответника. Счита, че размерът на издръжката се определя според брутното
възнаграждение на ответника, а не според остатъка от него след заплащане на
текущите му задължения. Следва да бъде даден приоритет на нуждите на детето,
независимо от наличието на други задължения, поети от родителите.
Решението се атакува и в частта, с която е
заместено съгласието на майката да бъде издаден международен паспорт на детето,
както и е заместено съгласието на майката, детето да пътува с баща си до
Великобритания за срок от две седмици през лятната ваканция през време на
осъществяване на режима на лични контакти. Според въззивника съдът не се е
съобразил с постановките на ТР № 1/2016г. на ОСГК на ВКС относно това при какви
ограничения следва да бъде заместено съгласие на родител за пътуване на дете в
чужбина. Когато родител се противопоставя на пътуването на детето в чужбина,
съдът следва да прецени мотивите на този родител и дали те са свързани с
интересите на детето или произтичат от отношенията му с другия родител. Съдът
изобщо не е обсъдил причините довели до оттегляне от страна на майката на
даденото съгласие детето да пътува в чужбина с баба си и с баща си. Посочва
още, че според решение от 24.09.2012г. на БРС, родителските права по отношение
на детето са предоставени на неговата майка, като бащата е изградил ново
семейство, поради което е принудил майката да подпише декларации за съгласие
детето да пътува в чужбина. След завръщане от Великобритания, детето се е
затворило в себе си, поради и което се е наложило провеждане на беседи с
психолог, което от своя страна е мотивирало майката да отмени даденото
съгласие.
Изразява несъгласие с решението и в частта
му за разноските. Счита, че причината за производството е изцяло по вина на
ответника, поради и което в негова тежест следва да бъдат възложени разноските,
още повече, че е налице предложение за спогодба, което обаче не е прието от
ответника.
Иска от съда решението да бъде
отменено и да бъде постановено
ново, с което да бъде изменен режима на лични отношения на детето с бащата,
както следва: в събота от 10 часа с преспиване, до неделя в 19 часа, както и
четири седмици през лятото, което време да не съвпада с отпуската на майката;
да бъде изменен размера на присъдената издръжка до пълния претендиран размер от
3000 лв., насрещния иск на ответника да бъде отхвърлен. Развити са подробни
съображения. Претендира разноски пред двете инстанции.
При проверката, извършена на осн. чл.267,
ал.1 ГПК се установи следното:
Препис от първоинстанционното решение е
връчено на упълномощено от ищеца лице- адв.В.К. на 11.10.2019г. Въззивната
жалба е входирана в деловодството на БРС на 24.10.2019г, следователно е
подадена в законния двуседмичен срок. Жалбоподателят е страна, която има правен
интерес от обжалване на първоинстанционното решение. Ето защо жалбата е редовна
и следва да ѝ бъде даден ход.
Препис от постъпилата въззивна жалба е
връчен на процесуалния представител на ответника на 28.11.2019г. Препис от
жалбата е връчен и на Дирекция „Социално подпомагане“ Бургас на
21.11.2019г.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран
отговор от въззвиаемия Р.Й.Й., ЕГН:**********, чрез адв.Г.С., съдебен адрес:***,
с който въззивната жалба се оспорва изцяло. Въззиваемият намира атакуваният
съдебен акт за правилен и законосъобразен. Намира за ирелевантно оплакването във
въззивната жалба във връзка с процедурата по провеждане на беседата с детето от
страна на Дирекция „Социално подпомагане“. Счита, че съдът правилно е
кредитирал показанията на св.Николай Костадинов. Заявява, че детето страда не
заради пътуванията си в чужбина при своя баща, а заради отношението, което
проявява майка му към бащата и новото му семейство. Намира за обоснован извода
на съда, че следва да бъде заместено съгласието на майката относно пътуванията
на детето в чужбина, както и че същият е в съответствие с ТР № 1/2016г. на ВКС.
Счита, че съдът правилно е определил и размера на дължимата издръжка. Иска от
съда атакуваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Развити са подробни съображения.
Страните нямат доказателствени искания.
С оглед на гореизложеното и на осн.267, ал.1
ГПК, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ВНАСЯ в.гр.д.№2071/2019г.
в открито съдебно заседание на 17.02.2020г. от 10,00 ч., за която дата и час на
страните са изпратени призовки.
УКАЗВА на въззивника в срок до съдебното заседание да обоснове
правния си интерес от обжалване на решението в частта, с която ответникът е
осъден да заплаща издръжка в размер на 400 лв., както и дали поддържа жалбата
си в тази част.
На страните да се връчи препис от настоящото определение.
Определението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: