Р Е
Ш Е Н
И Е № 165
гр.
Кюстендил,
Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание
на четвърти юни
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галина Мухтийска
ЧЛЕНОВЕ: Ваня Богоева
Евгения Стамова
при секретаря Галина кирилова
като разгледа докладваното от съдия Ваня Богоева в. гр. д. № 232
по описа за 2019 г. на КнОС и, за да се произнесе взе предвид:
М.Д.Л., ЕГН **********,
действаща в качеството си на майка и законен представител на детето Н. В. М., ЕГН **********
– ищец в първоинстанционното производство, действаща чрез процесуалния си
представител по пълномощие адв. Б.Т. от САК, със съдебен адрес:*** е обжалвала
с въззивна жалба решение № 250/
Оспорваният първоинстанционен съдебен
акт се обжалва в частта, в която е
отхвърлен предявения от М.Д.Л., ЕГН **********, действаща в качеството
си на майка и законен представител на детето Н. В. М., ЕГН ********** и двамата с а дрес
гр. К., ул. „*** „ № *** против П.М., гражданин на Република Южна Африка, роден на
*** г., с неизвестен адрес в РБългария, да заплати на детето си Н. В./ М., с ЕГН **********,
роден на *** г. в Република Южна Африка, чрез неговата майка и законен
представител М.Д.Л. – Г.издръжка за минало време – за
периода
Въззиваемият П.М., гражданин на Република Южна Африка, роден на *** г., с неизвестен адрес в РБългария, чрез адв. К.С. *** изразява становище за неоснователност на въззивната жалба, чрез който се излагат доводи за неоснователност на въззивната жалба, а решението на районния съд в обжалваната част се приема за правилно. Сочи се, че в производството не са събрани доказателства за това, че ответникът е трудоспособен и че няма други низходящи, за които да полага грижи. Сочи се, че при определяне размера на дължимата издръжка трябва да бъдат отчетени и нуждите на детето. В случая районният съд е определил издръжка над нормативно определения минимален размер. Иска се потвърждаване на решението в обжалваната част.
КнОС след като прецени становището на страните, събраните по делото доказателства и след преценка на обжалвания съдебен акт при условията на чл. 269 от ГПК, приема решенинето на КнРС за правилно в частта, в която е отхвърлен искът за издръжка за минало време и го потвърждава. Съображенията за това са следните:
Фактическата обстановка е установена правилно от първоинстанционния съд и по нея страните не спорят..
От съдържащото се на л. 7 от първоинстанционното дело удостоверение за раждане от *** г. се установява, че ответникът е баща на детето Н. В. М., родено на *** г.
Между страните няма спор, че ответникът не е заплащал
издръжка на детето си за исковия период, както и че малолетното дете има нужда
от издръжка.
Като доказателства в първоинстанционното производство са приети ксерокопия
от фактури за дължими в полза на Британско училище София ООД такси – срочни
такси, годишни такси за храна, транспортни такси и др. относно обучението на
малолетния Н. В. М..
Доказателства установяващи размер на получавани доходи от родителите не са
предсавени.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел предявения иск с
правно основание 149 от СК за основателен и го е уважил до размер от 2 400 лева или по 200 лева месечно, като
за разликата над уважения размер до
предявения размер от 6 000 лева или по 500 лева месечно, искът е отхвърлен
като неоснователен. Решението е обжалвано от ищеца в частта, в която искът е
отхвърлен.
Въззивната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, а
разгледана по същество се явява неоснователна.
. Предвид установената фактическа
обстановка, настоящата инстанция приема изводите на КнРС за неоснователност на
иска с правно основание чл. 149 от СК за посочения размер за правилни и ги
споделя изцяло предвид правомощията й по чл. 272 от ГПК.
Съгласно чл. 143, ал. 2 от СК за родителите е налице безусловно задължение за предоставяне на издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца. Размерът на дължимата издръжка се определя от нуждите на детето и възможностите
на родителя предвид чл. 142, ал. 1 от СК. Посочените разпоредби са приложени
правилно от КнРС, като размерът на издръжката е съобразен както с нуждите на
детето съобразно възрастта му и възможностите на ответника.
- 2 -
Изложените във въззивната
жалба доводи за незаконосъобразност и необоснованост на решението не могат да
бъдат споделени.
Във въззивната жалба се
поддържат доводи за неправилна преценка на съда отсносно възможностите на
ответника да заплаща определен размер издръжка, като не били съобразени данните
относно обявения размер на средните заплати в Република Южна Африка, където
живее ответника – 1 500долара към 2017 г.Твърди се, че нямало основание да
се предполага, че неговите доходи били по-ниски от средните за тази страна.
От ищцовата страна е
поддържано твърдение за това, че ответникът ива възможност да заплаща издръжка
в претендирания размер, без затруднения. В същото време относно неговите
финансови възможности не са представени никакви доказателства, включително и
такива полузава ли доходи от трудово правоотношение.
Направено е искане по реда
на чл. 190 от ГПК. за представяне на такива доказателства. С определение № 252/
Ответникът е представляван
от служебно назначен особен представител на основание чл. 48 от ГПК. Не са
представни доказателства от вида на посочените в определенинето на съда.
Съответно липсва приложение и на разпоредбата на чл. 161 от ГПК.
Във въззивната жалба обаче
се съдържат доводи за това, че вместо съдът да санкционира ответника за
неговото процесуално бездействие, то го „поощрил”. Тези доводи не могат да
бъдат споделени, тъй като подобно процедиране в исковото производство би било в
разрез с горепосочените процесуални норми и визираните в действащия ГПК
принципи. За яснота следва да се има предвид следното: разпоредбата на чл. 190
от ГПК урежда възможност да се вмени в задължение на страна в процеса, по
искане на другата страна да представи намиращ се у нея документ. съдържанието
на разпоредбата е ясно и няма съмнение, че е приложима в хипотезите, в които
страната притежава конкретен документ и има възможност да го представи. Освен
това при пирложението на тази разпоредба е нужна конкретика относно фактате,
които съдът ще приеме за доказани и относно които страната е създала пречки за
събиране на допуснати доказателства.В случая е следвало да бъде установен
размер на получавани от ответника доходи, за да може да се преценят
възможностите му да заплаща издръжка в конкретен размер.Неясно как обаче би
била приложена цитираната разпоредба на чл. 161 от ГПК, тъй като какъв
конкретен факт би бил приет за доказан. Относно фактът на доказване следва да
съществува яснота и за страните.ОСвен това при условията на чл. 190 от ГПК на
ответника евменено задължение да
представи доказателства за доходи, като би могъл да представи удостоверение или
справка, които да бъда издадени, след поискване от негова страна и то при
положение, че получава доходи от трудово или нетрудово правоотношение.
Освен това при
непредставяне на доказателства за конкретно получавани от страната доходи,
съдът не може да го „санкционира” присъждайки издръжка в по-висок размер, тъй
като определяне размера на издръжката би било в разрез с разпоредбата на чл.
142, ал.1 от КТ, изискваща съобразяване с възможностите, на родителя дължащ я..
Не става ясно на какво почива и предположението,
че ответникът може да реализира доход в размер на средната заплата за 2017 г. в
Република Южна Африка, където живее, респективно кое би гарантирало получаване
на такъв доход, както и на какво почива предположението, че доходите на
ответника, не са по-ниски от размера на средната работна заплата за исковия
период..
Зконодателната уредба в РБ гарантира при
добросъвестно изпълнение на трудовите задължения, получаване на трудово
възнаграждение в размер не по-малко от
минималната работна заплата за страната ни. Предвид и това доколкото се
касае до презумпция съобразно константната съдебна практика в тези случаи се
приема, че при липса на причини от обективен характер препятстващи възможността
родителя дължащ издръжка да полага труд,
той би могъл да получава доходи
от трудово възнаграждение в размер на минималната работна заплата за
страната, като презумпцията е основана на чл. 245, ал. 1 от КТ.
Предвид това както бе посочено
и по-горе не става ясно на какво почива предположението, че ответникът може да
реализира доход в размер на средния заплата за 2017 г. в страната, в която
живее и кое би гарантирало получаване на
такъв доход.
Въпреки това обаче
първовинстанционният съд отчитайк, че бащата е в трудоспособна възраст и при
липса на пречки от здравословен характер може да реализира доход поне в размер
на средния за страната, в която живее.
Обучението на детето в
частно училище налага извършвани на разходи в горепосочените размери.
Изложените доводи във въззивната жалба сочат на това, че съдът не е съобразил
този факт, при определяне размера на дължимата от бащата издръжка. ВИдно от
мотивите на обжалваното решение, този факт е обсъден и изводът на
първоинстанционния съд е, че решението детето да учи в такова училище е лично решение на майката, като взето след
фактическата раздяла с бащата на детето и при липса на доказателства решението
детето да учи вчастно училище при тези конкретни условия, при които учи да е
обсъдено между родителите. ИЗводът е павилен и следва да бъде споделен.
разходите за заплащане на такси за обучение в частно училище не са обусловени в
случая от някакви особени или пък изключителни нужди на детето.
Предвид изложеното
решението на КнРС в частта, в която искът е отхвърлен за разликата над
2 400 лева или по 200 лева месечно до 6 000 лева или по 500 лева
месечно е правилно и следва да бъде потвърдено.
В останалата част решението като необжалвано е влязло в
сила.
Предвид неоснователността на въззивната жалба в тежест на въззивната страна
следва да бъдат възложени направените разноски от бюджета на съда в размер на
300 лева за заплащане на адвокатско възнаграждение на назначения особен
представител на възиваемия. Сумата следва да бъде заплатена от М.Д.Л. като законен представител на малолетното дете
– страна по делото.
Воден от горното, КнОС
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 250/
- 3 -
ОСЪЖДА М.Д.Л., с адрес ***«***» № *** да заплати по сметка на КнОС сумата от 300 лева, представляваща разноски
за заплащане на адвокатско възнаграждение на особения представител адв. К.С..
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: