Р Е Ш Е Н И
Е № 278
05.12.2019г., гр. Варна.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
публично съдебно заседание на пети ноември две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: Г.ЙОВЧЕВ
Н.ДАМЯНОВА
при участието на
секретаря Д. Чипева, като разгледа докладваното от
съдията Н. Дамянова въззивно т. д. № 484 по описа на ВнАпС за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. ГПК, образувано по въззивна жалба на Ю.Т.Н. от гр. Варна, представляван от адв. Н.В. ***, срещу решение № 527/12.06.2019г.,
постановено по т. д. № 1825/2018г. по описа на Варненски окръжен съд, в частта,
с която са отхвърлени като неоснователни предявените от въззивницата
срещу Гаранционен фонд – гр. София, осъдителни искове с правно основание чл. 557, ал. 1 т. 2 б. “а“ КЗ и чл. 558, ал. 1, изр.второ вр. чл. 497, ал. 1, т.
1 КЗ, за присъждане на разликата над 105 000 лв. до предявения размер от
150 000 лв. - част от общ размер от 350 000лв, претендирани
като обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди от смъртта на С. Д. А., настъпила на 30.04.2017г. вследствие
ПТП, при управление на лек автомобил „Опел Вектра“ с
ДК № В хххх ВВ, без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“,
както и за присъждане на обезщетение за забава върху тази разлика,
считано от 08.06.2018 г. до окончателно погасяване на задължението.
В
жалбата са релевирани оплаквания за неправилно приложение на материалния закон – чл.
52, ал. 2 ЗЗД, допуснато при определяне размера на обезщетението по
справедливост, и за необоснованост на извода на първоинстанционния
съд за съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалото лице - чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Петитумът на
жалбата е за отмяна на решението
и постановяване на друго, с което да се уважат изцяло исковете или да се увеличи
размерът на присъдено обезщетение.
Процесуалният представител на
Гаранционен фонд е депозирал отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, в които
е изразено становище за неоснователност на жалба на насрещната страна, с
подробно изложени доводи и съображения.
Жалбата е подадена в срок, от
легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването
в съответната част съобразно процесуалното качество на жалбоподателя, и е
процесуално допустима.
В проведеното
открито съдебно заседание представителят на въззивницата
поддържа жалбата, а представителят на Гаранционния фонд заявява в писмена
молба, че поддържа изразеното с отговора становището.
За да се
произнесе по спора съставът на ВнАпС съобрази
следното:
Варненският
окръжен съд е бил сезиран с обективно
съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 557 КЗ и чл. 86 ЗЗД,
предявени от Ю.Т.Н. от гр. Варна
срещу Гаранционен фонд – гр. София, ЕИК *********, за присъждане на сумата 250 000лв. –частичен иск от сумата
350 000 лв., претендирана като обезщетение за
причинени на ищцата от смъртта на майка й С. Д. А. неимуществени вреди
вследствие на настъпило на 30.04.2017 год. ПТП, при управление на лек автомобил
„Опел Вектра“ с ДК № В хххх ВВ, без сключена
задължителна застраховка „ ГО на автомобилистите“ към датата на ПТП, ведно със
законната лихва от датата на увреждането 30.04.2017г. до окончателното
изплащане на задължението.
Решението на ВОС, с което осъдителните
искове са частично отхвърлени, е валидно като постановено от надлежен съдебен
състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност,
и съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК, както и допустимо в обжалваните части. Налице са всички предвидени от закона предпоставки
и липса на процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване на правото
на иск. Съобразно обстоятелствата, посочени в исковата молба и
отправеното до съда искане, спорът е правилно квалифициран. Процесното ПТП е настъпило на 30.04.2017г., като за увреждащия автомобил не е била
сключена застраховка „ГО на автомобилистите“. За процесните
отношения е приложим новият КЗ, обн. ДВ бр. 102 от
29.12.2015г., в сила от 01.01.2016г. Не се спори
между страните и се установява от представените писмени доказателства, че ищцата
е предявила пред Гаранционния фонд писмена претенция за изплащане на застрахователно обезщетение в размер на 250 000 лв.
По тази претенция е определена за изплащане сумата 105 000 лв., след
определяне на обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди в
размер на 150 000 лв. и редуциране на този размер с 30 % - приета от
Гаранционния фонд квота на съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалото лице. Отказано е изплащане на обезщетение
за разликата до 250 000 лв., както и лихва за периода от датата на ПТП –
30.04.2017 г., с оглед разпоредбата на чл. 558, ал. 5 КЗ.
Решението
на ВОС е влязло в сила в осъдителната част за сумата 105 000лв., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от изтичане на предвидения в КЗ срок от 15 работни дни за разглеждане
на претенцията. Следователно, освен че
претенцията за обезщетяване на вреди от деликт не е
оспорена по основание извънсъдебно от Гаранционен фонд, наличието на
предпоставките за заплащане на обезщетение по чл. 557 КЗ, е съдебно установено
между страните със сила на пресъдено нещо.
Същевременно, въпросите относно извършване на деянието, неговата противоправност и виновността на водач на увреждащия лек
автомобил, за който не е била сключена задължителна застраховка „ГО“ към датата
на ПТП, са разрешени със задължителна за гражданския съд, съгласно чл.
300 ГПК, влязла в сила присъда по НОХД № 12/2018г. по описа на Шуменски окръжен
съд.
Предвид
задължителните указания по приложение на процесуалния закон по т. 1 от ТР №
1/09.12.2013г. по т. д. № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, във връзка с чл. 269, ал. 1 ГПК, извън
задължението за служебно произнасяне по валидността и допустимостта на
решението и проверката за правилност относно допуснати нарушения на императивни
материалноправни норми от първата инстанция, въззивният съд е ограничен по останалите въпроси от
посоченото в жалбата.
Спорните въпроси, за разрешаване на които е сезиран въззивният
съд, са свързани с размера на обезщетението, подлежащо на определяне по
правилото на чл. 52 ЗЗД, както и с наличието или не на съпричиняване
на вредите по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД от пострадалото лице.
Оплакване на въззивницата за нарушение на материалния закон– чл. 52 ЗЗД е основано на
твърденията, че при определяне размера на обезщетението първоинстанционният съд не е съобразил възрастта на ищцата
и на починалата нейна майка. По това оплакване съставът на въззивния
съд не констатира допуснато от ВОС нарушение на чл. 52 ЗЗД при определяне
размера на обезщетението за неимуществени вреди.
С Постановление №
4/1968 г. на Пленума на Върховния съд са дадени указания относно критериите,
които следва да бъдат съблюдавани от съдилищата при определяне на обезщетенията
за неимуществени вреди от причинена смърт в резултат на деликт.
В т. II на постановлението е разяснено, че понятието "справедливост"
не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на редица обективно проявили
се обстоятелства, които имат значение за размера на обезщетението. Релевантните
за размера на обезщетението обстоятелства са специфични за всяко дело, но във
всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД е обусловено от съобразяване
на указаните от Пленума на ВС общи критерии - момент на настъпване на смъртта,
възраст и обществено положение на пострадалия, степен на родствена близост
между пострадалия и лицето, което претендира обезщетение, действително
съдържание на съществувалите между пострадалия и претендиращия обезщетение
житейски отношения. Посочените критерии са възприети и в създадената при
действието на чл. 290 ГПК задължителна практика на ВКС, която се придържа към
разбирането, че задълбоченото изследване на общите и на специфичните за отделния
спор правнорелевантни факти, които формират
съдържанието на понятието "справедливост", е гаранция за постигане на
целта на чл. 52 ЗЗД - справедливо възмездяване на причинените от деликта неимуществени вреди. Също във формираната по реда
на чл. 290 ГПК задължителна практика по приложението на чл. 52 ЗЗД е възприето
и становището, че удовлетворяването на изискването за справедливост налага при
определяне на размера на обезщетенията за неимуществени вреди да се отчита и обществено
- икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, чиито
промени намират отражение в нарастващите нива на застрахователно покритие по
задължителната застраховка "ГО на автомобилистите".
Възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка по отношение
вида, интензитета и характера на претърпените от ищцата неимуществени вреди
вследствие смъртта на майка й е в съответствие със събраните в хода на
производството доказателства, преценени и обсъдени по съответните правила на ГПК.
За тези обстоятелства е разпитан един свидетел - Р.Р. О.. Тъй като свидетелят заявява, че живее на съпружески начала
с ищцата, следва да се отчете евентуалната му заинтересованост от изхода
на спора, свързана с необходимост от преценка на показанията по правилата на
чл. 172 ГПК – с оглед на всички други данни. Въпреки че по делото няма други
събрани доказателства за същите обстоятелства, настоящият състав намира, че
няма основание да се откаже кредитиране на тези показанията. Въз основа на тях
може да се приеме за установено, че между ищцата и майка й е съществувала силната емоционална връзка, както и че внезапната смърт на майката се е отразила
негативно на психическото и емоционално състояние на ищцата. След инцидента
последната се е променила, затворила в себе си,
преустановявайки контакти с всички, най - вече с хора от обкръжението на майка й,
които я връщали към случилото се. Две години след инцидента ищцата все още не
може да контролира емоциите си при спомена за майка си.
В исковата молба се
излагат факти относно негативното отражение
от загубата на родител върху психическото и емоционално състояние на
ищцата, но не са релевирани твърдения за здравословно
състояние, което да налагат освидетелстване на ищцата чрез назначаване на съдебно
– психиатрична експертиза с експерт, разполагащ с необходимите специалност и
квалификация по клинична психиатрия. Не е представена и някаква медицинска
документация във връзка с необходимостта от ползване на помощ от прихиатър, чието разчитане и даване на прогноза за развитие
някакво конкретно психично заболяване, причинено от внезапната загуба на майка,
би било от компетентност на вещо лице. Във въззивната
жалба се релевират твърдения, в това число и изпадане
на ищцата в депресия /диагноза на психично заболяване/, които не са заявени
своевременно в хода на първоинстанционното
производство, респ. по които не е проведено доказване, предполагащо ползването
на специални знания на експерт.
Надлежно и своевременно релевираните
и установени обстоятелства, явяващи се релевантни за определяне размера на
обезщетението, съобразно указанията дадени с ППВС № 4/1968г. по приложението на
чл. 52 ЗЗД, в това число постоянният характер на вредите поради внезапната
загуба на майка, понесена изключително тежко от ищцата, която е имала силна
емоционална връзка с нея, както и възрастта на починалата и на ищцата и тяхното
обществено и социално положение, обосновават извод за значителни
негативни емоции и преживявания, които
увреденото лице е претърпяло и ще продължават да търпи в бъдеще като последица
от смъртта на майка си. При
определяне по справедливост на обезщетения в размер на 150 000 лв., преди
да приложи редукция поради съпричиняване, първоинстанционният окръжен
съд е съобразил както вида, характера и интензитета на причинените от деликта неимуществени вреди, така и общественото възприемане за справедливост на дадения етап от обществено
– икономическото развитието на обществото, чиято проявна
форма са нарастващите лимити на застрахователни покрития, и обичайната съдебна практика.
По оплакването в жалбата относно приетото от ВОС съпричиняване
от пострадалото лице, въззивният съд намира следното:
Представителят на
застрахователят е релевирал своевременно, пред
първата инстанция, с отговора на исковата молба, защитно възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от починалата, обосновано
с фактически твърдения за непоставяне на предпазен колан – нарушение на чл.
137а, ал. 1 ЗДвП, съгласно който водачите и пътниците в МПС, когато е в
движение, следва да използват обезопасителен колан, с
който МПС е оборудвано.
По това възражение
гражданският съд е задължен да направи самостоятелна преценка доколкото
наличието или не на поведение на пострадалата А. в момента на ПТП, допринесло
за настъпване на вредоносния резултат, е извън задължителните за гражданския
съд въпроси по чл. 300 ГПК. Страната, направила защитното
възражение има възможност в гражданския процес и носи тежестта да докаже по
категоричен начин приносът на пострадалия, респ. на заявените факти и
обстоятелства, на които е основано възражението.
Съставът на въззивния съд намира, че в случая, по възражението на
застрахователя за съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия по своевременно релевираните
твърдения за конкретно съпричиняващо поведение
/бездействие/ е проведено успешно главно пълно доказване, като съображенията за
това са следните:
Обстоятелствата, че МПС, в
което се е намирала, на лявата задна седалка пострадалата А. при ПТП, е било
оборудвано с обезопасителни колани, включително и за
задните седалки, са безспорно установени от заключението на проведената от първоинстанционния съд комплексна съдебно – автотехническа и съдебно – медицинска експертиза.
Установява се също от експертизата, че в резултат на ПТП на пострадалата е
причинена съчетана травма: черепно – мозъчна и шийна
контузия на гръбначния мозък, гръдна травма със счупване на ребра и контузия на
белия дроб, травма на крайниците и механичните увреждания на меките тъкани на
тялото, главата и крайниците. Описаните при аутопсията множество механични
увреждания са получени по общия механизъм на удари със или върху твърди тъпи
предмети, те са резултат от удари в елементите на купето на лекия автомобил.
Тъй като пострадалата, седяла на задната лява седалка, е била без предпазен
колан, придвижването на тялото й напред е било безпрепятствено, като при челния
му удар е получило движение напред и леко в ляво. При това травмите са получени
от гърба на предната лява седалка и средната лява колонка. Непосредствена
причина за смъртта на Св. А. е шийната травма с
контузия на гръбначния мозък, довела до възходящ оток с потискане на центровете
на дишането и сърдечната дейност. Капацитетът на действие на предпазния колан
при настъпване на конкретния удар е бил над 85 %.
Основателността на
твърденията на въззивницата, че пострадалата няма
принос за настъпване на вредите, тъй като същите травми, които да довели до
леталния изход, биха били получени и при поставен предпазен колан, се
опровергава по категоричен начин от установения механизъм на ПТП и от направените
изводи от експертите, изготвили комплексната експертиза, обективирани
в заключението и изнесени пред съда при изслушването им в открито съдебно
заседание. Според вещите лица предпазният колан би предотвратил в голяма степен
наличието на съчетаната травма, а получената при конкретния инцидент шийната травма с контузия на гръбначния мозък, съставляваща
непосредствена причина за смъртта, е различна като механизъм и интензитет от
травма, която би могла да бъде получена в резултат на ефекта „камшичен удар“. Водачът на увреждащия автомобил, който е
бил с правилно поставен обезопасителен колан при
челния удар, не е получил несъвместими с живота травматични увреждания.
При отчитане на всички
конкретни обстоятелства, при които е настъпил процесният
пътен инцидент, и тежестта на допуснатите от пострадалата и от делинквента нарушения, съдът намира, че липсва основание за
определяне на различен от приетия от ВОС процент от 30% за съпричиняване
на вредите по смисъла на чл. 52 ЗЗД.
Поради съвпадение на правните изводи на
двете съдебни инстанции по съществото на спора първоинстанционното
решение следва да се потвърди в обжалваната част.
Въззиваемата страна не е
направила искане за присъждане на съдебно – деловодни разноски
Воден от горното, ВнАпС,
ТО, І-състав,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
527/12.06.2019г., постановено по т.д. № 1825/2018г. по описа на Варненски
окръжен съд, в обжалваната отхвърлителна част.
В
осъдителната част решението на ВОС не е обжалвано и е влязло в сила.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Върховния касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок
от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.