№ 257
гр. Плевен, 04.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Дария Ив. Митева Маринова
при участието на секретаря Поля Г. Видолова
като разгледа докладваното от Дария Ив. Митева Маринова
Административно наказателно дело № 20224430200615 по описа за 2022
година
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Производството е образувано по повод жалбата на ИВ. П. ИВ. от.гр.С.,ул „Д.“№136,ет2,ап8
,ЕГН ********** против Наказателно постановление №7607/02.03.2022г.на Началник
отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция“АРОК“ Агенция“Пътна Инфраструктура“София , с
което му е наложено административно наказание, за извършено нарушение по 26,ал2,т1б“а“
от ЗП вр с чл 37,ал1т1 от Наредба № 11/03.07.2001г на МРРБ му у наложено
административно наказание глоба в размер на 4 500лв.
Жалбоподателят останал недоволен от така издаденото НП и моли да му бъде отменен като
неправилно и не заноносъобразно,не се явява в съдебно заседание и се представлява от
адв.Б. К.-АК-гр.Плевен.
Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща представител юристкунсулт Върбанова
,която взема становище и моли съда да потвърди НП като правиленои и законосъобразено.
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени по
отделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическа обстановка:
Жалбата е допустима и разгледана по същество неоснователна, поради следното:
Видно от представените по делото писмени доказателства се установява, че жалбата е
подадена в срок .
На 04.02.2022 г., в 14.40 ч. на път 1-3, км 67 на 50 м преди разклона за гр. Славяново в
посока гр. Плевен — гр. Русе, ИВ. П. ИВ. е управлявал и осъществявал движение със
съчленено ППС с 5 оси - МПС с 2 оси марка В., модел ** с per. № ****** и полуремарке с 3
оси с per. № *****
В процеса на проверката е направено измерване, при което е констатирано, че са надвишени
нормите на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или
тежки ППС (Наредбата), както следва:
1. Измереното натоварване на задвижващата (2ра) единична ос на ППС е 14.650 т, при
максимално допустимо натоварване 11.5 т, съгласно съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4, буква „а“ от
1
Наредбата.
2. При измерено разстояние между осите 1.34 м, сумата от натоварването на ос на
тройната ос на полуремаркето е 34.050 т при максимално допустимо натоварване на
тройната ос 24 т., съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3, буква „б“ от Наредбата.
Съгласно чл. 3, т. 2 на Наредбата, при надвишаването на нормите по чл. 7, ППС е тежко.
Измерването е извършено с техническо средство ел. везна модел PW-10 № К0200009 и
ролетка 1307/18 /5 м/
ППС превозва пшеница.
Измерените параметри на гореспоменатото ППС показват, че ППС е извънгабаритно по
смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ
за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, респективно тежко по чл. 3, т. 2 на
Наредбата. Съгласно чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а” от ЗП движението на извънгабаритни и
тежки ППС е забранено и се осъществява само с разрешение (разрешително или квитанция
за платени пътни такси) за дейност от специалното ползване на пътищата на
администрацията управляваща пътя (АПИ).
За така измерените параметри на ППС при проверката, водачът не е представил на
длъжностното лице на АПИ валидно разрешение (разрешително или квитанция за платени
пътни такси) за движение на извънгабаритно пътно превозно средство по смисъла на §1, т.1
от Допълнителните разпоредби на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС, респективно тежко по чл. 3, т. 2 на Наредбата. Водачът е
следвало да провери и да се убеди, че параметрите на ППС с товар или без товар не
надвишават максимално допустимите норми по Наредбата или разрешените параметри с
разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за дейност от специално
ползване на пътищата, издадени по реда на раздел IV от Наредбата, но не го е сторил и е
извършил виновно административно нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а” от ЗП.
Нарушението не е маловажно. Надвишаването на нормите на Наредбата повишава рисковете
относно безопасността на движение, повреждане и преждевременно износване на пътната
инфраструктура. По тези причини движението на ППС по РПМ с параметри надвишаващи
нормите на Наредбата се осъществява със разрешение (разрешително или квитанция за
платени пътни такси) за дейност от специалното ползване на пътищата, с което се разрешава
движение на ППС по строго определен маршрут и се заплащат пътни такси.
Към момента на проверката лицето ИВ. П. ИВ. е осъществявало движение на
извънгабаритно пътно превозно средство (по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните
разпоредби на Наредбата) без разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни
такси), издадено по реда на раздел IV на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС от администрацията управляваща пътя
(АПИ) за дейност от спец иално ползване на пътищата с което е нарушил разпоредбите на
чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а” от Закон за пътищата във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 1 на Наредба №
11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
Установеното в АУАН нарушение се потвърждава от разпита на актосъставителят Б.П. и
свидетелят Г.Б.,същите преповтарят отразеното в АУАН фактическа обстановка ,като съдът
кредитира техните показания напълно съответстващи с приложените доказателства към
преписката на административно наказващият орган: Протокол от измерване №
0000033/04.02.2022г., Разписка за връчен АУАН, копия: лична карта, свидетелство за
регистрация на МПС и ППС - Част 2, Кантарна бележка за износ № 17765/04.02.2022.
Предвид изложеното, оценка на приложените към АУАН документи, степента на
надвишаване на нормите на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС и на основание: чл. 53, ал. 1, т. 2 във връзка с нарушаване
на разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, буква А от Закона за пътищата и на основание чл. 53 от
ЗАННна ИВ. П. ИВ., ЕГН ********** гр. С., ул. Д. № 136, ет. 2, ап. 8.административна
санкция: глоба в размер на 4500 (четири хиляди и петстотин) лева.
Предвид установеното от фактическа страна съдът си налага следните правни изводи:
2
В разпоредбата на чл.15 ал.З от Наредба №1.1 от 03.07.2001г на МРРБ са определени лицата,
на които е възложено задължението да снабдяват извън габаритните превозни средства с
посочените разрешителни това са собствениците на извънгабаритните ППС или лицата,
които извършват превозите. Съобразно тази правна норма собствениците на извън
габаритните ППС или лицата, които извършват превозите са длъжни да подадат в Агенция
"ПИ" или в съответното областно пътно управление или община заявление за издаване на
необходимото разрешително по образец.
Легална дефиниция за лица, които извършват превози е дадена в § 3 1 т.5 от ДР на ЗАП, а
именно - превозвач, е всяко физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец,
което извършва обществен превоз на пътници и товари с помощта на превозни средства,
предназначени за тази цел. В конкретния случай водача на ППС, не попада - в нито една от
посочените в чл.15 ал.З от Наредба N911 от 03.07.2.001г на МРРБ категории лица -
собственици на съответните ППС или извършващите превозите лица.
Следователно съдът намира,че жалбоподателя като водач няма задължение /а и право/да
извърши действия, за снабдяване с такова разрешително, поради което неизпълнението на
нормативно установеното задължение за снабдяване с разрешително не следва да му бъде
вменено във вина, т.е. управлението от страна на жалбоподателя на ППС без надлежно
разрешение, се явява несъставомерно по чл.53 ал.1т.2 от ЗП, и за ангажиране отговорността
му по посочения текст. Извършените деяния могат да бъдат квалифицирани като нарушения
по чл.139 ал.1, т.2 от ЗДвП и за същото е следвало да бъде ангажирана административно
наказателната отговорност по чл.177 ал.З, т.1 от ЗДвП. Съдът намира,че е на лице не
съответстваща от гледна точка на установените в наказателното постановление от
административно наказващия орган факти, и неправилна от гледна точка на закона,
административно наказателна правна квалификация на деянието, което има последица
неправилно определяне на приложимата санкционна разпоредба е абсолютно основание за
отмяна на атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно.
В раздел IV „Ред за издаване на разрешителни" от Наредба N911/03.07.2001г. за движение
на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства, издадена от министъра на
регионалното развитие и благоустройството е нормирана процедурата, по която се издават
разрешителни за движение на извънгабаритни ППС.
Според чл. 11, изр. 1 от Наредбата, отговорност за движението и съпровождането на
извънгабаритни и тежки ППС носят лицата, които . извършват превозите. Отговорните лица
са определени в чл. 15, ал. 3 от същата Наредба и това са собствениците на извънгабаритни
и/или тежки . ППС и лицата, които извършват превозите. Считам, че само посочените в
цитираната подзаконова норма лица имат задължение, тъй като само те разполагат с правна
възможност, да снабдят извънгабаритните и/или тежки ППС със съответното разрешително
по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а" от ЗП за ползване на пътищата.
В процесния случай наказаното лице е водач на тежко ППС, съгласно нормата на чл. 3, т. 2
от Наредбата. От представеното пред районния съд свидетелство за регистрация на
управляваното от жалбоподателя ППС се установява, че негов собственик е „Транс груп
България I" ООД.
Лицата, които извършват превозите по смисъла на чл.15, ал.З от Наредбата не са водачите на
ППС, а превозвачите. Този извод може да се формира, като се съобрази легалната
дефиниция дадена в параграф.1, т.5 от ДР на Закона за автомобилните превози (ЗАП) за
понятието превозвач". Според цитираната разпоредба превозвач е всяко физическо или
юридическо лице, регистрирано като търговец, което извършва обществен превоз на
пътници и товари, с помощта на превозни средства, предназначени за тази цел.
Съдът прави извод,че водачът на тежко ППС, каквото е процесното, след като не е негов
собственик и не е превозвач по смисъла на $1, т.5 от ДР на ЗАП, не може да бъде субект на
административно нарушение, каквото е обективирано в обжалваното наказателно
постановление.
Този Извод се основава на приложимите правни норми и легална дефиниция, които не
3
предоставят правна възможност на водача-жалбоподател, да се снабди с разрешително по
реда на глава IV от Наредба No11/03.07.2001г. на МРРБ. В този смисъл той не е сред кръга
от лица, които носят отговорност за липсата на такова разрешително. В случая ангажирането
на административно-наказателната отговорност не е поради това, че водачът не носи в себе
си такъв документ, а поради това, че няма издадено разрешение от’Агенция „Пътна
инфраструктура". След като водачът на автомобила, който не е негов собственик, нито е
превозвач (регистриран търговец), няма задължение, а и правна възможност да се снабди с
изисканото от закона разрешително, а липсата на последното не следва да му бъде вменено
във вина. След като е известен собственика на управляваното от жалбоподателя тежко ППС,
което е търговско дружество индивидуализирано с посочен БУЛСТАТ, то съдът счита,че
неправилно е ангажирана отговорността на друг правен субект.
Съдът счита, че административно-наказващият орган не е доказал субективния елемент на
състава на нарушението,и неправилно е приел, че вината на извършителя-водача на МПС е
доказана по несъмнен начин, и наказателното постановление следва да бъде от.менено.
В този смисъл е и константната практика практиката на районните ,административните
съдилища в страната / PC-Търговище по АНД №1061/2018г. , на Административен съд
Търговище-реш.№33/01.04.2019г. по КНАХД№29/2018г. и на Административен съд-Бургас-
Решение №888/18.05.2017г..по КНАХД№37б/2017г.-13ти състав/.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН жалбоподателят има
право на разноски в настоящото производство за представителство от адвокат. Такава
претенция е своевременно направена от процесуалния му представител. Особеност на
процесното производство се състои в това, че адвокатското възнаграждение не е реално
заплатено, а е предоставена безплатна адвокатска помощ на основание чл.38 от Закона за
адвокатурата. Съгласно цитираната разпоредба, ако в съответното производство насрещната
страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на
адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от
предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА и осъжда другата страна да го заплати. В този
специален случай легитимиран да получи присъдената от съда сума е не защитаваната
страна, а самия адвокат. В този смисъл - Решение № 8011 от 23.06.2020 г. по адм. д. №
2450/2020 на Върховния административен съд; Определение № 5716 от 18.05.2020 г. по адм.
д. № 13722/2019 на Върховния административен съд; Определение № 5326 от 05.05.2020 г.
по адм. д. № 2563/2020 на Върховния административен съд; Решение № 5246 от 30.04.2020
г. по адм. д. № 8497/2018 на Върховния административен съд и др.
Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА, ако размерът на дължимото възнаграждение не е определен
между страните с договора (както е в настоящия случай) този размер се определя от съда,
като следва да бъде справедлив и обоснован. За определяне на конкретно дължимия размер
съдът съобрази следните обстоятелства:
- към момента на сключване на договора и към момента на провеждане на откритото
съдебно заседание, в което е оказана адвокатска защита и съдействие - 29.04.2022 г. е в сила
нова редакция на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
която в чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 предвижда минимален размер на дължимото
възнаграждение при дела с материален интерес до 1000 лева равен на 100 лева;
- вида на оказаната адвокатска защита и съдействие – представителство в едно
открито съдебно заседание. По делото не са налице доказателства,че жалбата е изготвена от
адвоката, доколкото видно от нейния текст тя е подадена от наказаното лице .
Освен това към нея не е представено пълномощно ,а по късно при приключване на
делото и договор за правна защита и съдействие.. Констатира се, че процесният случай не
поставя за обсъждане непознати въпроси по приложението на материалния и процесуалния
закон,но според своята специфика се налага да бъде допусната и изготвяне на СХЕ. По
4
делото са проведени три открити съдебни заседания и са разпитани пет свидетели.
Изложени са обстойно доводи от адвоката за отмяна на процесното наказателно
постановление, като и представена и писменна защита.
- материалният интерес. В случая наложената административна санкция е глоба в
размер на 400 лева.
С оглед гореизложеното, справедливият и обоснован размер на адвокатското
възнаграждение, който следва да се присъди е 400 лева.
Този размер на възнаграждението е законосъобразно определен и същевременно
представлява достойно заплащане за доказано положения от адвоката труд, без
същевременно да се допуска неоснователно обогатяване за сметка на държавен орган.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №7607/02.03.2022г.на Началник отдел
„Контрол по РПМ“, Дирекция“АРОК“ Агенция“Пътна Инфраструктура“София , с което на
ИВ. П. ИВ. от.гр.С.,ул „Д.“№136,ет2,ап8 ,ЕГН ********** е наложено административно
наказание, за извършено нарушение по 26,ал2,т1б“а“ от ЗП вр с чл 37,ал1т1 от Наредба №
11/03.07.2001г на МРРБ му у наложено административно наказание глоба в размер на
4 500лв.
ОСЪЖДА отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция“АРОК“ Агенция“Пътна
Инфраструктура“гр.София на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН, вр. чл. 38 от ЗАдв да ЗАПЛАТИ
на ИВ. П. ИВ. от.гр.С.,ул „Д.“№136,ет2,ап8 ,ЕГН ********** сумата от триста лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана защита и съдействие.
Решението подлежи на обжалване в 15 дневен срок пред Плевенски административен
съд от получаване на съобщението.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5