№ 519
гр. Благоевград, 05.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Лилия Масева
Членове:Анета Илинска
Крум Динев
при участието на секретаря Здравка Янева
като разгледа докладваното от Крум Динев Въззивно гражданско дело №
20241200500713 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК (”въззивно производство”) и е
образувано по въззивна жалба с вх. № 10540/08.05.2024 г., подадена от П. Д.
К., действащ чрез адв. С. А., както и по въззивна жалба с вх. №
11838/22.05.2024 г. на Д. Б. Б., ЕГН **********, с адрес *********, чрез адв.
Б. П., със служебен адрес в г*********, срещу Решение № 300/24.04.2024 г.,
постановено по гр. д. № 1439/2023 г. по описа на РС – Благоевград. С това
атакувано решение Д. Б. Б. е осъден на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД да заплати
на П. Д. К. 4 900 лв., сума която представлява обезщетение за причинени на
последния неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания, настъпили в резултат на противоправно деяние, осъществено от Д.
К. на 09.12.2018 г., около 04.30 часа, пред дискотека „The moon“, находяща се в
центъра на гр. Благоевград, а именно нанасяне на удар с метална палка по
главата на ищеца, в резултат на което му е причинена ********* която е
причинила на пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за
живота, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането
/09.12.2018г./ до окончателното погасяване, като искът е отхвърлен за
разликата над уважената част до пълния претендиран размер от 15 000 лв. За
1
да стигне до това решение, първоинстанционният съд заключил, че в
процесния случай са доказани елементите, формиращи състава на
непозволеното увреждане, с оглед влязлата в сила присъда по отношение на Д.
Б.. Съдът кредитирал изцяло показанията на св. П. К. А., В. И. К.а, К.Ф.К. и В.
Д. Г., изслушаната по делото СМЕ, поради което заключил, че с поведението
си ищецът съпричинил крайния противоправен резултат, тъй като имал грубо
и предизвикателно поведение спрямо охранителите на процесното заведение,
включително и спрямо ответника Б., отправял по негов адрес обиди и псувни,
като с това си поведение допринесъл за нанасяне на удара. В тази връзка
процентното съотношение на съпричиняване на ответника Б. и пострадалия К.
съдът определил на 70% към 30%, което съотношение взел предвид при
определяне глобалния размер на дължимото обезщетение, което
първоинстанционният съд свел до 7 000 лева. За да достигне до този размер
съставът към РС - Благоевград се мотивирал с това, че процесното деяние
предизвикало у ищеца стрес, уплаха, страх, повишена тревожност и негативни
душевни изживявания, но отделно от това причиненото увреждане не било с
траен характер.
С въззивната жалба на П. К. се обжалва решението на първостепенния съд в
неговата част, с която е определено наличие на съпричиняване от страна на П.
К. на вредоносния резултат в размер на 30% и на това основание е определено
обезщетение в размер на 4 900 лева. От страна на този въззивник се иска Д. Б.
да бъде осъден да заплати сума в размер на 7 000 лева за причинени
неимуществени вреди - претърпени болки и страдания в резултат на нанесена
телесна повреда, ведно със законната лихва от датата на увреждането,
09.12.2018 г., до окончателното погасяване на задължението. В жалбата се
сочи, че първоинстанционният съд установил правилно фактическата
обстановка, а именно че е налице виновно и противоправно деяние,
реализирано от страна на ответника, установено с влязла в сила присъда на
наказателен съд. Възраженията се концентрират върху соченото от съда
съпричиняване, изразено в отправени от ищеца към ответника обидни думи и
изрази, като в тази връзка изрично се възразява срещу кредитиране
показанията на свидетелите, доведени в съдебно заседание от ответника.
Релевира се, че дори да бъдат установени от фактическа страна провокативни
действия на ищеца по отношение на Д. Б., то същите били вербални, поради
което физическото посегателство спрямо телесния интегритет на пострадалия
2
било неадекватно и несъизмеримо поведение, освен това думите на ищеца не
представлявали правонарушение, а проява на свободата на изразяване. С
жалбата доказателствени искания не са направени.
С въззивната жалба на Д. Б. се обжалва Решение № 300 от 24.04.2024 г. по гр.
д. № 1439 от 2023 г. на РС - Благоевград в частта, с която е уважена исковата
претенция, като се изтъква, че съдът не обсъдил всички приети по делото
писмени и гласни доказателства, показанията на св. А. били неточно
тълкувани, а тези на св. К. изобщо не били взети под внимание, поради което
съдебният акт бил постановен след допуснати процесуални нарушения,
рефлектиращи върху обосноваността на фактическите изводи на съда. Твърди
се, че е допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД с определения
размер на обезщетение от 7 000 лева, тъй като от приетата по делото
медицинска експертиза се установявало, че по отношение на пострадалия не
били настъпили трайни последици за неговото физическо и психическо
здраве, като съдът подценил редица обстоятелства, имащи значение за този
спорен въпрос. Възразява се, че съдът определил твърде нисък процент на
съпричиняване, тъй като не съобразил тежестта на допуснатите от всеки един
от участниците в конфликта нарушения, довели до настъпване на вредоносния
резултат. Акцентира се, че вземането за законна лихва е частично погасено по
давност, тъй като датата на увреждането е 09.12.2018 г., а искът е предявен на
11.07.2023 г. С тези аргументи се иска отмяна на решението на Районен съд -
Благоевград в неговата атакувана част и постановяване на друго такова, с
което да бъде намален размерът на присъденото обезщетение за
неимуществени вреди. И от тази страна доказателствени искания не са
отправени. По отношение на тази въззивна жалба е постъпил и отговор от
страна на П. К., в който се развиват доводи и съображения срещу
оплакванията на въззивника Д. Б., като се подчертава, че не е основателно
твърдяното от този жалбоподател възражение за прекомерност на
определеното обезщетение, доколкото съдебният състав съобразил и преценил
всички необходими обстоятелства, относими към разисквания проблем. В хода
на устните състезания пред въззивната инстанция процесуалните
представители на двете страни поддържат изложените възражения и правни
доводи, като претендират присъждане на съдебно-деловодни разноски.
Окръжен съд - Благоевград, след като съобрази гореизложените възражения
и становища на страните, приобщените по делото писмени доказателства,
3
изслушаните гласни такива, от фактическа страна установява следното:
Не е спорно между страните с оглед релевираните в жалбата възражения, а и
се установява от приобщените доказателства по делото, че с влязла в сила
Присъда № 905647 от 15.10.2021 г., постановена по н.о.х.д. № 453/2021 г. на
РС – Благоевград, Д. Б. Б. е признат за виновен за това че на 09.12.2018 г.,
около 04.30 часа, пред дискотека „The moon“, находяща се в центъра на гр.
Благоевград, в качеството си на длъжностно лице – охранител в дискотеката,
при и по повод изпълнение на службата си, чрез нанасяне на удар с метална
палка по главата на ищеца П. Д. К., е причинил на последния разстройство на
здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК, а именно ********* довела
до временно разстройство на здравето, неопасно за живота - престъпление по
чл. 131, ал. 1,т. 2, вр. чл. 130, ал.1 НК, като на основание чл. 78а НК Б. е бил
освободен от наказателна отговорност и му е била наложена глоба в размер на
1 000 лв. Както при първоначалното разглеждане на наказателното
производство пред първата инстанция, така и при повторното такова, съдът
отказал да допусне гражданскоправната претенция на П. К. с оглед нормата на
чл. 376, ал. 3 НПК. От приетата по делото съдебно-медицинска експертиза се
доказват и конкретните телесни увреждания на ищеца, а именно *********
като от страна на експерта е посочено, че при такова увреждане в първите дни
се усеща силна болка, като несъмнено остава и белег върху главата на
пострадалия. Не са констатирани усложнения при възстановяването на К. и е
отразен времеви период за заздравяване на раната в порядъка на 10 - 14 дни, в
който период напълно отминавал и отокът на главата. За възстановителния
процес при К. споделя в своите показания неговата съпруга св. В. К.а, както и
св. П. А.. Подходът при преценката на тези гласни доказателствена средства
следва да бъде особено внимателен, тъй като се касае за показания, дадени
при условията на чл. 172 ГПК, доколкото св. К.а е съпруга на ищеца, а св. А. е
негов дългогодишен приятел. Въпреки това, при тяхната съпоставка става
ясно, че и двамата свидетели са категорични, че след инцидента ищецът
изпитвал психически смущения, изразени в нежелание за извършване на
ежедневни действия, като между казаното от тези свидетели относно
здравословното състояние на ищеца след 09.12.2018 г. противоречия не се
наблюдават, напротив - двамата свидетели твърдят за проблеми с психичното
здраве на П. К.. Към настоящия момент св. А. споделя, че всичко с ищеца е
наред, но св. К.а подчертава и заключението, до което е достигнал експертът, а
4
именно че на мястото на удара е налице траен белег.
С въззивната жалба на П. К. от фактическа страна се оспорва приетото от
първата инстанция, че с поведението си ищецът е провокирал ответника да го
удари по главата с метален предмет. Тук е мястото да се посочи изрично, както
всъщност е и сторено от страна на ищеца в неговата въззивна жалба, че в
настоящото производство съдът не е ограничен от нормата на чл. 300 ГПК при
преценка на фактите и обстоятелства, относими към поведението на
пострадалия, тъй като в процесния казус те не се обхващат от обвинителната
рамка, въз основа на която се произнесъл наказателният съд по реда на чл.
301, ал. 1 НПК. Без значение е че съдът не се е произнесъл по престъпление с
правна квалификация по чл. 132 НК (с каквато процесуална възможност в
наказателно производство от общ характер той и поначало не е разполагал -
чл. 161, ал. 1 НК), в каквато насока е едно от възраженията на П. К., тъй като
липсата на такова произнасяне е отново аргумент в подкрепа на изложените
правомощия на гражданския съд относно установяване на релевантните
факти, свързани с действията на пострадалото лице. В този смисъл - в
Решение № 431 от 02.07.2024 г. по гр. д. № 2452/2023 г. на Върховен
касационен съд, 1-во гр. отделение също е разяснено, че когато за конкретното
престъпление са предвидени квалифицирани състави в НК, които до някаква
степен отчитат поведението на пострадалия, както е по чл. 132, ал. НК, но
конкретното обвинение не е повдигнато и наказателната отговорност не е
реализирана по този състав, това не ограничава възможността в гражданския
процес да бъде доказвано наличие на поведение на пострадалия, с което е
допринесъл за настъпване на вредите по чл. 51, ал. 1 ЗЗД. По този въпрос в
случая се очертават две групи свидетели, които сочат противоположни данни
- от една страна св. К. К., св. В. Г. твърдят, че група от хора, в това число и
ищецът П. К., се държали провокативно спрямо охранителите на нощно
заведение “The moon”, като викали, обиждали, държали се неадекватно като
резултат от алкохолното им опиянение, от друга страна обаче св. П. А. казва
обратното, а именно че не провокирали по никакъв начин охранителите, а
тяхното желание да влязат в дискотеката било посрещнато с агресивно бутане
и удряне. За да намери разрешение на този процесуален проблем, съдът
издирва обективен източник на данни, а именно показанията на св. К. К.,
който в онази вечер е бил страничен наблюдател на случващото се, не е бил
част нито от компанията на ищеца, нито пък от охранителната група, като сам
5
в своите показания този свидетел потвърждава, че познава и двете страни в
процеса, без обаче да има по-близки контакти с когото и да е от двамата. При
съпоставянето на този доказателствен източник с показанията на другите
свидетели, които разкриват относими към разисквания проблем данни, следва
изводът, че между св. Г. и св. К. е налице еднопосочност в твърденията, че в
процесната нощ както ищецът, така и неговите приятели се държали
провокативно към ответника и неговите колеги, отправяйки по техен адрес
обидни реплики. Вярно е, че св. К., описвайки ситуацията, говори обобщено
за група от хора - “бяха в неадекватно състояние, викаха, надигаха”, но този
свидетел е категоричен, че ищецът е бил сред тези хора, но св. Г. подробно
описва действията на П. К. (”...беше главно действащо лице в тази случка,
като обиждаше. Всички от групата му обиждаха и заплашваха. Псуваха ни на
майка...”). Ето защо относно случилото се преди нанесения удар от страна на
ответника по главата на ищеца съдът дава вяра на показанията на св. К. К. и
св. В. Г. в съответните им части. Следва да се подчертае, че за възникналото
физическо съприкосновение между страните по делото съдът не дири
доказателства и не ги преценява, с оглед изложеното по-горе относно
задължителната сила на присъдата на наказателния съд, но в тази връзка може
да бъде изтъкнато, че св. Г. като колега на ответника логично отрича неговото
участие в инцидент с ищеца, което обстоятелство в принципен план може да
хвърли съмнение върху достоверността на неговите показания изцяло
(особено в аспекта на произнасянето на наказателния съд), но съдът кредитира
неговите показания в частта относно поведението на П. К., тъй като по
делото е приобщено още едно доказателствено средство - показанията на св.
К. К. (по отношение на които, както се посочи, съдът не намира повод да се
съмнява), което доказателство подкрепя тъкмо в тази част думите на Г.. Нещо
повече, сам св. А. казва охранителите на нощното заведение да са станали
агресивни, за което този свидетел като причина сочи настояването им да
влязат в дискотеката. В този смисъл по-скоро е житейски обяснима реакцията
на ответника и неговите колеги, изразена във физическо бутане и удряне, да е
продиктувана именно от буйното поведение на новодошлите посетители,
отколкото от тяхното просто настояване да влязат в клуба, така както се
твърди от св. П. А.. Ето защо и въззивната инстанция се съгласява с
фактическите констатации на първостепенния съд, а именно за доказано
отправяне на обиди и ругатни от ищеца по адрес на ответника и неговите
6
колеги в процесната нощ.
С оглед на гореизложеното от фактическата страна по спора, въззивният
съд достига до следните правни заключения, а именно:
Въззивният съд, в изпълнение на правомощията си, залегнали в разпоредбата
на чл. 269 ГПК, намира обжалваното в настоящото производство решение на
РС - Благоевград да е валидно и допустимо, тъй като е постановено от
съдебния състав, изслушвал устните състезания между страните, като то е и
постановено в установената за това форма, при наличието на всички
абсолютни положителни предпоставки, обуславящи разглеждането по
същество на правния спор, въздигнат с исковата молба. Иницииращите
настоящото производство въззивни жалби също съдът приема за допустими, а
и редовни, доколкото са подадени от процесуално легитимирани страни срещу
неблагоприятен, с оглед техния интерес, съдебен акт. От една страна, ищецът
е останал недоволен от правния извод на съда за наличие в процесния случай
на хипотезата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а от друга, ответникът оспорва размера на
определеното с мотивите обезщетение в размер на 7 000 лева като
прекомерен, както и определения процент на съпричиняване.
Съгласно в т. 7 от Тълкувателно решение № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС, респ.
Решение № 21 от 03.02.2017 г. по т.д. № 437/2016г. на II т.о. на ВКС, Решение
№ 198 от 03.02.2017 г. по т.д. № 3252/2015г. на II т.о. на ВКС, съпричиняването
на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на
пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина; приносът на
увредения може да се изрази в действие или бездействие, но всякога
поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на
вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен; съпричиняване е
налице, когато с поведението си пострадалият обективно способства за
настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване на обема на
вредоносните последици, като е необходимо приносът да е конкретен и
доказан, а не предполагаем, като за определяне степента на съпричиняване
следва да се съпоставят броят и тежестта на нарушенията, извършени от
делинквента и от пострадалия, както и тяхното значение за причиненото
увреждане. В Решение № 734 от 14.01.2011 г. по гр. д. № 1166/2009 г. на
Върховен касационен съд е даден отговор на поставения касационен въпрос,
който е в смисъл, че заплаха за живота за деликвента или за близките му не се
7
изисква, за да се възприеме съпричиняване на увреждането от пострадалия,
ако той всъщност е предизвикал деликвента с обидно действие или
бездействие. Достатъчно е съответното действие или бездействие да е
възприето като унизително за честта и за достойнството на лицето, спрямо
което е извършено, за да е осъществена обидата. А за съпричиняването е
необходимо поведението на пострадалия да е предизвикало поведението на
деликвента, в резултат на което да е настъпило и увреждането. В решението
ясно е прието, че отправените обидни действия от ищеца по адрес на
ответника представляват съпричиняване при нанасянето на телесната повреда,
поради което възраженията на ищеца, които са в обратна насока, са
неоснователни. Въз основа на тези разяснения и при преценка на
доказателствата, която оценка е описана по-горе от съда в настоящите мотиви,
се налага извод, че съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищеца в случая е налице, тъй като поведението на последния е един от
факторите, довели до причиняване на съответното увреждане, в който смисъл
то е обуславящо противоправния резултат. Както вече бе посочено, съдът
приема за доказано ищецът, заедно с групата от негови приятели, с която се е
намирал пред процесното заведение в онази нощ, да се е държал арогантно и
провокативно, като под въздействието на алкохол (последното обстоятелство
се признава и от св. А.) псувал “на майка” охранителите, към които несъмнено
в онзи момент се числял и ответникът. От свидетелските показания
категорично се установява естеството на отправените обиди, поради което
възражението на ищеца за липсата на конкретика при отправяне на репликите
е неоснователно. Не може да се сподели и правната трактова, че в случая се
касае за изказване на мнение, несъгласие или раздразнителност, което
поведение не съставлява правонарушение. Действително правно защитимо, с
оглед разпоредбите на чл. 10 от КЗПЧОС и чл. 39, ал. 1 КРБ, е правото на
мнение и свързаните с него свобода на изразяване и обмен на информация, но
случаят далеч не касае споделяне на мнение за личността на ответника в
контекста на някакъв дебат, а напротив - за целенасочено отправяне на обидни
реплики, която проява несъмнено съставлява правонарушение, накърняващо
материални права като чест и достойнство. Това предшестващо деянието
поведение на пострадалия представлява обективен съпричиняващ деликта
фактор, породил и логично реакция у Д. Б.. При съпоставяне на поведението
на увредения с това на делинквента и отчитане тежестта на допуснатите от
8
двете страни нарушения, довели съвкупно до настъпване на крайния
вредоносен резултат, правилно първата инстанция е предопределила квотното
съотношение в размер 70/30. Неоснователно се поддържа от страна на
ответника в неговата въззивна жалба, че размерът на съпричиняване от страна
на ищеца следва да бъде завишен, тъй като действията на двете лица при
изследване на причинно-следствения комплекс не са равноценни - от една
страна е налице вербална и невъздържана, с оглед обществените порядки,
проява, а от друга - удар с метален предмет по жизненоважна част по тялото
на пострадалото лице, извършен от охранител в съответното заведение, от
който се очаква да има завишен праг на търпимост към провокации от
посетителите, поради което реакцията на ответника действително е
несъответна на проявената агресия, която както се посочи, се е свела
единствено до вербална такава, при това по делото не е установено същата да
е градирала в качествено и количествено отношение.
След като несъмнено е доказан фактическият състав на деликтната проява,
спорен в настоящото производство е размерът на дължимото обезщетението,
посредством което по най-пълен и справедлив начин ще се овъзмездят
неимуществените вреди настъпили за ищеца. Трайно възприето и провеждано
в практиката (Постановление № 4/1968г. на Пленума на ВС, Решение № 476
от 27.01.2016 г. по гр. д. № 3281/2015 г., ІV гр. о. на ВКС, Решение № 83 от
21.10.2020 г. по т. д. № 1664/2019 г., І т.о. на ВКС, Решение № 106 от
13.10.2020 г. по т. д. № 1931/2019 г., ІІ т. о. на ВКС) е разбирането, че
принципът за справедливост, посочен в чл. 52 ЗЗД, изисква в най-пълна степен
да се постигне обезщетяване на увреденото лице за претърпените и
предвидими в бъдеще болки и страдания, настъпили в резултат от
вредоносното действие, като в понятието „неимуществени вреди” се включват
телесни и психически увреждания на пострадалия, претърпените болки и
страдания, в това число и негативните изживявания поради причинения от
увреждането социален дискомфорт. Размерът на обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост след преценка на
конкретните обективно установени факти и обстоятелства като характер и
степен на увреждането, обстоятелства, при които е получено,
продължителност на лечението и извършените медицински манипулации,
перспективата и трайните последици, възраст на увреденото лице,
икономическа конюнктура и др. В случая е причинена разкъсно-контузна рана
9
на главата около 5 см., отток, като във връзка с нейното лечение се е наложила
една интервенция, а именно - зашаване на раната, без болничен престой и без
по делото да е доказана необходимост от някакъв специален прием на
медикаменти. Единствено се е наложило повторно посещение на лекар за
премахване на конците, каквито са показанията на св. К.а. Пострадалият не се
доказва да е губил съзнание, но показанията на неговата съпруга са
свидетелство за това, че в часовете след инцидента той е повръщал и имал
силни болки. В първите дни К. е изпитвал болка, но не са констатирани
усложнения при заздравяването на раната, като целият период на този
оздравителен процес, съгласно заключението на СМЕ, е средно две седмици.
Отделно от това, към момента на деянието П. К. е бил на 28 години, която
възраст предопределя по-бърз възстановителен процес. От самото нараняване
на главата на пострадалия ще остане постоянен белег, в какъвто смисъл са
заключението на вещото лице и показанията на неговата съпруга. По делото е
несъмнено доказано, както се посочи по-горе от анализа на приобщените
гласни доказателства, че ищецът е изпитвал психически терзания от
случилото се, но по делото не е доказано да са налице някакви трайни
последици и за психическото здраве на К., като в тази връзка са и показанията
на неговия приятел св. А.. Съдът счита за завишен посоченият от свидетелите
период от три месеца, в който ищецът да е бил неработоспособен, доколкото в
тази част показанията срещат опровержението на назначеното експертно
заключение, според което възстановителният период в случая трае до 14 дни.
По този въпрос съдът се доверява именно на заключението на експерта, като
соченото обстоятелство от ответната страна за липса на представени болнични
листове е без значение в случая, тъй като се касае за самоосигуряващо се лице,
при което осигурителният риск “общо заболяване” не е задължителен.
Целокупната преценка на всички тези фактори и обстоятелства не разкрива в
процесния случай да са налице данни за тежки физически и психически
увреждания, респ. за наличие на трайни последици от деянието (с изключение
на констатирания белег на главата) или пък за дълъг и тежък възстановителен
процес, препятстващ работоспособността на ищеца, през който период
последният да е имал необходимостта от чужда помощ. Едновременно с това
се констатира, че пострадалият е изпитвал силна болка в продължение на
няколко дни, бил е здравословно неразположен, както и претърпял психическо
неудобство заради случилото се. С оглед инфлационните процеси в страната,
10
преценени към момента на постановяване на съдебния акт, както и съдебната
практика по подобен вид телесни увреди, настоящата съдебна инстанция
счита, че размерът на справедливо обезщетение възлиза на сумата от 5 000
лева, тъй като с него в пълна степен ще се обезщетят причинените вреди, без
размерът на това обезщетение да доведе до неоснователно обогатяване в
полза на ищеца. С оглед определения процент на съпричиняване на П. К.
следва да бъде определено обезщетение в размер на 3 500 лева.
С исковата молба П. К. е поискал и присъждане на лихва върху главницата,
считано от датата на увреждането - 09.12.2018 г., до окончателното погасяване
на вземането, като с отговора ответникът изрично се е позовал на възражение
за погасителна давност по отношение на част от тази претенция, а именно
относно периода от три години назад, считано от момента на подаване на
исковата молба в съда - 11.07.2023 г., което възражение се поддържа и с
въззивната жалба. В тази връзка, съгласно приетото в ППВС № 2/1981 г. и ТР
№ 5/2005 г. на ОСГТК на ВКС, вземането от непозволено увреждане е
изискуемо от деня на извършването му, когато деецът е известен още тогава,
както е и в процесният случай, поради което давността започва да тече от
момента на извършване на деликта, а не от влизане в сила на присъдата, с
която се установява престъпният му характер, тъй като наказателният процес
не е производство относно вземането на пострадалия за вреди от
престъплението и не е основание за спиране на погасителната давност.
Съгласно Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение (ДВ бр. 34 от 09.04.2020 г.) за срока от 13.03.2020 г. до отмяна на
извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането
на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти - арг.
чл. 3, т. 2 от закона. Съгласно § 13 от Преходните и заключителните
разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето (ДВ,
бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) сроковете, спрели да текат по време
на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават да текат след
изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в "Държавен вестник".
Законът е обнародван на 13.05.2020 г., поради което течението на давностния
срок е възобновено на 21.05.2020 г. Следователно процесният давностен срок
е бил спрян за период от 2 месеца и 7 дни, а именно през времето от 13.03.2020
11
г. до 21.05.2020 г. Приложимата спрямо акцесорната претенция за законна
лихва тригодишна погасителна давност е изтекла досежно периода до
18.09.2020 г., при съобразяване, че исковата молба е подадена на 11.07.2023 г.,
а датата на деликта е 09.12.2018 г
С оглед на този изход на спора и при уважаване възраженията, обективирани
във въззивната жалба на Д. Б., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски се
следват в негова полза, който за въззивната инстанция е заплатил в полза на
своя процесуален представител 900 лева възнаграждение, което му се
присъжда изцяло, както и държавна такса за въззивно обжалване на
първоинстанционното решение.
Така мотивиран, Окръжен съд - Благоевград на основание чл. 271, ал. 1 ГПК
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 300 от 24.04.2024 г. по гр. д. № 1439 по описа за 2023 г.
на Районен съд - Благоевград в частта му, с която искът с правно основание по
чл. 45, ал. 1 ЗЗД, предявен от ищеца П. Д. К., ЕГН **********, с постоянен
адрес: *********, срещу ответника Д. Б. Б., ЕГН **********, адрес:
*********, е уважен за сумата над 3 500 лв. до сумата 4 900 лв. (определена
като основателна от страна на първоинстанционния съд) и ОТХВЪРЛЯ иска в
тази част - за сумата от 1 400 лева, като разлика между действително
дължимите 3 500 лева и присъдените от първата инстанция 4 900 лева.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 300 от 24.04.2024 г. по гр. д. № 1439 по описа
за 2023 г. на Районен съд - Благоевград в останалата му част досежно главната
претенция с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
ОТМЕНЯ Решение № 300 от 24.04.2024 г. по гр. д. № 1439 по описа за 2023 г.
на Районен съд - Благоевград в частта му, с която искът с правно основание по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД по отношение на законната лихва върху присъдената на
основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД главница, съставляваща обезщетение за
неимуществени вреди от деликт, е уважен за периода от 09.12.2018 г. до
18.09.2020 г. и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като погасен по давност предявения от П. Д. К., ЕГН
**********, с постоянен адрес: *********, срещу ответника Д. Б. Б., ЕГН
**********, адрес: ********* акцесорен иск с правно основание по чл. 86, ал.
12
1 ЗЗД за присъждане на законна лихва върху присъдената главница с правно
основание по чл. 45, ал. 1 ЗЗД за периода от 09.12.2018 г. до 18.09.2020 г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 300 от 24.04.2024 г. по гр. д. № 1439 по описа
за 2023 г. на Районен съд - Благоевград в останалата му част досежно
акцесорната претенция с правно основание по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, дължима
законна лихва върху главницата от 18.09.2020 г. до окончателното погасяване
на вземането.
ОТМЕНЯ Решение № 300 от 24.04.2024 г. по гр. д. № 1439 по описа за 2023 г.
на Районен съд - Благоевград в частта, с която претенцията с правно
основание по чл. 78, ал. 3 ГПК на Д. Б. Б., ЕГН ********** срещу П. Д. К.,
ЕГН ********** е отхвърлена за горницата над присъдените с решението 1
279,33 лева разноски до действително дължимите такива - 1 456.66 лева, като
ОСЪЖДА П. Д. К., ЕГН ********** да ЗАПЛАТИ на Д. Б. Б., ЕГН
********** допълнително адвокатско възнаграждение в размер на 177.33 лева
(или общо възнаграждение за процесуално представителство пред първата
инстанция в размер на 1 456. 66 лева, с оглед отхвърлената част на исковите
претенции).
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 300 от 24.04.2024 г. по гр. д. № 1439 по описа
за 2023 г. на Районен съд - Благоевград в останалата му част относно
разноските.
ОСЪЖДА П. Д. К., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал.3 ГПК да
ЗАПЛАТИ на Д. Б. Б., ЕГН ********** съдебно-деловодни разноски за
настоящата съдебна инстанция в размер на 998 (деветстотин деветдесет и
осем) лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение и
държавна такса за въззивно обжалване.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок, считано от датата
на връчване му на страните, пред ВКС, при условията на чл. 280, ал.1 и ал. 2
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13
14